Отиди на
Форум "Наука"

Топ 10 на най-вълнуващите космически събития през 2021 година


Recommended Posts

  • Модератор Космически науки

Топ 10 на най-вълнуващите космически събития през 2021 година

2021-16-july-zhurong-parachute.jpg

На снимката - китайският марсоход "Чжурон" доближава парашута и задния щит, с помощта на които се спусна на марсианската повърхност. Photo credit : CNSA

Прочетете останалите статии от поредицата: 

Космическата 2022 година - какво да очакваме?

Изпращаме 2021-ва година като рекордна по брой пилотирани космически полети! 

27 декември 2021 г. 10:30 ч.

Светослав Александров. В третата от традиционната поредица "празнични статии" ще ви представя класацията Топ 10 на КОСМОС БГ за най-вълнуващите космически събития, които се случиха през отминаващата година. А 2021-ва беше една наистина невероятна космическа година, справедливо описана от сп. "Тайм" като "една от най-успешните години в космонавтиката след златната епоха през 60-те и 70-те". 

10. Арабският свят направи своите първи стъпки в междупланетните изследвания

2021-uae-mars-mission-data.jpg

Снимка на Марс, заснета от мисията на ОАЕ "Ал-Амал". Photo credit : UAE Space Agency

На 9-ти февруари автоматичната междупланетна станция "Ал-Амал" на ОАЕ влезе в орбита около Червената планета. Никога до този момент арабска държава не е имала своя междупланетна космическа експедиция. Вярно - ОАЕ реализира проекта "Ал-Амал" със сериозна помощ от САЩ - на практика космическият апарат, както и неговите научни инструменти, са построени в лабораториите на американските университети. Но все пак инициативата е ръководена от космическия център на ОАЕ Мохамед бин Рашид. 

"Ал-Амал" ще изучава тайните на марсианската атмосфера, като се очаква научните резултати да имат огромно значение за решаването на земните проблеми, в това число замърсяването на въздуха и глобалното затопляне. 

9. За пръв път в космоса бе изпратена мисия, която ще тества системи за защита на Земята от опасни астероиди

2021-24-nov-dart-launches.jpg

Снимка от изстрелването на "Дарт" през ноември. Photo credit : NASA

На 24-ти ноември ракета на СпейсЕкс "Фалкън 9" изпрати на път към астероидната система Дидим-Диморф автоматичната междупланетна станция на НАСА "Дарт". Целта на роботизираната експедиция е за пръв път да бъдат изпробвани системи за защита от опасни астероиди. Нито Дидим, нито Диморф представляват заплаха за Земята, но все пак представляват удобен тренировъчен полигон в случай че някой ден бъдем изправени пред подобна опасност. Стига всичко да мине по план, догодина на 2-ри октомври Диморф ще бъде поразен от "Дарт", а учените ще анализират дали ударът е бил достатъчен за отклоняването на мъничкия астероид от неговата орбита. 

8. За пръв път след 2009 година хора пропътуваха отвъд пределите на най-ниската околоземна орбита

2021-inspiration-4-photo-4.png

Снимка, заснета по времето на частното космическо пътешествие "Inspiration4". Photo credit : SpaceX

Извън всякакво съмнение е, че през 2021-ва година станахме свидетели на бурно развитие в пилотираната космонавтика, породено от навлизането на частни предприемачи в тази област. Разбира се, тук мога да напомня за полетите на Ричард Брансън и Джеф Безос, или за руския филм "Вызов". Но една експедиция се откроява от всички - "Inspiration4", проведена през септември посредством кораба на Илон Мъск "Крю Драгън". 

Истината е, че през по-голямата част от космическата епоха астронавти рядко са се отправяли далече от нашата Земя. Почти всички орбитални експедиции в историята на човечеството са били изпращани на височина 300-450 километра над земната повърхност. Изключение от това са само 15 пилотирани експедиции - единствените, по време на които хора са се отдалечавали на повече от 500 километра от нашата планета. Сред тях включваме деветте полета до Луната в рамките на програмата "Аполо", двата полета на американски кораби "Джемини" с висок орбитален апогей и четирите мисии на совалки до телескопа "Хъбъл". Последната от тези совалкови експедиции бе реализирана през 2009 година.

Именно това прави "Inspiration4" толкова съществено постижение - за пръв път след 2009-та четирима души (и то не професионални астронавти, а туристи!) достигнаха височина 590 километра. Така благодарение на частното предприемачество човечеството започва лека-полека да се откъсва от затвора на ниската околоземна орбита. 

