Отиди на
Форум "Наука"

Наполеоновите войни


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Доста дълго изложение. Според мен е превеждано от английски и са направени доста грешки в имената - понеже в английски се предават в оригинален правопис, но се четат не на английски, а на френски. Явно преводачът не е знаел този език. За яснота:

1.Братята на Наполеон се наричат Жозеф и Люсиен, а не Джоузеф и Луциан, а първата му жена е Жозефин дьо Боарне, а не Джоузефин Бехарнайс.

2.По време на Наполеон няма държава Австроунгария (тя е създадена в 1867г.), а или Свещена римска империя (до 1806) или просто Австрия.

3.Генералът, на когото Бонапарт оставя армията, когато заминава от Египет, е Клебер, а не Колбер.

4.Дворецът се нарича Тюйлери, а не Тюлер.

5.Съперничещият на Наполеон френски генерал е Моро, а не Морьо.

6.Алпийският проход, през който преминават френските войски е Сан Бернар, а не Св.Берханд.

7.Командирът на дивизията, която подкрепя в последния момент френските войски срещу австрийците при Маренго е Дезе, а не Десае.

8.Не може да се каже, че разбитите при Маренго австрийски войски "са изпратени в Бормида". Бормида е река.

9.Договорът от 1801г е сключен в Люневил, а не в в Лунвил.

10.Обичаен главнокомандуващ на австрийците е ерцхерцог Карл фон Хабсбург, а не херцог Чарлз.

11.Заговорът от 1804г. срещу Наполеон е оглавяван от генерал Пишгрю и Жорж Кадудал, а не от Пичегру и Джордж Кадудалин.

12.В 1805г. Наполеон става не президент, а крал на Италия.

13.Великата армия през лятото на 1805г. е концентрирана в Булон, а не Болоназа.

14.Битката на 2.12.1805г. е при Аустерлиц, а не Аущерлиц

15.Френско-руският договор от 1807г. е сключен в Тилзит, а не Тилист.

16.В битката при Асперн и Еслинг е смъртоносно ранен маршал Лан, а не Лане

17.При Березина Наполеон не е претърпял поражение - като се има предвид ситуацията, в която е поставен, тази битка е просто смайващ успех.

18.Първата абдикация на императора е подписана във Фонтенбло на 10.4.1814г., а не на 4-ти с.м.

19.Текстът, който съобщава, че на 21.3.1815г. Наполеон бил влязъл в Париж "подпомогнат от Бурбоните" е абсурден.

20.Битката на 16.6.1815г. е при Лини, а не Лигни.

21.На същата дата Ней води сражение при Катр Бра, а не Куатре Брас. Освен това в района на тези две сражения няма никакъв залив.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Мда, наистина наистина звучат идиотски тия кекави преводи на имената - Аущерлиц, херцог Чарлз, или пък тва дет е навсякъде - Цnbsp;усия :doh:

А ето и в цифри как издиша "Великата армия" по време на руския поход:

Настъпление

1812 - 610 000 войници

юни (при Неман) - 475 000

юли (Витебск) - 375 000

август (смоленск) - 155 000

септември (Бородино) - 130 000

14 септември (Москва) - 110 000

Отстъпление

19 октомври (Москва) - 100 000

3 ноември (Вязма) - 50 000

9 ноември (Смоленск) - 37 000

28 ноември (Березина) - 30 000

10 декември (Неман) - 5 000

А в края на 1812 след разходката в руската зима до границата с Прусия стигат едва 1000 души с 60 коня и 9 оръдия.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А сега да споменем малко и за кампанията срещу Русия.

Стопанските кризи в страната тласкат цар Александър І към отказ от Континенталната блокада, наложена от Наполеон, понижените мита улесняват вноса на спешно необходими промишлени стоки от Англия.

Свалянето на херцог фон Олденбург (роднина на царя) и незачитането на руските интереси в Полша и Турция изострят отношенията между Франция и Русия.

Наполеон решава да наложи с пряка военна намеса Тилизитската система. Походът на "Великата армия" (най-голямата войска събирана в дотогавашната история) е подсигурен чрез военни съюзи с Прусия (сключен февруари) и Австрия (март). Тъй като се съобразява с Дания, Наполеон не приема исканото от Бернадот присъединяване на Норвегия към Швеция като компенсация за загубата на Финландия, за това Русия се съюзява с шведите (през април) и царят приключва войната с турците.

През юни 1812 наполеоновите войски преминават река Неман, без да е обявена война. Лявото крило, (прусаци начело с Макдоналд) действа в Курландия, дясното (саксонци и австрийци начело с Шварценберг) във Волиния и Литва. Наполеон настъпва с главните сили към Москва, в която влиза без бой след победи в битките при Смоленск (август) и Бородино (септември).

Предводителят на руската "Отечествена война" и руски национален герой Кутузов, предвид големите разстояния предприема тактика на подвижна отбрана, като избягва решителни сражения. Неговата "партска тактика" става символ на непобедимостта на руската земя.

След падането на Москва царския съветник фон Щайн и руското дворянство настояват за продължаване на войната и френските предложения за мир са отхвърлени. Продоволствените затруднения, опожаряването на Москва и плячкосването на Кремъл, както и настъпващата зима заставят Наполеон да отстъпи (октомври) Преследваната от руски части армия е принудена да се откаже от зимуване в Смоленск.

Форсирането на Березина при Студянка през ноември се превръща в катастрофа. Гладът, студът и болестите изцяло сломяват стопилата се "Велика армия"

Наполеон изоставя войниците си и след бързо пътуване се появява в Париж, за да укрепи там разклатената си власт (през октомври генерал Мале прави опит за преврат) и да сформира нова войска.

В края на 1812 от остатъците от главните сили достигат пруската граница. Катастрофата е посрещната повсеместно като Божие наказание. "Хора, коне и обози, всички Бог ги победи!" се пее в тогавашна немска песен.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Warlord, лявото крило на Великата армия командува самият император. То включва няколко корпуса с обща численост около 220 000 души. Макдоналд е начело на т.нар. ляв прикриващ отред (32 000, ако не ме лъже паметта). Дясното пък крило не се ръководи от княз Шварценберг, а от вестфалския крал Жером - братът на Наполеон и числеността му беше около 160 000 души.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами то Шварценберг също командва спомагателен корпус от около 30 000 души, в дясно от основните сили, действащ към река Буг. Може би поправката ти към мен, е че тези сили както и отряда на Макдоналд не са част от армията пряко ръководена от Наполеон? :hmmm:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Така е. При настъплението на изток структурата на Великата армия е: център, ляво и дясно крило, ляв и десен прикриващ отред и резерв, който остава на територията на Варшавското херцогство.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Warlord, ето ти я структурата - малко по-подробно:

1.Ляв прикриващ отред, съсредоточен в района на Кьонигсберг - 32 000. Командващ маршал Макдоналд

2.Ляво крило, развърнато между Данциг и Грауденц - ок. 224 000 души и 500 оръдия. Командващ Наполеон. В състава му влизат:

