Отиди на
Форум "Наука"

Етимология на думите "слава" и "слово"


Recommended Posts

  • Потребител

Происхождение слова слава


Сла́ва. Общеславянское слово индоевропейской природы. Восходит к той же основе, что и слытьслово.

Происхождение слова слава в этимологическом онлайн-словаре Крылова Г. А.

Сла́ва. Встречается во многих славянских языках, будучи связано со «слыть», «слово» и тому подобными словами. Смысловые отношения между «слава» и «слыть» похожи на отношение между «молва» и «молвить»: молва возникает, когда все «молвят»; слава — когда кто-нибудь один «прослывет». Ведь в народной речи крепко живет и понятие о «дурной славе…»

Происхождение слова слава в этимологическом онлайн-словаре Успенского Л. В.

сла́ва «честь, похвала; слух, молва», укр. сла́ва, блр. сла́ва, др.-русск., ст.-слав. слава δόξα, αἴνεσις (Супр.), болг. сла́ва, сербохорв. сла̏ва, словен. slбva, чеш. slбva, слвц. slбva, польск., в.-луж., н.-луж. słаwа. Связано чередованием гласных со сло́вослыть (см.) Родственно лит. šlуvė ж. «честь, хвала», вост.-лит. šlãvė ж. «честь, слава», šlovė̃ «великолепие, роскошь», šlãvinti «славить», лтш. slava, slave «молва, слава», греч. κλέος, диал. κλέος ср. р. «слава», др.-инд. c̨rбvas ср. р. «хвала, слава, почет», авест. sravah- «слово», др.-ирл. clъ «слава», иллир. собств. Ves-clevesis; см. Траутман, ВSW 307 и сл.; Мейе, йt. 208; МSL 9, 144, 146; М.-Э. 3, 920; Френкель, ААSF 51, 50; Буга, РФВ 75, 145; Хендриксен, IF 56, 26; К. Г. Майер, Don. Natal. Schrijnen 408 и сл. Заимствование лит. šlovė̃ из слав. (Лескин, Bildg. 281) неприемлемо; см. Френкель, Хендриксен. Отсюда сла́вить, сла́влю, укр. сла́вити, сла́влю, др.-русск. славити, ст.-слав. славити, славлѬ δοξάζειν (Супр.), болг. сла́вя «славлю», сербохорв. сла̏вити, сла̏ви̑м, словен. slavнti, slavнm, чеш. slaviti, слвц. slаvit᾽, польск. sławić, sławię, в.-луж. sławić, н.-луж. sławiś. Ср. др.-инд. c̨rāvбyati «заставляет слушать, возвещает», авест. sravayeiti — то же, нов.-перс. sаrāуīdаn «петь» (Мейе, МSL 9, 144; Траутман, там же; Уленбек, Aind. Wb. 320).

Происхождение слова слава в этимологическом онлайн-словаре Фасмера М.

Сла́ва. Общеслав. Корень тот же, что в слытьслово (см.).

Происхождение слова слава в этимологическом онлайн-словаре Шанского Н. М.

https://lexicography.online/etymology/с/слава

 ПП: Думите "слава" и "слово" са били с един и същи корен, сродни думи... Следователно думите "славяни", "словяни", "словени" са имали еднакво или близко значение –  хора, за които се говори, известни, славни...

Езиците се развиват, някои думи се променят по форма... Както думите "булгари", "блъгари", "болгари" са равнозначни на "българи", така и "словени", "словяни" са равнозначни на "славяни"...

Марин Тачков Йорданов

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не им вярвай на руснаците. Те си докарват нещата както им е изгодно.

Например: етимологичният им речник - "артель" - произлизало от "арт" - изкуство /еврипейски начи/; а то всъщност е "задруга", "дружество" от тюркското "аркадаш", "артлик".  Както "артелна" е мястото, където майсторите си държат инструментите.  :)

Ами ако слава произлиза от слама или плява? Когато някой вършее, цялата му глава е в слама и плява. На залез сякаш има ореол като бог.  

