Отиди на
Форум "Наука"

Местонахождението на кивота на завета


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Номерът с въртенето на картата ми хареса, но накъде ще трябва да въртим изворовите текстове?

А не мислите ли, че поляците например биха предпочели да завъртят картата по часовниковата стрелка, вместо обратно?

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 89
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Номерът с въртенето на картата ми хареса, но накъде ще трябва да въртим изворовите текстове?

А не мислите ли, че поляците например биха предпочели да завъртят картата по часовниковата стрелка, вместо обратно?

Ние сме българи и нека да помислим за себе си. Изворните текстове не са много готини, понеже са писани от не-българи. Виж как се четат истински извори за българската история:

"А Иуда Макавей (Божественият Крум) и брат му Ионатан (Аспар, Борис) минаха Иордан (Дунав) и изходиха тридневен път в пустинята (пущата). Срещнаха ги навутейци (NBT - банатци BNT), приеха ги мирно, и им разказаха за всичко станало с братята им в Галаад (Галиция), че мнозина от тях са затворени във Васара BSR (Борсот BRST), Восор BSR ( Борсово BRS), Алеми LM(B) (Белград BL+град), Хасфор (Хунград), Макед, (Мункач) и Карнаим CRNM (Морисена MRCN) - всички тия градове са укрепени и големи, - че и в другите градове на Галаад (Галиция) се намират в обсада, и че утре е назначено да нападнат на тия укрепления, да ги превземат и да погубят всички тях в един ден. Затова Иуда (Крум) с войската си веднага се упъти в равнината към Босор (Борсово), превзе тоя град, изби всички от мъжки пол с острия си меч, взе цялата им плячка и ги изгори с огън; а оттам тръгна нощем и дойде до укреплението. Когато настана утро и повдигнаха очи, ето, много народ, който брой нямаше, подигат стълби и машини, за да превземат укреплението, и обсаждат хората в него. Видя Иуда (Крум), че се почна битката, и писъци от града се издигнаха до небето като звук от тръбите и голям вик, и каза на войниците: "Бийте се сега за вашите братя". Той с три отряда обиколи откъм тила враговете, затръбиха с тръби и извикаха с молитва; и войската на Тимомей ТМТ (Доминатор) позна, че това е Иуда (Крум), и те побягнаха от лицето му, а той им нанесе голямо поражение; в тоя ден от тях паднаха до осем хиляди мъже. Тогава той се върна в Масфа MSF, (Земпънград - (Земплин SMP), обсади - и го превзе, изби всички в нея от мъжки пол, взе плячката му и с огън го изгори; оттам тръгна и превзе той Хасфон - (Хунград), Макед - (Мункач), Восор - (Борсово, Берегово) и други градове на Галаад - (Галиция). След тия събития Тимотей ТМТ събра друга войска и се разположи на стан при Рафон RFN - (Олпар, Тисалпар LPR) оттатък потока - (реката Тиса). Тогава Иуда - (Крум) прати да видят войската; и известиха му и казаха: "събрали са се при него всички околни нам езичници - твърде многобройна сила, и са си наели помощници арабийци и са се разположили на стан зад потока - (реката Тиса), готови да идат против тебе на война". И отиде Иуда - (Крум) срещу тях. Когато Иуда - (Крум) и войската му се приближиха до реката, Тимотей ТМТ(Доминатор) каза на своите началници: "ако премине към нас по-напред, ние не ще можем устоя насреща му , зашото той ще ни надвие. Ако пък се уплаши и разположи стан отвъд реката, ние ще преминем към него и ще го надвием". Щом Иуда - (Крум) дойде до реката, тури при реката народни писари и им заповяда думайки: "не оставяйте ни един човек в стана: нека всички вървят на сражение". И премина към тях пръв и целият народ след него. И разбити бидоха пред лицето му всички езичници - хвърлиха оръжието си и побягнаха в капището, що беше в Карнаим - (Морисена, Ченад). Тогава те превзеха тоя град и с огън изгориха капището с всички, които се намираха в него; и победен биде Карнаим - (Морисена). Тогава Иуда - (Крум) събра всички израилтяни (българи), които се намираха в Галаад - (Галиция), от малък до голям - и жените им, и децата им, и имота, -доста голямо опълчение, за да идат в Иудейската - (Българската) земя. И дойдоха до Ефрон - (Римник, Ръмнику Вълча). Това беше голям град, доста укрепен, на пътя; невъзможно беше да се отбият от него ни надясно, ни на ляво; трябваше да се мине през него, а жителите се затвориха в него, и портите затрупаха с камъни. Иуда - (Крум) им прати миролюбиво предложение: "ще минем през земята ви, за да идем в нашата земя, и никой не ще ви закачи, само с нозете си ще преминем". Но те не искаха да му отворят. Тогава Иуда - (Крум) заповяда да обявят по опълчението, всеки да се опълчи на мястото си, - и опълчиха се войниците и обсаждаха града целия оня ден и цялата нощ, и градът се предаде в ръцете му. И изби той всичко мъжко с острия си меч и разруши града до основи, взе плячката му и мина през града по убитите. И минаха през Иордан (Дунав) в голямата равнина срещу Ветсан (Търново). И събираше Иуда - (Крум) останалите и ободряваше народа през целия път, докле дойдоха в българската земя. И възкачиха се на планина СИОН (Цепина) с веселие и радост и принисоха всесъжения, защото не падна никой от тях, додето те се върнаха в мир."

