Съюзен договор между прабългари и славяни през 681 г.

[mnogoznaiko]

Проблеми на властта в средновековна България (VII – XIV в.). Елементи на владетелската доктрина. Властови топоси (дворецът, столицата, храмът) и инсигнии.

 

Сключването на съюзен договор между прабългари и славяни през 681 г. е повратна точна в европейската история – на политическата карта на Европа се появява нова държава, която постепенно ще започне да набира мощ и да става все по-важен фактор в международните отношения. Преди това, на територията на някогашната Римска империя, са създадени множество подобни варварски държави, но сякаш само България и Франкското кралство успели да устоят на атаките на своите противници и времето, което доказва неимоверната жизненост и значимост на тези две държави.

Непосредствено след основаването си българската държава на практика представлява обединение на двата основополагащи български етноста – славяни и прабългари – срещу общия им враг – Византийската империя. След преминаването си на юг от Дунав прабългарите се заселили на територията на днешна Добруджа, където установили управление съгласно традициите си – територията, населявана от тях, била разделена на център, ляво и дясно крило. Прабългарският хан притежавал върховната власт в новоформирана държава, но само що се отнася до въпросите за военната и външната политика. Славяните запазили своята автономия начело със собствени князе. Византийските автори забелязали това и с името България обозначавали само Добруджа, докато за останалите земи употребявали термина „славинии”, т.е. територии, обитавани от отделните славянски племена. С други думи, прабългарите и славяните се обединили в съюз, в който запазвали собствената си самобитност. Това дава основание до средата на IX в. държавата да бъде наричана „съюзническа, славяно-българска”.

Веднага след възникването и, пред младата държава се обособяват две главни цели. Първата е устояването на натиска на враждебна Византия, а втората – централизиране на държавния апарат. Успешното изпълнение на тези две задачи е причина за голямата устойчивост на българската държава и превръщането и от варварска политическа структура в държава с тринадесетвековна история. Изпълнението на първата задача претърпява два стадия – първоначално България заемала пасивноотбранителна позиция и реакциите и били просто ответни реакции срещу предизвикателствата на Константинопол, след което в началото на IX в. при управлението на хан Крум България започва да взема инициативата в свои ръце и предприема целенасочено и системно настъпление. Търсеният резултат бил отказване на империята от амбициите да завладее България.

Изпълнението на втората цел също протичало на две равнища: премахване на племенната автономия в устройството на държавата и замяната и с единна административнотериториална система под прякото ръководство на хана, както и преодоляване на етническия дуализъм и изравняване на славяни и прабългари като поданици на една обща държава. Първото равнище започнало по време на управлението на хан Крум и е завършено успешно от Крумовия син Омуртаг. Цялата територия на държавата била разделена на области, наречени комитати. Те не съвпадали по териториален обхват със съществуващите дотогава славянски племенни територии и били управлявани от комити, назначавани лично от хана.

Върховната власт в държавата се държи от хана, който е и главният военен предводител. Пръв след хана и пръв негов помощник е кавханът. Военните му задължения били особено големи: вероятно той командвал личната дружина на хана и го замествал в поход. След него се нареждал ичиргубоилът, чиято главна задача вероятно била охраната на крепостните стени и крепостта в столицата. Административните кадри в държавата били набирани главно от кръговете на прабългарската аристокрация, чието високо социално положение се основавало както на благородството на кръвта, така и на заеманата служба в държавата, т.е. имало двоинствен характер. Аристокрацията се деляла на родове (например Дуло, Вокил и др.). Достъпът в нея бил ограничен, а принадлежността се предавала главно от баща на син. Също така, тя била разделена на две подсъсловия. Първото съсловие, наричано боили, заемало по-високо място в обществото и изпълнявало най-важните и отговорни държавни служби. Второто носело наименованието багаини и към него спадали по-нисши по ранг лица.

Освен централизирането на властта в лицето на хана, пред българската държава стояла и друга необходимост – приобщаването на славянското население към властта с цел да се намали рискът от откъсване му от държавата в знак на несъгласие с подронените позиции на славянската племенна аристокрация след въвеждането на комитатната система. Важна стъпка в тази насока е законодателството на хан Крум, което въвежда общи закони за славяните и прабългарите, които защитавали частната собственост от посегателство, подобрили съдебната система и т.н. Постепенно славяните достигнали до висшите етажи на държавната йерархия.

