Какво е точното пресъздаване на особеностите на пространствено-времевите теории Специална и Обща теория на относителността посредством хиперизмерен (над-триизмерен) пространствен подход? Има ли място подобен подход по отношение на квантовата механика?

[Станислав Янков]

Преди 47 минути, scaner said:

може да спестиш малко време, четейки критиките на други

Противно на твоите и на Гравити представи - аз чета ВСИЧКО, адресирано до мен и особено внимателно чета нещата, които пишете двамата с Гравити, включително и когато не са адресирани до мен. Проблемът ми е, че физиката е НЕОБЯТНА, БУКВАЛНО, не е и никак лесна, а само от книгата на Пенроуз научих за термини и интерпретации, за които не бях чувал АБСОЛЮТНО НИЩО преди това и те са буквално стотици (гарантирано поне над 200 - започнах буквално от нулата преди няколко години, с първите ми изяви тук). Дори не мога да запомня голяма част от всички тези НАПЪЛНО НЕПОЗНАТИ доскоро за мен неща (не съм записващо устройство), камо ли пък лесно да разбера взаимовръзките между тях и нещата, които успях да понауча с времето, какво остава пък за взаимовръзките между всичките доскоро съвършено непознати за мен неща между тях самите (постоянно се оказва, че нещата не са точно така, както си мисля първоначално). Няма как да ви отговарям на двамата с Гравити на високото ниво, на което сте двамата, след като съм и още дълго ще остана далече от вашето ниво, освен това една част от коментарите написах днес сутринта, малко преди да тръгна за работа и друга част от коментарите (включително този, на който си отговорил сега) писах по време на работа, през малкото пролуки, през които успях да погледна малко по-внимателно написаното от вас (и от Шпага). Тълкувайте го с Гравити както си щете и ми вярвайте, ако щете, но - АЗ ЧЕТА ВСИЧКО, НАПИСАНО ОТ ВАС КЪМ МЕН И ГО ЧЕТА НАЙ-ВНИМАТЕЛНО, ДОКОЛКОТО МИ Е ВЪВ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ! Няма нужда да се държите така, все едно полагате сериозни усилия (а вие полагате такива, особено ти), пък аз въобще не ви отчитам, защото това НЕ Е ВЯРНО!

Сега по същество! Виж и следващите ми два коментара до теб, след този, на който си отговорил и ако прецениш - напиши нещо и по тях. След утре следват няколко почивни дни и ГАРАНТИРАНО ЩЕ ПРЕГЛЕДАМ (И ПРЕ-ПРЕГЛЕДАМ) ВСИЧКО НАПИСАНО НАЙ-ВНИМАТЕЛНО!

Въпросът не е в някакви мои увличания по новото, без да познавам особено добре (да не кажем - почти никак!) старото, а в това, че за да успея да изследвам моята мания (възможността за съставяне на физика без непространствени измерения), аз трябва да изградя някаква най-първична обща концепция, след което вече да има нещо първоначално, което да усъвършенствам и допълвам с все по-тънки и обработени детайли. Трябва ми първоначална, дори и най-груба и необработена база, каквато в момента все още нямам. СТО криво-ляво е вписано в това все още грубо образувание (със сигурност има все още много-много-много какво да се подобри, но поне вече има някаква, макар и много груба, основа, която по-нататъка да се допълва и усъвършенства), но ти самият отбелязваш, че все още нямам практически НИЩО относно ОТО и квантовата механика и това наистина е ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ! Няма смисъл да затъвам във всевъзможни все по-тънки детайли само в една област (примерно - СТО), докато не съм изградил поне нещо първоначално в останалите не по-малко важни области (ОТО и КМ).

Всичко това не значи, че не обръщам достатъчно внимание на критиките ви - ОБРЪЩАМ! Просто - не мога да отговоря на всичките най-различни детайли, които ми търсите, без все още да съм си съставил поне някаква първоначална концепция относно ОТО и КМ, поне в най-груби очертания, каквито вече има относно СТО. Не че не искам, че не уважавам усилията ви да пишете и обяснявате, а просто - НЕ МОГА ЗАСЕГА! Не знам достатъчно, за да успея да отговоря на всичко написано от вас така, както очаквате.

Благодаря за всички усилия и отговори, особено за вашите с Гравити и това е най-искрено!

[Кухулин]

Преди 5 часа, Станислав Янков said:

Няма смисъл да затъвам във всевъзможни все по-тънки детайли само в една област (примерно - СТО), докато не съм изградил поне нещо първоначално в останалите не по-малко важни области (ОТО и КМ).

Моят скромен опит от последните ми заигравки с темата показва, че няма никакъв смисъл да се анализират нещата, без в картината да се включи квантовата теория на полето. За да се получи максимално "разбиране" при влагането на някаква умствена енергия, трябва базата на КТМ да ти е пред лицето. Иначе човек рискува да получи грешно разбиране за нещата. При професионалистите този риск вероятно не е голям, обаче при любители като нас е много лесно човек да почне да си гради в главата някаква конструкция, която впоследствие да се окаже силно изкривена.

