Трудният път на Валентина Терешкова към космоса

[SAlexandrov 1695]

Трудният път на Валентина Терешкова към космоса

На кадъра: Валентина Терешкова по време на полета на "Восток 6". Фото: космическата програма на СССР 

8 март 2021 г. 23:45 ч.

Светослав Александров. Днешният празник 8-ми март е чудесен повод да си припомним историята на първата жена в космоса - Валентина Терешкова. Нейният полет на 16 юни 1963 г. се случва във времена, когато космонавтиката както в САЩ, така и в СССР е доминирана основно от мъже и всяко предложение за изпращането на жена в орбита среща сериозен отпор. Истината е, че Терешкова е единствената жена-космонавт в продължение на първите две десетилетия от космическата надпревара и никоя друга не полита в космоса чак до изстрелването на Светлана Савицкая през 1982 година. 

Основният космически деец, благодарение на който женският полет става реалност, е Николай Каманин. По това време той е човекът, който подбира космонавтите на космонавтите и сам решава Юрий Гагарин и Герман Титов да са първите в космоса. След историческите изстрелвания на "Восток 1" и "Восток 2", Каманин започва да преследва нова мечта - да изпрати в орбита жена-космонавт. Деецът подозира, че американците могат да изпреварят СССР в тази сфера. Но главният конструктор Сергей Корольов, академик Мстислав Келдиш и главнокомандващият на съветските ВВС Константин Вершинин са против. Минават шест месеца на интриги и задкулисни догоровки, за да може Каманин да получи одобрение (източник: Газета.Ру).

Когато идеята за изпращане на жена в космоса получава зелена светлина от политическата върхушка в СССР, се явяват над 800 кандидатки. От тях са селектирани 58, а от тях 23 са по-нататък одобрени да преминат през тежките медицински изследвания. Идеалната кандидатка трябва да е не по-висока от 167 сантиметра, да тежи не повече от 70 килограма и да е под 30-годишна възраст. Що се касае до професионалните умения, тук възниква проблем. Мъжете-космонавти са подбирани сред военните летци-изпитатели, но тази кариера е била недостъпна за съветските жени. По това време все още са се срещали някои жени-пилоти, които са служили във Втората световна война и са участвали във въздушни боеве, но вече не покривали критерия за възраст. Така че СССР започва да търси кандидатките за космическа мисия сред местните парашутни клубове, които са се нароили след 30-те години (източник: Supercluster). 

След като сериозните медицински изпитания приключват, накрая остават пет жени: Жана Йеркина, Татяна Кузнецова, Ирина Соловьова, Валентина Пономарьова и Валентина Терешкова. В селекцията на някои от тях е намесена и ръката на агентите на КГБ. На всички жени е обещано, че някой ден ще полетят, но реалността се оказва по-различна. След като Андриан Николаев и Павел Попович сближават два кораба "Восток" през 1962 година, логичното продължение на тази програма е да бъде осъществено сближение на други два кораба "Восток", пилотирани от жени. В крайна сметка този план не е одобрен и се взема решение на единия от корабите да лети мъж. Остава единствено да се определи коя от петте жени ще управлява другия кораб и така ще се превърне в първата жена-космонавт.

Кузнецова отпада първа - според Каманин тя е прекалено чувствителна и податлива на внушения и освен това не се представя добре на тренировъчната програма. Накрая не издържа медицинските изпитания и е елиминирана. Йоркина също се сблъсква с проблем по време тренировките - тя чупи крак след парашутен скок. Каманин изпитва и личностните качества на кандидатките. Той е притеснен, че след приключването на мисиите на Гагарин и Титов, двамата космонавти се изкушават от славата и се отдават на алкохолизъм и безразсъдно шофиране. Ръководителят на космонавтския отряд не иска да допусне това да се случи и с "неговите момичета". Така например Пономарьова си спечелва червена точка, тъй като, макар и рядко, пуши цигари и пие алкохол.

Окончателният избор обаче е направен не от специалисти, а от политическия елит. "Нямам съмнение, че Пономарьова бе най-добре подготвена за първия женски полет", пише космическият историк и автор Антон Первушин (източник: Supercluster). "За разлика от Гагарин, окончателният избор не бе направен от специалисти, а от високопоставени политици, сред които съветския лидер Никита Хрушчов. Той търсеше "Гагарин в пола". Хрушчов вярваше, че Терешкова ще представи по-добре идеалната съветска жена, не само защото тя бе работничка, но и заради това, че текстилната индустрия, която представляваше, щеше да играе ключова роля за неговите политики".

Терешкова се оказва идеалният кандидат от политическа гледна точка: с баща-тракторист, който е загинал в съветско-финландската война, отгледана от самотна майка - работничка в текстилната промишленост. Валентина Терешкова има образа на послушното дете, тъй като е последвала пътя на майка си и също е получила работа в местната текстилна фабрика. Но най-важното - тя е избрана за секретар на Комсомола, позиция, която ѝ отваря много врати. 

В крайна сметка Терешкова излита в космоса на борда на "Восток 6" и се прибира успешно на Земята. Но според Первушин (източник: Газета:Ру) не всички в отрасъла са доволни от нейния полет. Тя е понесла космическия си полет тежко - страдала е от гадене, не е могла да се храни, не е могла да се отвърже от креслото, не е изпълнила програмата с научните експерименти. Дори заспала от изтощение и пропуснала комуникационна сесия със Земята. Това е било достатъчно да разпали сексистките настроения в СССР, дори и Каманин да е дал в дневника си добра оценка на Терешкова, защото въпреки очевидните проблеми по време на нейния полет, тя е свършила много от задачите според плана, сред които е успешното осъществяване на радиовръзка с колегата Биковски, който по същото време летял в космоса на "Восток 5". Най-важното, Терешкова провела по-добре своето изстрелване от Николаев и Попович.

С полета на Терешкова приключва цяла епоха в космическия отрасъл на СССР. Космонавтката е изпълнила поръчката на политическите власти и те не виждат мотивация да пратят нова жена в орбита. Пономарьова и останалите продължават да тренират упорито за следващата мисия, доверявайки се на Каманин, че ще летят някой ден и те в космоса. Но това никога не се случва. Корольов умира през 1966 година, а през следващите две години загиват Гагарин и Владимир Комаров. След тези събития космическите проекти на СССР са съпътствани от забавяния и през 1969 година женският отряд е официално разформирован. Накрая през 1971 година Каманин се пенсионира.

Ще минат дълги години, преди човечеството да стане свидетел на мисията на Савицкая, но това е друга история.

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3852-2021-tereshkova-hard-way-space