Това например е прекрасен извор за войната на българите начело с Крум срещу аварите, описан в 1 Книга Макавейска от Библията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не ми обръщайте внимание аз какви ги плещя,продължавайте с дискусията :bigwink: На мен ми е интересна темата,въпреки атеистичните ми самоопределения.Не мога да преценя кой е прав или крив,защото никога не ме е влечало да доказвам каквото и да е,опре ли до религии,мен тази област просто ме забавлява.Но искрено се радвам на хората,които търсят по всички начини информация и се опитват чрез нея да защитят гледната точка,която заемат.Така че поздравление,както за Галахад,отворил темата,така и за другите участници в нея :bigwink::post-70473-1124971712:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Интересно защо тогава Стария Завет се почита от еврейската общност, която и до ден днешен се счита за племето Моисеево, богоизбрано именно ЧРЕЗ тоя Завет в ТОЯ КИВОТ и което е било водено през пустинята, за което събитие се откриват сведения (за възстание на работниците, за суша и закъснели заплати и прочие освен това жреческо възстание - там някакви си проблеми между култовете на отделните жреци в Египет) не другаде а в египетски писмени източници и артефакти. Самият Моисей и дума не е чувал за Рим, който по времето му не е съществувал а легендата за Адам и Ева и Сътворението на света и за Праотците Аврам, Яков и т.н. я има същата неформална и незаписана при всичко семитски племена и то в доста по-древен и мисля дори по-автентичен вид от съвременната писмена форма на Стария Завет! Цялата тази спекулация на прочита на Стария Завет всъщност изтрива хъммм цялата еврейска култура и много от асировавилонските събития още от преди Моисей. Така, че Хорос обясни ми защо Адам, Ева, Яков, Исак, Авраам, Моисей, митичните библейски царе и прочие се появяват в особено голям брой писмени източници датиращи (дори според химичния и въглероден анализ) доста отпреди Христа. Цялата тая хамалогия, която си започнал е напълно безпочвена и всъщност ме издразни много, макар да бях решила благосклонно да се отнеса към твоите теоретични попълзновения и да ги видя в развой. Но всъщност апелирам към теб да се съобразяваш с фактите, а фактите говорят, че християнството е наследник на юдаизма а юдаизма е първия масов монотеизъм и той е такъв (семитските племена още от вавилонско време били склонни да издигат едно божество и да му привнасят качествата на всички богове) от времето на древната Асиро-вавилонска култура, където и се е зародил и част от които събития са описани в Библията и то така добре на места, че можем да открием артефактите за които се отнасят...

За това моля те спри се с тази гавра с науката история и с историята на религиите овреме! :annoyed:

Вече успя да провокираш един християнин - Рицар и да го изкараш извън кожата му с тия глупости, но щом аз, която съм атеист се впечатлявам и ядосвам явно вече прекаляваш!!!

Изход

[12:37] И потеглиха синовете Израилеви от Раамсес (Мапа, днес Анапа, ант. Синдика) за Сокхот (Тмутаркан, Тамаркан, Самкуш) до шестстотин хиляди пешаци мъже, освен децата;

[12:38] с тях излязоха и много разноплеменни люде, и дребен и едър добитък, твърде голямо стадо.

От поречието на Кубан в град Синдика, през 14 век генуезка колония Мапа (Mapas) е било мястото за събиране на кубаните (българите). Тук са се стекли близо 600 000 “пешаци мъже, освен децата”. След това те са се отправили към Тмутаркан, столицата на Черна България. След разрива между кубани (българи) и хазарите, българите тръгват за Обетованата земя, откъдето са дошли преди 430 г.

[12:40] А времето, през което синовете Израилеви (и бащите им) проживяха в Египет (и в Ханаанската земя), беше четиристотин и трийсет години.

[12:41] След като се изминаха четиристотин и трийсетте години, в същия оня ден през нощта излезе цялото опълчение Господне от Египетската земя.

13:17] А когато фараонът пусна народа, Бог го не поведе по пътя на Филистимската земя, понеже е близък; защото Бог рече: да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет.

[13:18] И Бог поведе народа по околен път през пустинята към Червено море. И синовете Израилеви въоръжени излязоха от Египетската земя.

Тмутаркан на Черно море вече е извън Кубанската (египетската) земя и е в Боспорското царство.

От Тмутаркан, българите продължават за Етам:

[13:20] И потеглиха (синовете Израилеви) от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, в края на пустинята.

Етам, или още Таман е в края на равнината (пустинята). Там свършва Таманският полуостров. Тук, в най-тясната част на полуострова, срещу Керченския пролив е бил станът на бегълците.

[14:1] И рече Господ на Моисея, думайки:

[14:2] кажи на синовете Израилеви да свият и да се разположат на стан пред Пихахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал-Цефон; срещу него се разположете на стан при морето.

