Ненамереният Канети

[Втори след княза]

Английската поетеса Катлийн Рейн смята за Канети, че "мъдростта му напомня тази на Сократ, защото основното й качество е човечността" Това ме подтикна да прочета фрагментите от дневника на Елиас Канети, "Провнцията на човека" Спънах се в един от тях "Най- голямото ми желание е да видя как някоя мишка яде жива котка." От тук започнаха и разминаванията. Мнението ми е, че човечността не се състои в това мишките да ръфат жива котка, а да гледаме към живота на планетата и просперитетът на човешката цивилизация. Какво като се обърнат нещата и жертвите ядат насилниците? С какво е по- човечно? Може би това е идеята на друг потърпевш- Шейлок, да дъвче живата плът на тези, които го унижават? Може би е онзаи полица от "Венецианския търговец" в която лихварят иска фунт плът от длъжника си? Канети продължава афоризъма си с: "Но преди това трябва и достатъчно дълго да си е поиграла с нея" Както Шейлок, който е приготвил везните и точи ножа си о кожата на своя ботуш.

Елизабетинският автор се възмущава и чрез репликата на дожа нарича този, който иска живото месо "непоколебим и безчовечен човек, един мизерник, в когото не може да се намери никаква милост, нито зрънце чувство" (прев. Д. Симидов)

Ха, сега, де!? Човечност или безчовечност? 

Редактирано Септември 24, 2024 от Втори след княза

[Втори след княза]

"Човекът е събрал мъдростта на всички свои предци, а вижте какъв глупец е той!"

Тази тъжна констатация определено се отнася за другите, към които авторът не принадлежи. Иначе нямаше да завършва с "той". Кой глупецът, защо Канети се отчуждава от него? Да речем, че това е Йеремиев плач за грехове, които ще донесат беди, но също така може да се открие и високомерие към човечеството олицетворено от всеки друг човек.

"Мъртвите хе хранят от преценки, живите- от любов"

Явно има едни човеци, които авторът смята за мъртви човеци. Колкото и да е изменен превода на Елена Попова, тези с "преценките" не са малка част.

[Втори след княза]

Акцентът и честотата на размислите на Канети е върху смърт- безсмъртие и власт-свобода. Аз имам друго разбиране за човечността, в смисъл взаимопомощ, обвързаност-свобода. Втората световна война поставя изключително трудни въпроси за много интелектуалци. Кафкианския и Фройдистки поглед към живота и смъртта също се отразяват на Канети. В този смисъл, той е на страната на живота и това е вероятно човечността, която отбелязва поетесата.

Все пак Канети е Нобелов лауреат и ще търся още у него. Освен смъртта и властта.

[Втори след княза]

Няма да се самоизтезавам повече с търсене на човечност у Канети. Стига ми това:

"Възловият въпрос на всяка етика: да се каже ли на хората колко са лоши? Или да ги оставим да бъдат лоши, без да го осъзнават?"

Комедията му "Сватба", недолюбвана от тетрите, изглежда заради липсата на смях, на финала на която умират всички герои с което изпреварва Шекспировските трагедии има следното съдържание: В една многоквартирна къща, всички ламтят да я притежават. Драматичните конфликти са заменени от хапливост и циничност като в глутница хиени. Взаимното изяждане е приключено чрез препратката към Самсоновото разрушение на филистимския храм- земетресение разрушава всичко и погубва всички.

Пиесата е сътворена през 1932 и не е трудно да прозрем, че представяйки еврейско съжителство, познато на автора още от Русчук, той прогнозира гибелния му финал. Най- нелепо е, че още на следващата година ролята на рушителя заема самият Хитлер.

[deaf]

Преди 5 часа, Втори след княза said:

да ги оставим да бъдат лоши, без да го осъзнават?"

Ако кажем лично на Ким Чен Ун в Северна Корея,че е лош човек,той ще престане ли да върши злодеяния? Не. Ще продължи по същият път...

Преди 5 часа, Втори след княза said:

Комедията му "Сватба", недолюбвана от тетрите, изглежда заради липсата на смях, на финала на която умират всички герои с което изпреварва Шекспировските трагедии има следното съдържание: В една многоквартирна къща, всички ламтят да я притежават. Драматичните конфликти са заменени от хапливост и циничност като в глутница хиени. Взаимното изяждане е приключено чрез препратката към Самсоновото разрушение на филистимския храм- земетресение разрушава всичко и погубва всички.

