Отиди на
Форум "Наука"

Специалната теория на относителността наистина ли е грешна?


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 11 часа, gmladenov said:

Измерванията на спътниците противоречат на основополагащото допускане на СТО, че движението на земята в космоса е неоткриваемо.

Младенов, ти май не правиш разлика между равномерно праволинейно движение и движение с ускорение🤔 

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 3,2k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

Този спътник в движение ли е?

sputnik-1.jpg.85374e0c1fdb346bbfed8fd2e9d9de9e.jpg

Тук нямаме никаква отправна точка, така че според СТО този спътник не се движи.

В същото време, обаче, спътникът измерва диполна анизотропия.
Така че той явно се движи; това показват инструментите.

От диполната анизотропия ние можем да изчислим скоростта на спътника.
Това е скоростта му във вакуума на пространството.

Заради изотропията си, вакуумът е перфектен за стационарна отправна система.
За начало на тази отправна система избираме произволна точка в пространството и получаваме:
sputnik-2.png.77e165e7ccb9a14867ba0dd1ed1ac356.png

Ето така класическата физика описва движението на спътника във вакуума на пространството.
Ролята на стационарна система преди е била изпълнявана от етъра. Но тъй като етър няма, използваме вакуума.
За тези, които не могат да свикнат с тази мисъл, нека си представят вакуума като етър. Разлика няма никаква.

Хайде сега който си няма друга работа да опише това движение със СТО.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, gmladenov said:

Ако  абсолютната отправна система може да е в движение, тогава защо светлината да не може да е в покой?
Питам най-сериозно, защото в твоята Физика явно всичко е възможно.

Абсолютната система, както и всяка друга отправна система, е абстрактна конструкция която описва относитеното движение - абсолютната система описва относително движение спрямо абсолютното пространство, което движение си има име - "абсолютно движение". Тези системи са взаимоподвижни, защото обектите които са в покой спрямо тях, са взаимоподвижни, по причина че материята съществува само в движение.

Светлината е специфичен обект, който се описва в тези отправни системи. Тя има свойства, независещи от тези системи, с каквито я е надарила природата. Отправните системи само могат да опишат тези свойства, те не ги задават, свойствата принадлежат на описваният материален обект.

Това не е моя физика, а просто физиката.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 30 минути, gmladenov said:

Тук нямаме никаква отправна точка, така че според СТО този спътник не се движи.

Безсмислено твърдение. Този спътник се движи спрямо едни отправни системи и е в покой спрямо други, независимо че не сте посочил коя оптправна система ни интересува - светът е пълен с отправни системи, в които всяко тяло може да се опише в покой, включително и спътника. Това че отправната система не е нарисувана явно не означава, че я няма, Наличието на възможност да се измерва време и разстояние са условие за наличие на отправна система. Самата възмоност спътникът да изследва само определена малка област от пространството, възможността му да избира направление, възможността да систематизира последователно измерените проби чрез тяхното местоположение, вече в играта имаме координати и отправна система. ВИнаги е така.

В случая по-горе имаме отправна система, свързана с екрана, спрямо която картинката на спътника е в покой. И това не е "според СТО", а според класическата физика.

Цитирай

В същото време, обаче, спътникът измерва диполна анизотропия.
Така че той явно се движи; това показват инструментите.

Всички измервания, които той прави, са в система, в която той е в покой ("неговата" система), защото измерителната му апаратура е неподвижна в тази система. Той се движи според някаква друга система, например земята, или "СтарТрек". Неговите инструменти не показват движение, и няма как да покажат такова - първият постулат се спазва и в неговата инерциална система, доколкото е инерциална.

Цитирай

От диполната анизотропия ние можем да изчислим скоростта на спътника.
Това е скоростта му във вакуума на пространството.

Интерпретирайки резултатите от спътника чрез доплеров ефект, единственото което можем да получим е инфорация за движението на източнника спрямо спътника при излъчването на детектираното лъчение. За доплеровият ефект няма времеви лимит назад преди колко време може да бъде излъчено лъчението, за да бъде регистрирано. И целта му е да регистрира лъчение излъчено преди 13.8 млрд. години, т.е. поведението на източника на лъчение тогава.