- I корпус (маршал Даву)

- II корпус (маршал Удино)

- III корпус (маршал Ней)

- IX корпус (маршал Виктор)

- старата (маршал Льофевр) и младата (маршал Мортие) гвардия на императора

3.Център, развърнат между Грауденц и Плоцк - ок. 102 000 души и 200 оръдия. Командващ италианският вицекрал принц Йожен дьо Боарне. В състава му влизат:

- IV корпус (принц дьо Боарне)

- V корпус (принц Понятовски)

- VI корпус (генерал Сен-Сир)

4.Дясно крило, развърнато между Модлин и Родом - ок. 92 000 души и 160 оръдия (предният път съм подал грешни данни за числеността). Командващ вестфалският крал Жером. В състава му влизат:

- VII корпус (генерал Рение)

- VIII корпус (генерал Вандам)

- XI корпус (маршал Ожеро)

5.Десен прикриващ отред, съсредоточен в района на Лвов - 34 000. Командуващ княз фон Шварценберг.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

След като темата за Наполеон от "Личности" взе по-друга насока от самата му личност и биография, реших да отделя мненията свързани с армията и войните.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Браво Йончев :good: това вече е добре изложена информация. По подобен начим сега ще дам структурата и на руската армия пак към началото на войната (юни 1812) за когато се отнася и твоята информация за наполеоновата, трябва да се отбележи и обаче че по това време руската е разпръсната на доста по-широк фронт.

1-ва Западна армия - комондващ генерал Браклай де Толи -150 батальона,128 ескадрона,20 казашки полка, 380 оръдия

2-ра Западна армия -ген. Багратион - 46 батальона,52 ескадрона,9 казашки полка,168 оръдия

Резервна армия - ген. Тормасов - 60 батальона,76 ескадрона 10 казашки полка 168 оръдия

Дунавска армия - адмирал Чичагов - 51 батальона,70 ескадрона,11 казашки полка,202 оръдия

Резерв на дунавската армия - ген.-лейтенант Сабанеев - 9 батальона,10 ескадрона 1 казашки полк

Рижски корпус - ген.-лейтенант Есен - 42 батальона

Финландски корпус - ген.-лейтенант Щейгел -32 батальона, 8 ескадрона, 3 казашки полка,102 оръдия

Отряд в Сърбия ген.-майор Лидерс - 9 батальона,10 ескадрона,2 казашки полка

1-ви резервен корпус - барон Мелер-Закомелски - 28 батальона,33 ескадрона

2-ри резервен корпус - ген.-лейтенант Етел - 18 батальона,4 ескадрона,3 казашки полка

Смоленски резервен корпус - ген.-адмирал Винцингерод - 27 батальона,12 ескадрона,96 оръдия

Калужски резервен корпус - ген. Милорадович - 42 батальона,18 ескадрона

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Битката на народите

След поражението на "Великата армия" в Европа се разпалва национална съпротива.

Ген. Йорк подписва на собствена отговорност Таурогенската конвенция с руския ген. Дибич, чийто съветник е постъпилият на руска служба Клаузевиц. Тя осигурява неутралитет на пруските спомагателни войски и отваря на руската армия пътя към Източна Прусия. По молба на царя фон Щайн, Йорк и източнопруското съсловно събрание организират местни въоръжени отряди (милиция).

През февруари 1813 е подписан Калишкия договор с който Русия си осигурява властта над Полша, като признава възстановяването на старите пруски граници включително Саксония. Под натиска на пруския национализъм Фридрих Вилхелм ІІІ обявява война на Франция. С учредяването на ордена "Железен кръст" и апела "към моя народ" населението е обзето от спонтанна жертвоготовност. Доброволци образуват стрелкови дружини (в това число отрядът на Люцов с отличителни цветове черно, червено и златно), с парични и материални дарения са екипирани и редовни части. Организира се национална армия на Шарнхорст.

Наред с Русия Прусия поема основната тежест на освободителните войни - 6% от населението служи в армията.

Набързо събраната пруска и наборната френска войска се сблъскват при Гросгьоршен и Бауцен. Шарнхорст е смъртно ранен.

Наполеон принуждава съюзниците да отстъпят към Силезия, но в Померания дебаркират шведски части и в коалицията се включва Великобритания.

Австрия също влиза във войната. Отначалото князете от Рейнския съюз проявяват сдържаност, въпреки чесъставената от Щайн Калишка прокламация ги призовава да се присъединят към освободителите и да подготвят общо за цяла Германия държавно устройство. Метерних преговаря с двете страни и посредничи за сключването на Плесвицкото примирие (юни 1813), което по-късно Наполеон ще обяви за "Най-голямата глупост в живота ми".

Едва след безуспешните мирни преговори мирни преговори в Прага Австрия се включва във войната (август)

Започва "Есенната кампания" - трите съюзни армии настъпват в концентричен, но гъвкав боен ред. Победата на Наполеон при Дрезден и другите негови временни успехи не успяват да предотвратят обкръжаването на френската армия.

На 16 август при Лайпциг започва т.нар "Битка на народите"...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами добре - да пишем за Бородино тогава, Лайпциг ще го продължа по-нататък.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

БИТКАТА ПРИ БОРОДИНО

ПРЕДИСТОРИЯ

На 24 юни 1812г. Великата армия на Наполеон преминава р.Неман и нахлува на руска територия. Превъзходството й е несъмнено – тя е два и половина пъти по-многобройна от руските войски, които са и доста разпръснати. Възползвайки се от това, французите настъпват с бърз марш, стремейки се да попречат на обединението на Първа (Барклай де Толи) и Втора (Багратион) руска армия, за да ги разбият поотделно. Двете руски армии започват оттегляне. Като не успяват да се съединят при Минск, те продължават отстъплението и обединяват силите си едва при Смоленск. Тук като че се очертава голямо сражение, но руските войски опожаряват града, изплъзват се с тежки ариергардни боеве (16 - 17.8.1812г.) и продължават да отстъпват.

Това отстъпление силно разочарова императора, който е очаквал решително сражение под Смоленск. Той вече трудно изхранва огромната армия при силно разтегнатите комуникации, опасява се от усложнения в дълбокия си тил (в Испания) и не може да губи безкрайно много време в преследване на русите. Впрочем военната кампания трябва най-вече да принуди Русия да спазва стриктно наложената от Наполеон на Англия континентална блокада, от която тя започва да се отклонява скоро след Тилзитския мир (1807). Поради това френският император цели да нанесе голямо поражение, с което да накара руския цар да моли за мир. “Александър ще може да преговаря едва след голямо сражение. – казва Наполеон. – Ако се наложи, ще отида да потърся това сражение чак до свещения град и ще го спечеля”. След битката при Смоленск, която не води до желаните преговори, той заповядва войските отново да тръгнат. А на адютанта си генерал Рап, който го пита: “Накъде? Напред или назад?”, отговаря: “Ще отида в Москва. Бях дълго време император, трябва пак да стана генерал.” Тези думи ясно показват какви цели е преследвал Наполеон.

