Отиди на
Форум "Наука"
ISTORIK

Борбата на индианците срещу белите заселници

Recommended Posts

Пера, боядисани в цветовете на войната лица, препускащи коне, томахавки и лъкове... Няма поколение от мъжки пол, което да не е живяло с романтиката на Дивия запад. И да не е чувало имената на Оцеола или Седящия бик. А който се е разминал с книгите на Карл Май и Майн Рид, няма как да е бил подминат от филмите. В Холивуд уестърнът е цял подотрасъл. И дори стара Европа се опитваше да го имитира през 60-те години, мобилизирайки за целта артисти като Гойко Митич, Пиер Брис и Дийн Рид.

Но старите романи и новите филми са едно, а действителността ­- съвсем друго. Индианците, разбира се, не са били нито идеализираните благородни синове на прерията, нито пък (според другата крайност) кръвожадни диваци. Просто са се сражавали за свободата и земите си. При което далеч не са ползвали някакви особени техни си военни хитрости, а постепенно са заимствали тактиката на белия човек. В обременените от филмовите клишета масови представи индианецът задължително е на кон. Да, но това е така след ХVI век, когато испанците докарват четириногото в Новия свят. Това променя и живота, и начина на воюване на значителна част от коренните жители на Америка. Най вече - на тези, които населяват прериите и пампасите.

Но и индианците от горите също научават нещо от белите. Да ползват както стоманените им сечива, така - и огнестрелните оръжия. А също - и да водят бой, организирани на по-големи групи. Към средата на ХVII век те вече не само са фактор в непрекъснатите сблъсъци между англичани и французи за надмощие в Северна Америка, но и отварят истински войни срещу европейските заселници.

Пръв провежда подобна мащабна кампания вождът на племето уампаноаги Метакомет, наречен крал Филип. Той обединява всички племена от днешните североизточни щати и преминава в тотално настъпление против християнизираните индианци и англичаните. От 90 селища поне 60 са обсадени по всички правила на военното изкуство, като 12 са превзети и изгорени. Изглежда че настъпва краят на белия човек в Америка. Но на 12 авугст 1677 г. Метакомет е заловен и екзекутиран. Тялото му е разчленено.

След почти едни век Понтиак, легендарният вожд на отавите (от тях днес е останало само името на канадската столица Отава), отново успява да обедини всички племена от Великите езера до Тенеси. Заедно с дъщеря си Паките той обикаля с кану по Мисисипи и притоците є, убеждавайки вождовете в необходимостта от съгласувани действия. И успява да създаде истински генерален щаб, който разработва план за общо настъпление. Съгласно плана на Понтиак, всяко племе след даден общ сигнал ще атакува този английски форт, който е най-близо до него. След това обединените индиански сили трябва да продължат на изток към океана. Щурмът започва на 2 май 1763 г. Падат почти всички фортове около Големите езера. На пътя на червените воини е само Детройт. Той е обсаден от 2000 индианци от различни племена начело със самия Понтиак. Обсадата продължава цели четири години. Накрая уморените и разочаровани племена едно по едно сключват мир с англичаните. Останал сам със своите отави, Понтиак се оттегля на юг, при маямите в испанска Флорида, където скоро е убит. Един английски лорд раздава на индианците одеала, заразени с вариола и много индианци се заразяват и умират.

През лятото на 1813 г. Индианците крийк, водени от Червения орел, нападат един форт в щата Алабама, но на следващата година са разбити и отстъпват немалка част от земите си на белите.

Скоро след тези събития на мястото на британските колонии в Северна Америка се ражда нова държава ­ Съединени американски щати. Но отначало тя е държава само на белите. Вождът на племето шоуни­ Текумсе организира различните племена не само за координирани военни действия срещу белите, но и за създаване на... паралелни Съединени щати, само че - индиански. И успява през 1807 г. да свика първия индиански конгрес, а през 1811 г . -­ втория. След него в местността Типенканое се събират хиляди воини от десетки племена. Притесненото федерално правителство изпраща военни части под командата на генерал Харисън. Текумсе обаче събира сили и не бърза с обявяването на война на официален Вашингтон. Една безсмислена атака, предприета от брат му Тенксватава, позволява на генерал Харисън да разгроми събралите се индианци. Самият Текумсе отива с хората си в Канада и се включва на британска страна в избухналата през 1812 г. англо-американска война. Загива на 5 октомври 1813 г. като бригаден генерал от британската армия.

Индианците от племената сок и фокс, водени от Черния ястреб, през 1831 г. избират пътя на войната с белите, но са разгромени.

