Отиди на
Форум "Наука"

24 април 1915г. - началото на арменския геноцид


Арменския геноцид  

31 потребители са гласували

  1. 1. 1. Имало ли е арменски геноцид?

    • Да
      30
    • Не
      1
    • Имало е убити хора, но не е геноцид
      0
    • Не съм запознат достатъчно с въпроса
      0
    • Не мога да отговоря
      0
  2. 2. След като Турция отрича, че това е геноцид, има ли тя място в ЕС

    • Да
      2
    • Не
      27
    • Одобряването от турска страна на геноцида като полт. следство не е пречка тя да влезе в ЕС
      0
    • Не съм запознат
      0
    • Не мога да отговоря
      2
  3. 3. Подкрепяте ли бълг. депутати, които гласуваха, че това не е геноцид

    • Да, това не е геноцид
      1
    • Не съм съгласен с тях
      12
    • Срамувам се, че в бълг. парлавент има такива депутати
      17
    • Не мога да отговоря
      1


Recommended Posts

  • Потребители

genocide3.jpg

ХХ век въпреки напредъка в технологиите и постиженията в науката си остава и един от най-жестоките и кръвопролитните. Чудовищните убийства започват с началото на века и вече съвсем очаквано - в най-дивата и варварска държава - Османската империя. Още със зараждането на тази държава, масовите кравопролития са били типични за нея явления. Най-често разбира се жертвите са били християнските поданици на султана. Арменците също не въднъж са били обект на масови избивания. Но в началото на ХХв. със залеза на империята идва и големия "кървав шедьовър".

През февруари 1915г. мобилизираните за участие турски поданици от арменски произход били затворени в лагери и след това избити.

За начало на геноцида на арменците се счита датата 24 април 1915г., когато са избити в столицата и толемите градове множество интелектуалци. Само за една нощ в Цариград били арестувани 250 човека, а след седмица броят им стигнал 800. Геноцида продължил 3 години. Макар да има спорове относно броя на избитите м този период, броят им надхвърля 1 милион.

Краят на І световна война, младотурското правителство и на султаните обаче все още не означавал, че Турция станала европейска и цивилизована държава. Кемал Ататюрк я направил светска държава, азбуката била заменена от арбска с латинска... Но варварваския дух си останал. Най-често сочения пример е унищожаването на християнските квартали на Смирна през септември 1922г.

Макар да се намериха сред българските депутати и такива, които да твърдят, че това не е геноцид, тези събития остават една от най-мрачните и чудовищни страници дори на кървавия ХХвек.

christianbodies5.jpg

christianbodies3.jpg

christianbodies7.jpg

christianbodies2.jpg

genocide5.jpg

Смирна (Измир) в пламъци:

image013.jpg

trsoldiersheads134x200.jpg

И още снимки, за това което кандидатката за член на ИС Турция твърди, че не е геноцид:

PHOTOS DU GENOCIDE ARMENIEN - 1915-1922

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Колкото и странно да ни се струва - на нас и на някои от по-старите членове, ние сме вътре. Като всеки клуб ЕС също си има задължителни правила. Те се отнасят до минимални стандарти, които трябва да спазваш, за да те понасят и да не те слагат постоянно на отделна маса. Тези правила ще ги усвоим вероятно по-бързо, отколкото някои от по-капризни ветерани. Освен послушанието и примерното поведение ЕС ни предлага и още нещо: възможността да поемаме политическа инициатива. България рядко е имала тази възможност.

Трудно ми е да преценя как точно е стоял въпросът в Ранното Средновековие, но оттогава насам май не сме били често в подобна ситуация. Дори и след отскубването от руското влияние, България нямаше много шансове за самостоятелно външнополитическо (а до голяма степен и вътрешнополитическо) поведение. Кога заради прохождащата демокрация или заради МВФ, кога заради мизерната икономическа ситуация или заради всенародните напъни за европейско членство България все оставаше скована в своята външнополитическа маневреност. Няколко по-скоро дръзки факта като признаването на Македония например се открояват от тази картина, но това е.

