Космическите совалки не бяха добри машини

[SAlexandrov]

Когато совалките не можеха да летят

Снимка от изстрелването на совалката "Индевър" на 15-ти юли 2009-та година. Всяка подготовка за полет на совалка беше истинско мъчение и нямаше никаква гаранция, че тя ще успее да излети. Photo credit : NASA

12 юли 2019 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. В последно време, когато настъпи проблем или авария при изстрелването на руска космическа ракета, почти не минава да напиша статия за това и да не бъда обвинен в необективност или пристрастие при писането на космически новини. Но колкото и някои хора да го отричат, руската космонавтика наистина е в криза и е нормално, когато се случи някакъв абсурд (като например да обвинят попа, че не е поръсил правилно ракетата и поради това тя е аварирала), другите да се смеят. 

Но за мен обвинението в пристрастие е много смешно, защото ако сега американските ракети летят редовно, често и безпроблемно, докато руските едва се отлепят от Земята или катастрофират, преди 10-тина години беше обратното. Тогава руските ракети излитаха често (е, като изключим "Протон"-ите, които винаги са имали проблеми с горните степени). Допреди 10-тина, 15-тина години, американските совалки бяха тези, които се повреждаха непрекъснато. Като човек, който е изгледал на живо всеки совалков старт след 2003-та година, мога да заявя, че беше истинско мъчение да се гледа подготовката за полет на совалка. 

Днес на хората им изглежда, че благодарение на СпейсЕкс и Блу Ориджин, американците са космическите капиталисти. Но през епохата на совалките и особено по времето на президента от демократическата партия Бил Клинтън (1993-2001 г.), американците бяха социалисти, докато руснаците бяха капиталисти. Вярно е, че за руснаците нямаше друг избор - те трябваше да спасят ракетно-космическия си отрасъл и разпродаваха стартови слотове на всеки, който желаеше да налее пари в рухващата им икономика. Благодарение на този ход Русия остана лидер по изстрелванията докъм 2014-та година, след което колелото бавно се завъртя в посока на САЩ и Китай. 

През 90-те години и в началото на новото хилядолетие НАСА не даваше и дума да се издума за космически туризъм. Когато първият турист Денис Тито полетя до Международната космическа станция в средата на 2001-ва година, той го направи на руски кораб "Союз", нищо че е американски гражданин. Не защото тогава нямаше американски совалки - напротив, това беше преди катастрофата на "Колумбия" и совалките все още се считаха за достатъчно надеждни. Но НАСА не желаеше да превозва туристи. Тогавашният администратор на агенцията Дан Голдин непрекъснато се заяждаше с Тито, включително и през медиите. Е, накрая руснаците бяха тези, които го превозиха до орбита, напук на американците. Все пак Тито беше налял $20 милиона от джоба си и руският космически отрасъл имаше отчаяна нужда от тези пари. Разбира се, скоро нещата щяха да се променят - само година по-късно Илон Мъск щеше да отиде в Русия, за да купи стари руски ракети и щеше да остане жестоко разочарован от офертата и отношението към него. Но през 2001-ва година това все още предстоеше да се случи... 

За совалката ставаше въпрос в тази статия. Навремето уебсайтът на НАСА рекламираше совалката като "най-сложната машина, построена някога в историята на човечеството". И именно това беше проблемът - тя беше толкова комплексна, че винаги имаше шанс нещо на борда да се повреди и тя да не успее да излети. Шансът да станем свидетели на навременно изстрелване се оценяваше на по-малко от 40%. 

След катастрофата на "Колумбия" през 2003-та нещата станаха дори още по-сложни, тъй като причината за аварията ѝ се оказа падащо парче изолация от горивния резервоар, което бе пробило плочките й. Изолацията по принцип е лека, но при големите скорости, които совалката развиваше, това се оказваше проблем и малко парче можеше да сътвори големи поразии. Още повече, че при зареждането на резервоара с гориво можеха да се образуват ледени висулки. Затова преди всеки старт наземните екипи обикаляха около вече заредената совалка, за да проверят дали няма опасност да падне висулка върху орбиталния отсек. Но и преди "Колумбия" имаше главоболия - през 1995-та година, преди полета на совалката "Дискавъри", горивният й резервоар беше нападнат от ... кълвачи. Да, кълвачи, които бяха продупчили изолацията на резервоара и се налагаше вече окомплектованата совалка да бъде върната обратно в хангара за ремонт. 

Завръщането на совалката в хангара се наричаше "ролбек" и това беше ужасяваща дума, която всички, които следяхме със затаен дъх подготовката за изстрелване, се страхувахме да не чуем. За да ви обясня най-накратко защо беше толкова страшно - ако настъпеше проблем и совалката не можеше да излети, имаше два варианта: проблемът да е дребен и техниците да извършат ремонтните дейности на място, което означаваше ден-два забавяния, или проблемът да е сериозен и да се наложи совалката да се върне в хангара, което означаваше много месеци отлагания. Сериозни проблеми се случваха често - "ролбек" имаше даже през 2010 година, броени месеци преди пенсионирането на совалките, преди това през 2008-ма, 2007-ма, 2006-та, 2005-та, абе практически всяка година. 

Но и дори всичко на борда на совалката да беше наред в технически аспект, оставаше проблемът с времето. Разбира се, че метеорологичните условия са проблем и сега, разбира се, че понякога и ракетите на СпейсЕкс не могат да излетят заради разразила се буря. Но при совалката имаше едно допълнително усложнение. Разбирате ли, понеже тя не бе оборудвана със системи за аварийно спасяване, в случай на сериозна аномалия нямаше друг избор, освен да се прекрати полетът и да се извърши спешно кацане на някоя писта отвъд океана. НАСА разполагаше с три такива трансокеански писти - две в Испания и една във Франция. Та преди всеки полет НАСА трябваше да се увери, че времето е хубаво както над самата стартова площадка, така и над трансокеанските писти в Испания и Франция. Прекрасно, а? И още един бонус: ако един ден метеорологичните условия бяха лоши, но в техническо отношение всичко на совалката беше наред, нямаше гаранция, че на следващия ден, когато времето се оправеше, нямаше да бъде констатирана някоя неочаквана повреда. 

Трябва да ви кажа, че когато пенсионираха космическите совалки, на мен те никак не ми липсваха. Вярно е, че през следващите години мнозина щяха да се заяждат с Щатите, че изстрелват астронавтите си на борда на руски кораби. Но през това време Мъск усъвършенства както ракетите "Фолкън 9", така и свръхтежките ракети "Фолкън Хеви", а е въпрос на време да започне да изстрелва и "Старшип". Въпрос на време е също така  да почне да превозва хора в космоса. При това не само той, но и конкурентната компания Боинг, която е създала кораба "Старлайнър". 

Ако не друго, поне ракетите на Мъск летят навреме и вече са много по-надеждни от руските. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2868-2019-when-shuttles-got-delayed