Кой ще поеме отговорност за историческите отлагания в европейската космонавтика?

[SAlexandrov]

Кой ще поеме отговорност за историческите отлагания в европейската космонавтика?

Новата европейска ракета „Ариана 6“ все още не е готова. Image credit : ESA

28 октомври 2022 г. 17:31 ч.

Светослав Александров. Космическата индустрия на Европа претърпя срамни отлагания – за пръв път в цялата история на европейската космонавтика старите ракети ще бъдат пенсионирани преди новите да станат готови! По-рано през този месец за пръв път построен от Еърбъс спътник „Ютелсат“ летя в космоса с американска ракета „Фалкън 9“, което е признак, че на фона на войната в Украйна космическият отрасъл на Стария континент се поставя в зависимост от СпейсЕкс. Питаме се: кой ще поеме отговорност за тези забавяния?

Анализаторът Ендрю Парсънсън написа подробна статия по темата за Revue, достъпна на този линк. По-долу прилагам частичен превод:

„Гледах брифинга за последните новини относно ракетата „Ариана 6“ през изминалата седмица и се заслушах в това, което длъжностните лица от Европейската космическа агенция, Френската космическа агенция, АрианаСпейс и Арианагруп имаха да ни кажат за актуалното състояние на ракетата. Когато брифингът приключи, аз бях объркан и, ако трябва да съм честен, разгневен. Липсваше осъзнаване, че това отлагане е историческо или даже допускане, че някои, ако не и всички от присъстващите, са подвели Европа. Да, това може би е преувеличено от моя страна да говоря по този начин, но имайки предвид каква част от проекта бе финансиран със средствата на данъкоплатците, не виждам причина да не очакваме повече от хората, на които сме поверили милиони евра.

Преди да се фокусирам върху „причините“, които ни бяха предоставени по време на ъпдейта защо първият полет на ракетата „Ариана 6“ се отлага за последната четвърт на 2023-та година, бих искал да разкажа предисторията, за да очертая рамките на това, което предстои да ви разкрия.

В края на 2018 г. Арианагруп ни информира, че ще елиминира 2 300 работни места до края на 2022 г., като това ще се случи посредством пенсиониране на старите кадри и прекратяване на краткосрочните договори. В становище за СпейсНюз компанията оповести, че този ход е резултат от доближаването на края на разработката на „Ариана 6“ и от „необходимостта да се достигне конкурентоспособност в европейския ракетостроителен бизнес“. Ако четем между редовете, изглежда, че бе направен опит да се орежат работните места, за да увеличат печалбите. Не е ясно каква част от тези 2 300 работни места бяха премахнати, докато първият полет на „Ариана 6“ се отлагаше отново и отново.

През април 2019 г. ЕКА подписа сделка с Арианагруп, за да разгърне в цялостен размах производството на „Ариана 6“. Тази сделка бе сключена, след като голяма част от правителствените мисии не успяха да си оправдаят очакванията в сравнение с това, което беше обещано в началото на програмата. Най-общо казано компанията отказа да разгърне производството на „Ариана 6“ до момента в който правителствата на Европа не се ангажираха да гарантират, че ще има бизнес за ракетата. Това бе труден хап за преглъщане, тъй като тези правителства вече бяха финансирали разработката на „Ариана 6“ за 4 милиарда евра! Тук е важно да се отбележи, че към този момент първото изстрелване на „Ариана 6“ се очакваше да се случи през юли 2020 година.

Сега, след като предисторията ви бе разказана, нека да разучим причините за отлаганията, които панелът на „Ариана 6“ ни предостави.

1. Пандемията от ковид
2. Разработката на Спомагателната захранваща единица (APU)
3. Монтирането на криогенни ръкави на стартовата площадка
4. Късната доставка на комбинираните изпитателни модули
5. Изпитанията на горната степен в Ламполдхаузен

В началото на 2020 г. пандемията порази света и макар че част от дейностите на ЕКА, Френската космическа агенция и Арианагруп бяха обявени за критично важни, друга част не бяха такива. Ето къде първите две от извиненията, описани в брифинга на „Ариана 6“, влизат в ролята си – едното е отлагането в разработката на Спомагателната захранваща единица (APU), а другото е ковид-оправданието, което вече се дава за всякакви неща.

Компонентът APU е част от горната степен на „Ариана 6“, който е необходим за подлагането на резервоарите под високо налягане, както и за многократното рестартиране на двигателя „Винчи“. На по-старата ракета „Ариана 5“ това се постигаше по друг начин, чрез хелиеви сфери.