В резултат на политиката на централизация през IX в. ханът се утвърдил като централен ръководен фактор в обществения живот, неограничен господар на своите поданици. Нарасналата обществено-политическа роля на хана личи най-ясно от прибавянето към дотогавашната титла „хан ювиги” на израза „от Бога поставен”. Политическото състояние на обществото е отразено и от грандиозното строителство на хан Омуртаг и наследниците му – признак на престиж, авторитет и нараснали възможности на държавата. Столицата Плиска постепенно придобива облика на средновековен град. В нея са открити хански палат, тронна зала, болярски жилища, храмове на Тангра и други монументални постройки. В нея няма как да няма и храм, тъй като ханът е смятан и за върховен жрец. Може би най-важният монументален архитектурен комплекс на прабългарите е този край Мадара, чиито сгради и култови съоръжения били разположени под величествения мадарски конник. Наред с Плиска през езическата епоха били изградени и други укрепени пунктове, които трябвало да осигурят охраната на границите и стратегическите зони. Няма как да не споменем и прабългарските каменни надписи – неоценим извор за българската история. Въпреки че са съставени на гръцки език, те включват и множество прабългарски думи, което разширява познанията ни върху езика на тези далечни наши предшественици.

Следващата ключова промяна във властовия топос на България настъпва заедно с покръстването на българите и приемането на славянската писменост, случили се през управлението на княз Борис, както и последвалото преместване на столицата на държавата от Плиска в Преслав – символ на новия облик, християнски на държавата. Новата столица е няколко пъти по-малка от старата, което ясно сочи окончателното скъсване с номадските традиции. Нещо повече, в представите на Симеон Преслав трябвало да бъде нов Константинопол. Той е първият богато украсен български столичен център откъм детайли, за разлика от Плиска, където се е наблягало на мащабността за сметка на детайлите. С най-голямо значение от всички постройки в Преслав бил дворцовият комплекс, чиято архитектура и богата украса говорят за целенасоченото подражание на византийската култура. Непосредсвено до двореца се намирали палатът на патриарха и голямата дворцова базилика. В съзвучие с политическите амбиции на Симеон Преслав да се превърне във втори Константинопол, в него било отдадено предпочитание на модерния и във Византия кръстокуполен план на църковните сгради. Своеобразен връх в църковната архитектура на Преслав била т. нар. Кръгла църква, наричана още и Златна, тъй като куполът и най-вероятно бил покрит със злато.

Приемането на християнството била решаващата крачка към превръщането на ханската власт в безусловен обществен авторитет, поради факта, че това е монотеистична религия, а един от основните и принципи бил, че всяка власт е дадена от Бога. В този смисъл, на земята трябвало да има един господар така, както на небето има един Бог и който не се подчинява на този господар, не се подчинява на Бога. Друг положителен ефект от приемането на задължителна за всички религия и писменост е способстването им за премахване различията между двата етноса, съжителстващи в българската държава по това време – славяни и прабългари. И не на последно място, християнизацията на дотогава езическа България я приобщило към европейската християнска цивилизация. Тези две мерки в крайна сметка довеждат до сливането на славяни и прабългари в едно етническо цяло и образуването на българска народност.

По-късно, в резултат на политическите и военни действия на Симеон, през 927 г. Византия отстъпила на българския владетел правото да се титулува с титлата „цар”. Това  е променената според удобството на славянското произношение латинска титла Caesar, т.е. наименование на императорска власт. Така България става третата империя в християнското средновековие след Византийската и Франкската. И все пак, Византия допускала съществуването на втори император, но само с уговорката, че той стои по-долу от византийския, който е негов духовен баща – ако властта на византийския монарх идва пряко от Бога, то българският цар носел титлата си по благоволение на императора в Константинопол.

