Отиди на
Форум "Наука"

Българската авиация през социализма


Recommended Posts

  • Модератор Военно дело

Втората световна война е едно от най страшните съблития в човешката история, по своя размах и човешки жертви тя се подрежда сред най кръвопролитните и жестоки войни в историята въобще.

При все това за България тя е един от звездните и моменти в новата история. Осъществена е вековната мечта на българите за обединение на цялата нация в един народ. При това българската армия не воюва и не дава жертви. Последвалите терористични англо-американски бомбардировки наистина разрушават София, но на фона на ужасите в европа страната се отървава леко. За нещастие войната взема обрат и през август 1944 съветските войски са на границите на България. Никой не си прави илюзии за бъдещето, на всички е ясно че Сталин ще постави на власт в София своите протежета от комунистическата партия.

Тази партия започва гражданска война в България още през 1941 насочена към защита на СССР нападнат от българския съюзник Германия. Макар да не взема големи размери това противопоставяне изостря ситуацията в страната, а жестокостите и от двете страни водят до озлобление и желание за мъст.

На 9 септември 1944 след влизането на съветски войски в страната комунистическата партия с помощтта на политическия кръг „звено” извършва преврат извършен основно от военни части верни на звенарите.

Под благия поглед на съветските окупационни войски в страната започват страшни репресии. Избити без съд и присъда за кратко време са десетки хиляди българи. Впоследствие чрез т. нар. „Народен съд” започва и законна разправа с неудобните.

Естествено тези страшни комунистически зверства не отминават и армията. Напротив, комунистите се страхуват от нея и бързат да я вземат под свой контрол. Въведен е термина „царски офицер” с който са наречени враговете им в средите на войската. Много офицери са избити в кървавата вакханалия около 9 септември, но пълната разправа е отложена понеже комунистите под съветски натиск започват война с Германия. Прочее дори това не спира комунистите, много офицери и войница са връщани от фронта за да бъдат убити или изпратени по затвори и лагери.

Почти веднага след идването си на власт комунистите замислят тотална реформа в армията, всичко трябва да бъде подменено, хора, техника, организация, управление, морал, ценности, стратегия, традиции- изобщо новата армия по нищо не трябва да напомня на старата.

Веднага всичко свързано със старата армия е обявено за „фашистко4 и съответно по лошо от „социалистическото” съветско. Не се пестят критик, често безумни и изсмукани от пръстите за да се очернят всички характеристики на старата армия. Преминаването от думи към дела става още през 1944 когато е подписан договор за безплатната доставка на голямо количество техника от СССР.

Доставките започват да пристигат още в началото на 1945. Специално за авиацията те включват Як-9дд, Як-9м 60 броя, Як-9 у/ут 30 броя, Як-9п 30 броя, Ил-2 120 броя. Германската техника е унищожена безжалостно и без остатък още в периода 1944-1948, от алуминия на самолетите е произведена посуда- лъжици, вилици, чинии и т. н. За срам на комунистите не са запазени дори единични машини които да отидат в музеите, нищо не бива да напомня на хората за времето преди те да установят своята кървава толитарна диктатура.

Оказва се, че доставената техника е втора употреба, а част от нея е толкова износена и повредена че е неизползваема, друга пък не може да се използва поради липса на подготвени кадри. Част от старите кадри са вечи убити или отстранени от армията. Тези които остават обучават новия състав от съвсем млади бойци на съвсем елементарни военни навици преди да бъдат изхвърлени от армията (ако имат късмет запазват живота си и не попадат в лагерите). В началото на 1947 в авиацията са останали около 15% от хората служели преди 1944.

„Изграждането на новата армия беше невъзможно без нови командни кадри, възпитани в духа на марксистко-ленинските идеи. Партията изпрати изпрати хиляди партизани, членове на партията и РМС да укрепят армията и най вече командната и част. Партията по ленински реши и въпроса за използването на старите специалисти в армията. На честните офицери бе дадена възможност да вземат участие в подготовката на народната армия… Изключително голяма бе и помощтта на съветските военни съветници.”

Както се вижда дори за момент не се допуска командния състав да е друг освен комунистически. Дори на честните според тях офицери които обаче не са комунисти не е позволено да служат на родината си.

Процесът протича на няколко етапа, през 1945 на VІІІ пленум на ЦК на БКП са отчетени следните резултати ; „ Под ръководството на партията бяха разгромени фашистките организации „Военен съюз”, „Цар Крум”, „Неутрален офицер”. По предложение на Георги Димитров на 2 юли 1946 Народното събрание прие закон за ръководството и контрол на войската. Той даде възможност да се прочисти армията от реакционни и фашистки елементи, укрепи ръководната роля на партията… постоянно повишаващата се квалификация на командирите и правилното им политическо възпитание. Осъществяването на тези изисквания е възможно само под ръководството на комунистическата партия”. Ето какво виждаме –офицерите на България, хора които са решили да служат на родината си, дори да умрът за нея, ако се наложи са третирани като деца от децката градина които не разбират нищо и трябва да бъдат „правилно възпитавани „ те нямат право на собствено мнение за нищо.

Зависимостта от СССР е направо смазваща, това си признават дори самите комунисти. ” Георги Димитров (наричан от народа Гошо тарабата, мастиката и курвата който е известен предимно с тежкото си пиянство, от което състояние не излиза почти никога, от това че постоянно ползва услугите на проститутки-поради което е и болен от сифилис, а също и със своето изумително безграбначие пред Сталин, което е толкова голямо колкото невероятно огромна е и жестокостта която проявява към своя народ който безжалостно избива, праща в затвори и лагери и разбира се „възпитава правилно”) непрестаннно съветваше бойците и командирите да се учат ден и нощ от богатия и неизчерпаем опит на съветската армия, да укрепват постоянно своята дружба с тях. Нашата армия изтъкна той, трябва да бъде като съветската, да има едни задачи, една организация, едно въоражение, една наука с нея. У нас трябва да има пълно разбиране със съветската армия по всички въпроси”. Както се вижда задача на българската армия не е да брани страната, не да осъществи националното обединение- не, нейната цел е борбата със световния империализъм и устоновяването на комунизма като единствен строй в целия свят. Практически нашата армия е просто поделение на съветската и безпрекословно изпълнява всяка заповед идваща оттам. Армията наистина се развива по съветски модел и сталиновата грандомания тресе и България. Създават се голям брой съединения които носят гръмките имена „корпус”, „дивизия”, „бригада” без да се държи сметка дали страната може да поддържа тази огромна армия. Не помага дори Парижкия мирен договор от май 1947, който налага ограничения. Заради него Пе-2 и една трета от Ил-2 са предадени на Югославия. Периодът приключва през 1948 с „ …V конгрес на БКП, с който се създадоха необходимите предпоставки за засилване партийното ръководство на армията, създадени бяха партийни и комсомолски организации в армията. Подобри се организационната структура на политорганите във видовете въоражени сили, обединенията и съединенията. Партийно политическата работа съдейства за издигането на политическата съзнателност и идиологическата подготовка на личния състав”. Този конгрес ознаменува края на реформата, тя вече няма нищо общо със старата по никакъв начин.

