Отиди на
Форум "Наука"

Специалната теория на относителността наистина ли е грешна?


Recommended Posts

  • Мнения 3,2k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

Преди 7 минути, Стелян said:

гн Михов, всяко движение се характеризира и със скорост, а тя се определя в отправна система, каква е отправната система на движението на спътниците, за да засекат анизотропия в МВКЛ ( със съкращение, означава микровълново космическо лъчение, и ще го исписвам с тази абревиатура  да не се чудете)😀

Приеми за сега без  конкретна отправна система. приеми неизвестна, просто се получава този резултат , и анизотропията по направление се дължи, което е доказано на някакво движение и очевидно тъй като е лесно променливо, това не може да е първичния източник на МВКЛ, а какво може да е тогава?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, laplandetza said:

ТоА да не а Коч, ба!🤣 Стига глупости, престанете да разводнявате!

Гледам да окротя форума ,че още малко ще летят теореми :Д

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 минути, laplandetza said:

Приеми за сега без  конкретна отправна система. приеми неизвестна, просто се получава този резултат , и анизотропията по направление се дължи, което е доказано на някакво движение и очевидно тъй като е лесно променливо, това не може да е първичния източник на МВКЛ, а какво може да е тогава?

Научният метод изисква иследване на база факти, та иследваме дали движението е относително или безотносително. Спътниковата анизотропия е факт в подкрепа на безотносителното движение, но дали има незнание за това определение. Аз мисля че цялата вселена е абсолютна отправна система, защото съдържа всичкото време и пространство в себе си.

Редактирано от Стелян
Link to comment
Share on other sites

Преди 5 минути, Стелян said:

Научният метод изисква иследване на база факти, та иследваме дали движението е относително или безотносително. Спътниковата анизотропия е факт в подкрепа на безотносителното движение, но дали има незнание за това определение. Аз мисля че цялата вселена е абсолютна отправна система, защото съдържа всичкото време и пространство в себе си.

Това движение не е относително в смисъла на Т.О, което не отменя относителните движения. 

Спрямо цялата Вселена, кой да ти каже, по скоро спрямо Огромен космически дял, сегмент, например достъпния за изследване до момента космос.Нещо кат Материално пространство/време заедно с преплетеност между им с Вакуум.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, laplandetza said:

Това движение не е относително в смисъла на Т.О, което не отменя относителните движения. 

Спрямо цялата Вселена, кой да ти каже, по скоро спрямо Огромен космически дял, сегмент, например достъпния за изследване до момента космос.Нещо кат Материално пространство/време заедно с преплетеност между им с Вакуум.

Лапландец, видимата вселена не означава че е цялата вселена, но ние по дефиниция приемаме че е така.

Link to comment
Share on other sites

Преди 1 минута, Стелян said:

Лапландец, видимата вселена не означава че е цялата вселена, но ние по дефиниция приемаме че е така.

Е , точно де, това е и смисъла на дуните ми, не ти трябва целият Космос, Все пак приетата от теб Абсолютна Отправна Система, като целият Космос, той е променлив, тази ОС е променлива, непостощнна и в този смисъл Относителна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, laplandetza said:

Е , точно де, това е и смисъла на дуните ми, не ти трябва целият Космос, Все пак приетата от теб Абсолютна Отправна Система, като целият Космос, той е променлив, тази ОС е променлива, непостощнна и в този смисъл Относителна.

За безотносителността на движението, което показва за сега спътниковата анизотропия, ни задоволява и  определението за вселена от позициите на видимоста.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Когато видим онези части от вселената, които може да се смятат като причина за спътниковата анизотропия, в относителен план, тогава можем да заключим че спътниковата анизотропия не оправдава, безотносителното движение. За сега не се вижда такава, и можем да заключим че спътниковата анизотропия е неуспорим факт в подклрепа на безотносителното движение. (  за по кратко изписване на спътникова анизотропия ще изписвам така СА)

Link to comment
Share on other sites

Преди 4 минути, Стелян said:

Когато видим онези части от вселената, които може да се смятат като причина за спътниковата анизотропия, в относителен план, тогава можем да заключим че спътниковата анизотропия не оправдава, безотносителното движение. За сега не се вижда такава, и можем да заключим че спътниковата анизотропия е неуспорим факт в подклрепа на безотносителното движение. (  за по кратко изписване на спътникова анизотропия ще изписвам така СА)

Няма да ги видим, не и чрез светлина и друго познато до момента.

Какво означава според теб това безотносително движение, в какъв смисъл. Спрямо някакъв Космически обект, като Пространство, или

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, laplandetza said:

Какво означава според теб това безотносително движение, в какъв смисъл. Спрямо някакъв Космически обект, като Пространство, или

Спрямо пространството е немислимо да се дефинира движение. Безотносителното движение е спрямо МВКЛ, демек спрямо вълните, такова движение може ли да се дефинира, може, но само ако допуснем среда за движение на МВКЛ, спрямо тази среда е и абсолютното движение. Иначе няма как да се дефинира движение спрямо нищото, а движение винаги се дефинира спрямо нещо. гн Младенов да обясни как може да се дефинира движение спрямо нищото .

