Отиди на
Форум "Наука"

Въпрос за човека в светлината на обективното човекшко познание


Recommended Posts

  • Потребител

1.Защо човек ,в защита на собственото си субеткивно виждане, независимо от това учен или лаик е, не признама конкретни експериментални резултати и априорно ги отрича, без да ги е видял и без да иска да ги види, уверен, че светът е такъв , какъвто той го вижда и възприема?

2. Защо на базата на големите и заслужени авторитети в обективното човешкао познание , формулираните от тях заблуди намират по долъбоко и трайно отражение в съзнанието на учени и лаици, от колкото обективните реалности , дори и тогава, когато обективната истина е проста и виднма в условията на конкрететен експериментален резултат, в конкретна реалност.?

3. Защо специалистите, повече от лаиците, са склонни да възприемат себе си като непогрешими и атриорно , без обективна проверка на конкретните реалности смело обявявт тези, които не възприемат света, като тях за луди.?

4. Защо заблудите в обективното човешко познание , посадени в съзнанието на хората от най заслужелите в науката учени така брокират съзнанието на хората, че те стават неспособни да чуват, като слушат, да виждат , като гледат и в разрез на собствените си обективни и достоверти познания да приемат заблудите, като истини?

Тези и още много други въпроси, особенно, като се включат и заблудите от религиите през вековете не правят ли чонека, като най- интересният обект на обективното човешко познание, продукт, както всичико друго на всеобщия геном на всемира, като прозукт на това ,което наричаме Бог, без да осъзнаваме неговата конкретна обективна същност.?

Редактирано от Р. Теодосиев
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Интересни въпроси. Имат повече социологически характер, отколото философски...

Това състояние се случва, когато настане криза в обществената информационна комуникация, когато обменът на информация се затлачи и когато елитите и институциите нямат автортети или деградират, или са злонамерени.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами, предлагам ви една такава отправна точка за отговор на горните въпроси - днешната наука се държи като религия - във всяко едно отношение. Това автоматично дава отговори на въпроси 1, 2 и 4. За да отговорим пък на въпрос номер 3, трябва да отчетем, че всяка религия си има своя номенклатурен апарат - няма как да просъществува без него.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребители
1.Защо човек ,в защита на собственото си субеткивно виждане, независимо от това учен или лаик е, не признама конкретни експериментални резултати и априорно ги отрича, без да ги е видял и без да иска да ги види, уверен, че светът е такъв , какъвто той го вижда и възприема?

Защото неговия свят наистина е такъв, какъвто той го вижда и възприема. Никога няма да застанем вътре в главата и му и да видим през очите му неговия свят. Общия споделен свят от хората, реалността ни заедно я правим чрез конвенционални описания и обяснения, нито едно от които не е чистата истина, а просто нещо, което работи и ни обяснява светa такъв какъвто се е представил пред общите ни питания и търсения. Дори питанията и търсенията ни са конвенция. Какво да питаме се решава и приема от общност. Някои конвенции са по-силни от личния опит, те се намърдват в съзнанието на хората още от детска възраст, програмират се. За това е нужно огромно усилие, за да се приеме нова позиция относно света и да се преформулира програмата.

2. Защо на базата на големите и заслужени авторитети в обективното човешкао познание , формулираните от тях заблуди намират по долъбоко и трайно отражение в съзнанието на учени и лаици, от колкото обективните реалности , дори и тогава, когато обективната истина е проста и виднма в условията на конкрететен експериментален резултат, в конкретна реалност.?

Обективна реалност в рамките на култура сътворена от хора? Това обективното е мираж. Очевидното за теб, не е очевидно за мен. Гледаме света от различни позиции, различни наблюдатели сме, мерим различно време и полагаме телата в различно пространство...Това, което ни прави обективни е да споделяме конвенциите. А те често се задават от авторитети. Заблудата ако работи и обяснява достатъчно реалността на един човек, той едва ли би хабил енергия да възприема нова позиция наместо да си урежда живота.