Цитирай

Заради изотропията си, вакуумът е перфектен за стационарна отправна система.
За начало на тази отправна система избираме произволна точка в пространството и получаваме:

Изотропията не е достатъчна за отправна система, напротив, противопоказна е. Ако вакуумът показва винаги изотропия на светлината, то това е доказателство за вторият постулат на СТО, т.е. от данните по измерване на поведението на светлината не е възможно да се извлече някаква скорост на движение спрямо вакуума - изотропията означава симетрична скорост в различни посоки). Трябва да притежава вакуума качество "движение", за да може да установим практически, че някакъв обект е неподвижен в неговата отправна система - но това означава, че скоросстта на светлината в него не може да е изотропна, а трябва да е анизотропна - и величината на анизотропията ще ни показва скоростта, с която се движи вакуума, т.е. отправната система на вакуума.

Етерът е притежавал такова качество по замисъл, но резултатите от експериментите са го лишили от него. Сега е възможно да съществува среда, по подобие на етера, но която да не притежава такова качество. Добри кандидати са вакуумът, полето на Хигс и др.

Сега експериментите показват, че при тази доказана изотропия на светлината, вакуумът, ако го разглеждаме като отправна система, той е неподвижен спрямо всеки материален обект. Което ни води до противоречие,  няма как да е отправна система, неподвижна спрямо всеки от два взаимоподвижни обекти например.  Затова не може да е отправна система - по-удачно е да използваме отделна класическа отправна система, свързана неподвижо с всяко отправно тяло.

Цитирай

Ето така класическата физика описва движението на спътника във вакуума на пространството.

Ако правим разлика на "движение във вакуум", което не е проблемно защото не навлиза в подробности,  и движение "спрямо вакуум", което е проблемното, то всичко е наред. Първото не навлиза в количествени връзки, второто се опитва според формулировката си, но е неспособно според съдържанието си.

Стига с този вакуум. След като експериментите показват че не може да играе роля на отправна система, защо циклите повече?

Цитирай

Хайде сега който си няма друга работа да опише това движение със СТО.

Защо трябва да повтарям, че СТО включва изцяло класическата физика в рамките на инерциалната системма, без никаква необходимост от вакуум и абсолюттни отправни системи. Като няма необходимост, защо трябва да се внасят такива неопределени "инструменти"?

А в случая няма какво да описваме, спътникът е неподвижен в удобно избраната система, в която целият свят се движи и може да бъде измерен и описан. Имаме движение на източика, което в случая се интерпретира като доплеров ефект.

Link to comment
Share on other sites

Преди 44 минути, scaner said:

Абсолютната система, както и всяка друга отправна система, е абстрактна конструкция която описва относитеното движение - абсолютната система описва относително движение спрямо абсолютното пространство, което движение си има име - "абсолютно движение". Тези системи са взаимоподвижни, защото обектите които са в покой спрямо тях, са взаимоподвижни, по причина че материята съществува само в движение.

Светлината е специфичен обект, който се описва в тези отправни системи. Тя има свойства, независещи от тези системи, с каквито я е надарила природата. Отправните системи само могат да опишат тези свойства, те не ги задават, свойствата принадлежат на описваният материален обект.

Това не е моя физика, а просто физиката.

Сканер , пропускаш най важното, светлина има скорост на съществуване, зададена във Вакуума на Младенов, в ИОС на Вакуум. Измерването на същите скоростни стойности, като <С> в другите системи се дължи изцяло на забавянето на собствените процеси в обектите, и промяна в простр. им разпростиране, каквото и да е то , на нищо друго.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, gmladenov said:

За начало на тази отправна система избираме произволна точка в пространството и получаваме:

Ами точно това е основният проблем. Как ще изберете произволна точка и как ще следите за нейното поведение. Забележете, не на нейното поведение спрямо вашата отправна система (където тя по дефиниция ще е неподвижна), а спрямо пространството? При хомогенно пространство, каквото го постулира класическата физика на Нютон, това е невъзможно. А и не е нужно в случая.