Link to comment
Share on other sites

Преди 1 минута, Стелян said:

Спрямо пространството е немислимо да се дефинира движение. Безотносителното движение е спрямо МВКЛ, демек спрямо вълните, такова движение може ли да се дефинира, може, но само ако допуснем среда за движение на МВКЛ, спрямо тази среда е и абсолютното движение. Иначе няма как да се дефинира движение спрямо нищото, а движение винаги се дефинира спрямо нещо. гн Младенов да обясни как може да се дефинира движение спрямо нищото .

Зависи какво разбираш под  <среда> .Аз дефинирах Нещо, което не е подобие на етер, сигурно си видял какво е. Светлина е изключително зависима от него , всичко е зависимо от него, като и обратното е вярно, основна роля играе Гравитационен механизъм.От тук кндензираната материя, обектите в космоса са като свещи в тъмнината за измерване на Нещото, което нарекох Етерия, а от тук всяка нетна система от тела, теоретично има общ нетен импулс и скорот, за обект , който е част от тази нетна система, например ние, имаме един вид особенна относителна скорост, спрямо нетнатам МКВЛ ни предоставя възможност да измерваме именно много близка до тази специфична относителна скорост, тъй като Етерия, основно чрез Гравимеханизъм , задава състоянието и <пътя> на светлина.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, laplandetza said:

Зависи какво разбираш под  <среда> .Аз дефинирах Нещо, което не е подобие на етер, сигурно си видял какво е. Светлина е изключително зависима от него , всичко е зависимо от него, като и обратното е вярно, основна роля играе Гравитационен механизъм.От тук кндензираната материя, обектите в космоса са като свещи в тъмнината за измерване на Нещото, което нарекох Етерия, а от тук всяка нетна система от тела, теоретично има общ нетен импулс и скорот, за обект , който е част от тази нетна система, например ние, имаме един вид особенна относителна скорост, спрямо нетнатам МКВЛ ни предоставя възможност да измерваме именно много близка до тази специфична относителна скорост, тъй като Етерия, основно чрез Гравимеханизъм , задава състоянието и <пътя> на светлина.

Етера е изхвърлен от науката, поради опита на ММ, но този опит не е коректен, и ще ти кажа защо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Стелян said:

гн Младенов да обясни как може да се дефинира движение спрямо нищото .

Не е спрямо нищото, а във нищото ;).

Нищо не ни пречи да изберем вакуумът на пространството за отправна система ... освен идеята, че движението изисква материална отправна точка.
Това изискване, обаче, е наложено от доктрината на релативизма. В доктрината на Нютон няма такова изискване.

Ето как би изглеждал вакуумът като отправна система (само че без вдлъбнатините на картинката):

spece-time.thumb.jpg.84cac337eaf9f1710ec25e7ea4663dec.jpg


Ако изберем вакуума за отправна система, движението дефакто се дефинира като движение спрямо светлината.
Това напълно отговаря на критерия за инерциална отправна система, дефиниран от Людвиг Ланге ... но вместо материална
отправна точка, ние използваме не-материална: светлината.

Ще ги обясня по-подробно тези неща, но все нямам време. Сигурно ще отворя отделна тема.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

Преди 28 минути, gmladenov said:

..
Ако изберем вакуума за отправна система, движението дефакто се дефинира като движение спрямо светлината.
Това напълно отговаря на критерия за инерциална отправна система, дефиниран от Людвиг Ланге ... но вместо материална
отправна точка, ние използваме не-материална: светлината.

.

Ами добро утро, от колко седмици се говори, говоря за това. Колко време ти трябваше.Имаш Един основен проблем,  <С> е една и съща за всеки подвижен, неподвижен наблюдател, как ще го решиш.  Лесно ще стане, когато съобразиш от Какво се влияе светлина и цялата позната материя при промените си в <пространството>

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, Шпага said:

Всяко тяло се движи относно безброй други тела с безброй различни по големина и посока скорости. Но дали това е доказателство, че не е възможно да има и "собствено" движение?:blush:🧶

Право в десятката.

Ето и от мен един въпрос в тази посока:
Как хипотетичната/измислена отправна система на прото-плазмата от миналото е различна от отправната система на вакуума?

Според доктрината на релативизма, всяко движение изисква материална отправна точка.
Причината е, че за едно тяло в космоса (уж) не може да се каже дали то е в в движение или в покой.
Съответно на нас ни трябва друго тяло за отправна точка, за да може да кажем дали има движение:

  • ако разстоянието между двете тела се променя, значи те са в относително движение
  • ако пък не, значи двете тела са в относителен покой (едно спрямо друго)

Какво става, обаче, ако изберем прото-плазмата от миналото за отправна система.
Първо, може ли да смятаме прото-плазмата за материална отправна точка? Може би да, но все пак.
По-важното: колкото ... и на където ... да вървят спътниците , променя ли се разстоянието между тях и прото-плазмата?