3. Защо специалистите, повече от лаиците, са склонни да възприемат себе си като непогрешими и атриорно , без обективна проверка на конкретните реалности смело обявявт тези, които не възприемат света, като тях за луди.?

Това не е вярно. Всеки се съмнява, но има правила и конвенции, норма както в научната общност, така и в общите тези за света. Тази норма работи като закон. Повечето хора го спазват именно, за да са убедени, че всички споделяме що годе една и съща представа за света. Щото ако не го правехме нямаше да се разбираме по човешки. Думата априори ако я употребиш още веднъж неадекватно ще ми се стори, че не разбираш смисъла й. Различията от нормата винаги се санкционират от общността. Щом е възприет като луд значи не е имал достатъчно нетенденциозни данни, поне що се отнася до научната обективност. Айнщайн е бил бит доста преди Миликан да потвърди предвижданията му за фотоефекта..Тъй де хората не се доверяват на нечия логика, доверяват се на великото "око да види, ръка да пипне" - всеки експеримент трябва да е повторяем навсякъде по света във всички култури, от всеки учен, където и да е за да се признае за валиден. Световната наука отдавна не работи с "априорни" истини, напротив всичко се потапя в опита и минава през цензурата на общите научни правила за експеримента. Понякога питането е погрешно, а експериментите проведени некоректно, а пък очевидните истини на изследователя "новатор" се оказват дори логически погрешни на фона на съществуващите правила, закони и теоретични рамки.

4. Защо заблудите в обективното човешко познание , посадени в съзнанието на хората от най заслужелите в науката учени така брокират съзнанието на хората, че те стават неспособни да чуват, като слушат, да виждат , като гледат и в разрез на собствените си обективни и достоверти познания да приемат заблудите, като истини?

Тези и още много други въпроси, особенно, като се включат и заблудите от религиите през вековете не правят ли чонека, като най- интересният обект на обективното човешко познание, продукт, както всичико друго на всеобщия геном на всемира, като прозукт на това ,което наричаме Бог, без да осъзнаваме неговата конкретна обективна същност.?

Първо събственото видяно от очите не е обективна истина а е субективно, лично преживяване. Аз мога да виждам еднорози, но ако ти не ги виждаш моята истина никога няма да е обективна, нищо че нъл се сещаш за мен си е истина. А достоверността е въпрос на конвенция. Кое е достоверно решава общността, не аз или ти. За това собствените ти познания са субективни, лични, интимни, пречупени през призмата на твоя живот, възприятия, обучение и лична съдба. Попил си и доста конвенции с думите и понятията, които споделяш. Последния ти въпрос с който завършваш питанията си не е ясен. Въпросите не правят човека, не го прави и само генома му..Правят го неизброимо много обстоятелства, причини, следствия, връзки, общуване, обучение, емоции, култура, социална общност. Понякога го правят по-гъвкав към промени, друг път по-твърд и всичко това е относително и зависи от другите хора.

Генералния ми отговор на твоето питане е, че една единствена обективна истина за света не съществува. Има само зависими от хората или нека кажем наблюдателите истини, и онова, което наричаме обективно е такова, защото сме се договорили да е такова.. Споделяме една и съща реалност, но сме различни гледни точки към нея. И нито една от тези гледни точки не е абсолютна.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Защото неговия свят наистина е такъв, какъвто той го вижда и възприема. Никога няма да застанем вътре в главата и му и да видим през очите му неговия свят. Общия споделен свят от хората, реалността ни заедно я правим чрез конвенционални описания и обяснения, нито едно от които не е чистата истина, а просто нещо, което работи и ни обяснява светa такъв какъвто се е представил пред общите ни питания и търсения. Дори питанията и търсенията ни са конвенция. Какво да питаме се решава и приема от общност. Някои конвенции са по-силни от личния опит, те се намърдват в съзнанието на хората още от детска възраст, програмират се. За това е нужно огромно усилие, за да се приеме нова позиция относно света и да се преформулира програмата.