Но нека се върнем на техниката. Още когато Як-9 се приема на въоражение и се усвоява от младите и неопитни летци, е ясно , че витловите изстребители са затворена страница в авиационната история. Още в периода 1945-47 в СССР се произвеждат първите типове реактивни изстребители, които са от съвсем ново поколение. Току-що усвоеният Як-9 скоро е заменен от реактивни машини. В началото на 1951 пристигат първите изстребители Як-23 и учебният им вариант Як-17 УТИ. Тези самолети представляват по същество реактивни варианти на Як-9. Целта на тяхното създаване е един вид застраховка в случай, че авангардните проекти МиГ-15 и Ла-17 претърпят провал. Як-17 УТИ е набден с германски двигатели от ВСВ. Те естествено са твърде „сурови” като технология и самолетът се оказва пълен провал. Те са заменени още през 1954 от Як-12П, двуместен вариант на Як-9. МиГ-15 се оказва изключително сполучлива конструкция и е приет на въоражение в съветката армия. Произвездените Як-23 вече ненужни са предадени на съюзниците. Експлоатацията на Як-23 в България донякъде се обезсмисля, тъй като още в края на 1951 пристигат в нашата страна и МиГ-15. Това е самолет произведен по съвсем друг начин, със стреловидно крило по германска идея, с английски двигател произведен без лиценз този самолет един от най добрите на света въобще за това време. Още тогава се очертава една стратегия в изграждането на изстребителната авиация. Българската авиация готвеща се да води световна война с империализма трябва да разполага с възможно най многобройната и добре подготвена сила. Проблемите обаче са огромни, България е малка и бедна държава и просто няма възможност да закупува най новото и най доброто. В СССР където разглеждат нашата армия като подразделение на съветската, и правят всичко възможно да я подпомогнат, самолетите се подаряват или продават на приятелски цени, оказва се и всякаква друга помощ.Това обаче също не е достатъчно, понеже самата съветска армия е огромна и за въоражаването и трябват невероятни количества техника. Съветите нямат нито производствената мощ, нито финансовите възможности да си позволят да се въоражават така както желаят, та камо ли да помагат както следва на своите съюзници. Поради тези причини изстребителната авиация в България е разделеная на два компонента- малко ядро от модерни самолети, подпомогнато от значителна маса от стари машини. Това е нож с две остриета, от една страна има много машини (което естествено струва скъпо за поддръжка), но от друга значителна част от тях е със съмнителни качества. Още през 1952 пристига и МиГ-15 УТИ- един чудесен учебен самолет, който се използва чак до 80 те години. През 1953 пристигат и МиГ-15 бис, модернизиран вариант на МиГ-15, при който са взети предвид резултатите от използването му в корейската война. През 1951 пристигат и щурмовите машини Ил-10, които са модернизиран вариант на Ил-2. Те биват експлоатирани заедно до средата на 50 те, когато Ил-2 е снет от въоражение. През 1955 е получена поредната пратка самолети включваща бомбардировачи Ил-28, използвани като разузнавателни (в България като разузнавателни се ползват и МиГ-15) и 1 изстребителя МиГ-17 пф, който се явява първият самолет в българските ВВС, оборудван с БРЛС (бордна радиолокационна станция, иначе казано радар).

Важно събитие в живота на страната е априлския пленум на ЦК на БКП през 1956. Както и в съветския съюз сталинизма е отхвърлен и се поема нов курс наричан „априлска линия”. В армията той се отразява основно по два начина; грандоманията поне отчасти и донякъде е ограничена, а партийната дисциплина затегната. „ Неговите решения имат програмно значение за стратегията и развитието на БНА като социалистическа армия. Те обхващат следните проблеми; решително повишаване ролята на партийните организации в армията, внедряване в условията на армията ленинските принципи на ръководство и норми на партиен живот, по нататъчно укрепване на дисциплината и едноначалието, съчетаване на методите на убеждението и ПРИНУЖДЕНИЕТО… Характерно за социалистическото едноначалие е това, че то се осъществява на здрава партийна основа, в строго съответствие с идеологията и политиката на партията. Командирът едноначалник не е само военен, но и партиен деец. В своята дейност той е опира на партийната организация и насочва дейността и”. Командните кадри се избират не на базата на професионалните им качества, а заради верносттта им спрямо партията. Самият Тодор Живков пише „За нашата армия са нужни хора партийни, с дълбока убеденост и политическа закалка”.

Обновяването на изстребителната авиация настъпва през 1957 чрез 47 броя МиГ-19 с, първият свръхзвуков изстребител в българската авиация, построен на базата на МиГ-17. Освен него постъпват и значителен брой МиГ-17ф (и малко разузнавателни МиГ-17р). Очевидна е идеята за превъоражаване, като основен изстребител се явява МиГ-19, а като второстепенен МиГ-17ф. Въпреки това експлоатацията на МиГ-15 бис продължава. Изтребителната авиация е подсилена през 1958 с пристигането на 12 МиГ-19 п. Това е първият самолет в нашата авиация, който е въоражен със съвсем ново оръжие-управляеми ракети въздух-въздух, а освен това има и радар. През 1959 пристигат и 12 броя МиГ-19пс, подобрен вариант на МиГ-19п. Както се вижда се екплоатират значителен брой модификации на различни машини, което не само увеличава разходите за самата експлоатация, но и затруднява използването им заедно.

Както се подчерта вече, в ударната авиация типовете самолети са по малко, а приемствеността по голяма, или поне до началото на 60 те. През 1961 пристигат голям брой МиГ-17, втора ръка. Те са вече остарели за изстребители и с тях по съветски почин трябва да се превъоражи ударата авиация. Пак по съветски образец щурмовата авиация е заменена от изстребително-бомбардировъчна. Процесът на престуктуриране трае до 1964 когато ударната авиация е съставена вече от МиГ-15/бис и МиГ-17.