Сега сме свободни. Можем да поемаме контролирани инициативи, можем да правим и грешки. Можем да се провикваме. Въпросът обаче е накъде да потеглим. Дали да си седим кротко и да продължаваме да бъдем мрънкащи реализатори на генералната линия, или имаме и по-зрели ходове? И кои са те?

Турция е някак очевидна тема за България, ако не за друго, то поне заради общата ни граница. Щем не щем, ще трябва да се занимаваме с някои турски въпроси. Вероятно с безмълвно нежелание. Защо да не го направим с желание?

Странно, но Турция остава за нас, българите, дълбоко неясен въпрос. Вина носим всички - от Иван Вазов до Антон Дончев, от Тодор Живков до Волен Сидеров и кой ли още не. Разбира се, и ДПС не помогна особено в разбирането на проблема и перспективата Турция. Появата и политическият успех на ДПС само деформираха допълнително представите за Турция в съзнанието не само на средния българин, но и на онази неясна категория хора, която по руски маниер сме свикнали да наричаме интелектуалци.

Истината е, че противно на конспиративната убеденост ДПС е слабо свързано с Турция. Може дълго да се спори по въпроса колко слабо, но това е безпредметен спор. По-важното е, че Турция е държава, далеч по-значителна – за България, за Европа и за света – отколкото една българска политическа партия. ДПС се превърна в параван, на който е изписан портретът на Ахмед Доган и в който погледите ни са безмълвно вперени като в телевизионен екран, на който тече 24-часов сериал.

Погледът ни трябва да се насочи малко по-надалеч. Към Истанбул и Анкара. Към турското крайбрежие и турската работна ръка. А също и към турската история, култура и език. Така вероятно ще разберем не само че Турция е огромен потенциален пазар за България; източник на евтина и надеждна работна ръка за страна, чиито човешки ресурси са източени; че икономически се развива по-бързо от България, което я прави много привлекателна за задгранични български инвестиции.

Турция ще влезе или няма да влезе в Европейския съюз независимо от България. Разговорите и преговорите по този въпрос ще продължат поне 15-20 години и ще се превърнат в индустрия, която ще си има своите академични, политически и чисто икономически измерения. Защо България да не се втурне в нея? Защото сме били 500 години под турско робство? Доста примитивна и пораженческа причина. Посредничеството с Турция може да се превърне в наша специалност. И това посредничество няма нужда да има нищо общо с ДПС.

Надали има страна в Европа, която - с право или не, може да претендира, че разбира Турция по-добре от нас. България може да заеме позицията на постоянната кръгла маса по турския въпрос. Ние сме член на ЕС и се ползваме с известно доверие на САЩ. А и къде другаде да се водят разговори за Турция? В Гърция, където още не са си прибрали ятаганите? В Германия, в която турският въпрос има почти изцяло гастарбайтерска интерпретация? Или в ксенофобска Франция? Надали. Или в евроскептична Великобритания? България е очевидното място.

Другата изгода от Турция е културна. Вливайки се в обширния европейски водоем, не е без значение дали ще можем да запазим и да осъзнаем собствената си идентичност. Вглеждайки се в Турция, ще си дадем далеч по-ясна сметка кои сме ние. Това твърдение, което събира много ругатни по онлайн форумите, се основава на простия факт, че българската земя е прекарала към 500 години в рамките на Отоманската империя (ситуация, която крайно безпросветно бива наричана турско робство, след като нито е турско, нито е робство).

Нашият език е бил наводнен и все още изобилства с турцизми. Ако ги забравим, ще трябва да изхвърлим половината българска литература от рафтовете (вероятно по-добрата половина). Ако се вгледаме в традиционната българска архитектура, с изненада ще открием странно сходство с отоманската архитектура. Както и ако се замислим за традиционните български килими или традиционната българска кухня, българската роза, играта на шах и табла по градинките и какво ли още не, все ще откриваме сходства.