А ето ка са написани тези топоними в Острожската Библия:

«Пихахирот» е «при дворю», «Мигдол» – «посред магдалы», «и морето» – «посред море», а Ваал-Цефон – «веельсепфону”

Прочетен по този начин, текстът придобива съвсем друг смисъл и отговаря на посочения от мен път. Таманскияг полуостров завършва в най-северозападна си част с един много тесен дял суша, където Керченският пролив е най-тесен. Точно отсреща, на другия бряг е кримският полуостров с град Керч (в древността Пантикапей). Другото име на Пан е било Бал, Бел, или Бул. Това може да се види и при промяната на името на нашият град Пловдив през вековете. Едно от имената му, упоменат от Франсоа Рабле в неговата незаменима книга “ Гаргантюа и Пантагрюел” е Панеропол, или Пенеропол. Това означава “Град на Пан”. Булбудева (Пулпудева) пък е “Двамата (Би, Бу) Бел и Дева”, Филипопол (Бели град, Град на Бел). Пан (гр) е станал на Ваал (Бал) на еврейски, а “тикапей” ТCPN в “СЕПФОНУ” СПТН, което е едно и също. Редакторите на днешната библия са премахнали “посред море” и на негово място са измислили неизвестните топоними Пихахирот и Мигдол, които днес може да видим единствено на библейските карти, показващи Изхода на Моисей. Допускам още, че при по-късна редакция на мястото на Пихахирот е стояло името на Фанагория. Това селище се е намирало на Таманския полуостров, между Черно и Азовско море, срещу Крим и историята му е пряко свързана с народи като синди, сармати, евреи, хазари и българи.

Тук народът на Моисей е застигнат от фараона и неговата армия и се случва чудото с преминаването на Червено море. Народът на Моисей минава по замръзналият пролив на морето. След преминаването на пролива, войските на фараона тръгват подир Моисей, но по средата на пътя, (според Иосиф Флавий) изведнъж замалява дъжд със силни гръмотевици. От дъжда ледът в пролива се разтопява и войската на фараона потъват в морето. След това чудно избавление Моисей продължава напред през Кримския полуостров.

[15:22] Тогава Моисей поведе израилтяните от Червено (Черно) море, и те влязоха в пустиня Сур (Русия); и вървяха из пустинята (алешковские пески) три дни и не намираха вода.

[15:23] Дойдоха в Мера, и не можаха да пият в Мера вода, защото беше горчива (горька); затова и нарекоха онова (място) Мера (горесть – Херсон). *

След като излизат от Кримският полуостров през теснината между Каркинтския залив на Черно море и езерото Сиваш, бегълците навлизат в руските степи (пустинята Сур). Точно там са т. н. Алешковски пясъци и при преминаването им три дни народът не е могъл да намери вода. Най-накрая те пристигат при река Днепър. Херодот я нарича Борисофен, а после получава името Данаприс, което е едно и също. Дана, Дуна е просто река, а другото ими е Борис – Борисова река, или река Борис. Така в еврейското име Мера, може да прочетем Бора, защото ако текстът е бил преди това на гръцки, буквата “Б” е била заместена с “М”. Дали името си Борис не идва от Аспар рекс, което също е анаграма на името Борис рекс (цар)? Нищо чудно, щом като и най-големият град на устието на тази рекасъщо ебило кръстено от българските изселници. От това, че реката е била горчива, градът е наречен от “горесть” в Херсон (Герсон).

[15:27] След това дойдоха в Елим; там имаше дванайсет извора вода и седемдесет финикови дървета: и там се разположиха на стан до водите.

Какво се крие под този топоним - Елим? Като погледнем на картата по пътяна Моисей към Обетованата зема след устието на Днепър и град Херсон следва лиманът на река Южен Буг. Тук, край водите му е бил лагера на българите.

[16:1] И потеглиха от Елим, и цялото общество Израилеви синове дойдоха в пустиня Син, която се намира между Елим и Синай, в петнайсетия ден на втория месец, след като бяха излезли от Египетската земя.

След преминаването на лимана на река Южен Буг, те продължават да вървят на запад към река Днестър. Тук става чудното нахранване на народа с пъдпъдъци и маана. Степите на Украйна се славят с големите си ята от пъдпъдъци, които тук се събират през есента и пролетта, когато трябва да отлитат та юг, или пристигат оттам. Мааната е нашенската суграшица, или ситни заледени зърна, които падат рано сутрин вместо роса. Тях са ги събирали за да ги използват наместо вода и са омесвали брашното си с тази вода.

[17:1] И цялото общество Израилеви синове потегли на път от пустиня Син, по заповед Господня, и се разположи на стан в Рефидим (Рафиде); и нямаше вода да пие народът.

[17:2] И народът укоряваше Моисея и думаше: дайте ни вода да пием. Каза им Моисей: защо ме укорявате? Защо изкушавате Господа?

[17:3] И жадуваше за вода народът там, роптаеше против Моисея и думаше: защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас и децата ни и стадата ни?

[17:4] Моисей извика към Бога и каза: какво да правя с тоя народ? Още малко, и ще ме убият с камъни.

