Отиди на
Форум "Наука"
Б. Киров

Може ли германският икономически модел да стане европейски икономически модел?

Recommended Posts

В тази статия от 2012 френският икономист Alain Fabre поставя един фундаментален въпрос: по-добър ли е германският икономически модел, основаващ се на философията на Mittelstand, от този на господстващия кейнсиански модел в САЩ и Великобритания?

И ако това е така, би ли могла Европа /ЕС/ да възприеме този доказал се като успешен за Германия социално-икономически модел като валиден за цяла Европа?

 

Германският икономически модел: стратегия за Европа

23/04/2012

Alain Fabre

economic expert at the Robert Schuman Foundation

 

Резюме:

С провала на икономическите политики, основани на стимулиране на растежа чрез потребление и дълг, стратегиите за растеж, които се основават на конкурентоспособността на бизнеса и контрола върху публичните сметки, днес изглеждат печеливши. Въпреки че не е единствена с този подход в Европа, Германия е архетип на този вид стратегия.

Германският модел предостави оригинален отговор на кризата през 30-те години на миналия век и на императивите на следвоенното възстановяване. Отхвърляйки държавната намеса, Кейнсианството в САЩ и Великобритания, както и Колбертизма/ Colbertism is an economic and political doctrine of the 17th century, created by Jean-Baptiste Colbert, the French minister of finance under Louis XIV. Colbertism is a variant of mercantilism that is sometimes seen as its synonym./ Според френския модел, най-важният аспект на германския модел е защитата на лоялната и регламентирана конкуренция. Икономическата политика преследва стабилност, предназначена да намали налозите върху икономиката, що се отнася до бюджетния инструмент и да избегне дискреционната промяна на ценообразуването на пазарите / Дискреционните мерки в бюджета – помпаме разходи и вдигаме данъци/.

Фокусът на немския модел за растеж е компанията, тя е едновременно лостът за икономически резултати и мястото на социалната интеграция. Формиращ „общност на отговорността“, съставена от работодатели, които разчитат на квалифицирана работна ръка и служители, които са наясно, че финансовата сила на производствения инструмент е най-сигурната гаранция срещу опасностите от безработица, немският бизнес се съсредоточава върху дългосрочните стратегии.

Поставена на изпитание от тежестта на обединението - 1900 милиарда евро за 20 години - Германия отговори с реформи, които получиха подкрепата на основните политически групи, така че моделът да може отговори на предизвикателствата на глобализацията. Във време, когато повечето развити икономики се стремят да освободят примката на дълга чрез прилагане на особено рестриктивни политики, Германия няма този проблем благодарение на устойчивия растеж и изключително ниския процент на безработица.

Във време, когато повечето европейски икономики поставят под въпрос баланса между икономическите резултати и социалната защита, Германия показва, че и двете са част от ефективна алхимия в ерата на глобализацията.

Ако погледнем внимателно, можем да видим, че германският модел заимства от стари европейски традиции, от Северна Италия до градовете на Ханзата. Успя ли Германия да демонстрира валидността на европейския модел?

С двойната криза, първо световната финансова криза, а след това и тази на публичния дълг и еврозоната, се забелязва поразителен контраст между икономическите стратегии с активното използване на икономически политики, за стимулиране на потреблението, постоянно финансирано с дългове и от други, базирани на контрола върху дефицита, дълга и конкурентоспособността на бизнеса. От една страна има държави като САЩ, Великобритания и Франция, а от друга, Германия и други подобни страни в еврозоната.

В книга от 1991 г. Мишел Албер посочва основните характеристики на двата „либерални“ модела в икономическата стратегия. Малко повече от двадесет години по-късно сравнителният анализ на двата модела отново представлява интерес поради множество причини, които са свързани с конфронтацията им в продължение на две десетилетия глобализация. След две години на сътресения, 17-те държави-членки на еврозоната изработиха решение за излизане от кризата, съчетаващо паралелното развитие на значително увеличаване на финансовата солидарност и по-голяма интеграция на бюджетната политика. Но основата на тази бюджетна програма, която включва всички държави от еврозоната, отразява икономическа стратегия, основана на конкурентоспособността на бизнеса.

Англосаксонския модел, включително и в неолибералната му версия, приета в началото на 80-те години на миналия век - понякога наричана „кейнсианството на предлагането“ адмирира националната култура на държавния интервенционизъм, базово стратегиите за растеж разчитат на предполагаем стимулиращ ефект от дискреционното използване на икономическите политики и на идеята, че всяко свиване на дефицита ще бъде вредно за темповете на растеж.

Обратно, в германския модел основата на икономическата стратегия се състои в ограничаване на икономическата интервенция на държавата. Вместо да се опитва да стимулира икономическа активност, ролята на държавата е да преследва  стабилност, главно да осигури икономически и социален ред, при който конкуренцията може да функционира безпрепятствено.

Растежът разчита изцяло на конкурентоспособността на бизнеса. За разлика от англосаксонския и френския модел, при който в известна степен икономическите резултати са в конфликт със социалната защита - германският икономически модел се цели в един само на пръв поглед парадокс: не само да помири резултатите със социалната защита, но и да създаде динамичен баланс между конкурентоспособността и нуждата от социална защита. И така държавата не е тази, която определя условията за разпределение на повишената производителност, а самите работодатели и синдикатите постигат дългосрочно споразумение за формулата на разпределение между капитала и труда.

Под тежестта на обединението и арбитража, които бяха изключително благоприятни за работниците от 1980 г. до 1990 г. - т.е. заплатите, организацията на пазара на труда, - германският модел създаде впечатление, че се забавя пред лицето на изключително успешната американска и британската икономическа политика до средата на 2000-те. Обратното чувство доминира оттогава, по-специално поради двойното финансово и външно ограничение, което доведе този вид англосаксонска стратегия рязко да забуксува, откакто пазарите вярват почти по ирония на съдбата, че вече не могат да подкрепят такъв тип подход. Защото в крайна сметка кейнсианската стратегия не разчита на натрупването на печалбите от производителността на производствената система, а на хипотезата, че пазарите могат да поемат потенциално неограничения финансов дълг, възникнал от държавите. Този аргумент се подкрепяше от 80-те години на миналия век от хипотезата за предполагаема неограничена, незабавна и постоянно налична ликвидност: пазарите могат да подкрепят тези политики, без изобщо да изпитват някакъв лимит на дълга. Теорията на международните финансови пазари дори се преструваше, че тези с излишък от спестявания непрекъснато търсят възможности да предоставят средствата си на публични, а също и на частни участници. Както често се пишеше в САЩ, нямаше проблем с платежния баланс, тъй като дисбалансите им бяха автоматично разрешени от световната корекция на излишъците и дефицита на спестявания и от колебанията във валутните курсове. САЩ въплътиха този модел на рециклиране на търговските излишъци перфектно - тези на японците през 80-те, а след това на китайците след 90-те. В тази нова парадигма на световните финанси Франция видя възможността да помири непримиримото: отказ от приспособяване на икономиката й чрез валутния курс след присъединяването й към еврото, и в същото време да се наслаждава на средствата да продължи да разпространява неограничени, фиктивни социални права. Кризата през 2008 г. разкри, че тази стратегия е само една измислица, особено когато, за разлика от САЩ, ние не сме издател на световна референтна валута. Тази измислица беше още по-изненадваща в Колбертистка Франция, която предполагаше, че финансовите пазари ще позволят, поради специфичния статут на държавните емитенти, на държавата да рефинансират този тип стратегия за неопределено време. В страната, която постоянно критикува нарушенията на световните финанси, нейната активна икономическа политика в крайна сметка разчиташе на засилваща се зависимост от пазарите, на доброволното прехвърляне на автономията на вземане на решения и на икономическия й суверенитет върху световните финансови борси. Обратно, германската стратегия разчита основно на отхвърлянето на икономическата зависимост от финансовите пазари, тъй като е освободена от всички видове външни ограничения. Ясен бенефициент на отварянето на световните икономики с излишъци от външната си търговия с около 4% от БВП, изглежда, че Германия осигурява печелившата формула да се възползва от глобализацията, като същевременно укрепва модела си на социална защита и поддържа ниски нивата на безработицата. Във Франция при обществения дебат за германския модел той се разглежда по два начина: модел, който със сигурност е възхитителен, но който не може да бъде приложен в напълно различна икономическа, социална и политическа реалност; омразен модел, при който работниците са призовани да пожертват предимствата, които са придобили върху олтара на капиталистическото натрупване. И във всеки от двата случая за работниците това би било глупава сделка, тъй като в него целта е да продължат социалното господство на буржоазията, прочутия Mittelstand, което буквално е „средна класа“, но което социално всъщност означава буржоазия.