През ноември 2021 г., по време на интервю за СпейсНюз, мениджърът Франк Хъйбан от Арианагруп обясни, че APU не е бил част от първоначалния план за разработка, но е бил внедрен след началото на пандемията. Когато Джейсън Рейнбоу вмъкна, че пандемията е осигурила на Арианагруп „повече време, за да внедри някои новости“, Хъйбан бързо се коригира, като спомена, че ситуацията „е по-сложна от това“. За мен това беше шокиращо признание. Вместо от Арианагруп да се подсигурят „Ариана 6“ да полети колкото се може по-бързо, като APU можеше да изчака на по-късен етап, решението да приложат ъпгрейда постави в риск независимия достъп на Европа до космическото пространство.

Това, което е още по-вбесяващо е, че през юли 2021 г. Арианагруп получи $90 милиона от ЕКА за разработката на космическия буксир „Астрис“. Той се очаква да започне редовни полети през 2024 г. и от това, което разбирам е, че ще поеме голямата част от тежкотоварността на горната степен на „Ариана 6“ заедно с двигателя „Винчи“, докато се провеждат комплексни разгръщания на полезни товари.

Нека, в името на дискусията, да оставим настрана всичко това, тъй като APU беше сертифициран за полети още през май 2021 година. Вярно е, че този компонент може да е бил причина за предишните отлагания. Как може това да се използва все още за извинение, при положение, че мениджърът на Арианаспейс Вивиан Куенет ни информира, че първият полет на „Ариана 6“ „се очертава да е към края на 2023 година“, повече от 18 месеца след сертифицирането на APU?

Следващото извинение е свързано с разработката на „криогенните ръкави“. Тези два механични ръкава се прикачват към горния край на стартовата мачта на „Ариана 6“ и те прикрепят горните връзки (бел.прев. кабели и тръбопроводи) към ракетата. След изстрелването ръкавите се отместват настрани, за да не се сблъскат с ускорителите.

През октомври 2021 г. ЕКА ни информира, че и двата криогенни ръкава са прикачени към мачтата. Към април 2022 г. тестването на мачтата вече беше започнало заедно с макет на основната степен на „Ариана 6“. Отново всичко това се случи преди 1-ви юни, когато Арианагруп обещаваше първият полет на „Ариана 6“ да е факт до края на 2022 г., което би следвало да означава, че този фактор е трябвало да бъде отчетен. Или това е така, или забързаният работник на Арианаспейс, който е бил избран за говорител на компанията, не е бил изобщо наясно, а това ми е трудно да го повярвам. Що се касае до отсъствието на основна степен на „Ариана 6“ по време на тестовете, това ме води към следващото извинение, което ни се предоставя.

Забавената доставка на комбинираните изпитателни модули беше още едно оправдание за отлагането на първия полет на „Ариана 6“ за последната четвърт на 2023-та година. Нека да отхърлим и този аргумент. Основната и горната степен на „Ариана 6“ пристигнаха във Френска Гвиана още през януари 2022 година. Вече знаете как стоят нещата – това се случи преди тогава обещаваната дата за старт, а именно края на тази година!

Последното извинение са тестовете на горната степен в Ламполдхаузен. Степента беше изпратена към Ламполдхаузен в края на януари 2021 година и инсталирана на специалния стенд през февруари 2021 година. В прессъобщението от това време Арианагруп обещаваше, че всички тези изпитания ще бъдат завършени до края на втората четвърт на 2021 година. Само че първите огневи изпитания приключиха чак през октомври 2022 година. Каква е причината за отлаганията?

Сега, ако си спомняте, APU беше сертифициран за полет през май 2021 г. Нямам потвърждение, но графикът ми изглежда да се напасва. Струва ми се, че тестовете на горната степен бяха отложени, за да може APU да бъде инсталиран и да може ъпгрейдната горна степен да бъде тествана и сертифицирана за полет. Защо им бе да правят това? Сега, вероятно спекулирам, но през август 2019 г. СпейсЕкс обявиха своята програма за споделени спътникови товари и о, Боже, наистина тези цени притиснаха операторите на другите ракети.

Но дори и да поставим настрана всичко това, огневите тестове на горната степен трябваше да не отнемат повече от четири месеца. Как изпитателната кампания на горната степен може да е отговорна за последните отлагания? Ако Арианагруп бе изчакала изпитателната кампания да завърши, за да почне да строи летателното изделие на „Ариана 6“, това е едно на ръка. Само че фирмата ни информира, че не само първото изделие на горната степен е произведено, а още три горни степени са в различен етап на производство.

(…)

Аз попитах както ЕКА, така и Арианагруп каква е конкретната причина за това последно отлагане на „Ариана 6“ за последната четвърт на 2023 година. И двата екипа ми казаха да изгледам отново брифинга с обяснението, че на въпроса е вече отговорено. Аз изгледах отново брифинга, за да съм сигурен, че не съм пълен идиот, което не е невъзможно. Без изненада, оказа се, че не съм пропуснал нищо.

Нещо повече – последният въпрос от сесията с въпроси и отговори бе зададен от журналиста Питър Селдинг от СпейсИнтелРипорт, който попита панела какви конкретни НОВИ причини са възникнали, за да наложат това последно отлагане. Не беше даден отговор. Това бе върховно бягство от отговорност от всички участници в панела.

