Отиди на
Форум "Наука"

Избори за български депутати в Европейския парламент


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Как ще избираме евродепутати?

Напоследък се чуха различни становища във връзка с предстоящите у нас избори за представители на България в Европейския парламент, или накратко - български евродепутати. И понеже в доста от изказаните мнения беше демонстрирана явна некомпетентност, се налага нещата да бъдат коректно обяснени.

Ще отговоря кратко на два основни въпроса: що е Европейски парламент и как ще се избират българските евродепутати?

Първо. Членовете на Европейския парламент се избират пряко и представляват интересите на гражданите на 25-те страни - членки на Европейския съюз. Европейският парламент има три основни функции: законодателна, бюджетна и надзорна. Изборите се произвеждат на всеки пет години (последните бяха през юни 2004 г.), като всяка страна има квота от депутати, отговаряща в известна степен на големината на населението й. Така например най-много депутати - 99, има Германия, а най-малко са депутатите на Малта - само 5.

Европейският Парламент (ЕП) представя народите на държавите, обединени в Европейския Съюз. Институцията еволюира заедно със съюза и съществува първоначално като асамблея, а по-късно е преименувана в парламент. Ежемесечните заседания на ЕП се провеждат в Страсбург, а извънредните и допълнителни сесии - в Брюксел. Европарламентът има офиси и в Люксембург.

В Европейския парламент няма управляващо мнозинство и опозиция в техния класически вид. Освен това депутатите не представляват непременно интересите на страните си, а се разделят по политически групи. В момента там има 8 политически групи, както и 14 независими депутати. Най-голяма е групата на Европейската народна партия и европейските демократи с 277 депутати, следвана от групата на европейските социалисти с 218 депутати. На трето място по брой депутати е Съюзът на Европа на нациите. С течение на времето, съставът на групите се мени, като депутати преминават от една група в друга или пък стават независими - нещо добре познато от практиката на българския парламент.

Броят на депутатите от 1 януари 2007 г. е 785. До края на 2006 г. той бе 732. Всяка страна участва с различен брой представители в зависимост от броя на населението й. Депутатите имат мандат от 5 години. Последните общи избори за ЕП се проведоха през юни 2004 г. България и Румъния, които влязоха в ЕС от 1 януари 2007 г., ще изберат своите евродепутати пряко през май 2007 г. Дотогава временно ще изпълняват функциите им досегашните наблюдатели (при които има няколко персонални промени). До края на мандата на този Европарламент (средата на 2009 г.) България ще има 18 евродепутати, а Румъния - 35. След новите общи избори за ЕП България ще има 17, а Румъния - 33 места.

Европейският Парламент представлява 493 милиона души, колкото е общото население на 27-те държави-членки на Европейският Съюз. Неговата главна роля, като движеща политическа сила, е създаването на различни инициативи. Влиянието на ЕП все повече нараства, тъй като той е призван да контролира бюджета на евроинституциите. Държавите, които имат най-много представители в Европарламента, са Германия (99), Франция, Италия и Великобритания - по (78), Испания и Полша с по (54), Холандия с (27), Белгия, Чехия, Гърция, Унгария и Португалия с по (24), Швеция (19), Австрия (18).

Евродепутатите обаче не образуват национални фракции, а се групират по политически признак. Най-голяма е групата Европейската народна партия-Европейски демократи (ЕНП-ЕД) с 264 евродепутати, следвана от групата на социалистите с 201 члена, Алианса на либералите и демократите за Европа с 90, групата на зелените/Европейския свободен алианс с 42 и др. В началото на 2007 крайнодесните, които дотогава бяха "незаписани", образуваха своя група в ЕП, наречена Идентичност, традиция и суверенитет (ИТС). В нея участват 20 евродепутата от седем страни членки. Сред тях е и Димитър Стоянов от Атака, който стана член на бюрото на ИТС.

Второ. Българските депутати ще се избират, както и колегите им от останалите страни членки по пропорционална избирателна система с възможност за участие на независими кандидати. Поради това, че българската квота е малка, не е разумно евродепутатите да се избират от регионални листи (както е при избирането на народни представители), а всяка партия ще има една национална листа. Така цялата страна ще бъде един 18-мандатен избирателен район. При това няма да е необходима 4-процентова бариера, защото за вкарване на един депутат ще са нужни около 1/18, или 5.56 на сто от гласовете. Толкова впрочем ще е необходимо и на един независим кандидат, за да бъде избран. С една дума изборът на евродепутати ще е като изборът на един минипарламент от само 18 вместо от 240 членове.

Може да се очаква, че българските евродепутати, избрани с листата на БСП, ще се присъединят към групата на европейските социалисти, докато тези, избрани с листите на десните партии или на ГЕРБ, ще се включат в групата на Европейската народна партия. И накрая, тези от ДПС или НДСВ ще отидат към групата на либералите. Тогава впрочем, ще не ще, ГЕРБ ще трябва да стане партия, защото в противен случай няма да може да реализира електоралното си влияние.

Макар че обичайно Брюксел се възприема като столица на Европейския съюз и в нея са седалищата на изпълнителните му органи - Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз, в нарочен протокол към Договора от Амстердам е записано, че Европейският парламент провежда ежемесечните си пленарни заседания в Страсбург. Затова понякога неофициално наричат парламента "парламента от Страсбург", подразбирайки Страсбург като демократичната столица на Европа и противопоставяйки го на бюрократичното начало в Брюксел. От практически съображения обаче цялата подготвителна работа по законодателството и срещите на парламентарните комитетети протичат в Брюксел. Нещо повече, Секретариатът на Европейския парламент (администрацията му), в който работят болшинството от административните служители на парламента, е разположен в Люксембург (преди години тук са се провеждали и пленарните сесии). В резултат на това парламентът прекарва всеки месец четири дни в Страсбург, където текат окончателните пленарни сесии и гласувания. Понякога пленарни сесии се провеждат и в Брюксел.

На няколко пъти Европейският парламент е предлагал да получи правото сам да определя мястото на своите седалища и по този начин да прекрати системата с двете седалища, но това е до голяма степен политически въпрос и в няколко последователни договора европейските страни-членки продължават да не му отстъпват това право. Макар че все пак са се отказали от третото седалище в Люксембург още преди двадесет години, спорът между Белгия (Брюксел) и Франция (Страсбург) за основно седалище на парламента продължава. Това обаче е свързано със значителни трудности и разходи - за регулярното преместване на документация и оборудване между двата града (отстоящи на 400 км) са необходими 10 големи камиона и 30 души работници. Освен това общо около 5 000 души, свързани с работата на парламента, също пътуват - самите депутати, техните съветници, чиновниците и журналистите. Разходите се оценяват на около 200 милиона евро годишно. Повечето от депутатите са против използването на седалището в Страсбург и през годините са предприемали различни инициативи за определянето на Брюксел като единствено седалище. Последната такава иницитива вече е събрала над един милион подписа от граждани на Европа на http://oneseat.eu/ . (Моля, гласувайте!)

Сайтът на ЕП е: http://www.europarl.europa.eu/news/public/default_bg.htm

Ето различните групи в ЕП:

Група на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи

Група на социалистите в Европейския парламент

Група на Алианса на либералите и демократите за Европа

Група на Съюза за Европа на нациите

Група на Зелените/Европейски свободен алианс

Конфедеративна група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица

Група Независимост/Демокрация

Група Идентичност, традиция и суверенитет

Група на независимите

---

Излишно големи са усилията на партийните централи да редят кандидати за евродепутати, защото това са избори с предизвестен край. Хората не се интересуват кой ще лети постоянно до Брюксел и още по-малко вярват, че в това пътуване ще съдържа нещо повече от някаква лична далавера. Обществото все още не получава разумно обяснение защо да превърне живота на осемнадесет човека в перманентна командировка. И какво те биха направили за него, щом не разрешават конкретните проблеми на бита и ежедневието в България. За мнозинството демотивирани гласоподаватели, страната ни ще изпрати за евродепутати хора, които ще се разнообразяват с проблемите на Брюксел. Същият, който все "иска", "не дава", "затваря", "ограничава" и така нататък.

Устремени към заслуженото устройване, нито кандидатите за евродепутати, нито партийните им централи, правят макар и минимално усилие да осветлят евентуалните си гласоподаватели за същността на работата на евродепутата. С повече желание, те биха обяснили, че щом българите са членове на ЕС, техните депутати влияят на бюджета на съюза, на законодателни мерки, защитават интересите на страната.

Хората обаче са естествено скептични - та нашите политици след ежеседмично пътуване до Брюксел една ракия не можаха да спасят, какво ли остава за цялата нация? Утвърденият политически маниер на периодични призиви за гласуване с оптимизъм, може да се дешифрира приблизително така: "Вие гласувайте за нашите кандидати, а пък те какво ще вършат си е тяхна работа". Ето защо изтощени от битови проблеми и недоимък, гласоподавателите не желаят да чуват възвишените мотиви на бъдещите европътешественици и дори не помислят да гласуват.

Партийните централи твърдят, че залагат на професионализма. Но гласоподавателите не познават професионалистите - нито в тяхната област, нито в умението им да защитават национални интереси! Нещо специфично за депутатската работа е дарбата за говорене, за убеждаване, дори за ефектност. Малко са професиите, които предразполагат към развитие на ораторски умения, за въздействащо слово - да не говорим. Така кръгът от проблеми се затваря още в България. Традиционно е в европарламента да отиват два типа партийци - пенсиониращи се партийни водачи, бивши министри и национални депутати и пъстроцветна група от гражданските измерения на партиите - учени, журналисти, предприемачи, експерти.

В този смисъл евровотът е удобен начин партиите да вкарат нови лица и да се отърват от тежащи и спиращи вървежа им ветерани.

Следващ основен въпрос на партиите ще е свързан с лицата, които ще изведат на преден план в евролистите им.

В десницата Петър Стоянов е водач на листа, докато в ДПС ще се пробват с млади лица, неучаствали пряко в управлението. Поколението, което Доган старателно развива и подпомага, вече има езиковата, професионална и експертна подготовка, целяща именно участие в подобни институции. Нещо, което другите партии неглижираха. БСП ще се опита да балансира между стари лица и млади експерти, но все пак интересът на парламентарните "акули" на левицата към брюкселско "заточение" е твърде голям.

Най-вероятно, врелите и кипели червени парламентаристи да надделеят в листата спрямо новите лица, които ще бъдат записани като кандидати в тях.

Сред бъдещите избиратели обаче битува опасното мнение, че тук избираме церемониални сенатори, които отиват в Брюксел на разходка и няма особено значение кого, как и защо пращаме там, и колко е подготвен той. И, следователно, не можем да очакваме, че такива хора ще защитават активно държавните и националните ни интереси в сегашния Европейски парламент.

Възможно ли е тепърва партийните централи да се впуснат в една широка разяснителна кампания сред избирателите? Отливът от гласуване, понижената политическа активност от последните избори сочи, че на гражданите не им се слуша. Обидени от игнорирането им от участие в процеса на преговорите за присъединяване към Евросъюза, съсловните организации и професионалните групи също ще обърнат гръб.

Социологическите анкети засега показват, че шанс за влизане в Европейския парламент имат БСП, ГЕРБ, Атака, ДПС, СДС и ДСБ. Как би изглеждала картината ще е ясно след като видим конкретните лица по време на кампанията. Малко вероятно е до изборите да се появят неочаквано други успешни кандидатски листи и коалиционни формати, които да бъдат подкрепени на вота.

Интересно е, че на последните евроизбори през 2004г., единствената управляваща партия, която спечели мнозинство в своята национална делегация в Европарламента, бяха социалистите на Сапатеро в Испания. Всички други правителствени мнозинства бяха наказани от избирателите във вота, включително и правителствата в 10-те присъединили се през 2004 г. държави.

Социалдемократическите формации от "Коалиция за България", ще излязат с отделна листа, водена от лидера на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев. Първият опит на тези формации за самостоятелно явяване на избори е подсилен от партнирането със синдикат, което е практика на партиите от евролевицата.

Ако гледаме резултатите от президентските избори през 2006 г. можем да кажем, че като втора сила се очертава партия Атака. Всъщност, отиването й на втори тур на президентските избори бе израз на хорското отчаяние от политиката, а не - на признание. "Атака" има и един неуправляем проблем - Димитър Стоянов. Освен гафа с обидата на унгарската депутатка Ливия Ярока през миналата есен, той едва не взриви новата ултрадясна група в Европарламента. Неговите крайни антисемитски изявления бяха порицани от повечето му колеги. Това идва в повече и на самите европейски крайнодесни, чиято екстремност е също в норми. Сметките на Атака, обаче, може да са преждевременни, защото още преди основаването си, партията на Бойко Борисов зае второто място в социологическите анкети. Бойко Борисов, освен към второто място, се стреми и към нещо много по-важно - да вкара достатъчен брой евродепутати. Това ще му донесе окончателно признание от страна на Европейската народна партия, което е мерило за принадлежност към евродясното.

За разлика от националните избори, при тези за евродепутати ДПС не може да влияе върху процесите в другите партии, нито да бъде балансьор, а ще работи само за себе си. Досегашната водеща либерална партия - НДСВ - е на ръба на влизането и сама признава, че се бори за един депутат. Сред оцеляващите ще е и сегашната десница. Засега социолозите предричат влизане на СДС и на ДСБ. Десните са притиснати, от една страна, от идването на Бойко Борисов, а от друга, от окончателния срив на опитите за обединение на редиците им.

Засега единственото сигурно е, че всеки кандидат, независимо от неговия партиен цвят, ще развява две знамена. Едното - за отваряне на закритите реактори в АЕЦ "Козлодуй" и другото - за освобождаването на българските медицински сестри в Либия.

---

Народните представители от ВМРО-БНД обявиха, че ще внесат предложение за коренни промени в избирателния процес по повод на разглеждания от НС Закон за избор на европейски представители от България в Европейския парламент. Новите предложения включват задължително гласуване за всички български граждани на територията на страната, за да се премахне опасността българските интереси да бъдат определяни от малцинствени популистки партии, представляващи 8-10% от избирателите.

