Отиди на
Форум "Наука"

Специалната теория на относителността наистина ли е грешна?


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 32 минути, Малоум 2 said:

Пък, че е еднаква за всички (в ИС) е следствие - прието от следващи тълкуватели на СТО, казват: Принудени сме да го считаме за вярно, от експерименти.

Аз точно това питам: как тези експерименти показват, че скоростта на светлината е еднаква за всички.
Кое е това нещо в резултите от тези експерименти, което води до подобно заключение.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 3,2k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 57 минути, scaner said:

Къде ти е физическата основа?

А къде е физическата основа на втория постулат на СТО?

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 минути, gmladenov said:
  • скоростта на светлината е независима от движението на източника (както ти казваш)
  • а тъй като скоростта на светлината винаги е с в една стационарна отправна система - и тъй като всяка отправна система може да бъде избрана за стационарна - то скоростта на светлината е с във всяка отправна система

Вторият постулат е само първото твърдение. И експериментите които съм споменал потвърждават този постулат.

Второто твърдение е следствие от първият и вторият постулат. Ако първият и вторият постулат са верни (а те са много сериозно потвърдени), то и второто твърдение като тяхно следствие ще е вярно.

Но то е вярно само когато отправната система се разглежда като стационарна - с неподвижни еталони за скорост и дължина, на база които се определя тази скорост. И разбира се, само във вакуум. Когато една отправна система е подвижна по отношение на друга, приета за стационарна, тогава под "скорост на светлината" в разговора се разбира само скоростта в стационарната система, не в подвижната. По отношение на неподвижен обект в подвижната светлината може да се движи с най-различна скорост, както е според класическият закон за събиране на скорости.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, gmladenov said:

А къде е физическата основа на втория постулат на СТО?

Вторият постулат е конкретно и ясно формулирано твърение, доказано експериментално, докато на Лапландеца дори не се разбира какво твърди - нещо като "съзвездието Голямата мечка е определящо растежа на трепетликите, но така ми се струва" :) Тоест твърдение, което няма начин да доведе до никакви проверими следствия, за разлика случая със СТО. Това за разлика от втория постулат няма общо с физика.

В краяна крайщата Лапландеца настоява че дава физическо обяснение. Вие за какво протестирате, след като сам сте забелязали че такова няма в думите му?

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:
Цитирай
  • скоростта на светлината е независима от движението на източника (както ти казваш)
  • а тъй като скоростта на светлината винаги е с в една стационарна отправна система - и тъй като всяка отправна система може да бъде избрана за стационарна - то скоростта на светлината е с във всяка отправна система

Вторият постулат е само първото твърдение. И експериментите които съм споменал потвърждават този постулат.

Вторият постулат казва в прав текст, че скоростта на светлинатга е с в една "стационарна" система - тоест, във всяка една отправна система (тъй като всяка отправна система е едновреммено и стационарна, и движеща се - в зависимост от избраната гледна точка).

Така че тук нямаме никаква причинно-следсвтена връзка; нещата са казани в прав текст.
Както вече уточнихме, ролята на първия постулат е само да разшири обхвата и приложимостта на отправните системи към всички закони на физиката, а не само към тези на механиката (както е било до 1905г).

Иначе съм съгласен, че много опити не протоверечат на вторият постулат.
Въпросът е кой опит преди 1905г води до заключението, че скоростта на светлината е еднаква за всички?

Има разлика между това да не противоречиш и това да водиш до някакво заключение.
Нека аз, например, да постулирам следното:

  • Всеки физичеки обект рано или късно пада на земята - освен ако не е много далече.

Има ли опит във физиката, който противоречи на този мой постулат?
В същото време кой опит във физиката води това заключение.

С други думи, всеки може да постулира нещо, което не противоречи на наблюдението.
Въпросът е кой опит направен преди 1905г води недвусмислено до заключението, че скоростта на светлината е еднаква за всички.

Това се опитваме да установим тук. Къде е физическата основа на втория постулат на СТО - или той наистина е безпочвена хрумка, както ти вярваш.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, gmladenov said:

Вторият постулат казва в прав текст, че скоростта на светлинатга е с в една "стационарна" система - тоест, във всяка една отправна система (тъй като всяка отправна система е едновреммено и стационарна, и джижеща се -

Подчертаното е безсмислица - каквото и да било нещо не може едовременно да е неподвижно или движещо се.

А вторият постулат не е това което стте написали, а съвсем друго твърдение. Това дето сте написали е само достатъчно очевидно следствие от двата постулата.

Link to comment
Share on other sites

Преди 29 минути, scaner said:

Вторият постулат е конкретно и ясно формулирано твърение, доказано експериментално, докато на Лапландеца дори не се разбира какво твърди - нещо като "съзвездието Голямата мечка е определящо растежа на трепетликите, но така ми се струва" :) Тоест твърдение, което няма начин да доведе до никакви проверими следствия, за разлика случая със СТО. Това за разлика от втория постулат няма общо с физика.

Хахах, в личностен план , клониш  не към нещо без о, запетая и доста още назад хахах, тъй ти харесва, нали.