[17:5] И рече Господ на Моисея: излез пред народа, и вземи със себе си някои от стареите Израилеви; вземи в ръка и тоягата си, с която удари по водата, и иди:

[17:6] ето, Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив, а ти ще удариш в скалата, и от нея ще протече вода, и народът ще пие. Тъй и направи Моисей пред очите на стареите израилски (днес това място се нарича Вадулуй вода, намира се над Кишинев).

[17:7] И нарече това място с име: Маса (Беса) и Мерива (Арабия)*

(изкушение – Кишинев), поради караницата на Израилевите синове, и защото те изкушаваха Господа, думайки: дали е между нас Господ, или не?

Следващата спирка е бил град Бендера (Рефидим) и тук отново българите останали без вода. Фоменко изказва хипотезата, че водата навярно е била заразена от върлувалата през тези години чумна епидемия и е било трудно да се намери чиста вода за пиене на това множество от хора и животни. Тук виждате и как е дадено названието на областта Бесарабия и на град Кишинев, който означава “изкушение”.

[19:1] В третия месец след като Израилевите синове бяха излезли от Египетската земя, в самия ден на новолунието, стигнаха в Синайската пустиня.

[19:2] И тръгнаха от Рефидим, та дойдоха в Синайската (измаилската) пустиня, и се разположиха там на стан в пустинята; там, срещу планината, се разположи Израил на стан.

[19:3] А Моисей възлезе при Бога (на планината), и Господ извика към него от планината, думайки: тъй кажи на Иакововия дом и възвести на Израилевите синове:

На третият месец от Изхода, народът напуска Бендера и продължава на югозапад, преминава реките Прут и Серет и пристига в Синая. Тя се намира в Южните Карпати и на около 100 км. северно от Букурещ. Тук на върха на планината Моисей получава десетте божи заповеди.

[20:1] Тогава Бог изрече (към Моисея) всички тия думи, като каза:

[20:2] Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството;

[20:3] да нямаш други богове, освен Мене.

[20:4] Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;

[20:5] не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят,

[20:6] и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.

[20:7] Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно.

[20:8] Помни съботния ден, за да го светиш;

[20:9] шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи;

[20:10] а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти;

[20:11] защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

[20:12] Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.

[20:13] Не убивай.

[20:14] Не прелюбодействувай.

[20:15] Не кради.

[20:16] Не лъжесвидетелствувай против ближния си.

[20:17] Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти.

До края на Книга Изход и в цялята Книга Левит Бог говори и поучава Моисей как да устрои по-нататък живота на своя народ. Тук, в подножието на Синай, е построена скинията и кивота със скрижалите. Чак в Книга Числа, народът, се завръща отново в завоюваните дотук земи.

--------------------------------------------------------------------------

Искаш ли да прадължа с пътя на Моисей през пустинята. Ето така се прави наука, а не да се повтарят като папагал глупостите на други. Моисей не е чувал за Рим, но е чувал за Иисус Христос и Мария, които живеели по време на римската империя.

Visit My Website

Това е Моисей пред Неопалимата къпина, където му се явил Бог.

Я да видим още веднъж, за да не сме сгрешили!

А дали братята руси нямат мнение по този въпрос?

Напиши на гугъла "Неопалимая купина" и отвори картинките.

Какво виждаш там?

Да продължавам ли?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Хорос, нищо не ми доказваш освен, че ти и явно някой вдъхновил те изперкал псевдоучен имате богато въображение.

Нито един от цитираните ти източници няма библиография. Няма автентичен текст, който да съдържа поясненията в скоби, които даваш и по същата логика аз мога да си сложа имена, места и събития от корейската или китайската история и да претендирам, че Моисей е китаец а Кивота се намира в основите на Китайската стена! Освен всичко друго явно не си наясно как се прави наука и КАК трябва да борави с наличните текстове, артефакти и извори и още повече как едни факти трябва да се съобразяват с други - да речем археологични, анализ на находки, също и историята на другите държави, племена и прочие. Събитията от Стария Завет колкото и да не ти се иска са се случили и за това както казах (вземи си осъвремени данните) има доказателства дори в египетски писмени паметници датиращи точно от времето на Моисей, когато Римска империя дори не е била замислена! До покръстването, когато Борис е изтрепал половината си боили (айде да не кажем повечето) и ги е заменил със славянски боляри българите и християнството са били чужди един на друг! Още повече, че пътят на Българите е ясен, оставял е ЦЕЛИ ДЪРЖАВИ по следите си и е далеч по-заобиколен и дълъг от представения. Но видиш ли баш по времето на Римската Империя Българите са си имали ДЪРЖАВА наречена ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ с върховен Бог ТАНГРА и са живеели в нея доста ДЪЛГО, докато им скимне да завладяват Балканите. Да завладявато означава да водят кървава, яка, добре премислена война. Да са воини и то конница! Да имат гръб, което означава добре развитото скотовъдство - и конекрадството се е наказвало със смърт не по божия воля а по необходимост, та на никой българин не му е било нужно Бог да му казва да не краде коне - забележи КОНЕ, народа ни не е яздел магарета. И съм сигурна, че това би трябвало да бъде отбелязано тъй като магаретата при един войнствен народ, който е роден на кон едва ли са долюбвани..виж ниви особено много не са обработвали... Българите са си крадяли жените и никой бог не би могъл да ги спре. И да не говорим, че краденето на мома е било модерно допреди 100 години, ако не и до по-скорони времена. Българите никога не са светили СЪБОТА...Убиването на ХОРА е било начин на живот - войната, пък и да си признаем - кръвожадни са си били Българите, и далече от прошка и състрадание - абе направо ще падна от празните приказки и това нагласено тълкуване...Евреите не са извоювали особено много(вървяли, вървяли през пустинята, стигнали едно ужасно гадно място, което все пак не било пустиня и се поселили там след една битка с също толкова неподготвен за война народ - евреите по принцип чак в съвременността могат да воюват благодарение на факта, че имат сума ти години казарма и връзик с Щатите) и в книгите никъде не са описани епичните битки, които са водели Българите и от които са треперели и Византия и Рим, та чак са предлагали на българите оферти кой да ги покръсти!!