Гласуването за български представители в Европейският парламент да се провежда само в страни членки на ЕС, искат още от ВМРО. Според тях право на глас трябва да имат български граждани, които са живели постоянно най-малко 6 месеца в България или в друга страна от ЕС. Гласуването да се извършва само на територията на българските дипломатически и консулски представителства, предлагат още от ВМРО.

Сред предложенията е и отпадане на “деня за размисъл”, като отживелица на прехода, както и отпадане на забраната за публикуване на социологически изследвания в деня за гласуване. По този начин ще се повиши прозрачността на изборния процес на всички етапи, смятат от партията. Народните представители от ВМРО-БНД ще предложат тези промени и в останалите изборни закони – за избиране на народни представители, президент и местна власт.

---

Изборите за първите български евродепутати да се състоят до средата на май 2007 г., решиха лидерите на управляващата коалиция Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган, и политическите ръководства на БСП, НДСВ и ДПС. Това съобщиха от правителствената информационна служба.

Политическият съвет е обсъдил в резиденция "Лозенец" подготовката и провеждането на изборите за български представители в Европейския парламент, модернизацията на Българската армия и проекта на меморандум с "Газпром".

Управляващата коалиция е решила да предложи вотът в първите избори за евродепутати да бъде в един избирателен район с пропорционална листа. Ще се гласува с отделни бюлетини, а не с интегрална.

За основа при подготовката и провеждането на изборите ще бъде използван подготвеният и приет от Министерския съвет през април 2005 г. проектозакон за избиране на народни представители в Европейския парламент, депозиран в Народното събрание. Между двете разглеждания на законопроекта в пленарната зала ще бъдат направени необходимите допълнения.

Политическият съвет на трите партии е решил да се придържа към принципите на националното законодателство при избора на народни представители.

---

Парламентът прие на първо четене два законопроекта за избиране на български представители в Европейския парламент. Всяка партия да е със своя национална листа на вота за евродепутати през пролетта на следващата година - това предвижда един от двата законопроекта за избиране на български представители в Европейския парламент. Във втория проект - този на Надежда Михайлова, е предвиден механизъм, чрез който избирателите да могат да преподреждат листите и това да може да става чрез избор на едно или две от първите 10 имена от листата.

Законопроектът за избиране на народни представители в Европейския парламент, внесен от предишното правителство, подкрепиха 136 депутати, 11 бяха против, а трима се въздържаха

126 народни представители гласуваха "за" законопроекта за избиране на представители на Република България в Европейския парламент, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители от ОДС, 10 бяха против, а 13 се въздържаха.

Основният спор по време на дебатите в пленарната зала беше дали българите, живеещи извън страните членки на Европейския съюз и най-вече в Турция, да могат да участват във вота напролет.

Проектът на кабинета Сакскобургготски ограничава тази възможност, защото предвижда право на глас да имат само тези, които са живели в страната през последните три месеца.

Българските турци да не могат да гласуват, настояват и от ДСБ, БНС и "Атака". Според Павел Шопов, ако им се даде тази възможност, България ще вкара "троянски коне" в Европейския парламент.

Четин Казак от ДПС каза, че позицията на ДПС е против въвеждането на каквито и да е ограничения на избирателните права на българските граждани в страната и в чужбина.

Екатерина Михайлова каза, че ДСБ предлагат кандидатите за евродепутати да бъдат проверявани за принадлежност към Държавна сигурност.

Промени в правилника за организация на дейността на Народното събрание, свързана с избора на български представители в Европейския парламент /ЕП/, предлага председателят на парламентарната комисия по европейска интеграция Атанас Папаризов /Коалиция за България/.

Важно е законопоректът за избиране на български представители в ЕП да се разглежда заедно с промените в правилника за организация на дейността на Народното събрание, каза Папаризов. С тях се предвижда на бъдещите евродепутати да бъде осигурено помещение за работа в националния парламент и възможност за контакт с българските избиратели. Предвижда се те да могат да участват в заседанията на българския парламент със съвещателен глас, когато се обсъжда програмата, свързана с участието на България в Европейския съюз /ЕС/, каза Атанас Папаризов.

---

Да бъде въведена преференциална листа на изборите за български представители в Европейския парламент (ЕП). Около това становище се обединиха в четвъртък депутатите от правната парламентарна комисия, които приеха на второ четене текстове от законопроекта за избор не евродепутати.

Евровотът ще бъде напролет по пропорционалната система, а България трябва да изпрати 18 свои представители в ЕП.

Комисията реши всяка партия или коалиция да се представя с отделна бюлетина и да не се въвежда интегрална. Територията на страната, включително секциите в чужбина, ще бъдат един многомандатен избирателен район с 31 избирателни района.

Преференциалната листа означава, че избирателят ще може да подрежда кандидатите в листата. Предложението за преференциален вот бе подкрепено от 13 народни избраници от Коалиция за България, НДСВ, ДСБ и ОДС. Срещу въвеждането й се обявиха представителите на ДПС – Четин Казак гласува против, а Ремзи Осман и Христо Бисеров се “въздържаха”. Странна позиция изрази и депутатът от “Атака” Павел Шопов, който се солидаризира с депутатите от ДПС и също се “въздържа” от гласуване.

Според Казак въвеждането на преференциална бюлетина е новост за България и ще е много трудно обработването на резултатите от районните и секционните избирателни комисии.

Председателят на ПГ на Коалиция за България Михаил Миков каза, че решително подкрепя преференциалната листа, въпреки възможните технически трудности. “Сигурно ще има проблеми, но в повечето европейски държави е въведен този принцип на гласуване, той е освежителен елемент на пропорционалната ни система”, каза Миков.

Татяна Дончева (БСП) обясни, че преференциалната листа ще е един вид стимул и на партийното ръководство да поставя на предните места избираеми кандидати.

Другият най-обсъждан въпрос от законопроекта бе как да се гласува зад граница.

Депутати от ДСБ предлагаха вотът зад граница да става само дипломатическите и консулските представителства в страните от ЕС.

Четин Казак се обяви срещу това искане с мотива, че така ще се ограничат правата на българските граждани, които живеят в САЩ, Канада и пр., а и изборният процес няма да протече гладко. “Трябва да има навсякъде избирателни секции, пък има и места, които са отдалечени изключително много от български дипломатически мисии”, коментира Казак.

Думите му предизвикаха Павел Шопов, който в подкрепа на искането на ДСБ, заяви, че “ДПС търсят мандат и от Анадола, Измит и Бурса”.

““Атака” ще направи от този проблем Източен въпрос, призовавам всички нормални сили да ни подкрепят и да не се откриват секции в Турция”, каза Шопов. “Вашите ходжи ще излязат и ще призоват безропотното ви стадо да гласуват за ДПС”, допълни той.

“Това са глупости, не може да се обижда така”, контрира Ремзи Осман. Шопов му отвърна, че който се обижда е “анадолски депутат”.

В крайна сметка комисията реши, че избирателни секции в чужбина могат да се образуват навсякъде и не само в дипломатическите мисии.

Комисията прие предложението на депутати от ДСБ избраните евродепутати да не могат да се отказват от изпълнение на задълженията си. Депутатите решиха още, че за регистрация на инициативен комитет в ЦИК ще бъдат необходими 10 000 подписа, за партии - 15 000 и за коалиции 20 000.

Един гражданин няма да може да участва в повече от една подписка, а размерът на депозита за участие в изборите ще са - за инициативните комитети - 10 000 лв., за партии - 15 000 лв. и за коалиции - 20 000 лв.

Депутатите решиха още, общата сума за финансиране на предизборната кампания на една кандидатска листа да не надвишава 2 млн. лв. Правната комисия подкрепи и предложение на ДСБ и "Атака" кандидатите за евродепутатите да подават декларация, че нямат гражданство в страна извън ЕС.

---

Законопроектът за избиране на представители на Република България в Европейския парламент, или накратко евродепутати, се намира в процедурно състояние, което можем да определим като "под кривата круша". С перспектива да излезе оттам някъде през февруари. С което ще се потвърди традицията изборните закони да се приемат на пожар, но затова пък едва в последната минута. Ще напомним, че бъдещият закон ще бъде на основата на внесения от Надежда Михайлова и група народни представители на СДС проект.

Като цяло проектът е добър, като са предвидени и някои нови за българската изборна практика неща: преференциални листи с възможност избирателите да пренареждат кандидатите гласуване с подвижна урна за неподвижно болни избиратели и др. Дали тези предложения ще се приемат, предстои да видим. За сега всички са "за", но както често се оказва, накрая могат да се окажат "против". На което пък избирателите обикновено отговорят с масово неучастие в изборите, превърнало се напоследък в традиция.

Един от важните въпроси във връзка с предстоящите избори е как да си изберем свестни евродепутати? Банално е, но депутатите, включително и тези с думичката евро отпред, няма как да бъдат по-свестни, отколкото сме ние самите. Така че никакъв закон сам по себе си няма да ни осигури високоморални, работливи, патриотични, че и красиви европредставители. Бъдещите евродепутати обаче трябва да отговарят на едно минимално множество от изисквания. Тъй като тези изисквания не са уредени в конституцията, ще трябва законодателите сами да ги определят.

Първо, бъдещите евродепутати трябва да са над 21 години, каквито са и народните представители. А няма да е зле, ако се изисква те да имат висше образование и да владеят поне един европейски език, за предпочитане от по-разпространените. Впрочем някои от тези изисквания могат да се наложат чрез партийните правила за отбор на кандидатите.

Второ, кандидатите трябва да имат ценз за отседналост, например да са живели през последните пет години в България или в страна - членка на Европейския съюз. Това означава да са пребивавали на територията на Европейския съюз поне по 183 дни всяка година. Естествено цензът за отседналост не трябва да се прилага към държавните служители, които се намират извън страните - членки на Европейския съюз, по силата на служебните си задължения.

Трето, цензът за отседналост, дори и в някаква по-засилена форма, трябва да се прилага и към кандидатите за евродепутати, които не са български граждани. Трябва да се знае, че по силата на договореностите, постигнати с Европейския съюз, на всички български избори в бъдеще ще могат да участват като кандидати или избиратели също и граждани на страни - членки на съюза. Естествено при определени ограничения.

Четвърто, кандидатите за евродепутати не трябва да имат някакво гражданство, различно от това на страна - членка на Европейския съюз. Още повече че по Закона за българското гражданство няма ограничения за броя на гражданствата. И в момента има много български граждани с по няколко други гражданства. Това може да изглежда много забавно, но всъщност не е. Както всички ще се убедим в близките години, освен ако не вземем спешни и радикални мерки за ограничаване на броя на гражданствата, които един българин може да притежава.

Не по-малко интересни от изискванията за евродепутатите са и тези за българските избиратели.

Основният спор тук е за огромната маса български изселници в Турция които имат и българско гражданство. За което те масово напоследък се сещат. Тук конституцията няма как да ни помогне. Защото, макар там да са прокламирани универсални права (включително избирателното право), тези права не са безусловни. Под условие са тези права както у нас, така и по белия свят.

Например в някои европейски страни, и то със стари демократични традиции, не се гласува в чужбина. А ние се докарахме дотам, че след 2001 г. в чужбина не само се гласува, но това се прави практически извън контрола на българските власти по паланки, кафенета и частни квартири. А как именно се гласува става ясно от едни наскоро докарани от Турция секционни протоколи от последните избори. От тях се видя, че само в една-единствена секция са гласували към 2500 души! При 14-часово гласуване това прави по 20 секунди на човек. И то при положение че в секцията няма пълен предварителен списък, а над 95 на сто от хората са били дописвани на ръка. За съжаление с този резултат няма как да влезем в "Гинес". Защото става въпрос за явна измама, която пред "Гинес" не минава. Но очевидно е минала някак през широките пръсти на българската изборна администрация.

Ако решат да се поизправят от клекналата си позиция, българските политици могат да опитат да се направят на българи поне за малко. Като с няколко прости законови норми и практически действия прекратят тези обидни за една европейска държава изборни шашми. А как да стане това - могат да им обяснят експертите.

---

Еврокомисията предложи да бъдат премахнати ограниченията пред гражданите на ЕС да гласуват и да се кандидатират за депутати извън страната си, писа електронното издание EUobserver. В момента пребиваващите в чужда държава европейски граждани са подложени на сложна процедура, проверяваща дали не са гласували два пъти.

Предложението предвижда на изборите през 2009 г. да бъде достатъчно гласоподавателите да попълнят декларация, че ще гласуват само в една държава, тъй като бездруго двойното гласуване не е проблем, а по-скоро ниската избирателна активност. Въпреки това в свой доклад, публикуван миналата седмица, ЕК отчита нарастване на броя на желаещите да гласуват за евродепутати - от 5.9% през 1994 г. до 11.94% през 2004 г. Според плановете на Брюксел ще бъде улеснена и процедурата за участие в избори за евродепутати в държава, различна от собствената.

През 2004 г. едва 57 души са се кандидатирали в чужда държава, като само трима от тях са били избрани. Сред тях е и финландецът Ари Ватанен - депутатът, който защити АЕЦ "Козлодуй" в писмо до председателя на ЕК Жозе Барозу. Той се е кандидатирал за евродепутат във Франция по препоръка на своя приятел френския президент Жак Ширак.

---

Депутатите от ДПС спориха близо три часа в петък с представители на ВМРО, "Атака", ОДС и ДСБ кои български граждани, живеещи зад граница, да участват в изборите за евродепутати през май. След острия дебат парламентът прие на първо четене и двата внесени законопроекта - на НДСВ и на Надежда Михайлова (ОДС), и прехвърли спора в ресорната комисия, която ще ги обединява преди второ четене.

Проектът на жълтите предвижда за евродепутати да гласуват само граждани, живели в България или страна от ЕС в последните три месеца. От ДСБ и ОДС подкрепиха по принцип идеята, а Красимир Каракачанов (ВМРО) предложи срокът да се удължи до година. От ДПС нарекоха ограничението абсурдно, расистко и дискриминационно.