[Станислав Янков]

Преди 5 часа, Кухулин said:

Моят скромен опит от последните ми заигравки с темата показва, че няма никакъв смисъл да се анализират нещата, без в картината да се включи квантовата теория на полето. За да се получи максимално "разбиране" при влагането на някаква умствена енергия, трябва базата на КТМ да ти е пред лицето. Иначе човек рискува да получи грешно разбиране за нещата. При професионалистите този риск вероятно не е голям, обаче при любители като нас е много лесно човек да почне да си гради в главата някаква конструкция, която впоследствие да се окаже силно изкривена.

Имам някои първоначални допускания. Ако векторът на скоростта 1с е вертикално нагоре по координатата на измерение w, времето би имало стойност безкрайност, което може да се тълкува като регистрация на всичко (минало настояще и бъдеще) едновременно. За да може да има някакъв часовников темп (като максималният темп в покой, равен на планковото време - не може да съществува времеви отрязък, по-кратък от планковото време, само по-дълги), векторът на скоростта 1c не трябва да е вертикално нагоре, а много малко вдясно.

При преминаване на частица през два отвора се казва, че тя (нейната вълна на вероятността) интерферира със самата себе си. Не би ли могло да става дума за версии на частицата от околното ѝ (за съответния момент) минало и/или бъдеще и това да е нейния вълнови пакет?

Но, засега това е просто с нищо неподкрепена спекулация, която да проверявам с евентуално нарастване на знанията ми по квантова механика в бъдеще. Знанията ми, не само за КМ, ще нарастват постепенно заради вманиачаването ми по възможността за изграждане на физика без измерения, различни от пространствени. Възможно или не - ако не беше това вманиачаване, никога нямаше да зная за физиката толкова, колкото зная днес (независимо колко малки изглежда да са знанията ми отстрани). Допреди да се вманиача по това, плановете ми относно физиката бяха книги МАКСИМУМ като тия на Браян Грийн (това бяха книгите, които създадоха първоначалния ми, ненулев интерес към физиката, но нищо повече - допреди две години нямах никакво намерение да купувам книга като тая на Пенроуз).

Сега обаче - на работа (и днес е работен ден)!

Редактирано Декември 30, 2025 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Във физиката редовно се ползват матриците. Грубо казано - това са таблици и като такива те страдат от страшно много ограничения. Купищата неща (физически параметри и закономерности), които могат да се представят визуално наведнъж чрез една диаграма на Минковски, чрез матриците могат да се представят само след цял куп допълнителни операции, произтичащи от линейната алгебра. Тези безспорни ограничения на матриците (таблиците) спрямо диаграмите на Минковски въобще не водят до чак такава съпротива за употребата на матриците във физиката, както съпротивата срещу диаграмите на Епщайн заради техните ограничения. Радикална съпротива срещу диаграмите на Епщайн, въпреки че в актуалната физика най-редовно се ползват купища средства с ограничения там, където силните им страни могат да донесат полза. Самите Обща теория на относителността и Квантова механика са средства с ясно очертани ограничения, което никак не пречи да бъдат постоянно използвани там, където силните им страни дават търсените резултати.

Ползата от диаграмата на Епщайн е тази, че ясно откроява ключовата роля на хипер-измерния вектор 1с за описването на реалността чрез четири пространствени измерения. (Специално подчертавам, че тук не се отрича възможността да се описва реалността И чрез НЕпространствени измерения, а само се търси начина, по който описанията И с непространствени измерения могат да се преобразуват в описания САМО с пространствени измерения.) Дали ще изберем диаграмата на Минковски и стандартната (псевдо-евклидова) специална относителност или диаграмата на Епщайн и Евклидовата относителност е последващ въпрос, преди който има нещо друго, по-ключово, до обсъждания на което въобще не може да се стигне заради ступора и съпротивата моментално, щом бъдат споменати диаграмите на Епщайн и Евклидовата относителност. Добре! Мога въобще да не споменавам диаграмите на Епщайн и Евклидовата относителност, щом са чак толкова недолюбвани заради ограниченията им (зная за част от ограниченията, които Скенер е споменал в последния си пост и съм му благодарен за ясната систематизация и разяснения - разбирам почти всичко /симетриите все още не са ми особено ясни и не се оправям с тях така, както ми се иска/ и написаното в поста на Скенер ми е много полезно). Всичко това (и псевдо-евклидова относителност на Минковски, и евклидова относителност на Епщайн) произлиза от базиса на хипер-измерното пространство wxyz, от който чрез разположението на хипер-измерния вектор 1с се определя начина, по който се проектират базисните вектори, които изграждат координатните системи, които искаме да използваме (били те тези на Минковски, били на Епщайн - дали искаме да ползваме координатното или собственото време като вертикална координата е последващ момент).

От базиса на хипер-измерното пространство wxyz, посредством проекции чрез разположението на хипер-измерния вектор 1с, се проектира разслоението на пространство-времето на Минковски, където мировите линии са сечения през това разслоение. Универсалната (единствена) хипер-измерна скорост 1с се разлага на своите пространствена и времева компонента и така се изгражда пространствено-времевата концепция на Минковски.

Редактирано Декември 31, 2025 от Станислав Янков

[Gravity]

Кои са тези страшно много ограничения на матриците?