Това е измислена лабораторна ситуация. В живота не става така...

[Втори след княза]

Преди 2 часа, deaf said:

Ако кажем лично на Ким Чен Ун в Северна Корея,че е лош човек,той ще престане ли да върши злодеяния? Не.

Какви злодеяния имаш предвид? Въздържам се от посочени от пропагандата демони и бих предпочел да размислим по един безспорен злодей- Хитлер. В дневника на Канети не срещнах името му нито веднъж. Има един фрагмент, в който Канети пита какво би било, ако можеше още в утробите да бъде установено, че ще се роди генерал. Това е доста смущаващо, защото можеше поне да напиише фюрер, но не. Така че нямаме преки данни за отношението на русчуклията към Хитлер. 

По въпроса ти, с казаната уговорка, смятам, че наистина един силно вярващ в себе си и в нацията си лидер, извършващ злодеяния срещу другите, не би се променил от това, че му казваме, че извършва злодеяния, вероятно защото смята, че те са за лично или национално добро. Ако минем на по- ниско ниво, църквата и психолозите по училища и затвори смятат, че много хора вършат зло, защото не различават обществено зло от обществено добро или не могат да съизмерят последствията от лично добро с обществено зло.  В този случай църквата и психолозите вярват в доброто, хуманно начало на човека, а отклоненията за преодолими. Не казват, че хората са зли и като така - м@йната им, да мрат.

Преди 2 часа, deaf said:

Това е измислена лабораторна ситуация. В живота не става така...

По- скоро въображаема ситуация, в която се съдържа метафора за случващо се в живота. Все пак художествените произведения са измислици.  

[Втори след княза]

Дори DW ме подкрепя https://www.dw.com/bg/биография-на-елиас-канети-по-повод-100-години-от-рождението-му/a-2601354

"Има достатъчно основания да предполагаме, че хуманистът, моралистът и нобеловият лауреат Елиас Канети е бил още абсолютен егоист, често нетърпящ възражения, използвач и мизантроп. Той обича човечеството на теория, на практика трудно общува с хората, именно поради мизантропията си. Силата на омразата му е също тъй смущаваща, както и уморителната му страст към отмъщение. Публикуването на автобиографичната му книга, която всъщност не е предназначена за публикуване, шокира много и то не най-лошите му читатели. Печално е, когато завистта и принудата го подтикват да пише злостно за хора, които е познавал."

[deaf]

Преди 3 часа, Втори след княза said:

безспорен злодей- Хитлер.

Не е безспорен. Хич. Цитат от великият Георги Марков:

"...образът на Хитлер всякога ме е привличал със своята мистериозна загадъчност и психологическа феноменалност и никога не съм могъл да намеря задоволително обяснение на онова,което днес историците ни поднасят като негов образ..."

 

[Втори след княза]

Преди 2 часа, deaf said:

Не е безспорен. Хич. Цитат от великият Георги Марков:

"...образът на Хитлер всякога ме е привличал със своята мистериозна загадъчност и психологическа феноменалност и никога не съм могъл да намеря задоволително обяснение на онова,което днес историците ни поднасят като негов образ..."

 

Привличане към мистериозността и психическата феноменалност на Хитлер са имали и много психиатри, профайлъри и най- обикновени патолози. Всички се чудим как един художник, който трябва да пресъздава красивото се превръща в чудовище според историците.

Въпросът е интересен и с това, че критерят за добро и зло е размит и няма модел нито за злодей, нито за светец. Според някои Хитлер не е злодей, а Левски не е светец. Нещо в морала куца. До колкото на мен са ми нужни критерии за добро и зло, аз подхождам консервативно и приемам тези митове и се съобразявам с поведението им. Не харесвам "новаторите", обръщащи нещата. Не може оня с макетното ножче от Стара Загора да е чудовище, а Хитлер симпатяга. 

Връщам се на Канети и "Сватба". Представям си неговите преживявания от Русе, когато всеки е ламтял за имота на стария Канети. Представям си как е прониквало "Проклети да сте всички!" и "Йехова да ви накаже!", и тогава появата на универсалното зло- Хитлер се явява като ръката на бога. Ето защо Елиас не роптае срещу злото, което сам е повикал.

