Парици и динати

[plamen_starbov]

В моя учебник по история пишеше, че при император Ираклий византия се реформира. Създава се темното деление, начело със стратези, които притежавали военната и гражданската власт. От своя страна темите се делели на общини. Но с течение на времето се оформило разслоение и нови прослойки - динати и парици. Париците били "слабите", а динати - "силните". Когато някой член на общината не можел да плати данъците, другите плащали вместо него. И двете прослойки притежавали земя, която не можело да се продава, а се наследявала. Така имало хем армия, хем попълнения на хазната. До тук добре, но излиза въпрос. Това ли е първата поява на феодализъм в Средновековието и ако е така, могло ли е този процес да бъде спрян чрез новелите или е необходим, за да се оформи след това една мощна държава?

[Galahad]

Точната дата на началото на сложен и продължителен процес може да се определи съвсем условно. Феодалните отношения тръгват от робство, минават през системата на колоната (патрони - господари и колони - освободени и полусвободни роби) и се стига до системата на васалитета (сюзерени/сеньори и васали и вавасали/подвасали) и феодали и зависими селяни, а накрая в новото време - до работодател и работник.

Армията при управлението на имп. Ираклий се формира на база на свободното селячество, което, за да се издържа, получавало поземлени участъци. Проблемът е, че при военни кампании (а те ставали в топлия период на годината, когато има трева за конете!), това население било лишено от възможността да отработва земята. Освен това, добър воин не винаги се вързва с добър земеделец, скотовъдец и търговец - т.е. да се сражава добре, а после - да сее, да жъне... и накрая - да продаде всичко това на сметка. Така управляващите, които притежавали едри поземллени участъци, можели да си позволят по-ефективно администриране на именията си и по-лесно оцелявали.

Париците били зависимите селяни на светските феодали, докато клириците - на духовните. Това вече е резултат от задълбочаването на феодалните отношиния, когато по-голямата част от населението става зависимо (няма как феодалите да пуснат селяните си да обикаля из света, защото може да не се завърнат). От тъм пък Византия губи ролята си в европейската търговия и е изместена от малките италиански републики.

Редактирано Октомври 15, 2007 от ISTORIK

[КГ125]

Класически пример как почва началото на края на една иначе велика империя... Първо богатите натискат бедните повече от нужното, т.е. изчезва "средната класа",която винаги е източник на много здравина за обществото. После губи геостратегическия си тил, т.е. Мала Азия и Анатолия. Останалото е въпрос на историческо време...

Добър пример Европа да се замисли, впрочем

В един аспект, историята на Византия може да бъде гледана като низ от опити на някои императори да спрат този процес, но като цяло бедните губят, държавата се децентрализира (не административно, но социално). И когато това става, не съумява да се превърне в нещо ново, което да успее да оцелее, не съумява да стане например търговско общество, което е тенденцията на силните в средиземноморието.

Горе-долу на сходен процес е жертва и България, но на по-ниско ниво.

[plamen_starbov]

Класически пример как почва началото на края на една иначе велика империя... Първо богатите натискат бедните повече от нужното, т.е. изчезва "средната класа",която винаги е източник на много здравина за обществото. После губи геостратегическия си тил, т.е. Мала Азия и Анатолия. Останалото е въпрос на историческо време...

Добър пример Европа да се замисли, впрочем

В един аспект, историята на Византия може да бъде гледана като низ от опити на някои императори да спрат този процес, но като цяло бедните губят, държавата се децентрализира (не административно, но социално). И когато това става, не съумява да се превърне в нещо ново, което да успее да оцелее, не съумява да стане например търговско общество, което е тенденцията на силните в средиземноморието.

Горе-долу на сходен процес е жертва и България, но на по-ниско ниво.

По-късно се оформят прониите, където нисшите слоеве от населението стават феодално зависими. Доколкото си спомням Андроник I Комнин се опитва да спре този процес, но е убит и последният опит пропада. Изглежда Византия става като другите държави - феодална, което се оказва гибелно за нея. От една страна имаме силни и богати, а от друга страна - бедни и слаби хора. Появява се едно остро неравенство сред населението.

[КГ125]

Точно. Ей така обществата се самоубиват, ако не съумеят да се адаптират...

[plamen_starbov]

Точно. Ей така обществата се самоубиват, ако не съумеят да се адаптират...

За разлика от западните общества, които преживяват феодалната система и преминават към абсолютизма. Може би във Византия би се появил абсолютисткия строй по-рано, ако не е поддържан някакъв вид равенство с издаването на новелите.