Когато преди години посетих за първи път Турция, изпитах лек културен шок. Предизвика го чиния таратор, който ми поднесоха в първия ресторант, в който влязох. Патриотичното ми възпитание ме бе научило, че никъде по света не правят таратор. Само в България. А майка ми правеше най-хубавия таратор в цяла България (бях убеден аз). Когато отидох в изостанала далечна Турция, първото нещо, което сложиха на масата ми, беше прекрасният таратор на майка ми. В Турция всеки българин би могъл да преживее подобни микродрами. Те са анекдотично напомняне за културната ни близост.

Българинът си е изработил няколко възможни стратегии за справяне с турския въпрос. Първата е широко разпространената Вазова стратегия. Това е и стратегията на "Атака". Те са ни клали и грабили, ние трябва да се отвърнем от тях, да си изчистим езика, да ходим редовно на черква (който обаче е чел Вазов отвъд "Под игото" и "Епопея на забравените", е видял в неговите поеми как той с наслада третира българския фолклор като харем). Втората стратегия е евроцентристкото културно отрицание. Това е стратегията на Алеко – дълбок срам от всичко просташко ориенталско и обожание на изисканото, било то виенско, женевско или парижко. Има обаче и трета стратегия. Тя е обективното вглеждане, здравословното любопитство, необремененото изучаване. Това е стратегията на националното самочувствие, а не на националните комплекси, на културната самоувереност, а не на конспиративната параноя.

Европейското членство на България отстранява и последните страхове, че страната ни е заплашена от извъневропейска асимилация или териториални претенции. Преди години един министър ме убеждаваше, че турците купували земя декар по декар (Турция им давала пари), щели да изкупят много земя и щели да я отцепят от България. Не бях напълно уверен, че едно ТКЗС може да поиска национална независимост, но дори и да е било така, днес тези страхове могат да спохождат само наистина болни хора.

Сега пред нас или зад нас, нали сме обърнати с лице към Брюксел, лежи една обширна земя на възможности. Досега ние главно мълчим за нея като партизанин от стар учебник по история. Смятаме, че Турция е гнездо на оси или змии, източник на национална зараза или - в най-цивилизования случай, прекалено голяма лъжица за нашата уста. В нашите мозъци стои щампата на опълчението: има руско-турска война, ние трябва да дадем жертва, за да се отсрамим. Без ни най-малко да принизявам подвига и на опълченците, и на всички други герои, които са се борили срещу османската власт, трябва да си призная, че Вазовото им превръщане в наивно националистичен опиум е безнадеждно остаряло и може единствено да ни остави в задния двор на Европа. А и на Турция.

За да се възползваме от турските перспективи, трябва да забравим "Епопея на забравените" (не нейните герои). Българските университети трябва да отворят катедри по османистика и да започнат да преподават турски език (което няма нищо общо с въпроса за турския език в турските райони), да отворят центрове по балканистика, да анализират и обсъждат миналото, както и политическите и икономическите перспективи на отношенията ни с Турция. Българските политици и политическите партии трябва напълно да изкоренят от политическото си мислене връзката Турция - ДПС и да се захванат със сериозни дискусии за югоизточната ни съседка.

Българският бизнес трябва да праща толкова делегации в Турция, колкото и в Брюксел и Лондон. Онези, които бленуват за възстановяване на руските пазари, трябва да си извадят тефтерите и да направят една сметка за това дали една земя, чийто икономически растеж е зависим главно от световните цени на суровините и волята на един лидер, е по-надежден пазар и икономически партньор, отколкото една стремяща се към европейско членство страна, чийто много динамичен икономически растеж не е свързан с полезни изкопаеми, а с разрастваща се и диверсифицирана средна бизнес класа.