Това какво се използва и какво не, зависи само от това до колко е полезно. Всичко друго е някакво оправдание за твоето нерационално и упорито настояване да пренебрегваш това което е доказано полезно във физиката.

[Станислав Янков]

Преди 22 минути, Gravity said:

Кои са тези страшно много ограничения на матриците?

Това какво се използва и какво не, зависи само от това до колко е полезно. Всичко друго е някакво оправдание за твоето нерационално и упорито настояване да пренебрегваш това което е доказано полезно във физиката.

Матрица:

Диаграма на Минковски:

Наистина ли не виждаш разлика в количеството показано без допълнителни операции в двата случая?! Диаграмата на Минковски според теб не показва повече с един поглед, без допълнителни сметки и писане, от матрицата (таблицата)?! Еми...

Редактирано Декември 31, 2025 от Станислав Янков

[Gravity]

Преди 6 часа, Станислав Янков said:

Матрица:

Диаграма на Минковски:

Наистина ли не виждаш разлика в количеството показано без допълнителни операции в двата случая?! Диаграмата на Минковски според теб не показва повече с един поглед, без допълнителни сметки и писане, от матрицата (таблицата)?! Еми...

Матрицата е метриката в конкретни координати. Метриката не се вижда от диаграмата (която е двумерна, можеш ли да начартаеш четеримерна диаграма). Метриката е допълнителна структура към простраснтвото и то може да има най-различни метрики. Тази диграма може да и евклидова. Трябва допълнително да се каже, като се даде матрицата. 

Но аз невиждам, как това е недостатък на матриците!!! И по-важното сравнението ти е некоректно. Дигарамата и матрицата са част от теорията на относителността. Глупаво е да се каже, че една част има недостатъци защото има и други части!!! Докато тук дискутираме евклидовата отностителност и нейните недостатъци в сравнение със СТО или Епщайновите диаграми с тези на Минковски. При тях ясно се виждат недостатъците на единия подход спрямо другия. 

[Станислав Янков]

Преди 33 минути, Gravity said:

Матрицата е метриката в конкретни координати. Метриката не се вижда от диаграмата (която е двумерна, можеш ли да начартаеш четеримерна диаграма). Метриката е допълнителна структура към простраснтвото и то може да има най-различни метрики. Тази диграма може да и евклидова. Трябва допълнително да се каже, като се даде матрицата. 

Но аз невиждам, как това е недостатък на матриците!!! И по-важното сравнението ти е некоректно. Дигарамата и матрицата са част от теорията на относителността. Глупаво е да се каже, че една част има недостатъци защото има и други части!!! Докато тук дискутираме евклидовата отностителност и нейните недостатъци в сравнение със СТО или Епщайновите диаграми с тези на Минковски. При тях ясно се виждат недостатъците на единия подход спрямо другия. 

Виж в какъв смисъл съм го написал. Никъде не съм написал, че матриците са безполезни и не трябва да се използват, само съм отбелязал техен недостатък спрямо диаграмите (конкретно - тая на Минковски). Но - ето ти още един пример: когато става дума за извършване на действие върху формули, съдържащи познати функции, интегрирането е "трудно", като в много случаи не може да бъде извършено в явен вид (извадка от книгата на Пенроуз "Пътят към реалността", шеста глава, Реален математически анализ, Какви качества трябва да има една истинска функция, стр. 139). Това е фундаментален недостатък на интегрирането, значи - да го зачертаем и него като носещо някакви ползи поне там, където е приложимо, нали? (Забавното: и тук има огледален елемент - според фундаменталната теорема на анализа диференцирането и интегрирането са огледални една на друга процедури!) Могат да се дадат още куп други примери, където някакви математически и геометрични инструменти вършат работа само ограничено (за някои неща, а за други се провалят), сега не ми се търси, знаеш, че ще намеря още купища такива примери...

Поне виж какво е написал Скенер - последния му коментар тук наистина е пълноценен и отлично структуриран. Там ясно е написано, че диаграмата на Епщайн (това не е Евклидовата относителност - допълващи интерпретации, част от които произхождат от самия Епщайн) е приложима за едни неща и се проваля в други неща. Диаграмата е използваема, макар и ограничено, както куп други неща, преди ОТО и квантовата механика да се обединят успешно (тогава вече няма да има уравнения, които да се нуждаят от ренормализация).

Виж колко точен бях относно диаграмите на Епщайн - толкова са ти противни, че се опитваш да отречеш абсолютно всякаква тяхна полезност, дори и частична и при това при условие, че заявих отказ да ги споменавам в следващи мои коментари, макар аз да продължа да си ги ползвам, когато счета, че могат да ми бъдат полезни с нещо! Това като че ли е малко прекалено (или поне не е най-точно казано обективно). От отлично балансирания коментар на Скенер има какво да се научи...

[Gravity]

Преди 14 часа, Станислав Янков said:

Виж в какъв смисъл съм го написал. Никъде не съм написал, че матриците са безполезни и не трябва да се използват, само съм отбелязал техен недостатък спрямо диаграмите (конкретно - тая на Минковски).

Написал си, че матриците имат страшно много недостатъци и въпреки това се изпозлват, за да оправдаеш недостатъците на евклидовата относителност. Но това е погрешна аналогия. Евклидовата относителност има алтернатива, стандартното изложение на теорията на относителността, която няма никакви недостатъци.