1. Оригиналните характеристики на социалната пазарна икономика

Произходът на германския модел отразява начина, по който някои германски учени от University of Freiburg-im-Breisgau  анализират кризата през 1929 г., тенденция, известна като  "ordoliberalism"/Ordoliberalism is the German variant of economic liberalism that emphasizes the need for the state to ensure that the free market produces results close to its theoretical potential. ... The term "ordoliberalism" (German: Ordoliberalismus) was coined in 1950 by Hero Moeller, and refers to the academic journal ORDO/. Подходът е мултидисциплинарен, тъй като обединява икономисти (Walter Eucken), юридически експерти (Hans Grosmann Doerth), държавни служители (Franz Böhm) и социолози (Wilhelm Röpke). Ludwig Ehrard  е политически баща на паричната реформа от 1948 г. Той беше непоклатим министър на икономиката в правителствата, ръководени от Аденауер и сам той канцлер от 1963-1966 г., въплъщаващ стратегията на социалната пазарна икономика. Противно на най-често срещания отговор в САЩ, Великобритания и Франция - National Resistance Council's programme  - чието тълкуване на кризата от 30-те години потвърди държавната намеса, стабилизиращата роля на икономическите политики, пряката държавна намеса в социалната сфера - Beveridge Plan - германската „ордолиберална“ линия след войната в една страна, претърпяла травмата на тоталитарния модел - както нацистки, така и комунистическия в ГДР - изготви отговор, основан на силна връзка вътре в компанията, която има за цел да обедини заедно работодатели и служители. "Ордолиберализмът" разработи политическа философия, при която жизненоважната социална легитимност лежи в обществото; държавата се намесва само като гарант на вече установен социален ред. В реч, произнесена на 21 април 1948 г., Лудвиг Ерхард изложи своите принципи: „Трябва да освободим икономиката от държавните ограничения. (...) Трябва да избягваме анархията и държавата-майка на термитен мравуняк (...), тъй като само една държава която установява свободата и отговорността на гражданите, може законно да говорят от името на народа." В лекция в Колеж дьо Франс през 1979 г. Michel Foucault посочи колко много германския икономическия успех формира политическа легитимност: „Икономиката произвежда легитимност за държавата, която е гарант за това.“

Подредена конкуренция, основата на модела

Целта, която преследва „ордолиберализмът“, е тази на икономически ред, както социален, така и политически, който е „достоен за човека“, което дава възможност за задоволяване на неговите материални нужди, а също и на нравствените му стремежи (справедливост, равенство, свобода). Ето защо икономическият ред трябва да отхвърли дивата конкуренция и да организира „подредена конкуренция“, чийто гарант е държавата. Следователно този начин на мислене е яростното противопоставяне срещу монополите и картелите, като ги смята за пречка за честната игра на пазара. Тази концепция не е равностойна на минималната либерална държава от 19 век, но избира държава, чиято отговорност е да установи зачитането на равнопоставената конкуренция. Тази концепция - от Рим до Маастрихтския договор - беше приета от Европейската общност. Ако сравним германската концепция с тази, която доминира във Франция, виждаме дълбока отвращение към Колбертисткия тип индустриална политика, която беше приета по време на председателството на генерал дьо Гол (за планиране, развитие на "национални шампиони", подкрепени с обществени поръчки и т.н....).

Икономическата политика - целта е стабилност

"Ордолибералната" икономическа политика в по-голямата си част се основава на отхвърляне на кейнсианските идеи. Нейната роля е да гарантира безпроблемното функциониране на икономиката. Далеч не се използва за стимулирането й, тя трябва да създава стабилност и то в средносрочен план. Противно на компромиса между инфлацията и безработицата, които изглеждаха парадигмата на политиките, действащи през 60-те и 70-те години на миналия век в САЩ, Великобритания и Франция, "Ордолибералната" бюджетна и парична политика трябва да избягват да нарушават определянето на цените от пазара и конкуренция. Паричната доктрина на социалната пазарна икономика следва този аргумент. Използвайки травматичния опит от хиперинфлацията през 20-те години и нейните разрушителни ефекти от социална гледна точка като основа, след войната не беше изключено използването на паричната политика за стимулиране на търсенето или за управление на конфликтите за споделяне на печалбата, но в  „ордолибералната“ етика и извън простата икономическа перспектива паричният активизъм не е нищо повече от прикрито прехвърляне на богатството на едни в полза на други. Ето защо парите трябва да се пазят от политически конфликти и да се прехвърлят на независим орган, т.е. Централната банка. Именно на тази основа през 1957 г. е създадена Бундесбанк, модел, който вдъхновява създаването на Европейската централна банка чрез Договора от Маастрихт през 1992 г.