[КГ125]

Западният абсолютизъм е свързан с някои неща, до които Византия не дораства. Той не представлява ограничение на правата на бедните или средните за сметка на богатите, а засилване на централната власт, създаване на преднационални институции, а защо не и национални. Докато византийската империя е била силна, тя е империя от стар тип, после просто си остава такава, но се свива.

Редактирано Октомври 8, 2007 от КГ125

[plamen_starbov]

КГ, според мен това са може би нещо като Генерални щати - появата на изразител на интересите на по-бедните слоеве, а и не само те (видях, че си написал още по твоето мнение и мисля, че мисълта ми съвпада с твоята).

[Galahad]

Византия се опитвала да остане централизирана, дори това да е само на теория. Така често практически независими владетели получавали титли от виз. ранглиста - деспот и севастократор и съвсем на теория се поставяли под императора. Разбира се и западните крупни феодали често пъти теоретично били зависими от краля, а кралете съвсем на теория били подвластни на императора на СРИ. Абсолютизмът е предизвикан от неждата от окрупняване на държавите - за да се справятс настъпващите турци, за да овладяват новооткритите земи, за да се защитят от съседните държави, където централната власт се е била засилила... Византия загива преди да може да премине този процес.

[plamen_starbov]

Византия се опитвала да остане централизирана, дори това да е само на теория. Така често практически независими владетели получавали титли от виз. ранглиста - деспот и севастократор и съвсем на теория се поставяли под императора. Разбира се и западните крупни феодали често пъти теоретично били зависими от краля, а кралете съвсем на теория били подвластни на императора на СРИ. Абсолютизмът е предизвикан от неждата от окрупняване на държавите - за да се справятс настъпващите турци, за да овладяват новооткритите земи, за да се защитят от съседните държави, където централната власт се е била засилила... Византия загива преди да може да премине този процес.

Независими владетели като например Иванко, Мануил Камица, Йоан Спиридонаки, които се отцепили от ромеите. Имат титли и на практика си управляват различни области от държавата. Но аз оставам с убеждението, че византийските василевси искат да премахнат неравенството само през IX и X век. След това занемаряват това. Вероятно защото следващите владетели произхождат от влиятелни земевладелски родове.

[T.Jonchev]

Да смятаме, че императорите от IX - X век са проявявали стремеж към премахване на наравенството, ми се струва твърде пресилено. Демонстрация на прояви на справедливост към бедните (Теофил и Роман Лакапин, а по-късно и Василий II) - да. Но премахване на неравенството? Това дори не отговаря на представите на епохата за идеалната християнска държава.

[Frujin Assen]

Забравяте едно много важно нещо. На запад имаме още от самото начало съвет на бароните, генерални щати и т .н. Иначе казано институциии ограничаващи кралската власт. На запад си има строго фиксирана ранглиста на титлите и кой кому е сюзерен и васал. Даже си имат и поговорка "васалът на моя васал не е мой васал". На балканите такова нещо няма. Синклита си е изцяло съвещателен орган и нищо повече, на практика няма нужда да се въвежда абсолютизъм-той никога не си е тръгвалот балканите. Има независими или полуневасими владетели, но те се държат не като васали а като един вид мини царе. Дори райони като видин които са ясно обосеби и почти през цялото време в някаква степен самостоятелни не получават ясно очертан статут. Те или са приятелски към Търново и са малко повече от областни управители, или враждебно настроени и са практически независими. Сещам се само за един случай на двоен васалитет и то доста късен и не свързан чак толкоз с балканската самобитност. Византийският император е васал на турците, а тесалийския владетел го признава за свой сюзерен. Но това е единствен и кратък и специфичен случай. Наистина държавата се разделя между членове на царското семейство и мощни боляри (в повечето случаи свързани с царския род), но на никого не му и хрумва че не е част от държавата, а съкровенна цел е да вземе властта в столицата. Това е по скоро нещо като делене на семейно имущество, а не сепаратизъм.

