Какво е точното пресъздаване на особеностите на пространствено-времевите теории Специална и Обща теория на относителността посредством хиперизмерен (над-триизмерен) пространствен подход? Има ли място подобен подход по отношение на квантовата механика?

[Станислав Янков]

Понеже досега обсъждах въпроса с повече от три пространствени измерения на място, фокусирано главно над повечето измерения в суперструнната теория - отварям конкретна тема по въпроса с пространствената хиперизмерност (над-триизмерност) най-общо, без фокус над някаква конкретна концепция, с възможност за обсъждане на концепции с повече от три пространствени измерения и най-общо, и в конкретика. Концепции както пространствено-времеви (СТО, ОТО, Калуца-Клайн, суперструни, примки, туистори), така и по-различни (където всички измерения са само пространствени, а времето е просто параметър, който по някакъв начин следва от пространствената хиперизмерност на реалността).

[insighting]

За митичните частици може да прочетете Dreams of a Final Theory на Steven Weinberg.

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, insighting said:

За митичните частици може да прочетете Dreams of a Final Theory на Steven Weinberg.

Да, това е добро, благодаря! Аз съм си го изтеглил на PDF и отвреме-навреме прочитам по някой следващ пасаж (за съжаление подобни ценни книги са много на брой, някои от тях са и доста обемисти, времето ми е малко и просто не насмогвам да изчета бързо всичко, като тук въобще не става дума да го разбирам ясно още от първото прочитане  ).

Иначе, аз лично имам предвид нещо далече не чак толкова амбициозно, за разлика от намирането на единна теория на реалността, макар да няма проблем с дискутирането и на този въпрос (засягането му е неизбежно, доколкото по-доброто разбиране и на акцентираната тук тематика също е тясно свързано с разрешаването на този проблем). За момента имам предвид доста по-скромното пре-интерпретиране на пространствено-времевите Специална и Обща теория на относителността в алтернативна (еквивалентна) форма с изцяло пространствени измерения. На този етап това не значи търсене на единния подход към реалността, още по-малко пък значи отричане на доказаната правота на СТО и ОТО, а цели просто намиране на чисто пространствени хипер-измерни (над-триизмелни) аналози на всичко, което е вече потвърдено от пространствено-времевите теории СТО и ОТО. Алтернативен равностоен начин на представяне на нещата, който да позволява "поглед от различен ъгъл" и сравнение на резултатите между пространствено-времевите СТО/ОТО и  алтернативната изцяло пространствена концепция. Вече съм напълно убеден, че подобно пре-интерпретиране е възможно, няма нерешими пречки, аз не съм най-подходящия да го направя (знанията ми са доста ограничени), но докато липсват по-грамотни от мен желаещи да се захванат с това - ще съм аз, леко-полеко и малко-помалко.

И както вече е споменато в заглавието - дискутирането тук на всички други концепции с три, с повече или с по-малко измерения е добре дошло. Само търсенето на съчетанията на потвърдени неща между разнородни концепции може да разшири кръгозора и разбиранията.

Редактирано Август 8 от Станислав Янков

[gmladenov]

Преди 9 часа, Станислав Янков said:

Какво е точното пресъздаване ...

Отговор: три-измерно Евклидово пространство с независим параметър време. 

[Станислав Янков]

Преди 13 минути, gmladenov said:

Отговор: три-измерно Евклидово пространство с независим параметър време. 

Само три измерения (без значение, дали четвъртото измерение е или не е пространствено) не стигат за пълноценно обяснение на релативистките ефекти. Пак става, но ще трябва изцяло да се разчита на постулати (както е било, докато Айнщайн и останалите все още не са харесвали геометричния подход на Минковски). Пълноценно геометрично обяснение, където свободно и резултатно се ползва диференциална геометрия, е по-завършено и цялостно от класически електромагнитен подход само с постулати, въпреки наличието на времево (непространствено) измерение при Минковски.