Пак бързате. В бързината допускате некоректни твърдения, и после се опитвате да работите с тях като аргументи. Не става така. Защото ако не може да изберете такава точка, нищо не получавате. Пък и формулата която сте написали, е валидна просто в системата, в която спътника е неподвижен (и със съответните координатни трансформации може да получите резултатите в произволна друга система), така че не ви трябва "произволна точка в пространството". Просто принцип на Окам.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 21.09.2019 г. at 0:15, Малоум 2 said:

От ГТ на наблюдател. Може и е нормално, този наблюдател да се счита за абсолют - но ... това веднага го прави Трети наблюдател, т. е. - Той вижда нещата които се движат, отстрани от тях. И предположенията му съдържат абсолюти. И, понеже не може да направи "всичко да се вижда" - предполага абсолюти...

Това е много умна приказка и ти си абсолютно прав ;).

В СТО ние винаги имаме двама наблюдатели: стационарен и движещ се:

str.png.ee182be8d7b28d2970738d2dd6e8ffa1.png
  

Както показват спътниците, обаче, наблюдателите могат да открият собственото си движение в космоса.
Ние може да се правим, че тези двама наблюдатели не знаят дали се движат или не.
Но истината е, че те винаги могат да измерят собственото си движение в космоса, по подобие на спътниците.

Така че ако имаш двама наблюдатели, ти щеш не щеш винаги имаш и Трети, който вижда нещата отстрани.
Това не може да се избегне:

neo-class.png.9ae6e7301aeffa98917925f89bdef046.png
Ти казваш, че това предполага абсолют. Но истината е, че абсолютът вече съществува. СТО просто го пренебрегва.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, scaner said:
Цитирай

За начало на тази отправна система избираме произволна точка в пространството и получаваме:

Ами точно това е основният проблем. Как ще изберете произволна точка и как ще следите за нейното поведение.

Никакъв проблем, колега. Но за да го видиш, ти трябва да имаш абстрактно мислене.
Ти нямаш такова, за жалост, така че разбирам защо това е проблем за теб.
Но за другите не е проблем.

В абсолютното пространство на Нютон ти винаги можеш да си изебереш произволна точка в пространството.
Същото е и в стационарния етър на Лоренц.

Ако си представиш, че етъра са го източили, ти винаги можеш да си изебереш произволна точка и във вакуума на пространството.
Никаква разлика между това и абсолютното пространство на Нютон или стационарния етър на Лоренц.
Наречи го нео-класическа интерпретация, ако щеш.

Нютон е бащата на класическата физика, а Лоренц е Нобелов лауреат. Аз се водя по тях.

Според теб абсолютната отправна система може да е в движение, което показва дълбоко неразбиране на базовата физика.
Така че твоето мнение спокойно може да се пренебрегне.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 42 минути, gmladenov said:

В абсолютното пространство на Нютон ти винаги можеш да си изебереш произволна точка в пространството.
Същото е и в стационарния етър на Лоренц.

Сериозно? Въх...

Всяка точка която си харесате, ще има координати във вашата отправна система. Вие обаче си нямате идея, тази отправна система неподвижна ли е спрямо това "абсолютно" пространство, или се движи. Не само си нямате идея, но и нямате принципно и физически експеримент, който да определи това. По тази причина прилагателното "абсолютно" пред пространството е абсолютно излишно - няма никакво значение как наричате пространството, защото изборът на точка няма отношение към това прилагателно. Вие избирате точка в своята отправна система.

Просто няма как да избегнете координатната система на вашата отправна система (в която сте покой и с която сте в относително движение с други обекти) при избора на точки. Вашата отправна система оразмерява пространството и тя ви дава възможност да укажете конкретният си избор. Но, забележете, тази точка е само във вашата отправна система.

Цитирай

Ако си представиш, че етъра са го източили, ти винаги можеш да си изебереш произволна точка и във вакуума на пространството.
Никаква разлика между това и абсолютното пространство на Нютон или стационарния етър на Лоренц.

