Освободителната война и партизанската война

[Galahad]

След някои политически промени у нас думата "партизан" за някои хора в България се нареди в категорията на мръсните. Но партизанските действия по време на някои войни са имали важно значение - на руснаците при похода на Наполеон Бонапарт в Русия и при настъплението на Хитлер или пък на Виетнамците срещу САЩ. (на руски книгата на Че Гевара "Партизанската война" )

По време на руско-турската война от 1877-1878г. българското население активно подпамага руските войски като се почне от опълчението и четите, та се стигне до снабдяване с храна и транспорт.

Разбира се партизанските действия са ефективни когато има армия, която да подпомагат. В противен случай (както у нас става с горяните) партизанското движение затихва. Тъй че в случая идеята не е да се омаловажи заслугата на руската армия за освобожданието на България, а да се направи оценка на бългърския принос за победата над Турция.

Казват, че у дома и стените помагали. На футболни мачове домакините могат да разчитат само на виковете на местните запалянковци. Но при война местното население има по-голямо значение.

На практика Русия воюва на чужда територия, а не отбранява своята. При това положение турците имат преимуществото, че могат да се опират на местното население. На южния фронт в Азия където мюсюлманския компонент е бил доста по-ясно изразен руското настъпление не само че е било спряно, но дори руските войски били отблъснати зад границата. А и там успешното настъпление е било реализирано главно в район където имало арменско население.

На европейския фронт военните действия обаче се развили много по-успешно, въпреки че теренът не е бил много удобен - трябвало да се форсира Дунава и де се премине Балкана. И при това да се бърза, за да не могат "приятелите" на Турция да спретнат нова Кримска война.

Освен опълчението и четите, ролята на българите може да се разглежда в още няколко насоки:

1. Разузнаването. Тъй като местното население е на страната на руската армия, то охотно предоставя сведения за турската армия. Така напр. още в началото на обсадата на Плевен Н. Саръгеоргиев изпратил по Панко Маков писмо до руското командване, в което давал сведения за числеността и запасите на турската армия. За щастие енергичния Осман паша не е разполагал с такива сведения за руската армия, защото в началото на обсадата е имал числено превъзходство. На 8.12. пък Божил Гешов преминал през турските позиций и съобщил, че на 10 Осман паша ще се опита да извърши пробив. Руските войски били приведени в готовност, пробива осуетен, а в плен попаднала 40 000 турска армия.

2. Саботажи. При обсадата на Плевен да речем са били палени складове с припаси - не е голям проблем, стига както е било в случая турската армия да не е имала сериозен недостиг от продоволствия.

3. Местни формирования за защита на българските селища. Те разбира се не помагат при бойните действия, а имат задача само да отблъснат нападетия от черкези, башибозуци... Но тяхното съществуване застрашава и също свободното придвижване на малки турски формирования.

4. Снабдяване и транспорт. Дори за самото опълчение е имало идея да има тилови функции. Най-голямото удобство за една армия да се сражава на своя територия е че може да разчита на снабдяване с провизии. Руското командване залага на снабдяване от местното население. Това позвалява на руските части да провеждат бързи нападения. Паническото изтегляне на турското население лишавало турците от подобна възможност и турските части действали доста по-мудно, бавени от обозите.

[КГ125]

Да не забравяме и хилядите актове на дребни, но значими жестове - даване на храна, топло посрещане, приютяване и пр., което създава психологически климат.

[Frujin Assen]

Напълно съм съгласен с Галахад. Тук българите помагат толкова много на руснаците, че ако не бяха те, най вероятно русите щяха да загубят войната.

[Warlord]

Ako попрочетеш повече документи, ще забележиш, че в плановете и отчетите навсякъде руските генерали пишат, че продоволствие ще се набавя от местното население, за чиито настроения те са били отлично осведомени.

Редактирано Септември 8, 2007 от ISTORIK

[Philip]

И само ми е любопитно нещо как местното население от Плевен до река Русенски лом и от Дунав до Стара планина ще изхранва цялата над 120 000 дунавска армия цели 6 месеца?

[Warlord]

Е не за всичките припаси разбира се, става въпрос за логистична подкрепа, те руснаците дори и на собствена територия не биха могли да хвърлят изцяло на гърба на селяните цялата войска.

[Philip]

Да това и аз искам да кажа. В пална на ген Николай Обручев няма заложен принципа българи да помагат на руснаците с продовослтвията т.е това става в хода на войната при острата нижда от тях. Въпреки че на места българите не дават даром така храна и фураж, а искат за нея пари!

[Galahad]

Въпреки че на места българите не дават даром така храна и фураж, а искат за нея пари!

Да, ама има и друг вариант. В писанието за верските битки на султан Мурад, се казва, че по време на първия поход на Владислав Ягелон тур. войска имала затруднения защото местното население криело провизиите от турците и ги продавали на кръстоносците. та се наложило да се вземат мерки: "Щом стигнеха до някое село, посичаха мъжете, поробваха жените и синовете, плячкосваха зърното и хамбарите, а стоката и провизиите изземваха. Стана така, че ако по-лано във войската на жалките неверници се продаваше обилен фураж за 4 акчета, то сега се продава за половин грош и ако 10 яйца се продаваха за 1 акче, после взеха да търсят за да дадат по 1 грош на яйце, ала не можеха да го намерят. В ислям. войска пък, докато по рано фуражът се продаваше по половин грош, сега стана за 3 акчета, а докато 1 яйце струваше 10 акчета, сега едното парче стана по акче...."

[Frujin Assen]

Турците както и се очаква са разрешили въпроса напълно цивилизовано и по европейски...