Скоро се оказва, че констркцията на МиГ-19 не е от най добрите, аварийността е по голяма отколкото на МиГ-17, а и самолета не е долюбван от летците. При истребителите ново раздвижване има през 1963, когато са доставени 12 броя МиГ-21 ф-13. Това е самолет от съвсем ново трето поколение. Неговата скорост надминава два пъти звуковата, той е въоражен с ракети въздух-въздух, но няма радар, а по оборудване се доближава до МиГ-19. През 1964 са доставени и 12 броя МиГ-21 пф, самолет по мощен от МиГ-21 ф-13, въоражен с ракети въздух-въздух, притежаващ мощен радар РП-21. Това превъоражаване сякаш е лишено от логика. Сами по себе си МиГ-21 ф-13 и особено МиГ-21 пф са отлични машини, но първо са малък брой и второ не могат да си взаимодействат пълноценно нито с МиГ-17 и МиГ-19 (разликите в скоростта и маневреността са значителни), нито дори помежду си (ф-13 няма радар, с различно оборудване е, а освен това конуса на въздухозаборника е с ограничена подвижност което ограничава скоростните и маневрените му възможности). През 1967 има нова доставка на модерни самолети, 12 броя МиГ-21 пфм, последващо развитие на МиГ-21 пф. Макар да са малък брой това е стъпка в правилната посока за усилване на изстребителната авиация. Едва от 1968 започват да пристигат и учебните варианти МиГ-21 у/ус/ум. Някакво раздвижване в изстребителната авиация въоражена с остаряващите Ил-28 и МиГ-17 се вижда с доставката на 6 броя МиГ-21р. Макар това да не е идеалния разузнавателен самолет това е стъпка напред. Впоследствие разузнавателната авиация е усилена с придаването към нея на МиГ-21 ф-13, които са модифицирани за изпълнение на разузнавателни задачи. През 1969 са получени 15 машини МиГ-21 м, от „третата генерация” на МиГ-21. Това е една наистина отлична машина с качествени подобрения. Въоражението е усилено като този модел вече носи 4 а не 2 ракети въздух-въздух, има и встроено оръдие за разлика от предната генерация самолети които са принудени да носят подтелен оръдеен контейнерн ГП-9 (когато е подкачен не може да се поставя подтелен горивен резервоар). Радарът РП-22 сапфир е по съвършен от предишния модел РП-21. Макар и до голяма степен идентични все пак различните модификации на МиГ-21 са малко или много различни, което затруднява и оскъпява експлоатацията им. Положението при изстребителната авиация е незадоволително, МиГ-17 ф остарява и все повече е неадекватен като истребител, МиГ-19 са недолюбвани, а МиГ-21 макар и отлични машини са в малко бройки. При ударната авиация ситуацията е аналогична, все пак пристигането на МиГ-19 и МиГ-21 дава възможност известен брой МиГ-17 ф да се освободят и да я подсилят. Основният проблем е че нито МиГ-15, нито МиГ-17/ф са ударни машини. МиГ-17 има нужната скорост и маневреност, но няма никаква броня, носи малък боен товар, а прицелното му оборудване е примитивно. Още през 1967 командващият авиацията Ген. Симеон Симеонов счита че за ударната авиация трябва специализиран самолет от типа на Су-7. За съжаление такива машини не са доставяни в България. През 70 те състоянието на изстребителната авиация е далеч от желаното, най масовия самолет МиГ-17 ф все по малко може да се нарече изстребител, на МиГ-19 не се разчита и той бива изместен от мястото на лидерен самолет от МиГ-21, без обаче сам да е в състояние да измести от мястото на второстепенен изстребител МиГ-17ф. МиГ-17 ф остаряват, МиГ-21 са малко и затова МиГ-19 макар и неохотно се държи на въоражение. В София добре се разбира че превъоражаване е необходимо и то започва през 1975 с доставката на 36 ударни машини МиГ-23 БН. Този самолет е ново, трето поколение и превъзхожда всичко което има в българската авиация. Самолета е мощен, маневрен и със силно въоражение. Не само в България, но и на целия балкански полуостров няма машина която да е дори подобна на него. Въпреки че броя е значителен той стига за превъоражаване на само една от двете ударни авиобази, другата остава въоражена с МиГ-17 ф. Заедно с него пристигат с 14 броя МиГ-21 мф. Това е експортна версия на МиГ-21 м и затова разполага със стария радар РП-21. Тези машини са използвани за замяна на част от МиГ-19. Времето тече неумолимо и МиГ-17 е все повече изстребително недуразумение. Трябва обаче да се признае че усилията за превъоражаване не спират. През 1978 са получени 36 машини МиГ-21 пфм втора ръка, освен тях пристигат и 12 броя МиГ-23 мф. Този тип самолет по това време е ултра модерен и няма нищо общо с МиГ-21 когото превъзхожда по всички параметри. Това все пак е експортна версия и поради това има радара и въоражението на МиГ-21. Тези попълнения дават възможност за окончателно снемане от въоражение на МиГ-19. Все пак не всичко е идеално, поради недостиг на машини в една част МиГ-19 е заменен от … МиГ-17 ф. Освен това МиГ-23 се оказва сложен за пилотиране и половината машини са загубени в авиокатастрофи. В началото на 80 те състоянието на българската авиация е много далеч от желаното. МиГ-17 ф вече не е изстребител, а летяща мишена, МиГ-21 пф/пфм вече започват да остаряват. При ударната авиация положението е по добро поради наличието на МиГ-23 БН. Вразузнавателната авиация летят МиГ-17 р,МиГ-21 ф-13, МиГ-21 р. Тези самолети освен че са остарели не са и особено пригодни за разузнаване.

Все пак в Партията поглеждат сериозно на ставащото. А защо партията ли? „Всички въпроси на военната защита на нашата родина, на военното строителство, на теорията и практиката на военното дело се решават в строго съответствие с идиологията и политиката на партията, въз основа на нейните постановления и директиви. Централният комитет на Политбюро на партията решават непосредствено въпросите по въоражението, всестранното материално осигуряване и възпитание на войните. Партията е създател и организатор, ръководител и вдъхновител на нашата народна армия. Няма клетка в многостранния войнишки организъм, в която да не се чувстват нейната ръководна роля и грижи, няма проблем от живота на армията, който да е останал вън от прозорливия и поглед”. Както добре се вижда армията се упралява не от военните които това им е работата и знаят най добре какво трябва на армията, а от партията, това че в армията хората се подбират не заради личните и професионалните си качества, а според верността им към същата партия чиито членове са е отделен въпрос.

