55 години от мисията Луна 9 - първото меко кацане на Луната

[SAlexandrov]

Историческа дата: Отбелязваме 55 години от съветската мисия Луна 9 - първото кацане на Луната!

Първата снимка, получена от лунната повърхност. Заснета е от "Луна 9" през февруари 1966 година. Снимка : НПО Лавочкин

6 февруари 2021 г. 19:30 ч.

Светослав Александров. Днес, на 6-ти февруари, отбелязваме 55 години от последния радиоконтакт със съветската мисия "Луна 9". Автоматичната станция, която на 3 февруари 1966 г. е извършила първото в историята на човечеството кацане на Луната, успява да изпрати общо 27 фотографии на лунната повърхност до пълното изтощаване на нейните батерии. 

"Луна 9" е един от последните триумфи на космическата програма на СССР преди "Аполо", тъй като само четири месеца по-късно на Луната каца американската спускаема мисия "Сървеър 1". Това маркира момента, в който Щатите започват да изпреварват Съветския съюз. По-нататък историята е ясна - петте безпилотни кацания на програмата "Сървеър" и петте орбитална апарата от програмата "Лунар Орбитър" проправят пътя към "Аполо 11" и първото стъпване на човешки крак на Луната. 

Но никой не може да отнеме постижението на СССР - те първи постигат безпилотното кацане на естествения ни спътник, а само по себе си това е изключителен инженерен подвиг. Макар че през 1959 г. "Луна 2" се разбива в лунната повърхност, а "Луна 3" прави окололунна обиколка и изпраща първите снимки на обратната страна на Луната, мекото кацане е трудност от съвсем различен порядък. То изисква прецизност, метод за забавяне на космическия апарат и предпазването му от увреждане при съприкосновението с повърхността. 

И това касае само техническите препятствия. Към средата на 60-те години все още не се е знаело със сигурност дали повърхността на Луната е достатъчно твърда. Някои учени са изказали предположение, че вследствие на метеороидните удари през милиардите години пясъкът е станал толкова дълбок, че всеки космически апарат би потънал. Чели ли сте романа на Артър Кларк "Лунен прах"? Ако не - има го достъпен и в интернет. 

Затова някои съветски учени са предложили да се проектира луноплав вместо луноход. Легендите разказват, че точка на спора е сложил самият главен конструктор Сергей Корольов, който отсякъл: "Луната да се счита за твърда".

Що се отнася до технологичното решение за спускането, ето какво е то: На височина от около 8 300 километра над Луната автоматичната станция се завърта и преориентира така, че двигателите да сочат към повърхността. Прекратява се околоосното въртене. Когато радарният висотомер отбележи, че станцията е на височина 25 километра, се подават команди за запалване на спирачните двигатели и за надуване на специални омекотяващи въздушни възглавници. На височина от 250 метра се изключва главният спирачен двигател и остават да работят четири по-малки двигателчета. На височина от 5 метра специален сензор докосва земята и подава команда за пълно спиране на двигателите. Капсулата с научната апаратура се изхвърля и въздушните възглавници омекотяват сблъсъка с повърхността. След няколко подскока "Луна 9" се застопорява.

Всичко минава успешно и пет минути след кацането към Земята са излъчени първите радиосигнали.

И напомням може би най-любопитния факт от цялата мисия: за разлика от експедицията "Аполо 11" и стъпките на Нийл Армстронг и Олдрин, които се показват в реално време по телевизията, СССР не публикува веднага снимките от "Луна 9". Това довежда до съмнения сред някои скептици, че съветското кацане на Луната може да не е истинско. Преди кацането на "Луна 9" специалистите на СССР са се опитали неколкократно да проведат меко кацане, но безуспешно. До 1966 година всички опити за достигане на лунната повърхност са довеждали до разбиване на космическите апарати.

По това време директор на обсерваторията Джодрел-Бенк във Великобритания е Сър Бърнард Ловъл. Той и неговият екип проследяват радиосигнала от станцията "Луна 9" и успяват да установят, че с течение на времето сигналът е стабилен, след което прекъсва рязко. Това прекъсване Ловъл тълкува като момент на разбиване в повърхността. Но изненадващо за него след няколко минути "Луна 9" започва отново да излъчва сигнали и обсерваторията ги записва, без изследователите да са наясно какви данни съдържат те.

Ловъл размишлява - дали тези сигнали не са подобни на сигналите от телефакс? Ако това е така, те биха могли да бъдат разчетени от комерсиална машина. Обсерваторията Джодрел-Бенк обаче няма такава машина, така че Ловъл се обръща към медиите. Дейли Експрес незабавно изпраща факс машина към Джодрел-Бенк и сигналите са разчетени. Екипът на Ловъл впоследствие успява да разпечата първата снимка от повърхността на Луната.

Така изненадващо, но факт- първата в човешката история снимка, заснета от повърхността на Луната, бива разпространена първоначално от пресата на Запад и минават няколко дни преди гражданите на Източния блок да я видят! По-късно Анатолий Благонравов, съветски учен и дипломат, обвинява ръководството на Джодрел-Бенк, че няма официално разрешение за разпространяване на снимките.

Въпреки това остава въпросът - ако от СССР са искали монопол над снимките, защо не са ги кодирали или поне защо не са ги публикували незабавно в пресата поради тяхната огромна пропагандна стойност? Този въпрос продължава да стои неотговорен и поради тази причина съществуват много теории за "Луна 9" - включително и тази, че сигналът е оставен некодиран съвсем умишлено.

Днес изследванията на Луната продължават - в орбита около нея работят три мисии на САЩ - "Лунър Риконисънс Орбитър" и два спътника от програмата "Темис", една орбитална мисия на Индия "Чандраян 2", а на лунната повърхност все още функционират китайските апарати "Чанг'e 3" и "Чанг'e 4" (вторият от които е откъм обратната страна). Очакваме скоро да получим и първите резултати от възвръщаемата мисия "Чанг'e 5", която през декември 2020-та, след четири десетилетия и половина прекъсване, успя да събере проби от скалите и грунда на Луната, след което ги достави на Земята.

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3787-2021-luna-9-anniversary