Преди 14 часа, Станислав Янков said:

Но - ето ти още един пример: когато става дума за извършване на действие върху формули, съдържащи познати функции, интегрирането е "трудно", като в много случаи не може да бъде извършено в явен вид (извадка от книгата на Пенроуз "Пътят към реалността", шеста глава, Реален математически анализ, Какви качества трябва да има една истинска функция, стр. 139). Това е фундаментален недостатък на интегрирането, значи - да го зачертаем и него като носещо някакви ползи поне там, където е приложимо, нали?

Първо, това не е недостатък, но това е отделна тема. И второ каква е алтернативата на интегрирането? С какво да го заменим? При диаграмите на Епщайн има много по-добри други диаграми, тези на Минковски. Затова и те са предпочитани. Има още поне един недостатук на Епщайн, който не е спомент по горе. Чисто педагогически те са недобър подход. 

Преди 14 часа, Станислав Янков said:

(Забавното: и тук има огледален елемент - според фундаменталната теорема на анализа диференцирането и интегрирането са огледални една на друга процедури!) Могат да се дадат още куп други примери, където някакви математически и геометрични инструменти вършат работа само ограничено (за някои неща, а за други се провалят), сега не ми се търси, знаеш, че ще намеря още купища такива примери...

Не знам, дали ще намериш още пример. За се га не си показал нито един адекватен пример. 

Преди 14 часа, Станислав Янков said:

Поне виж какво е написал Скенер - последния му коментар тук наистина е пълноценен и отлично структуриран. Там ясно е написано, че диаграмата на Епщайн (това не е Евклидовата относителност - допълващи интерпретации, част от които произхождат от самия Епщайн) е приложима за едни неща и се проваля в други неща. Диаграмата е използваема, макар и ограничено, както куп други неща, преди ОТО и квантовата механика да се обединят успешно (тогава вече няма да има уравнения, които да се нуждаят от ренормализация).

Именно, а стандартните диаграми на пространството на Минковски не се провалят никъде. Защо ги отхвъляш и защо се се вкопчил в Епщайн!!

Преди 14 часа, Станислав Янков said:

Виж колко точен бях относно диаграмите на Епщайн - толкова са ти противни, че се опитваш да отречеш абсолютно всякаква тяхна полезност, дори и частична и при това при условие, че заявих отказ да ги споменавам в следващи мои коментари, макар аз да продължа да си ги ползвам, когато счета, че могат да ми бъдат полезни с нещо! Това като че ли е малко прекалено (или поне не е най-точно казано обективно). От отлично балансирания коментар на Скенер има какво да се научи...

Защо реши, че са ми противни! Смятам, че са недобри в сравнение с това което се изпозлва. И смятам, че са вредни за такива като теб.

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Gravity said:

Написал си, че матриците имат страшно много недостатъци и въпреки това се изпозлват, за да оправдаеш недостатъците на евклидовата относителност. Но това е погрешна аналогия. Евклидовата относителност има алтернатива, стандартното изложение на теорията на относителността, която няма никакви недостатъци.

Следвах твоята логика, че след като един подход има минуси, значи трябва да игнорираме плюсовете му и да го зачеркнем изцяло. Докато ОТО и квантовата механика не се обединят - няма подход само с плюсове, пък и тогава ще има практики с плюсове и минуси, предназначени да акцентират на определени неща, което ще е за сметка на други неща.

Преди 1 час, Gravity said:

Първо, това не е недостатък, но това е отделна тема. И второ каква е алтернативата на интегрирането? С какво да го заменим? При диаграмите на Епщайн има много по-добри други диаграми, тези на Минковски. Затова и те са предпочитани. Има още поне един недостатук на Епщайн, който не е спомент по горе. Чисто педагогически те са недобър подход. 

Диаграмата на Минковски също има недостатъци - замъглява наличието на хиперизмерния вектор 1с (заради 45-та градуса по-малко, които ползва за своя квадрант на окръжност и от тук идва хиперболичното, неевклидово естество на диаграмата и наличието на "вътрешна кривина", когато се наблюдава от евклидова перспектива), макар него да си го има и там, само там е с различни дължини при различните ъгли на завъртането си. Така по-лесно се поддържа илюзията, че едва ли не не съществува абсолютно никакъв друг начин за представяне на всичко това, освен чрез употребата на изкуственото времево измерение (да започна да изкарвам разговора от тия проклети диаграми на Епщайн и Евклидови относителности, че даже и на мен вече започна да ми писва от постоянното циклене все с тях!).

Преди 1 час, Gravity said:

Не знам, дали ще намериш още пример. За се га не си показал нито един адекватен пример. 

Имаше-имаше! Специално пишеше, че Грасмановите алгебри ли бяха там или нещо друго подобно са приложими при намирането на едни геометрични особености, а някакъв друг вид математически инструмент беше приложим за намирането на други особености от нещо важно - не мога да се сетя точно, четох го преди доста месеци. Имаше и още подобни примери, особено от квантовата механика... Сега не ми се търси точно за това! Със сигурност няма да приемеш никой от аргументите ми за постоянната употреба във физиката на разнообразни алгебрични, геометрични и теоретични инструменти с разни слабости и винаги ще намираш някакви оправдания за "съвършенството" им - това е ясно.