Редактирано Август 8 от Станислав Янков

[gmladenov]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Само три измерения (без значение, дали четвъртото измерение е или не е пространствено) не стигат за пълноценно обяснение на релативистките ефекти. 

Напротив, дават чудесно обяснение ... стига да гледаш правилно на нещата. 

[Станислав Янков]

Преди 26 минути, gmladenov said:

Напротив, дават чудесно обяснение ... стига да гледаш правилно на нещата. 

Имаш един автомобил и коефициент на въздушно съпротивление, получен по експериментален път. Кога обяснението е по-добро? Когато само постулираш, че коефициентът на въздушно съпротивление на дадения автомобил е еди какъв си, понеже така си го измерил, или и когато дадеш някакво обяснение, че се дължи на формата и обтекаемостта на автомобила (геометричното обяснение на Минковски)? Да, все още не е оная прецизност, която се употребява в изпитанията в тунелите на болиди от Формула 1, състезателни лодки, самолети, ракети (все още неоткритата квантова гравитация), но е много по-ясно и детайлно от простото постулиране.

Редактирано Август 8 от Станислав Янков

[insighting]

Преди 21 часа, Станислав Янков said:

Иначе, аз лично имам предвид нещо далече не чак толкова амбициозно

Ето ви случка, обяснете подхода към реалността:

Двама приятели решили в почивните дни да отидат на вилата, собственост на близки роднини. За целта си взели мезе и кенчета бира. На сутринта след запоя единият от тях решил да се поразтъпче навън и тръгнал да обикаля местността. 

В това време се появила мечка насреща му. Той се уплашил и хукнал да бяга към вилата. Обаче се препънал и паднал, забил лицето си в кална локва. 

Мечката го подминала, не успяла да спре навреме и нахълтала право през отворената врата на вилата. 

Падналият младеж се окопитил, изправил се, затичал към вилата и силно траснал вратата. Подпрял я отвън с тежък камък и викнал на приятеля си вътре:

- Мой френд, съдери кожата на тази мечка, а аз отивам да хвана следващата...

 

Представете си сега същата случка в друга реалност, само че с близнаци. Влизайки във вилата, мечката се стъписва, виждайки другия близнак и изпада в стрес.

 

Обяснете защо се е получило така?

[Станислав Янков]

Преди 2 минути, insighting said:

Обяснете защо се е получило така?

Случва се така заради другата реалност! Щом второто се случва в друга реалност, вероятността да е точно същото като в първата реалност граничи с нулата (няма момент във Вселената, който напълно да съвпада с произволен друг момент във Вселената, независимо колко много си приличат на пръв поглед двата), затова трябва да има някакви разлики. Разликите в другата реалност са близнаците, стъписването и изпадането в стрес на мечката. 

Иначе, досега съм изградил у себе си представата за реалността, че искаме или не искаме - всичко, което считаме за "реалност" е продукт на нашите сетива и мозъчни процеси. Изцяло въображаем, мисловен продукт! Ако бяхме камък, за нас просто нямаше да съществува никаква реалност - камъкът не разполага с никакви сетива и мозъчни процеси, чрез които да регистрира каквото и да било и затова за него не съществува никаква "реалност". Ако е на върха на някакво възвишение и се търколи надолу - няма да разбере за нищо от всичко това, даже и да се натроши на части на дъното (макар ние отстрани да наблюдаваме и регистрираме всичкото това търкаляне благодарение на нашите сетива и мозъчни процеси). Обаче при други сетива и мозъчни процеси "реалността" пак щеше да бъде много по-различна от нашата (и от тази на камъка - практически несъществуваща). Всичко това означава, че не може да се достигне (разбере) "пълната реалност", ако въобще съществува такова нещо (например, ако "реалността" не е нещо като "сгъстяване" на голяма "маса" подсъзнания - неосъзнавани психични процеси със свързани, работещи в синхрон "честоти на трептене").