Каква физика в постулата, моля, никаква, освен нешо с огромна важност, твърдението не е противоречи на опит и наблюдения, което си е едно върховно постижение. Можем и без да дълбаем какви са причините светлина да се <движи> с една и съща скорост , измервана от всякакви ИОС и независимо как е излъчена. На позиция съм, ако се раздълбаем , има шанс да получим нови насоки, пътища или дори <пробив>.Това ми са интересите.

Не е доказан механизъм на Гравитация, дори няма надеждна теория, хипотеза, например това с нарушаване на симетрия в слабото взаимодействие в <бебешките> части от секундата на Космос, полето на Хигс , маханизма му , само хипотеза за сега.Странно е и откривана бозонът на Хигс, защо никой не запита как така няма желкание в отговорните фактори за повече изследване на откритието , повторения в ускорителя, и т.н.т. Ккато казах допускам Гравитация, физиката около създаването и , а вероятно и други Неизвестни в самият механизъм на простр. промени, т.е движение, в случая инерц. простр. движение , да я наречем Средната плътност на Гравитация в коя да е област е причината за лимита на <честотата на прострнствен. промени> които ние разпознаваме като всички форми на движение в пространство, т.е тази предполагаема физика задава <С> , задава и лимит в простр. движения, <осцилации> пространственни на всички елементарни обекти, частици.От тук следва , при всякякви скорости на наблюдател спрямо тази Средна плътност на Гравитация за космическия сегмент или нареченото от мен Средната за Етерия,  Наблюдател при <измерванията> си е подвластен на редукция, <забавяне< което е Генерално , на всички процеси, взаимодействия в своята си ИОС, както и на пространствен <метаморфизъм> т,е редукция и в <собственото му пространство> . От там измервнията са в такава взаимовръзка със скороста му спрямо Средната ,че той е в невъзможност да измери друго освен скорост <С>. Остава да облечем твърденията в <математика> , което е постижимо за надарени в тази материя, за мен обече няма да е лесна работа, дори не съм и пробвал.Следва да се изследва внимателно има ли и какви са противоречията с доказателствата и факти.  Има една огромна трудност примерно както казах маханизма на движенито, както и собствените, неуовими за сега промени в елем. частици, има зависимости които не са прости, не са пропорционални, праволинейни, вероятно с няколко скрити неизвестни. Друг основен въпрос е самата Гравитация, трети , т,н, разширение на Космос, което променя Средната, както и самите движения на тази Средна.

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, gmladenov said:

Въпросът е кой опит преди 1905г води до заключението, че скоростта на светлината е еднаква за всички?

Електродинамиката на Максуел, с всичките опити на които се крепи.  Но не е нужно да има изобщо такива опити, нужно е да се сети някой, че това разрешава всички проблеми.

Глупаво е още да се въртите като муха без глава по този въпрос, той няма смисъл по отношение на научните теории.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 28 минути, scaner said:
Цитирай

Въпросът е кой опит преди 1905г води до заключението, че скоростта на светлината е еднаква за всички?

Електродинамиката на Максуел, с всичките опити на които се крепи.  Но не е нужно да има изобщо такива опити, нужно е да се сети някой, че това разрешава всички проблеми.

Можеш ли да посочиш поне един конкретен пример? Един.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 52 минути, scaner said:
Цитирай

Вторият постулат казва в прав текст, че скоростта на светлинатга е с в една "стационарна" система - тоест, във всяка една отправна система (тъй като всяка отправна система е едновреммено и стационарна, и джижеща се -

Подчертаното е безсмислица - каквото и да било нещо не може едовременно да е неподвижно или движещо се.

Когато два обекта/наблюдателя са в движение един спрямо друг, всеки един от тях е едновременно в покой в собствената си отправна система и в движение в отправната система на другия обект/наблюдател.

Ти не си ли чел СТО?

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, gmladenov said:

Можеш ли да посочиш поне един конкретен пример? Един.

Сега какво, и електродинаамиката на Максуел ли се оказа гениална хрумка? Да, така е, макар че има и опити които навеждат към нея :) Не само това, покрай електродинамиката е станал прародител и на векторното диференциално изчисление.

Отворете кой да е учебник по електродинамика и вижте израза за скоростта на светлината, който се получава в нея. Той не зависи от преносна скорост, и това е една от идеите, подбутнали Айнщайн.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 26 минути, gmladenov said:

Когато два обекта/наблюдателя са в движение един спрямо друг, всеки един от тях е едновременно в покой в собствената си отправна система и в движение в отправната система на другия обект/наблюдател.

Няма такова нещо. Понятието едновременност има смисъл само в еддна отправна ссистема, не за две. За да има смисъл за две, двете трябва да имат общо време, общ набор синхронни часовници и за двете, а такъв според СТО не може да съществува. Няма такова нещо като едновременно в покой и в същото време в движение за друг, бв това няма физически смисъл. Или едното, или другото, но не в един и същи момент.

Ако се спрете за малко и да помислите, ще забележите колко много неща от СТО сте разбрали погрешно. Има ли смисъл да продължаваме?

