Отиди на
Форум "Наука"

Сън, сънища, проблеми със съня, тълкуване на сънища


Recommended Posts

  • Потребители

И Фройд, и Артемидор биха се съгласили с това :)

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 69
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Да прибавя към въпроса и още един: Дали хората с по-големи -- на грамаж -- мозъци се прозяват по-дълго от хората с по-малки мозъци

Както личи, това "мащабно проучване" е било финансирано доста щедро. А дали ще има и някаква полза от него - практическа или научна, но на по-високо ниво? На мен въпросното проучване ми се струва

Шегичка. И какво, стоят Христос, Буда, Мохамед, Наполеон, Тодор Живков, баба ти, гледат и викат: "Внимавайте какво правите, защото ние тук ви чакаме с нетърпение!" Дано поне на небесната аерогара

Posted Images

  • Потребител

Все пак ирационалният материал от сънищата трябва да бъде подложен на рационален анализ, за да има някакъв смисъл от това занимание.:)

Няма спор - който има нужда от това, разбира се :)

Link to post
Share on other sites
  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Вече пусках това в тази тема, но както гледам и тук е на място:

Това е от една книга на Робърт Стоун - "Живот без граници", която може да се прочете онлайн
.

И наскоро попаднах на интересно видео, в което жена невроанатом (изучава връзките „мозък-психика-поведение”) получава удар, като работеща остава само дясната половина на мозъка й. След като се възстановява тя разказва с подробности какво е чувството, което изпитваш - пълна свързаност със света, нирвана.

Jill Bolte Taylor's stroke of insight 2008:

Link to post
Share on other sites
  • 5 месеца по късно...
  • Потребител

и както сте разбрали досега подобни съновници са просто смешни... като цяло съновник(говоря за древните тълковници) трудно могат да ти помогнат за разгадаването на сън по-скоро сам трябва да го направиш... или с психоаналитик :) а тези съновници, които сте посочили в темата са просто смешни... още повече, че толкова еднопосочно значение на един сън няма... за всеки човек е различно, така че, моля ви не се излагайте...

Link to post
Share on other sites
  • 5 месеца по късно...
  • Потребител

Здравейте, вече има и български сайт за споделяне на сънища. Можете да организирате, анализирате, рисувате и споделяте сънищата си.

www.dreams-share.com/bg/

Поздрави :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

:sneaky2: винаги като сънувам насекоми и взимам после някакви пари...някой нещо да ми каже против съновниците!!! е ясно е, че аз съм суперхиперекстрасензорен гений...но все пак.... :biggrin: :biggrin: :biggrin: :biggrin:

???? :post-20645-1121105496:

Link to post
Share on other sites
  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

А бе, сега се сетих да коментирам, понеже виждам, че е разностранно наименованието на темата.

Та значи може да се споделят сънища и да се тълкуват.

Затова споделям два от най-запечатилите се в съзнанието ми /Честен кръст, не се майтапя/.

Първи: Сънувам значи преди пет-шест години сън - провеждане на дни на българската култура в Тибет. Та значи на една висока поляна в планините кацнал вертолет на БГА "Балкан", на поляната наш духов оркестър, свири хоро, тъпаните бият. На хорото са се хванали един български президент, директорът на един известен исторически музей и един по-следващ министър на културата. А между тях се хванал и яко друса хорце Йети - снежният човек.

Втори сън: Сънувам снощи значи, че съм посетител на някакъв музей в Германия. На първия етаж - кръчма, продават бира. Поръчвам си, разговаряме с посетителите, по-едно време ни поканват при директора на музея, нещо ни обяснява. Връщаме се и си продължаваме разговора на чаша "Пилзнер", мисля беше. По едно време се сещам че, трябва да си плащам, но имам само левове. Питам околните къде има банка. Упътват ме, но намирам някакво чейндж-бюро. Човекът там ми дава в замяна на моите 200 лв. някакви бонове. Обяснява че на бензиностанцията ще ми ги обменят в евро. Но трябва няколко пъти да съм бил зареждал. Псувам на български и си тръгвам. След което и той проговаря на български..

Редактирано от kramer
Link to post
Share on other sites
  • 4 years later...
  • Потребител

Ето малко и от Юнг:

http://megavselena.bg/poznavaneto-na-arhetipite-na-yung-mozhe-da-ti-pomogne-v-personalnoto-i-duhovnoto-izrastvane/

Познаването на архетипите на Юнг може да ти помогне в персоналното и духовното израстване

awareness-1052371_640

Архетипите на Юнг са мощен инструмент за духовна еволюция и могат да ти помогнат да реализираш пълния си потенциал в живота.

Карл Густав Юнг е психиатър и психотерапевт, смятан за наследник на Зигмунд Фройд в науката. Юнг предлага теория, според която личността на всеки човек съдържа елементи на четири основни архетипа. Те представляват модели на поведение и влияят на начина, по който мислим и действаме. Според Юнг тези архетипи са Егото, Персоната, Сянката и Анима/Анимус.