Вождовете на команчите Странстващият вълк и Слънчевият орел водят преговори с белите, да им дадат коридор за преминаване през земите им срещу държавни субсидии за племето. След 1871 г. правителството на САЩ изоставя тази политика.

Това е последният опит за организирана съпротива против белите с цел те да бъдат изгонени от Северна Америка. В началото на ХIХ век те са вече твърде много, поне - между Атлантическия океан и Мисисипи. И индианските племена постепенно са изтласкани на Запад от великата река.

Последна съпротива оказват семинолите, водени от своя вожд Оцеола. В продължение на 8 години ­ от 1832 до 1840 г., семинолите водят партизанска война в джунглите на Флорида, унищожавайки цели подразделения от американската армия, като например - отряда на майор Дейд. Но, в крайна сметка, семинолите също са принудени да се предадат и да бъдат изселени в земите на днешния щат Оклахома.

Племената на сиу-дакота по принцип нямат проблеми с белите. Суровите прерии на днешните два щата с това име не са привлекателни за заселниците, пък и железопътната линия преминава по на юг. Но в местността Черните хълмове е открито злато. И в индианския департамент във Вашингтон решават да действат директно, като хвърлят срещу дакотите прословутата Седма кавалерийска бригада, командвана от героя от Гражданската война генерал Джордж Армстронг Къстър.

Всичко свършва бързо и катастрофално за белите войници. На 25 юни 1876 г. Седма кавалерия навлиза в безлюдно индианско поселище при рекичката, наречена Литъл Бигхорн. То изглежда изоставено. Хора и коне, порядъчно ожаднели от прехода, се спускат към водата. И в този момент от околните хълмове връхлитат стотици сиукски воини, водени от вождовете Седящия бик и Лудия кон. Само за час всичко е свършено. Генерал Къстър загива заедно със 17 офицери и 700 войници. Нито един бял не оцелява от сражението. Това е най-голямата победа на червенокожите в цялата история на индианските войни. Но същевременно е и последната.

Разбира се, индианците продължават съпротивата. Достатъчно е да споменем Кинатпуш, вожд на малобройното племе на модоките. В продължение на 17 години -­ от 1856 до 1873 г. - той води партизанска война на територията на днешния щат Орегон. Отрядът му наброява само 40 души. В един момент против него е хвърлен редовен пехотен полк с артилерия. Преследването продължава три месеца, при което убити и ранени са поне половината войници, докато Кинатпуш не губи нито един човек. В крайна сметка, талантливият вожд е заловен и обесен на 8 октомври 1873 г.

Съпротива срещу белите водят и кайовите, водени от Сатанта и от Седящата мечка, както и оглала, водени от Червения облак. След 1862 г. сиу (сиуксите) подлагат на нападения заселниците в земите им.

През 1864 г. ген . Къстър избива 700 жители на лагера Сенд Крийк, повечето от които са старци, жени и деца. Малцина избягват смъртта и повеждат борба начело с вожда Черният котел, загинал в битка с войниците на Къстър.

Съпротивата на апахите и техния вожд Джеронимо са вече част от американската история. Населяващи Аризона и Ню-Мексико, те са запазили свободата си през целия период на испанското колониално владичество в Америка. Провалят се и опитите на правителството на независимото от 1821 г. Мексико да ги покори. Но през 1848 г. след Американо-мексиканската война част от земите на апахите попадат в територията на САЩ. И апахите трябва да водят война на два фронта -­ и срещу мексиканците, и срещу американците. Тя започва през 1855 г. след подлото убийство на вожда на апахите - Хуан Хосе от американския авантюрист Джеймс Джонсън, нает от мексиканските власти. Наследникът на Хуан Хосе ­- Червената ръка, унищожава цели две градчета ­ Санта-Рита и Пинос-Алтос, чиито жители се занимавали главно с лов на индиански скалпове. Червената ръка успява да обедини всички племена на апахите. Цели 8 години неговите воини практически контролират Ню-Мексико и Аризона и съседните мексикански райони. През 1863 г. Червената ръка най-сетне е заловен и екзекутиран, но съпротивата продължава вождът Кочис. Сиу, водени от Червения облак и Буйния кон, както и апахите, водени от Кочис и Джеронимо, водят партизанска война с белите – в планините, в каньоните и в пустините.