Преди 1 час, Gravity said:

Именно, а стандартните диаграми на пространството на Минковски не се провалят никъде. Защо ги отхвъляш и защо се се вкопчил в Епщайн!!

Не отхвърлям нищо, вече в трети пост споменавам, че възнамерявам оттук-нататък да спра с употребата на диаграмите на Епщайн и на Евклидовата относителност, защото всичко разглеждано от мен (асиметричната пространствена хиперизмерност wxyz и т.н.) си го има и в диаграмите на Минковски, само там е по-трудно за открояване.

Преди 1 час, Gravity said:

Защо реши, че са ми противни! Смятам, че са недобри в сравнение с това което се изпозлва. И смятам, че са вредни за такива като теб.

Недобри са, само ако при употребата им не се държи ясна сметка за техните плюсове, минуси и ограничения. Но - какво значение има всичко това, след като всичко твърдяно от мен си го има и в диаграмата на Минковски (и нейния недостатък - там е много по-трудно за открояване, заради хиперболичното естество на диаграмата - употребата на хиперболична вместо на обичайната евклидова окръжност, заради 45-та градуса по-малко, които диаграмата ползва за представянето на въртенето на примовите координати)?!

Редактирано Януари 1 от Станислав Янков

[Шпага]

Като лаик любител на физиката, непрекъснато имам проблеми с т. нар. "математизъм" - тоест с прекомерното използване на сложни математически модели във физиката. Така е за мен и сега във връзка с коментираните от вас "матрици". По този повод зададох на ИИ въпроса:

"Какви са недостатъците при използването на матриците във физиката?"

 

И ето отговорът, в който май са споменати някои наистина големи недостатъци:

 

 

"Използването на матрици във физиката е фундаментално (особено в квантовата механика и оптиката), но този математически апарат е свързан и с определени недостатъци и ограничения:

1. Изчислителна сложност (Resource Intensity): При системи с голям брой частици, размерът на матриците нараства експоненциално. Например, в квантовата химия или физиката на твърдото тяло, операции като инвертиране на матрица или намиране на собствени стойности изискват огромен изчислителен ресурс и памет.
2. Липса на интуитивност: За разлика от векторния анализ или геометричните чертежи, матричният формализъм често е силно абстрактен. Трудно е да се "визуализира" физическият процес директно от елементите на голяма матрица, което може да скрие директната физическа логика зад сложни изчисления.
3. Ограничение до линейни системи: Матриците са естествен инструмент за линейни трансформации. Когато физичната система е нелинейна (например в общата теория на относителността или динамиката на флуидите), стандартният матричен апарат става трудно приложим или изисква сложни апроксимации (линеаризация), които могат да доведат до загуба на точност.
4. Проблеми с непрекъснатостта: Матриците по природа са дискретни структури. При описание на непрекъснати полета или пространства е необходимо преминаване към оператори в безкрайномерни пространства (напр. пространства на Хилберт). Работата с безкрайномерни матрици крие математически рискове, свързани с конвергенцията и дефинирането на операторите.
5. Чувствителност към грешки (Conditioning): При числени пресмятания, някои матрици могат да бъдат "лошо обусловени" (ill-conditioned). Това означава, че съвсем малки грешки в изходните данни или закръглянията могат да доведат до огромни грешки в крайния физически резултат."

 

[deaf]

Мисля си,че ако една теза е логически издържана,тя няма да има нужда от математическо потвърждаване. 

[scaner]

Преди 3 часа, deaf said:

Мисля си,че ако една теза е логически издържана,тя няма да има нужда от математическо потвърждаване. 

Изоползването на повърхностни логически конструкции в ежедневието води до тази заблуда. Математиката е най-коректният начин да се провери дали една логика е издържана, както качествено, така и количествено, във всички случаи. Там си има даже специален дял, математическа логика.

Преди 7 часа, Шпага said:

"Какви са недостатъците при използването на матриците във физиката?"

И ето отговорът, в който май са споменати някои наистина големи недостатъци:

Шпага, когато човек не е наясно с мартерията, по която се опитва да дискутира с изкуственият интелект, той се превръща в изключително лесна плячка за всякакви заблуждения. Още повече че такова питане, каквото си направила ти, е най-погрешният начин за използване на ИИ, но това е друга тема...

И така, ето къде в отговорите си твоят ИИ се е пресилил:

Точка 1. за изчислителна сложност:
    Експоненциалният растеж е специфичен проблем на квантовите многочастични системи, НЕ на матриците като такива. Освен това съществуват ефективни методи: разредени матрици (sparse), tensor networks, Monte Carlo методи. Алтернативите (диференциални уравнения, интеграли) често са ПО-СКЪПИ изчислително от матриците.

Точка 2. за липса на интуитивност:
    Матриците имат ясна геометрична интерпретация: ротации, мащабиране, проекции. В квантовата механика операторите СА физичните величини - това е интуицията.Алтернативи като Feynman path integrals или алгебрични формулировки са ПО-МАЛКО интуитивни.

