Специалната теория на относителността наистина ли е грешна?

[laplandetza]

Преди 8 часа, scaner said:

Въпросът ми по-горе е малко провокатичен, но съвсем сериозен.

Движението е философска категория, философията, а не физиката се занимава с неговото определение, физиката само изследва неговите свойства - така както е и с материята. Категорията "движение" идва още от Аристотел, поема се от Кант и Хегел, минава през диалектическият материализъм на Енгелс практически без промяна във формулировката:

движение е всяка промяна в материята.

.-...................................

Във въпроса ви се прокрадва някакво съмнение (може и да се лъжа), затова питам - движение спрямо какво очаквате? За да определим промяната на разстояние.

 

Ако такава е визията в науката, физика да не се занимава с определението на движение, много лошо. Там е една от вековните цели според мен, механизма на промените в пространството, по моя интуиция , той е ключ към решаването  неяснотата с гравитация, електромагнетизъм, теорията в квантовия свят , базовите състояния на материя.

Движение, ако се има в предвид Пространствено движение не е всяка промяна в материя, а предполагам е само незначителна част от Общата промяна съдържаща за<парче> материя някакво Количество Промени.

 Движение спрямо какво, връщаме се към реалността , движение спрямо ИОС Етерия, или опростено ИОС КОсмос, което е Материалното представяне на Пространство/Време на Айнщайн. Някои ползват Вакуум , макар предполагаем такъв да е част от Пространство/Времето, ИОС Космос.Трябва ли да се повтарям пак. Ако ползваме само Космическото разпределение, в огромен космически сегмент, дял, което се доближава до наблюдаем Космос, теоретично имаме средна плътност на енергия и векторна скорост на цялата нетна система, която е всъщност относителната скорост на Простр./Време спрямо всеки обект, Наблюдател. Така че относителност си рботи с пълна сила, но се различава базово от теоретичните Айнщайнови разработки. Самите фотони на светлина имат някаква енергия зададена в момента на излъчване и зависеща от излъчвателя и относителната му скорост спрямо Пространство/Време, ИОС Космос. След излъчването обекта излъчвател е извън играта, няма никакво значение, фотоните с във влиянието на материята , механизмите в ИОС КОсмос.Когато фотоните жзаимодействат с обект<приемник> , взаимодействието зависи от относителната скорост на фотони и относителната скорост на <приемник> спрямо тези скорости, спрямо ИОС Космос .Според мен фотони в ИОС КОсмос са в базово състояние , на практика те не са в надбазовапромяна, т.е. не се движат, имат импулс, вектор и енергия, за това и не споменах относит. в движения между <приемник> и фотони. Но за по лесно и близко логически , може да бъде прието относит. движение в тройна система ИОС Космос, фотони, фотон ,като предполагаеми единични обекти, и <приемник>.

 

[laplandetza]

И да продължа, заради някои чугуненеи глави без материалноугодно въображение. Като казах светлина, фотони са в базовото си състояние с в нулева нетна гравитация на Етерия, така и всеки обект имащ инертна маса е в базово състояние само когато е относително неподвижен спрямо Етерия, или Материалното Пространство/Време. За съжаление такъв тип относителност е съвсем различна с Айнщайновата, от тук и помислите за Грешна Т.О.

[bojkoiwanow]

Добър вечер на всички!

Scaner, прочетох поста ти. Най после малко смислено нещо, различно от това което започна да се пише тук.Изрази като ,,смешник, ,,-какво си пушил?“ и други показват изчерпване на аргументацията. Личните нападки не водят до нищо.

,,Във въпроса ви се прокрадва някакво съмнение (може и да се лъжа), затова питам - движение спрямо какво очаквате? За да определим промяната на разстояние.“

Да имам съмнения и затова влязох във форума.Движението действително е философска категория, която си има своето отражение във физиката, при това в повечето нейни раздели.Като за начало нека се съсредоточим върху въпроса има ли абсолютно движение? Класическата физика и СТО разглеждат нещата на пръв поглед през призмата на относителността. Една инерциална система може да бъде в покой или движение, но това зависи от гледната точка на наблюдателя, законите в нея няма да се променят..Аз изхождам от философският принцип, че всичко се движи.Тоест имаме абсолютно движение.Преднамерено не включвам понятието ,,абсолютно време“, защото то самото по свой си начин  участва в понятието- движение. Ти питаш спрямо какво очаквам движение за да отчетем промяна на разстоянието. Ами седя пред компютъра  и пиша тези редове. Физически съм относително неподвижен, но фуча през времето с немислимите и абстрактни за мен  300 000 км. Сек. Имам ли репер/ отправна точка/ според която да отчета това движение. Часовника, календара? Сега коя година е-6380, след сътворението, 2019 от новото летоброене или 13 800 002 019 след големия взрив?Тука спора се завъртя около движение в пространството,  а трябва да е за време-пространство.