Генерал Крук, кръстен от апахите Сивия вълк, съчувства на индианците и се грижи добре за тях. Но през 1875 г. той е отзован, а апахите са преместени в нов резерват ­ пустинята Сан Карлос в Аризона. Те обаче бягат оттам начело с Викторио -­ един от съратниците на Червената ръка. Към него през 1881 г. се присъединява още една група избягали от резервата Сан Карлос начело с Хойтлай, останал в историята с испанското име Джеронимо. Апахите се базират в планината Сиера-Мадре, на границата с Мексико, откъдето извършват рейдове по целия американски Югозапад. Тогава във Вашингтон отново се сещат за Сивия вълк -­ генерал Крук. През 1883 г. той повежда срещу Джеронимо петхилядна войска (цялата американска армия тогава няма и 100 000 души личен състав!) още толкова мексиканска и стотици индианци следотърсачи. Всичко това ­ срещу няколко десетки апахи. Равносметката ­ в края на кампанията са убити 1000 американци и мексиканци срещу 9 загинали апахи. Наистина, скоро след това Джеронимо се предава на Крук и се връща в резервата. Той е единственият от изброените водачи, който умира от естествена смърт. През 1876 г. сиу и чейени, водени от Седящия бик (Татанка Йотанка) и Буйния кон (Ташунка Витко) разгромяват генерал Крук, а после – и ген. Къстър – при Литъл Биг Хорн.

През 1877 г. към въстание подбужда и вождът Вовока, който е вдъхновяван от пророчества за успешно въстание срещу белите.

С това индианските войни приключват. Но не - и историята на индианските бойци. Времената се менят и отношението на белите към коренните жители на континента също постепенно се променя. Още през 1901 г. племената, живеещи в днешна Оклахома, получават американско гражданство. А през 1917 г. САЩ влизат в Първата световна война. И за пръв път индианците се сражават вече не като червенокожи срещу бледолики, а като американци. И през 1924 г. всички те получават американско гражданство. А през 30-те години, по времето на Рузвелт, получават и първите привилегии в рамките на резерватите, които се превръщат в наистина свободни индиански територии.

През Втората световна война нещата се повтарят. Отново хиляди индиански младежи поемат по "бойните пътеки" на Африка, Далечния изток и Европа. Някои от тях стават истински национални герои, като Ърнест Чилдърс от племето на криките, черокът лейтенант Джек Монтгомери, Айра Хейес от племето пима и др. Следват Корея, Виетнам, Залива... Навсякъде потомците на Понтиак, Оцеола и Седящия бик се сражават под звездното знаме, което вече е станало техен боен тотем. Странно и знаменателно се развива ролята на американската армия ­ от олицетворение на сблъсъка между коренните жители и новата американска нация през миналите векове, през ХХ век именно тя е институцията, в чиито редове по фронтовете на няколко войни индианци и бели се сплотяват за своето общо бъдеще...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много добра статия! :)

Конфликти като този са битка, сблъсъл на две култури, цивилизации и общности. А не изтребване и пр. Последното може да се случи, но е резултат от победата, а процесът поначало си е двустранен.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Има една книга, погребете сърцето ми в ундид ний. Горещо ви я препоръчвам. Какво значи живеят рамо до рамо, един покорен народ има двма избора, или да се научи да живее с поробителите си или да изчезне от лицето на земята. Забравили сте навахите, те единствени получават резерват в родните си земи.

Share this post


Link to post
Share on other sites

http://www.eaglecircle.org/

Българско индианско общество "Орлов кръг"

група за историческо реконструиране

---

речник

http://www.eaglecircle.org/indexbg/dictionary.html

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не казвайте това на американец! Той никога няма да ви повярва. Тук романите на Карл Май и Майн Рид не са популярни. Те имат други аргументи.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Интересно ще ми е да прочета, как например аргументират заграбването на индианските земи, натъпкването на индианците по резервати и тн.?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Как ли? Като нужда от жизнено пространство и с обяснението, че завоюването на индианците и заграбването на земите им е било всъщност цивилизаторски акт. Но няма защо толкова да охкаме - за първи път ли това се случва под слънцето?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Да, и аз препоръчвам книгата "Погребете сърцето ми в Уундид Ний". Мисля, че всеки американец трябва да я прочете.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Още докато бях студентка в Търново беше организирана в ДНА-то една ретроспективна изложба. Ако не се лъжа тази изложба беше през 1998г. Тя беше юбилейна - 80г. от края на първата световна война. На тази изложба бяха показани снимки от времето на Първата световна война. Имаше една снимка, която направи на мен и колежката ми голямо впечатление.

На тази снимка са заснети двама българи и техния военнопленник, който си беше чист индианец. Този индианец стърчеше с две глави над тях.

