Феноменът поколенчески песимизъм

[vvarbanov]

Той се появява във всяка епоха, независимо дали говорим за античност, Средновековие или TikTok. 

Следния цитат  се приписва  на Сократ (V в. пр.н.е.)

„Нашата младеж обича разкоша, подиграва се с властта, няма уважение към по-възрастните и предпочита бърборенето пред упражненията.  Днешните млади са тирани, не стават от столовете си, противоречат на родителите си и са роби на удоволствията.“

Това също изглежда написано вчера :  „Няма вече надежда за бъдещето на нашия народ, ако той зависи от днешната младеж; защото тази младеж е непоносима, безнравствена и безразсъдна.“ Хезиод (VIII в. пр.н.е.)

Сенека (I в.) също мрънка в типично римски стил: „Младите са изгубили дисциплината, презират труда и живеят в излишества.“

Защо това се повтаря винаги? 

Има няколко дълбоки причини:

Паметта е измамна
Помним себе си и нашето поколение в най-добрия му вариант. Забравяме мързеливите, безотговорните и „изгубените“ от нашето време.

Младите са адаптирани към нов свят
Те не са „по-лоши“ — те са други, защото средата е различна. Това винаги плаши по-възрастните.

Ценностите се изместват, не изчезват
Дисциплина ↔ автономия
Йерархия ↔ равнопоставеност
Търпение ↔ бързина

Еволюционна тревога
Подсъзнателно: „Ако те са такива, дали светът ще оцелее без мен?“

Ако древните автори са били прави…
  цивилизацията трябваше да е приключила още преди 2500 години.

А тя вместо това:

оцелява,

трансформира се,

и всеки път новото поколение я носи по свой начин. 

 

 

[Евристей]

Това е така, но има и още един фактор/феномен - култ към предците. 

Дори в разцвета на своята мощ, силните на деня говорят, че предците им са нещо много повече

Един от най-ярките примери е Рамзес II. 

Този фараон е :

неестествено-самовлюбен,

самопровъзгласен бог,

узурпатор на паметници,

вечно "победител" в Кадеш благодарение на самия себе си

Но когато Рамзес говори за татко Сети I, тонът рязко се променя.

В надписи от Абидос и Карнак: Рамзес благовее и се прекланя

Сети е "Великият-могъщ бик"

"възстановителят на Маат"

"онзи, който върна Кемет/Египет към реда"

Рамзес не се състезава с баща си - той се легитимира чрез него.
Подтекстът е ясен:

"Аз съм велик, защото съм син на още по-велик." 

.....................................................................................................................

Хезиод: "Железният век" срещу героичното минало

Хезиод (VIII в. пр.н.е.):

мрази своето време,

вижда морален разпад,

плаче за златния и героичния век.

В "Дела и дни“:

старите поколения са по-близо до боговете,

героите са по-справедливи,

предците са по-работливи и честни.

............................................................................................................

 

Платон и "старите атиняни"

Платон е прочут с критиките си към младите, но се прекланя пред предците:

В "Закони" и "Държавата":

старите атински закони са по-мъдри,

"първите законодатели" са почти митични фигури,

Солон е представен като образец, който никой жив не може да достигне.

Платон обожествява предишната генерация, за да осъди настоящата демокрация.

.......................................................................................................................

продължение
 

[Евристей]

Рим: mos maiorum – "обичаят на предците"

Тук феноменът е институционализиран.

Цицерон, Ливий, Салустий

Всички повтарят:

"старите римляни" били:

строги, скромни, добродетелни, дисциплинирани, силни, лоялни - истински бащи на Отечеството

Ливий (Ab urbe condita):

"Колкото повече напредваме във времето, толкова повече губим нравите."

mos maiorum = морален златен стандарт, който:

никога не е съществувал в този вид,

но служи като еталон за вина.

Средновековие: "великите отци на Църквата"

Средновековните автори:

постоянно се извиняват, че пишат,

твърдят, че са "джуджета върху раменете на гиганти".

Пример:

Бернар от Шартър (XII в.)

"Ние сме джуджета върху раменете на гиганти."

Тези гиганти са:

Августин,

Йероним,

Амвросий,

Григорий Велики.

Настоящето е слабо
Миналото е  свято

............................................................................................................................

 Китай: Конфуций и древните мъдреци

Конфуций:

смята своето време за деградирало,

възхвалява легендарните владетели Яо и Шун.

Той казва:

"Аз не създавам, аз предавам"

Класически пример за:

морален песимизъм към настоящето,

култ към предците като източник на легитимност.

[Евристей]

имаме троен психологически механизъм:

Миналото не може нито да се изкаже, нито да се обоснове, нито да се защити

То е мълчаливо, удобно и селективно.

Настоящето е шумно

Младите грешат публично.

Личната идентичност иска стабилност

„Аз съм добър, но моите родители бяха още по-добри, а бабите и дядовците – почти светци.“

същото като:

Жена ми готви добре,
майка ми – по-добре,
баба ми – божествено.

[deaf]

Преди 1 час, Евристей said:

феномен - култ към предците. 

Не мисля,че е феномен. Съвременният човек е толкова разглезен и свикнал да получава наготово,че изобщо не може да си представа през какви ужасяващи трудности и опасности е преминавал всекидневно човекът от първобитната епоха,когато се заражда култа към предците. Първобитното поколение е изпитвало към предишното поколение юридическо задължение (НЕ емоционална привързаност). Първобитният човек е бил убеден,че дължи своята устойчивост изключително на жертвите и постиженията на предците – и че отплата за това трябва да бъдат жертви и постижения,(затова първобитния човек е жертвал най-скъпото си – детето си – изгаряйки го на клада в признателност на обожествените си предци). Но дали тази жертва е достатъчна се е питал той. Това подозрение оставало и нараствало все повече. Страхът от родоначалника и неговата власт,съзнанието за ДЪЛГА си към него се увеличавали в гигантски размери,когато забележете,племето е във възходящ тренд. Когато е в упадък и израждане,страхът намалява. Родоначалникът,предтечата накрая неизбежно се е превръщал в БОГ. Тук се крие произхода на боговете,произход от страха. Затова древните египтяни са градели пирамиди. Затова и днес в "изостаналите" краища на България може да се види син да целува ръка на баща си с искрена признателност за "кредитът",който е получил от него. 

[Мълчаливец]

Моето впечатление е, че има и друго лице на "поколенческия песимизъм"

"Не зная как да ползвам нещо си от мрежата, а младото поколение може, значи съм изостанал, неспособен, като питекантроп, а те са качествено по- добри."

Тук се допуска грешката, че поколението ползва инструмент, сечиво, т.е. сечивото е по- добро. Поколенията не са станали по- добри с откриването на каменната брадва, бронзовия нож, пушката уинчестър.

Редактирано Неделя в 16:48 от Мълчаливец