Естетиката като наука за правилата на изразяване в изкуството

[Втори след княза]

Гледам на изкуството като на друг начин на показване на съществуващото и неговото обяснение.

Изобразителното изкуство се развива преди писмеността и губи в състезанието с писаното слово. Съществуванието му и днес обаче показва, че има нещо особено ценно в него. Първото е подобието в изобразяването. Словото не може да предаде "Умиращият роб"или "Венера". Изкуството е по- синтетично, докато науката, противостоящият клон, е по- аналитичен. Стреми се да представи нещата цялостно, широко, с много подробности, без абстрахиране на нещо, смятано за ненужно в момента. А това, че се възприема с очите и подобието със света става очевидно, науката може да достигне само ползвайки илюстрации, т.е. изкуство. От друга страна, изкуството се спира до едно положение на дефинираност на света "Ето, това е!". То показва това, което е, без да може да обясни защо е. С навлизането на киното и анимацията обаче и това се наваксва. Изкуството може да илюстрира как и в каква последователност (но все още не защо)са се зародили планетите, как си въздействат елементарните частици, как се развива ембриона и това е много по- въздействащо. 

Развлекателният момент на изкуството често е пренебрегван от някои, поставящи точното отражение в центъра. Развлечението чрез изкуство също отразява света. Защото човек освен да се труди, но и играе,  безцелно опитва, навлиза в неизвестното , хипотетичното и фантазното, където  някои от резултатите са комични, други трагични. Това също е запечатано от изкуството. 

Чрез един цитат от Вазари за Джото бих искал да подкрепя обектите на изкуството Той "рисувал по земята и по пясъка предметите, които привличали погледа му или поразявали въображението му". Тоест, човешкото познание се основава на възприетият свят плюс преработеният, произведен от мозъка свят на въображението. Предметът на изкуството е както видимият свят, така и този, който може да е, (реално или въображаемо), този, който човек може да измисли. Съвременните филми изобилстват както с реализъм, така и с въображение, стигащо и до абсурд. Обаче това е съществуващото. съществуващо и създадено от въображението.

[Втори след княза]

Науката се опира и проверява в практиката. Кои са критериите на изобразителното изкуство? Вероятно отново практиката. Този, който следва произведения на изкуството или му се налагат в съзнанието, трябва да реагира според заложеното в тях. Като изобразяват Страшния съд, да не греши, а като изобразяват бира- да пие бира. Почитателите на изкуство заради самото изкуство имат свой поглед- изкуството е ценно, когато изразява вътрешното отношение към света. Обаче трябва да сме предпазливи с опитите в изкуството, както и с опитите за наука. Може някой като Втори след княза да пише нещо вдъхновено, но дали то отразява реалност? Когато изкуството или науката са в ранен стадий, то постиженията им не са големи, да не кажем никакви и от тигела на алхимика, както и от платното на играещият си с цветове и форми, може да не излезе нищо или пък да излезе нищо. 

Във Византия, преди да се наложат изображенията на въображаемия свят на Отвъдното и Небесният град, на триединния бог и Богородица, има борба между иконопочитателите и иконоборците. Види се, победата на иконопочитателите е за добро, защото изкуството на портрета, пейзажа на Отвъдното са послужили за повлияване на хората. Да се надяваме, че от иконите хората са станали по- добри, макар, да е съмнително. В наше време, особено в Руско- Украинската война, изкуството, изобразително и словесно масово се използва. Мемове и лозунги от всякакъв вид. Хора са готови да умират, защото в съзнанието им са наложени неадекватни на света образи. Явно практиката показва, че това изкуство- на пропагандата работи.

[gmladenov]

Преди 23 минути, Втори след княза said:

Явно практиката показва, че това изкуство- на пропагандата работи.

Да, защото както парадоксално се оказва, "обективност" в същност е субективно понятие.