[scaner]

Преди 10 минути, bojkoiwanow said:

Да имам съмнения и затова влязох във форума.Движението действително е философска категория, която си има своето отражение във физиката, при това в повечето нейни раздели.Като за начало нека се съсредоточим върху въпроса има ли абсолютно движение? Класическата физика и СТО разглеждат нещата на пръв поглед през призмата на относителността. Една инерциална система може да бъде в покой или движение, но това зависи от гледната точка на наблюдателя, законите в нея няма да се променят..Аз изхождам от философският принцип, че всичко се движи.Тоест имаме абсолютно движение.Преднамерено не включвам понятието ,,абсолютно време“, защото то самото по свой си начин  участва в понятието- движение. Ти питаш спрямо какво очаквам движение за да отчетем промяна на разстоянието. Ами седя пред компютъра  и пиша тези редове. Физически съм относително неподвижен, но фуча през времето с немислимите и абстрактни за мен  300 000 км. Сек. Имам ли репер/ отправна точка/ според която да отчета това движение. Часовника, календара? Сега коя година е-6380, след сътворението, 2019 от новото летоброене или 13 800 002 019 след големия взрив?Тука спора се завъртя около движение в пространството,  а трябва да е за време-пространство.

Въпросът ви е хубав, ще опитам да отговоря.

Това че всичко се движи все още не означава, че има абсолютно равномерно и праволинейно движение. Имаме промяна, материята съществъва движейки се, както казва един философ.

Какво е абсолютно движение? Движение спрямо абсолютна отправна система? А такава система е неподвижна спрямо абсолютното пространство? А абсолютно пространство е пространството, по отношение на което имаме абсолютно движение? Кръгова дефиниция, нали? Именно за това се опитвам да обясня, че Нютон не си е свършил работата с тези абсолютности.

Представете си, утре правим някакъв експеримент и откриваме някакво движение, например като е в примера със спътниците и реликтовото движение. Можем ли, и по какви признаци можем да класифицираме това движение като абсолютно, а не относително? След като не знаме какво представлява абсолютното движение по дефиниция? Ами не можем. Все едно аз да спомена, че пространството в състояние на абсолютен покой спрямо него е зелено, без да обясня какво имам пред вид под "оцветяване" на пространството. Това е същата история с прикачване на "абсолютност" към него, Затова, можем да прочетем в историята на развитието на класическата физика, че тази терминология не получава развитие. Ползва се по аналогия, но без същото съдържание - например първоначално скоростта спрямо приетият за неподвижен етер била наричана абсолютна, макар че няма никаква връзка между материалната среда "етер" и пространството, било то и абсолютно - пространството при Нютон няма нищо общо с материална среда, то е вместилище за такива среди, което е съвсем друго.

Ето тук извадка от една книга, в която по-подробно се разглеждат причините, поради които Нютон въвежда абсолютното пространство, и задънената улица, до която това докарва идеята:

http://scask.ru/j_book_eto.php?id=71
(Това е част от книгата на Макс Борн "Эйнштейновская теория относительности")

 

Сега, вие изведнъж скачате в геометрията на Минковски, и започвате да говорите за движение в нея. Геометрията на Минковски описва пространств-времето, което е абсолютно, за разлика от разделението пространство и време, което разделение може да се направи по много начини. В такова пространство-време няма абсолютен покой, движението по мировата линия на избраният обект не спира. Вие можете да го разбиете на пространство и време така, че даден обект да не променя пространствените си координати (относителенн покой в така избраната отправнна система), но той ще се движи по времето, със скорост i.c ако искаме да се изразяваме с нашите евклидови представи. Това е малко странна комплекса скорост по времето, важното в случая е, че няма абсолютен покой, има промяна по геометричната ос на времето която не е нулева.