В недела от "Гергьовден" обявиха, че обмислят да се явят самостоятелно на евровота. Ден по-рано социалдемократите на Николай Камов и Георги Анастасов пък одобриха да имат отделна листа, водена от лидера на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Seats in the European Parliament by countries

Germany - 99

France - 78

Italy - 78

United Kingdom - 78

Spain - 54

Poland - 54

Romania - 35

Netherlands - 27

Belgium - 24

Czech Republic - 24

Greece - 24

Hungary - 24

Portugal - 24

Sweden - 19

Austria - 18

Bulgaria - 18

Finland - 14

Denmark - 14

Slovakia - 14

Ireland - 13

Latvia - 9

Slovenia - 7

Cyprus - 6

Estonia - 6

Luxembourg - 6

Malta - 5

TOTAL - 785

---

Seats in the European Parliament by political groups

1. European People's party and European democrates (EPP-ED) - 277

2. Party of European Socialists (PES) - 218

3. Alliance of Liberals and Democrats for Europe (ALDE) - 106

4. Union for Europe of the Nations (UEM) - 44

5. European Greens - European Free Alliance (Greens-EFA) - 42

6. European United Left - Nordic Green Left (GUE - NGL) - 41

7. Independence and Democracy (IND - DEM) - 23

8. Identity, Tradition and Sovereignity (ITS) - 20

9. Non Affiliated (Non-Inscrits) - 14

---

Bulgarian EU deputats

временни български евродепутати

1. Coalition for Bulgaria — 6, all PES

Маруся Любчева, Младен Червеняков, Атанас Папаризов, Кристиян Вигенин, Евгени Кирилов и Георги Близнашки

2. National Movement Simeon II — 4, all ALDE

Станимир Илчев, Христина Христова, Антония Първанова, Лидия Шулева

3. Movement for Rights and Freedoms — 3, all ALDE

Фелиз Хюсменова, Четин Казак, Неджме Али

4. United Democratic Forces — 2, all EPP-ED

Филип Димитров и Мартин Димитров

5. Democrats for a Strong Bulgaria — 1, EPP-ED

Константин Димитров

6. Bulgarian People's Union — 1, EPP-ED

Стефан Софиянски

7. National Union Attack — 1, ITS

Димитър Стоянов

---

Избори за Европейския парламент - май 2007

Кой иска да бъде евродепутат?

(Списъкът не претендира за изчерпателност и може да бъде актуализиран)

1. БСП - Маруся Любчева, Младен Червеняков, Атанас Папаризов, Кристиян Вигенин, Евгени Кирилов, Георги Близнашки, Александър Паунов, Иво Атанасов, Татяна Дончева, Илиана Йотова, Евгения Живкова...

2. ГЕРБ - Душана Здравкова...

3. СДС - Петър Стоянов, Филип Димитров, Мартин Димитров...

4. ДСБ - Константин Димитров...

5. НДСВ - Станимир Илчев, Христина Христова, Антония Първанова, Лидия Шулева, Соломон Паси...

6. Евролевица, Социалдемократи, синдикати - Константин Тренчев ("Подкрепа")...

7. ССД (БНС) - Стефан Софиански...

8. Атака - Димитър Стоянов, Деница Гаджева...

9. ДПС - Фелиз Хюсменова, Четин Казак, Неджме Али, Рейхан Албеким, Фатме Илиаз, Корман Исмаилов...

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Румънците доста добре са се класирали с тяхната безчетна мангалска паплач.

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор
Румънците доста добре са се класирали с тяхната безчетна мангалска паплач.

Да ве и на мен още в началото когато го казаха това ми направи впечатление. Нали сме малка държавица може и с по малко представители да минем ;) Хубавото е, че не сме с най малко представители и дано гласа ни поне да се чува там и да реши не малкото ни проблеми.

Има ли снимка на парламента с ако не всички, то поне повечето евродепутати включително България и Румъния.

П.П.

@ISTORIK браво за темата просто по-изчерпателна и добра не може и да бъде :):good:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ако имате желание да гласувате в изборите за евродепутати напролет, но не харесвате хората, поставени от партиите на първите места в листите, не се отказвайте още сега.

Вече ще можете да гласувате за своя фаворит, дори ако той е поставен на безнадеждното десето място в листата, като поставите знак в квадратчето на бюлетината пред името му. Така ще го подкрепите, а гласът ви ще бъде отчетен в полза на партията, на която симпатизирате.

Но всяка радост е преждевременна. Защото, за да бъде избран, на него ще му трябват гласовете на 15% избиратели, които са пуснали бюлетина за същата партия. Тоест, ако за съответната политическа сила са гласували примерно 100 хил., за да се получи разместване по върховете на листата, трябва някой от кандидатите от по-долните места да получи общо 15 хил. гласа. Освен това всеки има право да посочи само едно име. Така че, ако имате двама любимци на неизбираеми места в листата, трябва да изберете само единия. От БСП обясниха това ограничение с трудността при преброяването на гласовете. И още нещо - дори и да събере необходимите гласове, които му гарантират евродепутатското място, вашият фаворит ще бъде поставен на последната избираема позиция, което означава, че той няма да обърка сметките на партийните ръководства.

По този начин партиите все пак си оставиха вратичка в законопроекта за избиране на народни представители в ЕП, което им гарантира сигурен избор на посочените от тях кандидати. Текстовете по него бяха приети от правната комисия в парламента и следващата седмица ще се разглеждат на второ четене в пленарната зала. Съвсем логично най-голяма полза от въвеждането по този начин на т.нар. преференциално гласуване има БСП. При очертаващата се победа на социалистите в изборите за евродепутати и спечелване евентуално на 6-7 места в ЕП (каквито са прогнозите на социолозите към момента) подредената от ръководството на червената партия листа има всички шансове да не претърпи промени. По простата причина, че цената за придвижването на даден кандидат на избираема позиция става по-висока заради по-големия брой гласове, които ще получи БСП на изборите. Промяната вероятно няма да засегне и ДПС заради спецификата на електората на тази партия. Естествено противници на приетия с гласовете на мнозинството в комисията текст, на базата на който ще се изчисляват преференциалните гласове, бяха депутатите от дясната опозиция и част от представителите на НДСВ в правната комисия. Защото техните листи могат да бъдат сериозно променени след вота при очакваната ниска избирателна подкрепа за тях. Така например, ако водач на листата на СДС е Петър Стоянов и сините спечелят само един мандат, но 15% от избирателите предпочетат някой друг от листата, то лидерът на съюза ще се прости с евродепутатското място. "Това е недемократично. Не може само с 15% подкрепа даден кандидат да бъде избиран. Така не зачитаме гласа на останалите 85%", каза депутатът от НДСВ Борислав Ралчев. Елиана Масева от ДСБ също смята, че въвеждането за пръв път на преференциалното гласуване няма да постигне желания ефект, още повече че то не е задължително.

---

Заради ниската избирателна активност ДПС може да вкара 5-6 депутати в Европарламента, прогнозираха пред "Политика" депутати от движението. Официално хората на Доган обявиха, че се борят за 3 до 4 места от общо 18. Толкова ще са ни представителите в Брюксел след изборите в края на април или началото на май. Оптимистичните разчети се правят на база на новия закон за евроизборите, който мина на второ четене през правната комисия в парламента. Той игнорира принципа на уседналост, предложен от Надежда Михайлова и запазва досегашното положение за българите в чужбина да няма ограничение да гласуват в дипломатическите ни мисии. "Моето предложение за гласуване само в дипломатическите ни представителства в чужбина не бе прието", каза пред "Политика" шефът на правната комисия Янаки Стоилов. Това означава, че ДПС ще може да разчита освен на дисциплинирания си електорат в страната и на 50-60 хиляди гласа от Турция. "Знам, че нашите коалиционни партньори от ДПС вече са предприели организационно-политически мерки. За съжаление може би НДСВ и БСП не са направили нищо съществено в посока на организация на тези избори. Липсват такива мерки", коментира пред медиите тази възможност левият депутат Костадин Паскалев. Той изрази съмнение, че левицата ще съумее да запази електората си, тъй като отново се опитва да формулира социална политика, а обещаните на парламентарните избори социални мерки не са реализирани. Независимо от това обаче БСП се надява да вкара 7 евродепутати като прави сметка за тях да гласуват 1 млн. избиратели на БСП. Общата активност, която се очаква, е в този вот да се включат около 2 млн. избиратели. На фона на тези трудности с мобилизиране на гласове депутатите лишиха 300 000 неподвижни инвалиди от възможността да дадат вота си за избор на български представители в Европейския парламент, предвиден за края на април или началото на май 2007 г.

Най-възмутена от решенията беше екслидерката на СДС, която пред "Политика" определи дебатите като "позорни".

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Гласовете зад граница - българската и европейската действителност

Народното събрание отдели почти цял работен ден на въпроса, дали българите, живеещи в страни извън Европейския съюз, да имат право да участват в първите преки избори за 18 европейски депутати през май. Дебатите се съсредоточиха върху изселниците в Турция.

В края на миналата седмица Народното събрание отдели почти цял работен ден на въпроса дали българите, живеещи в страни извън Европейския съюз, да имат право да участват в първите преки избори за 18 европейски депутати през май. Дебатите се съсредоточиха върху изселниците в Турция.

В законопроекта на кабинета "Сакскобургготски", който стана основа на разглежданите сега текстове, има изискване желаещите да гласуват да са живели в страната през последните три месеца. От опозицията предложиха този срок да се удължи до половин година. Очаквано най-острата съпротива срещу разпоредбата дойде от ДПС. Според партията такава идея противоречи на конституцията, защото лишава български граждани от право на глас. Вероятно тази седмица парламентът ще отхвърли ограничението, като левицата и царистите ще подкрепят партньорите си във властта.

Гласуването е интересно не само заради конкретния казус, но и като индикатор доколко мнозинството ще поиска да ограничи т.нар. изборен туризъм при гласуването за органи на местната власт в края на тази година. Според бившия заместник-председател на Централната избирателна комисия Михаил Константинов "въпросът е принципен и големият проблем е, че фалшификациите на ДПС демотивират гласоподавателите". Иначе при очаквана цена на един мандат в Страсбург около 100 хил. гласа изселниците в Турция могат да осигурят половин мандат и дори при ниска избирателна активност те няма да са решаващи, пресмята проф. Константинов.

Макар темата традиционно да съпътства всеки избор въпреки вричанията на политиците, че проблемът с изборния туризъм ще бъде зачеркнат, засега резултати няма. Една от причините е, че партията на Ахмед Доган почти винаги е била във властта. Представители на левицата, която в предишния мандат се кълнеше, че ще сложи край на практиката автобуси с избиратели да обикалят градове и села и да гласуват на по няколко места, и сега се заканват, че ще измислят законови текстове за ограничаване на негативното явление. От парламентарната трибуна обаче изказванията бяха по линията "противоконституционно е да се лишават български граждани от право на глас". В неофициални разговори дори членове на ръководството на БСП обясняват: нека сега гласуват, но за местните избори е друго.

В действителност, най-големите притеснения гласовете от Турция създават по време на местните избори. В общини като Кърджали кметовете и общинските съвети се определят основно от изселниците. В същото време социалистите не могат да забравят гласовете за президента Георги Първанов през миналата година - 509 903 по сметката на Ахмед Доган. От тях над 50 хил. са от живеещи в Турция. На парламентарните избори през 2005 г. за ДПС подкрепата от южната съседка е малко над 40 хил. гласа.

Въпросът с гласовете на изселниците в Турция е прецедент за Европейския съюз. Никоя друга държава няма толкова голямо малцинство, което да притежава двойно гражданство и постоянно да живее на територията на държава, от която етнически произхожда и в същото време да оказва влияние върху резултата от изборите. Именно поради липсата на такъв проблем основна грижа на европейските политици при провеждането на изборите за Европейски парламент беше как да се даде възможност на всички европейски граждани да гласуват независимо в коя страна от съюза се намират, за да може да има колкото се може повече висока избирателна активност. Поради тази причина повечето от страните членки, или общо 16 от 25, позволяват на собствените си граждани да упражнят правото си на глас в чужбина, а всички са записали, че и чужденците (в някои държави, стига да са регистрирани, разбира се) имат право да дадат гласа си за местен кандидат.

Не може да се каже, че има пряка връзка между това дали една държава дава право на двойно гражданство и това дали позволява на гражданите си да гласуват от чужбина. Например Ирландия дава ирландско гражданство на всеки гражданин на Северна Ирландия (част от Обединеното кралство), който докаже, че се чувства ирландец (каквато е практиката на България с живеещите в Македония). Въпреки това (или заради това) гражданите на Ирландия не могат да гласуват, ако се намират извън страната. Подобно обаче е положението в още само четири страни от ЕС. Това са Кипър, Португалия, Словакия и Франция, като в Португалия гласуването е забранено, тъй като списъкът се изготвя два месеца преди изборите, и всички, които имат желание да гласуват, трябва да го заявят предварително. В избирателния закон на Франция пък е изрично записано, че гласуването се провежда само на територията на страната и че посолствата в този случай не се зачитат като френска територия въпреки постановките на международното право. Изключения правят "задокеанските територии".

Има само три държави, които едновременно позволяват хем двойно гражданство, хем да се гласува в чужбина. Това са Великобритания, Унгария и Финландия - и трите не се сблъскват с въпрос подобен на изселниците в Турция. Други като Полша и Малта пък нито имат двойно гражданство, нито са склонни да добавят гласове от чужбина към общия вот. Малта позволява ограничено двойно гражданство - в случай че дете на малтийски родители се роди в страна, чиито закони автоматично го удостояват с гражданство, но това е и единствената рестриктивна форма в по-голяма част от европейските държави. По отношение на гласуването от чужбина то е невъзможно и в тези страни, тъй като избирателите трябва предварително да се запишат в списък по местожителство.

Право на глас ще могат да имат живеещите в чужбина гърци, които са си запазили гръцкото поданство и са регистрирани в избирателните списъци, предвижда подготвян от правителството в Атина законопроект за правото на глас на един милион гърци, които живеят в други страни, съобщи атинският в. "Елефтеротипия", цитиран вчера от БТА. Според проекта това свое право на глас те ще могат да упражнят на по-следващите избори в Гърция, която сега не признава двойно гражданство.