Но ти не ми обясни защо евреите и много семитски племена имат древни паметници, източници и легенди за библейските Авраам, Исак и там прочие праотци. Не ми обясни що по времето на Рамзес има записани артефакти описващи работническото въстание, сушата и факта, че е имало и жреческо неподчинение (точно същия тоя Моисей, жрец вероятно на Атон се е възползвал от недоволството на работниците и е опитал да узурпира властта) и след като не сполучило видиш ли въстанието тътрил да бяга заедно с необразованата работническа паплач и двама, трима сподвижника.. За тази версия има артефакти, които да я потвърдят. Не само това но и името Мозе - Моисей го има изписано до името на фараона на няколко места..Значи човекът не само е бил амбициозен, но образован и даже високо в йерархията, най-вероятно съветник или нещо подобно. Дори евреин не е бил. А инак е знаел как се законодателства и се промиват мозъци...Та лесно се е нагодил към семитските митове и вярвания. Завета е негово творение. Кивота също. Той е всявал страх и почит сред миксираното племе. По същото време българите са се веели из съвсем различни части Азия и са се миксирали с тамошната култура, коренно различна от еврейската и египетската.

Нищо не си доказал. Не само че няма доказателства, но и самите заповеди противоречат на Българската култура и бит. И на славянската и на тракийската.. И на римската, щото на римляните не им е било нужно да дават БОЖИ заповеди, те са имали ПРАВО и светска ВЛАСТ, жречеството е било проформа, а по-късно е станало изгодно християнското жречество да промива в полза на императорството. НО ТОВА, ХОРОС, няма никаква връзка с България и останалите живеещи тук до християнско време племена и народи. Освен това не забелязваш ли че хронологически различните ти постове нямат никаква закономерна връзка. :) Уж българите били пленили кивота от Рим, па после Моисей ги водел и го създал...Пълни щуротии... Никаква логика, закономерност и следа от научност.

Вече определено сам се объркваш. Виждам, че на никого не му е изгодно да те спре да се излагаш, но аз апелирам да седнеш поне да се ограмотиш, за да не говориш глупости.

Библията не е исторически източник. Тя е артефакт, в който вероятно има някаква история. Същото се отнася за Старогръцките легенди и митове и примерно Омировите произведения - те също са артефакти, в които вероятно има някаква история. Оказа се че Омир е посочил достоверно мястото на Троя. Според мен Библията има шанс достоверно да посочи откъде е минал Моисей особено ако това съвпада с други нехристиянски артефакти - т.е. явно не е нагласено.

И кажи ми, обясни ми тогава - ЗАЩО ИМА ЕВРЕИ, които се считат за потомци на Моисей отпреди Рим и християнството и са оставили паметници на културата, писмени източници, плочки, бля бля разни други неща. Та оня - на истинските евреи Моисей кой е? Или за да докажеш, че българите са намесени в библейската история си готов да заличиш историята на цяла една нация и култура?

Отговори ми само на последния въпрос. После ще ми обясняваш как по времето на Рамзес египтяните са си направили труда да опишат по стени и плочи историята за бунта на работниците (щото според египетските източници роби не са работели в Египет, а наемници) и за неговото потушаване и как пък има съвпадение, че тогава имало високопоставен чиновник на име Мозе...и други данни има - постарай се да ги намериш преди да подготвиш следващото си копи пейст с разсъждения в скоби. Ако не се подготвиш означава че идея си нямаш как науката трябва да борави с ФАКТИ.

П.П. Аз пък не искам българския народ да има нещо ОБЩО с названието израилев. Не че не обичам евреите. Просто историята на Българите е далеч по-вълнуваща, интересна, динамична и неоткрита от тази на евреите до християнството. Не не сме богоизбрания народ на Моисей. Ние сме наследници на децата на Тангра и на любителите на Дионисий и на славянските самовили. Христос идва при българите като политическо споразумение и те до ден днешен предпочитат да си вържат мартеница на първи март, пред това да целуват ръка на дядо Поп!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Глупости на търкалета...

