Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

**scaner** · Юни 5

Преди 12 минути, Станислав Янков said:

Скенер, имаш ли възможност да дадеш повече подробности, защо премащабиране ("мачкане") на пространство в зависимост от посоката на вектора на скоростта, при абсолютно време, което не е измерение (ако искаш, можеш да дефинираш времето като измерение, но също можеш и да не искаш), елиминира принципа на относителността?

Ами трябва да проследиш някой извод на лоренцовите трансформации директно от постулатите, и по пътя да си поиграеш с някои отклонения. Тогава всичко се вижда много ясно. На някой етап можеш да опиташ да махнеш връзката с времето, и да опиташ да продължиш.

Аз имам някъде един извод, който сам правих когато бях по-млад и ми беше интересно, и обикновено него имам пред вид ако искам да правя вариации. Мога да го изровя, но не знам кога ще стане, първо трябва да изляза от болницата, тогава.

**Станислав Янков** · Юни 5

Преди 2 часа, scaner said:

Ами трябва да проследиш някой извод на лоренцовите трансформации директно от постулатите, и по пътя да си поиграеш с някои отклонения. Тогава всичко се вижда много ясно. На някой етап можеш да опиташ да махнеш връзката с времето, и да опиташ да продължиш.

Аз имам някъде един извод, който сам правих когато бях по-млад и ми беше интересно, и обикновено него имам пред вид ако искам да правя вариации. Мога да го изровя, но не знам кога ще стане, първо трябва да изляза от болницата, тогава.

Не-не! Не се напрягай, това е занимание от любопитство и за удоволствие, не някаква битка или съревнование. Само неща, които ти хрумнат на момента, без усилие и ако ти е приятно да отговориш. Аз имам предвид следното: Дали ще приемеш директно времето за условно измерение и ще станат четири измерения или ще опиташ някаква геометрия с четири пространствени измерения - и в двата случая съществува подобна асиметрия между едното и трите измерения. По времето не можеш да се връщаш назад, както можеш при трите пространствени измерения, а при вектора със скорост 1с в четиримерно пространство съществува привилегирована посока в обема на четиримерното пространство (тази на вектора), където е и максималната степен на пространствено съкращение. Това е безспорно асиметрична ситуация, отговорът за наличието ѝ се крие някъде в гравитацията и при това на квантово ниво - сега не се занимаваме с това. Дали ще осъществяваш хиперболично въртене на координати през конусите на Минковски, когато директно времето е измерението или ще осъществяваш стандартно кръгово въртене на скоростов вектор в четиримерно пространство (това въртене не може да надхвърли 90 градуса, защото четвърта пространствена координата w се разполага на 90 градуса от всяка от останалите координати х, у и z), резултатите ще са подобни в 3D+1D txyz и в 4D wxyz и ще са еднакви в 3D xyz (Лоренцовите трансформации) - съкращаване на дължината по посоката на движението х и удължаване на времевия интервал по времевата координата t в 3D+1D или съкращаване на дължината по посоката на движението х и удължаване на дължината по четвъртата координата w с извъртането на скоростовия вектор в 4D-пространството wxyz. И в двата случая могат да се изведат всички особености на СТО, аз в момента не мога да открия какво във втория случай (4D) може да наруши принципите на относителността, като и в двата случая стои въпрос за решаване в по-фундаменталните области - защо времето е условно измерение и не можем да се връщаме назад по него при пространство-времето и защо съществува привилегирования вектор 1с със само една конкретна посока при четиримерното пространствено разглеждане. Това, че в случая има нужда от идеално-точни часовници и линийки не значи, че има нещо абсолютно - времето е просто параметър (не измерение), който произтича от особеностите на 4D-пространствената геометрия точно така, както произтича от същите особености и дължината по посока на движението.