Компанията, сърцето на икономическата стратегия и социалната интеграция

Другата особеност на социалната пазарна икономика и не на последно място е отговорността на работодателите и работниците за разпределението на богатството, произведено от компаниите. Отново, за разлика от френския модел, при който социалната защита в основата си зависи от държавната намеса, германците свързват социалния прогрес с публичната намеса. Немската идея за компанията съответства на богатство на общността, което в крайна сметка се основава на отговорността на мениджърите на фирмите и техните работници (Mitarbeiter). Преди всичко тази система работи, защото се основава на гъста мрежа от много конкурентни компании, ориентирани към дългосрочен план. Mittelstand, истинският център на германската икономика, означава средни компании: в тях работят между 250 и 5000 души и правят обороти от 50 милиона до 1,5 милиарда евро. Но базата да се класифицират като такива са критерии за качеството. Тези компании са в ръцете на техните основатели от няколко поколения; те преследват финансови натрупвания, което ги прави изключително силни, което от своя страна им помага да издържат на предизвикателствата на капитализма: иновации, инвестиции, износ. Тази формула е основна гаранция за защитата на работните места, особено по време на криза. Работниците имат ноу-хау, което е изградено в рамките на компанията. Уволнението им просто в отговор на икономически спад представлява основен риск за компанията, която може да стане свидетел на изчезването на това ценно ноу-хау. Ето защо работниците и работодателите са разбрали, че най-добрият начин за гарантиране на този икономически оптимум се крие в способността на компанията да поддържа финансова структура, която я защитава от икономически шокове: умерени заплатите и дългосрочната защита на заетостта са мощните лостове в икономическата и социален модел, който управлява живота на компанията. В основата служителите и работодателите са разбрали, че най-добрият начин да се отговори както на риска от безработица, така и на конкурентното предизвикателство, е да се гарантира, че има достатъчно финансиране със собствен капитал. Това е силата зад германската икономика. Както припомня Isabelle Bourgeois, „служителят и работодателят сега формират общност, като по този начин се формира правото на разпределение на богатството: няма капитал = няма работа (отговорност на работодателя) - няма работа = няма капитал (отговорност на работниците)“. Но тази логика, която изглежда зависи от икономическата обосновка, по своята същност се основава на социално-християнската ценностна система. В друг текст Изабел Буржоа описва ценностната система, на която се основава германската идея за компанията: „Това можем да го видим, германският бизнес модел, макар и широко разпространен в световен мащаб от гледна точка на процесите, от които черпи своята конкурентоспособност, е силно повлиян от ценностите на едно общество, белязано от протестантската етична и социална мисъл (Enste, 2007), основаваща се на представата за индивидуална и колективна отговорност, която е източник на просперитет - това е фундамент, върху който стои ордолибералната доктрина, самото въплъщение на тези ценности и норми. Ориентирани към дългосрочния период, тези фирми натрупаха резерв от собствен капитал, който ги предпазва от проблеми с ликвидността. По същия начин тяхната домашна култура им позволява да разчитат на собствените си сили за преодоляване на икономическите рискове: в тази общност на съдбата, т.е. в компанията, работниците са готови да направят необходимите жертви, за да устоят на бурята; също така и подобно тесните връзки с клиентите, изградени върху доверието, породено от спазването на ангажиментите - установяват защитата на неформална мрежа за солидарност. Именно в това трябва да възприемаме основните причини за бързото възстановяване на германската икономика след кризата 2008/09." Като цяло, като се стреми към дългосрочна конкурентна цел, Германия успя да развие бизнеса си в сектори с висока добавена стойност, в които тези фирми реализират значителни печалби. Немските продукти са търсени най-вече заради качеството и надеждността си. Умерените заплати, заедно с умелото управление на производствените процеси след отварянето на новите икономики в Източна Европа, направи възможно добавянето на ценово предимство към това на високото качество на продуктите. Международната индустриална специализация дава възможност на Германия да мобилизира квалифицирана работна сила в производствените процеси, което е жизненоважно условие за гарантиране на високо ниво на социална защита.

За разлика от това, което се случва във Великобритания и САЩ от края на 70-те години, в Германия няма доктринална принципна битка срещу социалната защита. За разлика от англосаксонската идея, при която социалната държава има за цел да изведе хората от бедност, идеята, която стои зад социалната защита в Германия, е, че тя е неразделна от пакта между служители и работодатели с оглед на конкурентоспособността на компаниите. От тази гледна точка реформите, предприети от канцлера Шрьодер - Програма 2010, законите на Хартц - не оспорват принципа на социалната база на германския модел, но отговарят на необходимостта от адаптиране към нарастващата международна конкуренция, продължаваща след 90-те години.

Противно на това, което видяхме във Франция, със законите на Auroux за установяване на 35-часовата работна седмица, в която държавата се чувства оправдана да защити работниците от последиците от международната конкуренция, Германия винаги отхвърляше идеята за публична намеса в установения социален диалог между мениджърите на компанията и синдикатите. Основна връзка при социалната верига в Германия, компанията, избягва всички видове публична намеса в разпределението и повишаването на производителността, независимо дали това е при определянето на заплатите или при определянето на социалната защита. Този подход е с много стар произход, тъй като в лицето на „марксистката“ заплаха по времето на зараждащия се капитализъм, Бисмарк положи първия камък в основата на системата за социална защита, основана на застраховането. Ролята на държавата във финансирането на социалните програми е скромна; социалните партньори са тези, които управляват режимите на социално осигуряване по изключително автономен начин.

2. Икономически резултати и социален баланс

Докато икономическата стратегия на САЩ, Обединеното кралство и Франция се състои главно в икономическото регулиране на текущия момент, Германия предприема дългосрочна стратегия за растеж, демонстрирайки известна доза безразличие по отношение на краткосрочните шокове. Следвоенният икономически модел не е променен до голяма степен, нито поради обединението, нито поради нарастващата глобализация. Докато тежестите на обединението изглежда предизвика смут в продължение на около десет години, експанзията на глобализираната икономика изглежда укрепи този германски традиционен модел: следователно той успя да съчетае устойчив растеж, социална защита и ниски нива на безработица, докато партньорите на Германия са изправени пред новия свят с усещането, че трябва да жонглират с цели, които изглеждат противоположни. Резултатите от немския модел са впечатляващи в очите на европейските му партньори, към които всички, най-вече Франция, се обърнаха за вдъхновение.

Модел, разтърсен от тежестта на обединението

Шокът, който тежеше най-много върху немския модел, беше, разбира се, обединението. С близо 1900 милиарда евро трансфери за 20 години, Германия изглежда се затрудни, въпреки присъщите добри резултати на нейния икономическия модел. И тогава изглеждаше, че Германия сякаш се проваляше принципа на фискална рестриктивност, публичните й финанси бяха извън контрол и тя не спазваше Пакта за стабилност и растеж, който беше приет през 1997 г. по искане в еврозоната с цената на отказ от собствена национална валута.

Независимо дали става въпрос от вътрешна или чуждестранна гледна точка, наблюдателите бързаха да посочат: отслабващ растеж - 1,2% средно за периода 2000-2005 г. - който бюджетното стимулиране, включително намаляване на данъците, не успя да предотврати, дългосрочен план рецесивни ефекти от нереалистичен валутен курс, установен по време на обединението, прекомерните социални предимства, с които се ползваха немските работници, несъстоятелният дуализъм на германското общество, раздвоението между Изтока и Запада и, разбира се, като последица от всичко изброено дотук, прекомерно раздутите публични разходи, формиращи бюджетен дефицит извън критериите от Маастрихт: -3,7% и достигащи държавни харчове до 66% от БВП през 2004 г. И въпреки всичко това, нивото на безработица не падаше под 7,5%, за разлика от това в големите англосаксонски страни дори по време на международен икономически възход.  

През 2003 г. здравната застраховка беше реформирана, за да поддържа контролираните нарастващи социални такси, като стабилизирането на ставките на вноските беше абсолютно наложително. Реформата акцентира върху индивидуалната отговорност на пациентите, чието финансово участие стана по-голямо  (увеличаване на плащанията на пациентите). Но реформите, които бележат решимостта на Германия да възроди своя модел на растеж на конкуренцията, бяха тези, вдъхновени от Peter Hartz, директор във Volkswagen. Предложенията му доведоха до влизането в сила на четири закона (т. Нар. Hartz, I, II, III, IV) между 2003 г. и 2005 г. ия център за работа. Съкращаването на безработицата беше улеснено, като се позволи създаването на независими дейности. Системата за връщане на хората на работа беше засилена: търсещите работа сега трябваше да приемат работни места, в които заплатите бяха с 30% по-ниски от конвенционалните минимуми. Накрая системата за обезщетения за безработица беше преразгледана задълбочено. Законът за Hartz IV (2005 г.) премахва помощта за безработни, които все още са изплащани, дори след като последните са приключили със своите права.