Ако я открия качена някъде тази снимка с удоволствие бих си я дръпнала.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Виждал съм я в НИМ на третия етаж :) пленения индианец действително беше много висок, но трябва да се отбележи, че и пленникът и войниците бяха усмихнати на тази снимка :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Снимка е същата. Лично на мен още тогава ми направи силно впечатление. Въпреки моето впечатление в спомените ми са останали само образите на индианеца и двамата български войника от двете му страни. Третия българин не си го спомням и това е напълно нормално. Все пак от организинате тази изложба са минали повече от 10 години. Самата снимка си заслужава вниманието. Благодаря, че я открихте и качихте във форума.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз разбирам белите, защото те са били завоеватели. Аз, обаче не мога да разбера червените, какви са били! Може би, най-вярното ще е глупаци! Това е извън филмите на Гойко Митич. Не зная дали е още жив и не му ли омръзна да прави подобни филми? Като дете ги харесвах!

Един от главните проблеми на американските индианци, е че те са нямали европейската представа за частна собственост. Продали остров Манхатън (там, където бяха кулите на Световния търговски център) на холандски заселници за 24 долара изразено в джобни шишенца уйски! Тяхното разсъждение e - като сме им продали острова, те не могат да го сложат в джоба си и да го отнесат. Той пак ще си е там! Нямали са представа от огради, телени мрежи, вишки с въоръжени хора, кучета - граница! "Стойте настрана! Частна собственост! Стреля се без предупреждение!" Пък и не са били никак единни! Едни племена враждебни на други са служили в армията на белите, само защото тези племена са били техни вековни врагове. Никой от тях не е осъзнавал степента, на идещата за тях катастрофа!

Вие, бихте ли продали о. Вардим (на р. Дунав, близо до Свищов) на Румъния за 100 л. ракия? Много (главно патриоти) ще кажат не! Аз зная, обаче много хора, които ще кажат - да! Защото на тях не им трябва Вардим. На тях им трябват стоте кила ракия!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ще цитирам тази книга по памет. "Те се присмиваха на белите заради странните им обичаи, индиаците бяха убедени че земята е безкрайна като небето и всеки може да живее където си поиска".

Всичко идва от военната сила на белите. Ако Ташунка Уитко имаше военните сили да влезе в Ню Йорк мислиш ли че на него щеше да му пука за този договор?

Мислиш ли че ако индианците бяха победили не при Литъл Биг Хорн, а при Филаделфия и бяха убили не Къстър, а Линкълн на някой щеше да му дреме за тези договори? Наистина ли мислиш че ако индианците бяха отказвали да сключват тези догори белите нямаше да намерят друг начин да им вземат със сила земите?

Share this post


Link to post
Share on other sites

О, разбира се ще намерят! Поводи много! Но, белите са се възползували от тази слабост, особено на ранните индианците и просто са завоювали много неща по един лесен и безболезнен за тях начин.

Даже военното превъзходство на белите, като че ли не е било решаващо. Особено по-късно индианците са разполагали с много оръжие и муниции, доставяни им от бели черноборсаджии. По-скоро числеността е била важна. Индианците много късно разбрали, че войната с белите е загубена, и че оттатък океана има континент с огромно население и оттам всеки ден пристигат кораби, пълни с нови и нови заселници!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Американските индианци са раса, нямаща имунитет към алкохола! Той се е оказал далеч по-унищожителен за тях от пушките на белите. Пият, като казаци и не държат на пиене, също като казаци! Между руснак и индианец и алкохол - няма любовен закон!

Ние, българите пием разточително - за пофта, в малки чашки, със салати, руска салата, "Снежанка" и таратор (за мастиката), кебапчета и разни колбаси за бирата и виното. Руснаци и индианци пият алкохол бързо и в голямо количество. Мезе няма! Руснаците от време на време подушват филийка хляб - това им е мезето! Те пият, просто за да се напият, много различно от нас българите. И като се напият, подписват и собствената си смърт!

Тази подробност - алкохола (огнената вода), може да се сложи наравно с пушките и топовете, като най-голям принос в победата на белите на американският континент.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Един от главните проблеми на американските индианци, е че те са нямали европейската представа за частна собственост. Продали остров Манхатън (там, където бяха кулите на Световния търговски център) на холандски заселници за 24 долара изразено в джобни шишенца уйски! Тяхното разсъждение e - като сме им продали острова, те не могат да го сложат в джоба си и да го отнесат. Той пак ще си е там! Нямали са представа от огради, телени мрежи, вишки с въоръжени хора, кучета - граница! "Стойте настрана! Частна собственост! Стреля се без предупреждение!" Пък и не са били никак единни! Едни племена враждебни на други са служили в армията на белите, само защото тези племена са били техни вековни врагове. Никой от тях не е осъзнавал степента, на идещата за тях катастрофа!