 

Как разбирането на тези архетипи може да помогне да постигнем потенциала си?

Юнг вярвал, че тези архетипи съдържат елементи от нашата личност, с което трябва да се съобразим, за да изградим пълноценно оформена личност. Той предполагал, че работейки през призмата на архетипите, можем да започнем да избираме действията си, вместо да отговаряме автоматично на това, което ни заобикаля чрез предварително заложени модели, които всъщност не са ни от полза. Юнг твърдял, че работейки чрез архетипите в следния ред, можем да постигнем духовно развитие и да се превърнем в Цяло.

Сянката

Юнг смятал, че персоналните качества, които отхвърляме, потискаме или игнорираме не се губят, а стават част от Неосъзнатото. Така те се превръщат в сянка. Този архетип често е описван като тъмната страна на психиката, представляваща дивото, хаоса и неизвестното.

Ние можем да потискаме наши желания или качества, защото другите не ги одобряват или за да се предпазим от емоционално или физическо нараняване. Например, дете може да се научи да потиска силни емоции като ярост или гняв, защото се страхува, че тези емоции могат сериозно да наранят друг член на семейството.

Ако на по-късен етап ние се нуждаем от тези потиснати качества, Сянката може да започне да се явява в сънищата ни. Може да се появи като змия, чудовище, демон, дракон или друга мрачна или дива фигура. Може да бъдем привлечени от сенчести фигури като злодеите във филмите и литературата. Когато се докосваме до Сянката, това обикновено е знак, че сме готови за началото на нов цикъл в живота си. Можем да изберем да възкресим качествата, които сме потискали и да ги вкараме в употреба. Например мъж, игнорирал грижовната страна на своята натура, за да минава за по-силен и по-смел, може да възстанови това свое качество, когато стане баща.

Според Юнг, интегрирането на аспектите на Сянката в нашата психика е първата крачка към духовното ни израстване.

Анима или Анимус

След като сме интегрирали Сянката, можем да открием елементи на Анима/Анимус в съзнанието си. Анима е женският аспект на неосъзнатото у мъжа, докато Анимус е мъжкият аспект на неосъзнатото при жената. Човешкото същество се състои от баланс на „женски“ и „мъжки“ енергии. Обществото и социалното ни положение може обаче да ни кара да потискаме черти, разглеждани като принадлежност на другия пол. За да бъдем Цели, ние трябва да интегрираме в психиката си и мъжкото и женското.

Женските и мъжките архетипи съдържат микс от позитивни и негативни черти. Когато са небалансирани, ние имаме склонност да се придържаме към стереотипи. Например мъж може да е безскрупулно конкурентен, да прегазва всичко по пътя си, без допълващия женствен аспект на загриженост. И обратно, жена може да е твърде пасивна, без мъжкия конкурентен елемент. За да сме ясни, това са само етикети, които закачаме на съответните атрибути и не съдържат задължително характеристиките на мъжете или на жените.

За да сме Цели, ние трябва да се стремим да балансираме „мъжките“ и „женските“ елементи в психиката си. Сънуването на човек от противоположния пол, може да е знак, че ни е необходим повече баланс. Съзнателно ние можем да допринесем за по-добър баланс, развивайки атрибути, традиционно свързвани с противоположния пол като например настойчивост и загриженост.

Персоната

След като сме открили Сянката и Анима/Анимус, следващата стъпка в духовното ни израстване е осъзнаването на архетипа Персоната. Персоната е начинът, по който се представяме пред света. Думата „персона“ на латински означава „маска“. Ние всички носим маски, които нахлузваме върху себе си при социално взаимодействие и в различни ситуации. Можем да имаме персона за работа, персона за семейството или персона за парти.

Развиваме Сянката си, потискайки черти, които другите не одобряват. В противовес на това, създаваме Персоната, предозирайки онези елементи, които другите окуражават. Персоната често съдържа елемент на удовлетворяване на другите. Трябва да осъзнаваме, че Персоната не е това, което сме, за да можем да позволим на Егото да се развие. Трябва да внимаваме, да не се идентифицираме прекалено близко с Персоната, защото това може да потисне духовното ни израстване. Някой, който е фиксиран в само една Персона, например работохолик, е добре да се идентифицира по-малко с тази персона, вместо това да развие други области на личността си.

Егото

Когато разбираме горните архетипи и ги интегрираме, тогава можем да постигнем добре развито Его.

Егото е онази част от психиката, която актуално се съзнава и чрез която хората обясняват всичко в живота си – мисли, чувства, поведение. Тук се включва процесът на съзнателно формулиране на цели, които определят поведението ни, изборът на начини за постигането им, логическите обяснения, които даваме на нещата и събитията около нас, нашите съзнавани чувства, мисли, спомени, общуване, минал опит, който можем да възпроизведем – с една дума всичко онова, към което се отнасяме съзнателно.