Напредването навътре в руска територия обаче топи численото превъзходство на французите – не само поради даваните в сраженията загуби, но и поради необходимостта да се оставят части за охрана на възловите пунктове и все по-разтягащите се комуникации на Великата армия. Попълването й за сметка на разположените на територията на Варшавското херцогство и Прусия резерви става все по-бавно и по-трудно. Ако в началото на кампанията императорът е имал под личното си командуване 224 000 души (цялото ляво крило на Великата армия), на подстъпите към Москва с него настъпват по-малко от 150 000.

В това време неудачното за русите развитие на военните действия заставят Александър I да назначи за главнокомандуващ фелдмаршал М.И.Голенишчев-Кутузов. Известието за това кара Наполеон да възкликне: “О, това е старата северна лисица!” А Кутузов, комуто тези думи са предадени, отговаря скромно: “Ще се опитам да докажа на великия пълководец, че е съвсем прав” И, понеже разполагал едва с 92 000 души (Барклай де Толи и Багратион били дали чувствителни загуби до момента), продължил отстъплението. Но скоро към него се присъединил с пресни сили (15 600) Милорадович, а след него московското опълчение (ок.22 000) и редица други части, така че армията му надхвърлила 150 000 души с 640 оръдия. Понеже царят настоява врагът да не бъде допуснат до Москва, а и сам Кутузов разбира, че древната столица е твърде важен символ, за да бъде загубена, той решава да спре французите на подстъпите към града. За сражениетоКутузов избира Бородинското поле, пресечено от река Калоча, което се простира от пътя, водещ от Гжатск за Москва до Утицката гора.

Но френските войски са вече съвсем наблизо, а руският главнокомандуващ има нужда от време както за развръщането на частите, така и за изграждане на укрепени позиции. Ето защо Кутузов оставил 12 000 души на изнесения пред неговата линия Шевардински редут със заповед да задържат френското настъпление, докато русите подготвят и заемат позициите.

На 5.9.1812г французите излизат срещу руските позиции и Наполеон нарежда на дивизиите на Компан, Фриан и Моран под общото командуване на кавалерийския генерал Коленкур да завземат редута. Боят е изключително кървав и ожесточен и продължава от сутринта чак до пет следобед, когато най-сетне село Шевардино и редутът са завзети, а остатъците от защитниците се оттеглят. Устойчивостта им е толкова впечатляваща, че смайва атакуващите.“Оказва се, че не е достатъчно само да ги убиеш. Трябва освен това със сила и да ги повалиш” – заявява на Наполеон възхитеният от мъжеството им Коленкур. “Нищо. – отвръща императорът. – Аз ще ги поваля със силата на артилерията”.

И понеже Шевардинският бой е дал на Кутузов време да се укрепи на полесражението, а неговите собствени войски също имат нужда от отмора, на 6 септември Наполеон обявява почивка.

Сражението се разиграва едва на следващия ден, 7 септември.

ВОЙСКИ И СЪОТНОШЕНИЕ НА СИЛИТЕ

Численостите на войските, участвували в сражението при Бородино, не са установени със сигурност. Благодарение на големия интерес, който тази битка е предизвиквала още през XIX век, днес са известни не само имената, номерата и командуващите на корпусите, дивизиите и бригадите, но и на полковете. Проблемът се явява при състава и броя (а и при отброяването) на баталионите, ескадроните и ротите, чиято пълняемост, благодарение на промените, внасяни от протичащите през юли-август 1812г. интензивни военни действия е фактически неустановима с точност. Поради това може да се каже, че в самия ден на сражението нито един от двмата пълководци не е знаел точно колко войници командува. В литературата се срещат най-различни данни, противоречията между които се дължат в едни случаи на непълни сведения, в други – на погрешни, а в трети - на по-особен начин на броене (някои автори например, за да определят съотношението между противниците не включват онези части, които не са взели участие в битката, макар да са се намирали на полесражението). Безспорно най-популярните числености са 120 000 души с 640 оръдия за русите и 135 000 души с 587 оръдия за французите. Впрочем, както личи от мемоарите на Наполеон, сам той е считал, че руската армия брои около 120 000 души.

По-съвременните изследвания (от края на миналия и началото на нашия век) показват, че числеността и на двете армии при Бородино е занижена. Ако вземем посочените по-горе числа като еталон, трябва да се каже, че днес са потвърдени единствено данните за руската артилерия (640 оръдия). Що се отнася до числеността на армията на Кутузов, в посочения по-горе брой са включени само 10 000 войници от Московското опълчение, въпреки че то възлиза всъщност на 21 694 души (вкл. опълченците от Волоколамския и Верейския уезд). Извън посочения брой остават също силите на Смоленската милиция (12 530 души), за които често се смята, че не са се били присъединили към армията до 7.9.1812. Разноречие има и по отношение броя на казаците, а и на състава на някои други части. Вземайки предвид всичко това, съвременни руски изследвачи пресмятат армията на Кутузов приблизително на 158 000 души.

В числеността на французите пък не са включени обозните части, част от артилерийските и пионерните роти, които имат обща численост около 7 000 души, така че максималният брой на Наполеоновата армия излиза около 142 000 души с 605 оръдия.

В цялата историография от Жомини насам (доколкото я познавам) не се срещат по-високи числености. Използвам ги тук не защото съм убеден, че са свръхпрецизни, а защото (поне засега) са пределните, докато всички по-ранни страдат от общия недостатък на пропуснати данни, което ги прави a priori ненадеждни.

СЪСТАВ НА РУСКАТА АРМИЯ:

Първа западна армия (командуващ генерал от инфантерията Барклай де Толи, началник-щаб генерал майор А.Ермолов) – 5 пехотни корпуса (10 пех.дивизии), 5 кавалерийски дивизии и 12 казашки полка с обща численост ок. 82 500 души (от които ок. 63 000 пехота и 19 500 конница) с 438 оръдия. В т.ч.:

II-ри пехотен корпус (ген.лейт. Баговут) – 2 пех. дивизии (24 баталиона) със 72 оръдия – ок. 11 450 души;

III-ти пехотен корпус (ген.лейт. Тучков) – 2 пех. дивизии (24,5 баталиона) с 18 оръдия – ок. 10 800 души;

IV-ти пехотен корпус (ген.лейт. граф Остерман-Толстой) – 2 пех. дивизии и 1 гренадирска бригада (23,5 баталиона) с 42 оръдия – ок.12 000 души;

V-ти пехотен корпус (ген.лейт. Лавров) – 1 гвардейска пехотна дивизия, 1 гвардейска гренадирска бригада и 1 гвардейска кирасирска дивизия (21 баталиона и 20 ескадрона) – ок.17 255 души

VI-ти пехотен корпус (ген. от инфантерията Дохтуров, заменен в хода на битката с ген.Капцевич) – 2 пех.дивизии и целия армейски артилерийски резерв (26,5 баталиона и 8 ескадрона) със 192 оръдия -–ок.14 725 души;

I-ви резервен кавалер. корпус (ген.адютант граф Уваров) – 2 лейбгвардейски кавалерийски бригади и 1 лекокавалерийска бригада (28 ескадрона) с 12 оръдия – ок. 3 470 души;

II-ри резервен кавалер. корпус (ген.адютант барон Корф) – 1 драгунска и 1лекокавалерийска бригада (24 ескадрона) с 12 оръдия – ок. 2 900 души;

III-ти резервен кавалерийски корпус (ген.майор барон Кройц, заменен в хода на битката с ген.Пален) – 2 драгунски и 1 лекокавалерийска бригада (32 ескадрона) с 12 оръдия – ок. 3 800 души;

Казашки конен корпус (ген.майор Платов) – 11 казашки и 1 башкирски полк (77 сотни) с 12 оръдия – ок.6 100 души.