[КГ125]

Да, точно. Дали ще го наречем "абсолютизъм' или с друга дума, така е. Византийският Изток и Европейския Запад трудно могат да се сравнят в това отношение, византийският свят пада рано и бива заместен от османския деспотизъм. Но разликите между запада и изтока са заложени много отдавна, според мен в народите, които запълват постримското пространство и затова културите се различават, включтелно и политическото развитие. В един аспект това засилва запада във времето, когато технологиите изискват свободна организация на обществото. Абсолютизма там се явява вече по-късно в историята, като нещо ново - това е заради нуждата от силна централна държава, с бюрокрацията й и с институциите й, та да може да осигури реда и безопасността, да прави външна политика и т.н. Всъщност, западния абсолютизъм носи почти всички характеристики на последвалата го национална държава, на негова основа Наполеон я създава. Така или иначе обаче той е явление, последващо византийското устройство, чисто исторически.

Интересна тема за сравнение, Западния абсолютизъм, източния деспотизъм и, да добавим към нея, византийския централизъм (?) . Имаше такава, авторското право върху нея е на byzantier, той я беше развил ама не се сещам къде.

[КГ125]

Да смятаме, че императорите от IX - X век са проявявали стремеж към премахване на наравенството, ми се струва твърде пресилено. Демонстрация на прояви на справедливост към бедните (Теофил и Роман Лакапин, а по-късно и Василий II) - да. Но премахване на неравенството? Това дори не отговаря на представите на епохата за идеалната християнска държава.

Да, може би термина не е точен. По-скоро от мотивация за стабилизиране на държавата, или от общо усещане за разместване на тежестите и за дебалансирането й, имало е императори, които са се опитвали да ограничат едрите аристократи, без голям успех.

[T.Jonchev]

Това - несъмнено.

[ISTORIK]

Аз редактирах малко мнението на Галахад, за да не си играя да дообяснявам.

Потъмненият текст в Галахадовия постинг крие и моето мнение по темата.

@ Галахад

Обърни внимание на правописа и на пунктуацията.

[Galahad]

Точната дата на началото на сложен и продължителен процес може да се определи съвсем условно. Феодалните отношения тръгват от робство, минават през системата на колоната (патрони - господари и колони - освободени и полусвободни роби) и се стига до системата на васалитета (сюзерени/сеньори и васали и вавасали/подвасали) и феодали и зависими селяни, а накрая в новото време - до работодател и работник.

Ама наистина ли съм написал това в този вид? Явно съм бил доста разсеян. Т. нар. "патрони" ги има в по-ранен етап, това са бившите господари на робите. Макар робът да е освободен е оставала някаква взаимовръзка и взаимозависимост. Колоните са нещо друго -преходен тип между зависим селянин и роб. Докато освободеният роб с патрон е можел да стане по-богат от своя бивш робовладелец и дори ако последният е изпаднел в мизерия, той е трябвало да му помага. Колонът е обработвал земя взета от господаря и плащал за това. Но не е бил и свободен наемател, на който ако не му харесало можел да си наеме друг имот.

А при сюзерен и васал е само това - няма подвасал, защото няма единоначалие. Ще рече, че васала на васала не е васал на сюзерена на своя сюзерен.

Но въпросите за колоната, патроната, васалитета са доста обширни и като съм се опитал да ги сбия се е получила бъркотия.

[ISTORIK]

В древността/античността е имало робство (господари и роби). Оттук - робовладелски обществен строй.

В късната античност вече се появява системата на колоната (патрони - господари и колони - освободени и полусвободни роби).

През средните векове/средновековието се стига до системата на васалитета (сюзерени/сеньори и васали и вавасали/подвасали - васали на васалите).

Понеже вече имаме феодали и зависими и закрепостени селяни, а робите (макар да са една от мрачните тайни на епохата) вече нямат принос в държавната икономика, а само - в личното стопанство, робовладелският обществен строй се смята за изчерпан и е заменен от феодалния.

Наименованието "феодален" идва от феодал. А "феодал" - от феод.

Феодът е земя (а понякога - предмет, длъжност или доход), която едрите средновековни владетели давали на своите васали срещу военно и материално задължение; форма на собственост на феодалната класа.

[Galahad]

Прехода робство - колонат - зависими селяни е следният:

Римското общество се деляло на свободни и роби. Робите били третирани като вещи и следователно нямали никакви права. Свободните можели да притежават роби и в този случай ставали робовладелци. Робите обаче не можели да притажават не само свободни, но и роби. Робите можело да управляват именията и дори да търгуват, но всичко това го правели в полза на своя господар. Но робите можело да бъдат освободени. Статуса на освободените, наричани либертини не бил съвсем като този на свободно родените, но те вече можело да станат и робовладелци. Понякога се замогвали много и спонсорирали бившия си господар. Връзката с бившия годподар не се прекъсвала - след като ги освободял той ставал техен патрон, а те негови клиенти. Но не винаги клиентите били бивши роби. Около всяка по-влиятелна личност се събирали клиенти, на които патрона помагал с пари, политическо влияние или ги защитавал ги в съда. Броят на струпаните пред входа на един римлянин клиенти бил белег за неговото полит. влияние. Тези взаимоотношения съответстват на онова, което днес наричаме "връзки".