7. Първото пътешествие до троянските астероиди на Юпитер

nasa-lucy.jpg

Космическата мисия "Луси" - илюстрация. Image credit : NASA

На 16-ти октомври от космическия център Кейп Канаверал бе изстреляна ракета "Атлас 5" с американската космическа мисия "Луси". Името на експедицията не е случайно - то е същото като на известния австралопитек, чието откритие през 1974 г. се оказа решаващо за разбирането на еволюцията на хоминидите и появата на съвременния човек. 

Но макар че късната еволюция (в това число на бозайниците и хората) е сравнително добре позната на учените, това не може да се каже за най-ранната, когато са се оформяли планетите от Слънчевата система и когато смятаме, че са се появили най-древните бактерии. Ето защо "Луси" ще изучава общо 8 астероида, отломки от образуването на нашата планетарна система. Един от тях принадлежи към основния астероиден пояс, а седем са от т.нар. клас Троянски астероиди на Юпитер - т.е. малки небесни тела, които споделят орбитата на Юпитер и кръжащи около Слънцето отпред или отзад спрямо гигантската планета.

Никога досега космическа мисия не е имала за задача да посети толкова много астероиди, така че "Луси" често пъти бива наричана Вояджърът на астероидните пътешествия (по подобие на мисията "Вояджър 2", която през 70-те и 80-те години посети всички планети от Външната слънчева система).

6. Първото посещение на Меркурий след 2015-та година

2021-bepicolombo-photographs-mercury.png

Снимка на Меркурий, заснета през октомври от японско-европейската космическа експедиция "БепиКоломбо". Photo credit : ESA/BepiColombo/MTM, CC BY-SA 3.0 IGO

За съжаление най-близката до Слънцето планета не се радва на особено внимание от земните изследователи. Допреди октомври т.г. единствено две космически експедиции са изучавали Меркурий - американската "Маринър 10" през 1974 и 1975 г. (кратки облитания) и американската "Месинджър" в периода между 2011 и 2015 г. (орбитална мисия). 

Но на 2-ри октомври т.г. мисията на Европейската космическа агенция (ЕКА) и Япония "БепиКоломбо" проведе своето първо от общо шест облитания на Меркурий, преди да навлезе окончателно в орбита около планетата през 2025 година. По време на това облитане бяха заснети първите снимки на меркурианската повърхност от 2015-та година насам и бяха получени научни данни, които ще бъдат анализирани през следващите месеци от изследователите.

Следващото посещение на Меркурий от "БепиКоломбо" е планирано за догодина на 23-ти юни. 

5. За пръв път космическа мисия навлезе в атмосферата на Слънцето

2021-parker-enters-solar-atmosphere-ws.j

На илюстрацията: космическата мисия "Паркър" навлиза в Слънчевата атмосфера. Image credit : NASA

През 2021-ва година автоматичната междупланетна станция на САЩ "Паркър" влезе в атмосферата на нашето Слънце - постижение, което, по думите на НАСА, може да се сравни с първите кацания на Луната. Също както ранните спускаеми апарати изследваха лунната повърхност по начин, който е невъзможен посредством дистанционни наблюдения, така "Паркър" директно изучи съставките на горната слънчева атмосфера - короната.

"Ние видяхме как условията изцяло се променят", съобщава ученият Стюарт Бейл от Калифорнийския университет - Бъркли. "Вътре в короната магнитното поле на Слънцето става много по-силно и е доминирано от движението на частиците. Така че космическият апарат бе обкръжен от материя, която е в директен контакт със Слънцето".

Изследователите са изключително развълнувани да изучават горната слънчева атмосфера, защото голяма част от процесите се случват именно там. Любопитен факт, който малцина знаят е, че някои региони от короната са по-горещи от самата слънчева повърхност и температурата там надхвърля милиони градуси. А температурата на видимата слънчева повърхност е едва 6 000oC.

4. Рекорд във възвръщаемостта - 10 излитания, 10 кацания на една и съща степен на орбитална ракета 

2021-9-may-falcon-9-launches.jpg

Кадър от изстрелването на 11-ти май. Photo credit : SpaceX

Всъщност 11, ако трябва да броим и полета през декември :) Но десет представлява хубаво, кръгло число, което символизира сериозния напредък във възвръщаемостта. На 9-ти май беше проведено изстрелване на ракета "Фалкън 9" със спътници на СпейсЕкс "Старлинк". Ракетата бе оборудвана с първа степен "B1051", която до този момент бе летяла девет предходни пъти. Десетият полет на степента се оказа отново безупречен и както се очакваше, тя извърши меко кацане върху плаваща платформа, разположена в Атлантическия океан.