Останалите тринадесет държави - членки на ЕС, са либерални по отношение на гласуването от чужбина, но не и на двойното гражданство. В някои от тях като Литва и Латвия то е изцяло забранено, докато други като Дания и Холандия го толерират само ако то се получи при раждане в друга страна и при това важи само до навършването на 22-годишна възраст. При всички тях обаче спокойно може да се гласува от чужбина. За това има различни начини - в Испания например това се осъществява по пощата, в Унгария - от посолствата, в случай че са се регистрирали, а в Холандия може и чрез пълномощник.

В Румъния приетият неотдавна закон разреши на живеещите в чужбина да гласуват за евродепутати, но сега се спори как ще бъдат отчитани тези гласове, след като информационната система не била добра. Проблемът е сериозен, защото става въпрос за много гласове, но според пресата никой не знае колко румънци са напуснали страната си в последните години.

Проблемът гласуване от чужбина не е толкова наболял в другите страни от ЕС. Дебатът преди последните избори през 2004 г. по-скоро се въртеше около въпроса дали избирателната активност няма да е прекалено ниска. Истината е, че тя обикновено е много по-малка в сравнение с изборите за национални парламенти - общият процент гласували през 2004 г. е 45.6 на сто. Например в Естония избирателната активност на парламентарните избори през 2003 г. е била малко повече от 58 процента, докато далите гласа си за европейски депутати една година по-късно са били едва 27 процента. Вариациите между различните страни членки бяха сериозни - в Белгия гласуваха 91 на сто (но това, от друга страна, може да бъде отчетено и като ниска активност, тъй като там гласуването е задължително), докато в Словакия процентът беше отчайващите 16 на сто.

Като цяло тенденция е гражданите на новите страни членки да са по-апатични, макар че в групата на десетте имаше и изключения за самия ЕС - Малта и Кипър отчетоха над 80 на сто активност, и ако за Кипър това се обяснява със задължителното гласуване, за Малта подобен аргумент не важи. Друга особеност, която вероятно може да бъде очаквана и в България, е, че изборите за Европейски парламент се възприемат от избирателите като своеобразна наказателна акция срещу управляващите. Изследвания сочат, че самите опозиционни партии са склонни да провеждат кампанията си много повече като кампания срещу правителствата отколкото "за" една или друга европейска политика.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Дали българите, живеещи извън страните-членки на ЕС като Турция, следва да участват във вота напролет?

Проучване на Портал ЕВРОПА за практиките, свързани с правото на глас, двойното гражданство и постоянното местожителство в 10-е нови страни-членки плюс Румъния.

Портал ЕВРОПА ви представя практиката в 10-е страни, присъединили се към ЕС при предишната вълна на разширяването - през 2004 г., както и положението в Румъния, която - също като България - избира напролет евродепутати за първи път. Припомняме, че преди три години за пръв път на избори за Европейски парламент гласуваха: Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения.

РУМЪНИЯ

Изборите са насрочени на 13 май. Ще бъдат избрани 35 евродепутати. В момента в Румъния се обсъжда проектозакон за малцинствата. По данни от 2005 г., 89.5% от населението на северната ни съседка е румънско, унгарското малцинство наброява 6.6%, ромите са 2.5%, а под половин процент са съответно украинците, германците, руснаците, турците и другите народности.

Всички хора над 18 г. с румънско гражданство и живеещи както в Румъния, така и в чужбина, ще могат да гласуват на румънски евродепутати. Освен това всеки гражданин на ЕС, който живее в Румъния и не е гласувал на предишните европейски избори, ще има право да избира от румънската депутатска листа. Дадено е право и на румънците с двойно гражданство, живеещи извън пределите на Румъния, да гласуват на изборите на 13 май - например лицата с украинско и румънско гражданство.

Според медиите в Румъния, унгарското малцинство в страната масово ще предпочете - както и досега - кандидатите на Демократичния съюз на унгарците в Румъния - голяма е вероятността UDMR да премине 5-процентовата бариера и да има свои представители в Европарламента.

Нека припомним, че Румъния всъщност е първата източноевропейска страна, установила официални отношения с Европейската общност - още през 1974 година. Букурещ получи за 2005 г. към ? 1 023 млн. като предприсъединителна подкрепа (по програмите ФАР, САПАРД и ИСПА), което се равнява на 1.4% от БВП на страната. А в първите три години от пълноправното членство, на Румъния ще бъдат предоставени почти ?10.5 милиарда (с други думи ?483 за всеки румънски гражданин) - главно от структурните фондове, както и по общата селскостопанска политика.

ПОЛША

Проучване на Портал ЕВРОПА установи, че за евродепутати са гласували само онези полски граждани, които живеят в рамките на Съюза. Имащите право на глас и пребиваващи в Германия например са имали право да дадат своя глас за местните кандидати, подчертават от Варшава.

Законът също така определя като изискване за право на глас полското гражданство. Граждани на други страни-членки на ЕС могат да гласуват за полската листа, при положение, че желаещите граждани са трайно пребиваващи в Полша и са записани в избирателния списък.

ЧЕХИЯ

Не е лесно да се даде еднозначен отговор на въпроса за възможността, чешки граждани, живеещи извън територията на Чешката република, да гласуват за евродепутати на вота през 2004 г.

Ярослав Сухман от Комисията по европейски въпроси на парламента в Прага обясни за Портал ЕВРОПА, че - обобщено - всеки гражданин на Чешката република има право да гласува за евродепутати на територията на страната, стига да е навършил 18 години. Чешките граждани, живеещи в други страни-членки достатъчно дълго време, са имали възможност да упражнят правото си на глас - стига разбира се да са отговаряли на формалните условия, важащи в съответната страна-членка, в която са пребивавали постоянно към датата на изборите.

Ярослав Сухман обаче подчерта, че не е било позволено на чешки граждани да гласуват за чешката евродепутатска листа от чужбина - т.е. чешките граждани са можели да гласуват единствено за кандидатите от страната-членка, в която са се намирали.

Не се дава право на чешките граждани, живеещи извън територията на Европейския съюз, да гласуват за европейски депутати, каза още Ярослав Сухман от парламента в Прага за Портал ЕВРОПА.

Въпросът с двойното гражданство в Чехия е проблематичен и сложен заради разделянето на Чехия и Словакия през 92-а година, а и заради сериозния брой граждани на страната, принудени по време на комунизма да емигрират. Общо взето чешкото законодателство се опитва да избягва двойното гражданство - правилото е, че при кандидатстване за друго гражданство, лицето губи чешкото си гражданство. Веднага трябва да уточним, че изключенията от това правило са многобройни, най-вече когато става дума за смесени бракове.

За пръв път Чехия избра свои евродепутати на 11 и 12 юни 2004 г. Избирателната активност беше твърде ниска, а тогавашната управляваща Чешка социалдемократическа партия претърпя съкрушителна загуба - тя бе сред причините за оставката на премиера Владимир Шпидла.

ЕСТОНИЯ

Естонският Закон за избор на евродепутати дава избирателни права на всички естонски граждани, живеещи временно или трайно в чужбина - без значение дали те са на територията на страна-членка на ЕС или не. Когато гражданите упражняват правото си на глас от чужбина, те могат да го направят или по пощата, или в дипломатическите мисии на Естония. Ако са в страна-членка на ЕС, естонците имат право да гласуват за депутати в страната, в която пребивават. В такъв случай имената им биват зачеркнати от естонските избирателни списъци.

Това поясни специално за Портал ЕВРОПА Арне Койтмае от отдел "Избори" в канцеларията на естонския парламент.

На 13 юни 2004 г. на първите избори за евродепутати в Естония победи Социал-демократическата партия. Гласуваше се с отворена листа по системата Д'Онт. Избирателната активност беше една от най-ниските в сравнение с останалите страни-членки: едва 26.8%.

ЛАТВИЯ

Ако европейски гражданин гласува или е кандидат в избори за ЕП в друга страна-членка на ЕС, то такова лице губи в Латвия правото си да избира или да бъде избирано - това е записано в закона, уреждащ гласуването за членове на Европейския парламент.

Това обясни Кристине Берзина, шеф на информационния отдел на Сейма специално за Портал ЕВРОПА.

Латвийски граждани, които по време на изборите за ЕП през 2004 г. са живеели в чужбина, също са имали право да гласуват - това е ставало по пощата. За да упражни по този начин правото си на глас, латвийският гражданин заявява намерението си предварително чрез Външното министерство на страната, или в някое от 40-е дипломатически и консулски представителства на Латвия по света. Заявленията се приемат най-късно 30 дни преди изборния ден.

През 2004 г. такова желание са заявили 3215 граждани на Латвия (от общо пребиваващи в чужбина 32 575 души - по официална статистика), а правото си на глас са упражнили 2593 от тях, разказва пък Жане Дузе от латвийската Централна избирателна комисия пред Портал ЕВРОПА. Броят на гласувалите от чужбина латвийци е незначителен - едва 8% от живеещите в чужбина граждани на тази страна са гласували за евродепутати.

Що се отнася до гласуването на латвийска територия, право да го упражнят са имали латвийските граждани, както и граждани на страни-членки на ЕС, пребиваващи в страната. Етническите малцинства се ползват със същите права, допълва Кристине Берзина от латвийския парламент в отговор на нашето запитване.

Припомняме, че латвийците избираха своите евродепутати на 12 юни. 16 политически партии излязоха с листи, а общият брой на кандидатите беше 1019. При избирателна активност 41.20% (чувствително по-ниска от обичайната активност за национален парламент), най-много депутатски места получиха консервативните партии. Загубата за партиите от управляващата коалиция беше очевидна.

ЛИТВА

Гражданите на Литва, живеещи в други страни-членки на ЕС, имат възможност да избират между два варианта - или да гласуват за латвийската листа с кандидат-евродепутати, или за листата в страната, където те пребивават постоянно. Ако решат да изберат първия вариант, гласуването се провежда в посолствата и консулските представителства на Литва в съответната страна: имената се вписват в избирателния район на столицата Вилнюс и списъкът се предава от всяко дипломатическо представителство на централните власти 15 дни преди изборите. В случай, че изберат втория вариант, гражданите на Литва се съобразяват с електоралните разпоредби, възприети от страната-членка на ЕС, в която пребивават.

Това каза специално за Портал ЕВРОПА Евалдас Синкевициус, шеф на Информационно-аналитичния отдел на парламента (Сейма) на Литва.

От там уточниха, че гражданите на Литва, постоянно пребиваващи в страна извън ЕС, също имат право да гласуват за евродепутати на своята родина. Това важи за всички лица, които имат литовско гражданство. Що се отнася до малцинствата - дори някой гражданин да е етнически литовец, той няма право да гласува, ако няма официално гражданство.

Литовският Закон за избор на депутати в Европейския парламент, приет на 20 ноември 2003 г., дава също така право на глас на граждани на страни-членки на ЕС, трайно пребиваващи в страната.

Евалдас Синкевициус заключава пред Портал ЕВРОПА, че Литва има дългогодишна практика в организирането на гласувания в чужбина в най-различен тип вотове - парламентарни, президентски, а така също и референдуми. Този опит е бил приложен и за първите избори на Литва за евродепутати през юни 2004 г.

Изборите се проведоха на 13 юни и победиха левите партии.

МАЛТА

B Малта обаче гласуването се извършва само на малтийска територия.

Рей Сциклуна от канцеларията на парламента разказа за Портал ЕВРОПА, че малтийската Конституция определя кой има право да гласува на избори в тази страна. Чл. 57 и 58 са категорични, че за да има право на глас, лицето трябва да има малтийско гражданство, да е навършил 18 г., и да е живял за последните 18 месеца минимум 6 месеца на територията на Малта - за непрекъснат период или комулативно в рамките на 18-месечния срок, предхождащ изборите (Чл. 57-C).

Сред условията за отнемане правото на глас е, ако лицето е със смъртна присъда от малтийски съд, или ако излежава присъда лишаване от свобода, надвишаваща 12 месеца.

Портал ЕВРОПА проучи избирателния закон, според който право на глас имат всички граждани на страни-членки на ЕС. Обаче за да гласува европейски гражданин в Малта, който не е малтиец, трябва да декларира, че няма да упражни правото си на глас в друга страна-членка на съюза; както и разбира се да не е лишен от право на глас в родината си.

Припомняме, че на 13 юни 2004 г. гласуваха в Малта за първи път за евродепутати - тогава опозиционната Партия на труда спечели 3 от общо петте места. Останалите 2 отидоха при националистическата партия.

СЛОВАКИЯ

В Словакия пък право да избират евродепутати имат само граждани на страната - включително тези, които не пребивават постоянно нито в Словакия, нито в някоя страна-членка на ЕС. "Те обаче могат да гласуват, само ако физически се намират на словашка територия в деня на изборите" - подчерта за Портал ЕВРОПА Мартина Окрухликова от Канцеларията на Националния съвет на Словашката република.

Тя допълни, че според бл. 23 Закона за избор на членове на ЕП - № 331 от 2003 г. - всеки словашки гражданин, който не пребивава постоянно в Словакия или в някоя друга страна-членка на ЕС, но се яви в изборния ден в избирателната секция, задължително се вписва в избирателния списък, което му дава право на глас в съответния избирателен район. Тази регистрация е валидна само в изборния ден. Актът на гласоподаването се отбелязва писмено в словашкия му документ за самоличност - международен паспорт, каза още Мартина Окрухликова. Според нея това прави повторното гласуване невъзможно.

Законът, който влиза в сила през август 2003 г., дава право на глас и на европейски граждани от други страни-членки, пребиваващи в Словакия.

Припомняме, че най-ниската избирателна активност в целия ЕС отбеляза Словакия на първите си избори за евродепутати - едва 16.9%. Вотът, провел се на 13 юни 2004 г., отсъди равно представителство на общо 5 политически партии. Общият брой депутатски места на Словакия в ЕП е 14.

