Отиди на
Форум "Наука"

Болгарка и болга


Exhemus

Recommended Posts

  • Потребител

Обсъждали сме го.. Руснаците нарекоха ъглошлайфа - болгарка, защото за първи път го видяха в ръцете на българите. На този принцип видяхме, че имат имена различни предмети и животни.

  Сега ви представям думата "болга". Във всички средноазиатски републики  "болга" значи чук. (болга, булга балка, палка)  И то тези републики които ограждат предполагаемата прародина, независимо дали са тюркоезични или ираноезични.

    Те са мюсюлмани, но не са възприели  тюкско-арабската дума  "чекич", от която и нашата чук.  (даже в на татарски е "чукич" - най-близо до чук)

Какъв е този чук е ръцете на българите, с който са били запомнени? Нещо като боздуган? Или "чукът на Тор"?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е какъв може да е този чук?  Железен естествено,  и по това се отличава от по-стария модел каменни чукове.

Голяма част от тази терминология свързана с прабългарите е в същност свързана и с обработка на желязото и ковашките изделия. Както и в случая с руската "болгарка" никой българин не нарича така ъглошлайфа. Можем да предполагаме подобно и за чуковете.  

Археологическите разкопки от Салтово-Маяцките городища показват пълен набор от железарски инструменти - такива каквито ги познаваме днес:  чукове, тесли, мотики, клещи, длета, сърпове, стрели,  триони.  Прабългарите познават и ползват тия технологии, най-малкото в земите където те са пребивавали или са били в контакт тези изделия са добре познати.  Отделно -знаете че прабългарските войни са добре защитени с железни доспехи, брони, ризници.

Погледнах и за думата "сърп",  възможно и тя да има прабългарска връзка, с тая разлика че едва ли има тюркски корен, повече ми прилича да е заета от сармати или други индо-европейци.

серпантин - ползва се в тувински. 

 лат. serpens, serpentis 

Латинския ни дава много добра идея за връзката между сърп- змия като тази връзка е в подобието на сърпа, извит като змия.  От там тази дума вероятно е влязла и при иранските народи и тези от степите за да навлезе и при скити и бъдещи тюрки. В същото време в монголски се ползва "Хадуур", което при тувинците се появява като "кадыыры".

Примерно думата за "коса", кося  - за нея също има вероятност да е от прабългарски произход.

кас  - на чувашки значи режа.

 

 

 

Редактирано от tantin
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Exhemus said:

Обсъждали сме го.. Руснаците нарекоха ъглошлайфа - болгарка, защото за първи път го видяха в ръцете на българите. На този принцип видяхме, че имат имена различни предмети и животни.

Тази глупост от къде я измисли?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 50 минути, tantin said:

Примерно думата за "коса", кося  - за нея също и ма вероятност да е от прабългарски произход.

кас  - на чувашки значи режа.

 

Cision -> kision -> косион -> коса     // латински ; едно време Ц се е произнасяло К като кесар, цезар е по-късното

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 27 минути, Exhemus said:

Cision -> kision -> косион -> коса     // латински ; едно време Ц се е произнасяло К като кесар, цезар е по-късното

Тоест ти виждаш същата или подобна близост с латинския както и при случая със "сърп" ?  Интересно.  Тази близост може да е от ямненци или афанасиевци както и при по-късните сармати. 

А какво мислиш за бичкията?  

image.thumb.png.f6523fbcf9bf0f05a747ac3dd42357c2.png

При нас са запазени думи като бичкия, бича, бичкийница . 

В началото индоевропейците отиват на изток чак до Енисей и занасят множество ИЕ-терминология.  Там се заформя контакт с кети, енисейци, алтайци и бъдещите тюрки.   Онези племена са много по-изостанали към него момент и заимстват подобна ИЕ -терминология.  А отпосле с възхода на хуните същите нахлуват мощно на запад и донасят позабравената вече ИЕ терминология като част от хуно-тюркския речник.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 25 минути, tantin said:

Тоест ти виждаш същата или подобна близост с латинския както и при случая със "сърп" ?  Интересно.  Тази близост може да е от ямненци или афанасиевци както и при по-късните сармати. 

Така е. Даже не подлежи на обсъждане..

Преди случайно споменах Цезар, чието име 10000 пъти е разтягано тук. Но една от неговите етимологии е от Kaeso - срязвам. Когноменът идва от някой прародител, който е изпълнявал ритуалът "срязване" на луперкалиите. Ето от къде идва "коса" - като махнеш неподходящата буква :)  Значи Каесар, най-вероятно е било   косач или касапин.

