Отиди на
Форум "Наука"

Добро, добро, колко да е добро?


Recommended Posts

  • Мнения 64
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

А ти отсегашна гледна точка, отричаш робството, въпреки, че то съществува, непроменено. Променена е само формата, която в момента считаш, за приемлива..

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, Втори след княза said:

Ако и кучетата имат цивилизация, кое наричате цивилизация?

Всяко ниво на културни и социални взаимотношения..

Как мислиш е възможно, социално и културно, да се определяме, като "мравки", като "вълци", като "хиени", "пеперудки"😉, ако цитираните нямаха някакви цивилизационни отношения?

Редактирано от skiahtro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Формирането на идея и практика за добро и ценности има свои стъпала.

Метафора: някаква стопилка се излива във форма. Частиците се движат бързо, хаотично и променят връзките си, стремят се да заемат цялото пространство, но да не се откъсват от масата. Постепенно започват да изстиват и връзките да са по- стабилни, появява  се кристализация, ако такъв е материалът. накрая частиците постигат свързаност и форма съобразно склонността на материала и съда в който са.

Сега чета нещо за екзистенциализма- Фр. Горе- долу това, което добих като понятие е:

По време на Съпротивата ценностите и поведението са обединени въз основа националната кауза и добро- лошо се определя от отношението към фашизма. Следва една свобода, която дава възможност всеки да постъпва според своите възгледи за свобода и наклонностите си. Следва сблъсък на личните интереси на хора помежду им, както и опознаване на последствията от постъпките. Контактите са чести, измените, разделите и дълбоките, вкл. интимни приятелства са ежедневие. Следва преоценка на ценностите и отхвърляне на някои поведения. Следва период на относителна стабилност на ценностите.
Определящи са били идеалите на Съпротивата; влиянието на противопоставянето СССР- САЩ, Планът Маршал, т.е. извънкултурни влияния; културата на Франция, включваща стремеж към свобода и революционност+ висока буржоазна култура + високи постижения на монархична и аристократична Франция+ нереализирани идеи за комунистическа нравственост. 

Накрая екзистенциализма остарява.

Редактирано от Втори след княза
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, skiahtro said:

А ти отсегашна гледна точка, отричаш робството, въпреки, че то съществува, непроменено. Променена е само формата, която в момента считаш, за приемлива..

Май да.

Отричам робството като идея, но без да съзнавам, приемам настоящето, ако то може да бъде преценено като робство. По- точно, отричам това, което си представям като робство, но приемам това, което не си представям като робство. Ако нещо оценявам като не-негативно, а то е обективно негативно, аз го приемам. Хм.

То затуй отрова се сипва във вино. :)  

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, skiahtro said:

Как мислиш е възможно, социално и културно, да се определяме, като "мравки", като "вълци", като "хиени", "пеперудки"😉, ако цитираните нямаха някакви цивилизационни отношения?

Е, метафори, басни. Чрез животните представяме хора, но не мога да нарека термитника цивилизация, макар други да го приемат.

Цитирай

A civilization or civilisation is any complex society characterized by urban development, social stratification imposed by a cultural elite, symbolic systems of communication (for example, writing systems), and a perceived separation from and domination over the natural environment

 

Според мен цивилизация се отнася само за хората и то създали значителни поселения с регламентирани норми и целенасочена, обмислена промяна на света, а не генетични или инстинктивни действия. Не става само с гени, трябва и ъкъл. 

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, skiahtro said:

Няма зло! Има малко или повече липса на добро! Целта е, да стане повече..

Къде да сложим Нулата? Ако я сложим като при скалата на Целзий- то има зло и добро. Ако я сложим като Келвин, има само добро. Започнах темата със скала за вятъра. Там няма "под нулата". Остава въпроса как да различим добро от по- добро, т.е. да ранжираме стойностите в скалата или поне да имаме уред, който да мери нещо, което да разделим на персентили. Сиреч остава въпроса Добро, добро, колко да е добро? :) 

Редактирано от Втори след княза
  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, Втори след княза said:

Е, метафори, басни. Чрез животните представяме хора, но не мога да нарека термитника цивилизация, макар други да го приемат.

Имаше една много хувава книжка 'Мравките", не помня от кой автор.. 

Плъховете също имат своя паралелна цивилизация..