Обективна реалност в рамките на култура сътворена от хора? Това обективното е мираж. Очевидното за теб, не е очевидно за мен. Гледаме света от различни позиции, различни наблюдатели сме, мерим различно време и полагаме телата в различно пространство...Това, което ни прави обективни е да споделяме конвенциите. А те често се задават от авторитети. Заблудата ако работи и обяснява достатъчно реалността на един човек, той едва ли би хабил енергия да възприема нова позиция наместо да си урежда живота.

Това не е вярно. Всеки се съмнява, но има правила и конвенции, норма както в научната общност, така и в общите тези за света. Тази норма работи като закон. Повечето хора го спазват именно, за да са убедени, че всички споделяме що годе една и съща представа за света. Щото ако не го правехме нямаше да се разбираме по човешки. Думата априори ако я употребиш още веднъж неадекватно ще ми се стори, че не разбираш смисъла й. Различията от нормата винаги се санкционират от общността. Щом е възприет като луд значи не е имал достатъчно нетенденциозни данни, поне що се отнася до научната обективност. Айнщайн е бил бит доста преди Миликан да потвърди предвижданията му за фотоефекта..Тъй де хората не се доверяват на нечия логика, доверяват се на великото "око да види, ръка да пипне" - всеки експеримент трябва да е повторяем навсякъде по света във всички култури, от всеки учен, където и да е за да се признае за валиден. Световната наука отдавна не работи с "априорни" истини, напротив всичко се потапя в опита и минава през цензурата на общите научни правила за експеримента. Понякога питането е погрешно, а експериментите проведени некоректно, а пък очевидните истини на изследователя "новатор" се оказват дори логически погрешни на фона на съществуващите правила, закони и теоретични рамки.

Първо събственото видяно от очите не е обективна истина а е субективно, лично преживяване. Аз мога да виждам еднорози, но ако ти не ги виждаш моята истина никога няма да е обективна, нищо че нъл се сещаш за мен си е истина. А достоверността е въпрос на конвенция. Кое е достоверно решава общността, не аз или ти. За това собствените ти познания са субективни, лични, интимни, пречупени през призмата на твоя живот, възприятия, обучение и лична съдба. Попил си и доста конвенции с думите и понятията, които споделяш. Последния ти въпрос с който завършваш питанията си не е ясен. Въпросите не правят човека, не го прави и само генома му..Правят го неизброимо много обстоятелства, причини, следствия, връзки, общуване, обучение, емоции, култура, социална общност. Понякога го правят по-гъвкав към промени, друг път по-твърд и всичко това е относително и зависи от другите хора.

Генералния ми отговор на твоето питане е, че една единствена обективна истина за света не съществува. Има само зависими от хората или нека кажем наблюдателите истини, и онова, което наричаме обективно е такова, защото сме се договорили да е такова.. Споделяме една и съща реалност, но сме различни гледни точки към нея. И нито една от тези гледни точки не е абсолютна.

Според мен генералният Ви отговнор е субективен и не е достоверен.

Обективните истини не зависят от хората , наблюдателите и от това за което те са се договорили. Например едно от най-значимите в човешкото познание достижение ,каквото са принципите на Нютон не зависи и от самия Нютон, нито от всички останали, които ги възприемат , както той ги е открил и формулирал, а от същността на всеобщата обективна същност ,всеобщщия геном от който произтичат , която същност вече субективно за едни може да бъде Бог, задруги природа, за трети Всемир и пр.

Различните гледни точки от които споделяме една и съща реалност , не са различни обективни истини, а субективни виждания от които не зависи същността.

Обективната същност винаги е една и съща . Субективното виждане , което не я променя и не можи да я промени е различно и променлимо , в зависимост от съвокупността на много фактори, които формират човешкото мислене, при определени условия , каито , колкото и да ни изглеждат еднаки за всеки отделен човек са различни.

Link to comment
Share on other sites

  • 5 седмици по-късно...
  • Потребители

Моят отговор на въпросите е нещо от вида.

Въпрос на аксиоматика - всеки си базира разсъжденията на нещо. Затова считайки че то е грешно прави трудът му безмислен - никой не обича да работи на вятъра. Не можеш да докажеш аксиомите и затова просто ги приемаш, дори и да са грешни. Освен това приемаш по-широко приетите аксиоми, защото така се съревноваваш с повече хора.