Ако разсечем пространство-времето по друг начин, така че да имаме промяна по пространствените координати, то забелязваме, че по времето промяната става по-малка, това е известното "забавяне на времето" когато имаме обект в движение. Ако изберем движение такова, че се движим по образуващата на светлинният конус (със скоростта на светлината), то промяната по времевата ос става нула, времето спира. Къде е отправната точка тук? Тя винаги е свързана с обекта, който описваме, и за когото делим пространство-времето на пространство и време. Движението по времевата ос не е 3-пространствено, не можем да го визуализираме с трите координати, с които описваме разстоянието. Тук е добре да правим разлика за движение по времето (нормалният ход на часовниците например) и движение по времевата ос в тази геометрия, която е пространствена и в тази геометрия има комплексни свойства (защото геометрията е псевдоевклидова, не евклидова). Но иначе други големи разлики няма.

Изобщо, аз не съм много голям любител на Минковската геометрия, въпреки че тя е невероятен инструмент (аз имам проблеми с геометричната абстракция, тя ми се отдава с голям труд, затова ако мога я избягвам , но когато трябва я ползвам колкото трябва), но и без мене може да намерите много и подробна литература за тази геометрия и за абсолютното пространство-време.

Та, да се върна на началният въпрос. Ако ще търсим абсолютно движение, трябва да дадем практическа дефиниция що е то, защото кръговата на Нютон по-горе не ни върши работа.

[Шпага]

Преди 11 часа, scaner said:

Какво е абсолютно движение? Движение спрямо абсолютна отправна система? А такава система е неподвижна спрямо абсолютното пространство? А абсолютно пространство е пространството, по отношение на което имаме абсолютно движение? Кръгова дефиниция, нали? Именно за това се опитвам да обясня, че Нютон не си е свършил работата с тези абсолютности.

... ... ...

Та, да се върна на началният въпрос. Ако ще търсим абсолютно движение, трябва да дадем практическа дефиниция що е то, защото кръговата на Нютон по-горе не ни върши работа.

Ако не ограничаваме понятието "движение" само до разстояние, изминато от някакъв обект за определено време,  прословутата отправна точка ще придобие доста по-скромно място в това обсъждане

Нека си представим, да речем, един Океан, отвъд който няма нищо друго, а в него - само две рибки А и Б. Тези рибки ще се движат една спрямо друга. Но и всяка от рибките ще може да се приеме за намираща се в покой и да "нарочи" за подвижна спрямо нея някаква отправна точка. Въпросът обаче е:

Това, че споменатата отправна точка в Океана се движи спрямо рибката А и спрямо рибката Б, би ли означавало, че и самият Океан се движи спрямо всяка от рибките? И след като отвъд него няма абсолютно нищо друго -- накъде се движи той? Отговорът явно е: наникъде  Океанът не се движи наникъде, което означава, че неговото единствено възможно състояние е това - на абсолютен покой.

Е, щом Океанът е винаги в абсолютен покой, не е ли наложително да считаме, че и всяка негова точка също е винаги в абсолютен покой? Откъдето пък следва, че рибките, макар и в относително движение една спрямо друга, всъщност са в абсолютно движение спрямо отправната точка, която... поради рибешкия си наивитет бяха нарочили за подвижна.

Така, в обобщение, всъщност всяка точка в Океана/в пространството/, избрана за отправна, може да послужи за определяне на изминатото от обекта разстояние в този Океан/пространство/, но без да стигаме до абсурда да твърдим, че въпросната точка, а заедно с нея и целия Океан/пространство/ се движат спрямо обекта. По-разумно би било да приемем, че това движение е илюзорно.

 

[scaner]

Преди 1 час, Шпага said:

Ако не ограничаваме понятието "движение" само до разстояние, изминато от някакъв обект за определено време,  прословутата отправна точка ще придобие доста по-скромно място в това обсъждане

Шпага, в случая става дума не за какво да е движение, а за равномерно и праволинейно движение. Добре, да не се ограничаваме, опитай да определиш алтернатива, какво е това движение без да намесваш разстояние и отправни системи. Какви конкретни физически параметри го характеризират и вадят от многообразието на движенията? За да видим как изглежда скромното му място и да тръгнем от там.