[insighting]

Представете си, че сте необработен изумруд. Каква ще бъде вашата реалност?

[Станислав Янков]

Преди 29 минути, insighting said:

Представете си, че сте необработен изумруд. Каква ще бъде вашата реалност?

Обработен или необработен - няма да има такава. Малко по-различно ще е обаче с автономна (добре - полу-автономна...) кола със скъпа видеокарта с изкуствен интелект... Мисля, че е ясно - за регистрирането поне на нещо подобно на реалност трябват изчислително устройство (анализиращ, сравняващ апарат) и сензори (нервна/сетивна система), били всички те механични или органични...

Редактирано Август 9 от Станислав Янков

[insighting]

В "Книга на мъртвите" може да прочетете за скрижалите. Там пък е съвсем друга реалност.

[Станислав Янков]

Преди 7 минути, insighting said:

В "Книга на мъртвите" може да прочетете за скрижалите. Там пък е съвсем друга реалност.

Да, но пък при физиката основните играчи са пространството и времето и когато се открие повече за закономерностите, свързани с тях - могат да се получат някои интересни научни обяснения на едни, други или трети религиозни текстове от далечното, по-близкото минало или настоящето (разни НЛО- и въобще извънземни култове и други подобни). Много допълнителни перспективи може да открие наличието на допълнителни над трите общоприети за момента пространствени измерения и много интересният момент, който беше отбелязан от Скенер още в предната тема за измеренията е този, че колкото и пространствени измерения да приемем за налични, винаги към тях можем да добавим и едно времево измерение. Тази особеност е взета под внимание в разработките на Роб ван Линден, които включват и фрактален елемент във връзка с измеренията:

relativitysimplified-rfjvl.pdf

[insighting]

Знанието за изумрудените скрижали изисква време за асимилиране. Тъй като се интересувате от пространствата, може да прочетете за аурата на България. Там ще узнаете колко точно са измеренията...

[Станислав Янков]

Преди 38 минути, insighting said:

Знанието за изумрудените скрижали изисква време за асимилиране. Тъй като се интересувате от пространствата, може да прочетете за аурата на България. Там ще узнаете колко точно са измеренията...

Лошото при всички митологични и религиозни предания (писмени, устни, художествени) е това, че представят едни и същи неща (дълбоки "вътрешни", подсъзнателни процеси, изложени по някакъв начин на "външно", съзнателно равнище) по различен, специфичен, собствен начин - всяко подобно течение (когато не говорим за откровени шарлатании и манипулации) си има собствени понятия и тълкувания, което прави едни и същи неща в същността почти или напълно неразпознаваеми.

По-добре е вместо определени териториални образувания с прилежащите им индивиди и други особености (България или която и да била друга държава), да се види какво се казва за планетата, Слънцето, галактиката, различни космически образувания (твърде често съм срещал да се споменават, по всякакви начини, Орион, Сириус, Пляди, Мрежа и други подобни) и да се види, как това се съчетава с общоприетата наука. Аз обаче за момента съм се ограничил само до научната област, защото и там нещата са страшно много, едновременно и страшно сложни и определено не може да стигне един човешки живот да се изучи абсолютно всичко, даже ако то беше максимално-достъпно (а множество научни детайли не само не са максимално-достъпни, ами даже са и усърдно крити - разни конструкции на чипове, технологии, материали, какво ли не).

[insighting]

Преди 41 минути, Станислав Янков said:

Аз обаче за момента съм се ограничил само до научната област, защото и там нещата са страшно много, едновременно и страшно сложни и определено не може да стигне един човешки живот да се изучи абсолютно всичко

Тогава се връщаме на струнната теория и виждаме как изглежда в бъдещето.

 

[scaner]

Преди 2 часа, insighting said:

Знанието за изумрудените скрижали изисква време за асимилиране. Тъй като се интересувате от пространствата, може да прочетете за аурата на България. Там ще узнаете колко точно са измеренията...