Точка 3. за ограничение до линейни системи:
    Нелинейни системи също СЕ решават с матрици: Jacobian матрици, линеаризация около работна точка. Итеративни методи като Newton-Raphson използват матрици за нелинейни проблеми. Тензорите, които са обобщение на матриците, описват нелинейни явления в ОТО.

Точка 4. за проблеми с непрекъснатостта:
    Операторите в безкрайномерни пространства СА обобщение на матриците, не отказ от тях. Дискретизацията (finite elements, finite differences) е съвсем стандартен и успешен подход. Физиката често изисква числени решения, тоест дискретизация е НЕОБХОДИМА, а не недостатък.

Точка 5. за чувствителност към грешки:
    Тук нещата са частично пресилени. Това е проблем на КОНКРЕТНАТА система, не на матриците. От друга страна, съществуват стабилни алгоритми: SVD, QR разлагане, регуларизация. И най-важното: алтернативите (аналитични решения) често НЕ съществуват за реални проблеми.

Критиката на твоят ИИ смесва ограниченията на КОНКРЕТНИ физични системи с недостатъци на матричния апарат. Матриците са само инструмент - проблемите идват от сложността на физиката, не от математиката. Матриците в края на крайщата са най-ефективният баланс между абстракция, изчислимост и приложимост във физиката.

ИИ стриктно се старае да изпълни заявката, която му даваш, и когато липсва достатъчно информация за това, той почва да халюцинира. В твоят случай халюцинацията се изразява в пресилването на твърденията - нали си му поискала критика, ей ти на критика  Борбата с това явление е да преосмислиш отговорът, което не е възможно ако нямаш достатъчно квалификация по проблема... 

Редактирано Януари 1 от scaner

[Станислав Янков]

И така - сменям маркетинговия подход (маркетингово ребрандиране), така да се каже!  Повече тук няма да споменавам за диаграмата на Епщайн и за Евклидовата относителност.

Аналогът на инвариантния, абсолютен вектор на хиперизмерната скорост 1с в стандартната пространствено-времева концепция на Специалната теория на относителността е векторът на четири-скоростта. Може да се каже, че той страда от парадокс - при неща, които се движат със скоростта на светлината (като светлината, например) стойността на четири-скоростта е НУЛА (заради нулевата стойност на собственото време Тау, което в този случай е нула, а от него се получава четири-скоростта). Така имаме уж-аналог на три-скоростта в 3D, но излиза стойност, която не отчита, че в 3D светлината се движи с 1с, а не с нула. Този парадокс навежда на подозрението, че има нещо не съвсем довършено в Специалната теория на относителността, макар най-вероятно такова твърдение да бъде яростно отричано. Всички са се примирили с този очевиден парадокс и му намират някакво хитроумно "обяснение", заради безспорните успехи на СТО в правилното обяснение на куп други неща. Парадоксът с "нулевата" четири-скорост може да намери обяснение чрез даването на пространствено естество на сегашното изкуствено четвърто измерение - времевото.

Могат да се идентифицират две основни концепции – концепция на фундаменталния покой (Блоковата Вселена) и концепция на фундаменталното движение (хиперизмерния базис с абсолютно хиперизмерно движение). Между двете концепции има съответствие (всеки елемент на едната част от съответствието трябва да притежава някакво представление, даже и на пръв поглед съвсем несвързано или пък огледално-противоположно, в другата част от съответствието). Как би изглеждала връзката (проекцията - функция за свързване Р) между две координатни системи, от които едната се явява част от базис В, а другата е част от разслоение Е?

Принципно, най-фундаменталният базис би трябвало да се крие на микроскопично (квантово) ниво и би трябвало да представлява идеална, безразмерна точка (заради концентрацията в едно място на всички възможни движения с 1с, което прави пространствените протяжности във всички възможни посоки нулеви, както липсва и време), 0-мерен скалар (тензор), тотална симетрия, тотално НИЩО, от която, чрез нарушаване на симетрията и проекции, произлизат всички необходими за описанието на реалността измерения. Това, обаче, е спекулация, която е все още много далече от що-годе по-детайлно очертаване.

Засега базисът се състои от два постулата (вероятно всички това произлиза по някакъв начин от микроскопичното, квантово равнище, но понеже все още нямам достатъчна яснота, как би могло да се случва това, засега говорим само за постулати) – постулиране на вектор на инвариантната (абсолютна, винаги константна) хиперизмерна скорост 1с и постулиране на евклидова четиримерна координатна система (пространство) wxyz, протяжността на чиито базисни вектори (всички) е безкрайна. Става дума за изцяло пространствена координатна система, без никакви непространствени измерения. Когато напълно празното (без никакви обекти, движения и въобще каквото и да било в него) евклидово пространство (многообразие, координатна система) wxyz се съчетае с вектора на хиперизмерната скорост 1с, този вектор може да се върти в координатната система на това пространство (многообразие) или пък можем да кажем, че постулираната евклидова четиримерна координатна система се завърта спрямо вектора на хиперизмерната скорост 1с. Това съчетание се превръща в базис и по този начин се проектират (най-вероятно от микро- към макро-ниво) базовите вектори на стандартна пространствено-времева диаграма на Минковски, която пък се явява слой от пространствено-времевото разслоение на Специалната теория на относителността. Мировите линии са сечения през пространствено-времевото разслоение. При пространствено-времевото разслоение всеки отделен пространствено-времеви слой (всяко отделно пространство, многообразие) представлява отделен, уникален завършен цикъл (състояние) на Вселената, вследствие на късото (с планкова дължина) асиметрично пространствено отстояние на Вселената по направлението на координатата w при покой, което пространствено отстояние светлинната скорост на материята на Вселената изминава много бързо (за планковото време), докато по направленията х, у и z с тяхната безкрайна или наподобяваща безкрайност протяжност не е изминала почти нищо – завършен цикъл по w (кръг, който в добавка към останалите три измерения хуz става спирала), който постоянно води до нови и нови пространства, всяко с уникално състояние, до нови и нови версии на Вселената, до нови и нови уникални Вселени, което е и пространствено-времевото разслоение.