 За славата е необходима публика. Озадачава ме библейското "той слезе от небето с много слава..." - тук отсъства публиката. Значи славата, в случая е нещо физическо? Я лъчи, я златен прах, я слама  :)  :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, Марин Йорданов said:

Думите "слава" и "слово" са били с един и същи корен, сродни думи... Следователно думите "славяни", "словяни", "словени" са имали еднакво или близко значение –  хора, за които се говори, известни, славни...

От първото не следва второто, няма такава логическа връзка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, Кухулин said:

От първото не следва второто, няма такава логическа връзка.

Според мен има... Чужденците са наричали славянските пламена "с/к/лави", "с/к/лавини", "с/к/лавени"... А те са се самонарекли "словени", "словене/словяне"...  

"В най-старите документи на старобългарски език от IX век е регистрирано самоназванието словѣне."

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 часа, Exhemus said:

Не им вярвай на руснаците. Те си докарват нещата както им е изгодно.

Например: етимологичният им речник - "артель" - произлизало от "арт" - изкуство /еврипейски начи/; а то всъщност е "задруга", "дружество" от тюркското "аркадаш", "артлик".  Както "артелна" е мястото, където майсторите си държат инструментите.  :)

Ами ако слава произлиза от слама или плява? Когато някой вършее, цялата му глава е в слама и плява. На залез сякаш има ореол като бог.  

 За славата е необходима публика. Озадачава ме библейското "той слезе от небето с много слава..." - тук отсъства публиката. Значи славата, в случая е нещо физическо? Я лъчи, я златен прах, я слама  :)  :)

Не става въпрос за гола вяра... :)

Фасмер е забележителен лингвист...

 

"От 1925 г. Фасмер живее в Берлин. През периода 1925 -1947 е редовен професор към Славянския институт на Берлинския университет. През 1928 г. е избран за чуждестранен член-кореспондент на Руската академия на науките. От 1937 до 1938 г. е гост-професор в Колумбийския университет в САЩ. Изнася лекции и в София, Будапеща, Букурещ и Хелзинки.

След Втората световна война (1939 – 1945) Фасмер преподава в Стокхолм (1947 – 1949), а през 1949 г. се установява в Свободния университет в Западен Берлин като редовен професор, завеждащ катедрата по славистика. Удостоен е с титлата почетен доктор на Философския факултет на Университета в Бон (1961)."

https://bg.wikipedia.org/wiki/Макс_Фасмер

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Марин Йорданов said:

Според мен има...

Да, разбирам идеята, но все пак трябва да търсим някаква логическа последователност в тези разсъждения. Това, че две думи са сродни и имат общ корен, по никакъв начин не означава, че са близки по значение. Може да са близки, а може и да не са близки. Например думите "рекс" и "ректум" са сродни и имат общ корен, но значенията са различни. 

Преди 1 час, Марин Йорданов said:

Чужденците са наричали славянските пламена "с/к/лави", "с/к/лавини", "с/к/лавени"... А те са се самонарекли "словени", "словене/словяне"...  

"В най-старите документи на старобългарски език от IX век е регистрирано самоназванието словѣне."

Това е така, съгласен съм.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, Кухулин said:

Например думите "рекс" и "ректум" са сродни и имат общ корен, но значенията са различни. 

Да, ама ректор и ректум толкова си приличат. :) 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 часа, Кухулин said:

Да, разбирам идеята, но все пак трябва да търсим някаква логическа последователност в тези разсъждения. Това, че две думи са сродни и имат общ корен, по никакъв начин не означава, че са близки по значение. Може да са близки, а може и да не са близки. Например думите "рекс" и "ректум" са сродни и имат общ корен, но значенията са различни.