Там понятията "измерение" и "пространство" имат коренно различен смисъл  Безполезни са за нашата дискусия.

[Станислав Янков]

Преди 1 час, insighting said:

Тогава се връщаме на струнната теория и виждаме как изглежда в бъдещето.

За съжаление струнната теория все още не е потвърдена, макар да съдържа много полезни и находчиви моменти, които въобще не са лишени от смисъл. От малкото, което съм разбрал засега, нуждата да се приложи супер-симетрия (от тук и името СУПЕРструнна теория), за да се формулира по-добре (математически) теорията води до прогнозирането на супер-частици с маси, много над масата на най-тежката частица от актуалния стандартен модел (топ-кварка). Няма нужда да се уточнява, че досега такива частици не са открити, а и откриването им ще изисква ускорители с невероятни за днешните ни възможности мощности. Някои други прогнози и очаквания на суперструнната-теория също са се провалили.

[Станислав Янков]

Грешка! По-късно ще поставя това, което пиша в момента. Натиснах областта за споделянето преди да е готово, извинявам се!

Редактирано Август 11 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Какво пише Роб ван Линден в материала си с опростено представяне на Евклидовата относителност на

https://euclideanrelativity.com/pdf/relativitysimplified-rfjvl.pdf

"Относителността винаги е била преподавана с помощта на така наречената геометрия на Минковски, където времевото измерение е значително разграничено от пространствените измерения. Възможно е обаче относителността да се опише с помощта на по-позната евклидова геометрия, където времевите и пространствените измерения са по същество идентични по природа."

"Относителността е обяснена лесно в описанието по-долу, което предоставя прости и интуитивни обяснения за редица релативистични ефекти."

Този цитат съвсем ясно изразява претенцията на Евклидовата относителност, да представя релативистките ефекти по по-интуитивен и достъпен начин в сравнение с пространствено-времевия подход на Минковски. Дали обаче това е така и в действителност? Да проверим това със следващ цитат от материала, който показва, как според автора се постига вече посочената претенция на Евклидовата относителност:

"Първо, обяснява се концепцията за скорост в 2, 3 и 4 измерения, като същевременно се въвежда понятието за скорост във времевото измерение. След това това се използва, за да се покажат механизмите зад релативистичното забавяне на времето и свиване на дължината."

"2. Пространствена скорост и скорост във времето

Измерваме скоростта, като разделим изминато разстояние на времетраене. Пътувайки един метър за две секунди, нашата скорост е 1/2 м/с. Ако наречем времетраенето (секундите) „дължина“ в измерението време, ние осъзнаваме, че скоростта всъщност е деление на изминатото разстояние в пространствено измерение на изминатото разстояние във времевото измерение. Делението на изминатото разстояние в две пространствени измерения, да речем измерение номер 1 (ширина) и измерение номер 3 (височина), за нас води просто до „безразмерно“ и по-скоро безсмислено число. За стареца, чийто размер се е свил и живее в Равнината, обаче, това деление представлява пространствена скорост в неговия двуизмерен свят, защото измерение 3 е неговото времево измерение. Това означава, че позицията на цялата му двуизмерна среда трябва да се променя в това трето измерение, в противен случай нямаше да има нищо, с което да се дели изместването в неговото пространствено измерение номер 1. С други думи, той ще може да го измери като скорост само ако неговата Плоскост се движи като цяло в третото измерение. Това изместване в третото измерение ни изглежда като пространствена скорост, но човекът, който се е свил, не може да го види като пространствена скорост, защото не е в състояние да види това трето измерение като пространствено измерение. За него това интуитивно се усеща като напредък в неговото времево измерение.