[deaf]

On 24.09.2024 г. at 9:34, Втори след княза said:

Човечност или безчовечност? 

Разбира се,че е безчовечност. Длъжникът намира пари да върне дълга си към Шейлок,но той отказва да вземе парите и иска парче живо месо от длъжника си. Впрочем този закон е древноримски и с него се полага началото на законността в Европа. По времето на Римската империя много от населението и са били варвари и с този закон те биват приучавани да спазват обещанието си,тоест закона... Но през 16-ти век този закон вече е бил архаичен в Англия и Европа като цяло...

Преди 12 часа, Втори след княза said:

когато всеки е ламтял за имота на стария Канети.

Кой и защо е ламтял за имота? Във връзка с гоненията на евреите ли е било?

[Втори след княза]

Преди 15 минути, deaf said:

Кой и защо е ламтял за имота? Във връзка с гоненията на евреите ли е било?

У нас гонения не е имало. Конкретно не зная, но пренасям от художественото произведение, че когато старият е загубил сили, младите са започнали да редят кой какво ще вземе. Това наричам ламтеж. 

[Втори след княза]

В общ смисъл, Канети ме разочарова. Стигам до мисълта, че банкерите, които се разпореждат с главницата от богатството на Нобел имат голяма власт над избора на лауреатите. Канети е написал роман, който не се купува, пиеси, която не се поставят и есеистичен труд, смятан за научен, насоки или заключения от който не се цитират.

Като че ли това, което у него е смятано за мъдрост е нещо различно от възрожденското връщане към елинските образци. Ще потърся това, което предлага в замяна, но ето как, неразбираемо защо, той се плаши от елинското

"Философските мисли на гърците ме плашат винаги с това, че ние сме все още техни пленници. Всичко, което желаем, изглежда гръцко. Всичко, което оправдаваме, звучи по гръцки. Опитаме ли се да разсеем традицията, правим въздействието й много по- внушително. Нима нашият свят днес изглежда така, защото няма никаква нова, съвсем оригинална философска мисъл? Или защото прекалено много е взел от гърците?"

и другаде:

Ето че живееш като просяк от трохите на гърците. Какво казва по този повод гордостта ти?  Ако намериш у тях онова, което сам си мислил, никога не забравяй, че по един или друг начин то е намерило своя път до теб. Ти го имаш все пак от тях. Духът ти е тяхна играчка. Ти си като тръстика под техния вятър. Може дълго да призоваваш нашествията на варварите, но мисълта ти е длъжна да следва ясната, укрепваща, разумна посока на гърците."

Въз основа на почернените думи стигам до такива заключения:

• Канети смята, че сме просяци, пленници, играчки (все негативни изрази) на елинската култура(философия, митове, наука и пр.)
• Канети смята, че традицията трябва да се разсее / отслаби и се появи нова, различно основана философия, с малко елински принос. Дане забравяме, че това са текстове от дневник, т.е. обърнати към самия него.
• Канети смята като един от подходите призоваването на варварите, варваризацията на културата, за да се отърси света от елинските традиции, но той не е достатъчен. 
• Като цяло, за мен, както разбирам Западното възраждане, това е предлаган подход за отказ от него. Очевидно с всичките му постижения, които са само трохи. 

Ще потърся дали той предлага някаква философия или само опира до варваризацията на културата. Във всички случаи не му ставам фен. Има някакъв бунт на посредствения и поради това неуспешен пророк, който ме отблъсква. Воден от месианската си идея, но стигайки до никъде в градежа на мироглед, намира утеха в отказа от усъвършенстване и отричането на съществуващите парадигми.

 

 

Редактирано Септември 28, 2024 от Втори след княза

[Втори след княза]

Последен щрих към "човеколюбието" на Канети. Цитат:

"Ако човек беше по- добър, нямаше да се нуждае от музика. Онова, което така предразполага хората към музиката е и тяхната лошотия."

[Втори след княза]

Стигам до мнение, че Канети критикува хуманизма от религиозни позиции. По- горе споменах, че текстовете му приличат повече на проповедническо вдъхновение, а не на логично научно доказателство. Следва фрагмент, който го потвърждава. Разместил съм абзаците.

"Аз притежавам всички черти на религиозен човек. но и нещо дълбоко в мен ме кара да се изплъзвам от сферата на всяка вяра."