Робството продължило да съществува до началото на ХХ век (последно било премахнато в Южна Америка), но след падането на Рим вече нямало такова стопанско значение за държавата.

Колоните в епохата на принципата били просто арендатори на земя. В епохата на Домината обаче започнали да биват закрепостявани към земята, като им се забранило да я напускат, забранило се да се продава земя без прикрепените към нея колони... Колон се ставало или като подчиненото население при завоюването на някоя територия се разпределяло като колони сред земевладелците, или по споразумение, или по рождение, или чрез 30 годишна давност. Освобождаването ставало по споразумение или ако станел епископ със съгласието на господаря, или по 30г. давност. Последното обаче било премахнато от имп. Юстиниан. Системата на колоната съществувала в една централизирана държава, без имунитети и привилегии за земевладелците.

Феодализма е следващият етап. След падането на Рим - формалният край на Античността, Византия се опитвала да запази традициите на Рим, но също така и да се приспособи спрямо новопоявилите се варварски държави. В ранния период на империята се е наблягало на свободното селячество, което имало поземлени участъци срещу задължението да ходи на война. Това позволявало в този период да се набират големи армии. Но походите били през лятото, когато се обработвала земята. Така едрите земевладелци просперирали, а дребните земеделци били затруднени с обработката на земята си и получаването на добиви. С времето дребните земеделци апочнали да изпадат в зависимост от едрите собственици на земя. Императорите предприели драстични мерки срещу динатите, но процесът на феодализация се задълбочил. След като византийците си отвоювали Цариград от латинците империята навлязла в периода на развития феодализъм - феодалите макар да били подчинени формално на централната власт, разполагали с голям брой привилегии и имунитети.

Системата на васалитета била развита в Западна Европа. Връзката васал-сюзерен била лична и скрепена с клетва, но не обвързвала васалите на васала. Затова ако да речем кралят бъдел отлъчен от църквата, неговите васали преставали да му дължат подчиние, но техните васали си оставали обвързани спрямо тях. Сюзеренът не можел пряко да изисква подчинение от сюзерена на своя подчинен, а само посредством своя васал. Затова ако по някаква причина връзката сюзерен-васал се прекъснела, то васала заедно с подчинените си васали е можело дори да воюва срещу своя сюзерен (да речем, ако е отлъчен он църквата, с което автоматически отпадала клетвата за вярност).

Разбира се тази структура е условна - в епохата на феодална разпокъсаност васалната зависимост била по-силна на по-ниско ниво, а сюзеринитета на кралете и императора бил по-скоро теоретичен и формален.

Но да се върнем в икономиката. С революциите феодалните привилегии били премахнати. Феодалите запазили земите си, но селяните се превърнали в арендатори. Те плащали аренда на земевладелеца, но можели да напуснат имота, ако си намерели друго препитание. С навлизането на техниката в земеделието обаче намаляла нуждата от работна ръка. Тъй на запад просперирали едрите земевладелци, а на изток - ТКЗС-тата.

Във Византия зависимите селяни на светските феодали се наричали парици, а на духовните - клирици.

[КГ125]

Това - несъмнено.

За съжаление, неуспешно. И тъй империите падат...

[Galahad]

Когато някой член на общината не можел да плати данъците, другите плащали вместо него.

Става дума за Алиленгиона – от гр. «солидарност». Това било форма на колективна отговорност за плащането на данъци - данъка за пустеещите земи се плащал от притежателите на съседните имоти. Мярката била характерна за VІІ-Х., като после приложното й поле било стеснено. По време на Македонската династия тази тежест за известно време била възложена на едрите земевладелци. Василий ІІ бил обещал, че ако успее да победи българите щял да го отмени, но след като превзел Охрид явно размислил и оставил алиленгиона.

В моя учебник по история пишеше, че при император Ираклий византия се реформира. Създава се темното деление, начело със стратези, които притежавали военната и гражданската власт. От своя страна темите се делели на общини. Но с течение на времето се оформило разслоение и нови прослойки - динати и парици.

