Американска политика

[Skubi]

 

2026. jan. 25.

Съединените щати обърнаха гръб на съюзниците си, сближават се с диктатурите по света... и започнаха системно да убиват свои собствени граждани. Свободата на словото изглежда оганичена, ICE действат като башибозук и очевидно сплашват населението на Минесота. Поне двама души бяха убити с шокиращ показен разстрел, който властта защитава. На пътли е "втората американска революция" и "мрачното просвещение" ли е новата религия отвъд Океана?

 

[deaf]

Нали помните Балцерович и неговата "шокова терапия"? Точно това прави Тръмп – шокова терапия срещу досегашния световен ред. Не му трябва да е разумно,трябва да е бързо и необратимо. Да ошашави всички и в създадения хаос да постигне целите си и тези на САЩ като цяло. 

[scaner]

След убийството в Минеаполис може да настъпи ново спиране на работата на правителството.

Отговорът на Белия дом на убийството от служител на имиграционната служба ICE на Алекс Прети (както и след убийството на Рене Гуд) не бяха съжаления и съболезнования, а натиск върху щата Минесота.

Сега демократите искат не само да изказват гневни речи, но и да действат: те заплашват да блокират финансирането на Министерството на вътрешната сигурност (ICE съществува в неговите рамки), да не гласуват за бюджета, а това означава да доведат до ново спиране на работата на правителството, започващо от февруари. Спирането на работата на правителството технически няма да спре работата на ICE, те могат да продължат да работят с предварително отпуснатите средства по „Големия красив закон”, но същността е друга.

Целта на спирането на работата на правителството е да се постави политическа и морална граница преди изборите.

Демократите могат да поискат оставката на Кристи Ноем или разформироването на ICE... а могат да действат по-фино и да поискат това, което ще подкрепят повечето американци, ако не всички. Например, финансирането на министерството да бъде обвързано със задължителен контрол: заповеди за арест, задължителни камери на тялото, забрана на маски, ограничения за оръжия и автоматични разследвания след употреба на оръжие. Те могат да принудят републиканците да гласуват открито по тези условия в навечерието на изборите.

Спирането на работата на правителството може да привлече вниманието към причината за шатдауна (действията на ICE) в най-неподходящия за Белия дом момент – когато избирателите вече са недоволни от действията на администрацията.

След първото убийство в Минеаполис демократите рязко излязоха напред (проучване 1, проучване 2) и сега изпреварват републиканците с 48% срещу 43%. Почти половината от избирателите (49%) смятат, че страната е в по-лошо състояние, отколкото преди година.

Това не е скок в популярността на Демократическата партия, а нещо по-важно: недоволство. Gallup отбелязва, че рекордните 45% от американците през 2026 г. са започнали да се идентифицират като независими – най-високият показател в историята. Избирателите не „се обръщат“ към демократите, а се дистанцират от трампизма. И, което е особено важно, те могат да гласуват за демократите само по подразбиране, защото републиканците се асоциират с хаос, принуда и превишаване на правомощията.

На този фон се появи писмо от главния прокурор Пем Бонди, в което се съдържа изискване Минесота да предаде на Министерството на правосъдието бази данни за социално осигуряване и списъци на избиратели. Това се представя като необходими условия за възстановяване на „закона и реда“. А ако законът и редът бъдат възстановени, тогава ще може да се говори за изтеглянето на ICE. Демократичният сенатор Крис Мърфи записа видео, в което заяви, че това е шантаж и „никога не е ставало въпрос за сигурност, те просто искат да контролират изборите“:

"Най-вероятно става дума за опит да се фалшифицират и откраднат изборите. Доналд Тръмп е изключително непопулярен. Той не е привърженик на демокрацията и знае, че единственият начин да запази властта... е да спечели през ноември. И за да го направи, Тръмп трябва да открадне изборите"

Обвинението е много сериозно. Но дори и сенатор Мърфи да преувеличава, избирателната инфраструктура на щата не може да става част от противопоставянето на правоохранителните органи.

Никой не може да „харесва“ спирането на работата на правителството. Нито избирателите, нито политиците. Но демократите, изглежда, ще принудят своите републикански колеги да оправдаят продължаването на финансирането на Министерството на вътрешната сигурност на фона на две убийства на двама американски граждани. И тогава разговорът ще се води не само за ролята на Конгреса, но и за това дали отделни републиканци все още имат свой собствен глас... Или го използват само за одобряване на решенията на администрацията на Тръмп.

 

[Skubi]

чета, гледам по сайтовете, новините, че тези от ICE почват да прекаляват. Без подбор спират хората на най-невероятни места, ситуации....