"Забелязвам у себе си растяща страст към всички секти. безразлично от коя религия произхождат. Голяма духовна наслада ми доставя да изследвам различията им и да определям точките, в които се отклоняват от руслото на основната религия."

Моята интерпретация и разбиране на написаното е, че авторът би намерил реализация в религията, но не може да създаде нова, затова се задоволява с интерес към сектите и хапливи забележки по отношение на науката и хуманистите.

[Втори след княза]

Ще изложа и някои оценки от страна на Елиас Канети на значими личности. Характерна е язвителност по отношение личността им или мотиви, а не към творчеството. За нас, които имаме в културата си "Не съм от тях как` Сийке" нападките към другите изобщо не означават по- добри качества.

По познатия афоризъм: Когато слушам Петър да говори за Павел, научавам повече за Петър, отколкото за Павел.

Суетен ли е Молиер?

"Смъртта на Молиер: той не ще престане да излиза на сцена- големите роли, които изпълнява и аплодисментите, с които ги посрещат зрителите, означават за него твърде много.... за него имат значение овациите на зрителите, изглежда, че без тях той изобщо не иска да живее."

Властолюбив ли е Суифт?

"Главното преживяване на Суифт  властта. Той е един неосъществен властник. Неговите сатирични нападки са всъщност смъртни присъди... Той създава въображаеми кралства, преобразува други, кралските дворове не му излизат от главата. Винаги иронично изобразява, как дворовете устройват държавите си; и винаги оставя да почувстваме - в същност това е единственото, което ни кара да чувстваме- колко по- добре би могъл да ги устрои той."

Властолюбив ли е Бейкън?

"Онова, което нарекохма у него загадка, е че е толкова незагадъчен. ... Той е последователен поклонник на властта; претърсва всички нейни скривалища. Само корони не му стигат, колкото и прекрасно да му блестят. Той знае, колко тайно трябва да се управлява. Особено очарование за него има господството на човека и след неговата смърт, като законодател и философ."

Безчестни ли са писателите?

"Всяко презрително изказване за характера на писателите, обще взето, ме удовлетворява, както срещнатото неотдавна у Паскал Poe`te et non honne`te homme"

Плиткоумни ли са сатирицита?

" И при най- добрите сатирици ме смущава тяхната разсъдливост, плиткото блато, от което извират ужасните им приумици"

Да-а-а. Не съм от тях, как` Сийке.

 

[Б. Киров]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Да-а-а. Не съм от тях, как` Сийке.

Честно казано, не съм чел нищо от Канети /за мой срам/, но мисля, че допускате една често срещана грешка по отношение на хората на изкуството и в частност на Канети като писател, а именно да съдите за писателя по неговата личност и възгледи, а не по самото му творчество. Двете са съвършено различни. Достоевски и Лев Толстой като мислители са отегчителни досадници, като при Достоевски нещата дори преминават в криминалната сфера в личностен план, той е бил тежко пристрастен към хазарта и пропилява последните спестявания на съпругата си, която го спасява от пълна мизерия след хазартните му делириуми. Религиозните размисли пък на Лев Николаевич са морализаторски и напълно безинтересни, а тиранията му в семейството е изследвана от мнозина негови биографи. За Пушкин съвременниците му свидетелстват, че е бил изключителен циник и т.н.

Важното е написаното от тях за литературната история и за читателите, това има истинска стойност.

[Втори след княза]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

не съм чел нищо от Канети /за мой срам/

Срам би било да не сте чел Шекспир   Често се среща Нобелови лауреати да не бъдат четени. Ето последните:

• 2020 Луиз Глик (САЩ)
• 2021 Абдулразак Гурна (Танзания)
• 2022 Ани Ерно (Франция)
• 2023 Юн Фосе (Норвегия)

А това е страницата с всички https://bg.wikipedia.org/wiki/Нобелова_награда_за_литература

Преди 3 часа, Б. Киров said:

мисля, че допускате една често срещана грешка по отношение на хората на изкуството и в частност на Канети като писател, а именно да съдите за писателя по неговата личност и възгледи, а не по самото му творчество.

Литературните критици се стремят да избягват тази грешка, но публиката често определя отношението си към творчеството въз основа на личността. Аз съм лишен от всякакво познание за личността на Канети. Цялата работа тръгна от незначително цитатче от британска поетеса- съвременничка. Тя, по- скоро, е повлияна от личността. 