Дори и ако говорим, само за ценности... Нищо не е толкова просто..

Да вземем пример Върбанов и ограничим "ценностите му", в това което е изразил.. Как се различават "неговите" ценности, от ценностите на едно куче?  Никак?

Кучето е склонно, да се жертва, за господаря си! Жертвата не е видима, като склонност, при "ценностите" на Върбанов и това поставя кучето, едно ниво нагоре, според цивилизоваността на ценностна система.. 

Преди 18 минути, Втори след княза said:

Къде да сложим Нулата? Ако я сложим като при скалата на Целзий- то има зло и добро. Ако я сложим като Келвин, има само добро. Започнах темата със скала за вятъра. Там няма "под нулата".

Няма под нулата..

Редактирано от skiahtro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, skiahtro said:

Да вземем пример Върбанов и ограничим "ценностите му", в това което е изразил.. Как се различават "неговите" ценности, от ценностите на едно куче?  Никак?

Разчитам, че Върбанов ще обясни или ще се защити. 

Все пак, езикът, писмеността и големият мозък на човек прави качествена разлика с поведението на животните. 

Ако стопанин малтретира кучето си, то по стаден инстинкт се смирява. То няма чувство за справедливост, робия. Мравката работник е такава от излюпването си и няма изобщо никакви идеи, а камо ли идея за "царица", за "войник". За организация може да се говори, но за цивилизация- едва ли.

Естествено, теорията за цивилизация при животните може да бъде защитена, но аз я приемам само метафора, като подобие, басня за човешкото. Интересно е да я защитите. 

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Някакси не ми допада този официален тон..😊

Като хора, ни е отредено да имаме по-голям избор, дори и такъв, да се принизим, до животни.. Но това не принизява животните, чиито избор е ограничен. Всъщност в басните, ние даваме, на животните човешки избор, който нямат. Едно животно може да бъде роб, единствено ако му придадем човешки черти. А истината е, че единствено собственото ни чувство, за значимост и по-богатия избор който имаме, ни прави нещо повече от животните. Но това са само дадености, които не са абсолютни, като възможности.. Човек се подчинява на природните закони, точно, като животно, това вкл. гени, безусловни и условни рефлекси. Мисленето не е нищо друго освен условен рефлекс и то не е характерно само, за хората, просто хората имат разширени възможности, в случая, поради липса на големи нокти и зъби..

Върбанов може да се защити единствено ако усложни, понятието си за добро, защото така представена идеята му, за добро и зло е като в баснята, за кучето..😉

Също така не бих си позволил, да го провокирам, ако това не беше собствения му любим стил🙂 Надявам се, да не изригне и загуби контрола над доброто, както обикновено...😇

Когато казах, че "под нулата няма', не е съвсем така.. Всичко зависи, от мирогледа на човек и как е научен/научил, да възприема света.. При всички положения, възприемането/допускането на злото, дори и малкото зло, за съществуващо е нихилистично възприятие и води до нихилистични прояви...

 

Редактирано от skiahtro
  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, skiahtro said:

Някакси не ми допада този официален тон..😊

Моля, използвайте тона, който ви допада.

По мое мнение по- дистанцирания тон дава възможност за вежливост между непознати и спокойно излагане на противоположни тези. Ако тонът е по- свободен, ще има повече острота, емоции, но и отчуждаване от спокойните размишления.Взаимното уважение между колеги е израз на уважение към мнението на другия, от когото може да се учим, а също и уважение към тезите, които защитаваме.

Същевременно обръщения на "братО" и фамилиарност не правят дискусията по- добра или по- лоша. Важна е информативността на мненията.

Така че, насърчавам ви да ползвате волно тона, който намирате за подходящ за изразяване на мислите си.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По темата "Добро, добро, колко да е добро", освен че не можем да сравним две постъпки и да кажем коя е по- добра, не можем да сравним и два етически императива и кажем кой е по- добър.

Басня: Спазвайки категоричният императив на Кант („Действай само според онези максими, за които си убеден, че трябва да се превърнат в универсални закони“), Кумчо Вълчо казва на Зайо "Можеш да ме хапеш, да ме преследваш. Да ме изядеш можеш". За Зайо същият категоричен императив гласи: "Никакво месоядство, само паша". 

Е, можем ли да кажем, че единият морал е по- добър от другия?