Във фирмите бяха сключени споразумения за конкурентоспособност между ръководството и синдикатите, като по-емблематичните от тях бяха обединени в основни групи (Siemens, Mercedes, Volkswagen и др.). В цялата германска икономика станахме свидетели на политика за намаляване на заплатите, често обусловена от поддържането на работното място или отказ от планове за преместване. В много случаи работниците приемаха отказ от 35-часовата седмица и повишаване на заплатите, което беше свързано повече с повишаването на производителността. От 2000 г. и 2008 г. общите разходи за труд в преработващата промишленост нарастват със 17% в Германия (+ 56% във Франция), което води до средно годишно увеличение на реалните заплати с 1,56% (4,29% във Франция). Почасовата цена на труда беше 29 € (32 € във Франция). 

В социалната сфера правителството на Ангела Меркел добави мерки, които водят до намаляване на дефицита и повишаване на конкурентоспособността на производствената база. За разлика от френската стратегия за ниско облагане на потреблението, Германия реши да премести приходите от директни данъци от производството върху потреблението. ДДС беше повишен с 3 пункта на 1 януари 2007 г., вдигайки се от 16% на 19%. Обратно, ставките за социално осигуряване на компаниите бяха намалени с 1,6 пункта, а скалата на данъка върху дохода намалена с 11 пункта.

Реформи, предназначени да съживят конкурентоспособността

Това се забелязваше ясно от началото и още повече от средата на 2000 г., когато намаляването на публичните разходи пропорционално на БВП вървеше ръка за ръка с ускоряването на темповете на растеж. Докато делът на публичните разходи представляваше 45,1% от БВП през 2000 г., той възлизаше само на 43,8% през 2008 г. С кризата този процент се повиши до 47,5% през 2009 г., преди да спадне до 45% през 2011 г. Този процент е с 8 пункта по-висок във Франция, което представлява  160 милиарда евро. 

Контролът върху разходите налагаше умерена тежест за икономиката, което не надвишаваше 40% в Германия. Обратно на кейнсианската визия, Германия показва, че намаляването на публичните разходи и дефицитите, далеч не е горчива отрова и жертва, напротив, е условие за растеж. В резултат от средата на 2000 г. средният годишен ръст се удвои: + 2,4% спрямо половината от това през предишните пет години. През 2009 г., след като преживя по-сериозна рецесия от Франция (-4,5% срещу - 2,5%), Германия регистрира много по-устойчив растеж: 3,6% през 2010 г., + 3% през 2011 г.

Финансовата ударна сила на германските компании

Снижаването на публичните разходи помага да се запази основен дял от капитала на фирмите за повишаване на производителността в рамките на компаниите. В Германия маржът (брутен оперативен доход / добавена стойност), т.е. делът, който не се разпределя на работниците, е 42% (по-малко от 30% във Франция). При тези обстоятелства бизнесът може да инвестира и в иновации. Разходите за НИРД от немския бизнес са двойно по-големи от френските: 50 милиарда евро срещу 25. Повече от 70% от тях се постигат чрез използване на капиталови инвестиции на фирмите. Германският бизнес почти не прибягва до мерки за обществена помощ. Процентът на самофинансиране (брутни спестявания / формиране на основен капитал) рязко нарасна в Германия от 80% на 110% между 1998 г. и 2010 г. Той рязко намаля във Франция през същия период от 110% на 65%. Германският бизнес е особено печеливш: нетната норма на възвръщаемост на собствения капитал, която измерва дела на печалбата, запазена от компанията след всички налози и разпределение е 19% (5,3% във Франция). И накрая, немският бизнес се характеризира с изключително силна финансова структура с общо 56% по отношение на капитала и провизии от целия им капитал (40% във Франция).  

Именно с тази финансова ударна сила германският бизнес е в състояние да се изправи срещу глобализирания свят и също така да се възползва от него, както е илюстрирано от търговските му излишъци: 155 милиарда евро. Следователно Германия може да разчита на 335 000 експортни компании срещу по-малко от 110 000 във Франция. Далеч от ерозирането на индустриалната си база, както виждаме в САЩ, Великобритания и Франция, Германия е запазила 25% промишлен дял в добавената си стойност. Това е ценно предимство във време, когато индустриалната търговия все още представлява 2/3 от общата търговия в света, докато услугите са само 20%.

Ефектите от тази стратегия, която се преследва толкова упорито дълго време, особено от началото на 2000-те години, в опит да се отстрани предизвикателството пред германския модел за социална закрила под тежестта на обединението, наистина изглеждат забележително - особено в това време на кризи и планове за строги икономии, прилагани както в еврозоната, така и на други места, както например в Обединеното кралство. Във време, когато равнището на безработица нараства в Европа - 10% - в Германия то намалява: 6,5% през 2011 г., 5,5% през 2012 г. Докато навсякъде в Европа младите хора плащат най-високата цена в кризата - нивото на безработица сред младите хора е 25% във Франция, 40% в Испания - младежката безработица в Германия е абсолютно същата като останалата част от населението. След като бяха критикувани от своите партньори, които им посочиха жертвата по отношение на заплатите и потреблението на олтара на конкурентоспособността, през последните няколко месеца германският бизнес все повече обявява, че ще има големи бонуси и увеличение на заплатите. 

3. Модел за Европа?

Въпросът, който сега възниква при разпространението на „германския“ модел на бюджетна политика в цяла Европа, е дали този успех може да вдъхнови съседите му. Първият коментар, който заслужава да бъде направен, е, че германците не са постигнали този резултат, защото са германци, а защото са успели да приемат с консенсус една печеливша формула заедно. Когато в миналото Франция предприемаше „германски“ политики - Barre, Delors, Bérégovoy, Juppé - постигаха се същите резултати, както всеки път в Германия: намаляване на дефицита, увеличен растеж, намаляване на външното ограничение за капитал, намаляване на безработицата. Трябва да помним, че в края на 90-те години, когато политиката й беше насочена към еврото, ситуацията във Франция беше по-добра от тази на Германия. Обратно, когато Германия направи отстъпление с прилагането на „френска“ политика - прехвърляне към 35-часова седмица (1984 г.), стимулиране на бюджета (1979, 2001 г.) - ефектите бяха същите като във Франция: забавяне на растежа; увеличаване на публичните и външните дългове, натиск върху цените и повишаване в нивото на безработица.

Отвъд макроикономическите резултати въпросът, който цяла Европа си задава, както в еврозоната, така и извън нея, е дали е възможно да се изгради икономически модел, адаптиран към ерата на глобализацията. Някои, особено във Великобритания, се застъпват за "радикален" либерален вариант, при който социалната защита е сведена до минимум, като се прави всичко, за да се ограничи това, което може да възпрепятства пазарните механизми. Франция от друга страна пледира за укрепване на протекционистките механизми, възраждане на основните програми за публични инвестиции, възстановяване на индустриалните политики - както стана след кризата през 2008 г. и както изрази президентът на републиката в речта си в Тулон през септември. До известна степен френската и британската гледна точка са съгласни като твърдят, че има противоречие в едновременното приемането на глобализацията и избора на високи нива на социална защита. Британската доктрина пледира в подкрепа на социалното разоръжаване; французите се застъпват за засилване на защитната роля на държавата за ограничаване на нежеланите ефекти от глобализацията. И в двата случая сърцевината на спора се крие в ролята, която играе държавата: проблемът при наследниците на Адам Смит е решението за потомците на Колбер. 