Да де, нали това обясних как става - нищо общо с абсолютното пространство. Етерът поне е материална среда със свойства, които можете експериментално да проследите, и по анизотропията на светлината във вашата отправна система да определите точка неподвижна с етера и да определите нейната скорост и посока на движение. За абсолютното пространство не може да направите това - Нютон е забравил да даде критерии как физически се проявява абсолютното пространство, как физически се проявява абсолютната отправна система. Това е основната разлика между материалната среда на Лоренц и абсолютното пространство на Нютон - коренно различни същности са. Но вие явно не сте дорасли за да ги различасвате.

Ако имахте малко по-обширен поглед върху физиката, щяхте да видите, че абсолютното пространство и абсолютната отправна система нямат абсолютно никакво приложение във физиката. Те не могат практически да се използват, не можете нищо да опишете с абсолютната система защото не можете да я построите - по причина, че Нютон си е спестил важната информация по какво се различава практически тази система.

Затова е странно защо се опитвате да вършите този безсмислен труд, навсякъде да въвеждате отправна система, която не може да ви свърши никаква работа...

Цитирай

Нютон е бащата на класическата физика, а Лоренц е Нобелов лауреат. Аз се водя по тях.

Щяхте да се водите, ако знаехте какво са направили. Че нито Нютон, нито Лоренц са написали и една формула на основа абсолютно пространство и отправна система. . А така, чули недочули, дайте навсякъде абсолютни системи да разхвърляме, това да не е манджа с мерудия?

Използването на абсолютна система само показва опит да се скрие невежество, показва че не можете да прилагате елементарната физика, която прекрасно - и винаги - се справя с обикновените отправни системи и относителното движение. Сагата със спътниците яссно демонстрира това. Нито един физически проблем не може да решите с абсолютна отправна система.

Цитирай

Според теб абсолютната отправна система може да е в движение, което показва дълбоко неразбиране на базовата физика.

Ами аз ви дадох дори нагледен пример, и го повторих многократно, и с него доказах твърдението си, а вие само празни приказки наливате.  Това че толкова много време вие дори не сте схванали за какво става дума, говори сам по себе си, какво остава да стигнете до проблема с абсолютното пространство... Вие явно се хващате само за звученето на  думите, а не за физическият смисъл зад тях. Е, никой не може да ви помогне тогава.

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 41 минути, gmladenov said:

Така че ако имаш двама наблюдатели, ти щеш не щеш винаги имаш и Трети, който вижда нещата отстрани.

Трима са малко. Седем е точното число   :D

О, свещена простота...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, scaner said:

О, свещена простота...

... каза неукият тъпанар, според който абсолютната отправна система може да се движи.

Не може да си толков тъп, колега. Вземи прочети малко физика преди да се изказваш.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, gmladenov said:

... каза неукият тъпанар, според който абсолютната отправна система може да се движи.

Жалко, че чак сега се усещам колко си тъп. Иначе нямаше да си загубя толкова време.

Аман от дръвници, дето непрекъснато опровергават собствените си халюцинации, наричайки ги неизвестно защо "СТО"...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Жалко че нямате потенциала да вникнете в обясненията ми как и спрямо какво се движи абсолютната отправна система на Нютон. Нещо, което сам той обяснява.

Но който си може, може, а който не може, обяснява колко била грешна СТО...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Наистина ми е любопитно, има ли четящи тук (освен ясно кой), които да смятат, че абсолютният покой в смисъла на неподвижност спрямо абсолютното пространство на Нютон, изключва относително движение спрямо други обекти?

Не за пръв път се сблъсквам с подобен начин на мислене, но все си мислех, че при сегашните възможности за обучение и получаване на информация такива представи вървят на доизживяване...

Link to comment
Share on other sites

Преди 3 минути, scaner said:

Наистина ми е любопитно, има ли четящи тук (освен ясно кой), които да смятат, че абсолютният покой в смисъла на неподвижност спрямо абсолютното пространство на Нютон, изключва относително движение спрямо други обекти?

Не за пръв път се сблъсквам с подобен начин на мислене, но все си мислех, че при сегашните възможности за обучение и получаване на информация такива представи вървят на доизживяване...

При сегашните възможности, моите наблюдения показват <декаденство> . 