Втора западна армия (командуващ генерал от инфантерията княз П.Багратион, заменен в хода на битката с генерал Дохтуров; началник-щаб генерал-адютант граф дьо Сент При) – 2 пехотни корпуса (5 пех.дивизии), 2,5 кавалерийски дивизии и 8 казашки полка с обща численост ок. 41 300 души (от които 30 800 пехота и 10 500 конница) със 198 оръдия. В т.ч.:

VII-ми пехотен корпус (ген.лейт. Раевский) – 2 пех.дивизии (24 баталиона) с 24 оръдия – ок. 12 700 души;

VIII-ми пехотен корпус (ген.лейт. Бороздин) – 2 гренадирски, 1 пехотна, 1 кирасирска дивизия и целия армейски артилерийски резерв (32,5 баталиона и 20 ескадрона) със 150 оръдия – ок.20 700 души;

IV-ти резервен кавалер. корпус (ген.майор граф Сиверс) – 2 драгунски и 1 лекокавалерийска бригада (32 ескадрона) с 12 оръдия – ок.4 300 души;

Казашки конен корпус (ген.майор Карпов) – 8 казашки полка (40 сотни) с 12 оръдия – ок. 3 600 души.

Опълчение – 13 полка с обща численост ок.34 200 души (пехота) и 4 оръдия. В т.ч.:

Московско опълчение (ген.лейт. граф Морков) – 8 полка (32 баталиона) с 4 оръдия – ок. 20 700 души;

Смоленска милиция (ген.лейт. Лебедев) – 5 полка (20 баталиона) – ок. 12 500 души;

Други (2 баталиона) – ок. 1 000 души.

Общо ок. 158 000 души(в т.ч. 128 000 пехота и 30 000 конница) с 640 оръдия

СЪСТАВ НА ФРЕНСКАТА АРМИЯ:

I-ви армейски корпус (маршал Луи Даву) – 5 пех.дивизии (82 баталиона) със 140 оръдия – ок.38 600 души;

III-ти армейски корпус (маршал Мишел Ней) – 3 пех.дивизии (30 баталиона) с 69 оръдия – ок.10 300 души;

IV-ти армейски корпус (принц Йожен дьо Боарне) – 2 пех.дивизии, 1 гвард.пех.бригада, 2 кавалерийски дивизии, 1 кавалерийска бригада, 1 гвард.кавалерийска бригада (42 баталиона и 36 ескадрона) с 88 оръдия – ок.27 000 души;

V-ти армейски корпус (див.генерал княз Юзеф Понятовский) – 2 пех.дивизии и 1 лекокавалерийска бригада (18 баталиона и 16 ескадрона) с 50 оръдия – ок. 10 800 души;

VIII-ми армейски корпус (вестфалски войски, див.генерал Андош Жюно) – 2 пех.дивизии и 1 лекокавалерийска бригада (16 баталиона и 12 ескадрона) с 30 оръдия – ок. 9 600 души;

Кавалерия под общото командуване на маршал Жоашен Мюра:

I-ви кавалер.корпус (див.генерал граф дьо Нансути) – 2 лекокавалерийски и 2 тежкокавалерийски дивизии (70 ескадрона) с 25 оръдия – ок.6 700 души;

II-ри кавалер.корпус (див.генерал граф Монбрюн, заменен в хода на битката с див.генерал граф дьо Коленкур, а по-късно – с див.генерал граф Ватие) – 2 лекокавалерийски и 2 тежкокавалерийски дивизии (73 ескадрона) с 60 оръдия – ок.12 900 души

III-ти кавалер.корпус (див.генерал Груши) – 1 лекокавалерийска и 1 тежкокавалерийска дивизия (36 ескадрона) с 10 оръдия – ок. 3 600 души;

IV-ти кавалер.корпус (див.генерал граф дьо Латур-Мобур) – 1 лекокавалерийска и 1 тежкокавалерийска дивизия (27 ескадрона) с 24 оръдия – ок. 3 600 души;

Младата императорска гвардия (маршал Мортие) – 1 гвард.пех.дивизия, 1 пех.дивизия (т.нар. Висленски легион)(14 баталиона) с 28 оръдия – ок.7 000 души;

Старата императорска гвардия (маршал Льофевр) – 1 гвард.пех.дивизия, 1 гвард.кавалерийска дивизия (10 баталиона и 25 ескадрона) с 81 оръдия – ок.11 900 души.

Общо ок. 142 000 души (в т.ч. 104 000 пехота и 38 000 конница) с 605 оръдия.

Както се вижда, руската армия има превъзходство над френската в пехота (с 24 000 души) и по-малко в артилерия (с 35 оръдия), докато френската превъзхожда в кавалерия (с 8 000 души). Количественото превъзходство на руската пехота обаче не й дава особени преимущества, тъй като то е за сметка на опълчението, което в качествено отношение много отстъпва на редовните войски. Относителното равновесие на силите в пехотата може да обясни защо сражението протича така оспорвано. Не е много ясно по какви причини обаче Наполеон не е извлякъл максимума от своето надмощие в кавалерия*. Когато завърша изложението за битката, можем да обсъдим този въпрос – за мен той е много любопитен.

С разположението на силите на бойното поле и хода на битката ще продължа в следващ пост.

________________________________

* Не съм кой знае колко добре и в детайли запознат с топографията на терена – може би там трябва да се търсят причините. Във всеки случай е ясно, че наличието на дълбокия Семьоновски овраг силно е препятствувало атаките на кавалерийските корпуси на императора срещу II-ра армия.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Пропуснал си да споменеш за сраженията между Неман и Смоленск.

Най-първо при Вилкомир в Литва (10 юли) - руския ариергард - 1 кавалерийски и 2 пехотни полка (общо 6 000 души) командван от ген. Кулньов срещу френска дивизия командвана от ген. Себастиани (10 000 души). Общо взето и тогава целта е да се задържи настъплението на французите, за да се даде възможност на основните сили (корпуса на ген. Витгенщайн) да се оттеглят прекосявайки река Свента. Въпреки численото превъзходство на врага и проточилите се през целия ден боеве, русите удържат натиска и успяват да се изтеглят зад реката унищожавайки и моста след себе си.