Основа за оценката ми бе дневник: КАНЕТИ, Е. Провинцията на човека. Библиотека Панорама № 143. С., Народна култура, 1981. Като дневник, това са размисли, които са по- искрени отколкото фризираните за представяне. Възможно е да съм допуснал необективност, но пък съм дал повече цитати, отколкото свои размишления.

Не намерих това, което твърди не особено популярната у нас поетеса. Дори обратното. А пък тази година отпада заветът на Канети да не бъдат предоставяни за публикуване бележки и дневници- 30 г. след смъртта му. Все ще има нещо от обективни критици. Ето по- горе DW...

[Б. Киров]

Преди 5 часа, Втори след княза said:

Ето по- горе DW...

При мен не се отваря линка, изписва някаква грешка.

Виждам, че на български език е издаден единственият роман на Канети "Заслепението" в далечната 1986 от "Народна култура" /Вера Ганчева тогава беше директор на издателството/ и след това няма преиздаване, което лично за мен е малко странно.

Прочетох няколко негови есета и, според мен, са талантливо написани.

Преди 5 часа, Втори след княза said:

Основа за оценката ми бе дневник: КАНЕТИ, Е. Провинцията на човека. Библиотека Панорама № 143. С., Народна култура, 1981. Като дневник, това са размисли, които са по- искрени отколкото фризираните за представяне. Възможно е да съм допуснал необективност, но пък съм дал повече цитати, отколкото свои размишления.

Дневниците на писателите са по-скоро неща от "кухнята", но, пак според мен, не отразяват таланта, не случайно Канети сам е сложил срок за не публикуване на дневника. Тези текстове са повече предмет на литературните историци, отколкото на литературната критика, които са две различни сфери за изследване.

[Втори след княза]

Преди 1 час, Б. Киров said:

При мен не се отваря линка, изписва някаква грешка.

ТУК

Преди 1 час, Б. Киров said:

в далечната 1986

Изглежда не се купува, но тогава държавата е спонсорирала, а сега няма донори. Не вярвам преводът да е коренно различен.

Преди 1 час, Б. Киров said:

според мен, са талантливо написани.

Със сигурност. В тази, а и в друга тема бихме могли да търсим критерии за талантливо писане, но за мен това е твърде обемен и сложен въпрос и не се заемам с него. Тук се спирам единстено на  човечността, т.е. хуманизма и то във възрожденския смисъл.

[Б. Киров]

Благодаря за линка.

Преди 1 час, Втори след княза said:

Изглежда не се купува, но тогава държавата е спонсорирала, а сега няма донори. Не вярвам преводът да е коренно различен.

Всъщност романът му е бил издаван и през 30-те години на миналия век в България, може да се провери от кой точно частен издател. Вера Ганчева през 80-те години, не без подкрепата на Людмила Живкова, беше стартирала издаването на много преди това заровени от необявената партийна цензура, западни автори, Канети е част от тази вълна.

Преди 1 час, Втори след княза said:

Със сигурност. В тази, а и в друга тема бихме могли да търсим критерии за талантливо писане, но за мен това е твърде обемен и сложен въпрос и не се заемам с него. Тук се спирам единстено на  човечността, т.е. хуманизма и то във възрожденския смисъл.

Критерий за талантливо писане е нещо много субективно, талантлив писател за един читател може да изглежда в очите на друг пълен бездарник, то затова е работата на литературния критик, оперативната критика, за да посочи що-годе някакви обективни критерии и да ги обоснове аргументирано. За съжаление у нас жанрът на оперативна литературна критика е твърде западнал, и затова се шири халтура в литературата.

Лично на мен есетата му:

https://chitanka.info/person/elias-canetti

ми допаднаха с лаконичния и стегнат стил, където с малко думи се казва много и умението му да изгражда образ, способността сам да виждам в текста такъв образ. Нещо подобно на късите есета на Теофраст в неговите "Характери":

https://lira.bg/archives/128789

или на стила на Еразъм във "Възхвала на глупостта" или, ако щете, на по-разгърнатите биографични новели на Стефан Цвайг.

[Втори след княза]

Предполагам ще се съгласите, че това не е върха на човеколюбието

"на света има премного хора и мъжете са затова да премахват излишните." 1974 Поанта на есето "Мъжелюбецът".