 

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, scaner said:
Цитирай

Можеш ли да посочиш поне един конкретен пример? Един.

Сега какво, и електродинаамиката на Максуел ли се оказа гениална хрумка?

Не съм казал подобно нещо. Виж по-горе какво точно питам.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, scaner said:
Цитирай

Когато два обекта/наблюдателя са в движение един спрямо друг, всеки един от тях е едновременно в покой в собствената си отправна система и в движение в отправната система на другия обект/наблюдател.

Няма такова нещо.

Ами има. Вземи да прочетеш СТО.
Тук не говорим за "относителност на едновременността", а за това че всяка една от двойка отправни системи може да бъде избрана както за стационарна, така и за движеща се - въс всеки един момент. Тоест, едновременно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, gmladenov said:

Ами има. Вземи да прочетеш СТО.
Тук не говорим за "относителност на едновременността", а за това че всяка една от двойка отправни системи може да бъде избрана както за стационарна, така и за движеща се - въс всеки един момент. Тоест, едновременно.

Пак да повторя - за две взаимоподвижни системи понятието едновременно не е дефинирано, защото няма единна система за отчитане на времето. А такава система няма, защото едновременността е относителна. И след като няма таакова понятие, няма смисъл да се повтаряте. Това са елементарни положения, и дайте да не слизаме до манталитета на детска градина с безогледно повтаряне на грешни тези. Ако толкова не сте наясно, хванете прочетете статията на Айнщайн от 1905 г., там той много ясно определя какво е едновременност и защо тя има смисъл само по отношение на отправната система, в която часовниците са в покой.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, gmladenov said:

Ами аз още чакам за конкретен пример. Явно не можете да дадате такъв.

Всеки учебник по електродинамика. Размърдайте малко сивото вещество, положете смислен труд. Вие търсите, аз ви насочвам. Няма да върша цялата работа. Пък и така ще научите много полезни неща, които трябваше да знаете преди да оборвате Айнщайн :) Тоест опитът ви ще има и педагодгическа стойност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, scaner said:

Пак да повторя - за две взаимоподвижни системи понятието едновременно не е дефинирано, защото няма единна система за отчитане на времето.

Да, така е. Но изборът за това коя е стационарна и коя е движеща се е едновременен.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, scaner said:

Всеки учебник по електродинамика. Размърдайте малко сивото вещество, положете смислен труд. Вие търсите, аз ви насочвам. Няма да върша цялата работа. Пък и така ще научите много полезни неща, които трябваше да знаете преди да оборвате Айнщайн :) Тоест опитът ви ще има и педагодгическа стойност.

Е да де. Не можеш да дадеш такъв пример.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, gmladenov said:

Да, така е. Но изборът за това коя е стационарна и коя е движеща се е едновременен.

Какво изобщо значи в сслучая "избор"? Да посочите някакво съществуващо състояние? Или да "прескочите" от едната в другата система?

При посочване не може да поссочите  обратната ситуация, т.е. движещата се система изведнъж да стане стационарна.

А при "прескачане", вие като наблюдател който може да измерва сте винаги в система която е стационярна. По този начин  нищо не можете да определите в подвижната система  без да пресмятате, не можете с измерване. И това което ще определите с пресмятане се е какво ще се измери в другата система, ако "прескочите" в нея, т.е. сте там и тя е стационарно избрана.  Така че постулатът (и всички закони всъщност) са формулирани за стационарна система. За всички нестационарни системи се прилагат лоренцовите трансформации - какво ще гласи постулата там трябва да сметнете.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, gmladenov said:

Е да де. Не можеш да дадеш такъв пример.

А, примери с лопата да ги ринеш. Аз бих ви дал оригиналната статия, в която той е публикувал работата си, много поучително четиво:

 A dynamical theory of the electromagnetic field. (1865). Там има и за скоростта на светлината.

Но ако ви е трудно, всеки съвременен учебник по същата тема ще свърши работа, а и обозначенята ще са ви по-познати. Само трябва да потърсите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, gmladenov said:

И въпреки това ти не си дал такъв пример.

Не четете, а само си търсите оправдание. Това е причина за всичките ви проблеми.  Е, не може само на готово. Примерът е там, става дума за скоростта на светлината, само няколко страници се заемат от нея. потърсете го.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 23 минути, scaner said:

Какво изобщо значи в сслучая "избор"? Да посочите някакво съществуващо състояние? Или да "прескочите" от едната в другата система?

Ти видя, че ни си прав, и зацикли.

Говорим за това дали вторият постулат се отнася само за стационарни отправни системи или за всички отправни системи.
След като по условие всяка отправна система може да бъде избрана както за стационарна, така и за движеща се, значи вторият постулат се отнася за всички отправни системи.

Тоест, скоростта на светлината е еднаква във всички отправни системи.
На базата на този постулат Айнщайн дефинира "относителността на едновременността".
Ако вторият постулат се отнася само за стационарни системи, тогава "относителността на едновременността" не може да бъде дефинирана.

Така че си избери: или вторият постулат се отнася за всички отправни системи - или нямаме относителнст на едновременността.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...