В основата си специфичната характеристика на модела, която Michel Albert нарече „германски“, ни извежда от този по принцип стерилен дебат, тъй като той поставя двоен избор, чиито опции са и двата варианта. Основният урок, предлаган от немския модел - като имаме предвид неговата ефективност, защото е успял да възроди държава, смазана от война, и да обедини (а знаем колко е било трудно - либерална страна и такава, съсипана от близо 40 години комунистически тоталитаризъм), и тъй като при това успешно се изправи пред предизвикателствата на глобализацията, да предостави най-големите суми в спасителните планове за Гърция и еврозоната - и при всичко това да постигне успех не само без да жертва социалната защита, но и да я засили с най-ниски нива на безработицата.Този „немски“ модел не е просто патент на Германия - той съществува в Австрия, Холандия и в северна Италия. Описвайки дъга, която от 18-ти век премина от Флоренция през Лион, след това Холандия и до завърши в Ханзата в Германия - този модел е на Европа. Европа на предприемачите и търговците! Далеч от вярването, че човешкото същество е само бездушно винтче в механизиран продуктивен модел, който е изцяло ориентиран към ненаситното натрупване на печалба - този "германски" модел се основава, точно на обратното - на движещата роля на компанията като място, където икономическите резултати и социалната интеграция работят заедно и неразделно. Този модел въобще не е съперник на държавата, той просто издига последната като пазител на социалните права и основните свободи; икономическите резултати разширяват средствата му, вместо да ги намалят под въздействието на растежа. Този модел, описан от Alain Peyrefitte  през 1995 г., е модел на увереното в себе си общество. Това е европейският модел.

А какво ще стане, ако Германия успее да демонстрира стойността на човека и икономическата ефективност на своя модел на цялото европейското общество?

https://www.robert-schuman.eu/en/european-issues/0237-the-german-economic-model-a-strategy-for-europe

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Според мен  културните (от гледна тока на социологичната психология) различия предопределят мулти-моделна Европа..

Освен това мисля, че внедряване на елементи от модела в страни в друг тип социлогична психология и модели основани на нея, в дългосрочен   аспект  биха могли да имат негативни последствия.. 

ПС

Не дискутирам по въпроса относно това  кой е "най-добрия" модел за Европа като цяло, тук мога да посоча и други модели - "американския", или "скандинавския", или "кандско-австралийския" - според мен отново стоят въпросите доколко те са приложими те в Източна  или Южна Еропа, или пък в северната  "латинска" Европа - Белгия и Франция

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 9 часа, nik1 said:

Според мен  културните (от гледна тока на социологичната психология) различия предопределят мулти-моделна Европа..

Освен това мисля, че внедряване на елементи от модела в страни в друг тип социлогична психология и модели основани на нея, в дългосрочен   аспект  биха могли да имат негативни последствия.. 

ПС

Не дискутирам по въпроса относно това  кой е "най-добрия" модел за Европа като цяло, тук мога да посоча и други модели - "американския", или "скандинавския", или "кандско-австралийския" - според мен отново стоят въпросите доколко те са приложими те в Източна  или Южна Еропа, или пък в северната  "латинска" Европа - Белгия и Франция

 

Културните модели безспорно предопределят модела на различни икономики, но след излизането на Великобритания, което според мен бе мотивирано точно от различията с германския модел на бюджетна рестриктивност и прозрачност при движението на капитала /началото на Брекзит започва през 2012 с въвеждането на по-строги банкови критерии и опит на Камерън да предоговори ексклузивна сделка за Британците, неуспешен/; така или иначе, след излизането на Великобритания, Германия и без да настоява за въвеждането на нейния различен от кейнсианството модел, вече става определено доминираща в европейската икономика. Не става дума само за номиналния БВП, който все още е съпоставим с този на Франция и дори Италия, а за много силното търговско и културно влияние на Германия. В друга тема обсъждахме икономиката на страните от Вишеградската четворка /техния съвкупен БВП е над 2 трлн., половината от този на Германия/, те на практика са икономическа сфера на влияние на Германия, повече от 25 процента от търговския им обмен е с Германия, също така инвестициите и производството. Германия методично разширява икономическата си сфера на влияние на изток и е въпрос на време да обвърже по-плътно страните от Балканите, това е старата германска политика за стремеж на Изток.

Франция досега не е предложила нищо рационално и оригинално като алтернатива на кейнсианството и според мен последните десетина години са  провал за нейната икономика, който сега Макрон без особен успех се опитва да коригира, следвайки германския модел.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 16 часа, nik1 said:

културните (от гледна тока на социологичната психология) различия предопределят мулти-моделна Европа..

 

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Културните модели безспорно предопределят модела на различни икономики,

И аз мисля така. Ето едно фейлетонче по темата:

https://chitanka.info/text/2995-kakvo-shvejtsarija-liy

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 9 часа, Б. Киров said:

Културните модели безспорно предопределят модела на различни икономики, но след излизането на Великобритания, което според мен бе мотивирано точно от различията с германския модел на бюджетна рестриктивност и прозрачност при движението на капитала /началото на Брекзит започва през 2012 с въвеждането на по-строги банкови критерии и опит на Камерън да предоговори ексклузивна сделка за Британците, неуспешен/; така или иначе, след излизането на Великобритания, Германия и без да настоява за въвеждането на нейния различен от кейнсианството модел, вече става определено доминираща в европейската икономика. Не става дума само за номиналния БВП, който все още е съпоставим с този на Франция и дори Италия, а за много силното търговско и културно влияние на Германия. В друга тема обсъждахме икономиката на страните от Вишеградската четворка /техния съвкупен БВП е над 2 трлн., половината от този на Германия/, те на практика са икономическа сфера на влияние на Германия, повече от 25 процента от търговския им обмен е с Германия, също така инвестициите и производството. Германия методично разширява икономическата си сфера на влияние на изток и е въпрос на време да обвърже по-плътно страните от Балканите, това е старата германска политика за стремеж на Изток.

Франция досега не е предложила нищо рационално и оригинално като алтернатива на кейнсианството и според мен последните десетина години са  провал за нейната икономика, който сега Макрон без особен успех се опитва да коригира, следвайки германския модел.

Това е така.

Имах предвид друго: 2 страни от Балканите - България и Босна и Херцеговина се опитват да прилагат, и вече са приложили елементи на германския икономически модел.

Само че германския  политически и конституционен модел предполага и гарантира висока степен на върховенство на закона, независим съд, отчетна пред съда и нар. събрание прокуратура и главен прокурор,  работещи прозрачно, със  стриктно  методики и правила

(виждали ли сме една написана метидика, след като Гл.Пр у нас по конституция осъществява  методическо ръководствоо, как да видим или поискаме, след като Гл.П; е безконтролен и безотчетен, а надзора на законността , който Гл. Прокурор  осъществява, не е подвластен на последната инстанция - съдът, т.е Гл. Прокурор може да спре всяко започнаото раследване  по правомощията на надзора и няма съд който да се признесе дали самия назор от гл.прокурор е законен

...и достатъчно висока гражданска култура.

Всичко това липсва, или е в недостиг тук..

ОК...Ще кажем, всичко е срaвнително добре в икономиката на България

Не е добре, защото българите напускат България , a за всяка икономика трябват  персонал (с качества), и хора (като достаъъчен брой)

Напускат и ще напускат, защото в България чувствата за справедливост и сигурност (правната сигурност е много широко понятие) са потъпкани

Напускат защото олигархично- клиентилистичния модел, съчетан с черти на германския модел ги прави бедно и безгласани.