Ахаа ..ето получихме и етимологията на касапин. А касапин си е само българска дума с претенции да е прабългарска. Това Тантине, за твое съжаление, ни отдатечава от тюрките  :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Exhemus said:

Това че руснаците казват на ъглошлайфа "болгарка", го знам много добре.

Преди 3 часа, Exhemus said:

Руснаците нарекоха ъглошлайфа - болгарка, защото за първи път го видяха в ръцете на българите.

Тази глупост откъде се пръкна? Да не сте объркали раздела на темата?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Exhemus said:

Преди случайно споменах Цезар, чието име 10000 пъти е разтягано тук. Но една от неговите етимологии е от Kaeso - срязвам. Когноменът идва от някой прародител, който е изпълнявал ритуалът "срязване" на луперкалиите.

Мерси за подсказването.  Да си припомним израза "Цезарово сечение" .. И това не е случайно..

По всичко личи че Цезар и сечение (тоест отрязване, срязване) са до голяма степен синоними.

image.png.e365bd1566ec0b5830d7b88081bfb2a8.png

Според една от версиите Цезар (Gaius Julius Caesar) се е родил по метода наречен на негово име - цезарово сечение..  Обаче тука се образува тавтология.. Цезар бил наречен така понеже бил роден със "срязване" . От там се получило името му.  Отпосле пък метода бил наречен едва ли не на името на Цезар.  И понеже бил толкова велик - после и другите царе започнали да се наричат Цезари... Ако погледнете в съседната тема дори и нашите царе са производни на ЦъСар - и станали за по-просто Царе....

Обаче нека се върнем на първоначалното значение :

Where did the term caesarean section come from?
 
 
 
Image result for caesarean section etymology
 
Roman law under Caesar decreed that all women who were so fated by childbirth must be cut open; hence, cesarean. Other possible Latin origins include the verb "caedare," meaning to cut, and the term "caesones" that was applied to infants born by postmortem operations.
 
В това отношение много близък до латинския е френския и това ни позволява да погледнем множество родствени думи ползвани и до днес..
scissors  - това означава ножица на английски, но произхода на тази дума не е от немските езици, а идва от латински и френски. 
les ciseaux  - иначе казано на обикновен език - режещите..
Cision - е малко трудно да бъде открита като дума, но знаещите френски едва ли имат особени съмнения какво значи. Има сходни думи които са къде къде по-разбираеми.
Един пример дето едва ли ще ви хареса: Circumcision .
Incision - 1. The act of excising or cutting out or off; extirpation; destruction.
 
Succision
Succision Suc*ci"sion, n. [L. succisio, fr. succidere, succisum, to cut away below, sub under + caedere to cut.] The act of cutting down, as of trees; the act of cutting off. [R.]
 
Горе-долу всички преведени примери са все за рязане на нещо.. Така и Цезар по всяка вероятност е псевдоним на "Срязания".  Досещате се че Цезарово сечение е нещо като "Отрязано сечение"...  
Дали обаче тази дума е достигнала до сарматите и от там до тюрките... Това определено е доста тежичка тема ... За момента не ми се хвърля в дълбоките води.  Ако има тука подготвени по тюркските въпроси - нека се изкажат.  Примерно Еркесията  - Ер-Кеси  (Джер-Кесси) - отрязаната земя.  
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По повод на коментираните по-горе думи - нека спомена също че има немалка вероятност сарматите да са доста близки езиково към власи и румънци, тоест да са говорили някакъв индо-европейски език - близък до латински и неговата разновидност - влашкия.  А ако търсим сарматско присъствие и до Кавказ - то това осигурява съответния контакт между хуни-тюрки с носителите на романските езици. В такъв случай трябва да загърбим вероятността прабългарите да са "сармати" и съответно да се спекулира със сарматски произход на българите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, tantin said:

По повод на коментираните по-горе думи - нека спомена също че има немалка вероятност сарматите да са доста близки езиково към власи и румънци, тоест да са говорили някакъв индо-европейски език - близък до латински и неговата разновидност - влашкия.  А ако търсим сарматско присъствие и до Кавказ - то това осигурява съответния контакт между хуни-тюрки с носителите на романските езици. В такъв случай трябва да загърбим вероятността прабългарите да са "сармати" и съответно да се спекулира със сарматски произход на българите.