Не можем да преценим и етически системи, коя е по- добра от другата:

Ето, в източните системи има някакви етически стъпала, които е препоръчително човек да изкачи за да стане по- съвършен. В достигнатото от Запада Римско право пък се смята, че всички римски граждани са си чудесни, могат да избират каквото си искат поведение, а и религиозно- морална норма, но не трябва да нарушават конкретни закони. Кое е по- добро? Да предлагаш правила за праведен живот или да санкционираш зловредни действия?

Да си призная, аз изпитвам респект към достиженията на Римското право и ми се струва по- добро. Приемливо е едни да се обрязват, други да не се бръснат, трети да ходят голи. Важното е, законите да са известни и да не се правят неща, които пречат функционирането на обществото и на околните. От тук нататък- прав ти път. Свободен човек си, равен с другите. Няма степени на святост, защото няма светци. Има само две категории: равнопоставени граждани, които са норма и престъпници, които са маргинали. ... Е, между нарушителите на закона може и да попадне някой Христос, но да се надяваме, че него историята ще съхрани за месия. Предпочитанието ми към Римското право не е надеждно, субективно е и ако живеех сред кхмери щях да мисля съвсем иначе.

Редактирано от Втори след княза
  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Един интересен пример, че етиката е плод на решението на авторитетите е колизията между разпоредбите на Бога и сегашната епидемична ситуация. Да речем, християнската служба не е записана, но юдейските правила са в Библията, сиреч дадени от Бог. Дори да оставим, че е казано, тези, които му вярват да се обрязват, а апостолите решили, че за християните то не важи, но и правоверните юдеи ще се съобразят с условията и ще заобиколят Божиите разпоредби за да не рискуват здравето си. Обаче, ако религиозните водачи кажат, хората ще постъпят според казаното- дали ще се събират, дали ще се причестяват, дали ще се молят у дома, вместо на мястото, където присъства бога, всичко е човешко (на авторитетите) решение.

Илюстрирам нещо, в което съм убеден- нравите, поведението в каквато и да е човешка система се определя от личности или групи- авторитети. При това решението може да бъде взето както рационално, така и емоционално или случайно, както за добро на системата, така и в нейна вреда или без значение. 

Така че, кое е добро, а кое по- добро няма обективно измерение. При силен религиозен водач, може да се каже "Бог ще ни пази, ако спазваме заветите му и ще ни накаже, ако сме страхливи!". При силна група учени или авторитетен началник на щаба, :) може да се каже "Трябва да има имунитет, контактувайте, а медицината ще се погрижи за болните" или обратното. А може решението да е "Така правят другите" или "Кой командва тука? Я всички през обеззаразяване! ... и си носете въжета, че да обесим заразените!" . А ако авторитетът е обезпечен с органи за насилие, нещата стават още по- лесно. "Добре, добре", казваме ние, което ще рече "Добро е."

Само дето в човешко общество, при наличието на цивилизационен опит, има знания и памет, които подсказват кое в делата е  по- добро. Има книги, оценки на решения, история и наука,( вкл. епидемиология, :) ) и може, ама не е сигурно, че ще се вземе сполучливо решение за взаимоотношенията и кое е по- добро. Става дума, че ранжирането добро/по- добро се взима на база практика, памет за нея и съобразни решения Или, както е в българската приказка, "Не питай старило, а питай патило"- сещате се, дето еленът- водач на стадото, с авторитет и сила да го наложи, водил към пропаст, а еленчето, придобило опит и познало с действия реалността, казва наистина добрия път.

Редактирано от Втори след княза
  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Какъв ли детективски метод да изберем, за да разберем, кое е доброто сред хаоса от чужди добрини, които ни се внушава, че са наши?

На първо място нашият опит. Няма по- сигурно от това. Тялото и сетивата ни знаят кое им носи мир и наслада

После с другите средства с които разполагаме-

Общуването. Особено с хора от нашия свят- близки по всичко- род (гени), статус, място. Те по- вероятно изпитват същото като нас. Общуване с компетентни- специалисти, опитни, патили. Естествено и с авторитети. Което те могат да представят като добро, вероятно ще го наложат и на другите. 

Писмеността и медиите. Жалко, но актуалните медии- ТV, радио, преса са доста ненадеждни, често служат на властта, а старите книги не са актуални. Все пак социалният опит се увековечава чрез писмеността и съвременните средства за запис.