**Станислав Янков** · Юни 7

Ето как четвъртото пространствено измерение w се представя чрез пространствено-времевите диаграми на Епщайн (кръгово завъртане между основната и примовата координатна система) и на Минковски (хиперболично завъртане между основната и примовата координатна система). Разликата асиметрията) между мащабите на пространственото отстояние по направлението на едната от четирите пространствени координати спрямо останалите три координати се дължи на макроскопичното (3D) естество на функционирането на човешкия мозък. Ситуацията е много подобна на тази със зрението, където 3D-пространствена околност се наблюдава през 2D-пространствен "екран" (само широчина и височина) и дълбочината се характеризира посредством проективни техники (основно - стереографска проекция). Всяка от различните инерциални отправни системи се характеризира от собствено пространство. Има условия, при които пространства на инерциални отправни системи (тези, при които посредниците на взаимодействията могат да достигнат съответните им обекти) могат да взаимодействат едно с друго (включително да се наблюдават посредством светлината, която е електромагнитното взаимодействие) и има други условия, при които не могат да взаимодействат едно с друго. Времето при 4D-пространствената концепция не е измерение, то е просто параметър, както дължината и макар да е абсолютно само по себе си, както дължината (употребяват се идеални часовници и линийки за замерванията), то също така е и относително, както и дължината, заради регистрирането на 4D-пространствена реалност през 3D-призма. Естеството и особеностите на времето не могат да намерят отговор при СТО и ОТО, отговорите във връзка с времето и неговата стрела се намират някъде на квантово равнище и по-специално - при квантовата гравитация.

Редактирано Юни 7 от Станислав Янков

**Станислав Янков** · Юни 10

Оказва се, че без да зная, съм разрешил парадокс, свързан с Евклидовата специална относителност! Става дума за следното:

"Because $c^{2}=(dx/dt)^{2}+(dy/dt)^{2}+(dz/dt)^{2}+(cd\tau /dt)^{2}$ implies that photons travel at the speed of light in the subspace {x, y, z} and baryonic matter that is at rest in {x, y, z} travels normal to photons along ${\tau }$ , a paradox arises on how photons can be propagated in a space-time. The possible existence of parallel space-times or parallel worlds shifted and co-moving along $\tau$ is the approach of Giorgio Fontana. Euclidean geometry is consistent with Minkowski's classical theory of relativity. When the geometric projection of 4D properties to 3D space is made, the hyperbolic Minkowski geometry transforms into a rotation in 4D circular geometry."

"Защото $c^{2}=(dx/dt)^{2}+(dy/dt)^{2}+(dz/dt)^{2}+(cd\tau /dt)^{2}$ предполага, че фотоните се движат със скоростта на светлината в подпространството {x, y, z} и барионната материя, която е в покой в {x, y, z}, пътува нормално до фотони по протежение ${\tau }$ възниква парадокс за това как фотоните могат да се разпространяват в пространство-времето. Възможното съществуване на паралелни пространства-времена или паралелни светове се изместват и се движат заедно $\tau$ е подходът на Джорджо Фонтана. Евклидовата геометрия е в съответствие с класическата теория на относителността на Минковски. Когато се направи геометричната проекция на 4D свойствата в 3D пространството, хиперболичната геометрия на Минковски се трансформира във въртене в 4D кръгова геометрия."

Какво означава това? Евклидовата специална относителност не само пресъздава подхода на Минковски посредством въртене между основната и примовите координатни системи по евклидов вместо по хиперболичен (при Минковски) кръг, с което няма никакви проблеми (всичко от диаграмите на Минковски се представя равностойно и от диаграмите на Епщайн, включително напълно се извеждат и Лоренцовите трансформации - Epstein Diagrams / Relativity ). Проблемният момент е, че Евклидовата специална относителност се опитва да използва и евклидово четириизмерно пространство, където състоянието на пространството по всички четири направления, включително и по w, е съвсем идентично (при Евклидовата специална относителност не само знаците пред стойностите на четирита компонента по диагонала на метричния тензор са еднакви, положителни, но и самите четири стойности също всички са еднакви, четири единици). Именно този опит да се ползва стандартно евклидово пространство, със стандартна, декартова координатна система, без никакви асиметрии, води и до гореспоменатия парадокс. Визуално парадоксът е изобразен в лявата част на следващото изображение:

Вляво на изображението се вижда как когато пространствената протяжност по направлението на четвъртото пространствено измерение w се третира равностойно на останалите три направления (по измеренията х, у и z, като на изображението координата на z е игнорирана, за да може да се представи координата на w), излъчената от точка А светлина никога не може да достигне до точка В, понеже според тази концепция светлината се движи само по направленията х и у (и z, което не е дадено) и не се движи по направлението w, само по което пък се движат двете точки в покой една спрямо друга А и В. Докато излъчена в момента t1 светлина от точка А успее да достигне със скоростта се 1с точка В в момента t4, движейки се само по координатите х и у (и z), самите точки А и В ще са се преместили със същия темп 1с по координатата w (дадено в сиво и червено). По този начин излъчена където и да било в областта ху(z) светлина, която не може да се движи по w, понеже се движи с темп 1с изцяло в ху(z), ще остане в "миналото" и никога няма да достига и да бъде регистрирана от каквото и да било в настоящето. Това би трябвало да е парадокса, ако съм го разбрал правилно.