След това има още боеве между руски ариергарди и настъпващи френски части - в Беларус 2-ра армия командвана от Платов се бие срещу 1-ва кавалерийска дивизия на наполеоновите войски. Основните сблъсъци там са между казаци и поляци :)

На 19 юли се състои сражение при село Салатовка (близо до Могилев) между корпуса на ген. Раевский (15 000 души) и корпуса на маршал Даву (26 000 души). (забелязвам вече различия спрямо твоите данни :bigwink: )Тук всъщност се прави първия сериозен опит за съединяването на двете руски армии, но Даву успява да го провали препречвайки пътя на Раевский, комуто е поставена задачата да разчисти пътя за съединяването. Загубите и от двете страни не са големи, но е интересно да се отбележи, че се стига до ожесточени ръкопашни боеве в които участва лично Раевски заедно със 17-годишния си син.

Русите не успяват да направят свръзката и 2-ра армия форсира Днепър с цел това да стане при Смоленск, но и Наполеон не успява да осъществи плановете си да разбие по отделно двете армии.

На 27 юли 3-ти руски корпус се сблъсква с френския авангард при Витебск, тогава Наполеон предполага, че Барклай де Толи ще заеме твърдо позиция пред града за отпор и ще чака съединението с Багратион, но отново не се стига до решително сражение и войските се насочват към Смоленск.

Последното сражение преди Смоленск пак е в Беларус (до Городечна) - ген. Тормасов с армия от 18 000 души сразява саксонския корпус на Рене, на който се притича на помощ австрийския корпус на Шварценберг (общо 40 000 души) в резултат на което руските сили са принудени да отстъпят на юг към Луцк. След това сражение Шварценберг е повишен в чин фелдмаршал.

Следва голямото сражение при Смоленск, за което си споменал в увода си, паралелно с което се води сражение и при Полоцк.

И най-накрая на 19 август във Валутина гора има сражение между руски отряди и френски корпуси преди да започнат приготовленията за атака при Бородино.

Така горе-долу се опитах да запълня времето и разстоянието което Наполеон изминава от Неман до подстъпите на Москва, което не са малко събития. Кофти, че малко разбъркано се получава изнасянето на събитията (като в разказ на Радичков :) ), но може накрая да сглобя една обща статия от всичко написано тук и да я сложа на сайта, ако си съгласен разбира се.

И така вече може да продължиш с хода на битката при Бородино.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ВОЙСКИТЕ НА ПОЛЕСРАЖЕНИЕТО

Двете армии се разполагат на протежение от около 8 километра между т.нар. нов Смоленски път в участъка, водещ от Гжатск към Москва и стария Смоленски път към столицата, който преминава през с.Утица. През полесражението протича река Калоча, близо до западния бряг на която са разположени селата Малое, Новое, Захарино и Бородино, а пó на запад от тях – Логиново и Беззубово (последните две още на 5.9.1812г. са заети от французите). На другия бряг на реката, доста пó на юг от Бородино, се намира с.Шевардино, а срещу него на изток – Семьоновское, южно от което се намира Утица.

Тъй като след завземането на Шевардинския редут левият фланг на руската армия оставал открит, Кутузов нарежда в този участък спешно да бъдат издигнати укрепления: три големи флеши били изградени при Семьоновское, а на височината (курган) югоизточно от Бородино в центъра на бойния ред – нов мощен редут с бастиони. Няколко редана прикриват края на руския десен фланг по посока на новия Смоленски път.

Основните сили на руската армия (I-ва западна армия, Барклай де Толи) са развърнати на десния фланг (от север към юг) зад река Калоча (общо около 45 000 души):

- II-ри пехотен корпус (Баговут) – от пътя до района срещу село Малое;

- IV-ти пехотен корпус (Остерман-Толстой) – срещу село Новое;

- зад него в резерв е разположен кавалерийският корпус на Кройц;

- VI-ти пехотен корпус (Дохтуров) – пред село Горки срещу село Захариново. Левият му фланг е изтеглен до редута в центъра на полесражението, а леки части от този корпус заемат село Бородино, за да охраняват мостовете на Калоча;

- II-ри кавалерийски корпус (Корф) е разположен във втора линия между левия фланг на Дохтуров и редута в центъра;

Центърът и лявото крило заемат основно корпусите на II-ра армия (Багратион) и един корпус от I-ва армия, заедно със силите на опълченията (общо около 74 000 души):

- в самия център, около редута, в бастионите на който са поставени 50 оръдия, е разположен VII-ми пехотен корпус (Раевский), едната дивизия от който е разтегната по посока на Семьоновское;

- зад VII-ми пехотен корпус в резерв е съсредоточен IV-ти кавалерийски корпус (Сиверс);

- Семьоновските флеши се отбраняват от VIII-ми пехотен корпус (Бороздин): 27-ма пех.дивизия (Неверовски) – сев.участък, а гренадирската дивизия на граф Воронцов – южния;

- зад тях в резерв са разположени 2-ра гренадирска дивизия (принц фон Мекленбург-Шверин) и 2-ра кирасирска дивизия (Дука) от VIII-ми корпус;

- на юг от флешите до Утицката гора са развърнати казашките полкове на Карпов, които трябва да прикриват левия фланг на II-ра армия;

- зад тях в засада като резерв е разположен III-ти пехотен корпус (Тучков) от състава на I-ва армия, а вдясно от него – опълченските полкове*;

В общ резерв в района своя команден пункт при с.Татариново и южно от него Кутузов задържа гвардейския корпус на Лавров (V-ти), I-ви кавалерийски корпус (граф Уваров) и казаците на Платов, както и полковете на опълчението (общо около 27 000 души).

Преценявайки, че левият руски фланг е по-уязвим, Наполеон решава да нанесе главния си удар върху II-ра армия, да отблъсне полковете на Багратион от флешите през дълбокия Семьоновски овраг и евентуално да обходи фланга им през Утица. Поради това срещу центъра и десния фланг на Кутузов той разгръща само един от своите армейски корпуси (IV-ти, командван от принц дьо Боарне), усилвайки го с две пехотни дивизии от корпуса на Даву (1-ва дивизия на Моран и 3-та дивизия на Жерар) и с целия кавалерийски корпус на Груши.