Когато попитах директно Арианагруп дали компанията трябва да поеме отговорност и да се извини за отлаганията и последствията, до които те ще доведат относно нашия европейски достъп до космоса, аз бях смаян. Пиарът на компанията ме увери, че „програмата за Ариана 6 е на Европейската космическа агенция“ и Арианагруп е просто подизпълнител на изстрелващата система. И вместо да проявят разкаяние или да се извинят, от Арианагруп отвърнаха, че „Екипът на Европа“ е изключително горд с последните си постижения относно сглобяването на ракетата и огневите изпитания на горната степен. След това ми казаха, че те са „много изненадани“ от инсинуациите ми, че Арианагруп трябва да поеме отговорност. Само че аз не поисках от Арианагруп да поеме финансова отговорност, а просто да станат и да признаят, че парите са стигнали до тяхната врата. Очевидно бе много глупаво от моя страна да изисквам това.

Почувствах се като човек, който взима хапчета за луди и се зачудих дали има някакъв исторически прецедент, който би извинил отлаганията на „Ариана 6“.

„Ариана 1“ бе първата европейска космическа ракета. Да, преди нея имаше „Диамант“, само че тя бе проектирана, построена и изстреляна от Франция, а не от обединена Европа. Също така имаше и Европейска организация за разработка на ракети и носител „Европа“, но колкото по-малко се говори за тази катастрофа, толкова по-добре. „Ариана 1“ представлява генезисът и нейното дебютно изстрелване през декември 1979 г. беляза началото на космонавтиката на Европа.

Полетът на „Ариана 1“ бе последван от „Ариана 3“ през 1984 г. След въвеждането на новата ракета, още две допълнителни ракети „Ариана 1“ бяха изстреляни. До пенсионирането на „Ариана 1“ през 1986 година, в космоса бяха изпратени общо пет ракети „Ариана 3“.

„Ариана 2“ полетя за пръв път през 1986 година. Да, „Ариана 3“ се появи преди „Ариана 2“, а това е съвсем различна история. След въвеждането на „Ариана 2“ в експлоатация бяха изстреляни пет допълнителни ракети „Ариана 3“. „Ариана 2“ бе пенсионирана през 1989 година, няколко месеца преди пенсионирането на „Ариана 3“.

Първата ракета „Ариана 4“ полетя през 1988 година. След нейното въвеждане бяха изстреляни шест допълнителни ракети „Ариана 3“ и „Ариана 2“. Когато „Ариана 2“ и „Ариана 4“ бяха пенсионирани, „Ариана 4“ бе изпълнила четири полета.

И накрая имаме текущата ракета на ЕКА – „Ариана 5“. Първите две изделия бяха изстреляни през 1996 и 1997 година. Първото изстрелване бе провал, а второто – частичен провал, което доказва необходимостта от застъпване на версиите на ракетите. Но нека да сме великодушни. Първият успешен полет на „Ариана 5“ бе през 1998 година. А след нейното въвеждане в експлоатация бяха изстреляни още 35 ракети от по-старата версия „Ариана 4“. Когато тя бе пенсионирана през 2003 година, приблизително бяха летели успешно 12 ракети „Ариана 5“. Казвам „приблизително“, защото вниманието ми се отклони, докато преброявах, което показва колко сериозно бе застъпването на мисията.

При „Ариана 6“ ще има нула застъпвания! (Бел. прев. – това означава, че ракетата „Ариана 5“ ще бъде пенсионирана преди да има и един полет на „Ариана 6″!). Това е изключително лошо планиране от страна на ЕКА и Арианагруп, което никога не бе признато и дори бегло споменато.“

Парсънсън завършва своя анализ с констатацията, че Европа губи своя независим достъп до космоса и призовава за повече прозрачност относно това как се ръководят големи космически проекти като „Ариана 6“. Същевременно той напомни, че следващите мисии на Европейската космическа агенция, в т.ч. телескопа „Евклид“ и астероидната мисия „Хера“ ще бъдат изстреляни с ракети на СпейсЕкс „Фалкън 9“.

https://cosmos.1.bg/space/2022/10/28/responsibility-ariane-6/

[makebulgar]

Такива са реалностите, които създават новите технологии. Колкото по-бързо СпейсЕкс развива новите по-евтини технологии за изпращане на товари в космоса, толкова повече от другите желаещи да изстрелват ракети или ще се променят или ще изостават. Ако за данъкоплатеца от Европа е по-изгодно да използва американските ракети много лесно ще изостави Ариана. Както Русия изостава и губи от развитието на СпейЕкс така изостава и ЕКА. Ако ЕКА иска да изпраща свои ракети в бъдеще или ще трябва да разработи свои по-евтини носители и технологии, или ще трябва да открадне американските или да купи патента.