Както се оказва, няма една обективна реалност за всички ... дори и в науката. Дори там
понятието "факт" е субективно и не всички се съгласяват дали нещо наистина е факт.
А щом дори в науката няма обектвност, какво очакваме за останалите сфери на живота.

Моето наблюдение е, че хората като цяло не търсят обективност, а търсят да се наложат.
Тоест, не се търси установяване на истината, а се преследва налагане на своите виждания
над тези на другите. Ествестено при това положение пропагандата ще работи, защото тя
става средство налагане.

Виж ако говорим за изобразително изкуство и изкуство по принцип, там няма нужда от
критерии. На времето е имало канони за рисуване, но те винаги са били идеологически
мотивирани. Но по принцип изкуството няма нужда от рамки, защото то няма цел, а е
просто експресия. Някой нарисувал или написал нещо и единственият критерий дали то е
стойностно е дали  то ни харесва или не. Харесването не подлежи на дефиниция и се променя.
Днес харесваме едно, а утре друго.

[deaf]

Естетиката е приложна физиология.

 

[Втори след княза]

Преди 10 часа, deaf said:

Естетиката е приложна физиология.

Ако става дума за красотата на човешкото тяло, така е. Ако става дума за произведения на изкуството, които предизвикват приятни преживявания, отделя се съответен хормон, пак е така. Ако някои хора се тонизират с произведения, предизвикващи трепет и ужас, пак е така. Защо ли естетите до сега са си блъскали главите в друга стена?  

[Втори след княза]

МУЗИКАЛНА ЕСТЕТИКА

Във филма на БиБиСи "Бозайниците", великолепният Дейвид Атънбъро ни представя един епизод от това, как шимпанзе призовава за война мъжкарите, като удря с клон по дънера на дърво. Има си фраза- "Тъпана на войната", който съхранява значението на този ритъм- призив. Смятам, че това е началото на музикалното изразяване- РИТЪМЪТ. Този прост език е изразявал психическо състояние, което се е предавало и заразявало. Камбанният тревожен звън е друг ритмичен сигнал, който е призовавал за нещо тревожно. Ритъмът на камбаната за служба е друг, а за радостно събитие трети. Има изследвания за връзката на музикалния ритъм със сърдечния и възможността за предаване и привнасяне на емоции у слушателя. 

В този смисъл ритъмът е основното "езиково" средство на музиката. Мажорният и минорен лад са допълнително средство за въздействие, но те са свързани с тоновете, които възприемам като украшение на ритъма. Тези тонални изразни средства са по- скоро декорация, но могат да имат както познавателна, така и удоволствена роля в музицирането. Могат да подражават на природата (Полетът на бръмбара) или на изобразяваното в програмните съчинения (Годишни времена) или да са просто приятни, за наслада.

[Втори след княза]

МУЗИКАЛНАТА ЕСТЕТИКА

Няколко примера от ChatGPT за връзката между ритъма и настроението в музиката. :

1. Бавен и равномерен ритъм – Спокойствие и замисленост

Пример: Адажио в класическата музика, като в "Adagio for Strings" на Самюъл Барбър.
Бавният ритъм създава усещане за дълбочина, тъга или съзерцание, често използван в моменти на драматичен емоционален заряд.

2. Бърз и пулсиращ ритъм – Енергия и вълнение

Пример: "Flight of the Bumblebee" на Римски-Корсаков.
Бързите, неравномерни пулсации провокират усещане за движение, напрежение и динамика, което може да създаде впечатление за хаос или интензивност.

3. Танцувален ритъм – Радост и игривост

Пример: Ча-ча-ча или валс, като валса в "Синя Дунав" на Йохан Щраус.
Ритмите, които следват ясни танцувални модели, предизвикват усещане за удоволствие, лекота и социална свързаност.

4. Сложен ритъм – Тревожност и нестабилност

Пример: "The Rite of Spring" на Игор Стравински.
Полиритмичните и асиметрични ритми, често срещани в авангардната музика, могат да предизвикат тревожност или да създадат усещане за експерименталност и напрежение.