Войските на Боарне (общо около 45 500 души) са разположени западно от Калоча, между течението й и село Логиново на север с фронт, обърнат към Захариново и Бородино (от север към юг):

- кавалерията на Орнано, охраняваща фланга на корпуса при Логиново;

- 13-та (Делзон) и 14-та (граф Брусие) пехотна дивизия;

- зад тях в резерв във втора линия е разположена италианската гвардия (барон Лекки), а до нея – гвардейската кавалерия на Триар и баварската кавалерийска дивизия (граф фон Прайзинг-Моос);

- южно от 14-та пехотна дивизия стоят пехотните дивизии на Жерар и Моран с фронт към корпуса на Раевский;

- зад тях в резерв е разгънат кавалерийския корпус на Груши и леката кавалерия на Гюйон;

Основните си сили (около 77 500 души) Наполеон разполага срещу II-ра армия (от север към юг):

- на юг от IV-ти армейски корпус са развърнати трите пехотни дивизии (11-та на Разу, 10-та на Ледрю и 9-та на Маршан) от III-ти армейски корпус (Ней);

- зад него във втора линия стои VIII-ми армейски корпус (Жюно);

- на юг от корпуса на Ней са разгънати трите дивизии (2-ра пех.дивизия на граф Фриан; 4-та пех.дивизия на барон Дезе; 5-та пех.дивизия на граф Компан) от I-ви армейски корпус (Даву)

- южно от тях, от двете страни на стария Смоленски път, е разположен V-ти армейски корпус (княз Понятовский);

- в резерв във втора линия зад корпуса на Даву е поставена кавалерията на Мюра (I-ви, II-ри и IV-ти кавалерийски корпус);

При командния пункт на Наполеон на Шевардинския хълм в трета линия стои младата гвардия , а зад него, в четвърта линия край с.Фомкино, е старата гвардия. Те формират общия резерв (ок.19 000 души) на императора.

________________________________

*Тук не включвам Смоленското опълчение.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

План на разположението на войските при Бородино:

borodino2it.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

БИТКАТА

Още с първия слънчев лъч, в 5 часа сутринта, Наполеон нарежда на дивизията на генерал Компан да атакува Семьоновските флеши. Сто френски оръдия от корпусите на Даву, Ней и гвардията подготвят с масиран огън нападението. На княз Понятовски е заповядано да настъпи и да овладее Утица, да отблъсне оттам казашките сотни, които охраняват фланга на II-ра армия и да се подготви да излезе в тила на флешите.

Същевременно войските на принц дьо Боарне настъпват срещу село Бородино и бригадата на ген.Плозон успява да го овладее, преди руските части да се опомнят. Те обаче изгарят мостовете на р.Калоча, с което препятстват по-нататъшното напредване и дават възможност на полковете от корпуса на Дохтуров да се притекат на помощ, за да отбият французите от селото. Бригадата на Плозон удържа позициите, но сам той пада убит в боя.

Дивизията на Компан успява да завземе левия редант от укреплението на русите, но гренадирите на Воронцов я отбиват с чувствителни загуби. Сам генерал Компан е ранен и се налага Дезе да го замести. Настъплението на Понятовски е отблъснато от корпуса на Тучков, който по заповед на Бенигсен излиза от засадите в Утицката гора в подкрепа на казаците на Карпов. Присъствието на Тучков на този фланг е изненада за французите, тъй като корпусът му е прехвърлен тук през нощта, което е останало неизвестно за разузнаването на императора. Това обстоятелство вероятно кара Наполеон да промени плана си и да усили фронталния натиск срещу позициите на II-ра армия.

Към 8 часа е проведена втора атака на флешите, в която участва целия корпус на Даву. Багратион хвърля срещу фланга му резервната дивизия на Неверовски и два кавалерийски полка, като същевременно нарежда на Раевский да изпрати при флешите цялата си втора линия, а на Тучков да придвижи в същата посока дивизията на Коновницин. От своя страна Кутузов, уведомен за ситуацията, нарежда на пехотните полкове от II-ри корпус (Баговут) да се прехвърлят от крайния десен фланг към позициите на Багратион, но те пристигат при II-ра армия доста по-късно. Въпреки това и втората френска атака е отбита: Тест и Дезе са ранени, а самият маршал, чийто кон е убит при атаката, е тежко контузен и се налага Мюра да поеме командването на корпуса.

Боят в края на левия руски фланг е също много напрегнат. Корпусът на Понятовский овладява височините при Утица, изтиквайки оттам войските на Тучков, но последният организира контраатака и си ги възвръща, макар че сам загива в боя. Командването тук поема генерал Баговут, който отбранява височините чак до отстъплението на II-ра армия от флешите, когато, за да не изложи на атака фланга си, той също се оттегля. Този бой обаче осуетява възможността на Понятовский да нанесе удар във фланга на II-ра армия.

Към 9 часа императорът нарежда трета, а после и четвърта атака на флешите като усилва войските на Даву (командвани от Мюра) с корпусите на Ней и Жюно и 160 оръдия. След упорит бой руските войски са отхвърлени от флешите, но пристигналите подкрепления и артилерийският резерв провалят френските усилия. След отчаяна контраатака русите възвъщат позициите си, а I-ви корпус отстъпва в такова безредие, че сам Мюра за малко не попада в плен и е принуден с бяг да се спаси в редовете на вестфалските баталиони. Но французите упорстват, Наполеон увеличава броя на оръдията срещу флешите и атаките следват една след друга. Последователно войските му завладяват и трите флеши, но русите яростно продължават да се бият, контраатакувайки многократно в стремежа си да си ги върнат. Положението е толкова напрегнато, че и руските, и френските генерали водят войниците си в първата редица, вместо да ръководят действията от тила им. Немалко от тях загиват, а още повече са ранени. При една от атаките смъртоносна рана получава дори самият княз Багратион и Коновницин временно поема командването на II-ра армия. Кутузов праща принц фон Вюртемберг да го замести, но скоро разпорежда ръководството на II-армия да бъде предадено на Дохтуров. Когато обаче последният пристига при Семьоновское, намира войските да отстъпват в пълно объркване зад Семьоновския овраг: над 350 френски оръдия ги обстрелват от флешите, а зад тях за настъпление вече се построяват кавалерийските корпуси на Нансути и Латур-Мобур.

В това време войските на Боарне атакуват редута в центъра на руския боен ред (т.нар. курганна батарея). Дивизията на ген.Моран нахлува в редута, разбивайки редиците на полковете от дивизията на Паскевич, но е контраатакувана във фронт и фланг, което я принуждава да отстъпи. Пленен е генерал Бонами, чиято бригада отбранява овладения редут срещу напиращите руси. На този участък командващият I-ва армия Барклай де Толи изпраща резерви, изтеглени от корпуса на Остерман-Толстой.

Дохтуров едва успява да позатегне редовете на II-армия, когато френската кавалерия помита остатъците на русите от укрепленията и започва да прехвърля оврага. Отвъд него я посрещат, построени в баталионни карета, руските гвардейски полкове – Измайловският, Литовският и Финландският – подкрепяни от кирасирските дивизии на Дука и Депрерадович. Боят тук продължава цели 6 часа, при което гвардейските полкове губят 50% от своя състав, но в края на краищата неудобната позиция и твърдостта на руската отбрана спира атаките на кавалерийските корпуси. Руските части обаче остават в твърде тежко положение.

Генерал Рап, когото донасят ранен на Шевардинския хълм около 11 часа, описва на императора ситуацията и му казва, че е наложително да употреби гвардията. Присъстващите го подкрепят и толкова настояват, че Наполеон, след като се посъветвал с маршал Бертие, нарежда на дивизията на генерал Клапаред от младата гвардия да настъпи, но почти веднага отменя заповедта и увеличава броя на оръдията в този участък до 400.