Държат се нещо като над- законите и правилата и даже и местните полицаи и шерифи са все повече и повече срещу тях. Логично. Защото много от местните служители зависят от гласовете на латиносите, черните. И ако тези се държат като башибозук, тогава тези всички които гласуваха за консервативните и Тръмпчо, надали ще го повторят пак....СМСМ

[Warlord]

Клоуна даде задна и за ICE и за Гренландия под мощния обществен натиск и заплахата от импийчмънт.

[mnogoznaiko]

В Давос тонът на Тръмп беше почти помирителен - отказа се от митата за Гренландия и изключи използването на сила. Това би трябвало да се приеме с облекчение, но въпросът е за колко дълго?

Когато Тръмп е поставен натясно, той отстъпва, но не се отказва от дългосрочните си цели. Европа извади късмет този път - заплахите за ответни мита от €100 млрд. накараха пазарите да осъзнаят потенциалните щети за САЩ, а Конгресът направи рядка демонстрация на съпротива. Поуката: за да накараш американския президент да отстъпи, трябва да му наложиш цена.

В Давос обаче Тръмп изрази зловещо презрение към Европа. Той заяви, че САЩ са платили "100%" за НАТО и никога не са получили нищо в замяна. Това е изопачаване на историята. Единственият случай, в който чл. 5 за обща защита беше приложен, бе в подкрепа на САЩ след 11 септември. Дания изгуби повече войници в Афганистан като съотношение, отколкото САЩ. Европа осигурява бази като Рамщайн, които проектират американска сила по целия свят.

Тръмп вярва, че САЩ държат всичките карти. Отчасти е прав - Европа разчита на САЩ за военно оборудване, Вашингтон осигурява 40% от капацитета на НАТО. Но без доверие в САЩ, Германия, Япония, Полша и Южна Корея ще се превъоръжат и може би ще започнат да се стремят към ядрени оръжия. Китай и Русия няма да преговарят за сфери на влияние. Всичко това може да доведе до война толкова унищожителна, че САЩ не може да не участват.

През изминалите десетилетия американската протекция разглези европейците. Вместо реална военна мощ, те се фокусираха върху добрия живот. Тези времена свършиха. Европейските лидери трябва да забавят ерозията на трансатлантическия алианс, но и да се подготвят за деня, в който НАТО вече няма да съществува. Изграждането на военна мощ отнема години - а Тръмп бърза.

[scaner]

Януарско проучване на YouGov сред американците :

„Имате ли положително или отрицателно отношение към следните хора?“.

Първото място с най-положителна оценка изглежда забавно - Владимир Зеленски с +14%
Тръмп е във втората половина на списъка, с одобрение -16%.
Както и значителна част от другите "изтъкнати лидери на нашето време“.
Путин е предпоследен, с -72%.

[scaner]

Основни моменти от речта на Марко Рубио на 62-рата международна конференция по сигурността, която се провежда в Мюнхен.

• Рубио увери, че САЩ остават верни на идеите на евроатлантизма: „Краят на трансатлантическата ера не е наша цел и не е наше желание. В епохата на заглавията, предвещаващи края на трансатлантическата ера, нека на всички да бъде ясно и разбираемо, че това не е нашата цел и не е нашето желание, защото за нас, американците, домът ни може да се намира в Западната полусфера, но ние винаги ще бъдем деца на Европа“.

• Държавният секретар призова Европа спешно да промени политиката си по отношение на масовата миграция: „Това не е израз на ксенофобия и омраза, а акт на национален суверенитет. Това е спешна заплаха за структурата на нашето общество и оцеляването на нашата цивилизация“.

• Рубио отбеляза, че САЩ искат да виждат в своя кръг силни съюзници: „Не искаме нашите съюзници да са слаби, защото това ни прави и нас слаби. Имаме нужда от съюзници, които могат да се защитят, така че никой да не се поддаде на изкушението да изпита нашата колективна сила. Ето защо не искаме нашите съюзници да бъдат обвързани с вина и срам. Искаме те да се гордеят с наследството си и да разбират, че ние сме наследници на велика и горда цивилизация“.

• Обръщайки се към Европа, Рубио призова да не се страхуват от технологиите или климатичните промени: „Съюзниците не трябва да бъдат парализирани от страха от климатичните промени, технологиите и войните. Вместо това искаме съюзници, които смело гледат към бъдещето“.