Цитирай

Нека си представим, да речем, един Океан, отвъд който няма нищо друго, а в него - само две рибки А и Б. Тези рибки ще се движат една спрямо друга. Но и всяка от рибките ще може да се приеме за намираща се в покой и да "нарочи" за подвижна спрямо нея някаква отправна точка. Въпросът обаче е:

Това, че споменатата отправна точка в Океана се движи спрямо рибката А и спрямо рибката Б, би ли означавало, че и самият Океан се движи спрямо всяка от рибките? И след като отвъд него няма абсолютно нищо друго -- накъде се движи той? Отговорът явно е: наникъде  Океанът не се движи наникъде, което означава, че неговото единствено възможно състояние е това - на абсолютен покой.

Ами първо, дефинирай какво означава "движение на океана" като цяло? Или покой в същият смисъл. Чрез кои физически параметри се изразява, за да знаем къде в картинката това е определящ елемент, къде не (по-горе, за равномерно праволинейно движение параметърът е разстоянието и неговата промяна). Защото да му се слага етикет "абсолютно" когато самото движение не може да се определи, това е умишлен или не опит да се прикрие незнание чрез отклоняване на вниманието - вниманието се снема от "движение" и се съсредоточава на "абсолютно", и се подменя темата, като оставаме без дефиниция

[gmladenov]

Преди 17 часа, scaner said:

Какво е абсолютно движение? Движение спрямо абсолютна отправна система? А такава система е неподвижна спрямо абсолютното пространство? А абсолютно пространство е пространството, по отношение на което имаме абсолютно движение? Кръгова дефиниция, нали?

Според теб движението по условие изисква отправна точка.
Тоест, по условие то е относително.
Тоест, по условие абсолютно движение няма.

Редактирано Септември 29, 2019 от gmladenov

[gmladenov]

Нютон постулира (а не намеква), че пространството е абсолютно и неподвижно - и това е аксиомата, върху която е построен неговия модел за движение.
Тя отразява физическото наблюдение, че всички космически тела "висят" в "празното" пространство на космоса.
Съответно движението на тези тела се описва математически като движение в абсолютната отправна система на космоса.
Отправна точка за това движение не се изисква по условие; такава се изисква само за относително движение.

Айнщайн постулира точно обратното на Нютон: че абсолютно движение няма.
Това пък се базира на физическото наблюдение, че движението на земята в космоса е неоткриваемо.
Както показват спътниците, обаче, движението на земята в космоса в същност е откриваемо.

Значи прав ли е тогава Айнщайн да намеква, че намеците на Нютон са неуместни?

Редактирано Септември 29, 2019 от gmladenov

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Според теб движението по условие изисква отправна точка.
Тоест, по условие то е относително.

Когато говорим за равномерното и праволинейно движение, ние го характеризираме с един параметър - скорост. Няма такова движение без да можем да укажем скорост. Тя е негова определяща характеристика - задава направлението на правата линия по която е движението, и показва равномерността му. Скоростта е промяна на разстояние до зададена отправна точка, по дефиниция. Тоест развномерното и праволинейно движение е относително по дефиниция.

Цитирай

Тоест, по условие абсолютно движение няма.

Абсолютно движение има, но абсолютно равномерно и праволинейно движение няма - по условие. То може да е само относително.

Ако не сте съгласен, укажете кое разстояние се променя при вашето абсолютно движение.

Редактирано Септември 29, 2019 от scaner

[Малоум 2]

Преди 1 час, gmladenov said:

Айнщайн постулира точно обратното на Нютон: че абсолютно движение няма.

Айнщайн си е задавал въпрос (той така казва) - ако се "качим" върху светлинна вълна какво ще "виждаме" по посока на движението на лъча?

Ако имаме фенерче и осветим, ще видим ли нещо (ако е тъмен обект, който не е излъчвател). Естествено, при крайна (гранична) скорост на светлината - няма да видим отразена светлина от обект... Следва: можем ли да се "хванем" за светлина, в смисъл на отправна система. Не можем - тя, светлината е Полева форма на материята (няма физ. характеристика "маса"). Значи - за ЕМПоле - не можем да си хванем КС. И дори да е абсолют - то това е неизползваемо като абсолютно неподвижна среда. А, ЕМПоле е неподвижно - подвижни са измененията в него (по него).

...