CЛОВЕНИЯ

Всеки, който притежава словенско гражданство, има право да гласува в избори за евродепутати в страната - без значение къде е постоянното му местожителство. Така определя изборното законодателство в Словения - както за избор на национален парламент, така и за словенски представители в Европейския парламент (ЕП).

Това обясниха специално за Портал ЕВРОПА от Централната избирателна комисия в Словения.

Експертът от ЦИК Марко Голобич допълни, че словенските национални малцинства не се ползват с по-специални привилегии от другите граждани: "Тези етнически словенци, които живеят в съседните страни като Италия, Австрия, Унгария или Хърватия, могат да гласуват по избор: или в държавата, в която живеят за нейната депутатска листа, или в Словения за словенската листа, стига обаче да имат словенско гражданство".

Право да избират словенски евродепутати имат и гражданите на други страни-членки на ЕС, стига да пребивават трайно в Словения.

Припомняме, че изненадваща победа на първите избори за ЕП в Словения през 2004 г. спечели Новата християн-народната партия - загуба претърпяха Либералдемократите и Народната партия на Словения. При активност 28.3% победата убедително отиде при дясноцентристките партии, които бяха в опозиция.

КИПЪР

Избирателният закон в Кипър казва, че право да избират евродепутати имат всички граждани на Кипър, както и трайно пребиваващите там граждани на други страни-членки на ЕС - последните трябва да са живели постоянно в страната най-малко 6 месеца преди датата на гласуването.

Това подчертаха от службата по европейски въпроси на Камарата на представителите в Никозия за Портал ЕВРОПА - разпоредбата се съдържа в Член 7 на избирателния закон.

По-интересен е Член 5 на същия закон - за избор на депутати (той се отнася както до националния, така и до Европейския парламент): сред изискванията за право на глас на граждани на Република Кипър е и това - за да получи право на глас за евродепутати, лицето гражданин на Кипър трябва да е било с трайно пребиваване Република Кипър най-малко шест месеца непосредствено преди датата на изборите.

По силата на кипърското законодателство под трайно пребиваване в страната може да се разбира територията на целия ЕС.

От кипърския парламент подчертаха за Портал ЕВРОПА, че кипърските граждани, живеещи в чужбина, са можели да гласуват единствено в Кипър за евродепутати, а що се отнася до етническите малцинства, техният статут не се различава от този, действащ за всички останали граждани.

В Кипър гласуването е задължително, но не се налагат наказания, когато гражданите не гласуват. Гласуване по пощата не е разрешено.

Кипър проведе първите си избори за ЕП на 13 юни 2004 г. Бяха избрани шестима евродепутати, за които места се състезаваха 59 кандидати. От 483,311 избиратели, 503 са кипърски турци, а 2054 - граждани на ЕС. Избирателната активност беше 72,50%. Консерваторите и лявата партия получиха по 2 депутатски места, а останалите две си поделиха другите политически формации.

УНГАРИЯ

Право да избират евродепутати имат всички унгарски граждани, живеещи в Унгария, гласи законът. Гражданите, записани в избирателните списъци на друга страна-членка, губят право на глас в Унгария. Другите европейски граждани, живеещи в Унгария, също имат право да гласуват за унгарски евродепутати, стига да подадат заявление за това в законовия срок. В случай, че унгарски гражданин е в чужбина в изборния ден, той има право да гласува, ако е уведомил месец по-рано съответната дипломатическа мисия.

Изборната процедура в Унгария разрешава на унгарските граждани, живеещи извън страната си - както на територията на ЕС, така и извън нея - да участват във всички видове избори: национални, местни, европейски - дори в референдуми. Гласуването се извършва само в унгарските посолства.

Това каза за Портал ЕВРОПА правната съветничка в Комисията по европейски въпроси на Унгарския парламент Ангела Юхас-Тот.

Що се отнася до етническите малцинства, живеещи в Унгария - румънско, словашко, българско и т.н. - то те имат унгарско гражданство и се ползват от същите права, които има всеки друг унгарски гражданин.

Унгарските малцинства, живеещи в чужбина - а най-вече те живеят в Румъния, Словакия, Украйна, Сърбия, Австрия, Хърватия - не винаги и не задължително имат унгарско гражданство. Тези, които имат унгарско гражданство, както обаче и постоянно местожителство в Унгария, могат да гласуват по гореописания механизъм.

Като обобщение Ангела Юхас-Тот от парламента в Будапеща каза за Портал ЕВРОПА, че двете условия за участие в изборния процес - освен разбира се пълнолетието - са унгарското гражданство и официалното местожителство.

Припомняме, че на 13 юни 2004 г. унгарците за пръв път избраха свои евродепутати: управляващата Унгарска социалистическа партия претърпя съкрушителна загуба. Изборите спечелиха консервативните партии - общо 15 депутати, като за социалистите останаха 9. Общият брой унгарски депутати в ЕП бе 24.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Народното събрание ще бистри начина, по който ще изберем - за първи път - български представители в Европейския парламент. Възможно е да бъде приет текстът, който ограничава възможността за българските изселници в Турция да участват във вота: например с изискването, право на глас да имат само тези, които са живели в България през последните месеци. Така е в редица новоприети в ЕС държави от предишната вълна на разширяването, установи проверка на Портал ЕВРОПА. ДПС обаче е против въвеждането на каквито и да е ограничения на избирателните права на българските граждани в страната и в чужбина.

Учредена е гражданската кампания "За чист парламент", в която Портал ЕВРОПА също участва.

http://www.europe.bg/

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Българи и румънци в испанската автономна област Андалусия създадоха партия, с която да участват в предстоящите местни избори, съобщи агенция ЕФЕ.

След неколкоседмични преговори сдруженията "Румънски андалусци" и "Българи за Андалусия" се споразумяха вчера да се обединят в партия "Демокрасия Сосиал Андалусиа". Членовете на новата партия, чиято централа е в град Алмерия, се надяват към нея да се присъединят различни организации на източноевропейци в Гранада и Малага. Следващата седмица членовете на партията ще се срещнат в Гранада с представители на организация на граждани от Източна Европа, чието име не се съобщава, за да не се "подлага на риск началото на преговорите". Целта на бъдещото споразумение е партията да бъде достоен конкурент на предстоящите общински избори.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Без изборен туризъм на евровота, реши парламентът.

Изселниците ни извън ЕС без право на глас за евродепутати, ДПС напуска залата...

Изселниците, които не живеят в рамките на страните от ЕС, няма да имат право да гласуват за избиране на български евродепутати, реши парламентът.

С мнозинство, до което се стигна благодарение на 44 депутати от НДСВ, парламентът прие предлагания от предишното правителство текст, според който право да избират евродепутати имат български граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, живели са постоянно най-малко през последните три месеца в България или в друга държава членка на ЕС и не са поставени под запрещение, нито изтърпяват наказание "лишаване от свобода".

Становището на правната парламентарна комисия беше правото за участие в изборите да не се ограничава с принципа за отседналост, в случая три месеца в България или страна на ЕС.

ДПС веднага поиска прегласуване, но резултатът бе същият и принципът за отседналост бе приет.

От 206 депутати в пленарна зала, "за" принципа на отседналост гласуваха 111, "против" бяха 55 и 40 се въздържаха.

Трима депутати от Коалиция за България също подкрепиха това ограничение за гласуване, докато останалите им колеги поделиха гласовете си между "против" и "въздържал" се.

В знак на протест Лютви Местан от ДПС заяви от парламентарната трибуна, че 40-тото Народно събрание на европейска България появява неевропейско, а дискриминационно отношение към своите граждани и обяви, че ДПС ще напусне залата, защото не може да е съучастник в дискриминацията.

Местан уточни според гласувания текст кой няма да има право да участва в изборите за евродепутати - всички български граждани които поради неудачите на прехода са потърсили препитание извън родината си и извън ЕС и днес парламентът ги наказва за това; хилядите български студенти, от Санта Барбара до Токио и Киото, български младежи които са минали през тежки конкурси и разнасят славата на България по света; българските граждани, които заради събитията от 1989 година не напуснаха доброволно родината си, а бяха прокудени, но не се отказаха от нея и коректно си плащат данъците.

Местан определи гласувания принцип на отседналост като конюнктурно съображение, с което формираното мнозинство в парламента лишава българските граждански от граждански права

Лидерът на ДСБ Иван Костов припомни на напускащите залата депутати от БСП, че гласуваният текст е по проекта на предишното правителство и напомни, че ДПС е негов съвносител.

Красимир Каракачанов поздрави от трибуната българския парламент за това гласуване и изтъкна заслугата на НДСВ.

По думите му, може би, НДСВ разсърдиха БСП, но направиха жест, с който се доближават до своите избиратели.

Той коментира, че, освен парламентарните банки, ДПС би следвало да напусне властта, с която са преяли.

Павел Шопов от Атака нарече гласуването на текста за отседналост първото истинско българско гласуване и каза, че би трябвало ДПС да излезе изобщо от българския парламент и от българския политически живот.

Според него, хората с турско етническо самосъзнание и турски имена имат място в българския парламент, но единствено - чрез български партии.

В отсъствието на ДПС парламентът продължи с останалите текстове за избиране на евродепутати.

---

Каквото и да говорим, с приетото в сряда в специалния закон за евровота ограничение за участие на живеещите извън ЕС български граждани парламентарното мнозинство поднесе изненада, чиито последици тепърва ще се проявяват. Но смисълът - сега и тук - е еднозначен: свидетели сме на неочакван пробив в изглеждащото довчера непробиваемо статукво, в което партията ДПС по неписани, но самоподразбиращи се правила от шест години неизменно диктува решенията на партньорите си. И тази ситуация изглеждаше вечна, а всяка мисъл за промяна се възприемаше като ерес. Затова в сряда инертнет-форумите полудяха - колкото и непредставителна да е свободната мрежа за масовата оценка на събитията, възторгът от гласуването в сряда на конкретния текст е симптоматичен. Смущаващото е, че този възторг е свързан с ограничаване на права - въпреки позоваването на легитимен за този вид законодателство принцип, какъвто е принципът за уседналост и мотивите, които го дефинират.

Изненадата обаче може да се окаже за кратко, т.е. да последва нова изненада. Първо - защото принципът за уседналост е многократно по-важен за местните и парламентарните избори, а отсега изобщо не може да се предскаже дали ще бъде приложен. Особено като се има предвид, че ДПС ще поиска ултимативно осребряване на сегашната загуба. Второ, предстои големият пазарлък с Конституционния съд, при който сделката ще се сключва на най-високо ниво. И трето, ограниченията в закона за евроизборите засягат ДПС заради не повече от 50 хиляди гласа на изселници, докато партията на Ахмед Доган си остава ненадмината по прилагане на "пазарните" принципи в печеленето на гласове вътре в страната. Което в крайна сметка ще е решаващото.

А иначе нама никаква дискриминация - чл. 6 ал. 2 от Конституцията изчерпателно посочва кои са дискриминационните признаци- етнос, религия, образование,пол- но не и уседналост. Ами тогава и изсикването кандидат президента 5 г. да е уседнал в България също е дискриминация... A защо ДПС не го атакуват в Конституционния съд?

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Българи в ЕС ще могат да гласуват за евродепутати

На изборите за евродепутати по постоянния си адрес ще могат да гласуват български граждани, живеещи в друга държава член на Европейския съюз, които се намират в страната в изборния ден.

Това решиха депутатите с приемането на текстове на второ четене от Закона за избиране на представители на България в Европейския парламент.

Когато тези граждани са били заличени от избирателните списъци преди предаването им на секционните избирателни комисии, те отново се вписват в списъците след представяне на декларация, че не са гласували в друга държава от ЕС на изборите за ЕП.

Народните представители отложиха гласуването на текста, който трябва да определи къде и при какви условия ще се гласува в чужбина. Oт правната комисия предлагат ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на България да образуват избирателни секции в населените места, където има такива представителства при наличие на не по-малко от 20 избиратели, заявили лично желанието си да гласуват не по-късно от 20 дни преди изборния ден в писмена форма - чрез саморъчно подписано заявление, подадено лично, чрез писмо или в електронна форма до посолството на България в съответната държава.

Където няма дипломатическо или консулско представителство, ще се разкриват секции при наличие на не по-малко от 100 избиратели, заявили лично желанието си да гласуват не по-късно от 20 дни преди изборния ден в писмена форма, се посочва в предложението на правната комисия.

От ДСБ предлагат ръководителите на дипломатическите и консулските представителства в страните членки на ЕС да образуват избирателни секции при наличие на не по-малко от 100 избиратели, заявили желание да гласуват 20 дни преди вота.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Народното събрание реши, че право да гласуват за евродепутати ще имат българите, които са живели най-малко 60 дни в последните три месеца към датата на изборите у нас или в страна - член на Европейския съюз.

Всяка партия, която иска да участва в изборите за евродепутати, трябва да представи списък с най-малко 15 000 подписа на избиратели.

Според приетите от Народното събрание текстове, за коалиция ще са необходими минимум 20 000 подписа.

Народното събрание прие, че от избирателните списъци могат да се заличават имената на граждани, които имат настоящ адрес към датата на съставяне на избирателните списъци в държава извън ЕС. Тези лица могат да се впишат обратно, ако представят документ за самоличност и декларация, че са живели постоянно най-малко през последните 3 месеца в България или в друга европейска държава и не са гласували в същите избори за европарламент.

Българските граждани живеещи в друга държава, членка на ЕС, които са у нас в изборния ден, могат да гласуват на постоянния си адрес.

Изборите се насрочват от президента, не по-късно от 60 дни, преди датата на провеждането им.

На изборите за евродепутати ще се гласува с отделни бели бюлетини, реши парламентът, който прие на второ четене текстове от законопроекта за избиране на представители в Европейския парламент от България.

По този начин бе отхвърлено предложение за обща интегрална бюлетина.

Бюлетината за избор на евродепутати може да съдържа една преференция (знак, отразяващ подкрепата) за посочен от избирателя кандидат.

Това реши парламентът по въпроса за преференциалното гласуване, след като отхвърли предложението на Иван Сотиров от СДС бюлетината да съдържа две предпочитания за посочените от избирателя кандидати.

