Събитията в село Бойник и участието на 13 пех. полк

[ivansapunjiev]

Организатор

СЪЮЗ НА ВЪЗПИТАНИЦИТЕ НА ВОЕННОТО НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО УЧИЛИЩЕ, ШКОЛАТА ЗА ЗАПАСНИ ОФИЦЕРИ И РОДОЛЮБИВОТО ВОЙНСТВО И ГРАЖДАНСТВО - Клуб Кюстендил “полк. Христо Стоянов”

Съорганизатори

ВОЕННОИСТОРИЧЕСКА КОМИСИЯ

НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “ЗОРА-КЮСТЕНДИЛ 2003“

ПРОГРАМА

НА МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

„БЪЛГАРИЯ И ВОЙНАТА НА БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ 1941 ГОДИНА“

6-7 2021 г. Кюстендил, Република България

Поради усложнената епидемиологична обстановка в страната, конференцията ще се проведе он-лайн. Линк за конференцията: https://meet.google.com/kij-xtxh-ruk

(резервен линк: https://meet.google.com/rxs-brsf-bdz)

Вторник, 06 април 2021

19:00 – 19:15 Откриване на конференцията, Поздравителен адрес

Д-р Калин Крумов – Председател на организационния комитет

Полк. о.з. доц. д-р Станчо Станчев – Председател на Военноисторическа комисия

19:15 – 19:30 Основен доклад

България и войната на Балканите през 1941 година – технология на омразата в действие

Д-р Калин Крумов – Председател на Клуб Кюстендил „полк. Христо Стоянов”

Иван Сапунджиев – Народно читалище „Зора-Кюстендил 2003“, Република България

19:30 – 19:45 Проф. д-р Йордан Михайловски – Университет в гр. Свети Николе, Република Северна Македония: Характеристики на военно-политическата ситуация в Македония по времето на Втората световна война

19:45 – 20:00 Доц. д-р Марияна Стамова – Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, Република България: Албанците на Балканите в навечерието и началото на Втората световна война

20:00 – 20:15 Бобан Янкович – Исторически архив, Ниш, Република Сърбия: Светкавичната априлска война и окупацията на Ниш 1941 г.

20:15 – 20:30 Антон Венев – Регионален исторически музей-Кюстендил, Република България: Самолетите Дорние 17 - въздушната смърт над Кюстендил!

20:30 – 20:45 Д-р Роберто Трайковски – преподавател, Битоля, Република Северна Македония: Вермахтът и времето на интеррегнум за Вардарска Македония

20:45 – 21:00 Албена Георгиева – Държавен архив-Кюстендил, Република България: Архивни документи за бомбардировката на гр. Кюстендил, 6 апр. 1941 г. – причини за тежките загуби, реакция на населението и местната власт, жертвите и паметта за тях

21:00 – 21:15 Иван Сапунджиев – Народно читалище „Зора-Кюстендил 2003“, Република България

Д-р Калин Крумов – Председател на Клуб Кюстендил „полк. Христо Стоянов”: Превземането на линията „Метаксас“ и заемането на Беломорска Тракия

21:15 – 21:45 Дискусия

21:45 – 22:15 Представяне на книги

„Окупацията на Македония, Тимошкия край и част от Сърбия от Българската армия през 1941 - 1944 год.“ с автор полк. о.з. Коста Скутунов

„Германските войници в Кюстендил – април 1941 г.” (2-ро допълнено издание) с автор Иван Сапунджиев

22:15 Закриване на конференцията

Сряда, 07 април 2021

Културна програма

14:00 - 14:15 Поднасяне на венец на гроба на загиналите цивилни кюстендилски граждани от бомбардировката на Югославските военновъздушни сили на 6 април 1941 година

14:15 - 14:30 Посещение на германското военно гробище в град Кюстендил

14:30 - 17:30 Посещение на фортификационни обекти от Втората световна война в района на град Кюстендил

[ivansapunjiev]

ВОЕННОИСТОРИЧЕСКА КОМИСИЯ

 

ОКУПАЦИЯТА НА МАКЕДОНИЯ, ТИМОШКИЯ КРАЙ И ЧАСТ ОТ СЪРБИЯ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ПРЕЗ 1941-1944 ГОД.

от полк. о.з. Коста Скутунов
ръкопис
2015

Съдържание
І. Политическото положение и положението на страните преди окупацията ........

ІІ. Подготовка на окупацията ..............................................
Спогодби с германското главно командване .........................
Условия за окупирането на Македония, Моравско, Тимошкия край и Сърбия ............
Задачи на окупационните войски ...........................................
Български сили, окупационно пространство и заповедни отношения ........
Задачи на Българския окупационен корпус ............................
Отношение на Българския окупационен корпус към германските войски и сръбските граждански власти ...... 
Подчиненост ..............................................................................
Снабдяване ..................................................................................
Офицери за поддържане връзка ...............................................
Донесения ...................................................................................
Ново споразумение с германските власти ..........................

ІІІ. Определяне и промени на граничните линии в Македония и Сърбия .........
Мини и експлоатацията им .....................................................

ІV. Окупиране на Македония ...................................................
Предварителни мерки ...............................................................
Заповеди за окупиране Царибродско, Босилеградско 
и Македония ................................................................................
Окупиране на летищата ..........................................................
Извършване на окупацията .....................................................
Претърсване и обезоръжаване на населението ..................
Разместване на частите ........................................................
Формиране нови части в окупационната област ...............
Военно-териториално поделяне новите области 
и произвеждане набор ...............................................................
Разположение частите на V-та армия, след окончателното окупиране на Македония и Моравско ......................................
Смяна състава на частите ....................................................
Нов състав и дислокация на V-та окупационна армия .......
Въвеждане българска гражданска администрация 
в новите области ......................................................................
Формиране граничните части. Режим на охраната ..........
Използване на двувластните имоти .....................................
Движение на лицата между населените пунктове ............
Митнически разпореждания ....................................................
Преселвания и третиране на населенията ..........................

V. Окупиране на Тимошкия край ............................................

VІ. Окупиране на части от Сърбия ......................................
Предварителни разпореждания ...............................................
Формиране Първа българска армия. Състав и групиране на армията ........
Извършване на окупацията и създаване на Първи корпус ...
Смяна състава на корпуса .......................................................
Свръзки ........................................................................................
Охрана на железопътни линии .................................................
Военно-полицейска и железопътна служби ...........................
Групиране частите на корпуса след смяната 
на състава му .............................................................................
Военна поща ...............................................................................
Разширение корпусното пространство ................................
Сменяване частите на корпуса ..............................................
Ловни роти ..................................................................................
Разузнавачи .................................................................................
П.в. охрана на влаковете ..........................................................
П.в. охрана на окупационните области ...................................
Въздухоплавателни части ........................................................
Противохимическа отбрана ....................................................
Смяна състава на корпуса .......................................................
Курсове за германското бойно училище в Ниш ...................
Ново прегрупиране на частите ..............................................
Оперативни проучвания ...........................................................
Проучване и поправка на пътищата ......................................
Противотанкови препятствия ...............................................

VІІ. Партизанското движение в окупираните от българската войска чужди области и борбата срещу партизаните .................
Тилово воюване ..........................................................................
Партизанското движение на Балканите ..............................
Развитие на партизанското движение .................................
Развръщане на партизанските сили ......................................
Попълване ....................................................................................
Снабдяване ..................................................................................
Организиране на четите .........................................................
Подготовка .................................................................................
Начин на действие .....................................................................
Връзки ..........................................................................................
Престиж сред населението ....................................................
Борба на сръбското правителство срещу партизаните .
Мерки и акции срещу партизаните .......................................

VІІІ. Оттегляне на окупационните войски от Сърбия и Македония .....
Оттегляне на корпуса ..............................................................
Оттегляне на V-та армия .......................................................

.......

Предговор

Сред ШИРОКИЯ спектър от задачи, изпълнявани от българската армия по време на Втората световна война, присъства и настаняването в територии, които са неразделна част от националното землище, но продължително време са пребивавали в границите на чужда държавност. В хода на войната обаче се налага навлизането и в пространства, обитавани от население с друга етническа принадлежност, което е аргументирано единствено от стратегическата необходимост и коалиционните ангажименти. Това обстоятел-ство поражда сериозни предизвикателства пред българската държава и нейните въоръжени сили.
Първи  български корпус е войсково обединение с много краткотрайно съществуване. Въпреки това той заема уни-кално място в историята на българската армия. Ролята, която корпусът изиграва по време на участието на България във Втората световна война, за съжаление не е анализирана изцяло и систематизирано. Множество от нейните детайли и нюанси въобще не са попадали в обсега на целенасочени изследователски начинания. За това има обективни причини – отсъствие или недостъпност на изворови материали. По-съществени обаче са политически обусловените субективни обстоятелства, проявяващи се най-често във формата на пропагандното заклеймяване, моралното самобичуване и до-броволното поемане на мними грехове.
Затова националната ни историография е крайно непъл-ноценна по въпроса за Първи български корпус. Тя ни осведомява, че неговото формиране е инициирано в самия край на 1941 г. от германска страна с цел да бъдат освободени част от ангажираните на Балканите сили на вермахта, необходими за войната на Източния фронт. Взето е решение на тяхно място да бъдат разположени български войски, които да гарантират реда, вътрешната сигурност и неприкосновеността на кому-никациите в Източна Сърбия. 
Корпусът е комплектуван в ускорени срокове и до средата на януари 1942 г. е разположен в районите на Зайчар, Кюприя, Лесковац, Бела Паланка, Куршумлия и Княжевац. В началото на 1943 г. корпусното пространство се разширява на запад – до долината на р. Сръбска Морава, а частите на корпуса все по-често започват да встъпват в ожесточени сблъсъци с въоръжени отряди на крайно пъстрото в идейнополитическо отношение съпротивително движение в Сърбия.
А когато родната историография е принудена да мълчи свенливо, то тя  много лесно може да бъде надприказвана от чуждите, които вменяват колективна виновност и втълпяват чувства на срам и грях.
Настоящето издание е предпоставка за стимулиране на изследователския интерес към тази несъмнено комплицирана и противоречива проблематика. То няма претенциите да пред-ставлява научен труд в класическия смисъл на понятието, задължително изискващ изследователски изводи и приноси. То е по-скоро подробна хроника на събитията, създадена с впечатляваща прецизност и неоспорима документална добросъвестност. В това си качество изданието представ-лява солиден фундамент, върху който могат да бъдат изгра-дени обективни изследователски интерпретации на факти и събития, които иначе често биват премълчавани или използ-вани със спекулативна цел и дори враждебни намерения. 
При употребата на това издание трябва да се има пред-вид, че ръкописът, съхраняван във Военноисторическата библиотека, е разработен и писан преди повече от половин век по време на комунистическата диктатура в България. За това на няколко места текстът заплаща неизбежния данък на тогавашната политическа и идеологическа конюнктура, тотално господстваща в България. 
Това обаче се забелязва веднага и с иронична насмешка може да бъде пренебрегнато от читателите. 
С този си труд Коста Скутунов поднася както на тясно специализираната, така и на по-широката читателска аудитория огромно количество информация, която отвежда мисълта към разнообразни размишления и интерпретации относно участието на България във Втората световна война.
Разсъжденията в тази насока неизбежно стигат до един извод: навлизането НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТАРИТЕ БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ и временното присъствие на българската армия в част от сръбското етническо пространство е един от начините за избягване на нейното засмукване в месомелачката на Източ-ния фронт.
Самият автор на ръкописа е личност със забележимо присъствие във военната и политическата история на Третата българска държава, което все още не е оценено в дължимата степен.
Коста Георгиев Скутунов е роден на 10 април 1890 г. в Шумен. Баща му е опълченец и участник в Сръбско-българската война, което в голяма степен предопределя професионалната кариера на неговия син. 
Той завършва Военното училище през 1910 г. като под-поручик от артилерията. През Балканската война командва батарея и участва в боевете за превземане на Одринската крепост. 
През 1914-1915 г. завършва руско военноморско училище, след което е назначен за командир на бреговата батарея на нос Галата. По време на Първата световна война е командир на миноносеца „Строги“ и адютант на началника на флота. 
През 1918 г. последователно завършва две германски военноморски училища - Подводничарското в Екернфьорде и Торпедното във Фленсбург. След завръщането си в България, благодарение на приятеля си от Военното училище Иван Багрянов, се запознава с цар Борис, за чийто адютант и комендант на Двореца е назначен през 1920 г.
След края на Втората световна война Коста Скутунов е сътрудник на Военноисторическата комисия. В множество публикации разработва самостоятелно редица проблеми на морското и военното дело. Жизненият му път приключва на 11 юли 1965 г. в София.
Спомените на Коста Скутунов от службата му в Царския дворец, издадени през 2004 г. в книгата „Бурни времена. Цар Борис III отблизо”, предизвикаха осезаем интерес не само сред специализираната, но и между широката читателска аудитория.
Няма съмнения, че настоящето издание също ще бъде посрещнато с любопитство. То е пълно копие на съответния ръкопис, като са внесени единствено някои корекции на синтаксиса с цел по-лесното възприемане на текста. Отстранени са очевидните граматични грешки и неточностите в изписването на имената на личности и наименованията на селища. 
Онези, които ще разгърнат страниците на тази книга, обезателно трябва да имат предвид, че по време на описваните събития в понятието „окупация” и производните му не се влага съвсем същия смисъл, с който ги асоциираме понастоящем.
                        
