А какво се случва в Русия?

[gmladenov]

От мрежата:

Цената на бензина АИ-95 на борсата в Санкт Петербург след търговията в сряда отново счупи историческия си рекорд, надхвърляйки 82 хиляди рубли за тон; марката АИ-92 също актуализира ценовия си максимум за трети пореден ден, според данните за търговията.

Борсовата стойност на двете марки нараства почти непрекъснато през цялото лято. През август и двете актуализираха ценовите си рекорди, които се държаха от септември 2023 г.

Вице-премиерът на Русия Александър Новак подкрепи предложението на Министерството на енергетиката за удължаване на пълната забрана за износ на бензин от страната до септември, съобщи правителството миналата седмица. А ембаргото за непроизводители се предлага да бъде удължено до края на октомври.

--

Също така се съобщава, че в някои раойни на Русия вече не се продава бензин на частни лица, а само на фирми и ведомства.

Редактирано Август 20 от gmladenov

[gmladenov]

В Русия рязко поскъпнаха ремонтите на европейски автомобили. По независими оценки цената на ремонтите за собствениците на европейски автомобили се е увеличила с 25-65% през последната година, като за долна граница на този диапазон се използват неоригинални резервни части, които са налични в сервиза.

Една от причините за това увеличение на цените са нарасналите разходи за самите ремонтни дейности, по-специално за демонтиране на повредени части и тяхното възстановяване, отбеляза Всеруският съюз на застрахователите (ВСУ). Това се дължи на недостига на персонал в индустрията, възникнал след напускането на Русия на чуждестранни марки. Ръстът на цените на резервните части също оказва влияние. Например, според Согаз, цената на компонентите за Renault се е увеличила с 33% през годината, за Volkswagen - със 72%, а в премиум сегментите - за Audi и Porsche - почти два пъти повече.

[Skubi]

Да искат помощ от кубинците. Те отлично знаят как да съчетаят 5-6 вида части от инч до метров стандар в един движещ се автовобил. 

[Warlord]

Ударите на украински дронове по руски рафинери вече се отразяват драматично в някои части на Русия. В окупирания Крим и Забайкалието гориво по бензиностанциите няма. Скромните запаси се раздават на предприятията с купони.

 

https://www.segabg.com/hot/category-economy/rusiya-veche-prodavat-benzin-kuponi

[Р. Теодосиев]

Става още по-интересно

Очертава се перфектната буря по отношение на горивния сектор в РФ. Освен "извънредните" ремонти на НАКРАТКО, които се налагат е момента (заради атаките по тях), за есента са били насрочени планови ремонти на 9-10 рафинерии. Още по-веселото е, че текущите запаси са на много ниско ниво, понеже играчите на пазара смятали, че през есента потреблението ще спадне, а високите ставки по кредитите ги карали да се въздържат от формиране на големи запаси...

Из групата на ДРМ: https://t.me/drmtalk/203874

[gmladenov]

Финландия изгражда „по-здрава ограда“ на границата си с Русия, пише Гардиън. Основната причина: предотвратяване на незаконната миграция от Русия, по-специално, според Мати Питкянити, командир на граничния окръг Северна Карелия, от „войници, бягащи от войната“.

[gmladenov]

Украинска поговорка: Чем дольше СВО, тем меньше НПЗ.

[Р. Теодосиев]

Под прицел – Нефтопреработвателните заводи (НПЗ): как ударите на Украйна променят руската нефтена индустрия

(Колонка на Михаил Крутихин)

"Точни данни за щетите, които украинските дронове и ракети са нанесли на руската нефтопреработвателна индустрия, няма.

Регионалните власти и компаниите – собственици на пострадалите предприятия – по естествени причини във военно време крият или занижават размера на загубите. Освен това във всеки отделен случай е трудно да се разбере какво оборудване на заводите е пострадало, в каква степен и как конкретният удар е повлиял на работоспособността на дадения обект.

Когато от строя излиза една (понякога единствената) инсталация за първична преработка, която приема суровината, няма смисъл да се задействат останалите неповредени звена, предназначени за по-нататъшна преработка. В същото време разрушените резервоари за съхранение на нефт и нефтопродукти или инсталации за вторично очистване могат да се считат за сравнително лесно отстраними загуби.