Ами в случая е ясно, че са близки по значение... "Рекс" и "ректум" не са сродни, защото не са близки по значение... Същото е при "вода и "водя". И при двете коренът е "вод", но тези думи не са сродни заради различното си значение. Определяща е семантиката, а не фонетичната еднаквост... Например думите "син" /съществително/ и "син" /прилагателно/ не са сродни... :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, Марин Йорданов said:

Ами в случая е ясно, че са близки по значение... "Рекс" и "ректум" не са сродни, защото не са близки по значение... Същото е при "вода и "водя". И при двете коренът е "вод", но тези думи не са сродни заради различното си значение. Определяща е семантиката, а не фонетичната еднаквост... Например думите "син" /съществително/ и "син" /прилагателно/ не са сродни... :)

Не, тези сравнения не са коректни.

Корените на думите "вода" и "водя" едно време са звучали различно, обаче днес звучат еднакво заради някои фонетични промени. Тези две думи не са сродни.

https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Slavic/voda

https://en.wiktionary.org/wiki/voditi

Същото е положението с думите "син" в смисъл на роднина и "син" в смисъл на цвят. Едно време са звучали различно и не са сродни.

https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Slavic/synъ

https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Slavic/siňь

Коренът на думите "рекс" и "ректум" едно време е бил общ и е имал значение  "прав", но постепенно е дал различни форми с различни значения. Примерно като "управител" и "право черво".

https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Indo-European/h₃reǵ-

https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Indo-European/h₃rḗǵs

https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Indo-European/h₃réǵeti

https://en.wiktionary.org/wiki/rectum#Latin

Коренът на думите "слово" и "слава" едно време също е бил общ и е имал значение "чувам", но с времето е образувал нови думи по форма и значение.

https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Indo-European/ḱlew-

https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Slavic/slovo

https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Slavic/slava

Гърците наричат групата "словени" с измененото име "с/к/лавени" не защото им се въртят някакви асоциации със славни хора, а защото чуват славянския звук "о" като "а". Сравни например думите "Солун" и "Тесалоники".

Много по-късно руснаците изменят името на тази група до "славяни" по други съображения. Възможно е да има косвено влияние на латинския, който заема думата от гръцкия със звук "а".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, Кухулин said:

Коренът на думите "слово" и "слава" едно време също е бил общ и е имал значение "чувам", но с времето е образувал нови думи по форма и значение.

https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Indo-European/ḱlew-

Прабалтославянски : *ślā́ˀwāˀ

  • Праславянски: *slava  (  слава  )
    Преди 13 часа, Кухулин said:

    Много по-късно руснаците изменят името на тази група до "славяни" по други съображения. Възможно е да има косвено влияние на латинския, който заема думата от гръцкия със звук "а".

    По какви съображения?... Това е въпрос на терминология... Има ли значение дали терминът ще е "славяни" или "словяни"?...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Марин Йорданов said:

По какви съображения?... Това е въпрос на терминология... Има ли значение дали терминът ще е "славяни" или "словяни"?...

В епохата на национализма такива неща имат голямо значение. Едни се радват на "висша раса", други се радват на "славен народ" и така.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 часа, Кухулин said:

В епохата на национализма такива неща имат голямо значение. Едни се радват на "висша раса", други се радват на "славен народ" и така.

Всъщност панславянската идея е формулирана от хърватския историк Винко Прибоевич. Той "оправдава съществуването на панславянската общност чрез ясни езикови, исторически и културни маркери с аргументи. Славянският феномен е откритие на Винко Прибоевич... Словото му /"Слово за произхода на увенчаните със слава славяни"/ е отпечатано във Венеция през 1532 г. на латински език."

Затова не е вярно твърдението ти, че "руснаците изменят името на тази група до "славяни"...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 40 минути, Марин Йорданов said:

Всъщност панславянската идея е формулирана от хърватския историк Винко Прибоевич. Той "оправдава съществуването на панславянската общност чрез ясни езикови, исторически и културни маркери с аргументи. Славянският феномен е откритие на Винко Прибоевич... Словото му /"Слово за произхода на увенчаните със слава славяни"/ е отпечатано във Венеция през 1532 г. на латински език."

Затова не е вярно твърдението ти, че "руснаците изменят името на тази група до "славяни"...