Положението на Кутузов не е по-добро. В командния му пункт при Татариново непрекъснато пристигат куриери от Дохтуров с тревожни известия и молби за подкрепления. Към Семьоновское били вече изпратени полкове от гвардейския V-ти корпус (Лавров), но им било необходимо време да пристигнат, а положението на Дохтуров вече е неудържимо. От друга страна, планът на Кутузов вероятно е да изчака кризисния момент и да нанесе удар върху сравнително слабия ляв фланг на френската армия тогава, когато – хвърлила всичките си сили върху руския ляв фланг и центъра – тя бъде лишена от резерви. Силният натиск на Наполеон при флешите явно осуетява този замисъл и руският главнокомандуващ, принуден да изпрати в тази посока по-голямата част от своите резерви, губи шанса да осъществи евентуалния си замисъл. Все пак той опитва, но в несравнимо по-малък мащаб: по обед Кутузов заповядва на 1-ви кавалерийски корпус (Уваров) и казашките полкове (Платов) да атакуват левия фланг.

Кавалерийската атака, предприета с ок. 9 500 души, помита конните бригади на Орнано и резервните баталиони от дивизията на ген.Делзон и прави пробив към тила на IV-ти корпус. Принц дьо Боарне се вижда принуден да спре настъплението срещу редута, за да отблъсне руската конница със свежите сили на италианската гвардия (ген.Лекки) и кавалерията на граф фон Прайзинг-Моос.

Уведомен незабавно за всичко това и загрижен за тила си, императорът отслабва натиска върху флешите и изпраща една от дивизиите на младата гвардия (Клапаред) към позициите на Лекки (макар че не се налага тя да влезе в боя, тъй като руската кавалерия е отблъсната и се връща обратно към Татариново). Но по този начин са изгубени цели два часа, през които, благодарение на новопристигналите резерви, II-ра армия успява да се укрепи на позициите зад Семьоновския и Троицкия овраг.

Френското настъпление е подновено по цялата линия. Особено жесток е боят в центъра - за курганната батарея, която продължава да се държи, въпреки че цели полкове вече са изтребени там. На няколко пъти укрепленията й преминават от ръце в ръце. Барклай де Толи хвърля на редута всичките си резерви, но командирът на 24-та пехотна дивизия, ген.Лихачов, който сменя в първата линия изтощените войски от VII- ми корпус на Раевский, едва удържа позициите срещу свирепите френски атаки. Към 15 часа редутът, на който е разположена курганната батарея (18 оръдия) е засипан от ураганния огън на 150 френски оръдия, с който започва решителното настъпление.

Наполеон заповядва на новия командир на II-ри кавалерийски корпус Огюст дьо Коленкур (назначен на мястото на загиналия в сражението Монбрюн) да атакува и превземе редута в тил. “Ще умра, но ще бъда там! – обещава Коленкур. Атаката на кирасирите му е блестяща: пехотните части на редута са избити, но на помощ на оцелелите се притичат кавалерийските корпуси на Корф и Пален, подкрепяни от руските кавалергарди. Развихря се яростно конно сражение, в което загива самият Коленкур, а корпусът на Груши е отхвърлен, но в това време пехотата заема позициите и русите повече не са в състояние да я прогонят оттам. Редутът окончателно пада във френски ръце. Връзката между I-ва и II-ра армия е прекъсната.

Барклай де Толи, който лично командува руската кавалерия срещу Коленкур, е принуден да се оттегли и изпраща при Кутузов адютанта си Волцоген, за да му каже, че центърът е разбит, всички пунктове са заети от противника, а руските части бягат от позициите, така че главнокомандуващият трябва да нареди общо отстъпление. Ядосан, Кутузов се развиква, че де Толи нищо не разбира, а когато командващият на I-ва армия лично идва до Татариново, за да го убеди, че всичко е загубено, фелдмаршалът го насърчава: “Утре противникът ще бъде атакуван”. Но очевидно сам Кутузов разбира, че отстъплението е наложително.

Междувременно на Шевардинския хълм се провежда съвещание, в хода на което генерал Дарю от името на всички отново настоява за изпращането на гвардията в боя. Без да отговори, в 16ч. Наполеон се качва на коня и, напускайки за пръв път командния си пункт, идва при флешите, за да огледа лично полесражението. Виждайки, че благодарение на подходилите по време на кавалерийската атака на Уваров и Платов руски резерви, II-ра армия е затегнала редиците си, той се връща обратно на хълма и на новите настоявания на маршалите, отвръща категорично: “Няма да рискувам последните си резерви, когато между мене и Париж има три хиляди километра!” Императорът заповядва на гвардията да не мърда от мястото си, а малко по-късно спира настъплението по целия фронт на битката, нареждайки да се води само усилен артилерийски обстрел. Към 18 часа последвала заповед френската армия да се оттегли на изходните позиции.

Това е краят на сражението.

През нощта руските войски започват да се изтеглят, а няколко дни по-късно, на военния съвет, проведен във Фили, е решено да бъде отстъпена и Москва. На 16 септември Наполеон влиза в старата руска столица.

Дадените в Бородинската битка загуби са не по-малко спорни от данните за числеността на участвалите в нея армии. В различните изследвания те варират: от 28 до 48 000 убити и ранени за французите (включително 47 генерали) и от 40 до 58 000 убити и ранени (включително 23 генерали) за русите. Вероятно истината е някъде по средата.

ИЗВОДИТЕ

От тактическа гледна точка Бородинската битка е поражение за руската армия – тя понася чувствителни загуби, принудена е да се оттегли, изоставяйки бойното поле в ръцете на противника, губи в значителна степен боеспособността си, без да може да я възстанови в следващите десетина дни, поради което отстъпва и Москва. Обратно: французите запазват боеспособността и настъпателните си възможности, благодарение включително на съхраняването на гвардията.

Но погледнато стратегически, това сражение е неуспешно за Наполеон, защото то не реализира двете му главни цели: военната – да съкруши руската армия; политическата – да принуди Русия да преговаря.

Години по-късно, на Света Елена, той ще признае, че сражението, дадено под Москва, е било най-ужасното в живота му: “В него французите се показаха достойни за победата, - пише императорът, - а русите си запазиха правото да се наричат непобедими.”

Warlord, извинявай за дългото ми закъснение!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Битката при Бородино е резултат от смесване на политика и военна тактика. Императора нямал намерение да отстъпи древната руска столица, а Кутузов имал други планове. Във военен аспект Кутузов е бил прав, защото е можел да избегне жертвите и да остави зимата да съсипе армията на Наполеон. в политически аспект нещата обаче били доста по-сложни. Освен емоцията от загубата на старопрестолния град, настъплението на Наполеон опустошавало елитна част от руската територия (Русия е голяма, но доста е било степ, пустини и тайга). Тези обстоятелства се отразили и на събитията. Кутузов трябвало да зачете волята на императора, но не е имал намерение да защитава Москва до край.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Глобален Модератор
Едно от най-незсулжените неща е да се причислява на Кутузов стратегическото отсъпление на руската армия през 1812 г.Кутузов няма никакво отношение към план и се величае незаслужено с чужда слава.Планът е разработен и осъществен от генерал Барклай де Толи а Кутузов почти успява да го провали с Бородинското сражение.

