Отиди на
Форум "Наука"

Съществували ли са връзки между Българиите?


Recommended Posts

  • Потребител
Цитирай

Наиболее массовым материалом из поселений является керамика, среди которой можно выделить следующие функциональные группы: кухонная, столовая, тарная.

Кухонная керамика представлена особенно богато. Наиболее видное место в ней занимают горшки, изготовленные на ручном гончарном круге. Встречаются также лепные горшки с яйцевидным гладким туловом, с прямым широким горлом и плоским дном.

Одним из интересных материалов является специфически болгарская кухонная керамика - глиняные котлы с внутренними ушками, получившие широкое распространение от Волги до Центральной Европы. Северо-кавказские котлы разнообразны по форме и технологии. Среди них имеются лепные котлы и котлы, изготовленные на ручном гончарном круге. Наиболее ранние образцы котлов относятся к рубежу VII-VIII вв. и происходят из Карачаево-Черкесии. В других районах расселения болгар котлы начинают функционировать не ранее IX в. Это позволяет предполагать, что болгары Карачаево-Черкесии и сопредельных территорий приступили к изготовлению котлов раньше, чем в других районах, где они встречаются. Позже идея производства котлов была распространена среди болгарского и другого населения Восточной и Центральной Европы.

Столовая керамика представлена кувшинами различных форм и размеров, корчагами, кружками и сковородками. Изготовлена она из чистой глины с примесями, хорошо обожжена, черенок в изломе серый и покрыт лощением - сплошным или в виде полос.

Тарная керамика представлена пифосами и красноглиняными амфорами. Пифосы - большие сосуды с расширяющимся кверху туловом, отогнутым массивным венчиком и узким дном. Тулова их украшены вертикальными лощеными полосами. Амфоры - красноглиняные сосуды, изготовленные из чистой глины с примесью мелкодробленного шамота. Отсутствие их в инвентаре памятников алан и кавказо-язычных народов свидетельствует о том, что пифосы завозились только в болгаро-хазарские поселения. Керамика рассматриваемого района имеет близкие аналогии в посуде салтово-маяцкой культуры, Волжской и Дунайской Болгарии.

Описанные поселения принадлежали болгарам орды Батбая, которые широко расселились в степных и предгорных районах Северного Кавказа после распада Болгарии Кубрата, и составили вместе с аланами древнейшее ядро современных карачаевцев и балкарцев.

Ранние болгары в Восточной Европе

А.X. Халиков

4. ПОСЕЛЕНИЯ ДРЕВНИХ БОЛГАР СЕВЕРНОГО КАВКАЗА VIII-Х вв.

(По материалам Карачаево-Черкесии и Ставропольской возвышенности)

Х.Х.Биджиев

http://macedonia.kroraina.com/rbve/rbve_4_6.htm#4

-----

От написаното следва, че между различните български поселения е твърде вероятно да са съществували контакти, вероятно търговски.

Редактирано от новорегистриран2
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Определено са съществували контакти.В 1235 година в Търново пристига един унгарски монах /Юлиян8 който иска да разбере пътя до Волжска България.дадени са му подробни указания как да стигне до Волжска България и дори му казват какви дрехи да носи там.Очевидно че някакви контакти е имало.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 минути, resavsky said:

Определено са съществували контакти.В 1235 година в Търново пристига един унгарски монах /Юлиян8 който иска да разбере пътя до Волжска България.дадени са му подробни указания как да стигне до Волжска България и дори му казват какви дрехи да носи там.Очевидно че някакви контакти е имало.

Интересно, много интересно!

Това са косвени доказателства, че са поддържани достатъчно добри отношения и контакти цели 550 години след разделянето! Веднага възниква въпроса на какъв език са комуникирали? Бих казал, че това е непряко доказателство, че прабългарския не е изчезнал напълно в този период.

Редактирано от новорегистриран2
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Е по въпроса за език можем само да гадаем.Жалкото е че Юлиян не казва нищо по този въпрос.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, resavsky said:

Е по въпроса за език можем само да гадаем.Жалкото е че Юлиян не казва нищо по този въпрос.