При Динамичната Вселена обаче, където векторът на скоростта 1с на покоящи един спрямо друг обекти (тоест - движещи се заедно, със скорост 1с, само по направлението на координата w) съкращава лоренцово пространственото отстояние на Вселената по направлението w до планкова дължина, подобен парадокс практически НЯМА! Така светлината се движи с 1с само в обема ху(z) и понеже той е съкратен от гледна точка на покоящите обекти (заради движението им с 1с по w) - за тях светлината също може да се движи само в обема на това съкратено ху(z)-пространство (дясното изображение). Дори и обектите да се движат един спрямо друг с някаква подсветлинна скорост в обема ху(z) - светлината се движи с 1с в собственото 3D-пространсво ху(z) на всеки отделно дефиниран обект, с което се изпълнява постулата на Айнщайн за постоянството на скоростта на светлината във вакуум (че всеки наблюдател регистрира светлината със скорост 1с, независимо как той самия се движи или не спрямо останалите). Стойността на скоростта на светлината 1с е представена от същата стойност на вектора 1с на постоянно движение на материята в 4D-пространство. Всички постулати на Айнщайн, относителности, причинно-следствени връзки са изпълнени.

До тук става дума за w-асиметрия (съкращаване на 4D-Вселената само по направлението на четвъртото пространствено измерение w, което състояние се променя единствено при задвижване между обектите в 3D-простанството), но броят на измеренията е четири и както може да има w-асиметрия, така би могло да има, паралелно, и х-, у- и z-асиметрии - възможност за съществуване на поне четири паралелни "свята", които не взаимодействат помежду си електромагнитно (потенциално обяснение на тъмната материя):

[physics/0410054] The Four Space-times Model of Reality

The Nature of Antimatter (dark matter) – Reading Feynman

По тази причина най-вероятно ще продължа да ползвам определението за "Динамичната Вселена", но основното название ще бъда - Хипотеза за хиперизмерната асиметрия! :cool2:

**Gravity** · Юни 10

Преди 6 часа, Станислав Янков said:

Оказва се, че без да зная, съм разрешил парадокс, свързан с Евклидовата специална относителност! Става дума за следното:

"Because $c^{2}=(dx/dt)^{2}+(dy/dt)^{2}+(dz/dt)^{2}+(cd\tau /dt)^{2}$ implies that photons travel at the speed of light in the subspace {x, y, z} and baryonic matter that is at rest in {x, y, z} travels normal to photons along ${\tau }$ , a paradox arises on how photons can be propagated in a space-time. The possible existence of parallel space-times or parallel worlds shifted and co-moving along $\tau$ is the approach of Giorgio Fontana. Euclidean geometry is consistent with Minkowski's classical theory of relativity. When the geometric projection of 4D properties to 3D space is made, the hyperbolic Minkowski geometry transforms into a rotation in 4D circular geometry."

"Защото $c^{2}=(dx/dt)^{2}+(dy/dt)^{2}+(dz/dt)^{2}+(cd\tau /dt)^{2}$ предполага, че фотоните се движат със скоростта на светлината в подпространството {x, y, z} и барионната материя, която е в покой в {x, y, z}, пътува нормално до фотони по протежение ${\tau }$ възниква парадокс за това как фотоните могат да се разпространяват в пространство-времето. Възможното съществуване на паралелни пространства-времена или паралелни светове се изместват и се движат заедно $\tau$ е подходът на Джорджо Фонтана. Евклидовата геометрия е в съответствие с класическата теория на относителността на Минковски. Когато се направи геометричната проекция на 4D свойствата в 3D пространството, хиперболичната геометрия на Минковски се трансформира във въртене в 4D кръгова геометрия."