                        доц. Румен Николов

......

ІV. ОКУПИРАНЕ НА МАКЕДОНИЯ

Предварителни мерки.
За да се противопоставят съответно количество сили срещу съсредоточените на нашите граници гръцки, турски и югославски войски на 2.ХІ.1940 г. Щаба на войската нареди ІІ-ра армия с щаб в гр. Пловдив да поеме прикриването на гръцката, а малко по-късно и на югославската граница. А за охрана на югозападната ни граница се определиха едно по значително количество войски, които образуваха прикриващия фронт.
    На 19.І.1941 г. Щаба на войската нареди до командира на ІІ-ра армия – да поеме командването на прикриващата границата ни с Гърция ІІ-ра армия, в състава на която влизаха 2-ра и 10-та пехотни дивизии. А прикриването на границата ни срещу Югославия се възложи на 1-ви и 7-ми гранични полкове, които заеха участъка от в. Ком – до селото Парник, а участъка от в. Ком – до устието на р. Тимок се зае от частите на 6-ти граничен полк.
    Предвид непрестанното съсредоточаване на югославски войски на нашата граница, на 1.ІV.1941 г. Щаба на войската  нареди щото 7-ма пехотна дивизия усилена с 1 германско товарно отбранително отделение да се съсредоточи в района: Радомир – Църква – Мещица – Батановци и да послужи като ядро за активно отбиване всяко нападение от запад. За същата цел се заповяда на 6-та пехотна дивизия да бъде в боева готовност. А към 15.ІV.1941 г. за отбраната на западната ни граница бяха вече съсредоточени 1-ва, 6-та и 7-ма пехотни дивизии. 
    Когато германската армия предприе своята офанзива срещу Гърция, Щаба на войската взе съответни мерки за противодействие срещу евентуални нападения по долината на р. Струма към Перник и София, за която цел, към началото на май 1941 г. за прикриване на югославската граница бяха допълнително привлечени още 2 пехотни и 1 бърза дивизии. 
    Преди окончателното привършване операцията си срещу Гърция, на 22.VІ.1941 г. Германия обяви война на Съветския съюз. Вследствие на това тя започна постепенно да прегрупира силите си, като изтегли една част от своите действащи на Балканите войски и ги изпрати на съветския фронт. Заедно с това напрежението срещу нашите граници ставаше все по-голямо. Щабът на войската се видя принуден да даде други по-важни задачи на прикриващите границите войски. А за прикриване западната ни граница и евентуално предприемане окупацията на чужди области се формираха нови единици, които постепенно се доведоха до положението на останалите български части. Така се пристъпи към формирането на V-та окупационна армия. За попълването на частите като най-първо се създадоха щабовете на големите единици и ядрата на полковете, след което постепенно се формираха всички войскови поделения, служби и спомагателни части.
    Заедно с това началника на оперативния отдел се яви на доклад пред началник-щаба на войската, военния министър и регентите. След обсъждане създалата се обстановка се пристъпи постепенно към мобилизация на армията. Установи се, че не трябва да се формират нови единици за второстепенни задачи, понеже това се отразява зле върху общата организация на армията, а трябва да се използват само предвидените по мобилизационния план военновременни формирания. 
    Така на 22.ІV.1941 г. се нареди мобилизиране щабовете и управленията на І-ва, ІІ-ра, ІІІ-та, ІV-та и V-та армии на 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та, 6-та, 8-ма, 9-та, 10-та, 11-та,12-та и 17-та пехотни дивизии, заедно с Военно-политическите части на армиите, дивизиите и етапните комендантства.
На 22.ІV.1941 г. се извикаха на обучение допълващите поделения на всички части, за да се започне системно обучаване на служителите в трудовите войски и на неслужилите запасни.
    Сред това общо напрежение съгласно постигнатите с германското правителство споразумения на 19.ІV.1941 г. формираната специално за окупирането на Македония V-та българска армия под командването на генерал Михов в състав: 6-та и 7-ма пехотни дивизии и 1-ва бърза дивизия трябваше да пристъпи към окупирането на Македония, което се извърши на етапи, уговорени между командира на армията и командващия германските войски в Македония – генерал [Гиорг] Линдеман. Така град Охрид бе зает на 15.V.1941 г., а окончателното заемане на Македония и Моравско се привърши на 28.V.1941 г.
    Предназначената за окупиране на източна Македония и Беломорска Тракия ІІ-ра българска армия, на 19.ІV.1941 г. също пристъпи към окупацията на тези области.

    На 26.V.1941 г. германския военен аташе в София извести Щаба на войската, че германското върховно командуване в съгласие с външното министерство разреши на І-ва българска армия да заеме исканата от същата област при р. Струма с граници: Триграничен пункт – Перапотамое – Бутково – вливането на Бутковска река в р. Струма – р. Струма, като установяването на политическите граници ще стане по-късно, независимо от горното.

    Заповеди за окупиране Царибродско и Босилеградско и за окупиране на Македония.
    На 17.ІV.1941 г. Щаба на войската извести командира на V-та армия, че в допълнение на дадените му от военния министър, началник щаба на войската на 12.ІV.1941 г. устни указания относно окупирането на новите земи – да разпореди, като първа мярка, частите на армията да окупират Царибродско и Босилеградско до границата ни от 1912 г. както следва:
    а) 1-ва бърза дивизия да настъпи на 18.ІV.1941 г. в 9 часа и до вечерта на същия ден да окупира Царибродско. Ядрото на дивизията да се разположи в района: Букоровци – Цариброд – Долна Неволя – Драгоман. Щаба на войската – в Драгоман.
    б) Усиления 39-ти пехотен полк да настъпи на 18.ІV.1941 г. в 8 часа и до вечерта същия ден да окупира района: Стрези-мировци – Клисура – Божица. Ядрото на полка да се разположи в района Трън – Стрезомировци.
    в) Усиления 13-ти пехотен полк да настъпи на 18.ІV.1941 г. в 8 часа и до 22 часа на 19.ІV.1941 г. окупира Босилеградско. Ядрото на полка да се разположи в района: Долно Уйно – Босиле-град. Щаба на 7-ма пехотна дивизия в гр. Брезник. 
    г) 6-та пехотна дивизия да продължи съсредоточаването си в заповядания й район.
    Частите от армията след окупирането на горните райони, да бъдат готови по допълнителна заповед да продължат окупирането, съгласно дадените устни указания. Граничната стража в преминалия от войската участък на сегашната граница остава до второ нареждане по местата си, като не позволят минаването на границата.
    Щаба на V-та армия до втора заповед остава в София.

    
На 18.ІV.1941 г. началник-щаба на войската генерал [Никола] Хаджипетков издаде заповед № 6102 – до командира на V-та армия:
    “На 18 т.м. Югославия капитулира и войската й сложи оръжие. Възможно е обаче, слаби сръбски части да продължат изолирани партизанската война и да тормозят местното българско население. Гръцката армия е бита и отстъпва към Стара Гърция.
    На V-та армия под командването на генерал Михов, в състав: 6-ти и 7-ми пехотни полкове и 1-ва бърза дивизия се възлага задачата да настъпи на 19.ІV.1941 г. в 8 часа в Македония и окупира показаните в приложената карта области, като защити българското население срещу евентуални действия от страна на блуждаещи и безчинстващи сръбски части и банди.
    Армията да настъпи както следва:
1. 1-ва бърза дивизия – по пътищата: Сливница – Цариброд –Пирот – Власотинци и Трън – Клисура – Струмица, към Враня – Куманово като до 24 т.м. окупира района северно от линията Крива Паланка – Куманово – Качаник (всички включ.). Щабът на дивизията до 23 т.м. да се установи в гр. Враня.
2. 7-ма пехотна дивизия да се настани в участъка южно от 1-ва бърза дивизия, като отправи: усиления 30-ти пехотен полк по пътя: Трън – Клисура – Сурдулица – Враня – Куманово и до 26.ІV.1941 г. се изнесе в района Скопие – Куманово. Щабът на полка в Скопие. Усиления 13-ти пехотен полк да се върне веднага от достигнатия район и през Кюстендил настъпи по пътя: Крива паланка – Кратово – Велес като до 25.ІV.1941 г. се изнесе в района Велес – Кратово. Щабът на полка във Велес.
    Усиления 14-ти пехотен полк да настъпи през Пехчево и Берово, към Сурдулица – Радовиш – Щип и до 25.ІV.1941 г. да се изнесе в района Щип – Радовиш. Същият да заеме с изнесени части района Гевгели – Дойран. Щабът на полка в Радовиш.
Останалите части от дивизията да настъпят по разпределение на дивизията, като до 26.ІV.1941 г. Щабът на дивизията се установи в Щип.
3. 6-та пехотна дивизия да продължи съсредоточаването си в западния й район и да чака допълнителната заповед. 
4. Щабът на V-та армия, като има предвид, че по пътя Трън – Сурдулица – Враня – Куманово ще настъпят 39-ти пехотен полк и поделения от 1-ва бърза дивизия, да организира движението за избягване задръствания.
1. До завършване окупацията, V-та армия остава подчинена направо на Щаба на войската, а след това ще последва допълнително указание. Щабът на V-та армия, до 20.ІV.1941 г. да се изнесе в Кюстендил, а след 26.ІV.1941 г. – в Скопие.
2. Граничните поделения да останат по местата си и след преминаване на границата от частите на V-та армия.
3. Настъплението да се извърши с всички мерки за охрана. След преминаване на граничната линия, частите да имат бойна готовност за справяне с изостанали неподчинили се въоръжени сръбски части и банди. При евентуална среща с такива, да се влиза веднага в бой, който да се води с най-голям устрем до пълното унищожаване или пленяване на неприятеля. Слабите неприятелски групи или отделни блуждаещи войници трябва да се очистват най-бързо, без да се ангажират за това повече сили или да се спъва предначертания план за действие.
Спрямо размирните елементи, целящи да внесат смут в тила на войските или упражняващи тормоз над мирното население трябва да се постъпва безпощадно.
1. Преминаването през населени места да става само след предварително разузнаване и организиране движението през улиците. Увличанията по посрещащите в населените места в никой случай не трябва да стават причина за забавяне движението.
2. Командирите на части да вземат мерки за избягване нещастни случаи от неоткрити взривове, поставени по пътищата, пътните съоръжения и частни домове.
3. В случай повреда на пътните ж.п. съоръжения, командирите на отделни колони да пристъпват към незабавно поправяне на станалите повреди, с оглед само за продължаване движението. За целта да се използват предимно местни подръчни средства, а при нужда и местното население.
4. Да се вземат най-строги мерки за запазване на държавното и частното имущество в заетите области и то както от изостаналите сръбски елементи, така и от страна на наши войници или местното население.
5. Никакви четници, цивилни, въоръжени или други нечислящи се към войската лица не могат да придружават или предшестват частите и щабовете, под какъвто и да било предлог. В  това отношение да се взисква най-строго.
6. Дезертьори, заловени пленници и пр. да се отправят към определените за тях сборни места: Драгоман, Брезник и Кюстендил.
7. Централен свързочен възел на главното командване – София.
8. Относно снабдяването и организирането на тила на армията, остават досегашните нареждания. Карта 1:200 000”.
В това време от 14 до 18.ІV.1941 г. продължи формирането щаба на V-та армия във Военното училище – София, а щабната рота се формира от 14 до 23.ІV.1941 г. и същия ден натоварена на 16 камиона замина за Скопие, където пристигна на 26.ІV.1941 г. Разузнавателното отделение се формира от 14 до 21.ІV.1941 г., като разпредели и подготви инвентарното си имущество, формира секциите си и на 23.ІV.1941 г. замина за Кюстендил и след това на 26.ІV.1941 г. се отправи за Скопие.