Егото често е представяно като мъдър мъж/мъдра жена. Ако например сънувате такава фигура, значи сте на прав път в постигането на тази интеграция. Може просто да се идентифицирате с мъдри персонажи от филми, телевизия или книги. Това може да се проявява в различни форми като добър шеф, ментор, мъдрец, магьосник …

Познаването на архетипите на Юнг може да представлява мощен инструмент за постигане на вътрешна трансформация. Изучавайки ролята на архетипите в психиката ни, можем да постигнем промяна в поведението си, което да доведе до по-пълна реализация на потенциала ни. Ако някои от архетипите резонират при теб, това може да ти подскаже в кои сектори трябва да работиш чрез лекуване и интеграция.

 

...

 

Link to post
Share on other sites
  • 1 year later...
  • Потребител
On 28.10.2016 г. at 11:58, Малоум 2 said:

Види се темата за сънищата сред стъпилите здраво на земята българи е по- безинтересна от скучаещите австрийски и швейцарски буржоа. 

Обаче.

Сънищата са факт и като психологически феномен могат да бъдат обсъждани. Със скромната идея да възобновя вниманието по темата, моля за мнения по тълкуването на следния сън, разказан от пациентка на Юнг 

Цитирай

 

Една нощ сънувала, че посещава важно тържество. Тя била посрещната от домакинята с думите: "Колко хубаво, че дойдохте. Всички ваши приятели са тук и ви очакват". Тогава я завела до вратата, отворила я и тя пристъпила в един краварник!


 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 29 минути, Втори след княза said:

Види се темата за сънищата сред стъпилите здраво на земята българи е по- безинтересна от скучаещите австрийски и швейцарски буржоа. 

Обаче.

Сънищата са факт и като психологически феномен могат да бъдат обсъждани. Със скромната идея да възобновя вниманието по темата, моля за мнения по тълкуването на следния сън, разказан от пациентка на Юнг 

 

Сънищата са част от нашия живот. Аз не вярвам в пророчески сънищаили разни съновници , но сънищата отразяват физическото и психологическото състояние на човека ! 

Всяка година поне по няколко пъти през време на съня си осъзнавам че сънувам ! Разбирам , че това което виждам , макар и да изглежда реално не е истина а е ... сън. Като дете се плашех отначало от такова осъзнаване и бързах да се събудя ! По късно вече когато бях в гимназията прочетох някъде че в САЩ има такива клубове за осъзнато сънуване и престанах да се плаша , даже напротив си създадох технология за удължаване на съня. Този уикенд сутринта сънувах такъв сън и по време на съня разбрах , че това не може да е реален свят , а е сън. Въпреки че съня беше страшен, реших да не го прекъсвам а да видя какво ще стране. Все едно наблюдавах в 3 Д страшен научно фантастичен филм. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
1 hour ago, Втори след княза said:

Види се темата за сънищата сред стъпилите здраво на земята българи е по- безинтересна от скучаещите австрийски и швейцарски буржоа. 

Обаче.

Сънищата са факт и като психологически феномен могат да бъдат обсъждани. Със скромната идея да възобновя вниманието по темата, моля за мнения по тълкуването на следния сън, разказан от пациентка на Юнг 

 

Когато бачкаш по 12-14 часа ежедневно, даже и на празници и почивни дни и си капнал от умора и недоспиване тогава нямаш сънища. Поне аз така съм забелязал. Едно знам, че когато и будни нямат хората сънища тогава работата е много зле...Поне тук в источната част на континента....

Затова заминават младите на запад, дано там могат да си осъщтествят сънищата.....

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 1.05.2018 г. at 1:10, Skubi said:

Когато бачкаш по 12-14 часа ежедневно, даже и на празници и почивни дни и си капнал от умора и недоспиване тогава нямаш сънища.

Съгласен, че когато човек има реални, решими събития, които го гонят през деня, той не се уповава на сънищата за помощ. 
На сънищата обръщаме внимание когато сме в безизходица, когато животът като че ли не зависи от нас, когато не знаем как да решим проблем с което и да е от всички познати средства. Можем да обръщаме внимание на сънищата и когато сме безделни, не ни се случват интересни събития, а искаме да разкажем нещо интересно. Скучаещ пациент измисля най- интересните сънища.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, Втори след княза said:

Съгласен, че когато човек има реални, решими събития, които го гонят през деня, той не се уповава на сънищата за помощ. 
На сънищата обръщаме внимание когато сме в безизходица, когато животът като че ли не зависи от нас, когато не знаем как да решим проблем с което и да е от всички познати средства. Можем да обръщаме внимание на сънищата и когато сме безделни, не ни се случват интересни събития, а искаме да разкажем нещо интересно. Скучаещ пациент измисля най- интересните сънища.

От живота по-интересен сън майче няма. В гробищата има чудесни надписи. Но не всеки има късмет и-ли щастие да го изживее 100%. През целият си живот много малко съм сънувал или поне не си спомнял съня. Сега когато заради старчески проблеми няколко пъти се събуждам през ноща, много пъти си спомням, даже и продължавам съня.

Но едно със сигурност знам. Когато ми дойде времето един любим близък –майка, дядо, баба- ще дойде за мен.