5. Маршов ритъм – Решителност и мощ

Пример: "Маршът на Радецки" на Йохан Щраус (баща).
Маршовият ритъм, със своите строго организирани и повтарящи се акценти, вдъхновява чувство за ред, дисциплина и героичност.

6. Люшкащ се ритъм – Релаксация и меланхолия

Пример: Боса нова, като "The Girl from Ipanema" на Антонио Карлос Жобим.
Лекият, плавен ритъм създава усещане за безгрижие, романтика или дори носталгия.

7. Стабилен ритъм с акценти – Тържественост и сила

Пример: Хоровете в оперите на Верди, като "Va, pensiero".
Ясният и отчетлив ритъм внушава чувство на величие и духовно извисяване.

Тези примери демонстрират как ритъмът създава основата за емоционалната реакция на слушателя и определя цялостното настроение на музикалното произведение.

[Втори след княза]

Предполагам и това, което е присъщо на музиката открай време и до сега- подражанието на природата се е появило когато човек е придобил инструмент за това. Съдейки по развитието на говорния апарат на детето, това възпроизвеждането на звуци е преди усвояването на думите. След това флейти и ударни са можели да подпомагат за същото, обаче умението да се подсвирква с уста, пак от детските умения, мисля, че се е породило по- късно. 

Мястото на природното звукоподражание в музиката е открито, но не е много почитано. Обаче ако погледнем на филмовото озвучаване като на изкуство, най- близко до музиката, то е много, много употребявано. Прибавяните към записа на тупаници, пъшкания, строшавания, смехове и пр. е едно приложно звуково изкуство, обогатяващо художественото представяне на света.

[Втори след княза]

В еволюцията на музиката, с появата на речта се появява и мелодиката, интонацията. Звукът на речта е интониран, модулиран и не случайно се отбелязва говора от Банско - много характерен с мелодичността си. Щеше ми се "ин-тон-ация" да означава процес на влагане на тон, но интонация означава от латински "настройвам". 

Така първата музикалност се появява в говоренето, а инструментално, в акомпанимента на думите, който подражава на езиковата модулация, интонация или прозодия. Появява се Орфей, който е създал химни и акомпанимент към тях. Не можем да забравим и Тъпана на войната- появяват се мощните звуци на тъпани и тръби за разгласяване командирските заповеди. 

Песните, обръщение към бога, разкази за живота или развлекателни са за дълго музиката за човека. Остава и музика- ритъм: танцова или по- скоро песенна когато се умори или го няма певецът и войнска. И до сега призивът за храна е съпроводен в ума с песента "ЧОрба-каша, чОрба каша, боб, фасул". Така се е появила инструменталната музика- мелодията, песента я има, певецът го няма.

По- нататък, някъде през Западноевропейското Възраждане инструменталната музика, освен да запълва времето между псалмите  докато стане самостоятелна. 

Стигаме до Програмната музика, при която нещата от живота се предават чрез музиката с минимални езикови пояснения. Фантастична симфония на Берлиоз е нещо величествено.

Тази кратка историческа разходка ми бе нужна за да свържа историческото развитие с темата, което, надявам се ще направя тепърва. 

Редактирано Януари 19 от Втори след княза

[Втори след княза]

Музиката е почти изцяло предназначена за продажба или поне за публика. Само изпълнителят може да си позволи от време на време за свири за собствено удоволствие или поне да удовлетвори своя потребност. Композиторът, дори да композира нещо за чекмеджето, то е защото публиката не би го приела, т.е. в един ден разчита да го представи пред някого. Прочее това е при всяко изкуство. Ако някой декоратор декорира само своето жилище, той ще изпълни скоро дома си с това свое хоби и ако продължава да поражда идеи, осъществени като скици, той разчита да ги представи някому, пък било и на приятели безплатно.