Окупиране на летищата.
Междувременно, по заповед на Щаба на войската, командира на 13-ти пехотен полк приготви една добре снабдена с походно снаряжение и въоръжение рота, без товарен и коларски обоз, която на 15.ІV.1941 г. се натовари на изпратените от София в Кюстендил камиони и замина за Скопие и Куманово, където по указание на придружаващия я офицер от въздушните войски окупира военните летища.
В Македония нашата армия намери и постепенно зае следните летища:
Летище Битоля, на 25 км. северно от града, с размери 300/600 м. Летището добре запазено, готово за използване. Намира се на 5 км. от ж.п. гара.
Летище Скопие, в югоизточната покрайнина на града, с размери 500/250 м. Удобно и готово за използване летище.
Полско летище при с. Ибрахимово, Скопско, на 10 км. североизточно от селото, с размери 1000/1500 м. Добро запазено, готово за използване летище. Намира се на 7 км. от ж.п. гара.
Охридско полско летище, на 15 км. североизточно от града, с размери 125/400 м. Добре затворено летище, но няма съоръжения и не е готово за използване.
Кумановското полско летище, северно от града с размери 600/200 м. Естествено, добре затворено и готово за използване в две посоки, с изравнени и до 100 м. широки ивици летище.
Прилепско полско летище, североизточно от града до артилерийските казарми, с размери 320/530 м. естествено затворено, но не готово още за използване летище.
Полско летище между селата Ерковци и Канатларци, Прилепско, с размери 400/600 м. естествено затворени ливади, готово за използване. Намира се на 20 км. от ж.п. линия.
Полско летище при с. Малко Конаре, Прилепско, на източната покрайнина на селото с размери 1000/1000 м. естествено затворено, готово за използване летище. Намира се на 9 км. от ж.п. рампа на Прилеп.
Полско летище при с. Марков град, Прилепско, на югозападния край на селото на 2,5 км. западно от Прилеп, с размери 450/670 м. Неорани и затъпкани ниви, готово за използване летище. Намира се на 3-4 км. от ж.п. рампа.
Полско летище при Щип на 3 км. северозападно от града с размери 400/650 м. добре затворено, но не е още готово за използване летище.

Извършване на окупацията.
На 18.ІV.1944 г. Щаба на войската заповяда командира на 1-ва бърза дивизия да нареди преносната пехотна дружина, заедно с преносната картечна рота да тръгнат по шосето Сливница – София – Перник, под командата на командира на дружината и на 19.ІV.1941 г. в 7 часа да пристигнат в Радомир, където ще получат нова заповед.
На основание на заповедта № 6102 от 18.ІV.1941 г., съгласно която на 20.ІV.1941 г. армията пристъпи към окупирането на Македония, а командира на армията, заедно с началник-щаба си, заминаха за Скопие.
На 22.ІV.1941 г. на всички части от V-та армия се дадоха тайни наименования.
След като поделенията на армията пристъпиха към окупирането на определените им области, на 22.ІV.1941 г. командира на армията издаде от София заповед № 9, съгласно която частите от армията продължиха настъплението си в Македония по следния ред:
6-та пехотна дивизия настъпи на 23.ІV.1941 г. в 7 ч. и окупира до 3.V.1941 г. района до линията на градовете Битоля – Прилеп – Велес (всички включ.).
Дивизията настъпи в обща посока : Перник – Кюстендил – Скопие – Битоля, при което: 15-ти пехотен полк се пренесе с влака съгласно изпратените му разписания, като остави по една пехотна дружина във Велес.
Останалите части от дивизията настъпиха в две колони по шосетата: Радомир – Кюстендил – Крива Паланка – Куманово – Скопие – и Радомир – Дупница – Горна Джумая – Царево село – Щип – Велес, като оставиха по един пехотен полк с артилерия в Скопие и Велес, картечната дружина и дивизионната конница се настаниха в района Скопие – Велес. Щабът на дивизията се настани във Велес. При извършването на този преход на всеки три прехода се даваше по едно денонощие почивка.
В това време 1-ва бърза дивизия и 7-ма пехотна дивизия продължиха изпълнението на възложените им задачи.
На 23.ІV.1941 г. щаба на V-та армия се премести в Кюстендил откъдето на 26.ІV.1941 г. замина и същия ден се настани в Скопие.
На 23.ІV.1941 г. Щаба на войската нареди моторните коли на преносимата дружина от 1-ва бърза дивизия да се изпратят в Кюстендил, откъдето да пренесат пехотните и тежко картечното поделение от 3-ти пехотен полк в Скопие. Заедно с това от София се изпратиха 50 камиона Щаер в Дупница, за да пренесат пехотните и тежко картечното отделения от 35 –ти пехотен полк във Велес. Камионите образуваха отделни ешелони с отговорни началници за спазване реда на движението. По този начин частите на 6-та пехотна дивизия се пренесоха в района на Скопие – Велес
В това време се извършваше усиленото организиране на 1-ва конна бригада, която се състави от 1-ви конен и гвардейски полкове. От 10 до 14.ІV.1941 г. в частите се приемаха мобилизираните войници и коне, а на 14.ІV.1941 г. бригадата потегли в поход по шосето София – Божурище – Пролеша – Хераково – Храбърско.
На 15.ІV.1941 г. щаба на бригадата се настани в с. Петърч. 1-ви конен полк се разквартирува в с. Храбърско, а гвардейския полк – в с. Росоман. Тук към бригадата се придадоха една радиостанция и един взвод П.В. артилерия.
На 18.ІV.1941 г. засилена с едно конско артилерийско отделение, с инженерния ескадрон без един взвод и три мотоциклета, бригадата потегли нататък и същия ден достигна щаба на бригадата. Инженерният ескадрон, п.в. артилерийски взвод, радиостанцията и мотоциклетистите се настаниха в с. Вишен; 1-ви конен полк, заедно с придадената му 1-ва конна артилерийска батарея заеха района на селата: Вукан – Костурица за артилерията, а полка достигна линията на селата: Долна и Горна Невля – Борово – Сливница; гвардейския полк заедно с 2-ра конно-артилерийска батарея и 1-ви моторен взвод, достигнаха селата Извор и Бусинци.
На 19.ІV.1941 г. щаба на бригадата и гвардейския полк се изнесоха в гр. Скопие, където полка остана на гарнизон.
На 22.ІV.1941 г. останалите части от бригадата, без моторизираната батарея се отправиха в поход по пътя: Костуринци – Горна Мелна – Косово – Трекляно.
На 23.ІV.1941 г. на бригадата се възложи окупирането и прочистването на сръбски части и чети района с граници: от север – Молевска планина – Гложка планина – в. Валадини – в. Бяла вода – с. Клисурица – с. Прибой – с. Облик – с. Рождац – (всички изключ.); от юг – гр. Кюстендил – с. Градец – к. 900 – с. Алинце – Айколяне – с. Габановче – с. Рунево (включ.). Същият ден щаба на бригадата тръгна по шосето Босилеград – Враня и достигна с. Горна Любата, а поделенията й – гр. Враня – с. Антери – с. Момалар – с. Талиновце.
На 24.ІV.1941 г. конната бригада се изнесе в района на с. Корбевац.
На 25.ІV.1941 г. бригадата тръгна в поход по шосето Враня – Куманово и достигна гр. Прешево, където се установи, а 1-ви конен полк и конно-артилерийската батарея останаха в гр. Враня. С министерско постановление № 82 от 28.ІV.1941 г. към Софийска област се присъединиха административно и полицейски следните административни околии: Царибродска, Пиротска, Босилеградска и Лужичка (Бабушница). По административни и полицейски въпроси частите трябваше да се обръщат направо към областната дирекция. По този начин се изпълни първия етап от окупирането на Македония. Цялата област, която подлежеше на окупиране обхваща едно пространство от 30 до 35 000 кв. км. с едно население от 750 – 800 000 души.
На 28.ІV.1941 г. Щаба на войската нареди да се пристъпи към втория етап от окупацията на Македония, който обхваща показания в картата 1:100 000 район с граници: северния изход на Качанишкия проход (с. Стария Качаник изключ.) – най-северните склонове на в. Люботрън (к. 2510) – в. Чаушница – с. Джепчица (изключ.) – с. Плисесница (включ.) – с. Приблици (включ.) – с. Лопатице (включ.) – с. Братин дол (включ.) – с. Кошово (включ.). Тази линия да не се преминава от наши части, като се избягват каквито и да е срещи или разправии с италианските части, намиращи се западно от тази линия. Окупирането да започне веднага, щом се сметне, че бойните части на армията са готови за настъпление и снабдяването им е осигурено.
В изпълнение на горната заповед, на 29.ІV.1941 г. командира на V-та армия нареди заемането на указания по-горе район, като 6-та пехотна дивизия изпрати 1 пехотна рота и 1 тежко картечен взвод от 3-ти пехотен полк в с. Грумшлин (източно от гр. Тетово), а от 35-ти пехотен полк 1 пехотна рота с 1 тежко картечен взвод в с. Брат и гр. Крушево, по преценка на командира на дивизията и според наличните моторни средства.
За пренасяне на частите се използваха моторните средства на преносимата дружина – за частите от 3-ти пехотен полк, а армейската камионна рота – за тези от 35-ти пехотен полк. Изпратените напред разузнавателни отделения се счита, че изпълняват ролята на охрана, като не трябва да отиват по-напред от населените места, откъдето може да се осигури охраната на ядрата им и има удобство за подслоняване на хората и животните. Окончателното заемане на новата окупационна област се извършва до 15.V.1941 г. като гр. Ресен бе зает на 3.V.1941 г., а гр. Охрид – на 15.V.1941 г.
При заемането на гр. Охрид имаше едно недоразумение с германците. Така на 14.V.1941 г. генерал [Атанас] Жилков телеграфира, че заемането на Охрид се отменя до второ нареждане. За това се нареди частите да не влизат в Охрид. На 15.V.1941 г. обаче, Щаба на войската, след като взел съгласието на германския пълномощен министър в София, който говорил с генерал Линдеман и му съобщил, че нашите войски могат да влязат в Охрид – нареди да се заеме гр. Охрид.

На 15.V.1941 г. генерал Михов телеграфира: “Днес, 15 май 1941 г. германската войска, от името на Фюрера на великия Райх начело с генерал Линдеман предаде тържествено историческия и свещен град Охрид на българската войска. Днес българското знаме се развя навеки в Охрид“.
Още с окупирането на Македония, като предпазна мярка на 15.V.1941 г. Щаба на войската нареди да се състави план за претърсването и обезоръжаването на населението в цялата област, като не остана нито едно населено място непретърсено и необезоръжено. Планът да се представи в Щаба на войската до 12.V.1941 г. за одобрение от военния министър. 

Претърсване и обезоръжаване на населението.
Планът за обезоръжаване на населението бе представен на 14.V.1941 г., като командира на V-та армия донесе, че в населението изобщо няма оръжия, което се обяснява с факта, че германците нахлуха много бързо в Югославия и не позволиха никому да скрие държавното оръжие, а германските команди за плячка туриха веднага ръка на всички складове и започнаха да изнасят оттам всичко. При това те предупредили населението да предаде оръжието си, която мярка дала резултат.
Обаче, нуждата от поддържане редовният живот наложи оставането по местата им на една част от сръбските чиновници, към които германците се отнесли благосклонно. От друга страна, подкрепяни от италианските власти, албанците възприели враждебно държание, както към довчерашните си господари – сърбите, така и към българите. Така те бързо се въоръжили с намерено сръбско оръжие и предприели своите разбойничества на базата на религиозното различие и на грабеж. При това положение, германците не са взели страна, понеже не са обезпокоявани. От друга страна никой българин или сърбин не е имал куража да се оплаче от албанците пред германските власти. Турците са били еднакво враждебни към нас, както и към албанците.
При това положение, виждайки сръбски жандарми и чиновници от страх и пред сръбски издевателства, българите станали по-предпазливи и задържали у себе си малкото оръжие с което разполагали или могли да се снабдят. Но навлизането на българската войска било кураж за българите. Сърбите се смирили, но албанците тайно подкрепяни от някаква тяхна организация и от официалните италиански власти, започнали открито да изявяват желание да останат под италианска власт.    
Така единично албанското население се противопостави с предизвикателства, когато българските власти предприеха изземването на оръжието, като клеветнически обвиняваха властите за насилия, грабежи и убийства над жени и деца албанци.
Планът за изземване на оръжието се основа на следните предпоставки:
1. Българското население е безусловно предано на българската власт и няма опасност ако тук-там задържи оръжието, което може да се прибере след изземване оръжието от другите инородни жители.
2. Сръбското население трябва да се счита враждебно, особено това в Скопската област, която е много важна поради наличието на много албанци и турци.
3. Албанското население е още по-враждебно. Към него могат да се смятат и турците и циганите, които обаче при дадената обстановка едва ли биха дръзнали да се противят масово на властта.
За това трябва да се обезоръжат най-напред областите населени предимно със сърби и албанци, понеже те граничат с Албания и Сърбия, в които страни нелегалните елементи могат да се укриват безнаказано.
След това ще се пристъпи към обезоръжаване областите населени със сърби и турци, с оглед да не би тези елементи да създадат саботажи по ж.п. линии и прекъснат връзката със старите земи през Петрич и Горна Джумая.
Най-последни, а даже и като втори етап за претърсване си остават областите населени предимно с българи. По този начин част от войската ще остане свободна и може да се използва където стане нужда.
При претърсването ще вземат участие административните власти, като населението се подкани в срок от 5 дни да предаде оръжието си, без да се обявява, че ще последва претърсване, за да не би оръжието да се изпокрие. След минаването на дадения срок се започва обезоръжаването, като усилията се насочват предварително към населението с албанци, сърби и турци, като по-основно се претърсват съмнителните къщи.
Районът за претърсване се разделя на цели административни области и околии, които се представят на войсковите части. Когато една околия се претърсва, границите й със съседните такива се охраняват и разузнават, за да не се допусне изнасяне и укриване на оръжие.
При самото претърсване най-първо се поставят посто-ве около даденото селище, за да не може никой да влиза или излиза от него. След това групи от 3 до 8 души влизат като патрули в селището в ранни зори, едновременно от различни места. След патрулите, в селището навлизат определените за претърсване групи, между които селището се разделя предварително на части и квартали. През време на претърсването патрулите не допускат движение на населението из улиците.
Във всеки двор и сгради се влиза в присъствието на административните страни и по видни граждани, като живущите в сградите се извеждат на двора, а при самото претърсване на стаите – задължително присъства един член от семейството.
Така представения план се одобри на 21.V.1941 г. от Щаба на войската, който нареди самото претърсване и обезоръжаване да се привърши до 10.VІ.1941 г.
Армията веднага предприе своята акция и без да има някакви особени инциденти добре изпълни възложената й задача.