• Държавният секретар подчерта близките връзки между САЩ и Европа. Спомняйки конфликтите от 20-ти век, Рубио припомни, че САЩ и Европа са успели да победят заедно, обединявайки Запада и Изтока: „Еуфорията след този триумф ни доведе до опасната заблуда, че сме навлезли в ерата, цитирам, на „края на историята“. Че всички нации вече ще станат либерални демокрации, а търговските и икономическите връзки ще заменят нациите. Че глобалният мир ще замести националните интереси и ще живеем в свят без граници. Това беше глупава идея и ни струваше скъпо“.

• Рубио няколко пъти подчерта, че САЩ не са безразлични към Европа и нейното бъдеще: „Ние се ограничихме с енергийната си политика заради климатичния култ, докато нашите конкуренти използваха газ, петрол и въглища не само за своята икономика, но и за да ни окажат натиск. Отворихме вратите си за безпрецедентна вълна от миграция, която заплашва нашето общество, култура и бъдеще. САЩ и Европа направиха тези грешки заедно. Но САЩ имат намерение да поправят тези грешки и биха предпочели да го направят заедно с Европа. Искаме Европа да бъде силна. Вярваме, че Европа трябва да оцелее. Ето защо ние, американците, понякога можем да изглеждаме малко праволинейни и настоятелни в съветите си. Причината, приятели мои, е, че ни е много небезразлично.“

[gmladenov]

От мрежата:

Настоящият развод между САЩ и Европа – който беше де факто фокусът на Мюнхенската конференция по сигурност през 2026 г. – е напълно логичен и естествен.

Тъй като САЩ официално се отказаха от по-нататъшното изграждане на Вавилонската кула и доктрината за американоцентричен свят, ние трябва, с цялата си неизбежност, да помним, че...

Самият брак между Америка и Европа съществува едва от 1945 г., времето на пълното (само) поражение на Европа в една-единствена голяма световна война, продължила (с прекъсвания) от 1914 г. Нещо повече, това беше очевидно неравноправен брак. В него САЩ бяха водещата и насочваща сила, докато Старият континент беше зависим и подчинен младши партньор. Слабостта и ограничените възможности на Европа в този съюз не са проблем, а характеристика.

Самото възникване и развитие на Европейския съюз като лек римейк на Западната империя на Карл Велики вече дразнеше Вашингтон и от определен момент изглеждаше токсично и враждебно. Нещо, което Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс формулират открито, докато професионалисти като Марко Рубио изразяват евфемистично и цветисто.

Америка се формира чрез отхвърлянето на Стара Европа. Чрез отхвърлянето на нейната аристократична йерархия и религиозна несвобода. А освен това тя винаги е била бенефициент на всякакви европейски нещастия и беди.

И докато упрекват Европа за сегашното ѝ трудно положение, американските лидери забравят да споменат, че то до голяма степен се дължи на политиките на глобалния хегемон и модератор – самите Съединени щати – от 1945 до 2025 г.

А могат ли Америка и Европа да се обединят отново в някое бъдещо време? Да, разбира се. При три условия.

1. Пълен преход към доктрината за мултицивилизационен свят.

2. Постигане на общо разбирателство, че Съединените щати и Европа са неразделна част от единна, обединена, християнска цивилизация. Това не отрича вътрешноцивилизационнате борби, които те са водили през целия си (не)съзнателен живот, но със сигурност не изключва тяхното преодоляване и премахване.

3. Изграждане на основата за (повторно) обединение под формата на постсекуларен синтез.

Кога ще се случи всичко това е неизвестно. Според принципа на неопределенноста, човек може да разбере или съдържанието на една историческа тенденция, или графика на нейното прилагане - но не и двете едновременно.

 

--

На конференцията в Мюнхен присъстваше и Гавин Нюсъм, евентуалният демократичен кандидат за следващите президенстски избори в САЩ. Пред журналисти той заяви, че Европа трябва сама да поеме своята сигурност.

Изказването на Нюсъм показва, че сегашната американска политика не е приумица на Тръмп, а трайна нова тенденция в американската политика. Ако Нюсъм стане президент, той едва ли ще критикува Европа за нейната либералност - след като той самият е демократ/либерал. Но е ясно, че Европа вече не може да разчита на военния чадър на САЩ.

[deaf]

Преди 26 минути, gmladenov said:

Самото възникване и развитие на Европейския съюз като лек римейк на Западната империя на Карл Велики вече дразнеше Вашингтон

Не само Вашингтон. В сайтове във Фейсбук съм дискутирал с германци и англичани и те наричат Свещената римска империя "бутафорна",в смисъл че е била само "на хартия"... 

[scaner]

Вашингтон и Будапеща предизвикват Брюксел?