Това, че считаш останалите за луди, просто не е вярно. Това е само външна проява от тяхна страна (на учените), за да се само надъхат, че не правят глупости (като обявяват другите за глупави).

Накрая ще спомена, че тези които не се занимават с наука, им е все тая кое е вярно и кое не. Поради тази причина и могат да си менят мнението - това не им коства нищо, даже им става забавно, защо учените вярват на нещо, което вообще не е ясно...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Брей,че интересно нещо е туй философията/социологията (съгласна съм с КГ125,че тук повечко социологийка прозира) :smokeing:

Априори,а-постериори....някой май си пада по Кант? :bigwink: Не си спомням,той ли беше въвел тези понятия пръв във философията,но пък много често ги използва в "Критика на Практическия разум" например.Прочетете таз книжка,не е дебела,но Кант има направо ВАРВАРСКИ стил на писане-километрични изречения,нацвъкани с термини,въобще радост за читателя,особено ако за сефте се вясва на лекции във втори курс по Философия :biggrin::biggrin:

Амии,аз какво да кажа?Първо май трябва да си отговорим на въпроса : "Има ли такова животно като Абсолютна истина"?!?Анахрония пак ме е преварила,тъй че няма да досаждам и аз с мойте писания,понеже се покриват с нейните,специално за този пост близо 99% (другия процент са лични,авторски лафове)

Цитат(Anahronia @ Thu Mar 13, 2008 5:46 pm)

Цитат

1.Защо човек ,в защита на собственото си субеткивно виждане, независимо от това учен или лаик е, не признама конкретни експериментални резултати и априорно ги отрича, без да ги е видял и без да иска да ги види, уверен, че светът е такъв , какъвто той го вижда и възприема?

Защото неговия свят наистина е такъв, какъвто той го вижда и възприема. Никога няма да застанем вътре в главата и му и да видим през очите му неговия свят. Общия споделен свят от хората, реалността ни заедно я правим чрез конвенционални описания и обяснения, нито едно от които не е чистата истина, а просто нещо, което работи и ни обяснява светa такъв какъвто се е представил пред общите ни питания и търсения. Дори питанията и търсенията ни са конвенция. Какво да питаме се решава и приема от общност. Някои конвенции са по-силни от личния опит, те се намърдват в съзнанието на хората още от детска възраст, програмират се. За това е нужно огромно усилие, за да се приеме нова позиция относно света и да се преформулира програмата.

Цитат

2. Защо на базата на големите и заслужени авторитети в обективното човешкао познание , формулираните от тях заблуди намират по долъбоко и трайно отражение в съзнанието на учени и лаици, от колкото обективните реалности , дори и тогава, когато обективната истина е проста и виднма в условията на конкрететен експериментален резултат, в конкретна реалност.?

Обективна реалност в рамките на култура сътворена от хора? Това обективното е мираж. Очевидното за теб, не е очевидно за мен. Гледаме света от различни позиции, различни наблюдатели сме, мерим различно време и полагаме телата в различно пространство...Това, което ни прави обективни е да споделяме конвенциите. А те често се задават от авторитети. Заблудата ако работи и обяснява достатъчно реалността на един човек, той едва ли би хабил енергия да възприема нова позиция наместо да си урежда живота.

Цитат

3. Защо специалистите, повече от лаиците, са склонни да възприемат себе си като непогрешими и атриорно , без обективна проверка на конкретните реалности смело обявявт тези, които не възприемат света, като тях за луди.?