Знам защото майка ми когато я оперираха и след наркозата се пробуждаше, женами беше до нея, а тя още не отворила очи и каза, че е край. Жена ми се изуми защото преди това и бяха казали за саркомата и тя точно си мислеше как да и го каже/аз бях на командировка в България/. Попита я от къде знае а тя каза, че дядо ми е бил при нея и и казал, да се готви защото ще се върни за нея. Така, че......сънищата не лъжат. Само трябва умело да се тълкуват....

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
1 hour ago, Skubi said:

сънищата не лъжат. Само трябва умело да се тълкуват....

Сънят, дори съдбовният от вида, който споменавате, според мен е подбуден от физиологичен стимул.

1. сънища със страх за живота се появяват когато има нарушен ритъм на сърцето- тревожно сърцебиене.

2. сънища със спокойствие и водач към смъртта се появяват при слабост на сърцето, сърдечна недостатъчност или дихателна недостатъчност, сънна апнея.

Мнението ми е, че са решими- 1. ако незабавно, осъзнавайки съня, осмислено започнем да дишаме с рязко издишане (волево решаваме дихателната недостатъчност и стимулираме сърцето да влезе в ритъм). 2. консултация с кардиолог или невролог.

Мнението ми е, че първо по някаква причина сърцето бие учестено или спира, а едва впоследствие спящият ум свързва този ритъм с емоция със същия ритъм и от там изгражда образ. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, Втори след княза said:

Сънят, дори съдбовният от вида, който споменавате, според мен е подбуден от физиологичен стимул.

1. сънища със страх за живота се появяват когато има нарушен ритъм на сърцето- тревожно сърцебиене.

2. сънища със спокойствие и водач към смъртта се появяват при слабост на сърцето, сърдечна недостатъчност или дихателна недостатъчност, сънна апнея.

Мнението ми е, че са решими- 1. ако незабавно, осъзнавайки съня, осмислено започнем да дишаме с рязко издишане (волево решаваме дихателната недостатъчност и стимулираме сърцето да влезе в ритъм). 2. консултация с кардиолог или невролог.

Мнението ми е, че първо по някаква причина сърцето бие учестено или спира, а едва впоследствие спящият ум свързва този ритъм с емоция със същия ритъм и от там изгражда образ. 

Не сърце. Малко по-надолу. Простата. Заради нарастване на простата възрастните мъже поне 1-2 пъти се събуждат за да ходят до тоалетната.....?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 34 минути, Skubi said:

Не сърце. Малко по-надолу. Простата. Заради нарастване на простата възрастните мъже поне 1-2 пъти се събуждат за да ходят до тоалетната.....?

Не съм съгласен. Чувството, че ти се ходи до тоалетна предизвиква сънища свързани с изпускане, евентуално излагане пред хората. Асоциации, които са били наяве.

Наблягам на това, че първо е физиологичната промяна, а сънното съзнание ни предоставя образ, който би предизвикал подобни емоции.

Ако сме се уплашили от куче и сърцето се е разтупкало, то когато пак се разтупка на сън, сънуваме куче. Ако сме се уплашили от тъща- не :D . Излиза по- ранния образ.

Ако при усещане, че не сдържаме урината сме придобили рефлекс още в детство да станем, то и до стари години е така. Друг е въпросът за скоростта на придвижване :D . 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 33 минути, Втори след княза said:

Не съм съгласен. Чувството, че ти се ходи до тоалетна предизвиква сънища свързани с изпускане, евентуално излагане пред хората. Асоциации, които са били наяве.

Наблягам на това, че първо е физиологичната промяна, а сънното съзнание ни предоставя образ, който би предизвикал подобни емоции.

Ако сме се уплашили от куче и сърцето се е разтупкало, то когато пак се разтупка на сън, сънуваме куче. Ако сме се уплашили от тъща- не :D . Излиза по- ранния образ.

Ако при усещане, че не сдържаме урината сме придобили рефлекс още в детство да станем, то и до стари години е така. Друг е въпросът за скоростта на придвижване :D . 

 

Виж тази част не съм грамотен, само имам опит.

Познавам момиче, на което баща му тероризираше във всякакви форми майка му. Като малка редовно се напикаваше по време на сън. Даже и покъсно на никаква училищна екскурзия или лагер не отиваше заради/чак до гимназия/ този проблем. Когато отиваше на село при старите винаги си носеше гуменият чаршаф. Сега е голяма красива дама, но незнам травмата и минала лие. Също познавам мъж/на моите години/ който и сега се напикава на сън.....

Така, че смятам това за физиолигия, сънно, будно съзнание, здравословни или емоционни проблеми е сложна работа.

При момчета поне това е от опит, ако спиш дълбоко и не реагираш при първите знаци, организмът реагира с нарастването на мъжкият член...Това наистина води до еротични сънища или до сън, че отиваш на тоалетна, и и на сън осъзнаваш/понеже физически е невъзможно да пусниш урината/, и се будиш.....