 

Защо смятам, че това е авторски възглед, а не на героя му

"Мъжелюбецът е уверен, че нещата не се променят." (Изглежда  ясно, това е в ума на мъжелюбеца)

"Докато съществуват мъже, които заслужават това име, те ще се пердашат един-друг." (По- вероятно е да го мисли авторът, разказвайки ни за Тях- мъжете). 

"А известно е, че на света има премного хора и мъжете са затова да премахват излишните".

(Това се схожда и със споменатата гибел на героите от пиесата "Сватба", заради това предполагам, че е авторско кредо).

Редактирано Септември 30, 2024 от Втори след княза

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Втори след княза said:

Предполагам ще се съгласите, че това не е върха на човеколюбието

Всичките есета, публикувани в "читанка" използват формата на гротеска, деформирани до карикатурност характери. Нещо подобно прави и Теофраст в "Характери", ако прочетохте няколкото къси форми в линка, който постнах. У нас така се опитваше да пише Ефрем Каранфилов, а след него и Юлиан Вучков, разбира се, недотам успешно като Канети или Теофраст. Същият похват използа и Еразъм Ротердамски във "Възхвала на глупостта", карикатурна хипербола, стигаща до гротеска-образ.

По същия начин един актьор изгражда сценичен образ, даже има актьори специализирани в злодейски образи, или напротив в добри и благородни хора, макар че в живота си на личности може да са съвсем различни хора и обикновено са такива. Кари Грант, например, който винаги получава роли на прелъстител на жени всъщност е бил хомосексуален и т.н.

Ето един пример за "нехуманизъм" в творчеството на социалиста и хуманиста Джек Лондон:

https://chitanka.info/book/930-sychinenija-v-shest-toma-tom-5

разказът му "Мауки", третият по ред в линка. Накратко, един унизен и измъчван чернокож роб за отмъщение убива белия си господар особено жестоко, одира го жив в продължение на цял час, след което си взема като сувенир отрязаната глава на господаря. Това дали е хуманно, според вас, а дали е кредото на хуманиста и социалиста Джек Лондон?

На мен ми се струва, че не, авторът на добра художествена литература е артист, който влиза в образ, но не е отъждествен със своя образ. Второто, да не бъде тъждествен с образа си, докато е вътре в него, според мен е решаващо да му се получи силен и въздействащ образ, защото важно е да може да наблюдава своя художествен образ, докато го изгражда, отстрани - на това учат и двете основни актьорски школи, тази на Брехт и другата на Станиславски.

[Втори след княза]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Всичките есета, публикувани в "читанка" използват формата на гротеска

Съгласен съм, но въпросът пред който съм изправен бе дали последното изречение, поантата, точката в есето Мъжелюбецът е мисъл на автора или на героя. Направих извод, че е на автора.

Сега ще сравня с другите последни изречения, поанти

• Слепецът съжалява, че и другите могат да го докажат, но той го доказва по-добре.
• Тя има нужда от рицар, който да я брани от тези мъже, къде ли ще го намери?
• Там всичко си е постарому, той не се тревожи за нищо, а утрешният ден не му създава грижи.
• Но всичко е възможно и щом се установи, че и този път чувството й не я лъже, прозвището „Лунната братовчедка“, както сега подигравателно я наричат, ще се превърне в нейна почетна титла.
• Просто да не повярваш колко невинни са хората, щом не ги подслушват!

В първите три случая става дума за разказ за героя, т.е. думите и мислите са техни. В четвъртия случай авторът разказва за чувствата на героинята, т.е. то, чувството е нейно. В петия обаче това е авторска забележка, подслушвачът не би могъл да си помисли, че хората са невинни когато не ги подслушват, те са винаги виновни. Мисля така е и в "Мъжелюбецът".

Теофраст е по- изискан в стила, при него не се двоумим, но все пак, това е наследник на Аристотел!!!

Редактирано Септември 30, 2024 от Втори след княза

[Б. Киров]

Преди 10 часа, Втори след княза said:

е мисъл на автора или на героя. Направих извод, че е на автора.