Предполагам, че ще ви е интересна частта от историята на Василев за Ираклиевата династия свързана със създаването на темниа строй. Ама е твърде голяма, за да я преведа, тъй че ще е само за тези, които знаят руски.

Возникновение и развитие фемного строя

В византийской истории организация фем обычно связывается со временем ираклейской династии. Фемный строй означает вызванную обстоятельствами времени областную организацию, отличительным признаком которой является возрастание военной власти провинциальных наместников, приведшее в конце концов к полному подчинению им гражданских должностных лиц. Процесс этот не был внезапным, но шел постепенно. Само греческое слово "фема" (то ) в течение долгого времени обозначало военный отряд, поставленный в провинции; и только позднее этим словом стали называть не только военную часть, но и провинцию, где эта часть находилась. Таким образом, под фемами начали разуметь административные деления империи.

Главным византийским источником для данного вопроса является сочинение "О фемах", принадлежащее перу императора Х века Константина Багрянородного, т. е. источник, далеко не современный для эпохи ираклейской династии. Кроме того, в основу этого сочинения положены использованные чисто внешним образом и частью буквально списанные географические сочинения V и VI веков. Поэтому для истории фемного строя в VII веке сочинение венценосного писателя дает немного сведений, хотя и у него начало фемной организации связывается с именем Ираклия. Император говорит: "Со времени царствования Ираклия Ливийца Ромейская империя уменьшилась в размере и была искалечена как с Востока, так и с Запада". [+88] Много интересного, но местами еще не вполне разъясненного материала по данному вопросу дают арабские географы, Ибн-Хордазбех, в первой половине IX века, и Кудама, в начале Х века. Но, как видно, и эти два географа не современники для эпохи Ираклия. Для более раннего времени приходится пользоваться случайными замечаниями хронистов и особенно латинским посланием Юстиниана II к папе по вопросу об утверждении шестого Вселенского собора, где дается перечень военных округов того времени, которые еще не называются фемами, а обозначаются латинским словом "войско" (exercitus). [+89] В исторических источниках этого времени латинское слово exercitus и греческое , или иногда , часто употреблялись в смысле территории, или провинции, с военной администрацией.

Настоящим прообразом позднейшей фемной организации явились два основанные в конце VI века экзархата, равеннский и африканский, или карфагенский. Как известно, столь важные изменения в управлении Италией были вызваны нападениями лангобардов, а в Северной Африке нападениями туземных берберских племен, которых источники иногда называют маврами. Таким образом, центральное правительство в наиболее угрожаемых, большей частью пограничных районах империи, для большей успешности борьбы с врагами, стало на путь образования крупных территорий с сильной военной властью в своих пограничных провинциях. [*13] Персидские и затем арабские завоевания VII века, отнявшие у Византии восточные провинции, совершенно изменили положение вещей в Малой Азии, которая из страны, до тех пор почти не нуждавшейся в защите, превратилась в территорию, наиболее угрожаемую со стороны новых соседей-мусульман. Византийское правительство было вынуждено принять на восточной границе решительные меры: произвести перегруппировку военных сил и установить новые административные деления, дав преобладающее Значение столь важным в то время военным властям. Такая же опасность грозила со стороны недавно созданного арабского флота, который уже в VII веке становился хозяином Средиземного моря и грозил малоазиатскому побережью, островам Архипелага и даже берегам Италии и Сицилии. На северо-западе империи славяне занимали значительную часть Балканского полуострова, проникнув далеко на юг в Грецию, до Пелопонесса включительно. На северной границе образовалось во второй половине VII века болгарское ханство. Эти измененные обстоятельства заставили империю прибегнуть к образованию в наиболее опасных провинциях обширных территорий с сильной военной властью стоявших во главе их лиц, наподобие уже известных экзархатов. Империя была милитаризована. [+90]

Тот факт, что фемы не явились результатом одного законодательного акта, означает, что каждая из них имеет свою собственную историю, иногда весьма длинную. Проблема происхождения фем может быть решена только путем специального исследования по каждой феме. Представляют в этой связи интерес сочинения Ю. А. Кулаковского. Военные меры, предпринятые Ираклием после его победы над Персией, полагал он, были отправной точкой нового административного режима. Брейе поддерживал в этом Кулаковского. Армения может считаться примером милитаризации империи под угрозой персидской опасности. Так, когда Ираклий реорганизовал Армению, он не учредил ни одного гражданского должностного лица. Власть их была чисто военной. Фемная система, таким образом, была только лишь приложением к другим провинциям порядка, учрежденного в Армении. [*14] Ф. И. Успенский обращал особое внимание на славян. Когда они хлынули на Балканский полуостров, примерно во время складывания фем, то, по словам Ф. И. Успенского, славяне "содействовали к образованию фемного устройства Малой Азии, давая из себя значительное число охотников для колонизации Вифинии". [+91] Это утверждение надо, однако, воспринимать с осторожностью, ибо нет свидетельств о большой иммиграции славян в Малую Азию до перемещения 80 тысяч славян в Опсикий при Юстиниане II в конце VII века.