Цитирай

 

Свободните фантази и откровенните спекулации няма как да ги оправдаеш с речник от рода на "има немалка вероятност". Твоите измислици с цел постигането на мечтата ти да изкараш прабългарите някакви хасаки, енисеи или чукчи край нямат, а това с сарматите-власи просто кърти мивки. Върти-сучи, и по всясакъв начин прабългарите трябва да са тюрко-чуваши. Щом има данни за връзка със сарматите, които не са тюрко-чуваши, трябва да ги премахнеш от играта като ги обявиш за някакви други, които днес няма как да са българи. С една твоя "немалка вероятност" зачертаваш трудовете на десетки историци и лингвисти, които са анализирали сарматските имена, топоними и думи, които са стигнали до нас. Абаев и Хармата могат само пасти да ядат след появата ти. Трябва да си скъсат трудовете, а ти няма нужда да пишеш свои, тъй като е ясно, че имаш право и възможност на мнения по интернет, без значение какви са. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, makebulgar said:

Свободните фантази и откровенните спекулации няма как да ги оправдаеш с речник от рода на "има немалка вероятност". Твоите измислици с цел постигането на мечтата ти да изкараш прабългарите някакви хасаки, енисеи или чукчи край нямат, а това с сарматите-власи просто кърти мивки. Върти-сучи, и по всясакъв начин прабългарите трябва да са тюрко-чуваши. Щом има данни за връзка със сарматите, които не са тюрко-чуваши, трябва да ги премахнеш от играта като ги обявиш за някакви други, които днес няма как да са българи. С една твоя "немалка вероятност" зачертаваш трудовете на десетки историци и лингвисти, които са анализирали сарматските имена, топоними и думи, които са стигнали до нас. Абаев и Хармата могат само пасти да ядат след появата ти. Трябва да си скъсат трудовете, а ти няма нужда да пишеш свои, тъй като е ясно, че имаш право и възможност на мнения по интернет, без значение какви са. 

Абаев си е Абаев. Никой не му оспорва останалите трудове, обаче скито-сарматския му речник е неприет, непризнат.

http://www.protobulgarians.com/Statii za prabaalgarite/Abaev-rechnik na skito-sarmatski dumi.htm

Погледни сам във въпросния речник  - има всякакви думи в него от 10 езика.

Ако погледнеш територията на Скития - това е огромно пространство. Колко са били народите , колко езици, колко диалекти, ами смесените езици? 

За индо-европейците знаем че са били там. Къде са германците, къде са тохарите и къде са хитайт /хетите/?

Тези 3 езика се спрягат за най близки към германските.

Славянски и латински са част от подобен континум.

Какво пречи и сарматския да е част от този континум? При това с по-голяма близост към латински/ влашки?

 

 

Редактирано от tantin
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 минути, tantin said:

При това с по-голяма близост към латински/ влашки?

Еми твоите "има голяма вероятност" или пък "с по-голяма близост" са спекулации, а не са някаква наука. Измислици демек. Учени като Абаев, Хармата и много други са изследвали сарматските езикови остатъци и те не са близки до латинския или влашкия, а са близки до иранските езици. И тези техни заключения не са измислици като твоите, а са основани на сериозен лингвистичен анализ. 

Ето ти труда на Хармата - http://www.bulgaria-is-alive.com/J_Harmata_Sarmati.pdf, отваряш на 68 страница и четеш натам какви са аргументите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 минути, makebulgar said:

Еми твоите "има голяма вероятност" или пък "с по-голяма близост" са спекулации, а не са някаква наука. Измислици демек. Учени като Абаев, Хармата и много други са изследвали сарматските езикови остатъци и те не са близки до латинския или влашкия, а са близки до иранските езици. И тези техни заключения не са измислици като твоите, а са основани на сериозен лингвистичен анализ. 

Ето ти труда на Хармата - http://www.bulgaria-is-alive.com/J_Harmata_Sarmati.pdf, отваряш на 68 страница и четеш натам какви са аргументите.

Мерси че се включваш със засилка в темата.  Аз не съм подготвен за такива дискусии, но поглеждам с удоволствие.  

Погледни в тази статия: https://vja.ruslang.ru/ru/archive/1992-5/50-59

К.Т. Витчак

Виж какво казват за "каруца":

image.png.7d23346283d73f7a45d2a2155fe2d872.png

 

Ако обърнеш внимание на гръцкото обяснение в първи ред:  кара-руес  - това означава 4 колела.  "roues" - на френски означава точно "колело".

А френския е директен приемник на множество латински думи.  Това което ние наричаме четириколка  - виждаш древното наименование кара (катр, чатр) - руес.

Тоест каруца си има директна връзка едно към едно с четириколка..  Сега въпроса ми е знаете ли кои са тези езици, в които думата "каруца" е запазена?

Български и Румънски..   Румънците я знаят тази дума и си я ползват както и ние.  Каруцар - знаете я тази дума - вижте я по-горе директно от скитския речник.