Все пак дори в партията са наясно че превъоражавене е нужно. То започва през 1982 с доставката на 5 самолета МиГ-25 рбт, които се използват за разузнаване в полза на варшавския договор. Истинското превъоражаване започва през 1983 когато са доставени 14 броя МиГ-23 мла и 36 броя МиГ-21 бис. Тези доставки дават възможност най сетне недуразумението МиГ-17 ф да бъде извадено от състава на изтребителната авиация. Вече се очертава новата ситуация при която МиГ-23 ще е лидерен изтребител, а МиГ-21 второстепенен. През 1984 пристигат и 15 броя МиГ-23 млд и българската авиация добива съвсем друг вид. МиГ-23 е изстребител от трето поколение, снабден с нов радар РП-23, с нови ракети въздух-въздух със средна далечина на стребата, със крила със изменяема стреловидност. Това го превръща в един съвременен и отличен изстребител. Големият акцент през 1984 обаче е азузнавателната авиация заради доставката на 22 машини Су-22 (наследник на Су-7). Макар и поостарял това е един отличен разузнавателен самолет, още повече че удърните му възможности също са големи, той е първия самолет в нашата авиация въоражен с управляемо оръжие въздух-земя. През 1986 са закупени и 44 броя Су-25. Този ударен самолет е наистина уникален със своето мощно брониране, отлична маневреност и мощно въоражение в което има и управляемо оръжие. Това е един от най добрите в света удърни самолети към този момент. По това време посветените вече виждат края на социализма, но в армията продължават да се правят планове. Стратегията за двата изтребителя продължава да съществува, проблема при нея е че дори МиГ-21 бис в края на 80 те вече е машина от миналото, а МиГ-23 като че ли повтаря съдбата на МиГ-19. Макар и една наистина много добра машина той е доста сложен за уплавление, а това което го прави безперспективен е изтребителя от ново четвърто поколение МиГ-29. 22 броя от този самолет са доставени през 1989/90. За него могат да се кажат много и все добри думи, това е изтребител с отлична маневреност и мощно въоражение, както и с много добър радар. Освен него са доставени и 36 броя МиГ-21 бис. Впоследствие МиГ-25 е разменен за 5 машини МиГ-23 млд. Предвиждало се е допълнително закупуване на МиГ-29, но не и на МиГ-23. Може само да се предполага че в бъдеще би се повторила ситуацията от 70 те при която пак е имало три типа изстребители със сходна съдба ( през 90 те МиГ-21 вече си е остарял и неспособен да се бори ефикасно със съвременните изстребители, а се е предвиждала доставка на МиГ-29 в малко бройки).

Кова което трябва да се подчертае в заключение е че до последния момент на своето съществуване българската социалистическа авиация се готви за световна война с империализма „ … така както стана на ХІІ конгрес на партията. Конгресът анализира международната обстановка и съотношението на силитена социализма и капитализма в света, реалната опастност от разпалването на нова световна война от империализма начело със САЩ”. Основна черта е поддържането на голям брой самолети и наистина перфектно подготвен личен състав доказал се като най добрия във всички учения на Варшавския договор. И докато за летците и техниците могат да се кажат само добри думи за работата им, то не може да се каже същото за ръководството. Гоненето на бройката е „до дупка”. Присъствието на МиГ-17 ф в изтребителната авиация в края на 70 те и началото на 80 те е направо безсмислено, както и доставката на МиГ-21 бис в края на 80 те когато е ясно че тази машина няма бъдеще. Въпреки наличието на уникалните и отлични МиГ-23 БН експлоатацията на МиГ-17 ф в ударната авиация продължава чак до замяната им от Су-25.

Новите времена настъпили след 1989 водят и до промени в армията. Тогава обаче чистка не е правена за разлика от 1944 и армията продължава да се управлява по социалистически без социализъм. Истинските реформи започват едва през 1998 и са съпроводени с невероятни трудности. Те се дължат както на страшната финансова криза в страната, така и на безхаберието на правителствата които нямат никаква визия какво точно искат и как да го постигнат. Както изглежда в новите условия на НАТО на българската армия се отрежда ролята да се бори със световния тероризъм (каквото и да означава това) и армията се престуктурира за изпълнение на тази задача. Ролята на авиацията в тази борба е съвсем друга и е предимно поддържаща. Затова и се предвижда закупуване на транспортни вертолети „Кугар” и транспортни самолети „Спартан”, но не се отделя никакво внимание на бойната авиация която май ще се ограничи с 16-22 многоцелеви машини.