По официални данни към 2020 г. (след което практически нищо не се е променило) сумарният капацитет на руските НПЗ е 332,2 млн. тона годишно. През 2022 г. тези заводи са преработили 276 млн. тона суров петрол.

По приблизителни изчисления, след украинските удари към 24 август от строя са изведени 51,8 млн. тона годишен капацитет на местната нефтопреработка, тоест около 16% от потенциала ѝ.

Като се има предвид, че удари бяха нанесени по заводи в европейската част на Русия, докато Урал, Сибир и Далечният изток засега са недостъпни за въздушни атаки от украинска територия, процентът на щетите в западната част на страната е значително по-голям. (Най-далечният – и засега неефективен – удар бе нанесен на 9 август по Ухтинския завод на „Лукойл“ в Коми, на 2000 километра от украинската граница.)

За най-резултатни в последно време се смятат въздушните атаки, които задълго спряха работата на големи заводи – в Новокуйбишевск, Саратов, Самара и Волгоград. Рязанският НПЗ пострада частично. Блузки до властта източници твърдят, че ремонтът ще отнеме от две седмици до няколко месеца.

При това украинците, изглежда, възнамеряват да засилят атаките срещу такива заводи – което означава, че общият капацитет на нефтопреработката в Русия ще намалява.

Активизирането на атаките по НПЗ съвпадна със сезон, когато търсенето на моторни горива е особено високо. Освен потребностите на военната машина, производителите на селскостопанска продукция [в Русия] трупат дизелово гориво преди жътвата. А и населението към края на лятото използва автомобилния транспорт в максимална степен – особено предвид проблемите с авиционния транспорт в Русия.

На всичкото отгоре в настоящия момент нефтените компании се стремят да изнасят възможно най-много суров петрол, за да не се занимават с преработка и вътрешния пазар, тъй като правителството не е в състояние да компенсира загубите от такъв бизнес, въпреки трите налични механизма за компенсации от федералния бюджет.

„Роснефт“ предпочита да изпраща в Китай възможно най-много суровина по трасето ВСТО (Восточная Сибирь — Тихий океан), оставяйки недонатоварени НПЗ в Хабаровск и Комсомолск на Амур и създавайки дефицит на далекоизточните бензиностанции.

Бързият ръст на цените по бензиностанциите в значителна степен е предизвикан именно от това, че обичайните логистични вериги за доставки на горива са нарушени заради спирането на работа на НПЗ.

В тези условия е трудно да се повярва на пропагандни публикации на „експерти“, които утешават недоволните, твърдейки, че „кризата е под контрол“, „ситуацията е сложна, но управляема“ и т.н.

В Киев не може да не виждат до какви последици довеждат ударите по руската нефтопреработка – и явно възнамеряват да продължат да нанасят щети на икономиката на агресора. Нещо повече, вече наблюдаваме удари по [свързани с индустрията] стратегически цели – като инфраструктурата за износ на нефт.

Твърди се, че по време на президентството на Байдън американската администрация била помолила украинците да не вредят на износа на руски петрол, за да не възникне дефицит на световния енергиен пазар и съответно да не се покачат цените на нефта.

Днес, когато няма дефицит в предлагането на световния пазар, а свободните мощности на редица нефтодобиващи страни могат с лекота да компенсират съкращаването на руските доставки, отбраняващата се Украйна няма смисъл да се въздържа.

Наскоро под удар попадна важен възел за транспортиране на нефт в Унеча на границата с Беларус, откъдето се извършват доставки за Словакия и Унгария, а също и към балтийските износни терминали в Уст-Луга (като в това не включваме атаките срещу беларуските заводи). Мишена станаха и обекти в самата Уст-Луга, където наскоро пострадаха инсталации, обслужващи износа на кондензат от „Новатек“. В обсега на украинските военни са и нефтоналивните терминали на Новоросийск и Туапсе, а в перспектива – и в Приморск в Ленинградска област.

Докато войната срещу Украйна продължава, ответните удари по най-чувствителните обекти в Русия не само ще продължат, но със сигурност ще стават все по-ефективни.