Разместване на частите.
На 25.V.1941 г. Щаба на войската нареди преносимата дружина и преносимата картечна рота от 1 облекчен полк на гарнизона в Скопие, да влязат в подчинение на командира на 1-ва конна бригада, със седалище в гр. Скопие.
На 19.VІ.1941 г. Щаба на войската нареди:
а) До пристигането на частите определени за постоян-ни гарнизони в Македония, частите от 6-та пехотна дивизия да заемат досегашния район на 7-ма пехотна дивизия със следните свои поделения:
1/3-та пехотна дружина – гр. Куманово, където да се изнесе пеш до 23.VІ.1941 г. вечерта;
1/35-та пехотна дружина – гр. Струмица, където да се изнесе до 26.VІ.1941 г. вечерта, като на 24.VІ.1941 г. се превози от Прилеп до Удово и оттам пеш до Струмица.

б) 7-ма пехотна дивизия от 23.VІ.1941 г. да започне постепенно изтегляне на частите си в източна посока и до 3.VІІ.1941 г. да се съсредоточи окончателно в района на мирновременните си граници, където ще получи допълнителни нареждания.
За печелене на време и ускоряване изпълнението на задачата си, изтеглянето на дивизията да се организира едновременно със сменяването й от 6-та пехотна дивизия, по следните разписания:
39-ти пехотен полк да се пренесе с влака от Куманово да Удово на 23 и 24.VІ.1941 г.
7-ма дивизионна картечна дружина да се пренесе с влака от Горна Джумая до Радомир на 26.VІ.1941 г.
7-ма дивизионна инженерна дружина да се пренесе с влака от Гюешево до София на 25.VІ.1941 г.
7-ма свързочна дружина да се пренесе с влака от Горна Джумая до София на 28.VІ.1941 г.
в) След изтеглянето на 7-ма пехотна дивизия, охраната на нейния участък да се поеме от 6-та пехотна дивизия. 

Формирането нови части в окупираната област.
На 20.VІ.1941 г. Щаба на войската даде следните нареждания до командирите на І-ва, ІІ-ра, ІV-та и V-та армии:
В Македония и Тракия за мирновременни гарнизони се създават нови части, които се формират от кадрите на мирно-временни части.
При разпределението на хората, да се има предвид следното:
1. Младите войници от допълняющите части, определени за новите формирования да останат в досегашните си гарни-зони и продължат подготовката си до нова заповед. Всички останали млади войници, включително и тези от конницата да се изпратят до 26 т.м. в своите полкове, където да заменят старите войници определени за новите формирования, а остатъка да замени най-старите от запасните извикани на обучение и тези с много тежко семейно положение, които да се освободят и се подмени мобилизационното им назначение.
В полковете да се изпратят всички останали войници определени за разните щабове, граници и др., където да продължат по-нататъшната си подготовка, без да се даде мобилизационно назначение в полковете.
2. Да се определят указаните в таблиците стари войници и подофицери за новите формирования. На мястото на взетите подофицери ще се приемат, по допълнителна заповед, нови такива. Дотогава да се заместят със запасни подофицери, които са повикани на обучение.
3. Определените за новите формирования млади и стари войници и подофицери ще се отправят по допълнителна заповед към сборните места, където ще се формират новите поделения и ще получат съответно стъкмяване. Оттам напълно формирани ще се отправят за новите си гарнизони.
При избора на хората за новите части, да се обърне най-голямо внимание, като се подберат най-добрите и стегнати войници, подофицери и чиновници и не се забравя, че те трябва да представляват достойно нашата войска и спечелят уважението към българската войска и приобщят населението от новите земи към майката Отечество. Началниците на дивизионите области, за младите войници в областта и командирите на дивизии за останалите войници да ги проверят лично и взискват най-строго за неправилния избор. На 23.VІ.1941 г. Щаба на войската нареди:
Младите и старите войници следва да дадат частите за формирането на новите поделения, да се отправят към сборните места (местата за формиране) на 1.VІІ.1941 г. Назначените офицери и подофицери в тези формирания да бъдат на 29 т.м. на сборното място, за да започнат подготовката на формирането на поделенията и да приемат материалната част, заедно с определените войници. За водене на войниците до сборните места да се назначи по един началник за всяка група.
Формирането на новите части, без граничните участъци да стане до 10.VІІ.1941 г., като по допълнителна заповед частите ще се насочат към новите си места.
Старите войници за битолската дружина, които следва да се дадат от 3-ти, 15-ти и 35-ти пехотни полкове да не се отправят за Сливница, където ще се формира дружината, а да отидат в Битоля и дочакат дружината. 
І-ва дивизионна област формирана от:
1-ва допълваща пехотна дружина – Пиротска пехотна дружина и щаба на V-та армия в Пирот и Скопие;

6-та допълваща пехотна дружина – Пиротската пехотна дружина и щаба на V-та армия в Пирот;
25-та допълваща пехотна дружина – Пиротската пехотна дружина на гарнизон в Пирот;
Общовойсковата болница – 15-та дивизионна болница на гарнизон в Битоля;
1-ва дивизионна областна интендантска дружина – 15-та интендантска хранителна рота, на гарнизон в Битоля.
ІV-та дивизионна област формирана от:
7-ма допълваща пехотна дружина – Скопската пехотна дружина и минохвъргачен взвод към същата, в Скопие;
8-ма допълваща пехотна дружина – Скопската пехотна дружина и минохвъргачен взвод към същата – в Скопие;
19-та допълваща пехотна дружина – Скопската пехотна дружина и минохвъргачен взвод към същата – в Скопие;
46-та допълваща пехотна дружина – Скопската пехотна дружина и минохвъргачен взвод към същата – в Скопие;
Домакински ескадрон на гвардейския конен полк – във Скопие;
Домакински ескадрон на 1-ви конен полк – във Враня;
Домакински ескадрон на 2-ри конен полк – в Битоля;
4-та дивизионна областна болница – 14 дивизионна болница – в Скопие;
4-та дивизионна областна интендантска дружина – 14-та дивизионна интендантска хранителна дружина – в Скопие.
V-та дивизионна област формирана от:
5-та допълваща пехотна дружина – Струмишката пехотна дружина и минохвъргачен взвод за същата – в Срумица;
18-та допълваща пехотна дружина – Струмишката пехотна дружина – в Струмица;
31-ва допълваща пехотна дружина – Кумановската пехотна дружина – в Куманово;
33-та допълваща пехотна дружина – специална рота на Вранския полк – във Враня;
Кумановската пехотна дружина – в Куманово;
Специална рота на Вранския полк – във Враня;
5-та дивизионна областна болница – 14-та дивизионна болница – в Скопие;
5-та дивизионна областна интендантска дружина – 14-та интендантска хранителна рота – в Скопие;
VІ-та дивизионна област формирана от:
3-та допълваща пехотна дружина – Битолската пехотна дружина, минохвъргачен взвод за същата и щаба на 15-та пехотна дивизия – в Битоля;
15-та допълваща пехотна дружина – Битолската пехотна дружина, минохвъргачен взвод за същата и щаба на 15-та пехотна дивизия – в Битоля;
35-та допълваща пехотна дружина – Битолската пехотна дружина, минохвъргачен взвод за същата и щаба на 15-та пехотна дивизия – в Битоля;
6-та дивизионна областна болница – 15-та дивизионна болница – в Битоля;
6-та дивизионна областна интендантска дружина – 15-та интендантска хранителна рота – в Битоля.
VІІ-ма дивизионна област формирана от:
7-ма дивизионна областна болница – 15-та дивизионна болница – в Битоля;
7-ма дивизионна областна интендантска дружина – 15-та интендантска хранителна рота – в Битоля.
ІХ-та дивизионна област формирана от:
4-та допълваща пехотна дружина – щаба на Вранския полк, Вранската пехотна дружина, специална рота от вранския полк – във Враня;
34-та допълваща пехотна дружина – щаба на Вранския полк, Вранска пехотна дружина, специална рота на Вранския полк – във Враня;
36-та допълваща пехотна дружина – Вранска пехотна дружина, специална рота на Вранския полк – във Враня;
9-та дивизионна областна болница – 14-та дивизионна болница – в Скопие;
9-та дивизионна областна интендантска дружина – 14-та хранителна рота – в Скопие.
1-ва пехотна дивизия формирана от:
1-ви пехотен полк – Пиротска пехотна дружина – в Пирот;
6-та дивизионна интендантска дружина – 15-та хранителна интендантска рота – в Битоля;
1-ва дивизионна болница – 15-та дивизионна болница – в Битоля;

4-та пехотна дивизия формирана от:
7-ми пехотен полк – 1-ва Скопска пехотна дружина, минохвъргачен взвод към същата – в Скопие;
8-ми пехотен полк – 1-ва Скопска пехотна дружина, минохвъргачен взвод към същата – в Скопие;
19-ти пехотен полк – 2-ра Скопска пехотна дружина – в Скопие;
4-та дивизионна интендантска дружина – 14-та хранителна рота – в Скопие;
4-та дивизионна болница – 14-та дивизионна болница – в Скопие;
5-та пехотна дивизия формирана от:
5-ти пехотен полк – Струмишката пехотна дружина, минохвъргачен взвод за същата – в Струмица;
18-ти пехотен полк – Струмишката пехотна дружина, минохвъргачен взвод за същата – в Струмица;
33-ти пехотен полк – Кумановската пехотна дружина, специалната рота на Вранския полк – в Куманово;
5-та дивизионна интендантска дружина – 14-та интендантска хранителна рота – в Скопие;
5-та дивизионна болница – 14-та дивизионна болница – в Скопие.
6-та пехотна дивизия формирана от:
3-ти пехотен полк – Битолската пехотна дружина, минохвъргачен взвод за същата – в Битоля;
15-ти пехотен полк – Битолската пехотна дружина – щаба на 25-та дивизия – в Битоля;
35-ти пехотен полк – Битолската пехотна дружина – щаба на 15-та дивизия – в Битоля;
6-та дивизионна интендантска дружина – 15-та интендантска хранителна рота – в Битоля;
6-та дивизионна болница – 15-та дивизионна болница – в Битоля.
7-ма пехотна дивизия формирана от:
7-ма дивизионна интендантска дружина – 15-та интендантска хранителна рота – в Битоля;
7-ма дивизионна болница – 15-та дивизионна болница – в Битоля.
9-та пехотна дивизия формирана от:
4-ти пехотен полк – щаба на Вранския полк, Вранската пехотна дружина, специалната рота при Вранския полк – във Враня;
34-ти полк – щаба на Вранския полк, Вранската пехотна дружина, специалната рота при Вранския полк – във Враня;
36-ти пехотен полк – щаба на Вранския полк – Вранската пехотна дружина, специалната рота – във Враня
9-та дивизионна интендантска дружина – 14-та хранителна интендантска рота – в Скопие.
9-та дивизионна болница – 14-та дивизионна болница – в Скопие.
12-та пехотна дивизия формирана от:
31-ви пехотен полк – Кумановската пехотна дружина, специална при Вранския полк – в Куманово;
46-ти пехотен полк – 2-ра Скопска пехотна дружина, домакинския ескадрон на гвардейския конен полк – в Скопие;
Домакинския ескадрон на 1-ви конен полк – във Враня;
Домакинския ескадрон на 2-ри конен полк – в Битоля.
Инженерните части формирани от:
1-ви инженерен полк – 14-та дивизионна инженерна дружина, камионен взвод за 14-та дивизионна интендантска хранителна рота – в Скопие;
2-ри инженерен полк – 15-та дивизионна инженерна дружина, камионен взвод, 15-та дивизионна интендантска хранителна рота – в Битоля;
3-ти инженерен полк – 14-та дивизионна инженерна свързочна дружина – в Скопие;
Камионен взвод за 14-та дивизионна интендантска хранителна рота – в Битоля;
6-ти свързочен полк – 14-та дивизионна свързочна дружина – в Скопие;
14-та дивизионна свързочна дружина – в Битоля;
Понтонната дружина – 14-та дивизионна инженерна свързочна дружина – в Скопие;
15-та дивизионна инженерна свързочна дружина – в Битоля.
Артилерията формирана от:
4-та дивизионна допълваща батарея –14-ти дивизионен артилерийски полк – в Скопие;
1-ви армейски артилерийски полк – 14-ти дивизионен артилерийски полк – в Скопие;
Артилерийската школа – 14-ти дивизионен артилерийски полк – в Скопие;
Артилерийската школа  – 15-ти дивизионен артилерийски полк – в Прилеп;
2-ро армейско товарно артилерийско отделение – 15-ти дивизионен артилерийски полк – в Прилеп;
3-та дивизионна допълваща батарея – 15-ти дивизионен артилерийски полк – в Прилеп;
3-то армейско товарно артилерийско отделение – 15 ти дивизионен артилерийски полк – в Прилеп;
1-во армейско товарно артилерийско отделение – 14-ти дивизионен артилерийски полк – в Скопие;
2-ро армейско товарно артилерийско отделение – 15-ти дивизионен артилерийски полк – в Прилеп;
4-то армейско товарно артилерийско отделение – 14-ти дивизионен артилерийски полк – в Скопие;
5-ти дивизионен артилерийски полк – 15-ти дивизионен артилерийски полк – в Прилеп;
2-ри дивизионен артилерийски полк – 14-ти дивизионен артилерийски полк – в Скопие;
2-ри конен артилерийски полк – 14-ти дивизионен артилерийски полк – в Прилеп;
2-ри конен артилерийски полк – 15-ти дивизионен артилерийски полк – в Скопие;
3-ти армейски артилерийски полк – 14-ти дивизионен артилерийски полк – в Скопие;
4-ти армейски артилерийски полк – 15-ти дивизионен артилерийски полк – в Прилеп.