http://oshte.info/004/09/1309/Georgi_Dimitrov.jpg

http://oshte.info/004/09/1309/zhivkov_todor.jpg

http://www.avia-yk.ru/images/yk9/yak9-1.jpg

http://base13.glasnet.ru/text/yak9/1c.jpg

http://www.modelling.ru/images/modelist/m207239.jpg

http://users.i.com.ua/~karaya-1/images/il2.jpg

http://cnit.ssau.ru/virt_lab/shassi/pic/sh34_1.gif

http://users.i.com.ua/~karaya-1/images2/bril-28.jpg

http://www.rusarmy.com/avia/images/il-28.jpg

http://combatavia.info/Yak23_02.jpg

http://www.airforce.ru/history/modern/35iap/MiG-15UTI.jpg

http://www.avia-mig.ru/images/m15/MIG15_1.jpg

http://www.luft46.com/profiles/f250t-1.jpg

http://www.airforce.ru/aircraft/mikoyan/mig-17/mig17.jpg

http://combatavia.info/mig17f_lim5_03.jpg

http://www.napo.ru/img.php?id=43

http://www.almanacwhf.ru/archive/2/bang4.jpg

http://toysworld.od.ua/models/image/04346.jpg

http://www.take-off.ru/f/mig-21pfm.jpg

http://modelism.airforce.ru/gallery/ymao/m...f/Lancer-01.jpg

http://modelism.airforce.ru/gallery/ymao/m...f/Lancer-02.jpg

http://www.airwar.ru/history/locwar/afgan/fighters/1.jpg

http://aviaros.narod.ru/istreb/mig21bis.jpg

http://www.aviation.ru/jno/Prague98/su7.1.jpg

http://mk-magazine.narod.ru/art/art_sov_planes/mig23s.jpg

http://cnit.ssau.ru/virt_lab/operenie/pic/o8_1.gif

http://www.airwar.ru/image/i/fighter/mig23bn-i.jpg

http://www.airwar.ru/image/idop/fighter/mi...n/mig23bn-4.jpg

http://www.avia-su.ru/images/su22/su22-i.jpg

http://zhurnal.lib.ru/img/s/skripnikow_j_j/aerodrom/21_1.jpg

http://zhurnal.lib.ru/img/s/skripnikow_j_j...rom/posadka.jpg

http://zhurnal.lib.ru/img/s/skripnikow_j_j/aerodrom/su22.jpg

http://combatavia.info/su25_2.jpg

http://combatavia.info/su25_1.jpg

http://combatavia.info/mig29_n3.jpg

http://www.airwar.ru/image/idop/fighter/mig29/mig29-11.jpg

http://www.airwar.ru/image/idop/fighter/mig29/mig29-3.jpg

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Браво за старанието, но както много хора във форума на "Еъргруп 2000" тактично ти намекнаха, приятелю, подобна статия може да впечатли единствено широката и принципно неусведомена аудитория. Отново опитваш да пишеш за авиация и авиационна история, без да спазиш основните принципи, както за човек подготвящ статия на каквато и да било сериозна тема, така и за човек историк - а именно ФАКТИТЕ И ТЯХНАТА ДОСТОВЕРНОСТ!!! Много неща са далеч от истината, особено "фактите" и коментарите за МиГ-15, Ла-17, Як-17, Су-22 и МиГ-23. Честно да ти кажа, за мен като човек от истинската БЪЛГАРСКА БОЙНА АВИАЦИЯ повечето писаници в статията ти са не просто неверни и смешни, а и буквално обидни. Намерил си информация за брой доставени самолети от различни типове, но например за МиГ-29 нищо. Помагам: Доставени са 22 машини - 18 бойни + 4 спарки, като първите два самолета (точно две от спарките) с бордни номера 01 и 02 (днес 12) кацат на летище Равнец следобяд на 15 юни 1989 г. И още нещо: Пиши модификациите с главни букви, не знам от къде си пействал (извинявам се за чуждицата), но не може на един ред да пишеш "МиГ-21р", а на следващия "МиГ-23БН" - и "Р" и "БН", както "Ф", "МФ", "ПФМ" и прочее се изписват с главни букви! Стига критика - стегни я малко, попрегледай пак изворите и ще стане по-добре. Поздрави!!! :crazy_pilot::crazy_pilot::crazy_pilot:

П.С. Къде е информацията за учебно-тренировъчните самолети???

П.П.С. Толкова ли не намери снимки на български машини???

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Байко, статията е обзорна, при това не само техническа, но сочеща и цялостната атмосфера в БНА и ВВС, която тогавашните официални източници сочат.

Очевидно е, че тясно запознатите специалисти винаги ще имат какво още да добавят към нея. В този смисъл, липсата на няколко факта и на данни за един, макар и най-добрия модел самолети няма как да е "смешна" или "обидна" (за кого?). Сигурен съм, че корекциите на хора като теб винаги са добре дошли, няма нужда обаче автора да се квалифицира като "обиждащ" някого. Напротив, виждаме подход на систематизиране и поднасяне на информацията, които дават възможност за добър поглед върху материята.

Че къде например човек може да прочете обобщена информация за ВВС от онова време?

Чудесно би било според мен да видим и уточненията, кое за съответните модели не е вярно и т.н.

Идеята за снимки също ми се вижда добра, но те не са толкова достъпни. От трета страна, и систематизирани източници кога, кое, колко и къде е доставено и пр. също ги няма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не, съжалявам много, но в никакъв случай не мога да се съглася с теб! За пореден път съм разочарован от този форум (особено що се отнася до темите засягащи технически и авиационни въпроси), който както и преди съм казвал е всичко друго, но не и научен. Статията е слаба и подвеждаща и това е факт! А хората във форума на "БГ Наука" очевидно сте готови да и ръкопляскате. Самото име на форума задължава да разсъждавате по-надълбоко, приятели, а не като читатели на боклученца като "Шок", "Шоу", "24 часа" и тем подобни. (Извинявам се за острите думи, целта ми не е да обиждам когото и да било!!!)

Аз похвалих Фружин за труда и дадох някои малки помощни насоки, за да уважа старанието му. Честно казано в един от другите форуми, където той "постна" материала, хората далеч не бяха толкова дипломатични. Става въпрос за форума на "Еър Груп 2000". Там в раздела "Военна авиация" Фружин създаде темата "Българската авиация през социализма" и буквално хвърли бомбата на месеца със съдържанието на статията си. Винаги съм ценял градивната и целенасочена критика и съм последният човек, който би тръгнал безмислено да напада нечий труд. Тази статия обаче не е нищо друго освен търсене на евтин шум по непрофесионален начин. Прочетете мненията на хората, които са се изказали в горепосочената тема. Голяма част от тях нито работят във военната авиация, нито пък са партийно и прочее обвързани. Тези хора обаче четат много на най-различна тематика, а това което ги обединява е неизчерпаемият им интерес в областта на авиацията и по-конкретно (за повечето от тях) на военната авиация. С две думи казано: В другия форум пишат дори деца на по 15-17 години, които обаче не черпят информация за историята на българските ВВС само от вестници и интернет, и това им бе напълно достатъчно, за да намерят статийката за невярна и смешна!!!

Байко, статията е обзорна, при това не само техническа, но сочеща и цялостната атмосфера в БНА и ВВС, която тогавашните официални източници сочат.

Кое по-точно и е обзорното на статията и кои са тези официални източници. Веднага ти отговарям: Обзорна е само и единствено за източник като вестник "Демокрация" или както му беше сега името.

Очевидно е, че тясно запознатите специалисти винаги ще имат какво още да добавят към нея. В този смисъл, липсата на няколко факта и на данни за един, макар и най-добрия модел самолети няма как да е "смешна" или "обидна" (за кого?). Сигурен съм, че корекциите на хора като теб винаги са добре дошли, няма нужда обаче автора да се квалифицира като "обиждащ" някого. Напротив, виждаме подход на систематизиране и поднасяне на информацията, които дават възможност за добър поглед върху материята.

Дори децата от другия форум, които не са тясно запознати специалисти, а обикновени авиолюбители намериха много, ама много за добавяне и редактиране. Що се отнася до липсата на данни за МиГ-29, мога да ти отговоря, че я посочих просто като пример за многото липсващи и неверни данни, недопустими за статия с подобно заглавие.

Аз подход и систематизиране не видях, за сметка на изобилието от правописни, синтактични и стилистични грешки, за "добър поглед върху материята" да не говорим!

Че къде например човек може да прочете обобщена информация за ВВС от онова време?

В книгите, приятелю, в книгите, пък и в Уикипедия вече има доста информация по въпроса. Пусни една търсачка и ще видиш колко са много сайтовете посветени на БНА от онова време и извън Уикипедия, няма смисъл да давам линкове към всички. А заглавия на книги веднага ще ти препоръчам: ”Българските ВВС и Студената война” на Иван Бориславов; „Двадесети век - българска авиация” - „Триумфи и катастрофи” и ”Сбогом или приятни сънища” на Цветан Цаков; ”Жажда за небе/Дневникът на един зам.” на о.р. полк. Стоян Петров; „Инженерно-авиационната служба на военната авиация в България" на авторски колектив от "Еър Груп 2000"; ”Летешки преживелици” на о.р. ген. Тодор Трифонов; ”Моят живот в авиацията” на о.р. ген. Захари Захариев; "Аз и МиГ-23" на о.р. полк. Владимир Памроров; ”Пътека в небето” на о.р. полк. Тома Ковачев (за него не съм сигурен дали не стана генерал преди да се пенсоинира).

Май не е като да няма къде човек да намери информация, стига да иска да го направи!

Чудесно би било според мен да видим и уточненията, кое за съответните модели не е вярно и т.н.

Няма смисъл да се описва всичко наново. Повечето "уточнения" са тук.