В Гърция също има олигарси и моделът е клиентилистичен, само че политиците там са били достъчно умни да не слагат фиска, стабилността и положителния баланс и резулати, пред това населението да е задоволено..

Дали това е добре или зле, не знам ...но може да се види на юг от Кулата, Маказа, Илинден и Ново село

.

 

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Преди петнадесетина години и аз мислех,че бедността на българите се дължи на някои техни културни особености и на клептоманският "елит",но вече съм достатъчно умен и опитен за да разбера,че съм грешал! Според мен фактите са други - всички управляващи българската държава начело с Борисов са комунисти и русофили. И тяхната стратегическа цел е да извадят България от ЕС и НАТО. Как? Е ми като нарочно държат българите в ужасяваща бедност,надявайки се те да се разбунтуват и това да доведе или до изхвърлянето на България от ЕС и НАТО,или пък това да послужи на самите управляващи комунисти като повод да извадят България от евро-атлантическите структури. Вижте как се гаврят с Перник управляващите комунисти?! Там те нарочно предизвикаха воден режим и нещо нечувано! - отмениха празника Сурва,без да има никакво основание за това,(което не е учудващо,като се има на предвид,че комунистите са безродници)!!! Всичко това с цел да ги разбунтуват,което да им даде повод да обявят военно положение. Или друг пример - американските изтребители Ф-16. Управляващите комунисти как ли не се опитваха да откажат закупуването на Ф-16,докато на Тръмп не му писна,удари по масата и им постави ултиматум да купят изтребителите до август месец миналата година. Ако не беше Тръмп,те нямаше да купят осемте Ф-16.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, deaf said:

И аз мисля така. Ето едно фейлетонче по темата:

И една песничка отпреди много години...

 

Преди 57 минути, nik1 said:

Това е така.

Имах предвид друго: 2 страни от Балканите - България и Босна и Херцеговина се опитват да прилагат, и вече са приложили елементи на германския икономически модел.

Само че германския  политически и конституционен модел предполага и гарантира висока степен на върховенство на закона, независим съд, отчетна пред съда и нар. събрание прокуратура и главен прокурор,  работещи прозрачно, със  стриктно  методики и правила

(виждали ли сме една написана метидика, след като Гл.Пр у нас по конституция осъществява  методическо ръководствоо, как да видим или поискаме, след като Гл.П; е безконтролен и безотчетен, а надзора на законността , който Гл. Прокурор  осъществява, не е подвластен на последната инстанция - съдът, т.е Гл. Прокурор може да спре всяко започнаото раследване  по правомощията на надзора и няма съд който да се признесе дали самия назор от гл.прокурор е законен

...и достатъчно висока гражданска култура.

Всичко това липсва, или е в недостиг тук..

ОК...Ще кажем, всичко е срaвнително добре в икономиката на България

Не е добре, защото българите напускат България , a за всяка икономика трябват  персонал (с качества), и хора (като достаъъчен брой)

Напускат и ще напускат, защото в България чуствстата за справедливост и сигурност (правната сигурност е много широко понятие) са потъпкани

Напускат защото олигархично- клиентилистичния модел, съчетан с черти на германския модел ги прави бедно и безгласани.

В Гърция също има олигарси и моделът е клиентилистичен, само че политиците там са били достъчно умни да не слагат фиска, стабилността и положителния баланс и резулати, пред това населението да е задоволено..

Дали това е добре или зле, не знам ...но може да се види на юг от Кулата, Маказа, Илинден и Ново село

.

 

 

Според мен за гърците е добре, те са си ОК и след техническия фалит на държавата им, гледам хората с дребен бизнес не страдат много, бизнесът си им върви ОК, германските данъкоплатци най-вече плащат кражбите на гръцките политици с държавните заеми и фалшифицирането на статистиката, гърците/политиците накрая имаха наглостта да поискат от Германия да им плати репарации за ВСВ, обаче животът там си върви както и преди за обикновените хора. Че няма да си платят дълговете е ясно и за слепия, те сега не могат даже лихвите по него да покриват, лека-полека ще се заличи този дълг по мое мнение.

Няма начин да се прикопира буквално един икономически модел, но както във футбола има някакви твърди правила в него, които рамкират играта - така например има дузпи, жълти и червени картони, брой на играчите, време на полувремената и т.н. Вътре в тези правила се играе "бразилски" футбол, "германски" футбол, "британски" футбол, тоест има стилове и школи; съдията обаче винаги свири мача по еднакви правила. В същото време "американския футбол" е нещо напълно различно като игра от "сокъра"/чорапче, както го наричат американците европейския футбол, за американците "футбол" означава "американски футбол", всичко друго е "сокър".

В макроикономиката също има основни твърди правила, промени ли се рамката, вече имаме друга "игра" - ако кажем, че дълговете нямат значение и емитирането на валута от държавата изтрива всички задължения, като това е перпетуум-мобиле без начало и край, а стоковите борси са вечния двигател на прогреса, а не реалното производство на стоки и услуги, значи макроикономически план играем "кейнсиански футбол"; ако обаче сме приели значението на парите само като еквивалент на реални производствени отношения, а Централната банка като безпристрастен емитант на такива знаци и държавата като гарант на икономическа конкуренция между равнопоставени субекти на пазара, играем друг вид "германски модел" макроикономически "футбол" с различни правила, независимо от индивидуалния стил на играещите го.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Разбрах те напълно, още в началото на темата :)

.Нека все пак да кажем че духът на Uncle Кейнс ни маха за поздрав  в САЩ :), и предполагам че не трябва не го погребваме  преждевременно (в кръга  на шегата)

https://www.bloomberg.com/opinion/articles/2016-11-18/even-trump-is-a-keynesian

В САЩ, в която има 44 милиона емигранти (родини в чужбина), много от тях от германската/квази или псевдо- германската "ортолиберална" част на Евроша, вкл и половин милион германци..

Uncle Кейнс след всяка криза маха с ръка на света,  САЩ се изправят от нея, а ние тук ортолибералите се гърчим..:)

https://www.dw.com/bg/защо-германците-напускат-германия/a-46171138-0

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 15 минути, nik1 said:

Разбрах те напълно, още в началото на темата :)

.Нека все пак да кажем че духът на Uncle Кейнс ни маха за поздрав  в САЩ :), и предполагам че не трябва не го погребваме  преждевременно (в кръга  на шегата)

https://www.bloomberg.com/opinion/articles/2016-11-18/even-trump-is-a-keynesian

В САЩ, в която има 44 милиона емигранти (родини в чужбина), много от тях от германската/квази или псевдо- германската "ортолиберална" част на Евроша, вкл и половин милион германци..

Uncle Кейнс след всяка криза маха с ръка на света,  САЩ се изправят от нея, а ние тук ортолибералите се гърчим..:)

https://www.dw.com/bg/защо-германците-напускат-германия/a-46171138-0

 

 

Бай Дони е наполовина германец, наполовина шотландец:

They are part of the broader Trump family originating from Germany. Donald Trump's mother, Mary Anne MacLeod, came from the Hebridean Isle of Lewis, off the west coast of Scotland

https://en.wikipedia.org/wiki/Family_of_Donald_Trump

Гледах скоро документален филм за него, баща му е бил голям "монстер"/чудовище в бизнеса, истинска "акула" при преследването на целите му, за наследник на империята е бил подготвян по-големия брат на Доналд, но в хода на бизнес сделките станало ясно, че не го бива и своенравният като младеж Доналд натоварил на плещите си цялата отговорност, оказал се много добър избор.