Еееее има и такива ситуации, когато обикновенно силно пияни, дрогирани ги снимат и слагат на ютуба, че са се оплескали по най-различни начини....

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 минути, Skubi said:

При момчета поне това е от опит, ако спиш дълбоко и не реагираш при първите знаци, организмът реагира с нарастването на мъжкият член...Това наистина води до еротични сънища или до сън, че отиваш на тоалетна, и и на сън осъзнаваш/понеже физически е невъзможно да пусниш урината/, и се будиш.....

Именно. Психиката реагира на физиологията. 

Други сънища са :
- психиката реагира на външни стимули- сирена, капене, миризми, студ, топлина и т. н. както на сигналите от сетивата, така и на физиологичната им реакция- настръхване, треперене, изпотяване.
- психиката реагира на скорошни ярки или фиксирани стари психични образи, спонтанно или поради натрапливост. 

Мисля си, ако бъде оставен да разказва, сънувалият ще намери сам обяснение на съня си като следствие. Не му е нужен тълкувател, а дружелюбен събеседник.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 18 часа, Skubi said:

От живота по-интересен сън майче няма. В гробищата има чудесни надписи. Но не всеки има късмет и-ли щастие да го изживее 100%. През целият си живот много малко съм сънувал или поне не си спомнял съня. Сега когато заради старчески проблеми няколко пъти се събуждам през ноща, много пъти си спомням, даже и продължавам съня.

Но едно със сигурност знам. Когато ми дойде времето един любим близък –майка, дядо, баба- ще дойде за мен.

Знам защото майка ми когато я оперираха и след наркозата се пробуждаше, женами беше до нея, а тя още не отворила очи и каза, че е край. Жена ми се изуми защото преди това и бяха казали за саркомата и тя точно си мислеше как да и го каже/аз бях на командировка в България/. Попита я от къде знае а тя каза, че дядо ми е бил при нея и и казал, да се готви защото ще се върни за нея. Така, че......сънищата не лъжат. Само трябва умело да се тълкуват....

Така казваше и баба , че баща и моят прадядо и се е явявал няколко пъти. Тя го питала .

- Тате ти ли си ? Какво правиш ? С какво се занимаваш ?

Той  и кимвал и изчезвал. Което значело . Исках да те видя но е още рано имаш работа тука на тоя свят още. 

Тя казваше , че като умре близките и и баща и ще я посрещнат.и казваше че и мене така . Тя ще ме посрещне и ще ми покаже новототмясто след смъртта. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Шегичка.

И какво, стоят Христос, Буда, Мохамед, Наполеон, Тодор Живков, баба ти, гледат и викат: "Внимавайте какво правите, защото ние тук ви чакаме с нетърпение!" Дано поне на небесната аерогара има хора с табели  Христос, Буда, Мохамед, Наполеон, Тодор Живков, баба ти, за да се ориентираме.

Не вярвам в задгробния свят. Сънуването на покойни близки е нормален продукт на психиката и е свързан с физиологичните процеси. Вж. по- горе.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 минути, Втори след княза said:

Шегичка.

И какво, стоят Христос, Буда, Мохамед, Наполеон, Тодор Живков, баба ти, гледат и викат: "Внимавайте какво правите, защото ние тук ви чакаме с нетърпение!" Дано поне на небесната аерогара има хора с табели  Христос, Буда, Мохамед, Наполеон, Тодор Живков, баба ти, за да се ориентираме.

Не вярвам в задгробния свят. Сънуването на покойни близки е нормален продукт на психиката и е свързан с физиологичните процеси. Вж. по- горе.

http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9368&Level=2

Съжалявам, че повтарям, ама ... шегичката си я бива в перспектива...

"До оня свят и назад (пътепис)

 

Илюстрация © Борис ДимовскиНикога не съм се занимавал с окултизъм. Смятам тази деятелност за изостанала. Обаче имам една баба, която е с буржоазно възпитание. И тя винаги се опитва да ми въздействува разлагащо. Извика например Наполеон и той й съобщи, че при пълен месец по вечерно време ще се получи хабер, който ще носи хем сълзи, хем радост. И взема, че наистина умря вуйчо Аристотел от Западна Патагония. Хем ти е мъка, хем наследство от Кореком получаваш. Ха сега де!

Няколко случаи имах с бабата. Опитах се да я оборя диалектически, но тя не е чела материалите и не се поддава на убеждение.

— Вие — казва, — новите, и в бога даже не вярвате. Какво тогава с вас ще се разправям?

И продължава разговорите с духовете. И на съседки гледа, че и пари печели от тези манипулации. А пък аз съм човек със склонност към науката. Когато нещо не ми е ясно, мога, както се казва, от девет извора вода да пия, но да си го изясня. А тук разрешаването на проблема можеше да стане по един-единствен начин — да почина някак си скоропостижно, за да проверя историята с духовете.

Случи се. Благодарение на столичния транспорт. Трамваят беше пълен, увиснах на стъпалото, направих път на поредната дебела дама, един футболен запалянко ми стъпи върху крака, изпуснах дръжката, чух писъци, викове и... толкоз...