Предполагам вече е ясно кое е смешното и обидното. Не се сърдете, но нямаше как поредната некомпетентна писаница на тема Българска авиация да остане незабелязана и некоментирана от знаещите по въпроса. И без това децата ни четат достатъчно цинизми в популярната преса!!!

П.С. Отново държа да се извиня за по-твърдия тон, но ситуацията го наложи. Поздрави!!!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами то си се вижда, какво е обзорното на статията. Не бих я нарекъ, нито цинизъм, нито некомпетента. Естествено, че тя може да се допълни, нали затова такива неща се пишат и публикуват, но според мен острота в това нещо няма място. Статията е достатъчна база за допълване или уточняване от хората, които несъмнено знаят повече.

От написаното ми се вижда, че ти си се подразнил по-скоро от "политическата страна" на статията. Тя не е черпена от вестник "Демокрация", което полудолнопробно издание просто няма защо да споменаваме дори в нашите разговори.

Независимо обаче дали това ни звучи приятно или не, политиката на БКП е точно каквато я описва автора (който впрочем много обективно показва дивите извхвърляния веднага след 44-та и по-късния прогрес в развитието на авиацията). Полк. Стоян Стоянов, майката на Списаревски, лишена от пенсия заради "фашистики прояви на сина си" (не е достатъчно известен този аспект на историята ни, не на последно място, защото не я гледаме спокойно), както и много български офицери, чиято единствена вина е била, че са постъпили в армията преди 1944 год. добре знаят на собствен гръб какво е представлявало това.

Хубаво, махнали немската техника - естествено, тя и бързо остарява морално в следвоенното развитие, но наистина, както Фружин посочва, можеха поне да оставят нещо за музеите. Ама не - те наистина са мислели, че светът почва с тях. Каквъв вестник Демокрация има общо с такава оценка?!

Това може да не звучи приятно, но такива наистина са фактите. В това няма нищо "политическо", което да ни дразни, това е станало преди 60 години и то си е чиста история.

Допълненията, критиката по същество, новите технически и професионални сведения са нещо, което, сигурен съм, че ще е още по-ценно когато бъде дадено обективно и без излишни емоции. Всеки, който пише за това би трябвало да бъде приветстван, а когато има критика, не е нужно тя да е с такава наистина незаслужена острота.

Аз лично бих се радвал на всяко уточнение или допълнение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Освен в единственото редче, в което полунашега споменах вестник "Демокрация", никъде другаде не съм засягал темата политика. За Димитър Списаревски и Соян Стоянов, както и за Петър Манолев и много други царски офицери нещата са точно както ги описваш и аз съм последният човек който ще оспори това. Ако не си ги чел бих ти препоръчал още книгите: "Списаревски-Повест за живата торпила" и "Въздушните асове на България" от Любен Овчаров; ”Капитан Димитър Списаревски, Летец изтребител”, живата торпила - живот и гибел от авторски колектив на "Еър Груп 2000"; ”…И войната се отвори”, очерк за летеца изтребител Петър Манолев на Силвия Желева.

Тук обаче става въпрос за друго - каквото повикало, такова се обадило. Историята не може и никога не трябва да се гледа едностранчиво. Както баща ми казва, дори точно тогава да си бил точно там, пак е много вероятно голяма част от събитията да са станали в страни и дори зад полезрението ти. Какво излиза от "обективните" думи на Фружин - бедната Съветска страна нямала пари за нови самолети, затова в България сме летяли на машини със "съмнителни качества", които на всичко отгоре са на 100% с крадени технологии. Ми те по тая логика американските и английски машини също са със съмнителни качества (нали уж от там били откраднати съветските). Сега разбирам, благодарение на тази гениална статия, защо "Студената война" не можа да стане "гореща" - много просто, от двете страни на "желязната завеса" бяха струпани хиляди тонове техника със съмнителни качества, че кой политик ще посмее да я използва с риск да се изложи!!!

Когато обсъждаме как некадърното комунистическо ръководство докарало тези "невероятни боклуци и копия на американски самолети", не е ли в интерес на обективността да споменем как да речем в Германия лети де що американски "боклук" е произведен и колко немски пилоти загиват в "изключително успешния" F-104, който Чичо Сам, виждайки как за нищо не става, маха от въоръжение и пробутва на по-малките си братя. Да не забравяме, че и до днес няй-голямата база на САЩ, извън пределите на страната, е точно в Германия. Защо "обективният и обзорен" Фружин не пише за французите, които с години се разписвали в полицията заради доноси от съседи и "приятели", че изповядват леви убеждения? Защо не пише за американската армия, където само допреди трийсетина години чернокожите военнослужещи не са били допускани да се хранят и спят наравно с белите си колеги?

Не обичам политиката и нито симпатизирам, нито членувам в партии или политически организации и движения. Обичам обаче истината и историята, и мразя да бъда кон с капаци! Нещата никога не са само черни и бели! Или по-добре да кажем сини или червени! Май само малките деца, крайните фанатици и болните хора ги виждат такива! И тук си много прав - важна е истината, а не емоцията!!!

Ако пък коментираме думите на Фружин, според които Втората Световна Война се нареждала сред най-кръвопролитните събития в човешката история, нещата стават съвсем смешни. Че кое е това друго толкова кръвопролитно събитие, което може да се сравнява с нея?!?!?!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Почвам отзад напред - че какво смешно има в първото изречение на статията? ВСВ е много кръвопролитна, но не е единствената такава, т.е. тя си е едно от най- ...

За нивото на технологиите и т.н. - мисля, че Фружин достатъчно казва и за негативните, и за положителните страни, хвали в достатъчно обективна степен и СУ-25, и МиГ 29, и Су-22, и МиГ 21. За това какво представляват МиГ 17 и 19 нямам становище, но не виждам тенденциозност.

Вярно е за Ф104, the widowmakers и печалната им слава в Бундесвера; би могло и да се оспори някоя оценка за ниските или не ниските качества на този или онзи модел от посочените в статията. Това вече си е разговор по същество, който би довел до това четящите да узнаят все повече и повече. Не е повод за лични критики, никой никъде не претендира статията да е "гениална". Тя просто е обзор на българските ВВС, такива, каквито авторът ги е намерил и ги е видял в източниците си.

Всяко допълнение би било само плюс.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В спора се ражда истината, но тук иде реч за друго.

Това е като да обвиняваш професор в дадена научна сфера, че е писал "двойка" на слабо подготвен студент. :smokeing::smokeing::smokeing:

Може да звучи изключително нескромно, не съм професор, а прост докторант по "Авиационна техника и технологии", който в същото време работи и лети в авиацията, но за мен другаря Фружин е нищо повече от слабо подготвен студент!!! :crazy_pilot::crazy_pilot::crazy_pilot:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ето това е добра новина! :) Но тук ние сме нещо повече от читатели, защото можем активно да формулираме критика, но все пак по-малко от екзаменатори, изпитващи автора. В този смисъл възражението ми е не срещу оценяването, а срещу начина на формулирането му. Статията е обзорна, разглежда сериозен период в относително кратък текст, при това има обобщаващ посочените линкове характер.