Тази тясна връзка с публиката я прави силно зависима от вкусовете й, а и от възможностите. "Който плаща, той поръчва музиката". Свободата на автора е доста ограничена, но зависи от времената и неговата мощ. Добил име, (вярна публика), музикантът може да си позволи малки или големи нарушения на границите и усвояване на нови територии. Но така е при всеки производител на стоки. Изобщо законите за стоките са същите за материални и интелектуални продукти.

Това е първо и основно правило в изкуството- съобразяване с вкусовете на публиката.

Музикална компания Пайнер е интересен пример. Започва от копиране и разпространяване на касети, а впоследствие добива студио, телевизионен канал, турнета, свои композитори и изпълнители. Те са насочени към конкретна публика и се съобразяват с нея.

[Втори след княза]

Ето какво препоръчва ИИ за реализацията на музикалното изкуство. Вижда се, че естетиката има място толкова, колкото да съответства на вкусовете на потребителя

Цитирай

 

Реализацията на музикално произведение изисква балансиране между артистичната визия на твореца и вкусовете на аудиторията. За да съответства музиката на предпочитанията на клиентите, могат да се приложат следните подходи:  

---

### **1. Изучаване на целевата аудитория**
- **Анализ на демографските данни**: Пол, възраст, социален статус и културен контекст на потенциалните слушатели. Например, по-младата аудитория може да предпочита модерни стилове като поп и EDM, докато по-възрастните слушатели могат да се ориентират към класическа или джаз музика.  
- **Проучване на тенденциите**: Следене на музикалните класации, стрийминг платформи (като Spotify и Apple Music) и социални мрежи, за да се разберат текущите музикални предпочитания.  

---

### **2. Адаптиране на музикалния стил**
- **Гъвкавост в жанра**: Ако съществува определена тенденция (например популярността на латино ритмите или ретро звученето), включването на тези елементи може да направи музиката по-привлекателна.  
- **Сливане на жанрове**: Кросоувър проекти, комбиниращи различни стилове, могат да привлекат по-широка аудитория. Например, смесване на поп и класически мотиви, или традиционни етно елементи с електронна музика.  

---

### **3. Връзка с емоциите на слушателя**
- **Тематична близост**: Песните, които отразяват лични или обществени емоции и преживявания (любов, свобода, носталгия, протест), често резонират по-силно с аудиторията.  
- **Динамичен ритъм**: Внимание към енергията и структурата на произведението – бързите ритми често привличат младежката аудитория, докато бавните и мелодични композиции могат да се харесат на по-зрялата публика.  

---

### **4. Маркетинг и разпространение**
- **Качествена продукция**: Инвестиция в професионално студийно записване, миксиране и мастериране. Качеството на звука играе голяма роля за възприемането на музиката.  
- **Дигитално присъствие**:  
  - Използване на платформи като Spotify, YouTube, TikTok, за да достигнете до слушатели.  
  - Активност в социалните мрежи, за да изградите връзка с феновете.  
- **Създаване на визуално съдържание**: Професионални музикални видеа, лирик клипове и интерактивни формати могат да повишат интереса към произведението.  

---

### **5. Тестване и обратна връзка**
- **Фокус групи**: Пускане на демо версии на ограничена аудитория, за да се оцени реакцията и да се направят корекции.  
- **Обратна връзка от фенове**: Четене на коментари и анализ на взаимодействието със съдържанието в социалните медии и стрийминг платформите.  

---

### **6. Дългосрочна стратегия**
- **Изграждане на автентичност**: Дори да се следват тенденции, е важно музиката да запази автентичността на артиста, защото това вдъхновява дългосрочна лоялност у слушателите.  
- **Последователно развитие**: Постоянното обновяване на репертоара и адаптиране към промените в пазара запазва интереса към артиста.  