Няма художествена литература, наричана фикция буквално на английски, в която авторът да не присъства. В раздел Литература имам тема за Достоевски, романът му "Престъпление и наказание" и там подробно съм изложил тезата си за полифоничността на неговия роман. Достоевски присъства като автор със своя мироглед, но героите му живеят отделен пълноценен живот извън неговия глас, той не ги контролира, те са самостоятелно съществуващи образи, всеки със свой глас и мироглед, затова наричам този начин полифоничен, многогласов.

При Канети, в неговите малки есета, също имаме тази двойнственост и дистанция автор-герой. В противен случай ще имаме монолог на автора, което е скучно и сиво.

Преди 10 часа, Втори след княза said:

Теофраст е по- изискан в стила, при него не се двоумим, но все пак, това е наследник на Аристотел!!!

Добре че споменахте Аристотел, според него изкуството е имитация, отражение. Авторът е огледало, което стои пред действителността и я отразява и имитира, но той има право да деформира тази действителност и да създава друга своя от нея. Така Аристотел разделя изкуството на два големи дяла - епическо и драматическо, като поставя второто над първото.

Канети е автор формиран през 30-те години на миналия век, когато в Европа във възход е фашизма, новото варварство. Тогава в немското изкуство специално има много бунт, безпътица, но и търсене на нови изразни средства, появява е немския експресионизъм в изобразителното изкуство. Томас Ман най-силно, според мен, е отразил търсенето на немските интелектуалци в романа си "Доктор Фаустус".

Преди 10 часа, Втори след княза said:

Сега ще сравня с другите последни изречения, поанти

• Слепецът съжалява, че и другите могат да го докажат, но той го доказва по-добре.
• Тя има нужда от рицар, който да я брани от тези мъже, къде ли ще го намери?
• Там всичко си е постарому, той не се тревожи за нищо, а утрешният ден не му създава грижи.
• Но всичко е възможно и щом се установи, че и този път чувството й не я лъже, прозвището „Лунната братовчедка“, както сега подигравателно я наричат, ще се превърне в нейна почетна титла.
• Просто да не повярваш колко невинни са хората, щом не ги подслушват!

В първите три случая става дума за разказ за героя, т.е. думите и мислите са техни. В четвъртия случай авторът разказва за чувствата на героинята, т.е. то, чувството е нейно. В петия обаче това е авторска забележка, подслушвачът не би могъл да си помисли, че хората са невинни когато не ги подслушват, те са винаги виновни. Мисля така е и в "Мъжелюбецът".

Могат да се правят всякакви семантични, семиотични, дори морфологични анализи на едно художествено произведение, но това е нещо подобно на дисекция на мъртво тяло, а всяко проиведение на изкуството е жива тъкан и организъм в своята цялост.

[Втори след княза]

Преди 59 минути, Б. Киров said:

Няма художествена литература, наричана фикция буквално на английски, в която авторът да не присъства.

Така е. Но в художественото произведение авторът обикновено представя две противоположни, обикновено морални позиции- протагонист и антагонист, като присъства и трети- неутрален герои или съдник в авторския текст. В случая със споменатите есета, когато авторът иронизира антагониста си, в авторския текст самият се представя като протагонист. Заради това е необходимо да разбарем кой какъв е по някакъв начин, което направих и съответно стигнах до извода си, че цитираното изречение е авторска позиция.

Преди 1 час, Б. Киров said:

подробно съм изложил тезата си за полифоничността

Това е много интересно и ми харесва. Сещам се за Пер Гинт и представянето на героите у Григ. И когато става дума за морална позиция в текст, за тази полифоничност или многоцветност, получаваме общо впечатление, но отделно ни е нужна диференциация- кое са струнните, кое тимпана. Кое е похвално и кое укоримо според автора. Ако я няма, полифоничността ще се превърне в какофония.

Преди 1 час, Б. Киров said:

Канети е автор формиран през 30-те години на миналия век, когато в Европа във възход е фашизма, новото варварство.

Не открих ясна позиция към фашизма и Хитлер. 

Преди 1 час, Б. Киров said:

Могат да се правят всякакви семантични, семиотични, дори морфологични анализи на едно художествено произведение, но това е нещо подобно на дисекция на мъртво тяло, а всяко проиведение на изкуството е жива тъкан и организъм в своята цялост.

Така е. Ще добавя, че патолозите именно отделят чуждата тъкан- рак или куршум. Все пак аз нямам намерение да лекувам или да се наслаждавам на живяло преди 100 г. тяло.