Сам пишеш, че става дума за латински език. Но по същество си прав - идеята не се ражда в руска среда, т. е. твърдението ми не е вярно. Трябва да се види къде точно се появява думата "славяни" в славянски текст.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има една такава връзка : думдумата "реч" прилича на санскритското "риг". А ведите се делят на "чуто", "шрути" и "смрити", запомнено. Не зная как е в шумерския, акадския и иврит и други древни езици. Но ми направи впечатление, което пишете, че слово и слава имат един корен със значение чуто.

От тук асоциацията ми е с " чуто" като откровение. И тъй като е чуто, славата не е за изговарящия го.

 

:)Слава - славиш някого със слова.

Добре е и с дела обаче :)

 

А това пък ми е смешно. Нали знаете, немците защо са немци, от "неми" съм чувал че е. Обратното на славяни. Но после почваме да ги уважаваме и си взимаме такъв цар...

 

 

Редактирано от Петър Станков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 30 минути, Петър Станков said:

От тук асоциацията ми е с " чуто" като откровение. И тъй като е чуто, славата не е за изговарящия го.

 

:)Слава - славиш някого със слова.

Добре е и с дела обаче :)

Но може да направим връзка с "прочут"...

Човек бива славен и заради делата си... :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Кухулин said:

 Трябва да се види къде точно се появява думата "славяни" в славянски текст.

В Полско-Литовската държава към края на 16-ти, началото на 17-ти век.  Не е ясно кой точно въвежда термина славяни, тъй като по-това време работят поне 10-на човека които се интересуват от темата. По принцип всички работят с няколко езика (западно-руски, полски, латински,  гръцки).  Няма още стандарт и се изполват разни форми - словени, словяни, славени и славяни.  Граматиката на Смотрицки например е озаглавена "Γραμματικῇ Славе́нскиѧ пра́вилное сѵ́нтаґма"  (с А вместо О, но с Е на мястото на старият ят). Вътре в самата граматика обаче се среща и  съвремената форма "славяни" с А и Я (Я е изписана с буквата Ѧ)

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Atom said:

В Полско-Литовската държава към края на 16-ти, началото на 17-ти век.  Не е ясно кой точно въвежда термина славяни, тъй като по-това време работят поне 10-на човека които се интересуват от темата. По принцип всички работят с няколко езика (западно-руски, полски, латински,  гръцки).  Няма още стандарт и се изполват разни форми - словени, словяни, славени и славяни.  Граматиката на Смотрицки например е озаглавена "Γραμματικῇ Славе́нскиѧ пра́вилное сѵ́нтаґма"  (с А вместо О, но с Е на мястото на старият ят). Вътре в самата граматика обаче се среща и  съвремената форма "славяни" с А и Я (Я е изписана с буквата Ѧ)

Чел съм, че думата "славяни" навлиза в руския език от полския... Благодаря за примерите, които си посочил! Те са показателни за естественото развитие на лексиката, на езика...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Марин Йорданов said:

Чел съм, че думата "славяни" навлиза в руския език от полския... Благодаря за примерите, които си посочил! Те са показателни за естественото развитие на лексиката, на езика...

Изконно полската дума е слОвяни, а украинската би трябвало да е словИни.  А-то в  славяни очевидно е латинско влияние. В това няма нищо чудно, тъй като всички тези автори които се занимават с проблема ползат  латински и са високо образовани.  Смотрицки например от днешна гледна  е "езиков украинец" и първоначално учи в Острожката академия, където според Укипедия усвоява "в съвършенство" църковнославянски и гръцки. Продължава образованието си в академията във Вилнюс, а след това обикаля из Европа и слуша лекции в редица университети: Лайпциг, Витенберг, Нюрнберг и др.

С други думи формата "славяни" не навлиза в руския език от полския говорим или книжовен език, а по книжовен път, пак от Полско-Литовската държава,  но чрез книгите на отделни автори като Смотрицки. 

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Богоин представлява очевидно славянизирана форма на прабългарската класова титла багаин със закономерно застъпване на неудареното чуждоезиково А с О в славянски, срв. поган от лат. paganus, Тимок от Timacus и пр."

https://electronic-library.org/books/Book_0068.html

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...