 

Другата интересна дума е за "брадва". Какво казват изследователите на скитски и сарматски езици:

image.png.1e3276826175912f173d35127509b62a.png

Нашата "брадва" както се вижда произхожда от старата скитска или сарматска дума 'paradu' .  А как от paradu е станало на то-пор  не мога да коментирам.

При нас ние ползваме и 2-та варианта: брадва и топор.

Това са румънските думи:  baltag (балтия),  bardă  (брадва) , toporaş (топор), satâr, (сатър) , secure, (секира) .

 

 

Link to comment
Share on other sites

Преди 16 минути, tantin said:

Сега въпроса ми е знаете ли кои са тези езици, в които думата "каруца" е запазена?

Български и Румънски..   Румънците я знаят тази дума и си я ползват както и ние.  Каруцар - знаете я тази дума - вижте я по-горе директно от скитския речник.

В гръцки също е запазена

Каро, кароци....

κάρο, καρότσι...

Редактирано от skiahtro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, tantin said:

Аз не съм подготвен за такива дискусии

Не си подготвен, но винаги имаш крайно мнение, и съответно прабългарите винаги излизат при теб, че са тюрко-енисеи или хасако-чуваши.

Иначе ние ползваме не само брадва и топор, а използваме и секира, манара, балтия и други. Брадва явно си е българска дума произлизаща от бьрат "бера" или нещо подобно. Топор е славянска, но и иранска, тъй като я има в иранските езици - др.-ир. *tараrа- «топор», ср.-перс. tabrak, нов.-перс. teber, кюрд. tefer, белудж. tараr, арм. tараr, тадж. tabar. Секира я има при южните и някои други славяни, но идва от латинското securis и я ползват и гърците - τσεκούρι. Балтия си е явно тюркска (турци, башкири, унгарци, казахи, кирг., но и османска дума (и при юдео-испанците). А манара е романска дума използвана в разни романски диалекти в североизточна Италия включително във венецианския. В такъв случай коя е била прабългарската дума?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 часа, Exhemus said:

  Сега ви представям думата "болга". Във всички средноазиатски републики  "болга" значи чук. (болга, булга балка, палка)  И то тези републики които ограждат предполагаемата прародина, независимо дали са тюркоезични или ираноезични.

    Те са мюсюлмани, но не са възприели  тюкско-арабската дума  "чекич", от която и нашата чук.  (даже в на татарски е "чукич" - най-близо до чук)

Какъв е този чук е ръцете на българите, с който са били запомнени? Нещо като боздуган? Или "чукът на Тор"?

Болга е чук в твърде малко страни. А чук явно идва от персийската и османска дума чекич, която при арабите е шакуш. Чекич е заета не само при тюрките, но и при много от балканските славяни. Хърватите, сърбите, макетата, циганите и ромънците ползват варианти близки до османската дума.

Link to comment
Share on other sites

Преди 36 минути, makebulgar said:

А манара е романска дума използвана в разни романски диалекти в североизточна Италия включително във венецианския.

Μαναρι - манари е малка брадвичка. Произлиза от μανα - майка, т.е. малкото на брадвата. "На мама детето". Манари се вика също на агнето, телето, има риби манари..

Балтас е сатър.

Редактирано от skiahtro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 44 минути, makebulgar said:

Не си подготвен, но винаги имаш крайно мнение, и съответно прабългарите винаги излизат при теб, че са тюрко-енисеи или хасако-чуваши.

 

Преди 44 минути, makebulgar said:

Брадва явно си е българска дума произлизаща от бьрат "бера" или нещо подобно.

Мен ако питаш брадва изобщо не е от "бера". Не знам как ти хрумна. Повече си мисля че е от "bardă".

Дадох    ти примери за вероятна близост на сарматски  с френски, латински и влашки, нещо за което ти в началото се нахвърли. Не изключвам сарматското влияние.  Абаев търси подобна близост на сарматски с осетински и алански. А съюза на сарматите с гетите и държавата им Сармато-гетия е още един аргумент за връзка с влашкия.

 

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, tantin said:

Мен ако питаш брадва изобщо не е от "бера". Не знам как ти хрумна. Повече си мисля че е от "bardă".

Тантине, сам каза скитското "парату". Не се ли сети че :

брадва -> пратва -> паратва -> парату   

Т.е. брадва произлиза от скитската дума и сигурно е късносарматско произношение.

 

 

п<->б, т<->д, у<->в      Трябва да разиграеш меки в твърди и някои други трансформации. Например изядане на края.