В кръга на шегата Тръмп като идеология е "мелез" между ортолиберал от Фрайбургската школа и кейнсианец, играе и двете игри еднакво добре. Чаеното парти в САЩ, творение на братята Koch, петролните магнати, го лансира за президент.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 минути, Б. Киров said:

за наследник на империята е бил подготвян по-големия брат на Доналд,

Според слуховете братът на Тръмп е бил алкохолик. Не знам доколко е вярно. Веднъж Тръмп се пошегува като каза:"Представяте ли си ако и пиех като брат ми."

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 15 минути, deaf said:

Според слуховете братът на Тръмп е бил алкохолик. Не знам доколко е вярно. Веднъж Тръмп се пошегува като каза:"Представяте ли си ако и пиех като брат ми."

Така беше показано и във филма, с това уточнение, че става такъв, след като е бил отстранен от баща им от управлението на семейния им бизнес. Става пилот на самолет и доколкото си спомням, катастрофира и загива. Доналд е бил "проблемно дете", голям пакостник в училище и затова бащата го изпраща във военна академия, да го направят там "човек" със строга дисциплина. Той завършва като отличник на школата и носи знамето на полка си на парад в Ню Йорк, военната дисциплина наистина го променя като характер.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Цитирай

В Германия дивото къмпингуване е генерално забранено. 

:) Аз намразих ортолибералите, защото са фашисти..(ха-ха-ха)

Това даже през Османлъка у нас не е го е имало.

https://www.manager.bg/бизнес/експерт-къмпингът-е-най-лесната-инвестиция-в-туризма

 

 

Цитирай

 

Друга хипотеза за разпъване на палатки, шатри сред природата е при така нареченото бивакуване, регламентирано в обичайното българско право, което съществува от времето на османското владичество, каза Румен Драганов. По думите му то е разрешено при форсмажорни за хората обстоятелства - загуба на дом при природно бедствие, когато се налага да замръкнем на открито. Това означава, че хората могат да опъват палатки навсякъде, когато им се наложи, посочи директорът на Института за анализи и оценки в туризма.

 

 

 

 

В същото време в Норвегия (скандинавските социалисти :) ) то е легално

Цитирай

Дивото къмпингуване в Норвегия е залегнало дълбоко в Allemannsretten – актът, който гарантира правата на всеки мъж и жена до публичен достъп. То е разрешено, като най-честия маршрут, по който се практикува, е от Осло с ферибот до остров Langøyene, чиито брегове са истинска наслада за къмпингарите на диво. Гората около езерото Sognsvann също е много популярно място за диво къмпингуване. Една по-приключенска дестинация на диво са островите Lofoten в Арктическия кръг, където дивото къмпингуване намира своя връх в белите нощи.

Както и в САЩ е легално (на определни територии, не на всяко място разбира се)

https://www.motorhomerepublic.com/blog/camp-site/freedom-camping-usa

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тук едно много любопитно германско филмче за "сблъсъка на цивилизациите" - брак между турски кюрд и германка

http://www.cinemax.bg/movie/Дадена-дума-хвърлен-камък_-110399/nextonair

Много трудна комбинация, почти безнадеждна за хепи енд, затова оставена с отворен финал от режисьора и сценариста

В този германски модел, наречен Mittelstand

https://en.wikipedia.org/wiki/Mittelstand

което е непреводимо, но с повече въображение би могло да се изтълкува като "средното съсловие", гениалното е, че не се предполага класов сблъсък, а класова конвергенция, на наемния труд е дадена перспективата да стане "средна класа" и това се случва вътре в компанията; освен това Mittelstand компаниите са предимно семейни, няма значение дали са микро, малки, средни или големи, те се управляват от собственици, наследници на фамилия собственици, така че личната отговорност за качеството и работниците е водеща.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, nik1 said:

Uncle Кейнс след всяка криза маха с ръка на света,  САЩ се изправят от нея, а ние тук ортолибералите се гърчим..:)

https://www.dw.com/bg/защо-германците-напускат-германия/a-46171138-0

Е, германците не са пуристи във фискалната си политика, те също използват инструментите на Кейнс /правителствени разходи за стимулиране на потреблението/:

2020-02-09_114049.jpg.f7a83330cc54e130afd43e3a1a683580.jpg

... когато им изнася:) Вижда се от графиката, кога са надули правителствените разходи, след обединението с ГДР, после типично за тях се оттеглят към рестриктивност:

2020-02-09_114049.jpg.c00017fbb2fb7035bab552041b27cc71.jpg

През 1995 са имали бюджетен дефицит от 9.4 процента, къде отиде теорията им за бюджетна дисциплина и дефицит не повече от 2 процента!

После, след голямата финансова криза, ако бяха упорствали още малко, Италия, Испания и Португалия щяха да последват Гърция и ЕС щеше да фалира, но... ЕЦБ, макар и със закъснение, много бързо емитира над 4 трлн. евро и така, с тази типично кейнсианска мярка, ЕС беше спасен от разпад.

Кейнс създава теорията си за държавно стимулиране на потреблението чрез фиска през 30-години, в разгара на финансовата криза, когато вече Хитлер се задава на хоризонта. Кейнс е 35-годишен през 1919, когато се подписва Версайския договор, той е съветник на премиера Лойд Джордж тогава и категорично се противопоставя на непосилните репарации, наложени над Германия:

“If we aim at the impoverishment of Central Europe, vengeance, I dare say, will not limp. Nothing can then delay for very long the forces of Reaction and the despairing convulsions of Revolution, before which the horrors of the later German war will fade into nothing, and which will destroy, whoever is victor, the civilisation and the progress of our generation.”

https://www.history.com/this-day-in-history/keynes-predicts-economic-chaos

... но никой не го слуша, главно французите натискат за безусловно изплащане на 30-милиардния германски дълг и... това води Хитлер на власт в крайна сметка.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 7 минути, Skubi said:

Може ли германският икономически модел да стане европейски икономически модел?

НЕ. СМСМ

Ха, въпросът е реторичен, защото той вече е европейски икономически модел - приетите норми за малък бюджетен дефицит какво са, както и еврото като европейска валута, защитена от ЕЦБ, чието седалище е във Франкфурт, самата ЕЦБ е инструмент на този модел.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 4 минути, Б. Киров said:

Ха, въпросът е реторичен, защото той вече е европейски икономически модел - приетите норми за малък бюджетен дефицит какво са, както и еврото като европейска валута, защитена от ЕЦБ, чието седалище е във Франкфурт, самата ЕЦБ е инструмент на този модел.

https://www.youtube.com/watch?v=sv81wE4K7sc

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 минути, deaf said:

Колега, това видео се върти за втори път във форума, не помня вече в коя друга тема беше, там го коментирахме.  Варуфакис ридае пред британски студенти как германските банкери са виновни за гръцката дългова криза, защото, видите ли!, насила натиквали кредити в ръцете на малоимотните гърци, а те, какво да сторят с кредитните си карти!? - пазарували до изнемога. И прогресивните британци му ръкопляскат овчедушно, затова избягаха от ЕС.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 4 минути, Б. Киров said:

Ха, въпросът е реторичен, защото той вече е европейски икономически модел - приетите норми за малък бюджетен дефицит какво са, както и еврото като европейска валута, защитена от ЕЦБ, чието седалище е във Франкфурт, самата ЕЦБ е инструмент на този модел.