Отношенията между САЩ и Унгария пред очите ни навлизат във фаза на още по-голямо сближаване, което Орбан нарече „златен век“. Визитата на държавния секретар на САЩ Марко Рубио в Будапеща и преговорите му с министър-председателя Виктор Орбан могат да бъдат наречени мощен сигнал за преформатиране на съюзите в самото сърце на Европа.

Ключов фактор за тези промени са личните отношения между Доналд Тръмп и Виктор Орбан. Докато по време на администрацията на Джо Байдън Вашингтон критикуваше Будапеща за отстъпление от демокрацията, с връщането на Тръмп в Белия дом реториката се промени в противоположната.

Рубио беше изключително откровен по време на визитата: успехът на Орбан на предстоящите избори през април е в национален интерес на САЩ. Нещо повече, Рубио даде да се разбере, че подкрепата на Вашингтон е пряко свързана с личността на Орбан.

Важен практически резултат от визита беше подписването на американско-унгарско междуправителствено споразумение за сътрудничество в областта на гражданската ядрена енергетика. Сега Орбан изгражда енергийна политика не само за сътрудничество с Русия, включително строителството на АЕЦ „Пакш“.

САЩ, от своя страна, не само предлагат технологии, но и гарантират икономическа финансова подкрепа в случай на затруднения. Освен това Унгария може да продължи да купува руски петрол и газ, без да се страхува от санкции. Тази двойна игра на Вашингтон гарантира лоялността на Будапеща тук и сега, без да изисква от нея незабавно и болезнено скъсване с Москва, и отваря вратата за бъдещо американско енергийно господство.

За самия Виктор Орбан, който според проучванията отстъпва на опозиционната партия „Тиса“ на Петер Мадяр, подкрепата на Тръмп може да се окаже спасителен пояс. Затова той нарича Брюксел основна заплаха, използва образа на Тръмп като борец срещу „глобалисткия естаблишмент“, за да мобилизира своя електорат, и обещава да „се отърве от репресивната машина в Брюксел“.

 

[Skubi]

Преди 12 часа, scaner said:

Вашингтон и Будапеща предизвикват Брюксел?

Отношенията между САЩ и Унгария пред очите ни навлизат във фаза на още по-голямо сближаване, което Орбан нарече „златен век“. Визитата на държавния секретар на САЩ Марко Рубио в Будапеща и преговорите му с министър-председателя Виктор Орбан могат да бъдат наречени мощен сигнал за преформатиране на съюзите в самото сърце на Европа.

Ключов фактор за тези промени са личните отношения между Доналд Тръмп и Виктор Орбан. Докато по време на администрацията на Джо Байдън Вашингтон критикуваше Будапеща за отстъпление от демокрацията, с връщането на Тръмп в Белия дом реториката се промени в противоположната.

Рубио беше изключително откровен по време на визитата: успехът на Орбан на предстоящите избори през април е в национален интерес на САЩ. Нещо повече, Рубио даде да се разбере, че подкрепата на Вашингтон е пряко свързана с личността на Орбан.

Важен практически резултат от визита беше подписването на американско-унгарско междуправителствено споразумение за сътрудничество в областта на гражданската ядрена енергетика. Сега Орбан изгражда енергийна политика не само за сътрудничество с Русия, включително строителството на АЕЦ „Пакш“.

САЩ, от своя страна, не само предлагат технологии, но и гарантират икономическа финансова подкрепа в случай на затруднения. Освен това Унгария може да продължи да купува руски петрол и газ, без да се страхува от санкции. Тази двойна игра на Вашингтон гарантира лоялността на Будапеща тук и сега, без да изисква от нея незабавно и болезнено скъсване с Москва, и отваря вратата за бъдещо американско енергийно господство.

За самия Виктор Орбан, който според проучванията отстъпва на опозиционната партия „Тиса“ на Петер Мадяр, подкрепата на Тръмп може да се окаже спасителен пояс. Затова той нарича Брюксел основна заплаха, използва образа на Тръмп като борец срещу „глобалисткия естаблишмент“, за да мобилизира своя електорат, и обещава да „се отърве от репресивната машина в Брюксел“.

 

Въпреки добрите отношения, Рубио беше посрещнат от заменстникът на Сийярто. Интересно, че сега не пищят орбанацистите, че има намеса във вътрешните работи на Унгария...Но ако Тръпмчо ме спонсорира с 50 000$ бих гласувал за Орбан.

