Отиди на
Форум "Наука"

Сърбия и българските въстания 1833 - 1850


kle4kar

Recommended Posts

  • Потребител

През 1833 г. българското население в Белоградчишко, Берковско, Нишко и Видинско предприема подготовка за въстание, но засилените мерки за сигурност от турските власти в тези райони и военно-политическото напрежение около урегулирането на териториалната граница на Сръбското княжество с Османската империя възпрепятстват избухването на българско въстание. Но подготовката за въоръжена борба не престава. Неколкократните контакти между сръбските власти с делегации на селски старейшини от Нишко не дават определени резултати, но под натиска на угнетяващата действителност в пределите на Османската империя в началото на 1835 г. шестнайсет села въстават, като заявяват, че “на турчина повече рая не можеме да бъдеме”. С посредничеството на Аврам Петрониевич (кехая на княз Милош Обренович) е договорено, че “никакъв господар или спахия или техен субашия не може да отива в селото, освен когато се отделя десятъкът.” Установен е размерът на спахийските и господарските вземания. Тези договорености осигуряват някакви придобивки за селяните и слагат край на вълненията в Нишко от 1833-1835 г.

Много малко са изследванията за революционните ни дейци - емигранти в Сърбия по време на турското робство. От 1835 до 1850 г., когато избухва голямото Видинско въстание, селяните от Северозападна България въстават 7 пъти, организирани от емигрантите в Сърбия. Почти всички са били поощрявани от сръбските правителства. Те им давали щедри обещания, че ще помогнат не само с оръжие и боеприпаси, но и с войска.

Така избухват първото и второто Пиротско въстание през 1835 и 1838 г. Между тези две въстания са и Берковските: през 1836 г. - Манчовата размирица, и през 1837 г. - Върбановото въстание. През 1841 г. на връх Великден избухва голямото българско Нишко въстание, на което също един от организаторите е Пуйо войвода. И това въстание е потушено най-жестоко. Избити са хиляди българи - предимно жени, старци и деца. Изпепелени са 225 села и сринати до основи 16 манастири и църкви. Това довежда до международна намеса и анкета начело с францувина Жером-Адолф Бланки. Целейки не само да се докара пред султана, но и че плановете му за заграбване на Нишки и Видински окръг могат да се провалят, ако Турция даде на тази област българско самоуправление, още по времето на въстанието през 1849 г. Гарашанин разпоредил организаторите, Пуйо войвода, Никола Сръндак, Коста Чавка, Цоно от Власотинци и други да бъдат задържани. Така подготовката на бунта, която се извършвала в Сърбия, била пресечена. Пуйо войвода успял да избяга. Прибрал се в родното си село Бойница, Кулско, и подготвил въстанието. Успял да вдигне 7 големи села в тази околия и две във Видинско. След потушаването му границата е затворена и дадена зелена улица за турските издевателства. Пуйо войвода със сина си даскал Вълчо, свещеник Владислав и още 9 техни сподвижници успели да се промъкнат през блокадата и отишли в заграбения през 1833 г. град Зайчар, където били в близки приятелски отношения с местната власт. Веднага Гарашанин не само нарежда да бъдат задържани, но и оковани във вериги, да бъдат предадени на турците. Това станало на граничната застава на Връшка чука. Пуйо войвода е осъден във Видин на смърт и обесен. В затвора е убит свещеник Владислав, даскал Вълчо е пуснат в края на следващата, 1850 г. по застъпничество на княз Стефан Богориди.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Мда, това са сръбски опити за присъединяване на Западна България към тях, нескопосани, естествено и здраво вредящи на българското население...

ПП - офтопик - който плаче за бомбардировките над Югославия, да си припомни и тия събития, и много други след тях ....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Мда, това са сръбски опити за присъединяване на Западна България към тях, нескопосани, естествено и здраво вредящи на българското население...