Това бе важно постижение на СпейсЕкс - фирмата на Илон Мъск е проектирала първите степени да могат да изпълняват до 10 полета с минимална поддръжка и до 100 полета с по-сериозна поддръжка. Мнозина смятаха опитите на предприемача да постигне възвръщаемост за неосъществими, несериозни или най-малкото за непрактични. Например Тори Бруно, изпълнителният директор на Юнайтед Лонч Алайънс (обединението между Боинг и Локхийд Мартин), е изказал мнение, че ракетите трябва да започнат да летят по десет пъти, за да има смисъл от рециклирането. 

Е, Илон Мъск го направи. 

3. Китай кацна на Марс за пръв път

2021-16-july-zhurong-parachute.jpg

На снимката - китайският марсоход "Чжурон" доближава парашута и задния щит, с помощта на които се спусна на марсианската повърхност. Photo credit : CNSA

На 15-ти май спускаемият апарат на роботизираната експедиция "Тянвън-1" с марсохода "Чжурон" постигна меко кацане на повърхността на Червената планета. Това не само бе първото спускане на мисия на Китай на марсианската повърхност, но за пръв път държава, различна от САЩ, успя да приземи меко работеща автоматична станция на Марс (без да броим злополучния опит на СССР от 1971 г., когато "Марс 3" изпълни меко кацане, но мисията не остана работоспособна след това и броени секунди по-късно радиоконтактът прекъсна завинаги). 

Така Щатите вече не са абсолютен монополист в изследванията на повърхността на Марс. Надяваме се, че през следващите месеци китайските учени ще обогатят човешките познания за планетата и ще ни съобщят за нови, вълнуващи открития! 

2. НАСА осъществи първия в историята на човечеството управляем полет във въздуха на друга планета

2021-19-apr-ingenuity-flies.jpg

На тази снимка, заснета на 19 април от марсохода "Пърсъвиърънс", се вижда летящият над марсианската повърхност хеликоптер "Инджинюъти". Photo credit : NASA

На 18-ти февруари на марсианската повърхност кацна най-новият марсоход на САЩ "Пърсъвиърънс". Но това, което отличаваше мисията от по-предходните роботизирани експедиции бе, че този път заедно с марсохода беше спуснат и експериментален хеликоптер на име "Инджинюъти". След двумесечна подготовка и проверка на системите, на 19-ти април хеликоптерът бе най-сетне готов за полет и този ден влезе завинаги в историята на авиацията и космонавтиката. Никога досега летателен апарат, който е по-тежък от въздуха, не беше осъществявал управляаем полет на друга планета (макар че през 80-те години на миналия век съветските мисии "Вега" са изпращали във венерианската атмосфера свободно реещи се балони).

Към днешна дата "Инджинюъти" е изпълнил безпроблемно 18 полета, последният от които преди седмица. 

1. Космическият телескоп "Джеймс Уеб", наследникът на "Хъбъл", най-сетне бе изстрелян

2021-25-dec-james-webb-launches.png

Кадър от изстрелването на "Джеймс Уеб" на 25-ти декември. Photo credit : NASA TV

Малцина вярвахме, че ще доживеем до този миг. Разработката на космическия телескоп на НАСА "Джеймс Уеб" бе съпътствана от множество технически проблеми и отлагания, проточвайки се четвърт век. Всяка поредна година полетът на телескопа се отлагаше с още една година. 

Но през 2021-ва работата по него най-сетне достигна до финалната права и навръх Коледа телескопът бе изстрелян благополучно посредством европейска ракета "Ариана 5". 

"Джеймс Уеб" често пъти бива наричан заместникът на "Хъбъл", но далеч по-точен израз е да се каже, че е негов наследник. За разлика от "Хъбъл", който работи във видимата и ултравиолетовата област на електромагнитния спектър, "Джеймс Уеб" ще изучава космическите обекти в инфрачервената област. Така че способностите на двата телескопа не са идентични. Но, работейки при по-големи дължини на вълните, "Джеймс Уеб" е в състояние да забележи неща, които са недостъпни за "Хъбъл", така че новият телескоп ще надгражда досегашната наука. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4292-2021-top-ten-vents

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...