Предполагам освен Младенов няма други, това е неразбираемо, ако наистина има такава представа.Дори да приемем едно абсолютно ататично Абсолютно пространство, дори и само в него дасе извършват всички промени, т.е. да е среда и да създава дори всички обекти, пак има относителни движения между  обекта в такова матрично пространство. Друга е работата , ако всеки обект може да си определи промените сам по себе си, като това е зададено от <матрицата> .

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, laplandetza said:

Дори да приемем едно абсолютно ататично Абсолютно пространство, дори и само в него дасе извършват всички промени, т.е. да е среда и да създава дори всички обекти, пак има относителни движения между  обекта в такова матрично пространство.

Точно така. Няма никакъв спор за това ... и аз никога не съм казвал нещо различно.

 

Цитирай

Друга е работата , ако всеки обект може да си определи промените сам по себе си, като това е зададено от <матрицата> .

Ето това е ключът от бараката! :cool2:

Щом можеш сам да определиш собственото си движение в пространството/етъра/вакуума/матрицата,
на теб не ти е необходима отправна точка/система.

Това е ключовата разлика между класическата физика и СТО.

Цялата концепция на СТО за стриктно-относително движение е базирана на допускането, че наблюдателите не могат да открият собственото си движение.
Точно затова СТО ни задължава да изберем такава: без отправна точка, ние не знаем дали се движим или не.
Това е същината на концепцията за стриктно-относително движение.

Но ако можеш сам да определиш собственото си движение, необходимостта от отправна точка отпада.
А заедно с това и цялата концепция за стриктно-относително движение.

Ключовата дума тук е "стриктно".
Естествено, че относително движение има и в класическата физика.
Нали за това говорим за Галилеева относителност, която Нютон не само не отрича, а вгражда в класическата физика.
Така че когато говорим за относително двицение в Нютоновата физика, ние пак трябва да си изберем отправна точка.

Както вече поясних, обаче, дори ако изберем две тела да са в относително движение едно спрамо друго, ние винаги може да определим абсолютното движение на всяко едно от тях. А за това движение не ни е необходима отправна точка, защото то е откриваемо и без такава - както е при спътниците.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, gmladenov said:

Щом можеш сам да определиш собственото си движение в пространството/етъра/вакуума/матрицата,
на теб не ти е необходима отправна точка/система.

Глупости. всякоизмерване изисква отправна система. Няма начин иначе.

Преди 7 часа, gmladenov said:

Но ако можеш сам да определиш собственото си движение, необходимостта от отправна точка отпада.
А заедно с това и цялата концепция за стриктно-относително движение.

Пълни глупости.

Преди 7 часа, gmladenov said:

Както вече поясних, обаче, дори ако изберем две тела да са в относително движение едно спрамо друго, ние винаги може да определим абсолютното движение на всяко едно от тях. А за това движение не ни е необходима отправна точка, защото то е откриваемо и без такава - както е при спътниците.

Болно бълнуване.

 

Мда, невежеството може да достигне неподозирани върхове. Човек колкото повече не знае, толкова повече компенсира с халюцинации, после иди го учи... Невъзможно е.

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

И какво сега, пак не се разбрахте. Реликтовото лъчение е било картина от миналото на Етерия, която е следвала всякакви промени в Етерия, и осветява юаст от нейната структора. Дя показва на светли с много добро приближение ИОС Етерия, като разбира се е такава далеч от масивни обекти, инак трюбва да отчитаме влиянието им, ако изоб;о би повлияло на лъчението. Подобно е сегашния <светлинен фон > в Космос, но вероятно интензитетта на това разнородно лъчение не е достатъчен. Друг възможен <фон> е неуттрино <мъглата> .
Теоретично всеки обект в коя да е ИОС, може с достатъчна точност да открие собствените си движения спрямо ИОС Етерия, което става чрез взаимодействие със структори , които са част от ИОС Етерия.Той няма нужда от конкретна <точкова> друга ИОС, ОС, а ползва една Космическа Мащабна такава , ИОС Етерия, или както друг я нарича Вакуум.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 23 часа, scaner said:

Всички измервания, които той прави, са в система, в която той е в покой ("неговата" система), защото измерителната му апаратура е неподвижна в тази система. Той се движи според някаква друга система, например земята, или "СтарТрек". Неговите инструменти не показват движение, и няма как да покажат такова - първият постулат се спазва и в неговата инерциална система, доколкото е инерциална.