Християнството на Константин Велики

Учат ни, че Константин Велики е въвел “Християнството” като официална религия в границите на Римската империя. Но какво християнство в действителност е било въведено? На нито една монета, сечена по времето на Константин І не присъства кръстът като християнски символ. Единсвено на някои монети, отсечени в Тесалоник, има нещо, което прилича на кръст, но това в действителност е "обединяване на четирите стихии". За този “тъмен” период от римската история и ранното християнство знаем само от писанията на църковните отци. Аз се изхитрих и получих повече информация за това време от един друг извор. Той е изследван подробно, но поради фалшификацията с историята се намира в далечния ХІV век пр. н е. Тук много умните читатели могат да се изсмеят подигравателно. Според тях това може да са пълни глупости, но аз пиша книгата си за търсещине ново знание.

Ще ви направя един паралел между римският император Константин І Велики и египетския фараон Аменхотеп (Аменофис) ІV, познат ни повече под името Ехнатон. Заключенията всеки може да си ги направи сам, след като прочете следващите редове.

К. В. (Константин І Велики), римски император, управлявал Римската империя от 307 до 337 година от новата ера.

А (Аменхотеп ІV), велик фараон на Египет в периода 1375 – 1357 г. пр. н. е.

К. В. Най-големият син на Констанций Хлор и Елена, дъщеря на кръчмар. Роден след 285 г от н. е. в град Ниш, (днешна Сърбия). Баща му преди да умре на (25 юли 306 г. в Еборак (дн. Йорк)) е бил тежко болен. Елена имала голямо влияние над Константин и много способствала за неговото духовно развитие.

В 293 г. Констанций Хлор получава титлата цезар и затова бил принуден да се разведе с Елена и да се ожени за Теодора. Твърде млад К. взема участие във военните операций на баща си.

А. Син на Аменхотеп ІІІ и майка Тии, умна и енергична жена, но от незнатен произход. Тии е дъщеря на неизвестен човек, грижещ се за животните към един от провинциалните храмове. Бракът на Аменхотеп ІІІ с тази обикнавена жена на времето е посрещнат с едва прикрита неприязън от жреците и велможите. Тя оказва голямо влияние върху младия фараон. Още като юноша Аменхотеп ІV става съоправител на баща си, който в последните години на живота си е тежко болен.

К. В. Въвежда Християнството като официална религия в пределите на Римската Империя. През 313 г. в Милано той и Лициний провъзгласяват началото на веротърпимост и едва след победата над Лициний християнството е признато за господстваща религия от К.В 316 г. К. Присъствал на събора в Арл, а на 20 май 325 г. той открил Никейския събор. Наричат го Реформатор на религия, защото на мястото на политеизма, налага християнството. То е една нова форма на монотеизъм.

А. Младият фараон подкрепя НЕМХУ в борбата срещу родовата аристокрация и забогатялото жреческо съсловие. По това време чиновническата аристокрация получава редица привилегии, в това число правото да изплаща своите данъци направо с хазната. Съставът на НЕМХУ е нееднороден: сред тях има богати хора, но и бедняци, стигащи понякога до робско положение. От ХІІІ в. пр. Хр. с наименованието НЕМХУ се наричат свободните хора в Египет. Най-предприемчивите представители на НЕМХУ утвърждават своето участие във всички сфери на египетския административен и стопански апарат, в армията и, в царския двор, като се стремят да изместят старата потомствена аристокрация от източниците на богатство и власт. Фараонът, стоящ начело на тази енергична и предана му групировка, се надява с нейна помощ да затвърди още повече своята самодържавна власт. Той налага нова моноистична религия на мястото на стария политеизъм.

Ако заместим думата “немху” с християни, всичко съвпада досега. Но нека да продължим:

К. В. Измества столицата от Рим в Италия на изток и построява нова столица, наречена Константинопол.

А. Самият А. ІV приема ново име: Ехнатон (“Угоден на Атон”) и за да скъса напълно с тогавашните традиции, напуска Тива и си изгражда нова столица в Среден Египет. Градът получава названието АХЕТАТОН. Фараонът се премества там със семейството си, с царския двор, с чиновниците и новите жреци на Бога-Слънце.

К. В. Преди да се ожени през 307 г. в Трир за Фауста, К. Е живял без брак с Минервина. Тя била обикновена жена и му родила един син – Крисп. Той бил най-големият син на К. Фауста е била дъщеря на Максимин Херкулий.

От нея К. Има трима сина и три дъщери. Синовете му са: Константин ІІ, Констанций ІІ и Констанс.

А. Има съпруга с името Нефертити, или както е по-правилно да се чете НЕ ТЕРА ФИТИ. НЕ ТЕРА означава – НЕ ЗЕМНА, в смисъл БОЖЕСТВЕНА, а ФИТИ е неправилен прочит на името ФАУСТА. От нея има според едни историци шест дъщери, според други, дъщерите са само три, толкова са изобразени и в древния Египет.

К. В. Наследник на трона след смъртта на К. станал най-големият му син Крисп (КРСП), управлявал от 317 до 326 г. като цезар. Екзекутиран от баща си твърде млад.

А. Приемник на трона на Египет става младият фараон Сменкара (СМНКР). Царува само три години. Умира млад.