Сотиров припомни на депутатите, че е важно - след като отпада интегралната бюлетина, да бъде дадена възможност за такова преференциално гласуване, което да позволи преподреждане на листите поне с три - четири - пет места и затова настояваше преференциите в бюлетината да са поне две.

Според приетия текст, преференцията се зачита и когато знакът в малкото квадратче пред името на кандидата излиза извън очертанията му, без да засяга другите малки квадратчета.

Когато бюлетината съдържа две или повече преференции, те стават невалидни и се приема, че то не съдържа преференции, като гласът се смята, че е подаден за избраната кандидатска листа.

Парламентът прие преференциалните гласове, подадени за отделните кандидати, да се вземат предвид, ако броят на гласовете, получени за кандидата, възлиза най-малко на 15 процента от действителните гласове, подадени за съответната кандидатска листа.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Кои са кандидатите за евродепутати на СДС?

1. Петър Стоянов - водач на листата. Роден през 1952 г в Пловдив. Член е на СДС от създаването на партията. Президент на България от 1996 г. до 2002 г. Избран е за председател на СДС през 2005 г. Депутат в 40-то Народно събрание.

2. Лъчезар Тошев – Роден на 10.10.1962г в гр. Свищов. Той завършва СУ 'Св.Климент Охридски' специалност "Молекулярна биология и работи като специалист-биолог в Институт клетъчна биология и морфология към БАН. Също така той работи и в Института по молекулярна биология, а от 1989г. член на Екогласност и СДС. Той е избран за депутат от СДС в 36, 37, 38 и 39 Народно събрание. Председател е на комисията по опазване на околната среда и водите, на комисията по правата на човека и вероизповеданията. Също така е и председател на групата за приятелство "България-Албания", зам.- председател на групата за приятелство "България-Македония", а от 2005 е Главен експертен сътрудник към кабинета на зам.-председателя на Народното събрание Филип Димитров и почетен член на ПАСЕ. Лъчезар Тошев е награден с Медала ‘За заслуги’ на ПАСЕ – 2006; владее английски, немски и ползва френски език.

3. Мартин Димитров - депутат в 40-то Народно събрание. Той е роден в София пред 1977 г. Избран е с листата на ОДС в 23-ти избирателен район в столицата. Участва в Комисията по бюджет и финанси като заместник-председател. Той бе европейски наблюдател и депутат от групата ЕНП-ЕД в ЕП

4. Любов Панайотова – родена през 1959г. Завършва Технически университет, София като магистър електроинженер, WIFI – Виена, Австрия с диплом по “Финансов мениджмънт”; НБУ, София, с диплом “Ефективен мениджмънт в администрацията”. Специализира “Инструменти на търговската защита "Европейска комисия, Брюксел, Белгия”; специализиран курс по европейска интеграция 1997г. – Датски институт по публична администрация, Хелзингьор, Дания; специализация “Енергийна ефективност”; интелектуална собственост – Световна организация по интелектуална собственост (WIPO) Женева. Работила е като програмен директор на фондация “Европейски институт”, заместник-министър на икономиката, директор на дирекция “Европейска интеграция и международна дейност”, началник управление “чуждестранни инвестиции и интеграция”, началник на отдел “Вносно-износен режим и европейска интеграция”, началник на отдел “Двустранни отношения”, главен експерт в управление “Координация на вътрешно-икономическите връзки”, експерт в кантора “ Внос на специфично технологично оборудване”. Понастоящем е програмен директор на Европейски институт – София.

5. Надежда Михайлова - лидер на СДС от 2002 до 2005 г. Народен представител в 37-то, 38-то, 39-то и 40-то Народно събрание. Министър на външните работи в правителството на Иван Костов. През февруари 1999 г е избрана с тригодишен мандат за заместник-председател на Европейската народна партия на XIII конгрес на ЕНП в Брюксел. Създава Съюз "Дясна алтернатива" в СДС.

6. Петър Славов – роден през 1975г. в гр.София. Завършва СУ “Св.Климент Охридски" като магистър “Право”; European Business School, London, UK като бакалавър “Бизнес администрация”; УНСС – София като магистър “МИО”. Специализира в Ecole Superieure Gestion, Париж, както и EBS School Reichartshausen, Германия. Работи в адвокатско дружество, като мениджър на регионални проекти “Балкани” и като анализатор и дилър валутни и капиталови пазари в търговско дружество. Владее немски, английски, френски, руски и ползва гръцки, италиански и испански език.

7. Евгений Кънев – роден в град София. Завършва Илинойския държавен университет, САЩ с магистърска степен по икономика. Също така е магистър по икономика от Университета за национално и световно стопанство. Бил е вицепрезидент на Rotary Сердика. Работил е още като управляващ директор за Европа на “Телло Корпорация”, САЩ, като директор корпоративни финанси и като одитор. Владее английски и руски език.

8. Вълчо Чолаков - роден през април 1971г.Женен с едно дете. Магистър по право от Бургаския свободен университет. От 1999г е адвокат при Адвокатската колегия на град Бургас. Член на СДС от 2002г, а от 2006г е Общински съветник на СДС Бургас.

9. Христо Кирчев – роден 1963 година. Завършил е Математическата гимназия в гр. Русе. МИИСП – Москва, университет организация на ремонтни заводи инженер-механик, Университета Хумболт – Берлин – работа по проекта за автоматизация на някои процеси в селското стопанство. Заемал е длъжностите: специалист в отдел международно сътрудничество и икономически разработки за ремонтните заводи в България в НИТИ по ремонт на техника гр. Русе, отговаря за връзките с клиенти на Бусак+Шамбан – представителство за България в гр. Русе, началник отдел на Инкомс Сет АД, гр. Русе, специалист пласмент в ЖИТИ АД, гр. Русе, Ръководител в направление търговско в Петрол АД гр. София. От 1999 година е управител на петролна база – Нафтекс Петрол ЕООД, гр. Варна.

10. Мария Бойчева – родена е през 1964г в Стара Загора. Завършва СА "Д.А.Ценов" - Свищов, специалност “Търговски бизнес и представителство” има следдипломна квалификация – застрахователен мениджмънт. Специализира в Институт по маркетинг и мениджмънт Виена, Австрия и Оранжбургски университет на Южна Каролина, САЩ по специалност "Мениджмънт”. Работи като мениджър на супермаркети, търговски директор, управител на финансова група към ДЗИ “Стара Загора”. Владее английски и руски език.

11. Павел Паунов – роден през 1975г във Видин. Завършва УНСС – София като магистър “Финанси”. Работи като застрахователен инспектор и кредитен инспектор в ОББ – Видин; експерт продажби във ВИПОМ – АД; ръководител офис в Евробанк – Видин и Сосиете Женерал Експресбанк.

12. Богдан Дренски - от Пловдив. Завършва Английска езикова гимназия след това Юридическия факултет на Софийски университет “Климент Охридски”. След това има магистратурa Международни отношения в Hamburg University School of Low, и магистратура по право в Schiller International University. В периода 2004- 2007г работи като адвокат. Владее отлично Английски и Немски език

13. Ивайло Ръхов – роден е през 1975г. в Банско. Завършва УНСС – София като магистър. Работи като младши специалист в Общинска администрация – Банско; заместник кмет на гр.Банско. Понастоящем е експерт "Съдебно счетоводни експертизи” в същата община. Владее английски език.

14. Валери Белчев – роден 1974 година. Завършил е: 9-та Френска езикова гимназия, гр. София; Магистър по Международни икономически отношения в УНСС – гр. София; Магистър по Банкови и Финансови техники в Университета PARIS II Pantheon-Assas, Париж, Франция. Владее френски, английски, италиански и руски език. Заемал е длъжностите: дистрибуция на търговски оферти в Евро-Инфо център, гр. София; Изпълнителен директор – Casadoro Lts, Рабат, Мароко; стаж в мидъл офиса на Отдел валутни пазари, Банка Credit Commercial de France; административно управление на международни кредити в Банка Crédit Agricole Indosuez, Париж Департамент по Международните Финансирания; Анализатор на средни предприятия в Fortis Bank, Париж, Франция; Специалист по кредити и маркетинг в Demirbank, София. В момента е Мениджър връзки с корпоративни клиенти в SG Експресбанк.

15. Тодор Гунчев - роден през 1974г. Бакалавър е по Маркетинг и мениджмънт в Университета за национално и световно стопанство и магистър по право от същия университет. По време на следването си е председател на Студентския съвет на университета. Също така, той е председател на Европейски демократични студенти и Председател на Постоянна работна комисия за Централна и източна Европа. В СДС той заема длъжностите Секретар на Областен съвет София, Заместник председател на Младежкия съюз на демократичните сили и член на НИС на СДС.

16. Ваня Дюлгерова - родена през 1963г. Омъжена и понастоящем живее в Русе. Завършва Медицинска академия София със специалност рентгенов специалист. През 2000г завършва Софийски университет “Климент Охридски” със специалност социален работник. След това следва магистратура “ Здравен мениджър” във ВТУ”Св.Св. Кирил и Методий” град Велико Търново. Понастоящем е управител и собственик на стоматологични рентгенови кабинети и съдружник в благотворително сдружение “Сърца без граници” – гр. Русе

17. Даниел Мирчев – роден 1953 година. Завършил е ВИАС гр. София – архитект, степен магистър. Техникум по строителство и архитектура – гр. Брацигово – средно специално образование – строителен техник. Владее английски и немски език. Заемал е длъжностите: проектант в Териториална проектантска организация – гр. Ямбол, проектант в Териториална проектантска организация – гр. Пазарджик архитектура, Съветник по ТСУ и проектант в Технически на област Бенгази – Либия ТСУ и архитектура, Проектант и ръководител проектантска група на Териториална проектантска организация – гр. Пазарджик, Главен експерт по държавна собственост и регионално развитие в Областна администрация – гр. Пазарджик, заместник областен управител и областен управител на Областна администрация Пазарджик, началник на отдел “Архитектура” община Пазарджик. От 2003 година е Главен архитект на гр. Септември. Обществено-политическа дейност: член на СДС и на Комисията по етика към Координационен съвет в гр. Пазарджик. В периода 1991-1995 и 1995-1999 Общински съветник в Общински съвет на Община Пазарджик, член на Общинския и Областния съвет на СДС в Пазарджик.

18. Коста Костов – роден е през 1970г. в Монтана. Завършва УНСС – София като магистър по “Право”. Работи като редактор и водещ, както и като адвокат при адвокатски колектив гр. Монтана. Владее английски и руски език.

19. Андон Гинев - роден през 1978 година в Габрово. Средното си образование той получава в ТМЕТ "Д-р Никола Василиади" в родния си град със специалност "Електрообзавеждане на промишлени предприятия". След тов следва получава диплома от техническия университет в Габрово със специалност "Енергетика и Електроснабдяване". През 2004 г. работи по специалността си в град Магдебург Германия. Понастоящем се занимава с недвижими имоти. Владее английски и немски език.

20. Ивелин Георгиев е роден през 1972 година. Завършва Великотърновски университет “Св. Св. Кирил и Методий” – “Магистър по публична администрация” и е “Магистър по икономика” в Икономически университет – гр. Варна. Владее английски, френски и немски език. В момента е общински съветник и зам. Председател на комисията по икономика и селско стопанство и бюджет и финанси в Силистра. От 2006 година е Сътрудник на Обществения посредник “Омбудсман” – Силистра. Заемал е длъжностите: Финансов консултант в “Десислава комерс” ЕООД; Консултант на областния управител по регионално развитие – Силистра; Главен секретар на Областна управа Силистра; Началник на отдел “Административно и финансово обслужване на системата на образованието” на инспекторат по образованието към МОН; Експерт по “Финанси” в инспекторат по образованието на МОН; Главен счетоводител на Инспекторат по образованието към МОН

---

Кандидатите на ДСБ за евродепутати

http://www.dsb.bg/upload_files/DSB_euroizbori.pdf

---

БСП залага на доказали се за евроизборите.

Ядрото на кандидатите за Европейския парламент (ЕП) в листата на БСП ще бъде около сегашните евродепутати на партията.

Това коментира народният представител Петър Димитров, предаде БТА. Той обясни още, че подборът ще се прави на национално равнище, а кандидатите ще бъдат определени с решение на Висшия съвет на БСП.

Сред критериите за евродепутати са опитът в обществената или политическа дейност, почтеност, образователен статус с ниво поне магистър, владеене на минимум два чужди езика, единият от които английски, уточни Димитров. Кандидатите ще трябва да подпишат предварително изискването от устава на партията за лоялност към БСП. В Страсбург няма да отидат хора само заради това, че са изявени политици, уточни депутатът.

---

ГЕРБ, БЗНС-НС и ЕДП с единна листа на изборите за евродепутати...

---

Росен Владимиров, зам. председател на ДПС:

Ние се професионализираме и не търсим политически емоции, а реализация на идеи...

Росен Владимиров е първият българин, който стана зам.-председател на ДПС. В предишния мандат бе областен управител на София. В момента е депутат и е зам.председател на комисията по околната среда и водите на НС.

- Г-н Владимиров, как ще коментирате критиките на лидера на БСП в Кърджали Милко Багдасаров, че вашата партия е реформирана, но само на централно ниво, докато по места, особено в смесените райони, това не е така?

- Този начин на говорене за ДПС не е нов, не е непознат за нашата партия. Исторически в последното десетилетие ДПС доказа, че това не е така. Движението дори във Великото народно събрание винаги е имало в редиците си етнически българи. В последните десетина години българи заеха и ръководни позиции в партията. Най-важното е, че българи вече гласуват за ДПС. В Търговище, откъдето съм депутат, имаме малко над 10 000 български етнически гласа. Нашата партия отдавна е от национален тип и мобилизира гласуване за нея на тази основа. Мисля, че това изказване е по-скоро емоционално, което не държи сметка за обстоятелствата. Аз лично обаче го приемам за нормално.

- Конкретният аргумент за това твърдение е, че ДПС едва ли ще издигне кандидат-кмет в Кърджали и въобще в смесените райони, който да е етнически българин.