Нещо стана с мене. Предполагам, че така става с всеки, който падне под трамвая...

Земята, както казват, се отдалечаваше с шеметна бързина. Наоколо беше космос в пълния смисъл на думата. Черно, звезди и неразбираеми сигнали от други светове. Себе си не виждах, защото вече не съществувах като материя. Вероятно бях някаква концентрирана енергия — невидима кълбовидна светкавица или нещо подобно. Летях. Внезапно някой до мене каза:

— Здрасти!

Ама съвсем така, като че ли ме срещна в някое софийско кафене и ме е виждал вчера. Не го видях, разбира се, защото и той беше концентриран като мене.

— Здрасти — отговорих, — приятно ми е.

— А защо ти е приятно? — попита той, тя или то.

— Просто — казах — компания в космоса не е излишна. Само да знаехме накъде пътуваме...

— Юпитер — отговори лаконично той, тя или то. — 12 спътника, 778 милиона километра перигей от Слънцето.

— Хм! Хладничко ще бъде.

— Да, миналия път хванах хрема.

— Миналия път? Значи вие сте умирали веднаж?

— Мнима смърт. Престоях два дена, а след това долу ме съживили със сърдечен масаж и трябваше да се връщам по етапен ред.

Летяхме. Скучно летяхме. Някакви си три милиона билиона километра в час. Бях започнал вече да се прозявам, когато наближихме Юпитер. Планетата,.да ви кажа, не представлява нищо особено. Шарени пояси, отровна атмосфера, липса на твърдо ядро — голяма работа! Посрещна ни един ужасно скучаещ оркестър, който вечно свири химна „Добре дошли!“

Посочиха ни пътя, зарегистрирахме се, минахме през карантината, а у мене постепенно, капка по капка, започна да се натрупва разочарованието от задгробния живот. Съществуваш значи като невидима единица, скучаеш от липса на работа, а когато внезапно те засърби цялото несъществуващо тяло, разбираш, че е време да слизаш на Земята за спиритически разговор. Попитах за бабиния приятел Наполеон. Отговориха ми, че тук никакви Наполеоновци не съществуват. Всеки представлявал единица дух. Слизанията в чашата за кафе или масичката без пирони се организирали по дежурство и всеки говорел, каквото му дойде на ума.

Едва сега разбрах защо понякога бабините духове на времето се държаха нецензурно. Ами тъй де, как да не псуваш, когато те карат да преминаваш такива космически пространства, за да кажеш кога ще има война и кога на Пенчо бакалина ще му поникне коса?

Започна и за мене вечността. След няколко нейни мига почувствувах, че нищо не би й пречило да трае по-кратко време. Реших, че когато дойде моят ред, ще сляза на Земята, ще разправя на хората само истината, ще обоснова научно целия задгробен живот, ще дам някои астрономически данни за Юпитер, ще... Пардон, сърби ме тялото — викат ме долу...

— ...чоооо, Генчоооо — увиваше баба ми, — на кого ме остави, Генчоооо, млада и зеленаааа...

Ха сега де! Иди се оправяй с космически мащаби. Аз имах чувството, че съм преживял на Юпитер няколко столетия, а се оказа, че долу, на Земята, дори още не са успели да ме погребат. Ех, тази пуста бюрокрация! Почувствувах се отново в собственото си тяло. Поех дълбоко дъх, за да проверя дали не съм се умирисал, но такива данни нямаше. Отворих материалните си очи и погледнах към тавана. Баба видя това, изпищя и припадна. Скочих да й търся валериан...

Оказа се, че трамваят не ме бил смачкал качествено. И аз, като онзи колега, съм бил имал мнима смърт. От трамвайната дирекция ми поднесоха извинения. Баба ми се оправи и подробно ме разпитва за оня свят. Тези дни ще организира квартална конференция, на която ще ме кара да обменям опит. От службата ме приеха обратно при условие, че ще възстановя застраховката си, която тъгуващата ми жена успяла да изконсумира за югославски обувки. Аз отново съм материален и живея, както се полага. Само едно нещо още не мога да си уясня — има ли аджеба задгробен живот или няма!"

...

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Втори след княза said:

Шегичка.

И какво, стоят Христос, Буда, Мохамед, Наполеон, Тодор Живков, баба ти, гледат и викат: "Внимавайте какво правите, защото ние тук ви чакаме с нетърпение!" Дано поне на небесната аерогара има хора с табели  Христос, Буда, Мохамед, Наполеон, Тодор Живков, баба ти, за да се ориентираме.

Не вярвам в задгробния свят. Сънуването на покойни близки е нормален продукт на психиката и е свързан с физиологичните процеси. Вж. по- горе.

Няма Буда и няма Мохамед. На опашка стоиш -както сме свикнали- и когато стигнеш до едно бюро трябва да си кажеш името за да те изпишат от книгата на живите.....??

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Малоум 2 said:

http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9368&Level=2

Съжалявам, че повтарям, ама ... шегичката си я бива в перспектива...

