А какво се случва в Русия?

[Warlord]

А ето и как пропагандистите побързаха да обяснят масовия обстрел по Москва. Отново и отново това разбира се вече е война срещу НАТО и цялата европейска промишленост, нищо че го папагалят същото почти от самото начало. Тия обстрели не са довели до нищо - военното им значение било 0, икономическото - също било несъществено. 

Журналист пита насрания Песков: "Идва един неизбежен въпрос - И какво сега като ги имаме тия мощни бомби? Може ли една ядрена държава така да я хапят и гризат?" Отговорът: "Ами вижте, една ядрена държава не може да я заплашват. Не може да заплашват нейното съществуване. В това се състои ядреното възпиране. Това е крайъгълен камък в нашата национална сигурност."  

И накрая - Сега било сублимен момент и всички трябвало да се сплотят около Путин, защото той със сигурност знаел какво прави и знаел как скоро да стигнат до победата.   

 

 

[gmladenov]

От мрежата:

Най-печалните за руснаците новини често не изглеждат толкова драматични, колкото например вчерашната украинска атака срещу Москва, но от стратегическа гледна точка са далеч по-негативни.

Днес стана известно, че Словакия - един от последните крупни клиенти на Газпром в ЕС - е готова да подпише дългосрочен договор за закупуване на газ с Азербайджан.

Войната ще приключи и дори санкциите ще бъдат отменени, но загубените пазари никога няма да се върнат. И тук е моментът да си спомним ролята на Газпром. Не е преувеличено да се каже, че в най-трудните времена на 90-те години бюджетът на страната се спасяваше само от присъствието на руския газов гигант, продаващ газ на Европа. Скоро от него ще остане само спомен...

[Skubi]

Преди 2 часа, gmladenov said:

От мрежата:

Най-печалните за руснаците новини често не изглеждат толкова драматични, колкото например вчерашната украинска атака срещу Москва, но от стратегическа гледна точка са далеч по-негативни.

Днес стана известно, че Словакия - един от последните крупни клиенти на Газпром в ЕС - е готова да подпише дългосрочен договор за закупуване на газ с Азербайджан.

Войната ще приключи и дори санкциите ще бъдат отменени, но загубените пазари никога няма да се върнат. И тук е моментът да си спомним ролята на Газпром. Не е преувеличено да се каже, че в най-трудните времена на 90-те години бюджетът на страната се спасяваше само от присъствието на руския газов гигант, продаващ газ на Европа. Скоро от него ще остане само спомен...

Сами си пресраха пътя. 

[Warlord]

Зеленски: Службата за външно разузнаване е получила нови руски документи с оценка на загубите на агресора.

Първият показател е намаляването на активните нефтени кладенци. Само една руска нефтена компания — и то не от най-големите — вече е принудена да закрие около 400 кладенеца.

Вторият показател е спадът в нефтопреработването с поне 10% само за няколко месеца тази година.

Данните за банковата криза в Русия също изглеждат убедителни — 11 финансови институции се подготвят за пълна ликвидация.

Цифрите за дефицита на федералния бюджет за тази година също са оптимистични за нас — близо 80 милиарда долара към петия месец.

За съжаление регистрирахме и опити за износ на зърно от временно окупираната територия на Крим.

- MAKS 25

[Skubi]

2026. máj. 20.

Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала:    / @rfu_bg   Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има мрачни новини от Русия. Тук дори провоенни гласове предупреждават, че страната навлиза в абсолютна демографска спирала на смъртта, като войната срещу Украйна причинява щети, които може да се окажат непоправими за руската армия и икономика. Това, което прави ситуацията особено опасна, е, че загубите вече не определят само бойното поле, а преформатират руската държава и общество по начини, които могат да оставят страната неспособна да се възстанови дори ако войната спре. Това надхвърля нормален военновременен неуспех, защото една страна може да преживее военни загуби, ако все още има здраво население, гъвкава икономика и общество, ориентирано към възстановяване, но Русия губи и трите едновременно. Между две хиляди и осемнадесета и две хиляди двадесет и пета година Централна Азия регистрира около три цяло и пет милиона повече раждания от Русия, докато самата Русия регистрира само около едно цяло и един милиона новородени през две хиляди двадесет и пета година. Това означава, че Русия не просто има по-малко деца, а стабилно губи човешката база, необходима за поддържане на бъдещ растеж и стабилност. Войната усилва тази дългосрочна слабост в много по-остра национална криза, защото Русия влезе в инвазията с намаляваща раждаемост и застаряващо население, само за да изтегли повече от милион мъже от цивилния живот чрез мобилизация. Анализ, базиран на данни от наследствени регистри, предполага, че минимум около триста петдесет и две хиляди руски войници вече са загинали. Освен това Центърът за стратегически и международни изследвания установи, че отгоре на това приблизително осемстотин седемдесет и пет хиляди руски войници са били или ранени в бой, пленени, или изчезнали. Тъй като тези загуби са концентрирани в голяма степен във възрастовите групи, които поддържат семействата, трудовите пазари и бъдещата раждаемост, те също отслабват социалната и икономическата база, от която Русия би се нуждаела за каквото и да е възстановяване. Русия обаче не губи само мъже във войната, но и огромни количества материални ресурси и финанси, изливани в нея. Ново изследване установи, че Русия е загубила приблизително двеста седемдесет и четири милиарда долара военна техника, боеприпаси и логистика. В този контекст е важно ясно да се разбере, че всички пари и материални ресурси, инвестирани в отбрана, по същество са изгубен капитал. Те или са унищожени на бойното поле, или в крайна сметка ще бъдат амортизирани на склад, като единствената им стойност е защитата на родината и нейния народ. Тъй като вместо това Русия избира да харчи този капитал в настъпление, опитвайки се да анексира своя съсед, тази стойност е директно изгубена за цел, която няма да подобри живота на собствения ѝ народ. От там войната разпространява ефектите си в самото руско общество, тъй като военната служба и военновременната лоялност все повече оформят кой напредва и какво възнаграждава държавата. Програми като Време на героите, които насочват ветерани към позиции на публична власт, и инициативи за милитаризация на младежта, които излагат деца на военна дисциплина от ранна възраст, показват, че това вече не е само за поддържане на военните усилия, а за преформатиране на институциите и ценностите на ежедневния живот. Докато това продължава, цивилни приоритети като образование, икономическа модернизация и външна ангажираност се изтласкват все по-назад, защото държавата все повече подготвя обществото за дългосрочна мобилизация, а не за дългосрочно развитие. Същият капан е видим и в икономиката, където дългосрочните последици може да са още по-трудни за обръщане, защото Русия е пренасочила големи части от индустрията си към поддържане на военните усилия. В краткосрочен план това може да създаде видимост за стабилност, тъй като фабриките остават активни и отбранителните поръчки поддържат движението на пари, но милитаризираната икономика произвежда далеч по-малко цивилни ползи, изкривява инвестициите и оставя цели региони финансово зависими от военни разходи. В същото време изолацията на Русия от западните пазари ограничава достъпа до напреднали технологии, инвестиции и по-широка търговска интеграция, намалявайки способността на страната да се модернизира извън военновременното производство. Следователно Русия се нуждае войната да спре, но колкото по-дълго икономиката ѝ зависи от военно производство и военновременни разходи, толкова по-трудно ще бъде да се разглоби системата, която сега поддържа големи части от страната функциониращи.