Това не е вярно. Всеки се съмнява, но има правила и конвенции, норма както в научната общност, така и в общите тези за света. Тази норма работи като закон. Повечето хора го спазват именно, за да са убедени, че всички споделяме що годе една и съща представа за света. Щото ако не го правехме нямаше да се разбираме по човешки. Думата априори ако я употребиш още веднъж неадекватно ще ми се стори, че не разбираш смисъла й. Различията от нормата винаги се санкционират от общността. Щом е възприет като луд значи не е имал достатъчно нетенденциозни данни, поне що се отнася до научната обективност. Айнщайн е бил бит доста преди Миликан да потвърди предвижданията му за фотоефекта..Тъй де хората не се доверяват на нечия логика, доверяват се на великото "око да види, ръка да пипне" - всеки експеримент трябва да е повторяем навсякъде по света във всички култури, от всеки учен, където и да е за да се признае за валиден. Световната наука отдавна не работи с "априорни" истини, напротив всичко се потапя в опита и минава през цензурата на общите научни правила за експеримента. Понякога питането е погрешно, а експериментите проведени некоректно, а пък очевидните истини на изследователя "новатор" се оказват дори логически погрешни на фона на съществуващите правила, закони и теоретични рамки.

Цитат

4. Защо заблудите в обективното човешко познание , посадени в съзнанието на хората от най заслужелите в науката учени така брокират съзнанието на хората, че те стават неспособни да чуват, като слушат, да виждат , като гледат и в разрез на собствените си обективни и достоверти познания да приемат заблудите, като истини?

Тези и още много други въпроси, особенно, като се включат и заблудите от религиите през вековете не правят ли чонека, като най- интересният обект на обективното човешко познание, продукт, както всичико друго на всеобщия геном на всемира, като прозукт на това ,което наричаме Бог, без да осъзнаваме неговата конкретна обективна същност.?

Първо събственото видяно от очите не е обективна истина а е субективно, лично преживяване. Аз мога да виждам еднорози, но ако ти не ги виждаш моята истина никога няма да е обективна, нищо че нъл се сещаш за мен си е истина. А достоверността е въпрос на конвенция. Кое е достоверно решава общността, не аз или ти. За това собствените ти познания са субективни, лични, интимни, пречупени през призмата на твоя живот, възприятия, обучение и лична съдба. Попил си и доста конвенции с думите и понятията, които споделяш. Последния ти въпрос с който завършваш питанията си не е ясен. Въпросите не правят човека, не го прави и само генома му..Правят го неизброимо много обстоятелства, причини, следствия, връзки, общуване, обучение, емоции, култура, социална общност. Понякога го правят по-гъвкав към промени, друг път по-твърд и всичко това е относително и зависи от другите хора.

Генералния ми отговор на твоето питане е, че една единствена обективна истина за света не съществува. Има само зависими от хората или нека кажем наблюдателите истини, и онова, което наричаме обективно е такова, защото сме се договорили да е такова.. Споделяме една и съща реалност, но сме различни гледни точки към нея. И нито една от тези гледни точки не е абсолютна.

Според мен генералният Ви отговнор е субективен и не е достоверен.

Обективните истини не зависят от хората , наблюдателите и от това за което те са се договорили. Например едно от най-значимите в човешкото познание достижение ,каквото са принципите на Нютон не зависи и от самия Нютон, нито от всички останали, които ги възприемат , както той ги е открил и формулирал, а от същността на всеобщата обективна същност ,всеобщщия геном от който произтичат , която същност вече субективно за едни може да бъде Бог, задруги природа, за трети Всемир и пр.

Различните гледни точки от които споделяме една и съща реалност , не са различни обективни истини, а субективни виждания от които не зависи същността.

Обективната същност винаги е една и съща . Субективното виждане , което не я променя и не можи да я промени е различно и променлимо , в зависимост от съвокупността на много фактори, които формират човешкото мислене, при определени условия , каито , колкото и да ни изглеждат еднаки за всеки отделен човек са различни.