Нашето интуитивно усещано „движение във времето“ всъщност е подобно. Нашата 3D среда очевидно се движи като цяло и в нашето времево измерение. И това му позволява да измерва скорости в нашия 3D пространствен свят. Така че, дори и да не измерваме никаква скорост на обекти в нашата пространствена среда, например ако всичко около нас стои неподвижно, тази пространствена среда все още има скорост във времевото измерение. Но как можем да изразим тази скорост във времевото измерение като деление на изминатите разстояния в две различни измерения? Секунди в секунда нямат смисъл, защото това всъщност използва едно и също измерение два пъти и просто ще доведе до „1“. И ние нямаме изминато пространствено разстояние, което би могло да се използва за измерване на тази скорост по някакъв начин.

За човека, който е пораснал висок, след като е ял много питателната храна, отговорът е очевиден. За него първоначалното времево измерение се е превърнало в нормално пространствено измерение, а друго, 5-то измерение, е станало неговото ново времево измерение. Нашата скорост във времето се превръща в пространствена скорост в 4-измерното пространство на високия човек. Ако иска да изрази тази скорост в своето 4-измерно пространство, той разделя пространственото разстояние, изминато от времетраенето, от своето 5-то измерение. Така че, човекът, който е пораснал висок, нашето 4-измерно пространство-време е неговото 4-измерно пространство, докато той живее в 5-измерно пространство-време или „Хиперпространство“. За човека, който се е свил, нашето 3-измерно пространство е неговото 3-измерно пространство-време. Той живее в „Равнината“.

Какво тогава кара измерението на времето да ни изглежда като нещо различно от пространствено измерение? Това ще бъде обяснено в следващия раздел, като се покаже, че именно измерението на времето ни позволява да възприемаме скоростта. Не можете да направите това само с пространствени измерения."

Тук вече изглежда, че нещата всъщност не са точно така, както се претендира по-горе! Да, Евклидовата относителност е вярна! Тя е пълен аналог на концепцията на Минковски, двете концепции са тясно свързани една с друга, включително и графично, много лесно преливат една в друга (от едната могат да се получат особеностите на другата и обратно). Още повече - и двете концепции са пространствено-времеви по характер (съчетават пространствени с времеви координати). Да, обаче цялото това пълно подобие означава, че Евклидовата относителност е съвсем същата като подхода на Минковски и не по-малко сложна от подхода на Минковски, само е изложение на подхода на Минковски по малко по-различен начин. Нищо по-просто в сравнение с подхода на Минковски няма в Евклидовата относителност. Изглежда просто, само когато умишлено не се представят всички сложни детайли, именно за да се запази простотата. Даже хора, които са положили усилия да разберат по-детайлно подхода на Минковски, също се затрудняват да разберат логиката и смисъла на Евклидовата относителност (за онези, които дори и подхода на Минковски не владеят особено добре, трудностите с Евклидовата относителност са още по-големи)!

Предимства откъм простота на Евклидовата относителност спрямо подхода на Минковски няма. Изглежда по-просто само тогава, когато умишлено са спестени всички сложни детайли и различия, които неизбежно присъстват при Евклидовата относителност, бидейки тя напълно равностоен аналог на доста сложната концепция на Минковски. Няма обаче и друго нещо във всички досегашни разработки на Евклидовата относителност (тука всеки автор си има собствена версия на Евклидовата относителност и няма общоприет базов подход)! Няма ясно дефиниране и обясняване на четвъртото пространствено измерение, за което иначе редовно се споменава, че принципно трябва да го има, включително и в тук-цитирания материал на ван Линден!

Едно четвърто пространствено измерение трябва ясно да бъде изразено като ортогонална на всички останали координата W, ако останалите координати са XYZ (би било Х0 при означаване на четирите измерения като X0|X1|X2|X3 и Х1 при означаване като Х1|Х2|Х3|Х4). Такова нещо в Евклидовата относителност до момента няма. Различните подходи приравняват четвъртото пространствено измерение или със собственото време Тау, или с времето по принцип, както изглежда, че прави ван Линден (както и аз преди време, преди да развия концепцията си за наличието на координата W). Защото, какво в крайна сметка е "скоростта във времевото измерение", освен поредното завоалиране на опит времето да се обясни чрез време?! Каква е тая скорост във времето?! Каквото и да е - определено не е четвърто пространствено измерение! Нито е такова собственото време Тау...