---

### Заключение
Ключът към успеха е балансът между творчество и адаптация към пазара. Добре проучената стратегия, основана на разбирането на аудиторията, е фундаментална за успешната реализация на музикално произведение като стока.

 

Така че творецът има право да се изразява както си иска, но ако иска публика, а той не може без нея, трябва да гледа като делови човек. 

Тук под публика не разбирам само пълни стадиони, а дори русото момиче от класа или двамата приятели- начинаещи китаристи. Съмишленици- професионалисти в един стил е направо интелектуален кръг, който може да произведе революция. Могучая кучка или поне Битълс.

[Втори след княза]

Оригиналност и Традиционност

За да бъде приет положително, артистът трябва да балансира между двете. То е като за да остане в орбита на някаква публика, трябва да уравновесява центробежната оригиналност с центростремителната традиционност. То е усет/изкуство, но и зависи от значимостта на публиката и артиста. Масата им.  

Примери:

В съвременните авторски песни на фолклорна основа, текстописците запазват диалектите и постоянните сравнения, плътно в традициите. В песента си Гатанки- ладанки, ТУК Щурците пеят на съвременен език, прочее песента им не става особено популярна. Слави и Ку-Ку бенд си позволяват дори неприлични изрази в поп- фолка на Комбайнеро- интелигентска ТУК, а публиката им е възторжена. Обаче стилът е контра-традиционен и такъв език е съвсем на място.

[Втори след княза]

Професионална безупречност

Дори когато прави нещо нестандартно и имитира неумение, всичко трябва да е безупречно... терминът без-упречен малко не е точен. Дори и най- големите творци са били критикувани или проваляни. Става дума за способност за идентична повтаряемост на създаденото изкуство, пък било и песен за сини велурени обувки или галилео фигаро*. Публиката е харесала точно това и иска точно това, а не непохватна имитация.

* Елвис Пресли или Куин

[Втори след княза]

Това, което ме накара да се обърна към музикалната естетика беше едно дълбоко преживяване на музикално произведение, в което като солисти си партнираха съпрузи. Приписвах им любовен диалог, изразен с инструментите. Вълшебството беше не на сцената, а в мен. Това не се учи в консерваторията.

[Втори след княза]

С четене на съществуващите "Поетики", поет не се става. Хораций написал за свой ученик Поетика, но вмъкнал, че стиховете (на ученика без дарби) трябва да отлежат години. Смятам го напълно справедливо- Некадърникът за тези години, а и баща му ще загубят интерес към славното поприще.

Учебниците по естетика на изкуството, в които са запечатани ценни напътствия са винаги за нещо минало. Изкуството, следващо залутания път на вкусовете е с непредсказуемо бъдеще. За да се развива усета за красиво в което и да е изкуство, необходима е постоянна или поне честа среща с публика или поне с експерти, с критици, импресарии и мениджъри, с колеги от занаята. 

Това са си работи на еснафа- срещи, обсъждане къде и какво върви, какво се търси, как се плаща. Дори и в класически, бавно променящи се времена то си е важно. Обсъждахме в друга тема Станислав Доспевски и голямото му предимство, да притежава Ерминията- ръководство кое е класическо в иконите. Тя е отразявала стария дух, а новият, неговят съвременник Николай Павлович не е могъл да наложи поради липса на среда- съмишленици. Най- доброто е прекият и доброжелателен контакт на обсъждане... но то е късмет.

[Втори след княза]

Традиционно музиката се смята за абстрактно изкуство. Това е пълна нелепица. Този, който го е измислил е смятал, че щом музиката не може да описва нещо конкретно- някой пезаж, сън, портрет, значи е обратното- абстрактна. Всъщност музиката нищо не абстрахира. Тя не може да изрази еднозначно нито конкретното, нито абстрактното. 

Музиката е ДРУГ ЕЗИК. Тя разказва нечленоразделно нещо, което не разбираме и само по интонацията си въобразяваме, че нещо сме схванали. 