Какво означава това? Евклидовата специална относителност не само пресъздава подхода на Минковски посредством въртене между основната и примовите координатни системи по евклидов вместо по хиперболичен (при Минковски) кръг, с което няма никакви проблеми (всичко от диаграмите на Минковски се представя равностойно и от диаграмите на Епщайн, включително напълно се извеждат и Лоренцовите трансформации - Epstein Diagrams / Relativity ). Проблемният момент е, че Евклидовата специална относителност се опитва да използва и евклидово четириизмерно пространство, където състоянието на пространството по всички четири направления, включително и по w, е съвсем идентично (при Евклидовата специална относителност не само знаците пред стойностите на четирита компонента по диагонала на метричния тензор са еднакви, положителни, но и самите четири стойности също всички са еднакви, четири единици). Именно този опит да се ползва стандартно евклидово пространство, със стандартна, декартова координатна система, без никакви асиметрии, води и до гореспоменатия парадокс. Визуално парадоксът е изобразен в лявата част на следващото изображение:

Вляво на изображението се вижда как когато пространствената протяжност по направлението на четвъртото пространствено измерение w се третира равностойно на останалите три направления (по измеренията х, у и z, като на изображението координата на z е игнорирана, за да може да се представи координата на w), излъчената от точка А светлина никога не може да достигне до точка В, понеже според тази концепция светлината се движи само по направленията х и у (и z, което не е дадено) и не се движи по направлението w, само по което пък се движат двете точки в покой една спрямо друга А и В. Докато излъчена в момента t1 светлина от точка А успее да достигне със скоростта се 1с точка В в момента t4, движейки се само по координатите х и у (и z), самите точки А и В ще са се преместили със същия темп 1с по координатата w (дадено в сиво и червено). По този начин излъчена където и да било в областта ху(z) светлина, която не може да се движи по w, понеже се движи с темп 1с изцяло в ху(z), ще остане в "миналото" и никога няма да достига и да бъде регистрирана от каквото и да било в настоящето. Това би трябвало да е парадокса, ако съм го разбрал правилно.

При Динамичната Вселена обаче, където векторът на скоростта 1с на покоящи един спрямо друг обекти (тоест - движещи се заедно, със скорост 1с, само по направлението на координата w) съкращава лоренцово пространственото отстояние на Вселената по направлението w до планкова дължина, подобен парадокс практически НЯМА! Така светлината се движи с 1с само в обема ху(z) и понеже той е съкратен от гледна точка на покоящите обекти (заради движението им с 1с по w) - за тях светлината също може да се движи само в обема на това съкратено ху(z)-пространство (дясното изображение). Дори и обектите да се движат един спрямо друг с някаква подсветлинна скорост в обема ху(z) - светлината се движи с 1с в собственото 3D-пространсво ху(z) на всеки отделно дефиниран обект, с което се изпълнява постулата на Айнщайн за постоянството на скоростта на светлината във вакуум (че всеки наблюдател регистрира светлината със скорост 1с, независимо как той самия се движи или не спрямо останалите). Стойността на скоростта на светлината 1с е представена от същата стойност на вектора 1с на постоянно движение на материята в 4D-пространство. Всички постулати на Айнщайн, относителности, причинно-следствени връзки са изпълнени.

До тук става дума за w-асиметрия (съкращаване на 4D-Вселената само по направлението на четвъртото пространствено измерение w, което състояние се променя единствено при задвижване между обектите в 3D-простанството), но броят на измеренията е четири и както може да има w-асиметрия, така би могло да има, паралелно, и х-, у- и z-асиметрии - възможност за съществуване на поне четири паралелни "свята", които не взаимодействат помежду си електромагнитно (потенциално обяснение на тъмната материя):

[physics/0410054] The Four Space-times Model of Reality

The Nature of Antimatter (dark matter) – Reading Feynman

По тази причина най-вероятно ще продължа да ползвам определението за "Динамичната Вселена", но основното название ще бъда - Хипотеза за хиперизмерната асиметрия!

**Кибик** · Юни 10

On 5.06.2025 г. at 16:34, scaner said:

Ами трябва да проследиш някой извод на лоренцовите трансформации директно от постулатите, и по пътя да си поиграеш с някои отклонения. Тогава всичко се вижда много ясно. На някой етап можеш да опиташ да махнеш връзката с времето, и да опиташ да продължиш.

Аз имам някъде един извод, който сам правих когато бях по-млад и ми беше интересно, и обикновено него имам пред вид ако искам да правя вариации. Мога да го изровя, но не знам кога ще стане, първо трябва да изляза от болницата, тогава.