Прекъсванията в снабдяването на бензиностанциите и ръстът на цените на горивата [в Русия] са само първите сигнали за неизбежна масова криза. За нападението над съседите ще плаща цялата страна."

Източник: Вот.Так

via Бесарабски фронт 2.0

[Димитър Йорданов]

Михаил Мишустин предлага Русия да се оттегли от конвенцията против изтезанията. По-този начин ще се лиши европейския съд по правата на човека да прави инспекции на място. 

На 25 август руският премиер Михаил Мишустин подписа резолюция, която призовава Москва да се оттегли от Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията.

Резолюцията призовава руския президент Владимир Путин да оттегли Русия от десетилетното споразумение. „Относно внасянето до президента на Руската федерация да одобри предложение за денонсиране от страна на Руската федерация на Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание“, се казва в резолюцията.

Останалото в линка по-долу. 

https://frognews.bg/novini/rusiia-otteglia-konventsiiata-predotvratiavane-iztezaniiata.html

 

 

[gmladenov]

Украинските удари са извадили от строя руските нефтени и газови съоръжения, осигуряващи най-малко 17% от рафинерийския капацитет на страната, или 1,1 милиона барела на ден, според изчисления на Ройтерс.

Един източник е изчислил, че щетите по тръбопровода „Дружба“ и маршрута Усть-Луга биха могли да намалят износа с до 500 000 барела на ден.

Наличността на превозни средства също е ограничена до края на август, което намалява способността на Русия да увеличава доставките, каза източникът.

Друг източник заяви, че пристанището Усть-Луга в момента работи само на половината от капацитета си от 700 000 барела на ден и не е ясно кога терминалът ще може да достигне пълния си капацитет. Претоварванията се пренасочват към Новоросийск и Приморск, добави източникът.

[gmladenov]

От мрежата:

Руското правителството заяви, че икономическият растеж в Русия е почти напълно спрял През юли 2025 г. икономическият растеж в страната практически спря: темпът му беше 0,4% на годишна база, съобщи Министерството на икономическото развитие в сряда. За сравнение ръстът през юни беше 1% (2,5 пъти по-голям), а през декември миналата година беше 4,5% (11 пъти по-голям).

Индустрията се озова на ръба на стагнация - с 0,7% ръст. А индустриите, които бързо се развиваха миналата година, изпаднаха в дълбока рецесия. Производството на облекло през юли се срина със 7% на годишна база, на мебелите - с 12%, на електрооборудването - с 6,5%. Спадът в металургията се ускори до 10,2%.

Дори във военно-промишления комплекс (производство на „готови метални изделия“, производство на „компютри, електроника и оптика“) темпът на растеж стана 3,5-5 пъти по-малък. Излишните средства, които бяха използвани за стимулиране на икономиката, пресъхват, заявява икономистът Владислав Иноземцев (посочен в Руската федерация като чуждестранен агент). За да подкрепят допълнително военната индустрия, властите ще трябва да повишат данъците и да изтеглят ресурси от гражданските сектори, а това ще забави растежа, обяснява той.

[gmladenov]

Роснефт отчита близо 70% спад на печалбата си през първата половина на годината

Нетната печалба на „Роснефт“ за първата половина на 2025 г. е спаднала с 68,3% в сравнение със същия период на миналата година. Главният изпълнителен директор на „Роснефт“ Игор Сечин свързва това със санкции, висок ключов лихвен процент и „прекомерна“ индексация на регулаторните тарифи, се казва в прессъобщение на корпорацията.

В изявление на Сечин, което компанията публикува, се казва, че първата половина на 2025 г. е белязана от общ спад в цените на петрола. Сред основните причини се посочва активното увеличаване на производството от страните от ОПЕК (Саудитска Арабия, ОАЕ, Ирак, Кувейт), както и „разширяването на отстъпките“ за руския петрол поради санкциите и високия ключов лихвен процент на Централната банка.

Сечин също така отбелязва, че петролната индустрия „оказва допълнителен натиск“ от нарастването на тарифите за естествените монополи – тарифите, определени от Федералната антимонополна служба за услугите на компании, които заемат господстващо положение на пазара.