Военно-териториално поделяне новите земи и произвеждане набор.
След като се създадоха условия частите, които трябваше да останат като постоянни гарнизони в окупираната Македонска и Моравски области, базирайки се на постигнатите с германското правителство спогодби, като предполагаше, че тези населени предимно с българи области ще бъдат включени в Обединена България, правителството реши да произведе редовен набор в тези области.
За тази цел, на 4.VІІ.1941 г. Щаба на войската нареди:
За да може да се произведе редовен набор и се приведе в известност състоянието на запаса в новоосвободените земи, последните да се поделят във военно-териториално отношение временно както следва:
А) Македония: 
1. 14-та дивизионна област формира две военни окръжия:
Скопско – със седалище в Скопие и Скопска и Качанишка околия.
Кумановско – със седалище в Куманово и Кумановска, Вранска, Прешовска, Босилеградска и Кривопаланска околии.
2. 15-та дивизионна област формира две военни окръжния:
Битолско – със седалище в Битоля и Битолско, Ресенска, Охридска, Крушевска, Бродска, Прилепска.
Щипско – със седалище в Щип и Щипска, Кратовска, Св.Николска, Кочанска, Неготинска, Кавадарска, Струмишка, Беровска, Дойранска, Гевгелийска околии.
Б) Моравско: 
Формира следните околии: Пиротска, Царибродска, Дупнишка и Владичиханска (Сурдулишка), които се включиха в 6-то военно окръжие от района на 1-ва дивизионна област.
Новите окръжия да се формират в седалищните си градове до 10.VІІ.1941 г., като се влезе във връзка със съответните кметове за приготовлението на наборните списъци и книжа. Набора да се произведе едновременно в цялата страна от 25.VІІ. до 20.VІІІ.1941 г.

Разположение частите на V-та армия след окончателното окупиране на Македония и Морава.
До формирането на новите части и произвеждането на редовния набор, окупираща V-та армия разположи частите си както следва:
В Скопие: Щаба на армията, 1-ва армейска свързочна дружина, щаба на 3-ти пехотен полк с 1/3-та и 2/3-та пехотни дружини, 1-ва пионерна рота от 6-та инженерна дружина, гвардейския конен полк с 1 картечна рота от 1-ва облекчена картечна дружина, щаба на 1/2, 2/2 и 3/3 артилерийски отделения, 6-та дивизионна п.в. батарея, 5-та армейска интендантска дружина, 1/1 работна дружина, 6-ти превозен камионен взвод, 11/1 армейска хирургическа болница, 1-ви армейски разходен автомобилен склад, 6-ти армейски разходен интендантски склад, полицейски ескадрон от 1-ва бърза дивизия.
Във Враня: Щаба на 1-ва бърза дивизия, щаб на 1-ва конна бригада с щабния ескадрон, 1-ви конен полк, 1-ви конен артилерийски полк, 1-во моторизирано артилерийско отделение, 1-ва моторизирана п.в. батарея, 1-ви бързи дивизионен конно-инженерски ескадрон, 1-ви бързи интендантски ескадрон, 1-ви бързи дивизионен камионен взвод, 1-ва дивизионна ветеринарна лечебница и 7-ми армейски интендантски склад. 
В Цариброд:
1-ва облекчена картечна дружина (2 роти) и 1-ви бързи дивизионен автомобилен разходен склад.
В Пирот:
1/1-во конно артилерийско отделение, 1/1-ва облекчена дружина, 1-ви бързи дивизионен разходен интендантски склад и 2-ри граничен участък.
В Буковик: 3-ти граничен участък.
Във Владишки хан: 4-ти граничен участък.
В Сурдулица: Щаба на 4-та конна бригада, 2/1-во конно артилерийско отделение, 5/2-ра етапна рота с 1 взвод в Босилеград и 1 отделение в с. Клисура.
В Бояновце: 5-ти граничен участък.
В Прешово: 1-ви ескадрон от гвардейския конен полк и 1-ва батарея от 1-ви конен артилерийски полк.
В Жегра: 6-ти граничен участък.
В Качаник: 7-ми граничен участък.
В Прилеп: Щаба на 6-та дивизия, щаба на 35-ти пехотен полк с 1/35-та дружина, 4/2-ро артилерийско отделение, 6-та дивизионна инженерна дружина, 6-та дивизионна свързочна дружина, 6-та дивизионна интендантска дружина, 6-та диви-зионна лечебница, 6-ти дивизионно санитарно автомобилно отделение и 6-ти дивизионен полицейски ескадрон.
В Битоля: Щаба на 15-ти пехотен полк с 2-ра пехотна дружина, 2/2-ра артилерийска група с 1/2-ро артилерийско отделение, 6-та дивизионна хирургическа болница.
В Охрид: 1/15-та пехотна дружина.
В Ресен: 5/15-та пехотна рота и 11-ти граничен участък.
В Щип: 3/35-та пехотна дружина и 2/7-ми междинен склад.  
В района Крушево – Челопек – Доленци: 2/35-та пехотна дружина.
В Струмица: 6-та дивизионна картечна дружина.
В Удово: 1/7-ми разходен интендантски склад.
В Манастирец: 9-ти граничен участък.
В Цер: 10-ти граничен участък.
В Бистрица: 13ти граничен участък.
В Мрежичко: 14-ти граничен участък.
В Гевгели: 15-ти граничен участък.
В Дойран: 16-ти граничен участък.

Смяна на състава на частите.
На 2.VІІ.1941 г. Щаба на войската нареди щаба на V-та армия да се формира съгласно новия щат, а всичките излишни хора коне и коли да се изпратят в мирновременните гарнизони. 1-ви конен артилерийски полк от 1-ва бърза дивизия да се отправи пеш също до мирновременния си гарнизон.
А 35-ти пехотен полк от 6-та пехотна дивизия да остави временно 1-ва пехотна дружина на гарнизон в Прилеп. Останалата част от полка да се натовари на влака и пренесе в България.
На 10.VІІ.1941 г. Щаба на войската нареди 1-ви конен полк да замине веднага за гр. Щип, където да се установи на гарнизон. До пристигането на Вранския пехотен полк, в гр. Враня да останат на гарнизон намиращите се в момента там поделения от 1-ва бърза дивизия, без щаба на дивизията и службите към него..
На 10.VІІ.1941 г. във връзка с изпращането на определените за мирновременни гарнизони, части в Македония и Моравско и смяната на съответните поделения от досегашните окупационни войски, Щаба на войската нареди:
1. С пристигането на Пиротската пехотна дружина в гр. Прилеп, намиращата се там на гарнизон облекчена пехотна дружина от 1-ви облекчен полк, да се отправи веднага за мирновременния си гарнизон.
След установяването на гарнизон в гр. Прилеп  на прилепската дружина, същата остава подчинена във всяко отношение на командира на І-ва дивизионна област, а мобилизационното имущество на дружината остава да се пази в щаба на бившия 1-ви граничен участък в Драгоман.
2.  С пристигането на 1-ва и 2-ра Скопски пехотни дружини и дружината от Вранския пехотен полк в гр. Куманово, 3-ти пехотен полк да се отправи веднага за мирновременния си гарнизон.
3. С пристигането на Струмската пехотна дружина в гр. Струмица, 6-та дивизионна картечна дружина, да се отправи веднага за мирновременния си гарнизон.
4. С пристигането на Битолската пехотна дружина в гр. Битоля, 15-ти пехотен полк да се отправи веднага за мирно-временния си гарнизон, а от Битолската пехотна дружина да се изпрати 1 пехотна рота за гарнизон в Охрид.
5. С пристигането на 15-ти дивизионен артилерийски полк в гр. Прилеп, оставената на гарнизон в момента пехотна дружина от 35-ти пехотен полк – да се отправи веднага за мирновременния си гарнизон.
6. Щабът на 6-та пехотна дивизия да се отправи за мирновременния си гарнизон, последен, като дочака пристигането на щаба на 15-та пехотна дивизия, на който да здаде делата и преписките по окупирането на Македония и получените карти.
7. Поделенията от 6-та пехотна дивизия заедно с пристигането си в своите мирновременни гарнизони, трябва да донесат телеграфно на оперативния отдел в Щаба на войската, откъдето да получат допълнителни указания.
На 11.VІІ.1941 г. Щаба на войската нареди да се назначи 1/37-ми м/м противоброневи взвод с 3 оръдия от противоброневата дружина при пехотната школа в мирновременен състав, с пълно боево въоръжение и снаряди, който да се превози с влака до София, оттам с камиони – до Скопие и влезе в подчинение на командира на V-та армия за усилване на границата северно от Качаник.
След прибирането на отправените за мирновременните им гарнизонни части от 6-та пехотна дивизия, Щаба на войската нареди от 20.VІІ.1941 г. частите да останат в мирно-временния състав, като повиканите за обучение запасни войници, коне и коли се върнат и разпуснат.

