Какво обединява и какво разединява българите днес?

[ISTORIK 2935]

По повод днешния празник на Съединението искам да задам на уважаемото форумно население следния въпрос:

В днешно време какво обединява и какво разединява нас, българите, в родината ни и по света? 
Ако искате, можете да отговорите и на още един въпрос - Защо е така?

[Last roman 11387]

 

обединяването е ясно - кебапчета, ракия, хорце. :)

Разединението е от скудоумие и избиване на комплекси.

 

[Шпага 1334]

"Обединява" ни нихилизмът, а ни разединява завистта. Като обратното също е вярно.

П.П. Нихилизъм: "Гледна точка, която отрича духовните основи на битието, т.е. обществените норми, моралните принципи и културното наследство, изтъква безсмислието на живота, призовава към преоценяване на всички ценности."

[К.ГЕРБОВ 1627]

Според историците Съединението не е довело до „обединение на българското общество”.

От "партизански разярения" до Съединението

В статията има някои неточности. Например, 6 септември до 1916 г. е бил „неприсъствен” ден. Има и спорни тълкувания на събития от „новото време”.

Какво означава обаче оценката, че „самият празник вече символизира националното единство, а разединението до което е довело събитието в българското общество… е потънало в пълна забрава”? Излиза, че когато е имало съединение на български територии, по политически причини е настъпило разединение между българите. Или поне сред политиците. Днес обаче, празнуваме Съединението като обединение. Значи пак имаме митологизиране.

Истината е, че официалните празници днес в Република България не са това, което са. Вземането на „положителни примери” от вече далечната българска история се използва за политически цели.

[dora 1683]

Разделя ни неспособността и нежеланието да живеем в общество -  а това е единственото, което би могло да ни обединява.

[Exhemus 472]

Какво ни разединява? - Вече си мисля, че ни разединява генът.

Мога да сравнявам от преки наблюдения руския и българския ген.

Българския: да се снишим, да отложим, да си мълчим, да стегнем колана, да сложим някой друг на топа на устата, да бягаме от българин, защото той може да направи това с нас.

Руския: прямота- казва каквото мисли, рискажия- много не му мисли, обменят информация и дребна взаимопомощ, хваща се за работа и посред нощ щом трябва.

И в двата случая поведението е било успешно, затова се е затвърдило в гените.

В условия на робство е добре да се снишиш, да дадеш на ламята някой друг, да си премълчиш хала, че може ти да опереш пешкира - този ще се спаси и размножи.

В условия на растяща империя рискът носи успех, другите изброени качества също.