Мисълта. Така може да бъде разкрит евентуално фалш, противоречия, несъответствия при другите източници. 

Няма да се оставяме други да ни казват кое е добро за нас, я. Те и на Чичо Том ще обяснят колко хубаво е робството, а техният препарат пере най- добре.

Редактирано от Втори след княза
  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Добро нещо, в нашата култура е винцето, пък и алкохола изобщо. Добро нещо е и трудът- полезно и приятно, като винцето. Обаче умерено!

Сега обаче искам да изложа мнението, че тези двете си приличат по една особеност- усилват тенденциите във взаимоотношенията, те са някакви катализатори. Когато в семейството има тенденция на разпадане, трудовата претовареност или алкохола ги усилват. А пък за винцето в любовта, за този всеизвестен афродизиак, няма да говоря. Така че хрумването ми тук е, че във взаимоотношенията съществуват някакви катализатори, ускоряващи, а вероятно и забавящи ги. Умерено.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Потребител

Ситият или гладният е по- добър и великодушен?

Цитирай

 „Без да знаят, участници в изследването са осем съдии в Израел. Те прекарват цели дни в преглеждане на молби за условно освобождаване. Случаите им се представят на случаен принцип и съдиите изразходват малко време за всеки отделен случай – средно по 6 минути. (Опцията по подразбиране е отказът за условно освобождаване; само 35% от молбите са удовлетворени. Отбелязано е точното време на всяко решение, както и трите почивки за съдиите за храна – сутрешна закуска, обяд и следобедна закуска.) Авторите на изследването правят диаграма на процента одобрени молби спрямо времето, изминало от последната почивка за хранене. Процентът се покачва след всяко хранене, когато са одобрени около 65% от молбите. По време на двата часа до следващото хранене нивото на одобрение непрекъснато пада и стига близо до нулата точно преди храненето“ (Канеман 2012: 57).

То се знае открай време, искаш ли този, от когото зависи решението на проблема ти да е на твоя страна, посети го когато е сит, със задоволени потребности. Още по- добре е тази ситост или задоволеност да осъществена от молителя. Казват, че много жени искат нещо от мъжете си, след като са ги зарадвали в леглото, а много сделки получават шанс на масата, когато молителят почерпи.

... и това е част от морала. И това е добро поведение, защото носи добро и на двете страни. Наистина тези, които не могат да се доближат и предложат услуги, губят и казват, че е неморално, но има близки и отдалечени, т.е. различни групи "Ние", които имат различни норми за добро вътре и извън групата.

  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Трябва ли човек да осъзнава, как прави добро за да бъде смятан за добър?

Надявам си спомняте разказът на Елин Пелин „Изповед” Тук https://chitanka.info/book/487-pod-manastirskata-loza. Един цъфтящ от здраве мъж си сложил звънчета на глезените за да го чуват гадинките и да бягат за да не ги стъпче. Същевременно често посещава жени и вдовици, което изповедникът приема за грях, а изповядващият се, а вероятно и домакинките му за естествена част от живота. Трябва ли този герой да осъзнава поведението си или е достатъчно да го практикува? С какво ще се промени добротата му, ако той саморефлектира поведението си?

Мнението ми е, че саморефлексията не е задължителна за поведението и оценката му от другите. Саморефлексията е подходяща при проблем. Ако някой бъде отхвърлян, ако стига до конфликт с околните или себе си, смислено е да надникне в себе си и в другите по- внимателно, но да човъркаш колата си, която работи добре си е направо глупост.

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

За контекста и наблюдателя в една вулгарна народна приказка

Един го завели на сгледа, но като му знаели ума, го предупредили да говори само при случай, ако има да каже нещо дълбоко. По време на гостуването, под масата, котка се отъркала в краката му, което го подразнило, но бидейки предупреден, кандидат- женихът мълчал, не дал да се разбере изобщо. След малко- отново. После- пак. Накрая този не издържал и избухнал, а бил седнал тъкмо срещу момата, "П- ш-ш-т. Да те е... в гъ...дълбоки, да те е..."