Напротив,генералният й отговор е обективен за нея самата.Вероятно си възприел твърде....субективно критиката й,че не използваш правилно термина "априорно",и не си прочел внимателно поста,защото Анахрония е обяснила доста подробно,какво има предвид :bigwink: САмото обобщение,което е направила,под формата на "генерален отговор" е валидно като обективно за поставените от теб въпроси,според нейната гледна точка.Щеше да е субективно,ако си разменяхте философски лични съобщения с обяснения от рода на "Конкошката,или яйцето" и се замеряхте с любезни аргументи до втръсване,докато на единия не му писне и "надделее" :biggrin::biggrin::biggrin:

Опре ли до философия-обективно и субективно малко трудно се различават,само това ще ти кажа.Особено,ако сте на маса и бирата е на привършване :smokeing::biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребители

А бе аз обект-субектните отношения и думичката истина не ги долюбвам от отдавна да си призная..

G. Mihov, вие написахте:

Според мен генералният Ви отговнор е субективен и не е достоверен.

Обективните истини не зависят от хората , наблюдателите и от това за което те са се договорили. Например едно от най-значимите в човешкото познание достижение ,каквото са принципите на Нютон не зависи и от самия Нютон, нито от всички останали, които ги възприемат , както той ги е открил и формулирал, а от същността на всеобщата обективна същност ,всеобщщия геном от който произтичат , която същност вече субективно за едни може да бъде Бог, задруги природа, за трети Всемир и пр

с което ми доказахте следното - имате твърди убеждения в някаква уникална Ваша истина, която видите ли неистово искате да започнем всички ние да споделяме и тя е свързана по някакъв начин с изказаното вече не веднъж от Вас понятие всеобщ геном, което не сте изяснили - тъй като геном е понятие свързано с информация от съвсем различен порядък...Както и да е ще изчакам по-нататък да представите това понятие като хората, предполагам, че няма да ни пренебрегнете и ще изясните позицията си.

Ще Ви дам няколко примера относно релативизма на истината и познанието на хората.

Първия естествено с Нютоновата механика, тъй като Вие зачекнахте тази тема - законите формулирани от Нютон са свързани с гледната точка на човека, те са валидни за неговия свят. (да не говорим, че Нютон не е работил сам в цялата тая сериозна работа имат пръст и Коперник и Кеплер и Декарт и кой ли още не)Обаче тези закони изпушват по шевовете във света на релативистичните скорости и тяхната абсолютност не само се разпада а се превръща в относителност. Да не говорим примерно, че ако бяхме на мястото на делфините, живеехме в течна среда и общувахме не със звукови а с ултразвукови вълни и имахме радари в главата механиката ни щеше да се развие коренно различно и щеше да съдържа съвсем други представи, понятия и форми на света. Първия пример напълно оборва обективната, абсолютна истинност на коя да е теория. Самата наука бяга от абсолютизирането на теориите си и именно за това непрекъснато ги потапя в живия опит и ги проверява. Така всъщност Нютоновата класическа механика остана за пресмятане на орбити и разписания на влакове, докато във сферата на микросвета и астрономията вече имаме теория на относителността и кватнова механика - последните също не са абсолютни обективни истини и зависят от гледната точка на общността която ги формулира, от достъпа й до данни, от технологиите, от нагласата.