На този фон приходите на компанията са намалели с почти 20% — със 17,6% на годишна база (4,2 милиарда рубли спрямо 5,1 милиарда през първата половина на 2024 г.). Нетната печалба на корпорацията също е намаляла — от 773 на 245 милиарда рубли (приблизително 68,3%).

По-рано тази седмица една от най-големите руски минни компании, „Мечел“, обяви намаляване на производството поради санкциите и опитите на Централната банка да се справи с инфлацията. Компанията приключи първата половина на 2025 г. със загуба от 40,5 милиарда рубли - два пъти повече, отколкото през същия период на миналата година - 16,7 милиарда.

https://theins.ru/news/284492

[Р. Теодосиев]

За първи път от началото на пълномащабната инвазия в Украйна всяка втора рубла от бюджета на Руската федерация отива за армията.

През първото тримесечие на 2025 г. военните разходи са били 50,1% от приходите, през второто — 48,2%.

За шест месеца Кремъл е излял във войната над 105 милиарда долара (8,4 трилиона рубли) — с 31% повече от миналата година и тройно повече спрямо 2022 г.

Приходи: 17,6 трлн рубли

Разходи: 21,3 трлн рубли

Дупка в бюджета: все по-голяма

Социалните нужди? Замразени. Икономическият растеж? Официално спрян.

Кремъл залага в с и ч к о на картата на войната: стабилност, граждани, бъдеще.

via Бесарабски фронт 2.0

[gmladenov]

76% от руснаците биха подкрепили подписването на мирно споразумение от Владимир Путин

Ако решението за подписване на мирно споразумение бъде взето утре, 76% от руснаците биха го подкрепили, според проучване, проведено от изследователския център „Russian Field“. 16% от анкетираните са против.

Гражданите с ниски доходи, руснаците с висше образование и аудиторията на онлайн медиите биха били по-склонни да подкрепят подписването на споразумението. Сред противниците има повече заможни респонденти, хора без висше образование, телевизионни зрители и читатели на печатни медии.

Според резултатите, жените и руснаците на възраст от 18 до 44 години са по-склонни да се изказват в полза на мира. Противниците на тази идея са предимно мъже и граждани над 45 години. В същото време нивото на доходи, образованието и потреблението на медии не са оказали съществено влияние върху мненията.

Връзката между позициите и оценката на специалната военна операция също е очевидна. Тези, които я смятат за успешна или не биха я отменили в миналото, най-често не биха подкрепили мирното споразумение. В същото време 96% от поддръжниците на преговорите и 92% от руснаците, които в ретроспекция биха били за отмяна на военната операция, изразиха готовност да подкрепят мирното решение.

https://eanews.ru/rossiya/20250831132046/dve-treti-rossiyan-hoteli-by-podpisaniya-mirnogo-soglasheniya-s-ukrainoy

[Димитър Йорданов]

Затягане на онлайн контрола при комуникации, все по-голяма цензура в литературата, музиката и филмите, започване на пропагандата още от 3 годишна възраст и още. Това са част от новостите, които предстоят в Русия. 

https://offnews.bg/sviat/ot-dnes-v-rusia-uchat-i-3-godishnite-che-ukraintcite-sa-natcisti-me-850670.html

[Warlord]

Цензура и у личния домашен живот - жените на военните, които ги бият регулярно, да не квичат много-много:

[Skubi]

 

[Skubi]

 

[Warlord]

От бензиностанциите в блатото:

[deaf]

Преди 3 часа, Warlord said:

От бензиностанциите в блатото:

Далечно напомняне на блокадата на Ленинград... Днес сипват по деветстотин грама бензин. Утре – по осемстотин и така докато стигнат да сто грама... 

[Warlord]

[Skubi]

Преди 6 минути, Warlord said:

Няма ги никъде. Тук под Дасигопъхавг*заорбанчо е 27% и е военно положение от 2020 година....

Редактирано Септември 12 от Skubi

[Warlord]

Но лихвата в Унгария едва ли е 18%.

[Skubi]

Преди 2 часа, Warlord said:

Но лихвата в Унгария едва ли е 18%.

КоЯ?