Пожелавам ти бързо оздравяване.

**insighting** · Юни 10

On 5.06.2025 г. at 23:34, scaner said:

лоренцовите трансформации

Нещо като диференциалното уравнение за климатичния модел?

On 5.06.2025 г. at 23:34, scaner said:

първо трябва да изляза от болницата

9187948181

Скорошно оздравяване!

**Gravity** · Юни 10

Преди 1 час, insighting said:

Нещо като диференциалното уравнение за климатичния модел?

Друг Лоренц.

**scaner** · Юни 22

Едно хубаво и полезно филмче. И за проблемите със запазване на енергията при гравитацията, и за теоремата на Ньотер:

Закон сохранения энергии — величайшее заблуждение физики

На английски:

Редактирано Юни 22 от scaner

**insighting** · Юни 23

Много е абстрактна идеята на метричните пространства, когато две точки са всъщност една. Симетричната група на равностранните триъгълници отразява трансформации по начин, където крайният резултат не се различава от началния. А тази структура има мащабни приложения. Трансформиращият ранг с прибавената нулевост дава размерността на векторното пространство, в което се работи.

**Шпага** · Юни 23

Преди 21 часа, scaner said:

Едно хубаво и полезно филмче. И за проблемите със запазване на енергията при гравитацията, и за теоремата на Ньотер:

Закон сохранения энергии — величайшее заблуждение физики

На английски:

След като фотон, излъчен около 380 000 г. след Големия взрив, достига до нас вече изгубил 99.9 % от енергията си и след като се счита, че тази енергия просто е изчезнала, значи след още някакво време същия този фотон ще изгуби цялата си енергия. Или с други думи, и самият фотон вече би трябвало да изчезне. Но този фотон всъщност е "късче" материя, а това значи че и законът за съхранение на материята също не е валиден. Така ли?

**Gravity** · Юни 23

Преди 8 минути, Шпага said:

След като фотон, излъчен около 380 000 г. след Големия взрив, достига до нас вече изгубил 99.9 % от енергията си и след като се счита, че тази енергия просто е изчезнала, значи след още някакво време същия този фотон ще изгуби цялата си енергия. Или с други думи, и самият фотон вече би трябвало да изчезне. Но този фотон всъщност е "късче" материя, а това значи че и законът за съхранение на материята също не е валиден. Така ли?

След време ще е загубил 99.99%, след време 99.999%, и т.н. Никога няма да загуби всичката.

**scaner** · Юни 23

Преди 13 минути, Шпага said:

След като фотон, излъчен около 380 000 г. след Големия взрив, достига до нас вече изгубил 99.9 % от енергията си и след като се счита, че тази енергия просто е изчезнала, значи след още някакво време същия този фотон ще изгуби цялата си енергия. Или с други думи, и самият фотон вече би трябвало да изчезне. Но този фотон всъщност е "късче" материя, а това значи че и законът за съхранение на материята също не е валиден. Така ли?

При доплеров ефект фотонът също "губи" енергия. Губи ли я всъщност? И защо?

**Шпага** · Юни 23

Преди 35 минути, scaner said:

При доплеров ефект фотонът също "губи" енергия. Губи ли я всъщност? И защо?

В случая ставаше дума за реликтовото излъчване, така че аналогията с доплеровия ефект май не е подходяща...

**Шпага** · Юни 23

Преди 45 минути, Gravity said:

След време ще е загубил 99.99%, след време 99.999%, и т.н. Никога няма да загуби всичката.

Ако енергията се губи на "порции" значи не може вечно да се смалява. Ще настъпи и момент, в който фотонът ще изгуби и последната си порция

**scaner** · Юни 23

Преди 3 минути, Шпага said:

В случая ставаше дума за реликтовото излъчване, така че аналогията с доплеровия ефект май не е подходяща...

Напълно подходяща е. Източникът на реликтовото излъчване се отдалечава от нас поради разширението на вселената, ето ти го и доплеровият ефект, поне в първо приближение. Казвам в приближение, защото източникът може да се отдалечава от нас и със свръхсветлинна скорост, тогава или фотонът съвсем го няма изначално, или се движи в обратна посока.

А причината за промяна на енергията на фотоните е в причината източникът им да се отдалечава от нас. Не забраявй и гравитацията, тя също има енергия, а значи е и материя в някаква форма.