Нов състав и дислокация на V-та окупационна армия.
По този начин частите, които извършеха окупацията на Македония и Моравско постепенно бяха заменени с мирно-временни части, а мобилизираните боеви дивизии постепенно се прибраха в своите мирновременни гарнизони, с изключение на 7-ма пехотна дивизия, която получи друго назначение, и демобилизираха своите запасни. Съгласно заповедта на Щаба на войската от 28.VІІ.1941 г., назначената за окупиране на Македония и Моравско V-та армия от 1.VІІІ.1941 г. остава в състав: щаба на армията със 14-те и 15-та пехотни дивизии, които заемат следните граници:
1. Щаба на армията – в гр. Скопие;
2. 14-та пехотна дивизия се настани, както следва:   
а) Щабът на дивизията заедно с интендантството и 1-ви конен свързочен ескадрон – в гр. Скопие;
б) Скопският полк с щаба и домакинството заедно с гвардейския конен свързочен ескадрон – в гр. Скопие;
1-ва Скопска пехотна дружина в състав: щаба на дружината, 3 пехотни роти, 1 картечна рота и 1 минохвъргачен взвод – в Скопие;
2-ра Скопска пехотна дружина, в състав: щаба на дружината, 3 пехотни роти и 1 картечна рота – в Скопие;
Гвардейският конен дивизион – в гр. Скопие;
Гвардейският конен противоброневи взвод – в гр. Скопие;
Домакинският ескадрон – в гр. Скопие.
в) Вранският полк с щаба и домакинството – в гр. Враня;
Вранската пехотна дружина в състав: щаба на дружината, 3 пехотни и 1 картечна роти – в гр. Враня;
Кумановската пехотна дружина в състав: щаба на дружината, 3 пехотни и 1 картечна роти – в гр. Куманово;
Специалната рота, в състав от 1 свързочен, 1 минохвъргачен и 1 противоброневи взвод – в гр. Враня;
Домакинската рота – в гр. Враня.
г) 14-ти дивизионен артилерийски полк в състав: щаба и домакинство на полка, 1-во артилерийско отделение с 3 батареи и 1 специална батарея – в гр. Скопие.
д) 14-та дивизионна инженерно-свързочна дружина в състав: щаба на дружината, 1 мостово-пионерна и 1 свързочна рота – в гр. Скопие.
е) 1-ви конно-инженерен ескадрон – в гр. Скопие.
ж) 14-та дивизионна интендантска хранителна рота – в гр. Скопие.
з) 14-та дивизионна болница и санитарен взвод – в гр. Скопие.
и) Скопското военно окръжие – в гр. Скопие.
к) Кумановско военно окръжие – в гр. Куманово.
3. 15-та пехотна дивизия се настани както следва:
а) Щабът на дивизията с интендантството – в гр. Битоля.
б) Битолският полк с щаба и домакинството и 2-ри конно-свързочен ескадрон – в гр. Битоля.
Битолската пехотна дружина в състав: щаба на дружината, 3 пехотни и 1 картечна роти и 1 минохвъргачен взвод – в гр. Битоля;
2-ри конен дивизион – в гр. Битоля;
2-ри конен противоброневи взвод – в гр. Битоля;
Домакинският ескадрон – в гр. Битоля.
в) Щипският полк, с щаба и домакинството и 1 конно- свързочен взвод – в гр. Щип.
Струмишката пехотна дружина в състав: щаб на дружината, 3 пехотни и 1 картечна рота и 1 минохвъргачен взвод – в гр. Струмица;
1-ви конен дивизион – в гр. Щип;
1-ви конен противоброневи взвод – в гр. Щип
Домакинският ескадрон – в гр. Щип
г) 15-ти дивизионен артилерийски полк в състав: щаб и домакинство на полка, 1 артилерийско отделение с 3 батареи и 1 специална батарея – в гр. Прилеп.
д) 15-та дивизионна инженерно-свързочна дружина в състав: щаб на дружината, 1 мостово-пионерна и 1 свързочна дружина в състав: щаб на дружината, 1 мостово-пионерна и 1 свързочни роти – в гр. Битоля.
е) Битолско военно окръжие – в гр. Битоля.
ж) Щипско военно окръжие – в гр. Щип.
4. На командира на V-та армия в гарнизонно, а при нужда и в оперативно отношение се подчинява 113-то войсково ято на летище Скопие.
5. Разграничителната линия между участъците на 14-та и 15-та пехотни дивизии е установената граница между 14-та и 15-та дивизионни области.
На V-та отделна армия се възлага следната задача: да носи гарнизонната служба и поддържа реда и спокойствието в окупационните области Македония и Моравско, в следните граници: от север – линията с. Гърделица – с. Стрезимировци (включ.); от запад и юг – установената разграничителна линия между българските, германските и италианските войскови части – до в. Тумба (изключ.); от изток – бившата българо-югославска граница, като в този район отбива всеки опит за нападение отвън.
Северно от V-та армия се намира Пиротската пехотна дружина, а на изток – Беломорския отряд.
Армията остава непосредствено подчинена на Щаба на войската.
Командирът на V-та армия да разпредели окупираната област на участъци до дружини включително, като назначи съответни отговорни командири за поддържане на установения ред.
В гр. Пирот се установява Пиротската пехотна дружина в състав: щаба на дружината, 3 пехотни и 1 картечна роти, на която се възлага задача, аналогична с тази на V-та отделна армия във границите: от север и изток – бившата българо-югославска граница, от юг – тази на V-та армия и от запад – установената разграничителна линия между българската и германската армия.
От 1.VІІІ.1941 г. 1-ва бърза дивизия престана да съществува и поделенията й започнаха да функционират под новите си наименования. Преписките и делата по окупацията на Македония и Моравско на 1-ва бърза дивизия се предадоха на съхранение:
от щаба на дивизията – на 14-та пехотна дивизия;
от гвардейския конен полк – на Скопския полк;
от 1-ви конен полк – на Щипския полк;
от 2-ри конен полк – на Битолския полк.
Делата и преписките си от периода преди окупацията 1-ва бърза дивизия предаде:
от щаба на дивизията – на кавалерийската инспекция;
от гвардейския конен полк – на гвардейския допълващ ескадрон;
от 1-ви конен полк – на 1-ви допълващ ескадрон;
от 2-ри конен полк – на 2-ри допълващ ескадрон.
Заедно с това V-та отделна армия и 1-ва бърза дивизия освободиха всички запасни чинове, коне и коли, които не се предвиждаха в новите щатове за техните новосформирани поделения, като ги отправиха към мирновременните им гарнизони, за да бъдат освободени от обучение.
За по-удобна връзка с щаба на 15-та пехотна дивизия на 6.VІІІ.1941 г. със средствата на свързочната дружина при Щаба на войската се устрои радиовръзка между щаба на V-та отделна армия в Скопие и щаба на 15-та пехотна дивизия в Битоля.
На 13.VІІІ.1941 г. Щаба на войската нареди:
1. 1-ва дивизионна тежко-картечна дружина, след като събере личния си състав, който е в разход (на обучение, охрана и др.) да остави най-необходимото число войници за охрана на казармите и поддържане съществуващото домакинство на дружината, а с всички останали войници, коне, коли и др. на 16.VІІІ.1941 г. да се натовари на влака и превози до гара Предеяне, откъдето да се отправи по шосе за с. Сурдулица.
2. След изнасяне на дружината в с. Сурдулица, същата да се установи там временно на гарнизон. Тя остава подчинена на командира на 14-та пехотна дивизия и поема изпълнението на гарнизонната служба, като продължи предвидените си занятия. Дружината поема охраната на района от окупираната област, които ще й се възложи от командира на 14-та пехотна дивизия.
За осигуряване на по-тясно сътрудничество между германските и българските войски при настаняване на квартири и преминаването на германски части през окупираната от българските войски територия, на 30.ХІІ.1943 г. към щаба на V-та армия се формира германски щаб за връзка със седалище в гр. Скопие.
Германският щаб за връзка с V-та българска армия е подчинен във всяко отношение на германския военен аташе в София. Обсега на неговата дейност обхваща района: на изток – до старата българска граница; на север, запад и юг – сегашната демаркационна линия на окупираната от V-та армия област.
Този щаб представлява интересите на германската войска пред командващия V-та българска армия, съгласно дадените му от военния аташе и от командващия германските части в България наставления.
Искането от войскови служби и части за преминаване и временно настаняване в окупираната от българките войски области трябва да се отправят своевременно до германския щаб преди да влязат в българска територия.
Всяко служебно установяване на връзки между германски части и служебни инстанции с български власти в окупираната територия трябва да се извършва чрез германския щаб за връзка.

Всички гореизброени въпроси се уреждат в съгласие с главното командуване на германската войскова група „Е“, военния главнокомандуващ югоизтока и адмирал Егея.
Месните въпроси се разрешават от началника на този щаб, а принципите такива – от военния аташе в София.

Въвеждане българска гражданска администрация в новите области.
Окупираната от българските войски територия обхваща следните области:
1. Битолска област обхваща: 8 645 кв. км. земя, с население 296 534 души;
2. Скопска област обхваща: 15 162 кв. км. земя, с население 764 804 души;
3. Беломорието обхваща 12 363 кв. км. земя, с население  632 033 души;
4. Придадена към Софийска област обхваща 2 968 кв. км. земя, с население 165 167 души.
 Всичко: 39 238 кв. км. земя, с население: 1 858 538 души.
Още при навлизането на българските войски в окупираната територия, когато частите преминаваха през населени места се установяваха тричленни комисии от най-надеждните жители, на които се възложи да администрират населените места и им се дадоха инструкции да пазят реда и спокойствието на населението, като им се внуши, че те са български граждани.
На 21.ІV.1941 г. Щаба на войската нареди, с окупирането на областта, всички училища и населени места да се закрият, като се съобщи на населението, че учебната година се счита за завършена. На учениците да се издадат училищни свидетелства за завършена година, като слабите ученици да се подложат на изпит.
На 30.ІV.1941 г. командващия V-та армия нареди до командирите на дивизиите, щото с установяването на военната власт в новите земи, да започне и на административна такава. За да се нормализира колкото се може по-скоро положението в новите земи, предвид възможността да се уреди веднага административната власт така както е в България, войсковите части да подпомагат всячески административните органи. Те трябва да им дадат пълно съдействие за да се преведе в най-скоро време уредбата на гражданската власт в желания й вид.
На 1.V.1941 г. Щаба на войската нареди, поради опасност от разрушаване или унищожаване на ценни исторически предмети и на военните библиотеки в окупираните области и документите от бившите югославски и гръцки щабове и части, да се вземат бързи мерки за тяхното прибиране и пазене.
Всичко намерено такова имущество да се събира в щаба на частта или поделението и при първа възможност да се изпраща на адрес: Военно министерство, Отделение на военни музеи, паметници и гробове. За онова имущество което не може да се препрати – да се повери на съответната община и веднага се съобщи на отделението. Да се донесе също за запазване музейните сбирки, за да се изпрати специалист за проучването им.
За същата цел, на 13.V.1941 г. по искана на Министерството на народната просвета, Щаба на войската нареди допълнително – да се вземат всички мерки за запазване в добро състояние намерените в окупираните области на Македония и Моравско музеи, библиотеки, паметници, стари черкви, исторически постройки, надписи, икони и др. 
Със съдействието на военните власти, към 15.V.1941 г., органите на Министерството на вътрешните работи установиха българска административна власт в следните околии от Македония и Моравско:
В Софийска област – Босилеградска, Царибродска, Пирот-ска и Бобушнишка (Лужницка) околии.
В Скопска област – Дойранска, Кочанска (със с. Царево), Кратовска, Криво-Паланска, Беровска, Владишки хан със Сурду-лица, Св. Никола (Овче поле), Враня (Пчиня), Прешево, Щип с Радовиш, Струмица, Вела, Кумановска околия.
В Битолска област – Битолска, Прилепска, Крушевска, Бродска (Пореч), Неготинска, Кавадарска и Гевгелийска околии. Околиите Охрид и Ресен бяха възстановени на 17.V.1941 г.

Формиране граничните части. Режим на охраната.
На 23.V.1941 г. Щаба на войската нареди да се забрани абсолютно преминаването на бившата гръцко-сръбска граница. Да се вземат всички мерки за охраната на тази граница от частите на 6-та и 7-ма пехотни дивизии.
За по-ефикасна охрана на границите на окупираните области, определени с демаркационна линия, към 23.VІІ.1941 г. се формираха следните нови гранични участъци:
10-ти граничен участък – формира се от 4-ти, 34-ти и 36-ти пехотни полкове и допълняющите им дружини – в с. Цер;
11-ти граничен участък – формира се от 3-ти и 15-ти пехотни полкове и допълняющите им дружини и 4-та тежко-картечна дружина – в гр. Ресен;
12-ти граничен участък – формира се от 35-ти и 27-ми пехотни полкове и допълняющите им дружини и 1-ва тежко-картечна дружина – в с. Бистрица;
13-ти граничен участък – формира се от 9-ти и 21-ви пехотни полкове и допълняющите им дружини и 2-ра тежко-картечна дружина – в с. Скочивир;
14-ти граничен участък – формира се от 11-ти, 12-ти и 24-ти пехотни полкове и допълняющите им дружини и 3-та тежко-картечна дружина – в с. Мрежичко.
15-ти граничен участък – формира се от 10-ти, 44-ти и 97-ми пехотни полкове – в гр. Гевгели;
16-ти граничен участък – формира се от 10-ти, 23-ти и 30-ти пехотни полкове – в гр. Дойран.
По разграничителната линия се поставиха постове с междина не по-малка от 3 км., които се уточниха на мястото им от самите командири на дивизии, след предварително споразумение с отсрещните командири на съюзническите войскови части.
Службата по охраната на демаркационната линия се установи въз основа на наредбите за пограничната служба. Преминаването през демаркационната линия – към старите предели на Югославия и Гърция и обратно става с открити листове, подписани от съответните германски власти. При пътуването на гърци от Тракия към Гърция, на същите  се забрани да изнасят каквито и да било вещи.  
След това, в споразумение на италианските власти, на 5.ХІІ.1941 г. се възприе от двете страни предложение от италианското командване, правилник за преминаване на границата между двете страни от военни и цивилни лица. С този правилник се уредиха следните въпроси:
а) Разрешава се транзитно минаване на границата от военни, които са снабдени с постоянна лична карта с валидност за 3 месеца, която се дава на генерали и щаб-офицери, за да преминават по служба демаркационната линия. От всички други офицери и военни се иска пълномощно за напускане на страната от време на време. В това пълномощно се вписва: чина, мотивите по служба, времетраенето на службата и мястото където отиват.
б) Разрешава се транзитно минаване на границата от цивилни, ако са снабдени с редовен паспорт, визиран от съответните власти и консули.
в) Граничната карта дава право на транзитно минаване на граничната линия, с продължение от изгрев до залез на слънцето, за един район с 10 км. дълбочина от двете страни на границата, издадена на пропусквателни пунктове за военни и цивилни се определят от гр. Кочаник и гр. Бояновце.
Тези правила влязоха в сила на 15.ХІІ.1941 г.
За по-подробно уреждане въпроса по преминаване на демаркационната линия от военни и цивилни лица, в правилника са дадени точни наставления и образци от пропускните документи.
На 20.VІІ.1941 г. Щаба на войската нареди щото в бъдеще, влизането и излизането от наша територия на отделни военни лица и войскови команди от италианската армия, след 25.VІІ.1941 г. да става само след предварително разрешение от наша страна и то за команди, отпускари или бойни части, от Щаба на войската в София, а за отделни лица – от щаба на V-та армия в Скопие.