Това е видът на "ребрандираната" ми концепция, без диаграми на Епщайн и Евклидови относителности. 

[Gravity]

Няма парадокс, а неразбиране при теб. Това, че при светлината четири-скоростта е нула не е вярно! 

[Станислав Янков]

Преди 14 минути, Gravity said:

Няма парадокс, а неразбиране при теб. Това, че при светлината четири-скоростта е нула не е вярно! 

Точен цитат от Уикипедия за четири-скоростта:

"Четирикомпонентната скорост, дефинирана тук, използвайки собственото време на обект, не съществува за мирови линии за безмасови обекти, като фотони, движещи се със скоростта на светлината; нито е дефинирана за тахионни мирови линии, където тангентният вектор е пространственоподобен ."

Накратко - причината за това значително разминаване на особеностите на четири-скоростта спрямо три-скоростта, което е вид парадокс (независимо от сравнително добрата обосновка на четири-скоростта чрез пространствено-времевата логика) е непространственото естество на четвъртото (времевото) измерение. Това различно естество на едно от всичките четири измерения води до явно различното естество и особености на скоростовия четири-вектор спрямо три-скоростовия му аналог.

[scaner]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Аналогът на инвариантния, абсолютен вектор на хиперизмерната скорост 1с в стандартната пространствено-времева концепция на Специалната теория на относителността е векторът на четири-скоростта. Може да се каже, че той страда от парадокс - при неща, които се движат със скоростта на светлината (като светлината, например) стойността на четири-скоростта е НУЛА (заради нулевата стойност на собственото време Тау, което в този случай е нула, а от него се получава четири-скоростта).

Няма парадокси. А конкретно в случая поради нулевата стойност на собственото време 4-скоростта за светлината не е определена (имаш делене на нула, защото Тау е в знаменателя). За това за такива обекти характерният 4-вектор е този на импулса. А коренът на проблема се състои в това, че няма отправна система, в която фотонът да е в покой, т.е. не можеш за светлината да прикачиш отправна система, в която координатите, изразяващи 4-скоростта да имат смисъл.

[Gravity]

Преди 45 минути, Станислав Янков said:

Точен цитат от Уикипедия за четири-скоростта:

"Четирикомпонентната скорост, дефинирана тук, използвайки собственото време на обект, не съществува за мирови линии за безмасови обекти, като фотони, движещи се със скоростта на светлината; нито е дефинирана за тахионни мирови линии, където тангентният вектор е пространственоподобен ."

Накратко - причината за това значително разминаване на особеностите на четири-скоростта спрямо три-скоростта, което е вид парадокс (независимо от сравнително добрата обосновка на четири-скоростта чрез пространствено-времевата логика) е непространственото естество на четвъртото (времевото) измерение. Това различно естество на едно от всичките четири измерения води до явно различното естество и особености на скоростовия четири-вектор спрямо три-скоростовия му аналог.

Ти каза, че била нула. Този цитат казва, че не съществува. 

[Станислав Янков]

Преди 36 минути, scaner said:

Няма парадокси.

Аз подхождам по следния начин: Първо си задавам въпроса - по какъв начин трябва да се измени четиримерна обичайна евклидова, декартова координатна система, за да се получи пространствено-времевата координатна система на Минковски? Изменението е едно-единствено - въвеждането на хиперизмерния вектор на скоростта 1с. Чрез разполагането на обичайната декартова четиримерна координатна система спрямо този вектор (или пък обратното - на вектора 1с спрямо координатната система, но така се обособява специално място, докато при въртенето на координатната система спрямо вектора "специалното място" е вектора) се дефинират базовите вектори на пространствено-времевата диаграма на Минковски и така се изгражда въпросната диаграма.

Това нещо може да се представи като разслоение (хиперизмерната координатна система и вектора на хиперизмерната скорост служат за дефинирането на базовите вектори на пространствено-времевата координатна система, което не е просто преход от една координатна система към друга и значи може да е разслоение). И макар това да е просто описание на два различни вида координатни системи (изцяло пространствена и пространствено-времева), може би има нещо на микроскопично (квантово) равнище, което налага употребата на четиримерната пространствено-времева диаграма на Минковски вместо обичайната декартова четиримерна координатна система.

[Станислав Янков]

Преди 38 минути, Gravity said:

Ти каза, че била нула. Този цитат казва, че не съществува. 