"До оня свят и назад (пътепис)

 

Илюстрация © Борис ДимовскиНикога не съм се занимавал с окултизъм. Смятам тази деятелност за изостанала. Обаче имам една баба, която е с буржоазно възпитание. И тя винаги се опитва да ми въздействува разлагащо. Извика например Наполеон и той й съобщи, че при пълен месец по вечерно време ще се получи хабер, който ще носи хем сълзи, хем радост. И взема, че наистина умря вуйчо Аристотел от Западна Патагония. Хем ти е мъка, хем наследство от Кореком получаваш. Ха сега де!

Няколко случаи имах с бабата. Опитах се да я оборя диалектически, но тя не е чела материалите и не се поддава на убеждение.

— Вие — казва, — новите, и в бога даже не вярвате. Какво тогава с вас ще се разправям?

И продължава разговорите с духовете. И на съседки гледа, че и пари печели от тези манипулации. А пък аз съм човек със склонност към науката. Когато нещо не ми е ясно, мога, както се казва, от девет извора вода да пия, но да си го изясня. А тук разрешаването на проблема можеше да стане по един-единствен начин — да почина някак си скоропостижно, за да проверя историята с духовете.

Случи се. Благодарение на столичния транспорт. Трамваят беше пълен, увиснах на стъпалото, направих път на поредната дебела дама, един футболен запалянко ми стъпи върху крака, изпуснах дръжката, чух писъци, викове и... толкоз...

Нещо стана с мене. Предполагам, че така става с всеки, който падне под трамвая...

Земята, както казват, се отдалечаваше с шеметна бързина. Наоколо беше космос в пълния смисъл на думата. Черно, звезди и неразбираеми сигнали от други светове. Себе си не виждах, защото вече не съществувах като материя. Вероятно бях някаква концентрирана енергия — невидима кълбовидна светкавица или нещо подобно. Летях. Внезапно някой до мене каза:

— Здрасти!

Ама съвсем така, като че ли ме срещна в някое софийско кафене и ме е виждал вчера. Не го видях, разбира се, защото и той беше концентриран като мене.

— Здрасти — отговорих, — приятно ми е.

— А защо ти е приятно? — попита той, тя или то.

— Просто — казах — компания в космоса не е излишна. Само да знаехме накъде пътуваме...

— Юпитер — отговори лаконично той, тя или то. — 12 спътника, 778 милиона километра перигей от Слънцето.

— Хм! Хладничко ще бъде.

— Да, миналия път хванах хрема.

— Миналия път? Значи вие сте умирали веднаж?

— Мнима смърт. Престоях два дена, а след това долу ме съживили със сърдечен масаж и трябваше да се връщам по етапен ред.

Летяхме. Скучно летяхме. Някакви си три милиона билиона километра в час. Бях започнал вече да се прозявам, когато наближихме Юпитер. Планетата,.да ви кажа, не представлява нищо особено. Шарени пояси, отровна атмосфера, липса на твърдо ядро — голяма работа! Посрещна ни един ужасно скучаещ оркестър, който вечно свири химна „Добре дошли!“

Посочиха ни пътя, зарегистрирахме се, минахме през карантината, а у мене постепенно, капка по капка, започна да се натрупва разочарованието от задгробния живот. Съществуваш значи като невидима единица, скучаеш от липса на работа, а когато внезапно те засърби цялото несъществуващо тяло, разбираш, че е време да слизаш на Земята за спиритически разговор. Попитах за бабиния приятел Наполеон. Отговориха ми, че тук никакви Наполеоновци не съществуват. Всеки представлявал единица дух. Слизанията в чашата за кафе или масичката без пирони се организирали по дежурство и всеки говорел, каквото му дойде на ума.

Едва сега разбрах защо понякога бабините духове на времето се държаха нецензурно. Ами тъй де, как да не псуваш, когато те карат да преминаваш такива космически пространства, за да кажеш кога ще има война и кога на Пенчо бакалина ще му поникне коса?

Започна и за мене вечността. След няколко нейни мига почувствувах, че нищо не би й пречило да трае по-кратко време. Реших, че когато дойде моят ред, ще сляза на Земята, ще разправя на хората само истината, ще обоснова научно целия задгробен живот, ще дам някои астрономически данни за Юпитер, ще... Пардон, сърби ме тялото — викат ме долу...

— ...чоооо, Генчоооо — увиваше баба ми, — на кого ме остави, Генчоооо, млада и зеленаааа...

Ха сега де! Иди се оправяй с космически мащаби. Аз имах чувството, че съм преживял на Юпитер няколко столетия, а се оказа, че долу, на Земята, дори още не са успели да ме погребат. Ех, тази пуста бюрокрация! Почувствувах се отново в собственото си тяло. Поех дълбоко дъх, за да проверя дали не съм се умирисал, но такива данни нямаше. Отворих материалните си очи и погледнах към тавана. Баба видя това, изпищя и припадна. Скочих да й търся валериан...

