Какво е точното пресъздаване на особеностите на пространствено-времевите теории Специална и Обща теория на относителността посредством хиперизмерен (над-триизмерен) пространствен подход? Има ли място подобен подход по отношение на квантовата механика?

[scaner]

Преди 5 часа, Шпага said:

Интересна статия, която ми се появи неочаквано, докато търсех някакво по-разбираемо обяснение на т. нар. "Пространство на Фок".

Ако леко си промениш въпроса на руското "Пространство Фока" (или английското Fock space), бързо ще намериш подробности в съответната Уикипедия. На български търсенето на някакви научни понятия обикновено силно куца.

Преди 5 часа, Шпага said:

"Защо все повече физици започват да смятат пространството и времето за „илюзия“?"

Във физиката работим с модели и абстракции. Абстракциите  сами по себе си нямат самостоятелно съществуване, те само обобщават някакви проявления на реалността (и в този смисъл естествено са илюзия). Не може да посочиш времето, нито пространството, нито даже материята като някаква конкретност, затова и не съществуват - в този смисъл. Но като някакво проявление на реалността - съществуват и още как. Важен е контекстът на "съществуването". Друг въпрос, с времето и натрупването на знания подобни понятия се уточняват и променят, достигайки граници където стават неприложими, обезсмислят се. И в такъв контест също, значи "не съществуват", макар че за да се достигне до това положение, са съществували  

Това е нормално положение в науката, и такива заглавия според мен са само популистичен шум - просто звучи сензационно за хората извън тази област...

Преди 5 часа, Шпага said:

"Както смело е твърдял Ленард Съскинд в отвореното си писмо до изследователите на квантовата информация: общата теория на относителността не е нищо повече от квантова механика, тоест стогодишна теория, която с огромен успех е прилагана към всякакви неща, но никога не е била напълно разбрана."

Ех, ако беше вярно и толкова просто, колко отдавна щеше да има ясен път за обединяване на двете в една теория...

[insighting]

"Концепцията, известна като „квантово заплитане“, предполага, че тъканта на Вселената е по-взаимосвързана, отколкото си мислим. И също така показва, че имаме грешна представа за реалността."

Нашите възприятия за време и пространство са условни. Истинската природа на реалността може да е друга. И понеже не следва същите правила, всичко изглежда илюзорно. На фино ниво има равенство. Всяка една индивидуалност изразява едно по-висше цяло. Там единицата може да се обозначи като 10000 или 100000=1. Въпреки че от нулата произлизат всички форми и проявления.

Ние не можем да възприемем реалността толкова линейно чрез квантовата физика. Заплитането идва от законите на метафизиката и човек, който не е наясно с тях, би могъл безвъзвратно да се оплете в дългия спирален ръкав, където пространство-времето се представя като мрежа с квантови възли.

 

"Но защо заплитането е свързано с пространството и времето?"

Един космолог се оглеждал сутрин в огледалото, хванал си косите и извикал: "Ей го, космоса! Толкова много гъстота и взаимодействия, а накрая пак се чудя откъде да започна разплитането..."

 

"Сега се запитайте как можете да получите такова плоско състояние чрез наслагване на два отделни вълнови модела?"

Двама приятели си уредили среща пред паметника на София. До тях спрели две кифли  и вирнали носове нагоре. По едно време едната казала:

 - Ама, муцка, то много сложна прическа т'ва! - И заминали.

Единият приятел също погледнал нагоре и попитал другия:

 - Знаеш ли чий е този проект?

Пък вторият отвърнал:

 - Ми на некой си Джаба, Чапа, Чепа...

 

---------------

Толкоз за проективната реалност.

______________________________________

Би могло да се проведе проучване сред физиците дали приемат пространството и времето за илюзия и резултатите да се обработят по метода U-тест на Ман-Уитни.

https://www.socscistatistics.com/tests/mannwhitney/default.aspx