Отиди на
Форум "Наука"

Георги І Тертер


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Георги І Тертер (1280 - 1292) - виден болярин, куманин по произход, център на именията му бил град Червен в Североизточна България. Понеже бил от най-силните боляри, а и се ползвал с голям престиж сред войската византийският император Михаил VІІІ Палеолог се страхувал да не измести от властта неговото протеже, което под името Иван ІІІ Асен заел българския престол след като Ивайло напуска Търново. Затова императорът му предложил да се ожени за сестрата на Иван ІІІ Асен и по този начин да го превърне в опора на властта наложена от Константинопол. Въпреки, че Георги Тертер вече бил женен за българка и имал син (Тодор Светослав). Бракът му със знатната византийка обаче му осигурявал титлата деспот и второ място в държавната йерархия. Затова той приел предложението на императора и първата му съпруга заедно с детето били изпратени за заложници в Никея.

Не след дълго обаче Георги Тертер станал водач на опозицията срещу византийското протеже и започнал да крои заговор за убийството му. Иван ІІІ Асен узнал за това, а в същото време въстаническите войски на Ивайло смазали напълно и двете византийски войски изпратени от юг и се насочили отново към Търново. Накрая той решил тайно да напусне Търново и задигнал дворцовата хазна заедно със себе си при бягството.

Търновските боляри вече били предали Ивайло и знаели какво ги очаква ако той отново влезне в града, затова решили с всички сили да му се противопоставят. За нов цар единодушно бил избран Георги Тертер, около него се обединила не само търновската аристокрация, но и феодалите от цялата страна, които били наплашени от предишните събития. Те се организирали за противодействие на по-нататъшното придвижване на Ивайловите отряди и да попречат на едно ново надигане на селските маси под неговото знаме. Това станало в момент когато българското селячество било вече твърде изтощено от продължителните и тежки войни с татари, византийци и редовните царски войски. Затова този път Ивайло немогъл да организира достатъчно сили за нова обсада на Търново и скоро след възцаряването на Георги Тертер напуснал страната и отишъл при досегашния си противник хан Ногай, където търсел убежище и помощ за да се върне в България начело на нова армия. Разбирайки това Михаил VІІІ Палеолог веднага изпратил в двора на Ногай и Иван ІІІ Асен с молба към хана да съдейства за неговото качване на търновския трон, защото не искал Ивайло да се върне обратно, а пък и Георги Тертер му бил неудобен. Първоначално Ногай приел и двамата бегълци благосклонно. Но неочаквано по време на един пир заповядал да ги убият и двамата, Ивайло бил убит веднага, а Иван ІІІ Асен едва се спасил благодарение на застъпничеството на Ефросина, която била жена на хана.

Така завършил живота на селския вожд. Колкото и да е възхвалявано неговото анти-феодално въстание крайният резултат от него бил пълното разоряването на Българското царство и неговото разпокъсване. Именно тогава България губи Македония и повече никога не успява да я върне. Също така от България се отделили Белград и Браничево и трайно оставанали в ръцете на сърбите. На запад във Видинската област се обособил като самостоятелен владетел боляринът Шишман. А на юг се отцепило Средногорието с независим владетел Смилец.

Византийците били недоволни от прогонването на тяхното протеже Иван ІІІ Асен и новия цар на България, който си поставил за задача да върне загубените територии в Южна България. През пролетта на 1281 г. войските на неаполитанския крал Карл Анжуйски дебаркирали на албанското крайбрежие. В изгражданата от него анти-византийска коалиция вече влизали Венеция, Унгария, Сърбия и латинските държавици на Балканите. Цар Георги Тертер побързал да се присъедини към коалицията. Преговорите започнали още в началото на 1281 г. с посредничеството на Сърбия. Протекли успешно и през 1282 г. Карл Анжуйски вече планирал похода си към Константинопол. Георги Тертер сключил договор и с тесалийския севастократор Йоан Ангел, който също влязъл в коалицията. Последвало споразумение за годеж между малолетната дъщеря на севастократора и Тодор Светослав, който все още бил заложник в Никея, но въпреки това баща му приел годеницата му в Търново.

Император Михаил VІІІ Палеолог обаче успял да осуети тази коалиция като предизвикал въстание в Сицилия против анжуйците, а срещу българите насочил татарите. Още същата година 40 000-на татарска конница прекосила Дунав и подложила на страшно опустошение Северна България.

През 1284 г. бил сключен съюз със сръбския крал, който предвиждал брак между Елена - дъщерята на Георги Тертер, и краля Стефан Урош Милутин.

На юг отношенията с Византия също се затоплили след смъртта на Михаил VІІІ Палеолог (1282). Георги Тертер започнал преговори за мир като предложил да се разведе с втората си съпруга, която до тогава държал в почетен плен и да я прати във Византия, а в замяна да му върнат първата. Друга причина за това също била и че патриарх Йоаким ІІІ отказвал да признае втория му брак за законен и дори му бил забранил достъпа до светите тайнства. Новият император Андроник ІІ Палеолог приел тъй като положението му не било много леко, а и не разполагал с достатъчно войска в момента за да желае нови конфликти. Така двете жени на Георги Тертер си разменили местата - едната била върната обратно във Византия, а другата в България и станала царица. Малко по-късно патриархът Йоаким ІІІ съдействал и за връщането на Тодор Светослав.

Скоро след това обаче татарския хан Ногай решил да развали съюзните си отношения с Византия и в началото на 1285 г. татарите проникнали дълбоко в България, прехвърлили Балкана и нападнали византийските владения в Тракия. Георги Тертер нямал никаква възможност да се противопостави на неудържимата сила на татарските орди и трябвало да поеме васални отношения към тях за да запази България. Току-що завърналия се от византийски плен Светослав Тертер бил изпратен в плен при татарите заедно със сестра си (втората дъщеря на Георги Тертер), която била отведена в харема на Чака, сина на Ногай. Но въпреки тези унижения чрез, които царя целял да спаси трона и държавата татарските нашествия не стихнали, а Ногай съвсем свободно можел да се разпорежда със съдбата на България. Той започнал умело да подклажда интриги и разединил болярите, които допреди това били събрани около Георги Тертер. През 1292 г., положението на Георги Тертер вече станало непоносимо и той, уплашен от заплахите на Ногай решил да избяга от страната и да потърси убежище във Византия. Но императорът се страхувал от гнева на Ногай и отказал да го приеме. Известно време Георги Тертер се укривал в околностите на Одрин, като водел живот крайно неподходящ за един владетел. В крайна сметка императорът го изпратил на заточение.

За годините прекарани във византийски плен няма никаква информация.

През 1301 г. вече след като е отстранил татарската опасност и е овладял българския престол синът му Светослав Тертер разбил войските на византийското протеже севастократор Радослав (брат на бившия цар Смилец), като в сражението били пленени 13 византийски архонти. След това Светослав предложил на император Андроник ІІ да размени византийските аристократи за своя баща и така след близо 10-годишно пленничество Георги Тертер отново стъпил на родна земя. Светослав уредил завръщането на своя баща, но не му върнал и царския трон, но все пак го настанил в град Червен където да преживее старините си безгрижно в разкош и уединение и починал някъде към 1308-1309 г.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...