К. В. След Крисп Константин ІІ получава при подялбата на огромната Римска империя Испания, Галия и Британия. Всички те са западни провинции и при тях имперският орел е обърнат наляво (запад). Умира също като брат си Крисп твърде млад, убит от засада близо до Аквилея (Италия).

А. След Сменкара фараон на Египет става известния Тутанкамон. Неговият герб открит в гробницата му е “орел обърнат наляво”.

Умира млад, вероятно убит.

К. В. След царуването на синовете на Константин Велики, на власт идва Юлиян, племенник на великия император. Той се опитва да отхвърли наложеното християнство и за това е наречен Отстъпник.

“Той издаде ясни и определени укази, с които разреши да се откриват храмове, да се принасят жертви и да се възстановят култовете към боговете. За да придаде по-голямасила на разпоредбите си, той извика в двореца си християнските епископи, намиращи се в постоянни раздори помежду си, и разкъсвания от многобройните ереси народ, и с приятелски тон започна да забравя разприте си, каза, че враждите са уталожени и всики спокойно може да служи на своята вяра, без никой да му забранява каквото и да било. Надяваше се, че по този начин свободата на вероизповеданието ще доведе до увеличаване на религиозните раздори и тогава нямаше да се страхува от единството на народа. Той знаеше от опит, че дори дивите животни не проявяват такава ярост, каквато проявяват християните във вътрешнорелигиозните си разногласия.”

(Ам. Марц. ХХІІ, 5, 2-4).

А. На края на ХVІІІ-тата династия в Древен Египет застава жреца Ай (Ейе). Той възвръща политеизма в Египет. Наричат го Бог, философ, божествен отец.

К. В. Това не е никой друг, освен императора – философ Юлиян Апостат (Отстъпник). Той прави опит за възстановяване на политеизма в Римската империя.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Египет е небесен образ, място за действие на силите, които управляват небесата. Египет е храм на целия космос."

Хермес Трисмегист

Нека сега да се опитаме да открием къде е бил този Египет, познат ни от Библията. Наскоро прочетох една интересна книга на Зекария Сичин – “Стълба към небето”. В нея авторът разказва за пътуването на фараона след смъртта си. По време на мумифициране на тялото на умрелия фараон, жреците пеели напътстващи песни на неговата душа. Древните египтяни вярвали, че душат на човека е безсмъртна. След смъртта на фараона душата му оставала край тялото и виждала и чувала всичко. Затова жреците му припомняли какво тя е учила приживе, когато все още е била в плен на тялото. Дори след минаване на четиридесетте дни на задължителен престой на земята, понякога душата на умрелия се лутала и не можела да намери правилния път за своя дом. Затова жреците изписвали напътствията на стените на гробниците и на папируси, които поставяли в саркофага до тялото на мъртвия фараон. Там било написано, как фараона приживе е получил своето посвещение и сега душата му да може, виждайки тези писания, да си припомни какво да прави след смъртта. Пътят, по който трябва да мине душата след смъртта се нарича Дуат. Днес учените египтолози търсят този Дуат на небето, сред звездите, без да знаят, че на земята това място реално съществува. Зекария Сичин ми подсказа къде да го открия, но-най много може би ми помогна и случайността, че съм се родил и живея на това място. Тук ще цитирам автора. Той много добре е описал мястото, наречено Дуат и пътят как да се достигне до него:

“Стълба към небето

Да си представим, че сме във великолепния надгробен храм на фараона. След като го мумифицират и подготвят за неговото пътуване, жреците на шема отправят молитви към боговете да отворят порта и път на владетеля. Божественият пратеник пристига от отсрещната страна на фалшивата врата, готов да го преведе през каменната стена.

Когато фараонът излиза от източната страна на гробницата си, божественият пратеник му казва да се отправи на изток. За да не го разбере погрешно, той изрично го предупреждава да не върви на запад: “Онези, които тръгват натам, не ще се завърнат!” Неговата цел била Дуат в “земята на планинските богове”. Владетелят трябвало да влезе във “великия дом на двамата... огнен дом”, където през “нощта, продължаваща години” щял да бъде превърнат в божествено същество и да бъде възнесен “в източната част на небето”.

Първото препятствие по пътя на фараона било Тръстиковото езеро – дълго блато, образувано от няколко свързани езера. Фараонът имал символичната благословия на своя бог-пазител да го прекоси, като раздели водите му, но физически прекосявал езерото с помощта на божествения лодкар, който превозвал боговете с ладия, направена от божествения майстор Хнум. Ала лодкарят чакал на отсрещния бряг на езерото и фараонът първо трябвало да го убеди, че има право да бъде превозен.

Лодкарят разпитвал фараона за произхода му. Дали бил син на бог или богиня? Бил ли вписан в “Списъка на двамата велики богове”? Владетелят излагал претенциите си, че е от “божествено семе”, и давал уверения в своята праведност. В някои случаи успявал. В други трябвало да помоли Ра или Тот да го превозят и тогава ладията и нейните весла оживявали и започвали да се движат сами. Накратко, всичко ставало самоходно. По един или друг начин фараонът успявал да прекоси езерото и се отправял към “Двамата, които приближават небето”:

“Той се спуска в ладията като Ра

на брега на лъкатушното езеро.