Ами то след Бородино така или иначе вече е било неизбежно изтеглянето към Москва и последвалото й изоставяне. А и немога да кажа, че Бородино е провал на Кутузов, руската армия напуска бойното поле в пълен боен ред и запазва своята боеспособност. Барклай командва дясното крило и центъра в това сражение, а интересното в случая е, че самия Барклай не обвинява Кутузов за поражението, а княз Багратион.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Защо да не е провал?Кутузов дава сражението по политически причини това е безспорно.Но във военно отношение сражението е лошо проведеноа.Руската армия прилича на орел,рак и щука.Началник-щаба Бенигсен не е уведомен за плана на руската армия /вероятно без аналог в историята/ а самият Бенигсен си позволява да змества войски без да си прави труда да уведомява командващия Кутузов.Барклай и Багратион са в нескрита вражда и въобще пред лицето на могъщия влаг отношенията в руското командване са най-меко казано комплицирани.Обстоятелство което се оказва фатално в хода на сражението.Планът на Кутузов за сражението въобще не е проработил както поради действията на Бенигсен самоволно оттеглил корпуса на Тучков така и поради неуспеха на рейда на Платов и Уваров /замислен като решаващ удар във фланг и тил на неприятеля след неговия неуспех със задна ата е пониженв отвличащ удар/.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е да от чисто военно-теоретическа гледна точка си е загуба от всякъде, само и поради това, че не успява да удържи бойното поле. Но загубата на Бородинското сражение не е провал на вече начертания план за водене на отбраната срещу Наполеон.

А иначе през 1941 хаоса в руското командване е още по-голям, но и тогава успяват да закрепят положението до идването на руската зима, без която и в двата случая може би щяха да загубят.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • 3 years later...
  • Потребител

Досто обстойно описание на Бородинската битка. Всъщност Бенигсен не е най-доброто решение за началник-щаб на Кутузов, нека припомним поражението при Фридланд. Барклай обвинява пък Багратион за левия фланг. Но армията като цяло не е разбита, въпреки това.

Доколкото при Наполеон, вижда се самозабравяне поради прекаленото залагане на пълководческия му талант и голямата численост. Всъщност единственият му верен съюзник от Великата армия са поляците. Те вадят кестените за французите в Испанската кампания, преди това полските легии воюват за него в Италия, чак в Хаити ги праща да се бият с въстаналите роби, където от 4000 оцеляват около 700, там повечето загиват от болести в интерес на истината.

5-ти корпус на Понятовски настъпва от двете страни на пътя при Бородино, а далеч не са най-много.

Въобще за поляците, иначе храбра войска, да си припомним как измиват очите на съюзниците при Монте Касино през 1944, после са хвърлени от Монти при "Маркет Гардън" в устата на вълка, накрая участват в превземането на Берлин заедно с руснаците, но винаги и те като нас са били притиснати между великите сили. Съдба.

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Досто обстойно описание на Бородинската битка. Всъщност Бенигсен не е най-доброто решение за началник-щаб на Кутузов, нека припомним поражението при Фридланд. Барклай обвинява пък Багратион за левия фланг. Но армията като цяло не е разбита, въпреки това.

Доколкото при Наполеон, вижда се самозабравяне поради голяма численост. Всъщност единственият му верен съюзник от Великата армия са поляците. Те вадят кестените за французите в Испанската кампания, преди това полските легии воюват за него в Италия, чак в Хаити ги праща да се бият с въстаналите роби, където от 4000 оцеляват около 700. Повечето загиват от болести в интерес на истината.

5-ти корпус на Понятовски настъпва от двете страни на пътя при Бородино, а далеч не са най-много.

Въобще за поляците, иначе храбра войска, да си припомним как измиват очите на съюзниците при Монте Касино през 1944, после са хвърлени от Монти при "Маркет Гардън" в устата на вълка, накрая участват в превземането на Берлин заедно с руснаците, но винаги и те като нас са били притиснати между великите сили. Съдба.

Крамер , страхотен пост !!!

Да замлъкнат, о критиците на полската храброст и непобедим дух , наследниците на славните сармати!

Поляците са пердашили немци и руснаци, когато си поискат - да не отваряме дума, че е за цяла тема.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Великата армия я дават общо 570 000 /по други данни 610 000/ с попълненията в хода на кампанията. В началото на нахлуването е 390 000.

Като цяло французи 300 000, поляци 95-100 000 д. Останалото саксонци, вестфалци, баварци, австрийци, прусаци и т.н.т. От прусаците по-голямата част гледат първия удобен случай да минат на страната на руснаците - справка Клаузевиц и Йорк фон Вартенбург. :biggrin: И австрийците също, малко по-натам.

http://www.google.bg/url?sa=t&source=web&cd=1&sqi=2&ved=0CCMQFjAA&url=http%3A%2F%2Fru.wikipedia.org%2Fwiki%2F%25D0%2592%25D0%25B5%25D0%25BB%25D0%25B8%25D0%25BA%25D0%25B0%25D1%258F_%25D0%25B0%25D1%2580%25D0%25BC%25D0%25B8%25D1%258F&ei=GAqGTrfVFoWl0QWRoawJ&usg=AFQjCNHSxETGsBJXZSdYYA-0HAcj6T7UiQ

Та къде са служили поляците в армията ня Наполеон:

- 5 корпус на Понятовски - 16,17,18 пехотни дивизии, 19 и 20 лекокавалерийски бригади, общо 36-38 000 д.

Останалите са били разпределени в състава на френските съединения както следва:

- гвардията на Наполеон - легион "Висла" - две бригади - 1,2,3 висленски пехотни полкове;

- 1 корпус на Даву - 9 улански полк;

- 2 корпус на Удино - 8 шевалерски полк;

- 1 кавалерийски корпус - 15 лекокавалерийска бригада на Немоевски в състав 6 и 8 улански полкове;

- 2 кавалерийски корпус - 9 хусарски полк;

- 4 кавалерийски корпус - 4 лекокавалерийска дивизия в състав 28 и 29 лекокавалерийски бригади /2,7,11,3,15,16 улански полкове и две артилерийски батареи/;

- 9 корпус - 28 пехотна дивизия - 4,9,7 пехотни полкове;

- 10 корпус - 7 пехотна дивизия - 5,10,11 пехотни полкове.

http://www.google.bg/url?sa=t&source=web&cd=1&sqi=2&ved=0CBgQFjAA&url=http%3A%2F%2Fwww.museum.ru%2F1812%2FWar%2FSostav_fra%2Findex.html&ei=pAyGToKSDaSr0QXd08TiDw&usg=AFQjCNH86p4VqiPVzpjy1u_ZBekSgWj20A

Както се вижда бая сила са били.

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...