Е да, но тъй като въпросната система не е инерциална, значи неподвижните в нея инструменти все пак ще "показват движение":Oo:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 часа, scaner said:

Ами точно това е основният проблем. Как ще изберете произволна точка и как ще следите за нейното поведение. Забележете, не на нейното поведение спрямо вашата отправна система (където тя по дефиниция ще е неподвижна), а спрямо пространството? При хомогенно пространство, каквото го постулира класическата физика на Нютон, това е невъзможно. А и не е нужно в случая.

Попаднах на това определение за абсолютно движение:

Цитирай

 

"Абсолютно движение - движението на материалната точка спрямо

неподвижната координатна система OXY.

Координатата на материалната точка в неподвижната координатна система

в началното положение (0) e x. Кинематичните характеристики са абсолютната

скорост vx и абсолютното ускорение ax. Текущото абсолютно време е t."

 

И въпроса ми е дали от това определение не следва именно отричаната от теб възможност да бъде избрана произволна отправна точка и след това да бъде проследено нейното поведение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, Шпага said:

Е да, но тъй като въпросната система не е инерциална, значи неподвижните в нея инструменти все пак ще "показват движение"

Не, в случая неинерциалността е нищожна и не оказва никакво влияние на измерваната величина. Ускорението на спътниците може да оцениш като гравитационно поле, което да внася някакво допълнително червено отместване. Но това поле ще е толкова слабо, че няма да се отрази на измерваният резултат, може числено да се докаже.

Въпросът е съвсем друг. Дори спътниците да измерват някакво движение на кой тъпак ще му хрумне, че това трябва да се нарича абсолютно движение? А не просто собственото движение на спътниците спрямо източниците на лъчението което те измерват, или обратното, което е най-естествената хипотеза? Освен на силно ограничен ум, който няма възможности за избор...

Трябва да е много болен един мозък, за да му се привижда навсякъде "вакуумът като отправна система". Не знам, и друг път сме имали среща с подобни субекти, защо си го причиняват?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, Шпага said:

И въпроса ми е дали от това определение не следва именно отричаната от теб възможност да бъде избрана произволна отправна точка и след това да бъде проследено нейното поведение.

Шпага, в цитираният от тебе отрязък замени думата "абсолютна" за скорост с думата "относителна". Всичко си остава вярно. Тоест по това определение не може да разграничиш по свойства абсолютно и относително движение. Трябва ти още разграничители, а такива няма, Нютон не е дал.

Не е достатъчно да сложиш определение пред някаква величина, трябва и да опишеш количествено как тя се вписва в обкръжаващият ни свят, за да можем да я измерим. Нютон не е въвел  физичен смисъл в понятието "абсолютно пространство" и "абсолютен покой", само е дал незавършена философска концепция. За разлика от "абсолютното време", което е описал като математическа абстракция на равномерният ход на времето с което сме свикнали. Това време може да бъде измерено, то задава хода на процесите и участва в цялата динамика на света, който наблюдаваме. Но "абсолютната отправна система" и "абсолютният покой" не са свързани с наблюдаеми ефекти по дефиниция. Следователно, такива неща не са наблюдаеми в нашият свят.

Може да има всякакви среди запълващи пространството, може да се определят всякакви скорости спрямо тях, това няма нищо общо с "абсолютна скорост" и "собствено движение", защото няма връзка с движение или покой спрямо "абсолютно пространство", а спрямо някаква материална среда. А пространството не е такава материална среда, поне не е в класическата физика.

Как си представяш избор на точка от пространството и проследяване на нейното поведение? Ако си избереш отправна система, може да кажеш - избирам точката, която е на 3 сантиметра наляво от началото на отправната система по Х, и на 5 сантиметра нагоре по Y. Чудесно, и ти и аз можем да определим поведението на тази точка, ако аз се движа спрямо тебе, тази точка в моята отправна система ще се движи, мога да изчисля и проследя движението и. НО, това е при отправна система.