Ами еврото фактически е дойч марката. За останалото пък практически ние тук на исток по отделно и заедно сме сателитни държави на Германия. Не съм разглеждал подробно но на повечето от нас немците са първите, най-големите инвеститори и покупатели на земледелските продукти. За останалите незнам, но надали една испания, франция, италия, холандия ще вкара 100% немският модел. Може да се стараят, да хармонизират. Ние освен тако извори на суровини и евтина работна ръка, какъв модел можем да вкараме? Първо би трябвало да вкараме правителствения и законодателен модел и после да се опитаме икономическия.....СМСМ

Share this post


Link to post
Share on other sites
Just now, Skubi said:

Може да се стараят, да хармонизират.

Анжак, "хармонизиране" е най-точната дума. Ние можем да хармонизираме и да си наредим нещата в наш интерес, но не на олигарсите, а на народа.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, Б. Киров said:

Е, германците не са пуристи във фискалната си политика, те също използват инструментите на Кейнс /правителствени разходи за стимулиране на потреблението/:

2020-02-09_114049.jpg.f7a83330cc54e130afd43e3a1a683580.jpg

... когато им изнася:) Вижда се от графиката, кога са надули правителствените разходи, след обединението с ГДР, после типично за тях се оттеглят към рестриктивност:

2020-02-09_114049.jpg.c00017fbb2fb7035bab552041b27cc71.jpg

През 1995 са имали бюджетен дефицит от 9.4 процента, къде отиде теорията им за бюджетна дисциплина и дефицит не повече от 2 процента!

После, след голямата финансова криза, ако бяха упорствали още малко, Италия, Испания и Португалия щяха да последват Гърция и ЕС щеше да фалира, но... ЕЦБ, макар и със закъснение, много бързо емитира над 4 трлн. евро и така, с тази типично кейнсианска мярка, ЕС беше спасен от разпад.

Кейнс създава теорията си за държавно стимулиране на потреблението чрез фиска през 30-години, в разгара на финансовата криза, когато вече Хитлер се задава на хоризонта. Кейнс е 35-годишен през 1919, когато се подписва Версайския договор, той е съветник на премиера Лойд Джордж тогава и категорично се противопоставя на непосилните репарации, наложени над Германия:

“If we aim at the impoverishment of Central Europe, vengeance, I dare say, will not limp. Nothing can then delay for very long the forces of Reaction and the despairing convulsions of Revolution, before which the horrors of the later German war will fade into nothing, and which will destroy, whoever is victor, the civilisation and the progress of our generation.”

https://www.history.com/this-day-in-history/keynes-predicts-economic-chaos

... но никой не го слуша, главно французите натискат за безусловно изплащане на 30-милиардния германски дълг и... това води Хитлер на власт в крайна сметка.


"The euro inherited and built on the status of the Deutsche Mark as the second most important reserve currency."

 

:) Както казваш - когато им изнася използват кейнсиански методи, за са постигнат други цели.

Нормално е да искат да се обединят (разходите за това непредвидено събитие се правиха години наред), да запазят ЕС, Еврозоната и Еврото - дойче марката има фиксиран курс към еврото, и обеценяването на еврото ще да означава обезценяване  и на марката; в културата  след ВСВ е заложен т.н. "Deutsche Mark patriotism.”
той предполага и изисква  стабилна валута, обран фиск, положителен баланс и малък дефицит..

 

 

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 минути, nik1 said:

Нормално е да искат да се обединят (разходите за това непредвидено съботое се правиха години наред),

Но освен че е лицемерно,е и глупаво Западна Германия да налива трилиони евро в Източна Германия,(тоест пари които източногерманците не са изработили),а в същото време да прилага зверско и безсмислено "стягане на колана" на Гърция! Глупаво защото такава "политика" разбива на парчета ЕС.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, deaf said:

Но освен че е лицемерно,е и глупаво Западна Германия да налива трилиони евро в Източна Германия,(тоест пари които източногерманците не са изработили),а в същото време да прилага зверско и безсмислено "стягане на колана" на Гърция! Глупаво защото такава "политика" разбива на парчета ЕС.

Всъщност, за това deaf е напълно прав!

Изобщо, така нареченият немски модел е приложим само ако Германия се отъждестви с ЕС! Което, де факто, не е така ... поне за сега. Пък и остава въпросът дали Германия е с способна да задава насоката и в глобален план. Или ще е някой в Азия?

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 20 часа, deaf said:

Но освен че е лицемерно,е и глупаво Западна Германия да налива трилиони евро в Източна Германия,(тоест пари които източногерманците не са изработили),а в същото време да прилага зверско и безсмислено "стягане на колана" на Гърция! Глупаво защото такава "политика" разбива на парчета ЕС.

Може да е лицемерно, но не е глупаво - най-големите притеснения в САЩ след обединението бяха, че Германия ще се възроди като Велика сила в Европа, защо да е глупаво от германска гледна точка. Освен това, хайде да не пишем силни думи на едро - за 25 години Западна Германия е "наляла"/инвестирала за мен/ 2 трлн. долара в източните си провинции; дългът на Гърция към Германия /само към държавата, не към частни инвеститори/ към 2015 е бил 65 млрд. долара; гръцкият БВП през 2015 е бил 200 млрд., следователно Гърция дължи на държавата Германия 30 процента от своя БВП, това, като се прибавят и безвъзмездните помощи от еврофондовете, консумирани от Гърция за 15 години, е напълно съпоставимо като процент от гръцкия БВП /над 50 според мен/ с "налетите" западногермански пари в бившата ГДР /около 50 процента от годишния БВП на Германия/.

Сега дали тези пари изобщо ще бъдат върнати, според мен - не. Обаче Германия си ги получава по друг начин - търговският дефицит на Гърция с Германия е бил над 4 млрд. долара само за 2018, умножете това по 15 години и ето го изплатения гръцки дълг към Германия, Гърция купува повече германски стоки, отколкото продава на Германия. Също и в инвестиции - това е сделка печеливша и за двете страни, другото е популизъм и празни приказки, защото нито Гърция излезе от еврозоната, нито ЕС се разпадна на парчета, напротив.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 17 часа, boyko said:

Всъщност, за това deaf е напълно прав!

Изобщо, така нареченият немски модел е приложим само ако Германия се отъждестви с ЕС! Което, де факто, не е така ... поне за сега. Пък и остава въпросът дали Германия е с способна да задава насоката и в глобален план. Или ще е някой в Азия?

Германия не се отъждествява с ЕС нито пък има интерес да го прави. Според мен Германия умело се възползва от създадения световен ред на глобализация, вътре в рамките на този ред, без да прави глупави опити /както преди ВСВ/ да го променя и преначертава, това не й е необходимо. Но... Германия е силно подценявана, защото:

Няма силна армия и не пледира за такава в ролята си на основна държава в рамките на ЕС

Не толерира и не изповядва национализъм, напротив приела е мултикултурен подход към емигрантите

Няма нито достатъчно голямо население, нито достатъчно голяма територия, за да има статут на Велика сила в геополитически план

Никога не е изявявала готовност да стане атомна сила

Не участва в никакви военни и политически конфликти и противопоставяния и заема неутрална позиция в тях

Разчита на НАТО и САЩ за гарантиране на националната си сигурност във военно отношение

Реално Германия има много по-голяма икономическа тежест, отколкото на пръв поглед изглежда, поради изброените причини.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...