Изобщо, при това разширение се наблюдава хоризонт, отвъд който не можем да наблюдаваме светлината. Ефект еквивалентен на този на Унру. А си спомни, при ефекта на Унру се поражда радиационен фон от нищото около наблюдателя. Изобщо, физиката е доста странна и неинтуитивна, особено в разширяваща се вселена.

**Станислав Янков** · Юни 26

On 23.06.2025 г. at 21:41, Шпага said:

Ако енергията се губи на "порции" значи не може вечно да се смалява. Ще настъпи и момент, в който фотонът ще изгуби и последната си порция

Тава трябва да важеше само за взаимодействия между елементарни частици. Разширението на Вселената и аналогичният на това Доплеров ефект не са това и там съображенията за квантуване (порционизиране?) не са приложими. Там можем само да правим заключения, дали енергията на лъчения, излъчени от много далечни частици, ще е достатъчна да предизвика ефект в атом и в неговите елементарни частици (най-често електроните).

**Станислав Янков** · Петък в 21:49

Много интересно! Постоянно се подчертава инвариантността спрямо всички инерциални отправни системи на ред параметри, свързани със СТО - на физическите закони, на скоростта на светлината във вакуум, на пространствено-времевия интервал S, на собственото време Тау и т.н. В същото време - напълно се подценява (не се споменава подчертано) и игнорира инвариантността на скоростта на движение между инерциалните системи (всички инерциални отправни системи са съгласни, че скоростта и резултатът от лоренцовото събиране на скоростите са еднакви за всички)!

**scaner** · Петък в 22:08

Преди 15 минути, Станислав Янков said:

В същото време - напълно се подценява (не се споменава подчертано) и игнорира инвариантността на скоростта на движение между инерциалните системи (всички инерциални отправни системи са съгласни, че скоростта и резултатът от лоренцовото събиране на скоростите са еднакви за всички)!

За какво движение имаш пред вид?

Защото скоростта на движение между инерциални системи може да е различна, както и резултатът от лоренцовото събиране на скорости. Не виждам инвариантност тук, така както и в класическата физика няма такава.

**Станислав Янков** · Събота в 05:03

Преди 6 часа, scaner said:

За какво движение имаш пред вид?

Защото скоростта на движение между инерциални системи може да е различна, както и резултатът от лоренцовото събиране на скорости. Не виждам инвариантност тук, така както и в класическата физика няма такава.

В другите случаи инвариантността може да се разграничи на два различни типа - тази на скоростта на светлината във вакуум (и на законите на физиката по-общо), която е с една и съща стойност за всички наблюдатели и във всички ситуации и тази на пространствено-времевия интервал, където при две системи S1 и S2, ако за едната система S1 дължината на интервала е равна на 2, а за другата система S2 дължината на интервала е равна на 0 (примера на Гравити към Ники някога, от 2-ра страница на тази тема) - и двете системи ще считат, че интервалът на S1 е 2 и на S2 е 0, няма алтернативни показания, както с t и t` и L и L` при движение на системите с някаква скорост помежду им. Това би трябвало да означава инвариантността на пространствено-времевия интервал. По същия начин, при скоростите, ако системата S1 регистрира, че се отдалечава от системата S2 със скорост 100 м/с, то и системата S2 също регистрира, че се отдалечава от системата S1 с точно същата скорост 100 м/с. Същото важи и ако двете системи се приближаваха, вместо да се отдалечават, както и за резултата от лоренцовото събиране на скоростите (няма основен и примов резултат, както няма и въобще основна и примова скорост, за разлика от t/t` и L/L`, нито при покой между системите едната да смята скоростта между двете за 0 м/с, а другата - за някаква различна). Това би трябвало да означава, че и скоростта на движение между инерциалните системи е инвариантна величина, точно така, както е инвариантна величина и пространствено-времевия интервал - и при двете няма основна и примова стойност в зависимост от движението, за разлика от t и L, където има примови стойности, зависещи от темпа на движение между системите.