В този смисъл евентуалната техническа неточност или грешка заслужава компетента корекция, но не и лична атака. Това имам предвид.

Като гледам, статията не прави подробен коментар на техническите характеристики на отделните самолети. Тя е по-скоро общоисторическа, отколкото техническа.

Балансирана е и обективно сочи негативните и позитивни страни на процеса, според нея. Например: "МиГ-15. Това е самолет произведен по съвсем друг начин, със стреловидно крило по германска идея, с английски двигател произведен без лиценз този самолет един от най добрите на света въобще за това време."

или

"В СССР където разглеждат нашата армия като подразделение на съветската, и правят всичко възможно да я подпомогнат, самолетите се подаряват или продават на приятелски цени, оказва се и всякаква друга помощ."

Оттук се отваря вратата за уточнения и корекции и обмен на мнения. Чудесно е, че компетентен човек като тебе може да ги предложи.

:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Още в първия си коментар похвалих автора за старанието и уточних, че държа на градивната и целенасочена критика. В един друг коментар, когато спорът се поразвихри, написах "каквото повикало, такова се обадило". За мен статията е тенденциозна и едностранчиво необективна и като такава я критикувам. Не е издържана нито технически, нито исторически, нито дори граматически. Не мога да ръкопляскам на слаб труд - съжалявам! А ако трябва да давам насоки за промяна и коригиране на неточностите, честно казано работата ще е повече, отколкото ако напиша съвсем нова статия по темата. Сега обаче пиша нещо доста по-мащабно и като го завърша може да "отговоря" на другаря Фружин :crazy_pilot::crazy_pilot::crazy_pilot: .

Като е обзорна статията защо не прочетох в нея сравнение на сегашното и предишното дередже на военната ни авиация. Ей хора, разберете веднъж завинаги: НИЕ ИМАХМЕ ГОЛЯМА И БОЕГОТОВА АВИАЦИЯ!!! А сега имаме спомени и нарязани МиГ-ове, за които другарят Фружин или не знае или не иска да напише! Да, защо не написа колко машини бяха безпощадно нарязани за жълти стотинки през последните 3 месеца?! А причината е една - бяха руско производство :bigwink::bigwink::bigwink: !!!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

E, сигурен съм, че едно конспективно посочване на несъгласията в удобен за тебе момент ще допринесе много.

(Историческата част ми се струва издържана, сега вече за техническата - макар, че те са неизбежно преплетени, просто нямам компетентност.)

Доколкото аз разбрах, статията засяга периода до 1990 г. поради което не се и занимава с днешните дивотии, които заслужават отделна статия, но се страхувам, че тя ще изглежда твърде тъмна....

Защото наистина, без да съм специалист, чисто като гражданин и аз не разбирам защо е нужно унищожаването на технкиа, която още може да служи. Разбирам да бяха някакви бракми, ами това са годни за използване машини.

Тук ще се съглася на 100%, както и с факта, че сме имали голяма и боеготова авиация. /и не само авиация, ами и армия; тя имаше някои съществени кусури /то кое ли ги няма/, но си беше сериозна структура и това се усещаше много осезателно/

Според мен това не се оспорва в статията.

:):bg:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това на заден план е резултат от сервилното антибългарско управление на прекрасната ни страна през последните години!!! Снимките са от североизточната част на летище Граф Игнатиево.

А ето и от Доброславци:

DSC01840.JPG

... и Долна Митрополия:

002540337.jpg

002540336.jpg

002540338.jpg

002540339.jpg

002540340.jpg

002540346.jpg

002540347.jpg

002540348.jpg

002540349.jpg

002540350.jpg

002540356.jpg

002540357.jpg

002540358.jpg

Дано повече хора ги видят и осъзнаят най-после в каква държава живеем. Голяма част от машините бяха с огромен остатъчен ресурс, но това не попречи да бъдат безмилостно нарязани, само защото са сделани в СССР!!! А май Фружин пишеше, че комунистите режели самолети... :!!!: :!!!: :!!!:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Уф-ф-ф!!!

Те че комунистите са унищожили месершмитите и са ги дали на Тито то друг въпрос... ама сега! По ДОВСЕ имаме право на 235 самолета, нали тъй? За какъв дявол унищожиха годните? Хайде старите ясно, сега няма с МиГ 17 да щурмуваме, ама гледам 21-ци...

Толкоз ли не можаха да ги оставят, докат дойдат новите?

Какво е обяснението на туй нещо..... Как така?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Като добавим към нарязаните и все още режещите се 21-ци МиГ-23 и Су-22 нещата стават направо трагични. И докато унищожените МиГ-21 бяха от излезли от въоръжение по-стари модификации на самолета, то сред 23-ките и "големите Су-та" имаше доста машини с възможност за още живот и експлоатация. На учението в "Графа" тази седмица англичаните дойдоха с машини, част от които имаха наработка от по над 8 000 часа във въздуха. Ние нарязахме самолети с по 300 часа нальот ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

Друг е въпросът, че да се режат самолети за жълти стотинки, вместо да се предоставят за статични експонати в музеи, градове и села (както много хора бяха пожелали) си е поредната безхаберна гавра с историята.

П.С. Понякога наистина се гордея с нашите държавници...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Като добавим към нарязаните и все още режещите се 21-ци МиГ-23 и Су-22 (чудесни самолети, в които имаше още много живот) нещата стават направо трагични. На учението в "Графа" тази седмица англичаните дойдоха с машини, част от които имаха наработка от по над 8 000 часа във въздуха. Ние нарязахме самолети с по 300 часа нальот ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

П.С. Понякога наистина се гордея с нашите държавници...

E..х му мамата, мислех, че СУ-22 остават! Хубаво, че сме поне в НАТО, че тия щяха да ни оставят по бели гащи.... Дълъг разговор е това за наште държавници.....

Добре, че не се очакват резки смени на обстановката в региона, че тогава ще има да ги търсят и да ги сглобяват от металоломите ...... Като гледах СКЪДовете, как дисциплинирано и делово ги караха да ги режат, си рекох и аз като шопите не знам аз как е, ама и така не е .