- Абсолютно съм убеден, че това е възможно. ДПС надрасна този критерий в своето отношение към това кой от какъв етнос е. В момента в нашата партия се търсят хора, които са знаещи, можещи, квалифицирани, с опит, с виждания за това какво могат да постигнат, реализирайки се на един или друг пост. Всеки знаещ и можещ човек е добре дошъл независимо от неговия етнос. За тези местни избори все още не сме обсъждали кандидатури, но хипотетично е напълно възможно да издигнем етнически българи. В крайна сметка ние се измерваме в рамките и на ЕС - и като държава, и като политически партии.

- Възможно ли в листата на ДПС за изборите за евродепутати да бъдат издигнати етнически българи? Факт е, че западните медии все още наричат движението "турската етническа партия"?

- Убеден съм, че ще има българи в листата за европарламент. Епитетът "турска етническа партия" ни се прислагва, защото ние в най-голяма степен мобилизираме турското етническо малцинство. Но и в други партии има членове, които са етнически турци - в дясно, и в БСП. Не всички малцинства са фокусирани в ДПС. Подобна квалификация вече трудно намира приложение в рамките на ЕС. Българските граждани като цяло вече също са малцинство в голямата държава ЕС. Да се говори така не е актуално и адекватно на времето.

В понятието етническа партия конституцията е заложила идеологията и философията на партията, не толкова членската маса. Закодирано е намерението на даден етнос да иска разединяване, обособяване на региони, различни права и задължения. Такъв тип поведение няма нищо общо с ДПС. И в нито един момент не е имало дори нюанс.

- Да приемем, че един ден съотношението българи - турци в ДПС стане 80 към 20. Според вас ще бъде ли нормално, ако в тези 20% влиза почти целият турски етнос, както е сега?

- Много етнически турци членуват и в други партии, както вече казах. Трудно ми е да видя този проблем по този начин. Не виждам форма на капсулация. Специално за ДПС мога да кажа, че нашата партия се професионализира. Според мен точно това привлича онези, които я подкрепят.

- Какво имате предвид под професионализация?

- Това, че отношението към тези проблеми е различно от емоционалното. Не търсим политически емоции, с които да се капсулираме, а реализация на идеи, на цели, които допринасят за по-доброто състояние на цялата държава.

- Мнозина ви критикуват, че под професионализация вие разбирате печеленето на икономически дивиденти от политиката, сформиране на обръчи от фирми и т.н.

- Това е друга изкривена теза, която беше употребена от нашия лидер, и естествено опонентите ни се опитаха да я използват в негативен смисъл. Политиците говорят, това ни е работа. И винаги може да се вземе нещо от нашите изказвания извън контекста, да се пресъздаде в негативен аспект и да се внушава на обществото. Това е една слабост в дейността на опозицията в рамките на този парламент. Там нещата доминират в посока на по-скоро емоционални критики и квалификации към управляващите за сметка на чисто професионалните критики, предложения и виждания, в които обществото да търси алтернатива. Използва се всяко недоволство, за да се политизира. Това показва една слабост и лично аз даже се тревожа. Защото в условията на демокрация опозицията трябва да бъде силна. Тя трябва да се замисли за своята професионализация в политическия смисъл на тази дума.

- Според слухове в тесен кръг Ахмед Доган е казвал, че мечтата му е един ден лидерът на ДПС да се казва Иван, а не Хасан. Възможно ли е това да се случи?

- Напълно е възможно, няма никаква пречка. Никой в ДПС вече не мисли в рамка. Успехите на ДПС се дължат именно на превъзмогване от наша страна на този тип мислене, защото то е от миналото.

- Наскоро "Файненшъл таймс" писа, че ДПС е извор на корупцията в България, и повод за това бе неуспехът на "Дънди прешъс металс" да получи от екоминистерството разрешение да продължи работата си в златната мина в Челопеч. Как ще коментирате?

- Поемайки управлението на това министерство, ние се натъкнахме на факти и документи, които по наша преценка сериозно нарушават интереса на държавата в този случай. В този смисъл бе и нашата позиция, и на целия кабинет. Там има един нарушен баланс. Начинът, по който се концесионира залежът, чисто икономическите параметри на тази сделка сериозно увреждат интереса на българската държава. Мисля, че трябва да се потърси едно взаимноизгодно решение. Министерството на екологията определено защитава държавния интерес.

- А как ще коментирате протестите срещу "Натура 2000"?

- Според мен става дума за недостатъчна информираност и опит за манипулация. Това е нещо типично в нашето общество. Внушението е, че ако определени територии попаднат в тази програма, която е един опит да се защитят ценни за държавата местности, това отнема имуществени привилегии. Това въобще не е така. Този процес на неразбиране на "Натура 2000" го е имало и в други страни-членки. Днес обаче на доста места има обратен стремеж - всеки иска да влезе в категорията на "Натура", защото това дава големи възможности за развитие в добрия смисъл. Няма да има хаотично грозно строене и рушене. Ако една земя попада в "Натура", там могат да се направят безброй много неща, да се финансират проекти, и то без собствени средства. За защитените територии в ЕС има безброй много източници на финансиране. Мнозина, които са били зад граница, са виждали пейзажи, които изглеждат като картичка на живо. Докато ние имаме прекрасни планини, но в някои отношения те изглеждат като запуснати. Именно това е разликата, просто там трябва да се инвестира. Освен това нивите могат да продължат да бъдат обработвани, но с определени култури, които са природосъобразни и полезни за обществото.

- Опозицията обаче ви упрекна, че някои хубави курорти и имотите на Симеон Сакскобургготски не са в "Натура 2000".

- Критерият е бил чисто научен. Това трябва да са територии не за масова употреба, а ориентирани към околната среда.

- Как ще коментирате състоянието на управляващата коалиция? Като че ли зад привидната стабилност има някои проблеми. В БСП имат вътрешнопартийни дрязги, НДСВ пък сякаш е на изчезване.

- Нормално е в БСП да има проблеми, те са излъчили най-много министри и управляват най-много сектори. Периодът на това управление беше много тежък от самото начало и така и продължава. Работата е огромна по обем, много сложна. Ние бяхме изправени буквално на ръба на неуспеха със сроковете, които трябваше да постигаме за хармонизационните закони. Това е леко изнервящо в известен смисъл. Ако някъде е имало кавги, те са били по-скоро на чисто професионална основа, във връзка с работата. Не защото някой не приема другия.

- Историята с "Р. Овч." сякаш не беше на чисто професионална основа.

- Разбира се, има и лични елементи. Това е по-скоро остатък от една инерционност на поведението от тези 16-17 години на прехода. Това се възприемаше едва ли не като някакъв нормален тип поведение. Вероятно все още има хора, които се изкушават от това нещо. Вижда се обаче, че то няма място и приложение в съвременния тип модерно политическо мислене и поведение. Коалицията изглежда много добре, много стабилно. Спорове винаги може да има, има много чувствителни теми - образование, здравеопазване, социална сфера. Важното е, че всички гледаме в една посока. Важното е, че се работи в полза на България и с проекция за бъдещето.

- Очаквате ли скоро промени в правителството? Появиха се информации, че вие и НДСВ настоявате за смяната на министър Радослав Гайдарски.

- От наша страна няма подобни настоявания. Ние имаме позиция по сектора като изисквания, не като претенция. Ние искаме да се формира определен тип политика, която да бъде провеждана и да доведе до реформиране на сектора и до добри резултати - Доволни пациенти, доволно лекарско съсловие, нормално функционираща фармацевтична сфера. Нямаме персонални претенции. Трябва да има известна либерализация. Нещата са твърде централизирани все още. Като че ли никой не е посмял да направи нещо, страхувайки се от недоволство.

В крайна сметка, някой трябва да го направи, за да вървим напред.

---

Д-р Константин Тренчев оглави единната листа на българските социалдемократи за изборите за депутати в Европейския парламент.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

А къде са избранниците на АТАКА.

ВОЛЕН ВОЛЕН ВОЛЕН

ПОБЕДА АТАКА ПОБЕДА АТАКА

ГЛАСУВАЙТЕ ЗА ВОЛЕН СИДЕРОВ И ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА АТАКА

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Izbranicite na Ataka ili ne sa izbrani oshte, ili sa twarde dobre prikriti... Ne namerih danni, oswen za segashniya im wremenen ewrodeputat - D. Stoyanow i negowoto momi4e, ne y pomnya imeto... Zasega - nishto seriozno... Yawno sa reshili da prashtat deca ot detskata gradina...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Приеха окончателно Закона за избиране на евродепутати.

След повече от три седмици дебати и спорове Народното събрание най-накрая прие окончателно Закона за избиране на български представители в Европейския парламент. Така народните представители записаха, че кандидатите за евродепутати трябва да са навършили 21 години, да са живели постоянно през последните две години в България или страна-членка на Европейския съюз, както и да не са поставени под запрещение и да не изтърпяват наказание "лишаване от свобода". За българските представители в Европейския парламент пък ще могат да гласуват гражданите, чиито постоянен и настоящ адрес е в България или друга страна-членка на ЕС, както и, ако през последните три месеца преди изборите са живели постоянно в страната или в ЕС поне 60 дни. Граждани на съюза, които живеят в България, но техният постоянен адрес е в родината им, ще могат да гласуват на изборите, само ако представят декларация, че адресът им на пребиваване е у нас, предава агенция Фокус. Избирателни секции на изборите за евродепутати ще могат да се разкриват извън страни-членки на Европейския съюз при минимум 20 желаещи да гласуват. Те трябва да са подали декларация, че отговарят на условията, записани в Закона за избиране на представители в Европейския парламент. Декларацията трябва да се подаде не по-късно от 20 дни преди изборите в съответното консулство или посолство на страната, извън ЕС. Декларацията трябва да удостоверява, че даденият избирател е бил в България или страна-членка на Европейския съюз поне 60 дни през последните три месеца преди изборите. В тази декларация трябва да бъде посочено още, че постоянният и настоящият му адрес са на територията на съюза. Поправката се прави, за да може гражданите, които отговарят на условията, но в деня на изборите им се налага да пътуват извън ЕС, да могат да се възползват от конституционното си право на глас. Българските посланици и консули, извън ЕС също ще могат да гласуват в съответното посолство или консулство на България, дори и да не са били в България или ЕС поне 60 дни през последните 3 месеца. Лицата, декларирали, че ще гласуват извън територията на България, няма да могат да бъдат дописвани в избирателните списъци в деня на самите избори, за да гласуват в страната ни, решиха още депутатите. Нямат право да гласуват онези български или чужди граждани, жители на ЕС, които вече са гласували на редовните избори за Европейски парламент през 2005 г. в съответната страна-членка. Спор възникна около вида на изборната бюлетина. От опозицията настояваха да се гласува с интегрална бюлетина с преподреждане на кандидатите в нея, а от управляващите държаха бюлетината да бъде отделна за всяка партия или коалиция.

Така в пленарната зала отново започнаха словесни войни. Според опозицията с отделната бюлетина ще може да се фалшифицира вотът и всъщност самото й въвеждане е крачка назад в изборното законодателство. Депутатите записаха още, че хората с увреждания ще могат да гласуват на първия етаж на съответната избирателна секция. Oт тройната коалиция бяха категорични, че интегралната бюлетина само ще обърка избирателите. В крайна сметка се реши, че гласуването ще става отделна бюлетина, а кандидатите в нея ще могат да бъдат пренареждани от избирателите. Бюлетините ще се поставят в непрозрачен плик и ще се пускат в прозрачни урни. Депутатите записаха още, че хората с увреждания ще могат да гласуват на първия етаж на съответната избирателна секция. Мястото трябва да бъде специално обозначено и в съответната секция да има най-малко на брой избиратели. Секцията ще се определя с решение на Районната избирателна комисия. Датата на изборите ще се установи с указ на президента, което трябва да стане не по-късно от 60 дни преди провеждането на изборите. Депутатите записаха, че най-късната дата, на която могат да се произведат евроизборите е 30 юни тази година. Така те промениха първоначалния текст на закона, където бе записано, че изборите трябва да се проведат не по-късно от 31 май.

Всяка регистрирана партия или коалиция ще се яви с отделна листа на изборите за Европейския парламент (ЕП). В бюлетините ще има малко квадратче за поставяне на знак, отразяващ подкрепата (преференцията) на избирателя за конкретен кандидат, записаха депутатите. Предложението на дясната опозиция гласуването да се извършва с интегрална (обща) бюлетина бе отхвърлено. В закона бе записано още, че кандидатите за евродепутати трябва да са живели постоянно в България или в друга страна от ЕС най-малко през последните 2 години, предава Mediapool. Право да бъде избран за член на ЕП има всеки български гражданин, навършил 21 години с постоянен адрес в България, без второ гражданство на страна извън ЕС, без запрещение или без да е излежаващ присъда в затвор. Може да бъде избиран за евродепутат и всеки гражданин на страна член на ЕС, който няма българско гражданство, но има статут на постоянно пребиваващ в страната или живее в страна от ЕС най-малко от две години. В квадратчето ще бъде изписан и поредният номер на кандидата в листата. Той трябва да представи писмена декларация, че е съгласен кандидатурата му да бъде издигната в България. В избирателните списъци ще бъдат заличавани имената на лица, които живеят в страна извън ЕС. Такива граждани ще могат да гласуват, ако представят документ, че са живели през последните три месеца в България или в друга страна от ЕС и не са гласували другаде на изборите за настоящия състав на ЕП. На изборите в България може да гласува и всеки неосъждан гражданин на страна член на ЕС, навършил 18 години, който е живял в България или в друга страна от ЕС най-малко три месеца преди изборите и който представи писмена декларация, че желае да гласува в България.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Браво византиец, най сетне от теб гражданска позици. Въобще призовавам всички които няма да гласуват за АТАКА изобщо да не гласуват.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Партия ГЕРБ представи заедно с партньорите си от Европейски демократичен път и БЗНС - НС листата си с кандидати за евродепутати.

От общо 56 кандидатури са били избрани 18, предава агенция Фокус.