Въпреки изброените ключови промени в устройството на България, тя все пак продължила да носи някои характеристики от езическия си период. Създадената държавно-административна уредба в България обаче е унищожена с налагането на византийска власт в българските земи. Езическите остатъци биват отхвърлени напълно и заменени със славяно-византийски във втората българска държава. Всички владетели в нея се титулували с титлата цар. Втората титла след царската била тази на севастократора, а по-късно и на деспота. Севастократори обикновено били царските братя. Също така били познати и титлите на съвладетелите и регентите (при малолетие на законния цар). Дворецът в столицата Търново бил устроен по византийски модел, а ръководните длъжности в него били заемани от представители на аристокрацията (болярите). Най-важна била длъжността на великия логотет – нещо като пръв министър, а армията била поверена на т.нар. пръв воевода. Съществувал е и болярски съвет, чиято функция уж била само на съвещателен орган на царя по важни въпроси, но на практика царската власт до голяма степен била ограничавана от него.

Първоначално във Втората българска държава се възприело византийското териториално-административно устройство, което разделяло територията и на три големи части, но в процеса на уголемяване на държавата, тя започва да се дели на области, наречени хори. Във всяка от тях имало главен град, чието име обилновено носела и цялата хора. Нейното управление се намирало в ръцете на областен управител, назначаван от царя.

Столицата на Второто българско царство Търново обхващала хълмовете Царевец, Трапезица, както и някои съседни хълмове и местности. Това е много здраво укрепен столичен център, но ниските му части все пак са били лесни за превземане. Около столицата се оформила верига от манастири, позната като Търновска Света гора. Приема се, че в Търново се формира и т. нар. Търновска архитектурна школа, чиито основен елемент е кръстокуполната църква. От XIV в. натам се появява и камбанарията, непозната дотогава.

С други думи, държавно административната уредба и културата наСредновековна България преминават през сложна еволюция.

[resavsky]

Доста слаб текст.Пълно е с грешки и неточности.Севастократор не е по висша титла от деспот.А израза " славяно- византийски титли" е абсурден.

[resavsky]

А това че до 9 век България била наречена " съюзническа и славяно-българска държава" е откровена лъжа и манипулация.Никакъв съюзен договор няма.

[Кибик]

Ето какво пише Theophanes the Confessor относно българо-славянските отношения при създаването на българската държава:

 

Цитирай

They perceived that this place was very secure, being guarded at the rear by the river Danube, in front and on the sides by means of mountain passes and the Pontic Sea. Having, furthermore, subjugated the so-called Seven Tribes of the neighbouring Sklavinian nations,” they settled the Severeis from the forward mountain pass of Beregaba™ in the direction of the east, and the remaining six tribes, which were tributary to them, in the southern and western regions as far as the land of the Avars. Having thus extended their domains, they grew arrogant and began to attack and capture the forts and villages that belonged to the Roman state. Being under constraint, the emperor made peace with them and agreed to pay them yearly tribute. Thus the Romans were put to shame for their many sins.

https://archive.org/details/chronicle-of-theophanes-the-confessor/page/498/mode/2up?view=theater

Българите покорили славяните, наложили им данък и ги разселили по границите и планините да пазят от ромеи и авари.

 

Редактирано Юни 26, 2024 от Кибик

[deaf]

Никой не е доказал,че склавени е равнозначно на славяни...

[miroki]

Преди 14 часа, deaf said:

Никой не е доказал,че склавени е равнозначно на славяни...

То към него време други няма.

[T.Jonchev]

Обстойното изложение от първия пост като че произлиза от издание с поне полувековна давност.

[resavsky]

Преди 54 минути, T.Jonchev said:

Обстойното изложение от първия пост като че произлиза от издание с поне полувековна давност.

Абсолютно елементарно изложение. Даже ме е яд на себе си,че му обърнах внимание .

[mnogoznaiko]

Е хайде сега. Писъл съм го преди много години за университета. 

Идеята ми беше да се създаде дискусия по темата, а и търсих и не намерих подобна тема.

[T.Jonchev]

Преди 2 часа, mnogoznaiko said:

Е хайде сега. Писъл съм го преди много години за университета. 

Идеята ми беше да се създаде дискусия по темата, а и търсих и не намерих подобна тема.

Щом такава е идеята, аргументирайте твърдението си за съюзен договор между славяните и българите.

Също е интересен и мотивът за "Веднага след възникването и, пред младата държава се обособяват две главни цели. Първата е устояването на натиска на враждебна Византия, а втората – централизиране на държавния апарат." Според мен това е клише.

[miroki]

Проблемът е, че склавите са покорени и разселени. Някъде мисля, че имаше текст и под договор, но в момента не си спомням къде. 