Заем например.  https://biztosdontes.hu/szemelyi-kolcson?hitelosszeg=3000000&futamido_ev=7&place=hitelkalkulator&keyword=hitel kalkulátor

3 000 000 

за 

7 години

на месец

50 003 Ft

THM 10,61%

Visszafizetendő4 200 282 Ft

Редактирано Септември 12 от Skubi

[scaner]

От мрежата: Русия загуби войната, но не от Ухрайна

Русия се превърна в пример за самоунищожение

От самото начало на войната в Украйна в самата Русия се твърдеше, че целите на Владимир Путин излизат далеч извън рамките на териториалните завоевания. Той се стреми да подкопае следвоенния международен ред, да възстанови сферата на влияние на СССР и да върне на Русия статута на световна сила, равна на САЩ.

Срещите на високо равнище, като тази с Доналд Тръмп в Аляска, трябваше да символизират това стремеж. Лавров дори пристигна там с пуловер с надпис CCCP.

Но, както пише директорът по изследвания и програми за САЩ в Европейския съвет за международни отношения Джери Шапиро в The Atlantic, срещите на върха и символиката не правят страната суперсила. За това е нужна реална сила.

Войната в Украйна, от гледна точка на Путин, трябваше да покаже мощта на Русия, но се превърна в демонстрация на нейния упадък – не на възраждане, а на национално самоунищожение.

Русия инвестира огромни ресурси, хора и политическа воля в агресията срещу съседната страна. Но дори и да успее да закрепи завзетите територии и да изключи Украйна от НАТО, Москва ще получи само пирова победа: бъдещето на Русия е унищожено заради няколко разрушени квадратни километра.

С други думи, Русия всъщност губи войната – не от Украйна, а от целия останал свят.

Какъвто и да е изходът, Украйна ще остане въоръжен и враждебен съсед на Русия. Европа ще се откаже от руските стоки и ще изгради енергетика без „Газпром“.

Армията на Руската федерация, загубила техника и най-добрите си кадри, ще се окаже зависима от чуждестранни доставчици. Възстановяването ще отнеме години и милиарди, а „постиженията“ в дроновата война до тогава ще са остарели.

Междувременно старите партньори се отдалечават от Москва
В Африка наследниците на „Вагнер“ губят позиции, влияние купуват Китай и страните от Персийския залив. В Близкия Изток ролята на Русия като посредник изглежда куха. Особено показателен е примерът със Сирия: не толкова отдавна Кремъл я наричаше арена на „руското възраждане”, а сега тя фактически се дели между Турция, Израел, САЩ и арабските монархии.

В Южен Кавказ влиянието на Москва също изчезна. Армения, която дълги години разчиташе на руските гаранции, два пъти през последните години претърпя поражение от Азербайджан, а днес мирните преговори се водят от САЩ.

Единственият реален „успех“ на Кремъл е обединението на Европа срещу него. НАТО се разшири с Финландия и Швеция, а страните увеличиха военните си бюджети. Русия, жертвайки млади хора в Донбас, фактически помогна на Европа да укрепи отбраната си.

 Икономиката на Русия все повече напомня за застойния съветски модел
Заводите произвеждат снаряди и ракети, докато останалият свят инвестира в изкуствен интелект, „зелена“ енергетика и микрочипове. Русия е изградила „крепостна икономика“, защитена по-скоро от бъдещето, отколкото от враговете.

Най-ярко поражението се вижда в отношенията с Китай.
Русия изчерпва запасите си от високоточни оръжия и все повече зависи от китайски компоненти и кредити. Китай купува до 40% от руските енергийни ресурси на занижени цени, превръщайки Москва във второстепенен партньор. За Си Цзинпин войната се превърна в изгодна сделка, а за Путин – в капан.

Вместо имперско възраждане Русия получи: враждебна Украйна, обединена Европа, разрушена икономика, отслабена армия, загубени позиции в света и зависимост от Пекин. Това не е победа, а самоунищожение.

Именно затова Кремъл не бърза да приключи войната: мирно споразумение би показало не поражение на фронта, а липса на стратегия. Русия се оказа в положение, в което не може нито да спечели войната, нито да си позволи да я загуби.

Унищожавайки Покровск в Донбас, Москва доказа не своята сила, а своята безсмисленост. Имперската съдба не се завърна. Остана само способността за унищожение – единственото, което днес може да предложи руската външна политика.