**scaner** · Събота в 05:48

Преди 32 минути, Станислав Янков said:

и тази на пространствено-времевия интервал, където при две системи S1 и S2, ако за едната система S1 дължината на интервала е равна на 2, а за другата система S2 дължината на интервала е равна на 0 (примера на Гравити към Ники някога, от 2-ра страница на тази тема) - и двете системи ще считат, че интервалът на S1 е 2 и на S2 е 0, няма алтернативни показания, както с t и t` и L и L` при движение на системите с някаква скорост помежду им. Това би трябвало да означава инвариантността на пространствено-времевия интервал.

Тук вероятно нещо не си разбрал.

Пространствено-времевият интервал не е характеристика на една система, а на две събития. И за тези две събития интервалът е един и същ за всяка система. За това той е инвариант.

В класическата физика това се разбива на два инварианта, на пространствен интервал който е еднакъв за всички системи, и времеви интервал, защото времето е абсолютно и общо.

Преди 38 минути, Станислав Янков said:

По същия начин, при скоростите, ако системата S1 регистрира, че се отдалечава от системата S2 със скорост 100 м/с, то и системата S2 също регистрира, че се отдалечава от системата S1 с точно същата скорост 100 м/с. Същото важи и ако двете системи се приближаваха, вместо да се отдалечават,

Скоростта с която една система се отдалечава от друга не е инвариант, защото може да има най-различни стойности - за две системи да е 10, за други две 200 и т.н. Няма една и съща стойност за всички.

Инвариантите не трябва да включват скорост, защото тогава се превръщат просто във функционална зависимост.

**Станислав Янков** · Събота в 06:23

Преди 29 минути, scaner said:

Тук вероятно нещо не си разбрал.

Пространствено-времевият интервал не е характеристика на една система, а на две събития. И за тези две събития интервалът е един и същ за всяка система. За това той е инвариант.

В класическата физика това се разбива на два инварианта, на пространствен интервал който е еднакъв за всички системи, и времеви интервал, защото времето е абсолютно и общо.

Скоростта с която една система се отдалечава от друга не е инвариант, защото може да има най-различни стойности - за две системи да е 10, за други две 200 и т.н. Няма една и съща стойност за всички.

Инвариантите не трябва да включват скорост, защото тогава се превръщат просто във функционална зависимост.

Да, около тези детайли имам пропуск в разбирането! Разграничението между събитията и инерциалните системи, от които се наблюдават параметрите във връзка с тези събития играеше важна роля и при собственото време, доколкото си спомням твои и на Гравити коментари от по-рано.

**scaner** · Събота в 06:34

Преди 9 минути, Станислав Янков said:

Да, около тези детайли имам пропуск в разбирането! Разграничението между събитията и инерциалните системи, от които се наблюдават параметрите във връзка с тези събития играеше важна роля и при собственото време, доколкото си спомням твои и на Гравити коментари от по-рано.

Ако разглеждаш геометрия на пространство-времето, то събитията са геометричните точки там. Интервалът е разстоянието между тези точки. Инерциалните системи са само конкретна проекция на пространство-времето.

**Станислав Янков** · Събота в 06:55

Преди 12 минути, scaner said:

Ако разглеждаш геометрия на пространство-времето, то събитията са геометричните точки там. Интервалът е разстоянието между тези точки. Инерциалните системи са само конкретна проекция на пространство-времето.

Събитията/точки са налични и в двете системи. Нали не греша, че пространствено-времевия интервал между тях може да бъде с различна стойност, в зависимост от коя система се оценява (2 за S1 и 0 за S2 в конкретния пример)? Интервалът е тясно свързан с мировите линии между двете събития/точки (той е собственото време Тау, умножено по скоростта на светлината, която е константа - собственото време дава разликите), а мировите линии могат да бъдат с различни дължини.

**scaner** · Събота в 07:21

Преди 22 минути, Станислав Янков said:

Нали не греша, че пространствено-времевия интервал между тях може да бъде с различна стойност, в зависимост от коя система се оценява (2 за S1 и 0 за S2 в конкретния пример)?

Грешиш. Интервалът между две събития за това е инвариант, защото има една и съща стойност независимо от отправната система. Той е характеристика на геометрията, не зависи от отправната система.

Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Вход

Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

Препръчано мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

Популярни мнения

Шпага

Шпага

scaner

Posted Images

Закон сохранения энергии — величайшее заблуждение физики

Закон сохранения энергии — величайшее заблуждение физики

Напиши мнение

Последна активност

Последно разглеждащи 0 Потребители

Полезно

За нас

За контакти:

Подкрепи форума!