Ако нямаме отправна система, може да ми посочиш като точка някаква птица, материален обект. И аз мога да проследя същъят материален обект, указващ същата точка, от пространството.

Но ако няма  материален обект или отправна система, който да индивидуализира точката, какво правим? Ти ми сочиш - ей онази точка, харесвам си я, ще си свържа с нея отправна система. Коя точно точка, питам аз. Тази точка според тебе движи ли се или не (на gmladenow дерта му е точно това, да определи абсолютна система ннякак си с такива произволни избори), изобщо къде е? Тъй като не може да определиш тази точка обективно, движи ли се или не, и аз не мога, изборът тук не е консенсусен, не можем да изградим някаква единна отправна система с която да имаме общи координатни трансформации. Това е защото пространството няма характерни точки.

В геометрията има различни подходи. Например, координатен и безкоординатен. При координатният подход ти може да изучаваш свойствата на формите, при безкоординатният подход може да изучаваш свойствата на вътрешна свързаност, на топологията. Топологията е хубава наука, но за физиката са важни количествените връзки, които се основават на координатният подход. В някои версии на квантовата гравитация се опитват да развиват топологичният подход, защото координатният не работи в началният момент на големият взрив, но това е съвсем различна работа от тази дискусия тук.

Така че във физиката сме принудени да използваме отправни  системи. А който не ги вижда или не ги разбира, да си учи уроците преди да се излага тук.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, laplandetza said:

Теоретично всеки обект в коя да е ИОС, може с достатъчна точност да открие собствените си движения спрямо ИОС Етерия, което става чрез взаимодействие със структори , които са част от ИОС Етерия.Той няма нужда от конкретна <точкова> друга ИОС, ОС, а ползва една Космическа Мащабна такава ,

Ами разбира се, тук от земята сме се специализирали на това. С телескоп можем да открием собственото ни движение спрямо Lunata, около слънцето, спрямо центъра на галактиката и къде ли не. Никой не се изненадва на това. Защо да не можем да открием движение на земята спрямо осреднения космически фон? Същата физика, същите относителни движения, без да се нарушават известните закони :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

От тук http://www.astro.ubc.ca/people/scott/faq_basic.html

Frequently Asked Questions

q_mark2.gif How come we can tell what motion we have with respect to the CMB?

Doesn't this mean there's an absolute frame of reference?

The theory of special relativity is based on the principle that there are no preferred reference frames. In other words, the whole of Einstein's theory rests on the assumption that physics works the same irrespective of what speed and direction you have. So the fact that there is a frame of reference in which there is no motion through the CMB would appear to violate special relativity!

However, the crucial assumption of Einstein's theory is not that there are no special frames, but that there are no special frames where the laws of physics are different. There clearly is a frame where the CMB is at rest, and so this is, in some sense, the rest frame of the Universe. But for doing any physics experiment, any other frame is as good as this one. So the only difference is that in the CMB rest frame you measure no velocity with respect to the CMB photons, but that does not imply any fundamental difference in the laws of physics.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Трябва да е много болен един мозък, за да му се привижда навсякъде "вакуумът като отправна система".

Сканер, с риск да обявиш и моя мозък за болен, ще ти задам още един въпрос:

Накратко казано, според Ефекта на Унру при НЕинерциално движение съответният наблюдател ще регистрира "фоново фотонно излъчване" или с други думи обкръжаващ го облак от частици. За наблюдател в инерциална система обаче вакуумът ще е "гладък", т. е. без никакви такива излъчвания/облаци/:)

Но ако вземем предвид фактът, че идеални инерциални системи не съществуват, което означава,  че в действителност всички системи са НЕинерциални, защо да не приемем, че:

Вакуумът може да бъде разглеждан като отправна система. Или казано по друг начин, че неинерциалните обекти са в относително движение спрямо вакуума.

П.П. Може би не съм се изразила достатъчно ясно, затова прилагам за ориентир това:

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Efektat-na-Unruh-Prostranstvoto-se-zatoplia-kogato-se-uskoriava_78404.html

 

 

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...