Хорошо известно, что для защиты от надвигающейся опасности были созданы на Востоке в VII веке следующие крупные военные округа, названные позднее фемами: 1) Армениаки, на северо-востоке Малой Азии, на границе с Арменией; 2) Анатолики на юго-западе Малой Азии (от греческого слова  - "восток"); 3) "Императорский богохранимый Опсикий" (греч.  = лат. obsequium), служивший охраной столицы и занимавший часть Малой Азии, прилегавшую к Мраморному морю, и 4) морская фема Карависиев (Caravisinorum), названная позже, возможно, в VIII веке, Кивиреотской. Она занимала южный берег Малой Азии и соседние острова. Первые две, занимая всю центральную часть Малой Азии, от берегов Киликии на востоке до берегов Эгейского моря на западе, были предназначены служить защитой от арабов. Третья была щитом столицы от внешних врагов. Четвертая, морская фема, предназначалась для защиты от арабского флота.

Удивительная аналогия существует между фемной организацией и милитаризацией Персидской империи Сасанидов при шахах Каваде и Хосрове Ануширване в VI веке. В Персии также вся территория империи была разделена между четырьмя военными командованиями. Аналогия столь полна и столь близка, что Штайн объяснял это как умышленное желание императора заимствовать персидскую реформу. Источники, говорит он, дают основания считать, что Ираклий изучал реформы обоих персидских монархов и, возможно, даже имел доступ к каким-то материалам персидских архивов. "Учиться у своих врагов всегда было желанием истинных государственных деятелей". [+92]

На Балканском полуострове округ Фракия, созданный против болгар и славян, и позже, может быть в конце VII века, греческий военный округ Эллада (Элладики), были образованы против славянских вторжений в Грецию. Примерно в это же время, возможно, округ Сицилия был организован для защиты против морских нападений арабов, начинавших уже грозить западной части Средиземного моря. Обычно, за немногими исключениями, во главе подобных округов - фем – стояли стратиги. Начальник Кивиреотской фемы назывался друнгарий, а Опсикия - комит.

Организация фем, таким образом, может быть отнесена к попытке Ираклия милитаризировать империю под влиянием персидской опасности. Ему удалось воплотить, насколько это вообще известно, реорганизацию только Армении. Блестящая победа над Персией, приведшая к возвращению Сирии, Палестины и Египта, создала срочную необходимость реорганизации в этих провинциях. У Ираклия, однако, не было времени выполнить эту задачу, потому что очень быстро он потерял эти территории, перешедшие к арабам. Персидская опасность была ликвидирована, однако новая, более страшная опасность, выросла вместо нее. Преемники Ираклия, следуя его инициативе, создавали военные округа (позже названные фемами) против арабов. Вместе с тем, императорами руководило возрастание славянской и болгарской опасности на севере империи.

Вот почему эти принципы защиты и обороны были распространены на Балканский полуостров и Грецию.

В этих военных округах и экзархатах гражданские власти не сразу и не во всем заменялись военными властями. Гражданская администрация, гражданские провинции (эпархии) продолжали существовать при новом порядке в большинстве округов. Военные, облеченные полнотой власти ввиду внешних опасностей, упорно делали самих себя все более и более полновластными в гражданских делах. "Семена, посаженные Ираклием, - заметил Э. Штайн, - прекрасно взошли". [+93]

Ираклий оставил определенный след и в византийском законодательстве. В опубликованном собрании "Новелл" его время представлено четырьмя, имеющими отношение к разнообразным проблемам, так или иначе связанным с церковью и датированными промежутком от 612 до 629 года. В источниках есть известные признаки существования других законов Ираклия, не сохранившихся полностью, но следы которых имеются. Есть даже возможность доказать, что некоторые из этих законов были восприняты и введены в законодательство германцами на западе и арабами на востоке. Это, по меньшей мере, может быть доказано для некоторых законов, посвященных чеканке монет, официальным печатям и публичным документам. [+94]