Втория пример и културологичен - ще сравним две култури - най-общо Източната и Западната, като под Източна разбирай далечния Изток, под Западна разбирайте Европейска, тъй като в Близкия Изток имаме як микс и няма да го слагаме във сравнението. Та тези две култури споделят един и същи свят. Обективните критерии на науката - а те са дотам обективни, че да удовлетворят конвенционално всяко човешко същество (повтарям и потретвам ЧОВЕШКО) удовлетворяват и двете култури. САмо че Източната не абсолютизира истините а ги употребява. Западната също ги употребява, но ето на хора като Вас например абсолютизират знанието. Та в двете култури има една основна разлика, фундаментална бих казала - това е противопоставянето на два фундаментални принципи - индивидуализма и колективизма. Индивидуализма на Западния човек му поставя капана на абсолютите и го препъва в абстракции, а колективизма на Източния човек прави така, че в някои далекоизточни култури дори да няма дума и понятие за Аз и Его. Тези две различни позиции влекат две различни светогледни представи. Западната за фундаментално подръчната на човека Вселена или Свят-Творение, което му е на разположение 24 часа в денонощието за експлоатация и откриване (на разни интересни и "всеобщи", "абсолютни" истини) и Източната представа за непрекъснатия променлив поток-свят, в който всяка прашинка е важна във връзка с цялото и всеки човек е прашинка сам по себе си отделно от останалите...- втората представа води до релативност на истината, до нейното превръщане в някаква си думичка извън конкретната ситуация - механиката на Нютон не е обективна истина за кунг-фу мастъра, който преодолява с тялото си гравитацията без изобщо да е чувал за Нютон и механика. Обективната му истина е фактът, че ако не направи съответните движения ще се просне позорно на земята. Той не се просва и без механиката, макар тя да е способна да рамкира и изчисли траекторията му след наблюдение по никакъв начин не е способна да предвиди действията му. Живото е спонтанно и не се побира в абсолюти. Той нещо е конкретно. Тук и сега. Понеже сме много (ние хората) споделяме опита си и го записваме. Така понякога ни се струва, че записаното и споделеното от много хора е фундаментална, абсолютна истина и ето хоп оказва се че то не било така - че Нютоновата механика не бачка в много случаи, че половината човечество изобко не се стреми към обективна истина и абсолюти. Обективно означава споделяно, конвенционално валидно. Обективни са законите в конституцията, правилниците, правилата по пътищата - разбрали сме се да ги изнесем вън от нас и да ги институционализираме. Същото се отнася и до научните правила за проверка, потвърждение или оборване на теориите. Думата истина тук губи смисъл, понеже тя е относителна - зависи от времето, мястото и хората, които споделят информацията. Съвременните ни теории вероятно ще отстъпят на нови, а те на свой ред на нови както ще се променят и хората, които ще създават правилата и критериите за обективност. За това виждате ли колко релативно и гъвкаво е самото понятие обективност?

Надявам се да Сте ме Разбрали тъй като е късно и може да не съм се изразила ясно :post-20645-1121105496:

Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Потребител
Опре ли до философия-обективно и субективно малко трудно се различават,само това ще ти кажа.

Напълно съгласна, въпреки други "субективни виждания".

Само вметка по това отклонение "субективно-обективно" - "Кривогледата кокошка" (не съм сигурна за автора... Луиджи /и така нататък/... ) - Кривогледа ли е кокошката, която само се клатушка... А ако тя не е кривогледа, а светът е крив? Светът е такъв, какъвто го виждам аз. :whistling:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1.Защо човек ,в защита на собственото си субеткивно виждане, независимо от това учен или лаик е, не признама конкретни експериментални резултати и априорно ги отрича, без да ги е видял и без да иска да ги види, уверен, че светът е такъв , какъвто той го вижда и възприема?

2. Защо на базата на големите и заслужени авторитети в обективното човешкао познание , формулираните от тях заблуди намират по долъбоко и трайно отражение в съзнанието на учени и лаици, от колкото обективните реалности , дори и тогава, когато обективната истина е проста и виднма в условията на конкрететен експериментален резултат, в конкретна реалност.?

3. Защо специалистите, повече от лаиците, са склонни да възприемат себе си като непогрешими и атриорно , без обективна проверка на конкретните реалности смело обявявт тези, които не възприемат света, като тях за луди.?

4. Защо заблудите в обективното човешко познание , посадени в съзнанието на хората от най заслужелите в науката учени така брокират съзнанието на хората, че те стават неспособни да чуват, като слушат, да виждат , като гледат и в разрез на собствените си обективни и достоверти познания да приемат заблудите, като истини?

Тези и още много други въпроси, особенно, като се включат и заблудите от религиите през вековете не правят ли чонека, като най- интересният обект на обективното човешко познание, продукт, както всичико друго на всеобщия геном на всемира, като прозукт на това ,което наричаме Бог, без да осъзнаваме неговата конкретна обективна същност.?

1. Не всички хора са такива (аз например не съм!).

2. Защото всеки себе си чете.

3. Аз пък смятам всички тези "специалисти" за идиоти, а себе си за "нормален" :tooth:

4. Аз не признавам авторитети... в крайна сметка всеки е прав за себе си!

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...