[Gravity]

Преди 1 час, gmladenov said:

Нютон постулира (а не намеква), че пространството е абсолютно и неподвижно - и това е аксиомата, върху която е построен неговия модел за движение.
Тя отразява физическото наблюдение, че всички космически тела "висят" в "празното" пространство на космоса.
Съответно движението на тези тела се описва математически като движение в абсолютната отправна система на космоса.
Отправна точка за това движение не се изисква по условие; такава се изисква само за относително движение.

Айнщайн постулира точно обратното на Нютон: че абсолютно движение няма.
Това пък се базира на физическото наблюдение, че движението на земята в космоса е неоткриваемо.
Както показват спътниците, обаче, движението на земята в космоса в същност е откриваемо.

Значи прав ли е тогава Айнщайн да намеква, че намеците на Нютон са неуместни?

Не разбирам за какво са ти спътниците! Те и пътниците във влака откриват, че се движт само като погледнат презпрозореца.

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Нютон постулира (а не намеква), че пространството е абсолютно и неподвижно - и това е аксиомата, върху която е построен неговия модел за движение.
Тя отразява физическото наблюдение, че всички космически тела "висят" в "празното" пространство на космоса.
Съответно движението на тези тела се описва математически като движение в абсолютната отправна система на космоса.
Отправна точка за това движение не се изисква по условие; такава се изисква само за относително движение.

Добре е да се знае какво е казал Нютон, преди да се спори до умопомрачаване.

Какво значи "пространството е абсолютно и неподвижно"? Имаме два варианта:

1) "Неподвижно" пространство означава неизменно, пространство което не се променя, което навсякъде и винаги е едно и също. В този смисъл "абсолютно" е синоним на "неподвижно". Във философски смисъл това определение е разумно, отразява наблюдаемите свойств на пространството: като вместилище на материята то е лишено от собствена изменчивост. "Абсолютно време" има същият смисъл - неизменно време, време което на всякъде има един и същи ход.

2) Един много частен случай на "неподвижно" - пространството не се движи равномерно и праволинейно. Дали този смисъл е искал да вложи Нютон в своят постулат? Ако е искал, защо не е указал спрямо какво пространството не се движи равномерно и праволинено? Защото без тази подробност твърдението му няма физически смисъл. Е, явно не е искал да каже това.

Очевидно, Нютон е имал пред вид варианта 1).  В този вариант се вписват и всичките му разсъждения по повод въртенето и ускорителното движение, като промени спрямо неизменното пространство. Тоест като се приказва толкова, е добре  да се прави разлика между движение изобщо (като промяна) и равномерно и праволинейно движение.

А това, дето вие сте си въобразили че  абсолютната отправна система имала отношение към равномерното праволинейно движение, са си ваши халюцинации. Нютон никъде не е направил такава връзка - по простата причина, че не е дефинирал отправната точка. Ако вие искате да надградите Нютон - дефинирайте отправната точка.

Цитирай

Айнщайн постулира точно обратното на Нютон: че абсолютно движение няма.
Това пък се базира на физическото наблюдение, че движението на земята в космоса е неоткриваемо.
Както показват спътниците, обаче, движението на земята в космоса в същност е откриваемо.

Значи прав ли е тогава Айнщайн да намеква, че намеците на Нютон са неуместни?

Напротив, Айнщайн само е разширил определението за абсолютно пространство на Нютон и е създал абсолютното време-пространство, което се описва с геометрията на Минковски.

А за вашата заблуда със спътниците вече достатъчно говорихме. Като не знаете нещо, защо го повтаряте толкова пъти?

Редактирано Септември 29, 2019 от scaner

[gmladenov]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Айнщайн си е задавал въпрос (той така казва) - ако се "качим" върху светлинна вълна какво ще "виждаме" по посока на движението на лъча?

Ако имаме фенерче и осветим, ще видим ли нещо (ако е тъмен обект, който не е излъчвател). Естествено, при крайна (гранична) скорост на светлината - няма да видим отразена светлина от обект... Следва: можем ли да се "хванем" за светлина, в смисъл на отправна система. Не можем - тя, светлината е Полева форма на материята (няма физ. характеристика "маса"). Значи - за ЕМПоле - не можем да си хванем КС. И дори да е абсолют - то това е неизползваемо като абсолютно неподвижна среда. А, ЕМПоле е неподвижно - подвижни са измененията в него (по него).

...