[Р. Теодосиев]

От бюлетина на Дневник:

Да обърнеш митата на Тръмп в своя полза  

Китай вижда възможност да обърне митата на президента Доналд Тръмп в своя полза, като преоформи световната търговия по начин, който би изолирал неговата икономика от 19 трлн. долара от натиска от САЩ в далечното бъдеще, се казва в анализ на "Ройтерс".

Пекин използва несигурността, създадена от Тръмп, за да се опита да вплете огромната си производствена база в най-големите икономически блокове в света, включително Европейския съюз, държавите от Персийския залив и Транстихоокеанския търговски пакт, установи проучване на "Ройтерс". Натискът включва ускоряване на усилията за сключване на общо около 20 търговски сделки, подготвяни в продължение на много години, въпреки широко разпространените опасения относно свръхпроизводството на Китай, неравномерния достъп до пазара и слабото вътрешно търсене.

За проучването си "Ройтерс" е прегледала над 100 статии на китайски език от подкрепяни от държавата учени, писани от 2017 г. насам. Те разкриват систематичен натиск от страна на политическите съветници в Китай да обърнат търговската политика на САЩ и да неутрализират стратегията за сдържане на Вашингтон. Китай сега прилага този план на практика. Как, четете в статията на Джо Кеш от "Ройтерс". 

[deaf]

Само 7% от износа на Китай отива в САЩ. 

[scaner]

Преди 7 минути, deaf said:

Само 7% от износа на Китай отива в САЩ. 

В настоящият момент директният износ на Китай за САЩ е 14-15% . Ако се включи и индиректният износ (например през Виетнам и други, където нещата се досглобяват например) това число достига по оценки на 18-20%. Преди е бил повече, сега с търговската война и други причини намалява.

[deaf]

Преди 4 минути, scaner said:

В настоящият момент директният износ на Китай за САЩ е 14-15% . Ако се включи и индиректният износ (например през Виетнам и други, където нещата се досглобяват например) това число достига по оценки на 18-20%. Преди е бил повече, сега с търговската война и други причини намалява.

Преди малко се порових в нета. Да,около 15% е. Но Китай има търговски излишък със САЩ – продава повече стоки на американците,отколкото купува от тях. Вероятно Тръмп иска да поправи тази несправедливост като обложи с мита китайските стоки,докато постигне справедлив баланс в търговията между Щатите и Китай. Си Дзинпин да му мисли къде ще намери нов пазар за китайските стоки,които няма да може да продаде на американския пазар... 

[vvarbanov]

Преди 7 часа, deaf said:

Преди малко се порових в нета. Да,около 15% е. Но Китай има търговски излишък със САЩ – продава повече стоки на американците,отколкото купува от тях. Вероятно Тръмп иска да поправи тази несправедливост като обложи с мита китайските стоки,докато постигне справедлив баланс в търговията между Щатите и Китай. Си Дзинпин да му мисли къде ще намери нов пазар за китайските стоки,които няма да може да продаде на американския пазар... 

По време на управлението си Доналд Тръмп често използваше език като „Китай ни ограбва“ и „Търговията е несправедлива“.  Това е политическа, а не чисто икономическа формулировка. 

Ако потребителите предпочитат по-евтин внос – това е техен избор. Да наречеш търговския дефицит „несправедливост“ е политическа рамка, не икономически термин. Търговският баланс не е морална категория, не е доказателство за „ограбване“.

Реториката за „ограбване“ е класически популистки инструмент. Тя създава морална рамка, консолидира електорат, предлага прост виновник и издига лидера като защитник. 

Много хора гласуват защото вярват , че са „ограбени“. Така те мислят че не са неудачници, а жертви на несправедливост от която Тръмп ще ги защити щом гласуват за него.

Редактирано Петък в 16:07 от vvarbanov

[vvarbanov]

По повод на отменените тарифи, Тръмп каза : "Мога да им направя каквото си поискам... Позволено ми е да унищожа страната."

[deaf]

On 20.02.2026 г. at 18:06, vvarbanov said:

Много хора гласуват защото вярват , че са „ограбени“. 

Какво става,ако аз ти продавам повече стока,отколкото купувам стока от теб? Твоите пари влизат в моя джоб. 