Сигурно "парату" е било "паратуа" в пра скито сарматски, но скитите са изяли края, а сарматите не са. После сарматите са минали на твърдо говорене...

 

пс  у<->в   става и в латинския :  Мантуа, Генуа, но италианците го пишат Мантова, Генова

Редактирано от Exhemus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Exhemus said:

Т.е. брадва произлиза от скитската дума и сигурно е късносарматско произношение.

 

 

п<->б, т<->д, у<->в      Трябва да разиграеш меки в твърди и някои други трансформации. Например изядане на края.

Разгледах малко - и няма да повярваш каква дълбока индо-европейски връзка има между брадва и хляб..  Английското bread  не случайно напомня на брадва.. Корените на тези думи сочат санскрит. Сега нямам време да го разяснявам. Става дума за плосък хляб, като пита,  катма , плачинта.    Брадвата е наречена така понеже е плоска, сплескана. От там тръгва наименованието.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

https://en.wikipedia.org/wiki/Paratha

Alooparatha.jpg

Това е индийски хляб. Паратха .

Alternative spellings and names include parantha, parauntha, prontha, parontay, paronthi (Punjabi), paratha (in Odia, Bengali, Malayalam), palata (pronounced [pəlàtà]; in Burma),[2] porotha (in Assamese), forota (in Sylheti), farata (in Mauritius and the Maldives) ...

 

The Hindi/Urdu word paratha is derived from Sanskrit (S. पर, or परा+स्थः, or स्थितः).[5] Recipes for various stuffed wheat puranpolis (which Achaya (2003) describes as parathas) are mentioned in Manasollasa, a 12th-century Sanskrit encyclopedia compiled by Someshvara III, who ruled from present-day Karnataka.[6] However, Puran poli is a separate bread. Earlier references to paratha have been mentioned by Nijjar (1968), in his book Panjāb under the sultāns, 1000–1526 A.D. when he writes that parauthas were common with the nobility and aristocracy in the Punjab.[7]

According to Banerji (2010), parathas are associated with Punjabi and North Indian cooking. The Punjabi method is to stuff parathas with a variety of stuffings. However, Banerji states, Mughals were also fond of parathas which gave raise to the Dhakai paratha, multilayered and flaky, taking its name from Dhaka in Bangladesh.[8] O'Brien (2003) suggests that it is not correct to state that the Punjabi paratha was popularised in Delhi after the 1947 partition of India, as the Punjabi item was prevalent in Delhi before then.[9]

 

За нас не е важен чак толкова вида на хляба.  Вижда се че това е вид питка, плосък хляб,  разточен на тънка плоскост и препечен.  Това е много древна индийска дума със корени в санскрит.  А това което сближава тази дума с брадвата е именно плоскост, разтегнатост, това че формата на този хляб е тъник и широк, разточен.  

За сравнение най-добре подхожда германски и неговата късна версия - английски.

Това са bread  - хляб , broad - широк

broad - old English brad "wide, not narrow," also "flat, open, extended," from Proto-Germanic *braidi- (source also of Old Frisian bred, Old Norse breiðr, Dutch breed, German breit, Gothic brouþs), which is of unknown origin. Not found outside Germanic languages. There is no clear distinction in sense from wide.

bread (third-person singular simple present breads, present participle breading, simple past and past participle breaded)

(transitive, dialectal) To make broad; spread.[1]

From Middle English brede (“breadth, width, extent”), from Old English brǣdu (“breadth, width, extent”), from Proto-Germanic *braidį̄ (“breadth”). Cognate with Scots brede, breid (“breadth”), Dutch breedte (“breadth”), German Breite (“breadth”), Swedish bredd (“breadth”), Icelandic breidd (“breadth”).

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ето какво казват в БЕР за брадвата:

image.thumb.png.89ac63cdb68ac1153f34122a22ebac1e.png

image.thumb.png.7be63084cdcb8ba9c2bb6c1193ae6bcb.png

Както виждате нашите класически  изследователи също смятат че брадва е заемка от германските езици.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Със сигурност не са видели за първи път ъгошлайфа в ръцете на българите, но са си купували оснвно български ъглошлайфи от Ловеч, и съответно са наложили името.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, Втори след княза said:

Моля, понеже и аз клоня към мнението на Exhemus, да споделите вашето мнение за етимологията на думата. Благодаря.

Не съм се интересувал от етимологията на думата. Но от приятели работели в Русия, знам че те я наричат така, понеже най-добрите машини продавани там, са нашите.

 Глупост наричам твърдението, че за първи път път са я видяли от нас. Нали не смятате че са изкарали цяла световна война, без да знаят какво е ъглошлайф?

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...