Не ще дума, сгледата се провалила, но става дума, че контекстът на събитието не е бил един, а според своя си, хората определяли кое е етично и кое- не. В персоналния контекст на злополучния простак, да се напсува котка, която е толкова досадна е в реда на нещата. Може би и "благовъзпитаните" родители се е случвало да го направят, инак той от де ще знае? Според контекстът на значимото представяне- сгледа, същият е трябвало да се представи максимално добре и като умен, с някакви дълбоки приказки. Прочее, той се постарал, в съответствие със съветите, да включи и нещо дълбоко. :) 

Тук добавяме и ракурса, от който наблюдавали шокираните сватовници. За тях думите се отнасяли за момата. Те нямали представа какво се случва под масата. А под масата винаги са се случвали много интересни тайни събития.

Искам да наблегна, че контекстът и ракурсът на наблюдателя са важни за определяне на обективната оценка на събитието.

Също искам да се извиня за избора на тази вулгарна приказка, като се позова първо на това, че е народно умотворение, предавано от векове и второ с това, че бидейки Втори, не си налагам юзди и медицинска маска като този, който е Пръв, който е Княз и ще влезе в христоматиите.

Редактирано от Втори след княза
  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, Втори след княза said:

Искам да наблегна, че контекстът и ракурсът на наблюдателя са важни за определяне на обективната оценка на събитието.

Премиерът Борисов определи президента Радев като "прост" и "тъп" и затова за да го принуди да действа трябвало да му вкара "кур в гъза". Но не стана ясно в какъв контекст е произнесъл Борисов това вулгарно разсъждение.

Виж ако Тръмп беше казал,че на Борисов трябва да му се вкара "кур в гъза" за да се задейства,щеше да е ясно защо така мисли. Борисов десет години саботираше закупуването на американски изтребители Ф-16 и Тръмп беше принуден да му издърпа ушите,(образно казано),докато го принуди да ги купи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, deaf said:

Премиерът Борисов определи президента Радев като "прост" и "тъп" и затова за да го принуди да действа трябвало да му вкара "кур в гъза". Но не стана ясно в какъв контекст е произнесъл Борисов това вулгарно разсъждение.

Като се придържам към това, че нормите се определят от авторитетите, свързвам вулгарността на Борисов, освен с миналото му, но и с неговото обкръжение, което поддаква и за близост с него говори на същия език. Не съм слушал записа, но смятам, че събеседника не изразява никакво критично мнение или смущение от вулгарностите. Когато хората зависят от него, съвсем не очаквам критично поведение, напротив и те ще говорят така. А Тръмп спокойно може да му каже с презрение, като Август към поклонника си от Тракия- "Обичам предателствата, но не обичам предателите".

Ние обаче сме независими от Борисов и определяме езика си от тези, от които сме зависими- администраторите на форума. Ако те изпростеят, то и ние ще се съобразим :) 

По отношение контекста сме малко превзети. Борисов води частен разговор и е по- свободен в избора на думи. Друг е въпросът, че заинтересовани от раздора между властите го раздухват. В контекста на официален разговор това е недопустимо и мисля, че на Борисов не му се е случвало. Пък може и да е. 

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има две противоречащи си съждения

  1. По- добре глава на котка, отколкото опашка на лъв
  2. Ако си най-умният човек в стаята, значи си в грешната стая.

В първото се напътства да избереш система в която си най- умният, пък било то и по- незначителна. Във второто, да предпочиташ система, в която има по- умни от теб.

 

В първия случай се има предвид, че си усвоил необходимите за живот знания и ще лидираш в системата, а във втория, че се учиш, второстепенна фигура си и по- добре да си сред по- учени от които да попиваш.

 

Първият афоризъм е за изградени личности, вторият за изграждащи се. Ако изградена личност приеме втория афоризъм за жизнена цел, тя гарантирано ще слугува.

 

Когато силно  доминираща личност може да вземе под контрол една система, то по- добре е тази система да е от най- умните елементи.

Редактирано от Втори след княза
Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Една мисловна конструкция

Ще наречем Култура това, което смятаме за важно и необходимо да предадем на поколението, отнасящо се до поведение и разбирания, т.е. без материалните обекти. Материалните обекти са продукт на културата, примерно картини, книги, златните лъжици на баба и златните жълтици на дядо. Все пак, специално за парите, те, както е известно, са универсалното разменно средство и служат за натрупване, но за всяка култура са различни и й съответстват. 