Използване на двувластните имоти.
На 30.VІІІ. 1941 г. се прие и от двете страни предложения от италианските власти правилник за използването на дву-властните имоти, който урежда следните въпроси:
а) Цивилни лица, които живеят в окупираната от италиански войски територия и имат имот или ниви оттатък демаркационната линия (в окупираната от български войски територия), могат да преминават границата от изгрев до залез на слънцето, в една дълбочина от 10 км. от граничната линия, стига да са снабдени със специален открит лист за неопределено време, издаден от италианските военни власти или от тяхно име от кралските карабинери, специално за случая.

Издаването на открити листове е гаранция, че притежателя наистина се намира в гореописаните условия.
б) В замяна на това, цивилни лица, които живеят в окупираната от българските войски територия и имат ниви, имоти или интереси отвъд демаркационната линия (в окупираната от италиански войски територия), могат да се движат от изгрев до залез на слънцето в една зона от 10 км. дълбочина, стига да бъдат снабдени с открит лист от българските военни власти, определен за целта.

Движение на лицата между населените пунктове.
Движението на лицата между населените места в окупираните територии и до старите предели на царството става по следните правила:
а) За военни лица – с открити листове, издадени от съответните войскови части или комендантства.
б) За цивилни лица – с открити листове, издадени само от съответната полицейска власт.
При главните входове и изходи на всяко населено място се поставят полицейски или от местното население постове (ако има гарнизон и военен пост), които проверяват и не допускат влизането в населеното място на лица без разрешение (открит лист, издаден от българските полицейски – за цивилни лица или от военните  – за военни лица власти).
Нареди се околийските управления да снабдят постепенно жителите от новите земи с лични карти.
На изселващите се в Стара Сърбия лица се правят всички улеснения, като им се издават от общините или от полицейските власти открити листове, заверявани от военните комендантства, като се избягва издаването на открити листове за отиване и връщане, за да се ограничи контрабандата и движението на нелегални агитатори. Особено трябваше да се наложи ограничението за излизане и връщане.
При срещи с населението, българските държавни служители трябваше да си служат само с български език. Заедно с това в по-голяма част от селищата откриха 25-дневни курсове за желаещите да изучат български език.
За да се облекчи македонското население, на 3.VІ.1941 г. се премахна квартирната повинност и всички държавни служители, живущи в частни домове трябваше до 1.VІІ.1941 г. да уредят наемните си отношения с хазяите, понеже живеенето без наем се забранява.

Митнически разпореждания.
С цел да се контролира и да не се допусне злоупотреби, като се изнасят вещи и материали от новите земи, които не принадлежат на войската, а така също да не се допусне внасянето на вещи и материали, непринадлежащи на войсковите части в новите земи, на 12.V.1941 г. командира на V-та армия нареди:
1. Всяка военна колона (конска или леки коли и камиони) да се снабдява със списък на служебни вещи и материали които носи когато излиза от новите земи, на път за България. Списъкът да се заверява от съответния командир на полк (самостоятелна дружина) или приравнени.
2. Всяка военна кола (лека, камион или конска) да има списък на вещите и материалите, с които е натоварена когато идва от Стара България към новите земи. Списъка се заверява от началника, който служебно е задължен да изпрати или е купил тези вещи и материали.
3. Командирът на 7-ма пехотна дивизия, най-късно до 15.V.1941 г., да установи с Кочани, Куманово и Струмица, а така също и другаде, където намери за добре, по един пост, който да извършва проверка на излизащите и влизащите военни коли. Постът да се състои от 1 подходящ действащ офицер с няколко действащи войници. По нареждане на командира на дивизията, постовете могат да се местят западно или източно от посочените селища.
4. Проверката да става тактично, без скандали, но така че по начин, време и място, да бъде: постоянна, периодична, ненадейна т.н., тя трябва да установи дали товара на военната кола отговаря на списъка даден на нейния водач, като не се пречи на движението на колите.
5. Когато военните вещи и материали се изнасят по влака, проверката се възлага на коменданта на гара Скопие, който при нужда изисква съдействие от коменданта на града.

Преселвания и третиране на населението.
На 16.ІV.1941 г. германската легация в София съобщи на българското правителство, че германските власти са съглас-ни да допуснат изселването на сърбите от Македония, стига да притежават пропускни билети, издадени им от българските власти, снабдени с виза от германското генерално консулство в Скопие, а също така и на българи от Сърбия в България, с пропускни билети, издадени от военния комендант на Сърбия и снабдени с виза от българския консул в Белград.
На 23.ІV.1941 г. Щаба на войската изиска от германското командване разрешение да напуснат Македония и се изпратят в Стара Сърбия, многото сръбски офицери и под-офицери пуснати на свобода от германците.
Германското командване отговори, че сръбските пленници се третират на общо основание като пленници. Ако има такива в Скопие или другаде, те трябва да са българи, немци, хървати, маджари и др. В случай че между тях има и други, следва да се направят постъпки пред командира на германския 50-ти армейски корпус в Скопие за въдворяването им на постоянно местожителство.
Като мярка за ограничаване действията на нелегалните на 1.VІІ.1941 г. Щаба на войската нареди изселването в пределите на Стара Сърбия на: 600 души сърби от гара Враня, 350 души от гара Прибой и 900 души от гара Владишки хан. На 2.VІІ.1941 г. това нареждане се изпълни.
С окупирането на Македония и особено на Тракия и Солунско от нашите войски, българското население останало в администрираната от гръцки чиновници територия на Гърция бе подложено на големи изтезания и тормоз от страна на гръцките власти.
На 19.ІV.1941 г. командира на германските окупационни войски в Гърция – генерал Кренски издал наредба, с която се назначава гръцкия генерал Регавис за губернатор на провинцията Македония, със седалище в гр. Солун.
Мотивите за назначаване на гръцки губернатор били, че понеже всички чиновници гърци са избягали, една редовна дейност на гръцкото управление е невъзможна, за това се налага осигуряването на реда в гръцка Македония, чрез едно редовно и законно гръцко управление. Губернаторът, както и всички гръцки власти ще действат под контрола на германците. Всички жители на провинцията Македония, са длъжни да се подчиняват на заповедите на губернатора и на назначените от него органи. Неподчинението ще се смята като саботаж и ще се съди по германските военни закони.
Макар, че при прокарване горната реформа никъде не се споменава за българското население, началника на снабдяването на ХІІ-та германска армия наредил, щото на всички гръцки пленници от български произход да се дава храна, докато са в Атина и през време на пътуването им за България – от германските складове. За тази цел от Пловдив са пристигнали, наети от германските власти: 11 камиона, 2 автобуса и 1 лека кола в Атина, за да превозят до България първите 150 пленени българи.
Понеже в гръцка Македония германците нямаха постоянни комендантства в градовете, а само тилови части и учреждения, които постоянно местят гарнизоните си, германците съзнавали, че българското население е без защита и проявявали всичкото си желание да му помогнат. За това германците се съгласиха след окупиране на района на: р. Струма – югославско-гръцката граница – Лерин – Кожане –Волос от 146-та германска дивизия, да дават най-подробни и категорични указания на своите власти за зашита на всичко българско.
Освен това те се съгласиха, че всеки германски комендант в населените пунктове да има 1 преводач българин, който говори и гръцки.
На 26.ІV.1941 г. се назначиха по 1 преводач при управителя на Солунската област – генерал Кренски, при комендантството в Солун и при комендантствата в Лерин и Кожени. С допускането на тези преводачи, германците предупредиха офицера за връзка с германското командване, генерал Жилков, че това не значи и признаването на каквито и да било български претенции върху Солунската област. На преводачите бе забранена всякаква политическа дейност. Те само ще подпомагат германските служебни лица и места по въпросите засягащи българското малцинство. Преводачите трябва да бъдат винаги във военна форма.
За да оправдае терора над българското население, гръцкото правителство е отправило до щаба на германската ХІІ-та армия едно писмо, в което се твърди, че българите организирали грабежи на храни от гръцкото население в района: Солун – Верил – Лерин – стара гръцко-сръбска граница, изпращали са въоръжени чети, които тероризирали и не оставяли гръцкото население да си гледа работата. Организираната пропаганда от „Чужда държава“ е създала едно неудържимо положение, което налага засилването на гръцката жандармерия в тези места, за да поддържа реда и безопасността. Германците не обърнали внимание на това писмо, защото бяха добре осведомени за положението, обаче гръцкия терор се усилваше ежедневно.
На 31.Х.1941 г. командира на V-та българска армия донесе от Скопие, че много българи бежанци от германската окупирана област всеки ден пристигат в Битоля, с риск да бъдат убити на границата от гръцките жандарми. Те заявявали, че въпреки всички съвети за спокойствие и търпение щом не можем да им помогнем, ще грабнат оръжие сами да се защитават.
На 7.ХІ.1941 г. генерал Жилков донася, че гръцкия губернатор е издал наредба, съгласно която на избягалите българи в България, ако не се завърнат веднага да бъдат изгорени къщите.
След направените от наша страна постъпки германците отмениха тази заповед, като в списъците на избягалите изобщо лица, за българите се вписва, че се намират в чужбина и да не се посяга на имотите им.
Така българското население беше временно успокоено, макар че терора от страна на гръцката администрация продължаваше да се засилва. В началото на 1944 г. това гонение на всичко българско се засили извънредно много. В наша територия започнаха да се прехвърлят масово бежанци от Леринско. За защита на българското население се направиха наново постъпки пред германските власти. Към 25.V.1944 г. съгласно донесението на офицера за връзка полковник Мирчев, германците започнали да въоръжават българското население с цел да се формира милиция, която да осигури спокойствието в населените места. Първо се въоръжило населението във Воден. Но в този момент въстаниците гърци бяха взели вече голяма преднина и българите не знаеха какво да предприемат. На места гърците заплашваха населението което вземаше оръжие, а от друга страна андартите се опитваха да го привлекат на своя страна. Така обезверено и в раздвоение, българското население най-после дочака изясняване на неговото положение и след сключване на примирието остана в своите стари огнища.