Напълно съм съгласен. Светлината не може да бъде избрана за отправна система.
Ама кой казва да я избираме за такава?

Това, което аз казвам, е че вакуумът на пространството е абсолютната отправна система.

Ако държиш да имаш физическа отправна точка за описание на абсолютното движение в космоса, ето какво можеш да направиш:
Слагаш една космическа шамандура във вакуума на пространството.
Тази шамандура непрекъснато мери собственото си движение и непрекъснато го корегира, така че тя винаги измерва изотропна скорост на светлината.
При това положение може да се каже, че шамандурата е в покой във вакума на космоса.
Ако тя се движеше, тя нямаше да измерва изотропна скорост на светлината - точко както спътниците.
Само че тя измерва изотропна скорост и явно не се движи.

Ето ти една стационарна отправна точка в космоса, ако държиш да имаш такава.

Задължителното условие в тази задача, обаче, е шамандурата да може да открие собственото си движение.
Ако тя не може, как знаем дали тя е в покой или не? Естествено, че не знаем.

Но ако шамандурата може да открие собственото си движение (и да го корегира), защо да не я изберем за стационарна отправна точка?

Редактирано Септември 29, 2019 от gmladenov

[laplandetza]

Не подкрепям абсолютно пространство и абсолютно движение.  Пример за такова не мога да дам. Има , обаче видове промени , които са различни от движението в смисъла на Нютон и Айнщайн. Пример за такова , което изисква Космияеска ОС, и  не е в смисъла на инерциално е възможна <вибрация> на целия Космос, т.е <стоящи вълни> или по скоро >осцилации> подобно на елемент.частицам обхващащи <пространство/времето> цялостно , Пространство/Времеви вълни.т.е на Етерия.

Други са възможна ротация, наподобяващо такава, транслация и изследваното сега разширение, но те предполагат ОС както е модерно ОС Мултивселена.

В Етерия движение може да се опише , за сега частично, но пак с добиване на външно въздействие. Ако имаше начин да се открият директните промени в материя в ИОС системите движещи се в Етерия, бихме се сдобили с количествена величина, но само толкова, невекторна скорост, зщото посока няма смисъл в Етерия, това е <абсолютната и компонента>

[laplandetza]

Преди 4 минути, gmladenov said:

Напълно съм съгласен. Светлината не може да бъде избрана за отправна система.

Всъщност може, ако съществуват<кванти светлина> фотони. Нищо  не забранява това. Както споменах фотон в Етерия е в основното си състояние, характер. се основно с енергия и импулсНяма никаква разлика с другите материални обекти, тяхното движение също е чрез механизъм на Етерия. Просто това са работни несъществуващи ИОС, нито фотон , нито друг обект могат наистина да бъдат  <неподвижни> спрямо Етерия. Това е много приличащо на абсолютно пространство, но както по горе посочих Етерия е  динамична, има движения различни от тези <вътре> в нея.

Относителност между 2 обекта е такава която неизбежно включва Етерия или за по удобно Материалното пространство/време.

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Но ако шамандурата може да открие собственото си движение (и да го корегира), защо да не я изберем за стационарна отправна точка?

Собственото (равномерно и праволинейно) движение вече Е спрямо отправна точка.

Тук виждаме коварно замаскиран все същият принцип на кръговата аргументация - petitio principii. Логическа грешка.

[laplandetza]

Преди 10 минути, scaner said:

Собственото (равномерно и праволинейно) движение вече Е спрямо отправна точка.

Тук виждаме коварно замаскиран все същият принцип на кръговата аргументация - petitio principii. Логическа грешка.

Каква кръгова аргументация.Той говори за движение във Вакуума, обекта открива собствен. си движение, може , за себе си да определи и <посока> но, ако системата е само обект, Вакуум , какво значение би имала векторна скорост е друга работа.Отправни точки няма тук и няма нужда от тях, ако разширим до материално пространство/врме , имаме сложна система обекти и простр./времева ОС, в случая Вакуум, т.е по никакъв начин за описание на относителност има само 2 обекта, винаги има <вакуум> и обекти.

[Шпага]

Преди 6 часа, scaner said:

Шпага, в случая става дума не за какво да е движение, а за равномерно и праволинейно движение.

Добре, но щом става дума за "равномерно и праволинейно движение", защо непрекъснато включвате в спора спътниците, които всъщност не се движат равномерно и праволинейно?