Вие, бихте ли продали о. Вардим (на р. Дунав, близо до Свищов) на Румъния за 100 л. ракия? Много (главно патриоти) ще кажат не! Аз зная, обаче много хора, които ще кажат - да! Защото на тях не им трябва Вардим. На тях им трябват стоте кила ракия!

Ха, че нормално е хората в различни части по света да имат различна представа за собственост. за индианците небето и земята не могат да се търгуват и продават, тъй като са им дадени свише. Това че няколко пияници са направили сделка, като са мислели, че всъщност те са на изгода от тая ситуация е друг въпрос. Все пак иднианците са смятали, че европейците разсъждават като тях. Как и да е. Винаги така става, когато има сблъсък на цивилизации на различно ниво на икономическо развитие. Това ми напомня на отношенията между римляни и брити, когато първите завладели Англия. Естествено след легионите плъзнали лихварите, които предлагали на простодушните келти стоки /вина, дрехи, съдове и пр. луксознотии/ срещу залог - земя, роби и пр. Естествено лихвите били сериозни, но бритите това не ги плашело /или по-точно не разбирали идеята на заемите/. Е когато се усетили, че са в капана на банкерите - било късно. Римските войници изритвали длъжниците от къщите и земите им и продавали децата им в робство.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Американските индианци са раса, нямаща имунитет към алкохола! Той се е оказал далеч по-унищожителен за тях от пушките на белите. Пият, като казаци и не държат на пиене, също като казаци! Между руснак и индианец и алкохол - няма любовен закон!

Не че нямат имунитет, просто ензимът /ацеталдехиддехидрогеназа/, който разгражда метаболита на алкохола /ацеталдехид/ до оцетна киселина е слабоактиовен, както при всички монголоиди. Затова се напиват лесно а и зависимостта при тях е силно изразена.

Иначе освен масовите изтребления, на които били подложени индианците и бизоните, заразните болести като шарката и заушката, към която индианците наистина нямали имунитет, защото никога не са се сблъсквали с тях, за взели доста повече жертви. И говорим за умишлено заразяване - с одеяла, принадлежащи на болни европейци. Въобще европейците проявяват ужасен геноцид спрямо коренното население на Америка. Много се чудя как сега сащианците са такива радетели за човешки права, при положение, че държат индианците в резервати, а другата преексонирана група - негрите до края на миналия век дори не можеше да мечтае, че неин представител може да влезе в Белия Дом.

А ето историята на един достоен индианец, който не се примирил и докрай водел борба срещу правителството на САЩ:

http://en.wikipedia.org/wiki/Sitting_Bull

Share this post


Link to post
Share on other sites

Сащианската демокрация си е била съвсем реална и много добра, но само за белите - вид расистка демокрация!

Прав си, че куршуми, болести и пр. са били главният арсенал на белите, но алкохола е бил използуван наравно с тях. С него са предизвиквали раздори, подкупвания, убийства на "неприятни" вождове от свойте, подписи на документи, фалшификации и куп други подобни. Бил е един по-деликатен начин особено, след като (в по-късни времена) федералното правителство не е гледало с добро око на пушките и пищовите!

Достойните индиански вождове са много повече, не само Стоящият бик, но просто тяхното ниво не им е позволило да разберат, за какво стратегически става въпрос! Ниската степен на икономически напредък във всяко отношение, културни представи, разпокъсаност, непрестанни междуособни и междуплеменни вражди, пълно непознаване природата и целта на своя противник и много още, вързва ръцете на радикалите и дава предимство на компромисно ориентираните, като Стоящият бик, но има един проблем - тяхното време, също не е дошло!

Share this post


Link to post
Share on other sites
Виждал съм я в НИМ на третия етаж :) пленения индианец действително беше много висок, но трябва да се отбележи, че и пленникът и войниците бяха усмихнати на тази снимка :)

Де ги тези времена..... Прехвърлям тука спомените на о.з.полк. Стоян Илиев и се чудя - сума ти пъти за бягство от казармата през 40-те войниците биват връщани без санкции, често с влизане в положението и пр. И макар това да са били груби времена в някои отношения, много е властвал здравият морал..

(Край на ОТ)

Редактирано от КГ125

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тази рисунка намерих случайно. Бях купил това словашко списание, като юноша от Братислава. Оцеляла е по чудо! Погледнах я, хареса ми и реших да я постна.

_______________.doc

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...