Какво е точното пресъздаване на особеностите на пространствено-времевите теории Специална и Обща теория на относителността посредством хиперизмерен (над-триизмерен) пространствен подход? Има ли място подобен подход по отношение на квантовата механика?

[Станислав Янков]

Вселената като мулти-измерен фрактал на Роб ван Линден (The Universe as a Multi-Dimensional Fractal) не дава по-добра дефиниция на времето от утвърдената досега, нито решава проблемите със съчетаването на Общата теория на относителността с Квантовата механика. Тази концепция обаче, с известно ключово доразвитие, много-много наподобява (не е идентична, но изключително много наподобява) ADS/CFT-съотношението (One Theory Connects Everything! AdS/CFT Correspondence Demystified)! Основната логика при Вселената като мулти-измерен фрактал са повтарящи се модели чрез измерно приближение. За разлика от обичайните фрактали, повтарящите се модели корелират с броя на измеренията в наблюдението, т.е. увеличаването и намаляването на мащаба се осъществява чрез добавяне или премахване на измерения, а не чрез промяна на мащабиращата скалата. Описват се 1, 2, 3 или 4-измерни светове, които са затворени в следващото по-високо измерение. Описват се затворени вселени, където ако пътувате достатъчно дълго в една посока, в крайна сметка ще се върнете до точката, от която е започнало вашето пътуване, а кривината на вселенското пространство се регистрира от плоско (евклидово) пространство с едно пространствено измерение повече (това е много близко до Общата теория на относителността).

Принципно, броят измерения на Вселената може да е само еднакъв във всички случаи, просто описанието на някои особености не налага употребата на всички измерения като цяло и нещо подобно (не идентично) на подхода на ван Линден са и подтеориите на суперструнната теория (различните подтеории там имат различен брой измерения). По-интересното е, че симетрично пространство-време (с всички четири базови вектора на координатната система еднакви - например със стойността на планковото време по координатата сt и със стойността на планковата дължина по координатите х, у и z, като планковото време и планковата дължина се приемат за равни едно на друго, а произведението им дава скоростта на светлината) и несиметричното пространство, където броят измерения е равен на пространствено-времевия, но всички измерения са пространствени (не всички базови вектори на координатната система да са еднакви - например базов вектор със стойност планковата дължина по координатата w и базови вектори с безкрайна дължина по координатите х, у и z, като всички обекти с техните форми са различни пространства и за да могат да се изследват се приема условно, че и базовите вектори на координатите х, у и z са планковата дължина), могат да се определят също като съответствие, подобно на ADS/CFT-съответствието - двете страни на една и съща монета, два различни начина на разглеждане на едно и също нещо (физическата реалност). Тук още не мога да реша, дали има основание подхода на ван Линден, автоматично да се добавя ново времево измерение към изцяло пространствените измерения, а алтернативата на това е, времевият ефект да не е измерение, а един от многото останали параметри като температура, цвят (дължина на вълната/честота на светлинните лъчения) и други. То и сега като степени на свобода (три транслационни и три ротационни) времето не фигурира, а развиването на чисто пространствения 4D-подход би могло да доведе до ограничаването на степените на свобода само до четири - три транслационни и една ротационна. Сега обаче е все още рано за подобни разсъждения, затова - да се ограничим до симетрично пространствовреме/несиметрично пространство-съответствието (СПВ/НП-съответствие ).

Има един любопитен момент във връзка със светлината и движенията на масивните обекти в симетрично пространствовреме/несиметрично пространство-съответствието (СПВ/НП-съответствието) и по-конкретно във втората част от съответствието, защото първата част (симетричното пространствовреме, СПВ) е просто пространство-времето на Минковски и Специалната и Обща теория на относителността. Можем да кажем, че има два вида светлина - 3D-светлина, която е обичайната светлина и се движи със скоростта на светлината в обичайното 3D-пространство, но също може да се дефинира и 4D-светлина или хиперизмерна светлина, която се движи със скоростта на светлината в четириизмерното пространство и това са всички масивни обекти, които се движат с подсветлинни скорости в пространство-времето на Минковски. Естествено това не означава, че обичайната, 3D-светлина няма никакви хиперизмерни компоненти - тя разполага с дължина на вълната/честота, поляризация и други параметри потенциално извън нейното движение със скорост 1с в 3D-пространството, но това е една много интересна аналогия, която би могла да донесе някои ползи!

Редактирано Преди 1 час от Станислав Янков