Вече втора седмица сме член на Европейския съюз. Време е да се отърсим от убеждението си, че таратор и рози има само в България. Така шансът ни за сериозна позиция в рамките на Европа значително ще се увеличи.

ЮЛИАН ПОПОВ

Юлиан Попов е автор на книгата "Английска България или Швейцария на Балканите" и на новоизлезлия роман "Островът на мъглите". Други коментари от него може да прочетете на блога му http://www.julianpopov.com/

---

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=8022

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Въпросът за членството на Турция в ЕС и геноцида е съвразн не толкова със станалото в далечното минало, а настоящото отношение на Турция към извършеното. В Германия през Холокаста също са били избити много хора, но днес тази държава не оценява случилото се като дреболия, нещо станало съвсем между другото. Тъй да се каже, като нормално явление за тази държава, в което няма нищо лошо.

Не става въпрос за някакви извинения да речем на негрите за робството, а просто дали една съвременна държава оценя пологително или отрицателно геноцида, робството...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Галахад, в тази анкета ти си ми задал отговори!

няма какво повече да кажа от техническа гледна точка, ако някой настоява че не съм прав или иска обоснования, подробности и тн. да каже

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребители

Хм, ами какво да кажа по анкетата - за мен ИМА Арменски геноцид, с настоящото си отношения по този въпрос Турция НЕ Е за ЕС, а що се отнася до баламурниците в нашия парламент - аз принципно не съм съгрласен с тях и се срамувам, че ги има изобщо...не само по този въпрос. Не вярвам да се появи скоро някой в този форум, който да даде различни отговори (е, може, що пък - хора всякакви...). В случая, на мен лично, ми е по-интересен въпросът за членството на Турция в ЕС. Аз, лично, смятам, че има доста по-сериозни причини от Запада да протакат или само да обещават едно евентуално турско евро-членство. Ще се опитам да ги изброя и/или обобщя:

1/ На първо място можем да посочим гео-стратегическия фактор. Само се замислете - в момента, в който Турция е част от ЕС, границата на този съюз се измества до Грузия, Иран, Ирак и Сирия. Проблемният Близък Изток става един вид съсед на ЕС. Респективно проблемите на този регион стават част от общоевропейските проблеми. Това е доста силен аргумент в полза на онизи, които твърдят, че приемането на Турция в ЕС би било "да си сложиш главата в торбата".

2/ Нав торо място, според мен, идва вътрешнополитическия турски фактор. Въпреки че Турция е светска държава и е усторена законово да бъде светска държава, серд обществото има всякакви традиционни движания и организации, някои от които без съмнение ес доближават до видове ислямски фундаментализъм. Не смятам, че Европа не си дава сметка за тази своеобразна перманентна крехкост на светския режим. Точно защото си дава сметка е и това, ако мога така да го нарека, "дипломатическо ухажване" на Турция в международната общност. Турция си сътрудничи с Европа и Европа сътрудничи с Турция. Турция в един момент заявява желание за членство и понеже не може туко-така да се развали това "ухажване", ЕС трябва някак неохотно да започне някакви преговори или да симулира такива. Все пак не бива да се отрече евентуална възможност този фактор от негативен за кандидатурата да се превърне и в положителен - зависи от гледната точка ;) Под вътрешниполитически фактор трябва да се вземе и кюрдското проблемно малцинство (то минава и като част от следващия основен фактор).

3/ Накрая трябва да вземем предвид и демографски фактор - не толкова културния и конфесионалния (то вече на тоя континент всякакви видове хора приемат...но, за съжаление, сред тях има много измет :( - не го казвам заради тяхната религия, раса или етнос, а заради чести занимания с криминални дейности, категоричен отказ за интеграция и тн.) Турция в демографско отношение е огромна за Европа. Има проблеми с около 20 милионно, ако не ми е грешна информацията, кюрдско малцинство, които проблеми от американските нападания в Ирак насам и оформянате на широка по своя характер кюрдска автономия в северен Ирак, по моя преценка, подемат една тенденция да се изострят и задълбочават.