Да, българското население си живеело доволно като сръбското след като диваците итехните албански приятели окупираха Сърбия. Та ето няколко примера, колко доволно си живяли българите:

Нишкия мютасериф Мустафа Сабри паша през октомври 1840г. отврякар една красива българка от с. Опсинец. След като се позабавлявал с нея известно време в харема си я дал за жена на един от своите музиканти. Окуражени от подвига му, местните мюсюлмани последвали подвига му.

Въстанието в Нишкия вилает през 1841г. избухнало пък защото на 6 април 1841г., Великден банда въоръжени мюсюлмани влезли в с. Каменица, нахлули в черквата и започнали да бият, грабят и насилват. Тогава възмутените селяни, водени от бившия нахийски кнез Михаил Йованович се вдигнали на въстание.

Разбира се подобни на тези "подвизи" на турците вършат и днес американските диваци и техните албански приятели в Сърбия. Тъй че наистина няма какво да се възмущаваме, диваците са си просто диваци.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

http://www.ohiou.edu/~Chastain/ac/bulgaria.htm

Bulgarian uprising (1850)

Bulgarian uprising (1850) Ever since the Turks conquered Bulgaria at the end of the 14th century, the local Slav and Christian population, undeterred by the stringent rule and bloody repression, kept revolting and staging armed uprisings. Whenever Turkey fought a war with any of the European Christian powers and was defeated, Bulgarians rose up. In late spring 1850, a delayed reaction to revolutionary events in central Europe occurred in the north-western part of Bulgaria.

Bulgarian peasants had all the time been opposed to the feudal oppression which, as practiced by the Ottoman regime, involved a direct robbery disguised as tributes levied by Turkish feudal lords. Bulgaria's first young intelligentsia strove to make Bulgarian peasants correlate the demand for abolition of primitive feudal oppression with the claim for autonomy for the Bulgars. It was too early at that time, in confrontation with the still prevailing Ottoman power, to envision the full freedom for Bulgaria.

After the Hungarian revolution had fallen, several thousand revolutionaries began arriving by August 21, 1849 in t he Turkish city and fortress of Vidyn in northwestern Bulgaria. There came almost a thousand Poles, several hundred Italians, and less than a hundred Germans. Among the revolutionaries were Lajos Kossuth, Josef Bem, and other Hungarian and Polish generals. On October 30, 1849, they began moving to another Turkish fortress, Shumla (today's Shumen). Contacts with interned soldiers of the Hungarian revolution, prominent politicians and generals among them, their independent and critical attitude to Turkish authorities, a possibility to communicate with the Poles due to language affinities, all encouraged Bulgarian leaders.

In 1849,in an area between the western part of the Balkan mountains and the Danube, preparations for an uprising commenced. Although appearing later as spontaneous, the uprising had been carefully planned and prepared. At the beginning of 1850, peasant representatives gathered in the Rakovitsa monastery and set the date of June 1, 1850 as the first day of fighting. Military leaders were appointed. The program of demands put forth to the Turkish authorities sought consent to the sale of land to individual villages and abolition of Bulgarian peasants' tributes to the Muslim feudal lords. All the Hattisherif decisions and generally all the Tanzimat acts were to be fully implemented.

The initial fights of the Bulgarian uprising took place between May 27 and June 8, 1850, but the principal actions, as planned, were carried out between June 1-12, 1850. About a thousand-strong peasant party, without firearms, led by Captain Kriztio, took the town of Lom. Soon, however, a battle with a well-armed Turkish detachment broke out near the town. The insurgents lost, Kriztio was killed, but the Bulgars did not scatter and, led by Ivan Kulin, set forth toward Belogradchik. Further four hundred volunteers joined them en route.

About three thousand insurgents commanded by Petko Marinov marched toward Vidyn to block the fortress. The regular Turkish army, however, defeated the insurrectionaries after a two-hour battle; the Bulgarian forces split up into smaller groups and scattered in various directions.

The longest operation of the Bulgarian forces took place near the town of Belogradchik. Several thousand volunteers who had only two-hundred guns between themselves blocked the town for ten days. When the regular Turkish troops, reinforced by bashibosouks, arrived from Vidyn, a whole-day battle ensued. The insurgents retreated to the mountains, some moving to Serbia; the Turks did not dare to pursue them.