Няма никакъв проблем реалността да се оценява през идеализирана четириизмерна декартова координатна система (за да се избегне това, при Общата теория на относителността се приема, че кривините на пространство-времето са някакъв вид "вътрешни", пространствено-времеви характеристики, извън чисто пространствените координати на модела), но точното пресъздаване налага включването на вектор на скоростта 1с, с която вселенската материя се движи през четиримерното пространство. След като има движение със скорост по едно направление - значи има и лоренцово скъсяване по посоката на това направление.

По този начин Евклидовата относителност получава ясно дефиниране на четвъртото пространствено измерение, което досега липсваше в обясненията, както липсва и в стандартния пространствено-времеви подход на Минковски (там времевото измерение няма нищо общо с пространствен характер, макар също да е измерение). Протяжността на Вселената по посоката на това направление също е много лесна за намиране. След като става дума за движение със скорост 1с - значи при покой в 3D-пространството хуz имаме максимално бърз темп на часовниците, който може да се минимализира до планковото време. След като скоростта 1с се получава от произведението (умножаването) на планковото време с планковата дължина - значи за неподвижен в 3D-пространството xyz наблюдател протяжността по направлението w ще бъде равна на планковата дължина.

И тук се показва още една слабост на досегашните обяснения чрез Евклидова относителност, за която ще напиша по-нататък, че този пост вече става твърде дълъг...

Редактирано Вторник в 07:23 от Станислав Янков

[insighting]

On 10.08.2025 г. at 10:25, scaner said:

Безполезни са за нашата дискусия

Не чак толкова, ако карате по паралела. Омръзнало ми е да чета суха материя, разчупете малко нещата.

 

P.S. Физиката е математика, а тя винаги е интересна. Резултатът с ябълките не е същият като този с купчините ориз. 

А само с теория нищо не се постига.

Редактирано Вторник в 08:54 от insighting

[Gravity]

Преди 6 минути, insighting said:

Не чак толкова, ако карате по паралела. Омръзнало ми е да чета суха материя, разчупете малко нещата.

Ако физиката не ти е интересна, не участвай в теми от подфорум физика.

[scaner]

Преди 11 минути, insighting said:

Не чак толкова, ако карате по паралела. Омръзнало ми е да чета суха материя, разчупете малко нещата.

Как да караме по "паралела"?

Точно това, че смисълът на нещата във физиката се определя от строги дефиниции позволява неработещи "паралели" да се отсвирват изначално. А вече, дали на някой му се струва суха материята, зависи от много неща, като интереса например. Не е сухост това, да се наричат нещата със собствените им имена. Нарича се дисциплина, и следването и е много полезно.

[Станислав Янков]

Преди 17 минути, insighting said:

Не чак толкова, ако карате по паралела. Омръзнало ми е да чета суха материя, разчупете малко нещата.

Лошото е, че за да има увереност, че не става дума за измислици - трябва нещата да са стриктни и проверими. Дори източни мъдреци, еврейски пророци и съвременни сензитиви (екстрасенси) са класирани в предпочитанията да бъдат следвани според това, колко точно познават (независимо минало, настояще или бъдеще). Ако искаме да не затънем в чисти измислици и небивалици - стриктността и проверката са неизбежни. Навсякъде! Само глупаците следват други глупаци...

[insighting]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

За човека, който е пораснал висок, след като е ял много питателната храна, отговорът е очевиден. За него първоначалното времево измерение се е превърнало в нормално пространствено измерение, а друго, 5-то измерение, е станало неговото ново времево измерение.

А ако е мелез, пораснал висок не от храната, а вследствие на особен ген?

Какво ще е неговото ново времево измерение според заболяването?

Редактирано Вторник в 09:07 от insighting