Казва се, че не същества, понеже се стига до проблемната нулева стойност (която пък се получава заради нулата на собствето време при движения в 3D със скоростта на светлината - деленето на нула). Акцентирам на нулата на собственото време, защото тя произхожда от отказа от пространствен базов вектор в ползата на времеви базов вектор за изграждането на пространствено-вревите диаграми.

[Gravity]

Преди 4 минути, Станислав Янков said:

Аз подхождам по следния начин:

Това е загуба на време и енергия. По-лесно и бързо е ако се запознаеш с понятията, а не да караш по усмортрение. Дефинициите са важни. Това което ти правиш е да се опитваш да се досеш таш за смисъла на понятията от техните имена. От това се получава и объркването и неразбирането. Също така ти се измисляш термини, които не дефинираш. Например това "хиперизмерния вектор на скоростта 1с", това какво означава?

Преди 1 минута, Станислав Янков said:

Казва се, че не същества, понеже се стига до проблемната нулева стойност (която пък се получава заради нулата на собствето време при движения в 3D със скоростта на светлината - деленето на нула). Акцентирам на нулата на собственото време, защото тя произхожда от отказа от пространствен базов вектор в ползата на времеви базов вектор за изграждането на пространствено-вревите диаграми.

Тогава какъв парадокс ти се привижда?

[Шпага]

Преди 15 минути, Станислав Янков said:

Казва се, че не същества, понеже се стига до проблемната нулева стойност (която пък се получава заради нулата на собствето време при движения в 3D със скоростта на светлината - деленето на нула). Акцентирам на нулата на собственото време, защото тя произхожда от отказа от пространствен базов вектор в ползата на времеви базов вектор за изграждането на пространствено-вревите диаграми.

Според мен при светлината изобщо не е уместно да се говори за "собствено време" - дори и когато е обявено за "нула". 

[Gravity]

Преди 6 минути, Шпага said:

Според мен при светлината изобщо не е уместно да се говори за "собствено време" - дори и когато е обявено за "нула". 

Да, да се нарича нула е лош израз. По-корактно е да се каже, че афиният параметър на такава крива е нула, но той няма смисъл на собствено време.

[Станислав Янков]

Преди 27 минути, Gravity said:

Това е загуба на време и енергия.

Определено не е - заради това научих за физиката неща, които иначе никога не съм имал намерение да уча. Няма стимул да учиш вече известни неща, след като за всяко нещо си има утвърдени специалисти, чиито възможности ти най-често никога няма да достигнеш, без да си започнал от дете.

Преди 31 минути, Gravity said:

Например това "хиперизмерния вектор на скоростта 1с", това какво означава?

Написал съм че е постулат. На практика, това е постулата за скоростта на светлината във вакуум на Айнщайн плюс вектора на четири-скоростта. Тук те са обединени като вектор в хиперизмерна, тоест четири-пространствена координатна система (затова и векторът е хиперизмерен). Това е същото като умножаването та t със скоростта на светлината, за да се уеднаквят мерните единици при диаграмата на Минковски и да се получат конусите под 45 градуса (без умножението на t по с конусите щяха да са почти хоризонтални, почти съвпадащи с х). Тук нещо подобно (съчетаването на вектор 1с с четиримерна декартова координата система) се ползва, за да се получи пространствено-времевата координатна система.

Преди 51 минути, Gravity said:

Тогава какъв парадокс ти се привижда?

Има скорост на светлината, а няма вектор на четири-скоростта, чрез който да се опише. Векторът на три-скоростта описва всички налични скорости в 3D-пространството, включително и тази на светлината, както и скорости, по-високи от тая на светлината. При вектора на три-скоростта парадокси няма.

[scaner]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Аз подхождам по следния начин: Първо си задавам въпроса - по какъв начин трябва да се измени четиримерна обичайна евклидова, декартова координатна система, за да се получи пространствено-времевата координатна система на Минковски? Изменението е едно-единствено - въвеждането на хиперизмерния вектор на скоростта 1с.

Виж сега, тук е добре да се поровиш в основите и основната терминология, не да стреляш в тъмното.

Първо, за да се получи това което искаш, трябва да се въведе не вектор 1с, а вектор ic. Този вектор е комплексен, защото модулът на 4-скоростта е отрицателен,  (от ТУК). И съответно всичко е различно. Епщайн е скрил комплексната единица за да може да нарисува някои неща, но игнорирането и не е без последствия. До това води въвеждане на вектор 1с...

Второ, векторът на 4-скоростта не е истински 4-вектор, защото има само 3 независими компоненти - компонентите на 4-скоростта, четвъртият е винаги една и съща константа:

Трето, 4-скоростта, ако и разгледаш компонентите, при приближаване на 3-мерната скорост към С всички компоненти растат неограничено, и е съвсем логично за самата светлина те да са неограничени (противоречие с очакваното поведение на някакъв измислен вектор 1с). Демек няма никакво противоречие в СТО, като загърбим това че за самата светлина този вектор престава да има физически смисъл по вече казани причини. Противоречието е в интерпретацията на Епщайн. Това е цената да можеш да нарисуваш някои неща в евклидова плоскост  

Ако се върнеш в правилните релси на ТО, забрави за векторът 1с.