The Bulgarian uprising involved a total of ten thousand Bulgarian peasants, about seven hundred being killed in combat. Appeals for help to Russia whose army was stationed in Wallachia, on the other bank of the Danube, was unsuccessful, since the tsar's army would never support the fight for peoples' freedom. The Serbian duchy also failed to assist the insurgents significantly. For their part, the Turks began a bloody vengeance. About three thousand peasants, mostly women and children, were slain. All Bulgars were killed in Belogradchik. Although the peasants sent a delegation to Istanbul to deliver the "Islozhene", the terror did not abate. Europe, however, witnessed the aftermath of the insurrection with a growing outrage. Bulgarian activists prepared a lengthy memorial in French and passed it to foreign diplomats. Diplomatic pressure on the Sublime Porte resulted in concessions. Principles of land management and the tax system were changed, families of the murdered Bulgarians were paid compensations. Although their effort ended with a defeat, the insurgents of northwestern Bulgaria won a partial victory as the agrarian relationships in the country changed. All that stimulated Bulgarians' political identity and agitation for independence. The Vidyn uprising of 1850 was a delayed echo of the European revolutions of the two preceding years.

Slawomir R.Kalembka

Bibliography

Dimitrov S., Vastanieto ot 1850 godina v Balgarija, Sofija 1972.

Dokumenti za novata istorija na balgarskija narod is venskite darzaven archiv 1830-1877, I, Sofija 1948.

Kasev D."Vastanieto na seljanite v Severozapadna Balgarija prez 1850 g. i negovite pricini" Istoriceski pregled, 1949/1950, No. 4-5.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Знам че във форума се пиШе само на кирилица но просто текста е на английски :)

Разбира се повечето от въстанията в Северозападна България са повече или по-малко плод на "сръбската гнила политика" но пък случилото се с българските радикали потърсили помощта на Сърбия през 1835 - 1856 води до съштествено отрезвяване на нашите хъшове относно намеренията на Сърбия и в крайна сметка пълното изместване на революционното движение в далеч по неподходяштата от военна гледна точка Румъния.

А и не всички движения са такива - най-голямoто въстание, Видинското, е плод изцяло на инициатива на местните първенци и последвалото "Изложение" поставя може би за пръв път българския въпрос пред Европа.

40 години по-рано съштото такова движение довежда до автономията на Сърбия от разкапаната тогава Османска империя.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да, въстанията в Северозападна България са повече свързани с процеса на реформите в нската империя. Имат повече икономическа насоченост, отколкото национално-освободителна. Стремежа е чифлиците да бъдат разпределени между обработващите ги селяни. Доколкото в отоманската империя имало държавен феодализъм, т.е. земята се считало, че е собственост на султана, а феодалите са били разглеждани по-скоро като ползватели, то теоретически такова преразпределяне изглежда лесно. Но в живота разбира се друго и е станало по-бурно.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...

Сръбската политика към българските земи не е "гнила" а добре премислена и последоватлена.

Първо използват българското население по долината на р.В.Морава за да се утвърдят на изток от нея. Добри използват въстаническите сили на българите Миленко Стайков, поп Радослав, Петър Добрянец, хайдет Велко.

После провокират "Тимошката буна в 1833 г." но апетити към областта имат още от обявянето на Сръбско автномно княжество. Нишкото въстание става международен проблем и не успяват да се възползват.

Дори Априлското въстание избухва с голяма доза сръбско подстрекателство. Въстаниците наивно мислели че Сърбия ще дойде да им помогне. то е планирано да съвпадне с началота на сръбско-турската война, които са смятали да обяват в началото на юни.

Късме е че сърбите бяха бити, иначе още тогава щяха да окупират части от Видинско и Нишко.

После участието им в Освободителната война е показателно.

Бях сложил един пост в секция "Атлас" за дипломатическите перипети по Освобод.в-на!

А сега с Косово сърбите си го заслужиха, хак им е два ката в лакомия анус!

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...