Оказа се, че трамваят не ме бил смачкал качествено. И аз, като онзи колега, съм бил имал мнима смърт. От трамвайната дирекция ми поднесоха извинения. Баба ми се оправи и подробно ме разпитва за оня свят. Тези дни ще организира квартална конференция, на която ще ме кара да обменям опит. От службата ме приеха обратно при условие, че ще възстановя застраховката си, която тъгуващата ми жена успяла да изконсумира за югославски обувки. Аз отново съм материален и живея, както се полага. Само едно нещо още не мога да си уясня — има ли аджеба задгробен живот или няма!"

...

 

 

Лежиш под трамвая с отрязани крака. Прикляка един.

-Вие доктор ли сте?

-Да. Искате ли да говорите за проблемът Ви?

Само за шегичка....?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 30.04.2018 г. at 23:47, Втори след княза said:

Със скромната идея да възобновя вниманието по темата, моля за мнения по тълкуването на следния сън, разказан от пациентка на Юнг 

On 30.04.2018 г. at 23:47, Втори след княза said:

Една нощ сънувала, че посещава важно тържество. Тя била посрещната от домакинята с думите: "Колко хубаво, че дойдохте. Всички ваши приятели са тук и ви очакват". Тогава я завела до вратата, отворила я и тя пристъпила в един краварник!

Понеже не се появи някое тълкуване на указания сън, а и аз не се наемам да го тълкувам, споделям по- сетнешните ми разсъждения:

Ето какво казва Юнг за споменатия сън в „Човекът и неговите символи” : „Този език на съня е достатъчно прост за да бъде разбран и от глупак”. Аз не го разбирам, а не обичам да ме наричат и глупак. Не мога да го върна на покойния Карл Густав, но ето къде смятам, че греши.

1.       Юнг тълкува  сънищата съобразно своето частно мнение за личността на сънуващия, но неглижира това как е стигнал до заключенията си за нея. Съдейки по подхода му, това е станало чрез терапевтичната беседа, което е един приличен начин за опознаване, но не е по- точен от разговор на кафе. 

2.       Юнг пренебрегва личната символика на сънуващия. Това, което означава кравата за буржоата е различно от това, което влага фелдшерът, фермерът или едрият търговец добитък. Едностранното излагане на собственото му мнение, смятам като некоректно.

3.       Юнг пренебрегва разказа за изпитваните емоции от пациентката по време на съня. Ние, при четенето влагаме други емоции, които са по- скоро реакция на някакъв разказ на Юнг, съчетани с нашите представи, отколкото да съобразим емоциите на сънуващата. Съвсем различно е ако тя е гневна, оскърбена, въодушевена. Да попадне човек сред околните крави може да е предизвикало у нея гордото чувство, че е пастир =пастор или чувство, че е несправедливо унизена?

4.       Юнг се отнася пренебрежително към своите читатели, смятайки, че е безспорен авторитет в своето тълкуване(то си е така- неговото тълкуване си е чисто негово и неоспоримо негово), но позицията на тълкувател, пророк, зависи повече от преклонението на публиката отколкото от истинността на пророчествата. (Лично аз му отвръщам с презрение към спорните пророчества.) Този му стремеж, пък и на другите психоаналитици да застават в позиция на личности, знаещи по- добре от страдащия това, от което страда ми се струва доста своекористна. Ще цитирам пак Юнг в „Човекът и неговите символи”. Древният Юнг Чуан Дзъ разказва притча за сън в който един дъб се сравнявал с плодните дръвчета, които хората кършат още преди да узреят плодовете им. 

Цитирай

Даровете им им носят беда и те не могат да изживеят естествената си възраст. Така става навсякъде и затова аз отдавна се опитах да стана напълно безполезен. Ти, бедни смъртни човече! Ако бях полезен по някакъв начин, щях ли да достигна този ръст?... Ти, безполезни смъртни човече, какво знаеш ти за безполезните дървета?

Предполагам, че цитатът не е точен и е подчинен на терапевтично внушение. В него усещам позицията на един съдник (терапевт), който от висотата на безполезния си ръст упреква един безполезен човек(който може да борави с брадва :D ). Не е ли глупаво? То и по принцип съм против идеята на психоанализата, че видите ли – ти мислиш това, ама не, ти не мислиш това, аз ще ти кажа, че мислиш друго. Врели некипели. Та си мисля, кога най- сетне ще резнем за отопление безполезното дърво на психоанализата?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, Втори след княза said:

Предполагам, че цитатът не е точен и е подчинен на терапевтично внушение. В него усещам позицията на един съдник (терапевт), който от висотата на безполезния си ръст упреква един безполезен човек(който може да борави с брадва :D ). Не е ли глупаво? То и по принцип съм против идеята на психоанализата, че видите ли – ти мислиш това, ама не, ти не мислиш това, аз ще ти кажа, че мислиш друго. Врели некипели. Та си мисля, кога най- сетне ще резнем за отопление безполезното дърво на психоанализата?

Да не си привърженик на сциентологията....?

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...