Възвишеното като естетическа категория

[Мълчаливец]

Опитвам да вместя възившеното в естетическите категории. Философстващи по темата го възприемат като нещо пораждащо страх, трепет и същевременно възхитително и великолепно. Най- близко по преживяване е "божествено" със своя страх и преклонение пред великолепието и могъществото на божеството. Така че такова изображение може да се отнася тъкмо към божеството или изображение на човек, кмуникиращ, достигащ до божеството. Възпиремането на Алпите у някои философстващи, като нещо възвишено се отнася към същото преживяване, но като че ли свързано с идол, с обожествяване на природен феномен, било то река, скала или цял планински масив- Алпи, Хималаи или връх Хан Тенгри в Тяншан.

Именно като възвишена връзка с божеството възприемам изображенията на св. Агнеса или Каещата се Магдалена.

[Мълчаливец]

Това, че преживяването е религиозно, за естетиката не е по- различно от преживяването на тъга, смях, защото всъщност тяхното представяне е естетическото. Поради това, представянето на възвишеното като краен случай на красивото може да се разбира конкретно като досег до божественото или до Платоновата идея, до трансцендентното.

Едно приемливо определение е: Възвишеното е естетизация на религиозно или квазирелигиозно преживяване — на човешкия трепет пред превишаваща го сила, величие или присъствие, което поражда страх и преклонение, но и възхищение.

За да намерим мястото на възвишеното в естетиката, подходящо е да го определим спрямо неговото противоположно. Най- близо до идеята за обратно на възвишеното е низкото. Първото е онова горе, в небето, а второто е долу, в калта. Долу в предчовека.

Досегът със Сатана, разбиран като божество не е низко, ако приемем определението, че възвишеното е изображение на досега с божество, но низкото добива естетическа форма в изображенията на обладани от дявола или понасящи екзорсизъм. Те са изобразявани в едни диви форми, като пред-човеци. Низкото се управлява не от високи преживявания, а от глад, похот, страх, агресия, от физиология без смисъл, нагон, импулс, отсъстие на морал.

Синоними на „низост“ като морална категория: подлост,  дребнавост, безчестие, безсрамие, принизеност, падение, скотщина, озверяване, разпад, разчовечаване.При низостта има физиологична полезност, користност, утилитарност без идеали, вулгарност.

В руски се подразбира като нещо при което липсва високото, висшето, но обикновено не се свързва пряко със злото и злодеянието.

В немската традиция възвишеното въздига човека над природата, а низкото го връща обратно в нея, но не като хармония, а като регрес.

Направих уточнението, че низостта е представена като морална категория  като оценка на наблюдателя, но в изкуството освен като естетическа низост, същата може да бъде представена като комична, трагична, отвратителна. Съмнително е, но теоретично възможно и като героична, но със сигурност може да бъде представена като анти- героична.

Едно приемливо определение е: низкото е естетизация на човешкото падане под културната, под духовната и смисловата мярка — към телесното, животинското и инстинктивното.

Ще си позволя някакво обобщение: Възвишеното е естетизация на стремежа и преживяване на докосване до над- човешкото, идеалното, божественото; низкото е естетизация на падането под- човешкото, към инстинкта, телесното и предкултурното.

[Мълчаливец]

Естетически категории у Тициан

Тициан, който е бил умен събеседник не е оставил думи, но размишленията му са в неговите изображения.

Възвишеното

Как поставя той възвишеното? Най- изразителното изображение, в което той излага своя възглед е „Възнесение Богородично”- Асунта. https://en.wikipedia.org/wiki/Assumption_of_the_Virgin_(Titian)

То е вертикално позиционирано между земното и божественото, но не като средно, а като тенденция на движение към божественото. Божественото е изразено алегорично от образа на Бог- Отец, като представя духовното, трансценденталното. Към възвисяването на душата на Богородица, Тициан добавя и мащаба на величието- триметровата й фигура, виждаме в среда от облаци.

Възвишеното и красивото

Възвишеното е сравнено с красивото в „Земната и небесна любов” https://en.wikipedia.org/wiki/Sacred_and_Profane_Love . Позицията е хоризонтална. Красотата е изразена от декорация- не само дрехи, но и накити, специални грижи. Възвишеното е в голотата на душата. Помежду им е мраморен саркофаг, красив чрез барелефи и превърнат в селски водопой. Преходност. Разбрах, че красивите орнаменти не възвисяват, а радват очите- телесното. Възвишеното е отново в динамика и стремеж нагоре.

Друг поглед към картината ТУК

Възвишеното и греха

Възвишеното и греха са изразени в „Каещата се Магдалена”. https://en.wikipedia.org/wiki/Penitent_Magdalene_(Titian,_1565)   Възвисяването й се изразява в погледа към висинето. Така позицията е отново вертикална- погледът тегли високо, а масивното тяло тегли надолу. Тициан няма популярна картина на „Благоразумният разбойник”, но тази притча важи и за Мария Магдалена- тя има право на възвишеност, независимо от греха на тялото.

Възвишеното и трагичното

Възвишеното и трагичното се срещат в „Св. Себастиян”.  
https://en.wikipedia.org/wiki/Saint_Sebastian_(Titian,_Hermitage) Погледът на светеца е насочен към небето, тялото е привързано към земята. Голотата, душата му е подложена на страдания, но на лицето му няма ужас и гняв. Той не е герой, а страдалец, който има сериозни мотиви да отстоява своите норми, макар да губи живота си.

Угасналото възвисяване

В късните християнски изображения на Тициан, възвишеното е вече бледо, като отминал младежки идеализъм. Овенчаният с трънен венец Исус не се възвисява. https://en.wikipedia.org/wiki/The_Crowning_with_Thorns_(Titian,_Munich)   Лицето му е надолу, с притворени очи. Той не търси небето, а себе си в света, където злото надвива, но трябва да се отстояват законите на доброто. Примирение в трагичното на земното.