[gmladenov]

Праволинейно или не, защо Айнщайн смята, че движението на земята в космоса е неоткриваемо ... а то е откриваемо.
Никой досега не засяга този въпрос.

[Шпага]

Преди 9 минути, gmladenov said:

Праволинейно или не, защо Айнщайн смята, че движението на земята в космоса е неоткриваемо ... а то е откриваемо.
Никой досега не засяга този въпрос.

Значи аз ще съм първата, която ще засегне този въпрос... като отговоря, че:

Айнщайн никога не е твърдял, че "движението на земята в космоса е неоткриваемо".

[gmladenov]

Добре де, в етъра - който на времето се е смятал за абсолютната отправна система.
Как това не е същото като космоса?

Айнщайн казва следното:

• ... неуспешните опити да се открие каквото и да били движение на земята спрямо "светлинната среда" показват, че явленията в електродинамиката и механиката нямат свойства, отговарящи на идеята за абсолютен покой.

Ако "светлинната среда" не същесвува, за кое движение на земята говори Айнщайн?

Редактирано Септември 29, 2019 от gmladenov

[laplandetza]

Преди 2 часа, Шпага said:

Добре, но щом става дума за "равномерно и праволинейно движение", защо непрекъснато включвате в спора спътниците, които всъщност не се движат равномерно и праволинейно?

Все тая в случая, представи си окаяния спътник се движи в междугалактическото пространство. Движението му е напълно откриваемо и по посока, сам за себе си и по стойност, без изобщо да ползва други ориентири, трябва му карта, ако изобщо е възможна такава, настроена жироскопна система и <реликтов мерител>.

[laplandetza]

Преди 43 минути, Шпага said:

Значи аз ще съм първата, която ще засегне този въпрос... като отговоря, че:

Айнщайн никога не е твърдял, че "движението на земята в космоса е неоткриваемо".

Никога не е твърдял такова нещо, поне никъде не е записано. Той принципно твърди, поради първи и втори постулат , че в системо ИОС, принципно не могат да открият дали се движат, как, според какво, дали са в покой, според постулатите е напълно несъществуваща разлика. Еднакво протичат физич.процеси, законите са еднакви. Да , ама Несъвсем.Гравитация, която всъщност е в основата на Материалното пространство/време, разбива това твърдение, но не напълно, той е имал в предвид ИОС без какъв да е <обмен> , материята в тях с други материални обекти ,  полета и какво да е друго от други външни ОС, <среди>. , но тъй като Гравитация е абсолютно неизбежна, той се проваля.

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Праволинейно или не, защо Айнщайн смята, че движението на земята в космоса е неоткриваемо ... а то е откриваемо.
Никой досега не засяга този въпрос.

Зависи кое движение. Ускорителното е откриваемо, защото дори според Нютон ускорението е абсолютно. Равномерното и праволинейно движение и според Нютон е неоткриваемо, а Айнщайн просто е наследил това твърдение в СТО.

Ускорителното движение на Земята го е установил още Коперник, и тук никой не протестира. А че равномерното движение е неоткриваемо без отправна точка, е факт. А с отправна точка е лесно, достатъчно е да се погледне през прозореца.

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Добре де, в етъра - който на времето се е смятал за абсолютната отправна система.
Как това не е същото като космоса?

Абсолютна отправна система е наричан етера, защото различните части му части са били взаимонеподвижни, в етера не е имало промяна, нямало е течения и вихри, по подобие на абсолютното пространство, само че отнесено за материална среда. Поне по замисъл етера е бил такъв, после замисъла се е порутил. Така че етера е бил абсолютна отправна система само пожелателно.

Цитирай

Айнщайн казва следното:

• ... неуспешните опити да се открие каквото и да били движение на земята спрямо "светлинната среда" показват, че явленията в електродинамиката и механиката нямат свойства, отговарящи на идеята за абсолютен покой.

Ако "светлинната среда" не същесвува, за кое движение на земята говори Айнщайн?

Какво е търсил опита на ММ? Нали движение на земята спрямо етера? Е, за кои опити говори тогава Айнщайн, не е ли ясно? Че етера не съществува става ясно доста след неуспешните опити за откриването му, по време на създаване на теорията на относителността идеята за етера все още е била масова.