Мисля, че тези три основни фактора са най-големите спънки за едно турско ЕС-членство. Разбира се, не изключвам възможността в тази своя прценка да съм неточен и да греша. Тя е обект на лични наблюдения, непретедиращи за някаква полотологическа точност. Все пак е възможно Европа и тази, които я ръководият някак да променят отношението си към Турция и ако са достатъчно малоумни (не се съмнявам, че има такива хора!!) да се нагърбят с хилядите проблеми. Та това е моята гледна точка за членството на Турция в ЕС! :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Брилянтно:):):)!

Напълно споделям. Мога само да добавя следното:

Ако Турция не стане член на ЕС, което по всяко вероятност ще е развитието на нещата, то нея я чака или укрепване на светския характер, за което ще й трябва сериозна външна помощ, по всяка вероятност американска, или ислямизация в една или друга степен. Последното рязко ще се отрази на нас и гърците и румънците и нищо чудно да станем свидетели на рязко нарастване на българската армия:)))

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Трябва да се отбележи, обаче че ако Турция признае арменския геноцит тя трябва да плаща на семейстава на жертвите обещетения, което ще струва милиони долари на турската хазна и това е главната причина за нежеланието на нащата южна съседка да не признае геноцида. Що се касае за членството на Турция в ЕС то просто няма да стане. Турция за да влезе в ЕС трябва да признае кипърската държава, а това не мисля че ще стане просто никой политик няма да се нагърби с тази не популярна мярка, която ще му коства поста. Както и да е днес комшите избират парламент, ако победи управляващата партия май няма да видим скоро разрешение на този проблем.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Между другото Република Турция по силата на едно споразумение трябва да изплати имотите, които са взети от имигриралите след балканските войни и Първата Световна война българи. До колкото съм запознад организацията на тракийските дружества е внесла в европеиската комисия такова искане, тъжното е че това не е свършено от управляващите, които трябва да защитават националните ни интереси, а от една неправителствена организация!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Между другото Република Турция по силата на едно споразумение трябва да изплати имотите, които са взети от имигриралите след балканските войни и Първата Световна война българи. До колкото съм запознад организацията на тракийските дружества е внесла в европеиската комисия такова искане, тъжното е че това не е свършено от управляващите, които трябва да защитават националните ни интереси, а от една неправителствена организация!

Хм, мисля, че тракийците получиха компансационни бонове...

Link to comment
Share on other sites

  • 7 years later...
  • Администратор
Академик Георги Марков: "Отидете в република Турция, там днес по официална статистика живеят около 2000 българи християни. Българи мохамедани има около 250 000/300 000 изселници. Две хиляди българи християни - ей това е етническото прочистване! Това е едно жестоко престъпление на малотурците Енвер паша, Талан паша и Кемал паша, че това е една ГЕНЕРАЛНА РЕПЕТИЦИЯ ЗА АРМЕНСКИЯТ ГЕНОЦИД!"
Откъс от филма "Трагедия и слава" между 49:44 и 50:15
Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ISTORIK, ти да не би да имаш турски зет, че се явяваш такъв апологет на Турция и българо-турската дружба и любов?

Истината е, че, противно на конспиративната убеденост, ДПС е слабо свързано с Турция.

Депутатите от ДПС съвсем нагло си демонстрират, напускайки залата на НС, че се възприемат като граждани на Турция, затова и недоумявам каква "онспиративна убеденост" се е опитвал да опровергае авторът на тази протурска "ода на радостта" ?

Редактирано от Зитко
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Вълкът сит и агнето цяло" като поговорка не може да важи в нашите ширини, по-скоро би била валидна поговорката за българина, дето хем солта изял, хем и тоягите, хем и си платил на края.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...