V. ОКУПИРАНЕТО НА ТИМОШКИЯ КРАЙ.

Заедно с окупирането на Македония, на 18.ІV.1941 г. Щаба на войската нареди до командира на 6-ти граничен полк да изпрати мобилизираната до военновременен състав 2/6-та гранична дружина, квартируваща в гр. Кула, на 20.ІV.1941 г. сутринта да настъпи и до вечерта същия ден да окупира района западно от досегашната ни граница – до границата от 1918 г. Граничните постове да останат на сегашните си места, макар и в намален състав, и да не позволяват преминаването на границата от местното население до второ нареждане. Намерените изоставени от сърбите военни материали и оръжия да се съберат и съхраняват на определените от командирите на дружината места.
Щабът на дружината, с дружинното ядро да се установи в района на с. Шипково.
На 25.ІV.1941 г. Щаба на войската нареди да се разреши на жителите от окупираната област да преминават през границата в наша територия, при условие това да не става масово, а като се снабдяват от съответните гранични власти с бележки за срок от 48 часа.
Понеже на 3.V.1941 г. германския комендант в гр. Неготин съобщил на командира на 4-та гранична рота в с. Брегово, че получил заповед да окупира заетата от нас на 20.ІV.1941 г. територия, на 3.V.1941 г. Щаба на войската нареди да се съобщи на командира на граничната част в Брегово следното:
1. Тази територия е окупирана от нас, понеже ни беше отнета по Ньойския договор в 1918 г.
2. Германското правителство е разрешила тази окупация още преди окупирането на Македония.
3. Да се помоли коменданта на гр. Неготин да отсрочи за няколко дни изпълнението на възложената му задача, защото е сигурно, че е пропуснато да му се съобщи от неговото началство за даденото разрешение да се окупира въпросната територия.
4. Ако въпреки това германския комендант на Неготин продължи да настоява на своето, българската дружина да се оттегли.
Но въпреки така направените на самото място постъпки, германския комендант на Зайчар съобщил на командира на граничната дружина в Кула, че ние погрешно сме заели тази територия и трябва да я изпразним. За това командира на граничния полк наредил оттеглянето на дружината по старите й места.
Най-после след срещата с командира на граничния участък в Кула, майор Стефчев и германския комендант на гр. Зайчар капитан Хуве, последния му съобщил, че лично бил уведомен от своя началник че българската войска ще заеме този участък на 5.VІ.1941 г.
По този начин, в споразумение с германските власти, се пристъпи наново към окупирането на тази област и до 2.VІ.1941 г. всички нови постове и щабове и подучастъците заеха своите нови места.
След оттеглянето на германците, заетата територия се охраняваше с постове по десния бряг на р. Тимок, заемайки своите гранични постове от 1918 г. Щабът на участъка се установи временно в с. Шипково, а щабовете на подучастъците: І-ви подучастък – в Брегово, а ІІ-ри – в Халово.
Съгласно донесението на българския офицер за връзка, адмирал Иванов от 12.VІ.1941 г., германското външно министерство съобщило, че отнетата от България територия по силата на Ньойския договор на изток от р. Тимок, върви по източния бряг на реката до една точка западно от с. Халово, а от тази точка се отделя в югоизточна посока и пресича сегашната българо-югославска граница.
Така се ликвидира окончателно този въпрос и българската власт се установи наново в окупираната територия.
  

VI. Окупацията на част от Сърбия

Предварителни разпореждания. 
Съгласно постигнатото с германското командване споразумение българската армия, едновременно с германците, ангажирани на Източния фронт, се принудиха да изтеглят голяма част от войските си в Сърбия, помолиха Щаба на войската нашата армия да окупира част от Сърбия. За тази цел се формира и българският окупационен корпус. Преди де се пристъпи към самата окупация Щабът на войската направи ред прегрупирвания и попълвания на частите, които вече бяха заели Пиротската област и Македония.
.........

Редактирано Април 11, 2021 от ivansapunjiev

[КГ125]

On 20.12.2020 г. at 11:10, Skubi said:

Не отричаме, но тогава защо се води дискуция и то оспорваща, данни, качество жертви, количества? Значи въпросът още не е решен, затворен коректно щом като на ново и на ново може да се вкара ако ще и в научните форуми след 60 години? И най-интересното е, че когато искъм да намеря нещо за клането в Бойник гуглито нищо не ми хвърля и когато разчовърках викито дадено от bulgaroid за Бойник намерих, че данните са от господин Томпсън. Познато ми е защото има такава местност наречена спирка Томпсън на жп линията? Значи за изворът на жертвите номер 1 е дадено от книгата на г-н Томпсън? Но как е възможно когато Томпсън е разстрелян от българите? Навярно или съвпадение на имената или са роднини. И тук с моите слаби възможности го разчовърках малко и какво излезе?  

 https://ru.wikipedia.org/wiki/Бойник_(Сербия)

История[править | править код]

17 февраля 1942 года болгарские оккупанты по обвинению в пособничестве партизанам вырезали всё население села, включая женщин, стариков и детей^[1].

Примечания[править | править код]

1. ↑ Edward Palmer Thompson, Beyond the Frontier: The Politics of a Failed Mission, Bulgaria 1944 (Stanford University Press, 1997), pg 23                                                                       Томпсон, Эдвард Палмер -Родился в Оксфорде в семье миссионеров-методистов. Отец, Эдвард Джон Томпсон, был поэтом, переводчиком с бенгальского и автором биографии Рабиндраната Тагора. Старший брат Эдварда Палмера — лингвист и офицер Уильям Френк Томпсон — тоже был членом Коммунистической партии Великобритании, но был схвачен и убит болгарскими полицаями во время связной операции в поддержку болгарских партизан-антифашистов.                                       

И той е писал книгата на данните на която се обосновават информацията за клането?   https://www.sup.org/books/title/?id=2346

Beyond the Frontier

The Politics of a Failed Mission: Bulgaria 1944

E. P. THOMPSON

 

А не се ли сещаш, че това е пропагандна измислица на Тито и на англичаните? 

 

[КГ125]

On 20.12.2020 г. at 17:54, borkoto said:

Книгата на Едуард Томпсън излиза през 1996 година, вече след неговата смърт - какви източници е ползвал не се уточнява. Всички сръбски статии се позовават на книгата "Кървав Февруари" от Никола Илич, издадена в Лесковац през 1976 и базирана на свидетелства на оцелели. Аз попрегледах книгата, която се явява сборник от по-ранни спомени, хроники на очевидци и партизани. Разбира се, всичко това в една преразказна форма с много силна анти-българска нотка. Например - цитат от книгата, стр 66 : "Българските офицери, подофицери и войници нямаха жал за майките и децата , биеха ги с приклади и ги бодяха със щикове". За мен реториката и целта на книгата са ясни  - документалната стойност/валидност на събитията и фактите описани там, остава много спорна.
Друго интеренсо е, че в книгата има една снимка преди операцията в "Пуста Река" (която включва и събитията в Бойник) и под снимката е написано: български и немски офицери с отряд на ген. Недич. Интересно, е как са забравили да споменат че хората на Недич заедно с "дражовистите" са едни от най-активните в наказателните акции през 1942/43 особено в района на Зайчар и Прокупле.
Друго нещо е, че още през 2003 покойният Б. Димитров има статия в "Сега" в която той говори за цивилните жертви от българската окупация и споменава Бойник и над 1000 жертви, повечето от които невъоръжени. Откъде черпи информацията си Б. Димитров, ние не можем да знаем, тъй като през следващите 15 години той няма да спомене тази тема нито веднъж.

http://www.znaci.net/00003/572.pdf

http://old.segabg.com/article.php?sid=2003082600010050004

Демек всички се позовават на Титовата пропаганда. "Свидетелства на оцелели", ама друг път.  Б.Димитров при цялата си заслуга за популяризирането на българската история сред ... популярните среди, има няколко идиотски забежки, като например измирането на турските пленници от глад в Одрин и т.н.  

 

Трябва да се запомни едно - вълната на антибългарска пропаганда в Титова Югославия достига невиждани висини и ширини. Тези измислици са част от тях. 

[КГ125]

On 22.12.2020 г. at 6:07, Amazonski said:

Аз бях пускал подобна тема със същият въпрос, обаче за клането в Сурдулица през 1916-1917. В крайна сметка се оказа, че доказателствата се базират на книга написана от сърбин, който пък се позовава на себе си. Били избити 3000 човека “сръбска интелигенция”. В уикито има и снимка, правена 10 години по-късно. 

Така че няма как да знаем какво е станало, докато няма източник различен от сръбски. Тия толкова брутално и безскрупулно лъжат, че сега дори да има истински сведения, няма кой да им повярва.

Това което и аз съм срещал е че наистина българската армия е имала сериозни проблеми със сръбските партизани и доста упорито ги е избивала. Както се написа по-горе, всички с огромен ентусиазъм са избивали сърбите и в двете войни. Хърватите имат специален извит навътре нож наречен “сърбосек”, който се е използвал за това - да се колят сърби. Има снимки пък на немски войници как убиват сърби с брадва. Та на фона на тая класация със зверства, българската армия влиза в графата “и други”.

 

 

 

Абе проблеми, проблеми, ама е ходела по автобусите в Сърбия без оръжие .... Има случай, точно край Зайчар, в който отряд от 10 партизанина титовски спира рейс с 20-тина сърби и трима български войници - на 40 и на по 20 и нещо години, въоръжени само с ножове. Решава да екзекутира фашистичките татари, сърбите в рейса се застъпват за тях, обаче партизаните ЗАПЛАШВАТ И ТЯХ с разстрел и в крайна сметка тримата българи решават да се бият пък да става каквото ще. Убити са и тримата, след това командирът на партизаните се гаври с труповете им, реже им ушите и носовете и им ги пъха в джобовете и пр. 

 

Ей такива проблеми. 

[КГ125]

On 22.12.2020 г. at 20:10, borkoto said:

Ще призова да се придържаме към темата, а по-точно какво се е случило в село Бойник. Нека да не размиваме разговора с неща, които са обсъждани хиляди пъти. 
Сега, има много документи относно делото в Народния Съд срещу полк Христо Стоянов Иванов - командир на 13 пех. полк.  Аз проверих някои документи, макар че има и много ръкописи, които трудно се читат. Това което ми прави впечатление е че в повечето показания на редови войници или съслуживци на Стоянов ( поне 5 човека ) - присъства точно цифрата убити: първо 100 мъже  + след това 700 невинни селяни (жени деца и старци). Начинът на убиството е описан  като "по калъп" с едни и същи думи от свидетелите. Всичко това е много съмнително и указава на факта че, маниерът на екзекуцията и броят на загиналите са вероятно прдедварително "зададени" от следствието и дописани от така наречените свидетели. Интересно е че Христо Стоянов в своите показания не отрича първоначалните 100 разстреляни, но допълва че тази бройка включва и убитите по време на битката. Той още казва че е имало разпореждне да се ликвидират и мирни жители, като то е идвало директно от командира на дивизията полк. Иван Сапунджиев. Сапунджиев след това е повишен в звание генрал майор, и е шеф на Военното Училище в София в периода 1943-44, оправдан от Народният Съд с право на пенсия. Всичко това е много противоречиво на логиката.

http://narodensud.archives.bg/SEARCH?defendant=285&court=IV

Това не е никакво доказателство, защото това не е съд, а сбирщина. 

[Петър_Пейчев]

Преди 8 минути, КГ125 said:

Демек всички се позовават на Титовата пропаганда. "Свидетелства на оцелели", ама друг път.  Б.Димитров при цялата си заслуга за популяризирането на българската история сред ... популярните среди, има няколко идиотски забежки, като например измирането на турските пленници от глад в Одрин и т.н.  

 

Трябва да се запомни едно - вълната на антибългарска пропаганда в Титова Югославия достига невиждани висини и ширини. Тези измислици са част от тях. 

Аз мисля, че събитията са достатъчно добре осветлени исторически. Жертвите са 120 човека, а смъртта им е следствие от действията на четниците. Ако изтреблението на четници и поддръжниците им беше военно престъпление то Тито щеше да увисне на въжето още 1941 г.

Глобалната лъжа е, че в Югославия е имало антифашистка съпротива. Има гражданска война в която диви балкански племена се изтребват едно друго, като единственото място където няма геноцид срещу сърбите и не е допуснато те да извършват геноцид срещу други са териториите които правителството на Недич предоставя за управление и охрана на българската армия.

[Петър_Пейчев]

Преди 8 минути, КГ125 said:

“сръбска интелигенция”

Ама това наистина ли го пише?

[КГ125]

On 30.12.2020 г. at 21:43, dora said:

Защо да спорим? Германия спорила ли е с Полша кой в чия територия е навлязъл с военни намерения и кой чие население е тероризирал?

Няма причина за спорене, бих нарекла това "fact-finding mission". Военните престъпления не се въпрос на интерпретация, за да пораждат спорове. Престъплението си е престъпление.

Когато се докаже. Иначе и аз мога да заявя, че вие сте участвала в Бойник, но това още не е престъпление и даже не е факт. 

[КГ125]

On 14.01.2021 г. at 9:52, Warlord said:

Явно е имало някакъв смисъл от срещата. Радвам се, че почна да се говори (макар и с половин уста) за 30, а не за 500 разстреляни. Както и че изобщо вече спря да се говори за убити родилки, бебета, масови гробове и прочие юго-фентъзи. 

Както и предполагах - нищо съществено от "свидетелите", нито някакви конкретни доказателства. Но все пак ще ми е интересно да чуя какво казват двамата войници, щом е било след 89-а, ако някой е направил запис на срещата или може да сподели показанията? 

Еми това е картинката - убити може би 30 човека. Оттам стават 420, 550, 900 .... 12 бебета, не знам си колко си деца .... И за писане на такива неща хора са получавали хонорари и научни степени.... 

ФУ!

[Warlord]

Малко снимки от концлагера в Ниш, който изглежда и ние заедно с немците сме стопанисвали през един определен период. Но доста бегло се споменават българите, акцентът е основно върху немците и по принцип нацистите. За разлика от македонските пародийни музеи, където можеш да останеш с впечатлението, че никакви немци не е имало в цялата патакламата, само зли бугарски фашисти. 

Според надписите вътре и екскурзоводите почти само комунисти и евреи са лежали в този лагер и доста народ е бил затрит там.