Конкретната, подражаваща на реални звуци музика дори и не разказва. Тя е като разговор между пришлец и туземец:

- Пишеща машина.

- Шишеща мишеща

- Пишеща машина

- Тишеща машеща

В популярния концерт за пишеща машина и оркестър ТУК, звуците на пишещата машина дори не разказват нещо, те са просто ударен инструмент. 

[deaf]

Когато слушаме музика,ние изживяваме реакция вътре в самата реакция. Ето затова музиката прилича на жена. Има много лица и никога не можем да сме сигурни в нито едно от нейните лица. Една и също песен (например на Пинк Флойд) днес може да въздейства вдъхновяващо,но утре – депресиращо.

[Втори след княза]

On 6.02.2025 г. at 9:29, deaf said:

Когато слушаме музика,ние изживяваме реакция вътре в самата реакция.

Моля, развий по- подробно. Може би е интересно, но не схващам какво е "реакция в реакцията".

[deaf]

Преди 8 минути, Втори след княза said:

Моля, развий по- подробно. Може би е интересно, но не схващам какво е "реакция в реакцията".

Че когато слуша музика е възможно и често се случва,човек да изпитва едновременно противоречащи си чувства и усещания...

[Втори след княза]

Преди 2 минути, deaf said:

Че когато слуша музика е възможно и често се случва,човек да изпитва едновременно противоречащи си чувства и усещания...

Намирам за естествено противоречащите чувства. Докато човек си изгради категорично мнение, а може и да не го изгради, отношението му към всичко е борба на противоречащи си мнения. Дали е евтино или скъпо; да ходя или не; обичам ли я или не и пр....

[deaf]

Преди 5 минути, Втори след княза said:

Намирам за естествено противоречащите чувства.

Чувствата си противоречат,но за кратко и бързо някое от чувствата взима връх над другите. При музиката не е така... Типичен пример е декадентската музика на джаза. Джаза е изнервяща какофония от напълно изключващи се звуци и чувства... Но съвременните декаденти харесват джаза...

[Втори след княза]

Преди 2 минути, deaf said:

Джаза е изнервяща какофония от напълно изключващи се звуци и чувства... Но съвременните декаденти харесват джаза...

Разнообразието на музикалните стилове удовлетворява разнообразието на вкусове. 

Джазът, като импровизация е много интересен. Да се импровизира върху тема съществува и в класиката. Това обогатява основното произведение. Наистина, може и да го компрометира, но повече се компрометира импровизацията.

По "Картини от една изложба" има хубав джаз.

[Grifin]

Преди 3 часа, deaf said:

Чувствата си противоречат,но за кратко и бързо някое от чувствата взима връх над другите. При музиката не е така... Типичен пример е декадентската музика на джаза. Джаза е изнервяща какофония от напълно изключващи се звуци и чувства... Но съвременните декаденти харесват джаза...

   А какво означава напълно изключващи се звуци? Може би такива, които като звучат едновременно не се чува нищо.. или нещо друго? Джазът е толкова какофония от звуци, колкото е салата от чертички ето тази красива (така разправят) поема на китайски за хора, които не четат китайски. 

   "Джаз" е доста обширно понятие, и наистина има някои крайни течения, които могат да бъдат слушани основно от музиканти. Ето обаче няколко примера, които трудно някои би нарекъл какофония:
Плейлист от джаз стандарти:

Лейди Гага и Тони Бенет:

  Всъщност ето го и целия албум на Лейди Гага и Тони Бенет (джаз е и е хубав), когато го чух за първи път бях изненадан, до този момент я приемах като поп певица, която се облича в пържоли, оказа се обаче че имала и друга страна:

 

[deaf]

Имах предвид "класическият" джаз като музика,а не "Прекрасният свят" на Луис Армстронг. В смисъл,че в джаза има само музикално техничарство,но не и мелодия.