[БатеВаньо]

Преди 1 час, miroki said:

Проблемът е, че склавите са покорени и разселени. Някъде мисля, че имаше текст и под договор, но в момента не си спомням къде. 

Има договор, но е от по-късно време - мадарските надписи. Изрично се споменават склавите като жива сила обект на размяна.

[T.Jonchev]

Преди 12 часа, БатеВаньо said:

Има договор, но е от по-късно време - мадарските надписи. Изрично се споменават склавите като жива сила обект на размяна.

Договор между българи и славяни в мадарските надписи? Нещо грешите.

[БатеВаньо]

Преди 2 часа, T.Jonchev said:

Договор между българи и славяни в мадарските надписи? Нещо грешите.

Не между българи и славяни, а за размяна на склави, или по-точно връщането им на ИРИ.

Тоест склавите няма как да са били в състояние да сключат какъвто и да е договор, поради причината, че не са били субект във взаимоотношенията си с българи и ромеи. 

[T.Jonchev]

Бъркате. В мадарските надписи не се говори за размяна на склави. Нещо подобно е споменато само в Сюлейманкьойския надпис.

[БатеВаньо]

Преди 1 час, T.Jonchev said:

Бъркате. В мадарските надписи не се говори за размяна на склави. Нещо подобно е споменато само в Сюлейманкьойския надпис.

Така е да, моя грешка.

 

[T.Jonchev]

Авторът искаше да се получи дискусия, но по някакви причини се въздържа да се включи в нея.

Да обясня защо смятам, че

On 28.06.2024 г. at 19:27, T.Jonchev said:

"Веднага след възникването и, пред младата държава се обособяват две главни цели. Първата е устояването на натиска на враждебна Византия, а втората – централизиране на държавния апарат."

е клише:

На първо място веднага след 681г. няма никакъв натиск от страна на Византия. Първите данни, които биха могли да се тълкуват като натиск, се отнасят за 688г. Те обаче са доволно неясни и по-скоро касаят намерения, отколкото реални действия - реалните действия са в съвсем друга посока и ако Дунавска България изобщо е взела участие в тия събития, агресивната позиция е нейната, а не ромейската. Въобще византийската политика спрямо България поне до средата на осмото столетие е отбранителна, така че фразата "устояването на натиска на враждебна Византия" е помпозна, но безсъдържателна и е всъщност предназначена да служи за извинение на настъпателната външна политика на България. От средата на миналия век по съветски образец бе наложен постулатът за миролюбивата държава, която воюва, защото лошите съседи непрекъснато я принуждават да го прави. Фактите обаче сочат точно обратното.

Още по-малко веднага след възникването може да се говори за централизация на държавния апарат - било като цел, било като реално действие - да не говорим, че подобна цел (ако беше действителна) би била в абсолютно противоречие с твърдението, че между българи и славяни е имало съюзен договор. Всъщност първите данни, които биха могли да се (и се) интерпретират като някаква централизация, датират от второто десетилетие на IX век, което ни най-малко не оправдава употребата на наречието "веднага".

[mnogoznaiko]

Съгласен съм с тези твърдения.

За мен крайна цел беше да видя тази друга гледна точка. 

Клишетата не са лошо нещо в университета и навсякъде (в моя опит) в историческите дискусии се изтъкват големите български войнствени успехи срещу всички лоши съседи. Независимо дали ги е имало или не. 

[miroki]

Имаше нещо за договор и при нападението на Константинопол.

[miroki]

Не е точно договор черно на бяло.

Обедини за съвместно действие. Което е сходно.

http://macedonia.kroraina.com/libi/2/gal/2_245.html

[T.Jonchev]

On 2.07.2024 г. at 9:33, miroki said:

Не е точно договор черно на бяло.

Обедини за съвместно действие. Което е сходно.

http://macedonia.kroraina.com/libi/2/gal/2_245.html

Това няма никаква връзка с българо-славянските отношения по Аспарухово време, за които се твърди, че имало договор.

[miroki]

Преди 2 минути, T.Jonchev said:

Това няма никаква връзка с българо-славянските отношения по Аспарухово време, за които се твърди, че имало договор.

Да. При Аспарух няма договор. Сетих се къде почти има договор.