[Grifin]

   Търговският баланс на САЩ не само не е морална категория и не е доказателство на "ограбване", а съвсем целенасочено е структуриран така от самите тях, само някои като Деф (и половината американци, добре) може да си мисли, че Тръмп е първият гений, който е забелязал тази вопиюща несправедливост, докато останалите им политици през последните 50-60 години са се чудили какво става...
   Риториката обаче си работи, и защо не? Прехвърля вината в друга посока, създава някакъв враг (ТЕ), обединява, може би дава надежда, че нещата ще се оправят, трябва само да гласуваме за този силен и мъдър човек, който успява толкова просто да обясни света, дава едно такова простичко обяснение, което създава "когнитивна лекота" (щом е толкова просто и го разбирам, значи е вярно). Какъв е смисълът човек да се мъчи да се замисли, да попита някой, който да кажем е по-компетентен, да положи гигантското усилие да направи един сърч в Гугъл, защо да го прави като на него вече му е ясно, достатъчно просто е, щом едните продават повече на другите, то значи в техните джобове отиват повече пари и те са прецакали първите, няма как да е иначе!
   Не че не е писано и в други теми, но накратко. САЩ умишлено от доста години поддържат търговски дефицит, като внасят повече реални стоки, а "изнасят" хартиени или цифрови долари. Светът поглъща тези долари , защото те са необходими за резерви и международни плащания. Голяма част от тези "изнесени" долари се рециклират, като се връшат обратно в САЩ под формата на инвестиции и ДЦК, като по този начин, на практика светът кредитира американското потребление и държавния им дълг. Накратко и опростено, това е досегашното статукво, и то не е заради лошите ЕС ("които са създадени да ни прецакат"- Тръмп) и Китай (също) и не са те големите бенефициенти от него.

[Amazonski]

The Rust Belt и градовете призраци, как се вписват в горната силно опростена схема?

Също и реалният механизъм за създаване на “хартиени и цифрови долари” не е създаден, и не може да обслужва подобна икономическа политика/теория на конспирацията.

Редактирано вчера от 01:42 от Amazonski

[deaf]

Преди 19 часа, Grifin said:

съвсем целенасочено е структуриран така от самите тях,

Да,това е едно от обясненията. Щатите позволяваха на Китай да печели на техен гръб,за да заякне и да го противопоставят на Русия (СССР). Но това време свърши... 

Преди 20 часа, Grifin said:

"изнасят" хартиени или цифрови долари.

Може само по два начина да се сдобиете с долари:

– произвеждате и продавате някоя своя стока или услуга срещу долари.

– купувате долари от някое чейндж-бюро или банка срещу левове,за които също сте положил труд да ги спечелите. 

[scaner]

Наближават междинните избори в САЩ.  Какво може да се очаква във връзка с тях? Мнение от интернет.
 

Какви са шансовете на републиканците?

- През ноември 2026 г. в САЩ ще се проведат междинни избори. На тях ще бъдат преизбрани всички 435 членове на Камарата на представителите на Конгреса и 33 сенатори. Междинните избори играят важна роля в политическата система на САЩ, тъй като партията, която има мнозинство в Конгреса и Сената, определя кой ще оглави важните комисии и ще получи предимство при приемането на закони и формирането на политическата програма. Тук могат да се посочат още няколко причини „защо“, но ще се огранича до две.

- Въпреки че изборите все още са далеч, вече можем да размислим върху перспективите на двете партии. Да започнем с републиканците. Първо, негативните фактори. Основният им проблем е рекордно ниската популярност на Доналд Тръмп. Според проучване на American Research Group, дейността му се подкрепя само от 35% от американците, а 63% изразяват недоволство. Quinnipiac University в началото на февруари показа 37% одобрение. AP-NORC също отбеляза одобрение на ниво 36%. Проучването на CBS News/YouGov показа общ рейтинг на одобрение от 41%.

- Тези цифри са изключително важни, защото всеки президент след Хари Труман с рейтинг на одобрение под 50% в момента на междинните избори е губил места в Камарата на представителите. Исторически партията на президента губи средно 27 места, а при нисък рейтинг на президента загубите могат да достигнат 32 места.

- Не по-малко тревожен сигнал са резултатите от специалните избори, които често се считат за индикатор за настроенията на избирателите преди основните избори. Според анализ на The Conversation, в 88 специални избори, проведени след ноември 2024 г., демократите изпреварват средно резултатите на Камала Харис от 2024 г. с 13%. Особено показателни са победите на демократите в окръзи, които Тръмп спечели с увереност. Например, Чейсти Мартинес спечели специалните избори за Камарата на представителите на Луизиана с 62% от гласовете в окръг, където победи Тръмп.

- Подкрепата му сред ключовите групи избиратели също отслабва. От него се отвръщат избирателите от поколението Z и белите евангелисти. Нисък рейтинг има и сред независимите (30%) и латиноамериканците (38%). Доверието спада особено по въпроса за имиграцията. 6 от 10 американци смятат, че Тръмп е отишъл твърде далеч в имиграционната си политика.