Ако може някое линкче за въпросния Юлиян?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

http://samoistina.com/hungarjulian.htm

29. Dörriе. Drei Texte, S. 126, 152, 165; немски превод и коментар — Der Mongolensturm (UG, 3, S. 33, 75, 83—84 (Anm. 6), 101, 110 (Anm. 1).

 http://macedonia.kroraina.com/hd/hd_7.htm#29

Редактирано от Пандора
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, resavsky said:

Определено са съществували контакти.В 1235 година в Търново пристига един унгарски монах /Юлиян8 който иска да разбере пътя до Волжска България.дадени са му подробни указания как да стигне до Волжска България и дори му казват какви дрехи да носи там.Очевидно че някакви контакти е имало. 

По-скоро българите  в Търново са им дали дрехи подходящи за Константинопол, а не за Волжка България. Поне така изглежда от текста и от маршрута на унгарските попове към Константинопол. За това от къде са получили подробните указания за пътя към Волжка България също може да се спори, ако не е написано черно на бяло. Инструкциите може да са получили в Константинопол, а не в Търново.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, новорегистриран2 said:

Ако може някое линкче за въпросния Юлиян?

https://ru.wikipedia.org/wiki/Юлиан_Венгерский

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря за линковете!

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
Преди 20 часа, resavsky said:

Определено са съществували контакти.В 1235 година в Търново пристига един унгарски монах /Юлиян8 който иска да разбере пътя до Волжска България.дадени са му подробни указания как да стигне до Волжска България и дори му казват какви дрехи да носи там.Очевидно че някакви контакти е имало.

Това къде го пише, че тук не го намирам:

http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Ungarn/XIII/1220-1240/Izv_veng_missioner/text1.phtml?id=3949

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 20 часа, новорегистриран2 said:

Това са косвени доказателства, че са поддържани достатъчно добри отношения и контакти цели 550 години след разделянето! Веднага възниква въпроса на какъв език са комуникирали? Бих казал, че това е непряко доказателство, че прабългарския не е изчезнал напълно в този период. 

Вероятно на кипчашки (кумански), който по това време ще да е бил лингва франката от Днестър до Волга.

Инак извън темата. Стоян Авдев в тази си книга (https://ciela.com/monetnata-sistema-v-srednovekovna-b-lgarija-prez-hiii-xiv-vek.html) споменава, че българските сребърни монети от втората половина на 13 век докъм началото на 14 век са сечени по номинала на сребърниците на Златната Орда. За съжаление Авдев, чиято книга е на нивото на най-тривиална каталогизация, не се опитва да даде никакво обяснение защо един Константин Тих ще сече сребърници с тегло колкото тези на Златната Орда. А обяснение не е трудно да се даде - БГ се оказва не само татарски васал, но и е въвлечена и интегрирана икономически със степния свят от Дунавската делта до долното течение на Волга, ако не и по-източно. Причината за изравняване на номинала  е от търговско естество - директно си спестяваш процентите, които ще ти удържат сарафите при обмен на "валутите" и за контрагента ще е все тая дали ще му платиш с татарски или с български сребърници, след като номиналът им е еднакъв. Само вадиш везните и претегляш среброто на тях.

И още малко извън темата. Горният факт би бил добра основа за разсъждение дали васалитетът спрямо Ордата ни е носел само негативи, както у нас от край време се смята. И дали не е имало позитиви. Например Златната орда отваря северния маршрут на Пътя на коприната от Китай до Крим. Към 1330 г. обаче този маршрут вече не функционира. Което удря жестоко обема на стокообмена на Генуа - от 4 милиона генуезки лири през 1293 г. той се свлича на 2 милиона през 1334 г. Тъй като България е на крачка от кримския терминал на Северния път на коприната, със сигурност и ние сме се ползвали от облагите му и сме пострадали от секването му.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...