Това са:

1. Душана Здравкова - водач на листата, председател на Гражданско сдружение ГЕРБ

2. Радослав Точев - икономист, съветник на министъра на финансите Пламен Орешарски

3. Николай Младенов - основател на Европейския Институт

4. Владимир Уручев - ядрен инженер, главен инженер на І и - ІV блок на АЕЦ "Козлодуй"

5. Петя Ставрева - журналист

6. Невена Матеев - юрист

7. Румяна Желева - доктор по социология и професор по европеистика в Германия

8. Андрей Ковачев - доктор по икономика

9. Илияна Филипова - консултант по мениджмънт в Лондон

10. Венета Рачкова

11. Преслав Борисов

12. Илияна Иванова с дългогодишен опит в Министерство на земеделието и горите

13. Кристина Каспарян - европеистка

14. Галина Симеонова - търговски директор на фирма"Екопласт 2002"

15. Милен Врабевски - лекар

16. Светлозар Панов - дипломат

17. Татяна Кметова - филолог и балканист

18. Нина Стоянова - икономист, служител в Агенция "Митници"

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Евролиста на БСП

1. Кристиян Вигенин, външнополитически секретар на БСП

2. Илияна Йотова, депутат и шеф на пресцентъра на "Позитано" 20

3. Атанас Папаризов, депутат и шеф на комисията по европейски въпроси

4. Маруся Любчева, депутат

5. Евгени Кирилов, депутат

6. Емил Кало, шеф на "Шалом"

7. Георги Близнашки, депутат

8. Жасмина Мирчева, шеф на кабинета на здравния министър

9. Петър Филипов, шеф на телевизия "Рома"

10. Катя Колева, зам.-шеф на НАП

11. Деница Златева, мениджър на "Байер-България"

12. Георги Попов, преподавател във Великотърновския университет

13. Лъчезар Костов, зам.-председател на АЯР

14. Боян Чуков, изп. директор на "ЛЕВ Корпорация"

15. Любомир Петков, шеф на БСП-Плевен

16. Виолета Чавдарова, преподавател по икономика

17. Мартин Славов, бизнесмен от Сливен

18. Наталия Стоянова, PR експерт в БНБ

Евролиста на НДСВ

1. Биляна Раева, служител на Министерството на държавната администрация

2. Аспарух Панов, бивш депутат, координатор на фондация "Фридрих Науман"

3. Антония Първанова, депутат

4. Радостина Иванова, бивш съветник на Валентин Церовски

5. Олга Борисова, шеф на Център по европейски изследвания в Американския университет

6. Иван Иванов, шеф на Европейски ромски информационен офис в Брюксел

7. Меглена Русенова, зам. областен управител на Пловдив

8. Любомир Георгиев, директор на езикова гимназия във Видин

9. Наталия Казакова, управител на "Винпром"-Русе

10. Елена Канева, шеф на РИОКОС-Стара Загора

11. Людмила Андреева, член на младежкото НДСВ

12. Бисер Ялъмов, бивш шеф на Агенцията по туризъм

13. Йордан Тужаров, юрист от Сливен

14. Петя Хантова, член на НС на НДСВ

15. Николай Кирилов, шеф на фондация "Рома-Лом"

16. Мария Димитрова, бивш зам. областен управител на Ямбол

17. Мария Тонева, специалист по PR

18. Соломон Паси, депутат

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Независими кандидати за европдепутати

- Добри Божилов

(Внимание! Този е НЕЛЕГАЛЕН. Това значи, че не се е регистрирал. Не е платил такса за да се регистрира. Не е събрал подписка на хора, които го издигат, не е издигнат и от инициативен комитет. Само спами по форуми и сайтове. Не пускайте бюлетини, на които да впишете името му - ще бъдат счетени за невалидни!)

- Стефан Кондев

- Мария Серкеджиева

- Велин Меледжиев

Списъкът не претендира за окончателност или изчерпателност.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

На евроизбори с въпроси без ясен отговор

от Румяна Бъчварова

в-к "Дневник"

Ще стане ли България по-европейска държава след изборите на 20 май? Това е основният въпрос за смисъла на  предстоящия вот за български евродепутати. Позитивният му отговор е формално гарантиран, защото независимо от нивото на избирателна активност и броя на партиите с пълноправни депутати в Европейския парламент след него в европейската политика ще има реални 18 български гласа.  Но първите европейски избори в България трябва да покажат също доколко българите се чувстват съпричастни с европейските каузи и проблеми и как тече изграждането на европейската им идентичност. Тук позитивните резултати започват да провокират съмнения.

Началото на еврокампанията вече се разпознава с  обичайните формални белези в публичното пространство - опашки пред ЦИК, партийни новини, интерес към общественото мнение и прогнозите. Но те не показват, че европейският разговор в българското общество също е започнал.  Дни преди старта на официалната предизборна кампания има поредица от въпроси, по които няма формирано обществено мнение. Поради това европейските приоритети  няма да бъдат  критерии в европейския вот на българите. Тези въпроси могат да бъдат обобщени на две нива.

Първото е предопределено от обективната ниска информираност за особеностите на европейската политика  на българските граждани. То се изразява в отсъствието на формирано обществено  мнение по следните теми:

·      Европейската конституция и аргументите за нейното приемане или отхвърляне. Вероятно малка част от българите знаят за този проект и неговата история, а едва ли днес в България е готов да обсъжда българската позиция по него

·      Границите на ЕС и докъде те трябва да стигнат според виждането за българските национални интереси. Темата за приемането на Турция в ЕС остава неразбираема за голяма част от избирателите, въпреки че се очертава като основна в предизборните дискусии. Трудно се различава и границата между партийните и националните интереси при аргументирането на позициите по този въпрос .

·      Европейските институции и тяхното функциониране, основните групи в Европарламента и политическите различия между тях, водещите европейски политици са абсолютно непознати на  широката българска общественост. Всеки опит за аналог или свързване с тях звучи неразбираемо за българските избиратели. Основната част от тях  не са наясно, като подкрепят конкретна българска партия,   за каква точно  европейска политика и кауза  дават своя глас.

·     Характерът на българското присъствие в европейската политика. Общественото мнение не може да отговори на въпроса дали трябва  да бъдем консенсусни  и послушни, дали непокорни и недоволни европейски партньори. Къде е границата между активната и агресивната европейска политика и къде е линията на разумния за българските интереси компромис е не само политически проблем. Той очертава измеренията на  националната гордост и достойнство.

Подразбиращите се негативни или отсъстващи отговори на тези въпроси подсказват, че след 20 май българските гласове не просто ще заведат определени хора в Европейския парламент. Те ще станат ресурс при провеждането на политики и реализирането на цели, които българите не познават или не разбират.

Въпросите на второ ниво са доста по-съществени и звучат странно за нас, но показват колко малко познаваме себе си като нация и колко рядко преживяваме собствената си история и място в глобалния свят. Отличителното за тази група въпроси е това, че към  момента те не могат да получат своите еднозначни отговори. Не само защото такава информация не е била търсена досега, а  и защото отразяват начин на мислене от порядък, различен от обичайния за нас.

За европейците, които се опитват да разберат какви са националните ни особености, е важно да знаят каква историческа компенсация българите виждат в членството в ЕС. Дали за насилствената принадлежност към Османската или към Съветската империя. Този въпрос е прекалено далечен и теоретичен за съвременните българи, но подсказва, че е важно да знаем поне как общественото мнение  вижда историческите  и глобални проекции на европейското си интегриране. По този въпрос липсва не само обществената позиция. По него има мълчание от страна на основните формиращи мненията общности като политическата, научната, културната от страна дори на независимите интелектуалци.

Трудните въпроси не свършват с този.  Те продължават в полето, на което се търсят онези линии на общност и толерантност, които излизат извън географските граници и очертават външните връзки. Дори за социолозите не е лесно да определят коя европейска нация българите чувстват най-близо до себе си, в съдбата на коя намират своя пример и чия не биха желали да повторят. Как виждат отношенията си с живеещите в съседните балкански държави при новите условия и какви са измеренията на промените в европеизираните Балкани?

Няма яснота за  това докъде може да стигне  българската толерантност към чуждите граждани, които решат да потърсят по-добра съдба за себе си в страната. Какъв ще бъде българинът, когато трябва да влезе в ролята на тези, които доскоро обвиняваше  в несправедливо подценяване?

Изброяването на въпроси без отговори не изчерпва всички, а само маркира мащаба на неизвестните, които би трябвало да формират позицията и критериите на българските избиратели при първия им вот за Европарламент. При наличието на толкова много неясноти те трудно биха могли да бъдат преодолени в рамките  само на една предизборна кампания. Поради това резултатите от предстоящите избори на 20 май ще зависят не толкова от темите и тезите на предизборните платформи, а от степента на организираност на партийните структури и способността за партийна мобилизация.

Кампанията вероятно ще бъде политизирана, така както и изборните резултати. Това ще даде предимство за парламентарните партии, но за кратко. Ако ГЕРБ успее с повече от 3-ма евродепутати, а някои от парламентарните партии нямат и един, ще се получи несъответствие между европейското и парламентарното представителство. В Европейския парламент ще има партия, която не присъства в българския. А е много вероятно и в управляващата коалиция да има партия без европейски депутати.

Това  естествено ще провокира политическо напрежение, което ще се натрупва  до и след местните избори. Като се отчита състоянието на дясната опозиция и спадащата подкрепа за "Атака", ключът към предсрочни избори  остава в ГЕРБ и неговия лидер. Ако те  обявят вота за себе си като вот на недоверие към управляващите и политическото статукво, могат да провокират не просто повишаване на избирателната активност, но и високи резултати за себе си и минимизиране влиянието на политическите си опоненти. А така се стига до друго съществено разминаване - между парламентарното представителство и обществените настроения, което винаги крие рискове за политическата стабилност.

Убедителни резултати за ГЕРБ на европейските избори биха повлияли значимо и на изхода от местните избори по два начина. Първо, като предимство за спечелване на добри позиции в местната власт. Второ -  като успешен модел на поведение на всички останали изкушени от политическа реализация - бизнес структури или нови партии. Тяхно вероятно участие в борбата за местната власт ще разчупи досегашните партийни коалиции и заедно с присъствието на  ГЕРБ ще  ограничи полето на традиционните партии. Така новите местни лидери и новите партии ще започнат да доминират местната, а вероятно по-късно ще потърсят изява и в  националната политика. А дали това ще направи България по-европейска държава, остава трудно за прогнозиране.

Вижте и коментарите след статията!

http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=329025

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

РЕГИСТРИРАНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ, КОАЛИЦИИ НА ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ И ИНИЦИАТИВНИ КОМИТЕТИ ЗА УЧАСТИЕ В ИЗБОРИТЕ НА 20 МАЙ 2007 г. ЗА ЧЛЕНОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ОТ БЪЛГАРИЯ

14 април - С Решение 111 е регистриран иницативен комитет за издигане на независимия кандидат Никола Петков Иванов и е вписан в регистъра на партиите, коалициите и инициативните комитети.

13 април - С Решение 98 е регистриран иницативен комитет за издигане на независимия кандидат Мария Стоянова Серкеджиева и е вписан в регистъра на партиите, коалициите и инициативните комитети.

6 април - С Решение 82 е регистрирана политическа партия "Ред, законност и справедливост" и е вписана в регистъра на партиите, коалициите и инициативните комитети.

6 април - С Решение 81 е регистрира политическа партия "Зелена партия" и е вписана в регистъра на партиите, коалициите и инициативните комитети.

6 април - С Решение 80 е регистрирна политическа партия "Граждански съюз за нова България" и е вписана в регистъра на партиите, коалициите и инициативните комитети.

5 април - С Решение 79 е регистрирана политическа партия "Съюз на свободните демократи" (ССД) и е вписана в регистъра на партиите, коалициите и инициативните комитети.

5 април - С Решение 78 е регистрирана политическа партия Национално движение "Симеон Втори" (НДСВ) и е вписана в регистъра на партиите, коалициите и инициативните комитети.

4 април - С Решение 75 е регистрирана политическа партия "Съюз на демократичните сили" и е вписана в регистъра на партиите, коалициите и инициативните комитети.

4 април - С Решение 73 е регистрирана политическа партия "Комунистическа партия на България" и е вписана в регистъра на партиите, коалициите и инициативните комитети.

4 април - С Решение 71 е регистрирана Коалиция на българските социалдемократи и е вписана в регистъра на партиите, коалициите и инициативните комитети.

4 април - С Решение 70 регистрирана коалиция "Платформа европейски социалисти" - Българска социалистичекса партия и партия "Движение за социален хуманизъм" и е вписана в регистъра на партиите, коалициите и инициативните комитети.

3 април - С Решение 69 е регистрирана коалиция "Земеделски народен съюз" и е вписана в регистъра на партиите, коалициите и инициативните комитети.

2 април - С Решение 65 е регистрирана политическа партия "АТАКА" и е вписана в регистъра на партиите, коалициите и инициативните комитети.

След тегленето на жребия, което се извършваше от двама различни членове на Централната избирателна комисия, като единият тегли поредния номер, а другият партията, се получиха следните номера на партии и коалиции и независими кандидати, с които те ще се явяват на изборите на 20 май.

---

Номерата на бюлетините

1. "Зелената партия".

2. ССД

3. независимия кандидат Никола Петков Иванов.

4. партия "Ред, законност и справедливост"

5. - Коалиция на Българските социалдемократи.

6. ДСБ

7. коалиция "Платформа европейски социалисти" (БСП)

8. СДС

9 коалиция "Земеделски народен съюз".

10. партия ГЕРБ

11. НДСВ

12. партия "Атака"

13. независимият кандидат Мария Серкеджиева

14. ДПС

15. Комунистическата партия на България

16. партия "Граждански съюз за нова България"

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Номер 12 е истината, нека гласуваме вкупом за партия АТАКА и да помогнем за възраждането на България.

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

На мен ми направи впечатление министъра на образованието какво каза: "Това число "11" е символично... ние от НДСВ никога не сме разчитали на хора, които могат да броят само до 10".

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...