- Икономическата политика също предизвиква недоволство: само 32-39% одобряват подхода му към икономиката, а 74% смятат, че администрацията не прави достатъчно за понижаване на цените. Още повече, проучването на Pew Research показа, че 52% смятат, че политиката на Тръмп е влошила ситуацията в страната.

- Самият Тръмп изглежда осъзнава своята уязвимост. В интервю за Fox News той заяви, че президентът винаги губи на междинните избори, дори и да се справя добре. Той също така промени реториката си по отношение на имиграцията, като заяви пред NBC News, че администрацията му може да използва „по-мек подход“.

- Сега за положителните фактори. Въпреки спада в общата популярност на Тръмп, подкрепата за него в партията остава много висока. Според Quinnipiac University 86% от републиканците одобряват работата му. CBS News/YouGov отбеляза 90% одобрение сред републиканците — най-високият показател за три месеца.

- Най-важното предимство на републиканците е тяхното финансово превъзходство. Според The New York Times, Републиканската партия и свързаните с нея комитети започнаха 2026 г. с повече от 550 млн. долара, което е над три пъти повече от 137 млн. долара на демократите.

- Освен това избирателите продължават да вярват повече на републиканците, отколкото на демократите по повечето ключови въпроси. Проучване на Wall Street Journal показа, че републиканците имат огромно предимство по отношение на сигурността на границите (48% срещу 20%), имиграцията (разлика от 11 пункта), както и малко предимство по отношение на икономиката, инфлацията, тарифите и външната политика.

- Най-вероятният изход за републиканците изглежда е загуба на контрол над Камарата на представителите при запазване на Сената, но дори и това не е гарантирано, като се имат предвид множеството променливи, които могат да се променят през оставащите до изборите месеци.

Какви са шансовете на демократите?

- Перспективите на Демократическата партия за междинните избори през 2026 г. изглеждат по-оптимистични. Според проучвания и аналитични материали, демократите имат реален шанс да си върнат контрола над Камарата на представителите.

- Нека започнем с най-обнадеждаващия за демократите фактор – проучванията на общественото мнение. Според данни на Emerson College, публикувани през януари 2026 г., в националното гласуване за кандидат за Конгреса демократите изпреварват републиканците с резултат 48,1% срещу 41,7%, като 10,2% от избирателите все още не са взели решение. Проучването на Fox News показа още по-впечатляващ резултат: 52% от избирателите биха подкрепили кандидата на демократите срещу 46% за републиканците.

- Ключовият фактор, който играе в полза на демократите, е рекордно ниската популярност на Доналд Тръмп (за това по-горе). Освен това, демократите се ползват с недоволството от икономическата и имиграционната политика на Белия дом. Важна е и историческата закономерност – партията на президента обикновено претърпява поражения на междинните избори. Интересно е, че повече от две дузини републиканци от Камарата на представителите вече заявиха, че не възнамеряват да се опитват да запазят местата си. И като цяло, 56,4% от американците смятат, че страната се движи в грешна посока. Но това не е проблем само на конкретна партия.

- За отрицателните фактори. Основният проблем на демократите е кризата на лидерството. Днес те нямат силна фигура, способна да обедини различните групи вътре в партията. Залогът на старите (в пряк смисъл на думата) и доказани политици се усложнява от тяхната възраст и загубата на доверие, а по-младите политици често се възприемат като прекалено радикални. В резултат на това в партията почти няма силни центристи, които да са в най-добрата си форма.

- Показателно е, че бившият председател на Камарата на представителите Нанси Пелоси изрази увереност в победата на демократите и е готова да предаде поста на председател на Хаким Джефрис, когото тя описва като „красноречив, уважаван сред членовете на Конгреса“ и „обединител“. Въпреки това, дали Джефрис наистина ще успее да консолидира партията, е голям въпрос.

- Сериозен проблем остава негативният имидж на Демократическата партия. Според проучване на Wall Street Journal, 58% от избирателите имат неблагоприятно отношение към демократите, което затруднява използването на слабостите на републиканците. В същото време републиканците запазват предимството си по повечето ключови въпроси, като сигурността на границите, имиграцията, икономиката, инфлацията и външната политика. Демократите имат предимство само по въпросите на здравеопазването и ваксиналната политика (здравей, Робърт Кенеди-младши). Проучването на AP-NORC показа същата тенденция. Рейтингът на симпатиите вътре в партията е спаднал от 85% на 67%.