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Мене не ми се коментира.Много добре знам в каква държава живееме,държоава управлявана от мизерници и предатели.Да предатели са щом унищожават всичко Българско.Положението за ВВС става зле и се подобрява малко.От 11 хеликоптера във поделение "Чайка",Варна само два могат да се вдигнат...другите събират прах и паижини...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Специално вертолетните бази не ги мисли. На "Крумово" освен, че Ми-17 и Ми-24 продължават да летят и евентуално ще бъдат модернизирани, летят и новите Bell-206, a от края на миналата година и съвсем новите :smokeing:"Кугари". От френските машини до сега дойдоха 4, като поетапно до края на 2008 година ще станат общо 12. В "Чайка" пък през 2009 ще дойдат първите от общо 6 вертолета "Пантер". И 18-те машини са френско производство и вече са платени, така че вертолетна авиация ще имаме твърдо.

Същото се отнася и за транспортната. До края на тази година в 16-та транспортна авиобаза се очаква да пристигне първият от чисто новите самиолети C-27 "Спартан".

Въпросителните остават само за бойната авиация. За сега Су-25, МиГ-21 и МиГ-29 твърдо са на линия, но все още дори не е обявен дълго коментирания конкурс за нов многоцелеви самолет. И тук обаче има светлинка в тунела, защото Су-25 и МиГ-29, след направените ремонти, при добра политическа воля ще могат да летят поне до 2015 година. И то не говорим за един или два самолета!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

АБе то че ще я оправят ще я оправят...бавно ама ще стане...ще е смешно ние като първата държава използвала самолетите в бойни действия да нямама такива.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Модератор Военно дело

Байко, България имаше многобройна и дабре подготвена авиация не за друго, а защото се готвеше да освобождава от империалистическото робство целия свят. Днес нямаме тези цели и съответно армията се свива. В тези бедни години на тежка икономическа криза наистина ще е престъпление да се поддържа голяма армия за сметка на здравеопазване, образование и пенсиите на възрастните хора. Има една такава поговорка- "гащи няма гайда иска", на какво отгоре да я имаме тази армия, когато страната умира раздирана от политически конфликти, бандитски групировки, когато циганската престъпност залива всички кътчета на родината ни, трактористи наричат българите "нация от изроди" и открито проповядват панислямистки идеи, когато пенсионерите и болните умират поради липса на грижи, когато неграмотните стават все повече и повече- ТОЧНО сега ли е момента да искаме стотици самолети и хиляди танкове.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Брей, ти къде живееш, бе човек. Да не си някъде в Щатите или Мозамбик и да научаваш разни нещица за България от "независимата" и "безпристрастна" CNN? Давам ти въпрос за домашно - колко пари постъпиха в страната ни само от евро-фондове през последните две години, колко е бюджетния излишък в България за 2006 година, колко се прогнозира да бъде тази, колко фирми средно има всеки член на българския парламент и колко пъти през последните 10 години се е "подменял" автопарка на същите тия "бедни" хорица, чието лого е за съединението, дето правело силата?!?!?!?

П.С. Давай да закриваме и армия и полиция, и да си мислим, че имаме държава?

П.П.С. Чудно ми е, на колко години си , бе приятелю, дали имаш 18?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В известна степен Фружин е прав, че през 90-тте години армиите изпаднаха в едно състояние, което според мен може да се определи като "необходимост от модернизация". Това за мен е безспорно и се доказа от грандиозния провал на Ирак през 1991 год., когато 200 000 сразиха 4 000 000 за дни. Това е преход към армии от нов тип, които са по-малки и по-технологично наситени. Дори страни като Китай намалят армиите си. Нещо повече, през 80-тте тези идеи са намерили място в ръководствто на социалистичекста БНА, както свидетелства не кой-да е, а тогавашния началник на Генералния щаб ген.полк. Семерджиев в спомените си.

Западът прави това през 80-тте, ние се готвим за него оттогава. Налага се да го направим през ужасното време на 90-тте, и.... го правим чак от 1997 год. насам.

Проблемът обаче е, че след съкращаването, унищожаването и т.н. трябва да има един нов етап, който не идва...... И тук вече прав е Байко. Не идва, защото намалянето на армията върви ръка за ръка с краденето!

По-сетнешния началник на Генщаба генерал Колев в едно интервю просто и ясно каза: "Ми аз така и не разбрах къде отидоха парите от редукцията на армията...."

Да не говорим, че самата редукция според моето лаическо мнение на български гражданин мина всякакви граници.

Апелирам обаче за повече търпимост. Всички участници в тази дискусия като българи са заинтересовани от нея, не е нужно да са атакуваме лично.

Байко, БНА беше организация с други цели, военната политика на държавата беше друга. По един съветски рефлеск наистина за въоръжаване се хвръляше много, и то ако беше за това, пак добре, ами що пари отиваха за строежи на ДНА-та (Дом на народната армия, едни такива големи сгради като малки НДК-та за непосветените) или за разни синекурни шкембелии, които във всеки строй като надушат парата и летят неспасяемо към съответната структура. Тя си имаше и кусурите и плюсовете БНА, но времето е друго.

Не виждам Фружин да подкрепя "голямото унищожение", а по-скоро да визира първият му етап.

:)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Това, че армията изисква големи разходи не е причина да я орежем отвсякъде. Нямало пари и давай да свиваме армията и да режем танковете. То по тая логика направо може да разпуснем и всички чиновници и да станем част от някоя съседна държава - така ше излезе най-евтино.

Сега съгласен съм на по-малка, но по-боеспособна армия, но от какъв зор унищожават и бойната техника. Танковете и артилерията май най-много пострадаха. В авиацията още има машини, които летят но могат ли те пълноценно да гарантират защита по въздух на държавата, особено след като се закриват авиобази като тази в Доброславци.

А това с рязането на СУ-тата си е чисто престъпление, направо умът ми не го побира.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Пари, пари, пари, използват възможността да крадат от всяко нещо..... То морално остарялата техника не ти трябва, тя създава илюзия за потенциал, но дали пък всичко трябва да се изпонареже в конкретната обстановка...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Нека бъдем чести, това съм го казвал и пак ще го повторя-армията беше натоварена с голям брой стара техника. Събитията в залива през 1991 показаха че това е безсмислено. Нещо повече в България се усещът накъде духа вятърът още през 80 те и здраво наблягат на авиацията (не на танковете както по рано). Взети са голям брой самолети, и то модерни (с изключение на МиГ-21 бис). Самият Атанас Семерджиев казва в своята книга че по планове до 1995 е трябвало да се закупят още МиГ-29 и да има редуциране. Логично ми се струва че се е планирало към средата на 90 те, българската авиация да е по малобройна, но по модерна. За съжаление последвалите събития объркаха всичко. Примерно МиГ-29 дълго време е нелетящ самолет, при положение че е внесен през 1989/90 първите стрелби са извършени едва през 1996 (така съм чел), което означава че макар и модерен той е без бойна стойност.

Това че в армията (а и в държавата) се краде е ноторно прието, когато се говори за каквито и да било разходи за армията задължително се подразбира че част от парите ще бъдат откраднати.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...