Синьото отместване на диполната изотропия ознава, че спътниците се приближават към прото-плазмата.
Но червеното отместване означава точно обратното.
Значи променя ли се разстоянието между спътниците и прото-плазмата от миналото?

За рационалните хора (което автоматично изключва нашто Сканерче ;), този въпрос е безсмислен.
Как може да се говори за скъсяване/удължаване на физическото разстояние на едно тяло до миналото??
Това разстояние е физически недефинирано и няма как да се променя.

Така че основният критерий за движениние в релативизма ... че разстоянието между две тела се променя когато те са
в относително движение едно спрямо друго ... не важи, ако изберем прото-плазмата от миналото за отправна система.

На теория, спътниците в същност би трябвало да са в покой спрямо прото-плазмата от миналото ... защото разстоянието
между тях и прото-плазмата не се променя. На практика, обаче, спътниците са в движение.

Значи какво се получава:
Да се избере прото-плазмата от миналото за отправна система е напълно излишно.
Разстоянието между спътниците и тази отправна система е недефинирано и няма как да се променя.
Така че ние не може да съдъм за тяхното относително движение по промяната на разстоянието между тях.
За това движение ние съдим само по измерената от спътниците диполна анизотропия.

Абсолютно същото се получава ако изберем вакуума на пространството за отправна система.
За движението на спътниците ние пак ще съдим само по измерената от тях диполната анизотропия.
Само дето няма да се преструваме (мижи да те лажем), че сме избрали отправна система.

В крайна сметка да изберем една фиктивна отправна система, разстоянието до която е недефинирано,
е еквивалентно на това да изберем вакуумът на пространството за отправна система.
Тогава за какво въобще ни трябва измислената отправна система на прото-плазмата?

:nono:

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, gmladenov said:

Синьото отместване на диполната изотропия ознава, че спътниците се приближават към прото-плазмата.
Но червеното отместване означава точно обратното.
Значи променя ли се разстоянието между спътниците и прото-плазмата от миналото?

Няма "синьо отместване" при диполната анизотропия. Има червено отместване във всички посоки. Демек спътниците се "отдалечават", или както е много по-логично  да се каже, източниците на лъчението се отдалечават от спътниците. На това му се вика "разширяване на вселената"., това название точно от там е дошло, от червеното отместване във всички посоки

Цитирай

На теория, спътниците в същност би трябвало да са в покой спрямо прото-плазмата от миналото ... защото разстоянието
между тях и прото-плазмата не се променя.

И кой болен мозък е родил тази теория? Вашият? Да.

Общоприетата теория, която обяснява всичките детайли в случая е, че вселената се разширява, и лъчението идва от далечните източници, които бягат почти със скоростта на светлината спрямо спътниците. Ако протоплазмата беше в покой, в едно направление щеше да има синьо отместване, а такова няма - все червено отместване имаме във всички посоки. Далечните звезди се отдалечават от спътниците, а протоплазмата е още по-далеко - на границата на наблюдението във всички посоки.

Цитирай

Разстоянието между спътниците и тази отправна система е недефинирано и няма как да се променя.

Няма "разстояие до отправна система", отправната система покрива цялото пространство. Доплеровият ефект не се нуждае от дефинирано разстояние до източника. За него е важна само скоростта между източник и приемник :)

Цитирай

Абсолютно същото се получава ако изберем вакуума на пространството за отправна система.
За движението на спътниците ние пак ще съдим само по измерената от тях диполната анизотропия.

Никакъв проблем, стига да посочиш как става това избиране? Ето, по формулата която ти даде за доплеров ефект от източник неподвижен със среда (вакуум?) се получава движение спрямо отправната система на вакуума на практика със скоростта на светлината, при това във всички посоки едновременно :D. Друг начин, в който да е намесен вакуума, не си предложил. Диполната анизотропия няма връзка с "вакуум", както се видя. Е, как да я изберем тази отправна система, като принципно не можем? Не е достатъчно само желание, трябват и възможности, а тях ги няма. Така че забравяш "абсолютно същото" защото нр знаеш какво е.

Цитирай

В крайна сметка да изберем една фиктивна отправна система, разстоянието до която е недефинирано,
е еквивалентно на това да изберем вакуумът на пространството за отправна система.

Няма такова понятие "разстояние до отправна система". Ей от такова безбрежно  невежество са и всичките издънки и халюцинации.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако разглеждаме един обект и един светлинен лъч, движението на обекта относително ли е спрямо лъча? И как може да е относително, след като няма начин да се определи скоростта му спрямо тази на лъча? Обаче, ако не е относително, какво е? Безотносително ли?!:Oo:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Няма такова понятие "разстояние до отправна система". Ей от такова безбрежно  невежество са и всичките издънки и халюцинации.

Има, отправната система е система от материални тела, или само едно тяло, които се взимат като начало на координатна система, самата координатна система е математически конструкт и по дефиниция обхваща цялото пространство, към такава координатна система се прикача и часовник, защото освен пространствените измерения има и времеви. Ъхъ както кадваше един Петко😀

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...