- Що се отнася до конкретните перспективи в Конгреса, ситуацията изглежда по следния начин. В Камарата на представителите демократите имат реален шанс да си върнат контрола. Републиканците разполагат с изключително крехко мнозинство. Победа на демократите в Камарата на представителите фактически ще „замрази“ президентството на Тръмп, тъй като той няма да може да приема закони, а заплахата от трети импийчмънт отново ще стане реална (президентът сам говори за това).

- В Сената ситуацията за демократите е значително по-сложна. Географията играе в полза на републиканците, тъй като сенаторите се преизбират основно в надеждни републикански щати, докато демократите трябва да защитават местата си в „колебаещите се“ Джорджия и Мичиган. Демократите трябва да получат чисто предимство от 4 места, за да контролират Сената, което се счита за трудна задача.

- По този начин перспективите на демократите могат да бъдат описани като „прозорец на възможности“ на фона на непопулярността на Тръмп, който обаче може да не бъде използван поради вътрешни проблеми в партията. Най-вероятният изход изглежда е връщането на контрола над Камарата на представителите, като републиканците запазват Сената. Но дори и в случай на победа, ги очаква сложен период на вътрешна преструктуризация и търсене на нов лидер.

(https://t.me/uncleunion/11138 и следващият коментар, в публикацията има много линкове, свързани с източници на съответните числа и изследвания)

[Grifin]

Преди 9 часа, deaf said:

Да,това е едно от обясненията. Щатите позволяваха на Китай да печели на техен гръб,за да заякне и да го противопоставят на Русия (СССР). Но това време свърши... 

Може само по два начина да се сдобиете с долари:

– произвеждате и продавате някоя своя стока или услуга срещу долари.

– купувате долари от някое чейндж-бюро или банка срещу левове,за които също сте положил труд да ги спечелите. 

И? Държава произвежда нещо и го изнася за САЩ, в замяна те и "изнасят" долари, така държавата се сдобива с долари, а САЩ със стоки. Само че, ако САЩ имат излишък, това не може да продължи дълго.
 

 

Преди 13 часа, Amazonski said:

The Rust Belt и градовете призраци, как се вписват в горната силно опростена схема?

Също и реалният механизъм за създаване на “хартиени и цифрови долари” не е създаден, и не може да обслужва подобна икономическа политика/теория на конспирацията.

    Вписват се, те са цената, която САЩ са платили, за да бъде долара световна резервна валута, ясно е било и не е било изненада. За да бъде една валута резервна световна  трябва да са налице: голяма и стабилна икономика, валутата да се използва като основно разплащателно средство, за суровини и стоки и услуги, дълбоки и ликвидни финансови пазари и особено такива на държавен дълг, институционално доверие и върховенство на закона (нещо, което все повече издиша там), геополитическа и военна мощ, и най-важното по отношение на темата и това, което всъщност казах- готовност за поддържане на търговски дефицити. В такава система държавата емитент трябва постоянно да "изнася" своята валута чрез търговски дефицити, те са на практика нещо като ЦБ на света, осигуряват ликвидност и не могат да го правят ако имат търговски излишък. ако да кажем няколко години те имат търговски излишък, то това означава да съберат голяма част от доларите, долара да стане оскъден и да поскъпне, държави с дългове в долари да фалират, защото няма да могат да си набавят необходимите за погасяване на дълг колочества, износът на САЩ съответно да поскъпне и в крайна сметка да няма кой да го поеме (което пък веднага съответно да прекрати търговския излишък), а всички тези неща пък биха стимулирали търсенето на алтернативи на долара, нещо което не би им допаднало.
Това всъщност е парадокса на Трифин, нещо с давност над 60 години, та съвсем ясно е било че ще има цена и тя ще е такава:
https://en.wikipedia.org/wiki/Triffin_dilemma
   ето откъс от интервю с Милтън Фридман, https://bg.wikipedia.org/wiki/Милтън_Фридман#Награди , който е бил икономически съветник на Рейгън:

след втората минута някъде казва, че според него е добра сделка да платят внос на стомана с долари, защото няма нещо по-евтино за производство (за САЩ) от зелени парчета хартия, като същевременно е напълно наясно с цената, част от която е деиндустриализацията.
Има ли нещо от тези неща и от предния ми пост, което не е верно и може ли да бъде конспирация? Според мен е по-скоро икономика.

Редактирано Преди 19 часа от Grifin

[deaf]

Преди 3 минути, Grifin said:

Държава произвежда нещо и го изнася за САЩ, в замяна те и "изнасят" долари, така държавата се сдобива с долари,

Почти всичко в света се продава/купува срещу долари. Не е нужно да продавате само на САЩ,за да се сдобиете с долари. 

Светът винаги има нужда от една валута,защото в противен случай ще настане хаос...