В този смисъл нематериалната култура заедно с материалната са Цивилизация. Ние познаваме като Цивилизация само материалните обекти на миналото. Нищо не знаем за онази вежливост, как майките са възпитавали мъже, какви са куртоазните нрави  след елита. Добре е, че културата може да бъде предадена с думи и увековечена с букви, филми, звукозаписи.

Това разбиране ми разяснява, че има важни неща, които трябва да предадем на другите/поколението, за да бъдат по- адаптирани. Да предадем, че трябва да поздравяват, да са доброжелателни, да са усърдни и прилежни, да са пестеливи или щедри, все едно, въпрос на култура...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Втори след княза said:

Ще наречем Култура това, което смятаме за важно и необходимо да предадем на поколението, отнасящо се до поведение и разбирания, т.е. без материалните обекти.

Дойде ми на ум Култура ли е лакът на Страдивари? На пръв поглед става дума за технология, обаче по такива обекти като цигулките му съдим за културата на времето. Може би съдим погрешно, че този лак е култура, а не  технология и Култура е важното във взаимоотношенията между хората, а не в отношенията с обектите. Това, че от Страдивари, синовете му не са поели тайната на лака ни насочва към културата на Кремона- дали бащата е бил сърдит за нещо, дали синовете са били тъпи, дали производството на цигулки не е било вече ценност или самите цигулки са били в изобилие, или музикантите не са различавали Страдивари от другите? 

Ето, че по продуктите на труда можем да съдим за културата, но те не са култура. Културата се отнася до взаимоотношенията. 

Обаче Култура е и отношението към спорта, природата, изкуството, т.е. не между хората. Противоречието би било решено, ако приемем, че ВСЯКО отношение към което и да е, е отношение между хората. Няма култура на Робинзон, има английска култура, в която има културен мит за Робинзон.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И още нещо за културата.

Воден от определението, че култура е онова важно, което трябва да се предаде, защото чрез него се стига по- леко и по- далеко, стигам до много широко понятие.

Култура е да носиш гащи; да си миеш зъбите; да не се месиш, когато на сцената се карат и бият; да не пипаш картините; да държиш ножа в дясната ръка; да поздравяваш началника с по- голямо уважение отколкото портиера; да говориш или не в учтива форма; да не се оригваш или да на масата; да пазиш авторитета на професията си, да не се отнасяш с жените на улицата като с улични жени и мн. др.

В този смисъл, културата не се проявява като система от норми, със своите връзки и йерархии, а като съвкупност, сбор от норми, които се отнасят до системата и йерархиите на социалното. Казано пак- обществото има функционални и свързани подсистеми, съдържащи неща, които трябва да се съхранят, но тези "неща" не са във връзка помежду си. 

Интересното е, че с култура се занимава цяло министерство, което пък има за обект предимно изкуството и древностите. Ха- сега, де! Това министерство не определя дали е културно да се храчи по улицата, дали е културно да се щипе колежката, а сградния фонд на театрите. Доста неясно. Всъщност аз не смятам, че те са криви, а аз прав, поради което ще се наложи да напиша защо Министерството на културата се занимава с изкуството.

Най- голямото влияние за усвояване на важните неща е подражанието на моделите. (Освен това са от значение личното осмислено решение и поведение, преките съвети и заповеди за спазване на споменатото- Важното.) Моделите на подражание в нашето време на всеобхватни медии е изкуството и формирания модел на жизнен стил от тези медии. Заради това Министерството се ангажира с тези, които формират тези модели на поведение, а не защото културата е някакъв функциониращ орган на обществото. Те съхраняват и онези продукти на културата, които са значими и по тях може да се съди за предходната култура, както и да се приемат като образци на такива продукти, става дума за музейните експонати и експозиции.

Министерството на образованието също се занимава с културата и културните инстанции (не зная кои са), но последните ми впечатления са, че политиката е да се набляга на образоването, а не на възпитанието, което ще рече културата да се предостави на родителите. Мулти- култи. Дано поне даскалите научат децата да не си бършат носа с ръкав, макар сега точно това се пропагандира- да кихаш и кашляш в ръкава си, а не в носна кърпа, както беше според предишната култура. 

Какво да се прави, културата е плод на човека, а заедно с това и преценката кое е важно, поради това и често бива своеволно променяна. :) 

Link to comment
Share on other sites

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...