Царят гребе с ладията ханбу,

Взима курс към

равнината на “Двамата, които приближават небето”

в земята, която започва от Тръстиковото езеро.”

Тръстиковото езеро се намирало в източния край на владенията на Хор. Зад него била територията на неговия противник Сет, “земите на Азия”.

Тук ще спра, за да обясня какво се случва в действителност. На земята според древните е имало места, на които те са можели да общуват с боговете. Наричали ги “Врати небесни” или “Стълба към небето”. Спомняте си възклицанието на Иаков, от книга Битие на Стария завет.

“Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех!

И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.”

Битие 28: 17-18

Не само Търново (Ветил) е било такова място. На територията на България Пловдив с неговите седем хълма също е бил “Стълба към небето”.

Сега си представете, че живият фараон е трябвало да отиде от София в Пловдив и там да бъде посветен в място, подобно на Хеопсовата пирамида. Точно това пътуване се опитвали да му припомнят жреците след неговата смърт. Те му припомняли, че е посветен и душата му е трябвало да измине същият път, по който е минал приживе. Това е било необходимо за да може в следващия живот, фараона да пренесе и опита, и познанието, натрупан от предишния.

Днес разстоянието между София и Пловдив се преминава за около час с бърза кола, но по времето на фараоните не е било така. Тръгвало се е от София с кон или с каруца в най-добрия случай, а много често и пеша. Цели три дни са били необходими на пътуващите по този маршрут. По него е имало и трудни участъци, като преминаването на река Искър в дъждовните периоди, изкачване на стръмни планини през зимата, борба с бандите обирджии и други. Освен това се е минавало и една граница, за която ще разкажа по-нататък.

Първото препятствие е било т. н. “тръстиково езеро”. Днес на географските карти то отсъства, но не винаги е било така.

Антон Вранчич (1553 – 1567) в своя дневник за преминаването си през нашите земи пише следното:

“Макар и с предположение лесно стигам до заключението, че Циабрус е реката Искър. Първо, защото у Птолемей до тази река няма друга, а второ, съвременните жители поставят реката и град София за граница на Горна и Долна Мизия с Тракия. Птолемей също като описва в книга 3 положението на тази провинция, я нарича, както казахме Искър. Впрочем тази река има същата големина, която има нашият Трансилвански Хризиус, която наричат от Шебеш Шебешиански Хризиус, но ако не са проливните дъждове и топенето на снеговете. Иначе преминаването и оттатък навсякъде става лесно с мост или със сал. Когато обаче придойде внезапно, реката бушува и казват, че тече така буйно, че не търпи никакъв каменен свод на моста и затова софиянци го правят дървен. Но понеже и той се разваля, всяка година на същото място правят друг.

От Искър ние стигнахме село Търнава (ю. и. от Нови Хан, изчезнало след Освобождението), разположено в подножието на планината Хемус. Оттам започва изкачването. Има и малка неизвестна рекичка, която не заслужава да се отбелязва в литературата, макар някои да са я поставили в новата карта у Птолемей. Те са я представили като течаща към Дунав и вливаща се в Искър. Някои са прибавили и в средата и и езеро, но ние не го видяхме, дотолкова беше пресъхнало. След това ние изкачихме издигащата се планина и макар да разпитвахме старателно за това езеро, не успяхме да го открием нито с погледа си на широкото пространство, нито от разказите на местните жители, които заявяваха, че там няма езеро.”

За да са поставяли картографите от онова време езеро на този път, може да го е имало, а може и да е описвано преминаването на река Искър. Има и трети вариант. Езерото може би се е намирало в средата на Ихтиманското поле, защото мястото там е най-подходящо. Виждате, че фараона е трябвало да тръгне на изток от София, която в старите карти е била на територията на България. България е била “страната на Хор”, а Тракия, или Румелия, както е описана по-късно, е била “страната на Сет”. Границата между тези провинции е била над днешния тунел на магистрала Тракия, в западнат част на прохода Суки, или както повечето хора го знаят – Траянови врата. Нека да видим дали не е упоменато това място:

“ Както трябва да се очаква в района на такава опасна граница, царят, установява, че на източния бряг на езерото патрулират четирима “обхождащи стражи, носителите на страничните ключалки”. Тяхната най-характерна черта била прическата им. “Черна като въглен”, косата им била “спусната на къдрици върху челото, слепоочията и отзад, с плитки по средата”.

С дипломатичност и решителност фараонът разкрива своя божествен произход и заявява, че е повикан от “моя баща Ра”. Известно е, че един владетел дори използвал заплахи: “Само ме забавете, и ще ви изтръгна ключалките като лотоси от езеро!” Друг повикал на помощ неколцина богове. По един или друг начин фараонът успявал да продължи.

Така той напуска земите на Хор. Макар и под егидата на Ра, мястото на изток, към което се стреми, е “във владението на Сет”. Неговата цел е планински район, планината на изтока. Фараонът се насочва към проход между “двете планини, които благоволеят пред Сет”. Но първо трябва да прекоси суха гола местност, нещо като ничия земя между териториите на Хор и Сет. Настойчивостта на магическите формули се усилва, тъй като царят се приближава към Скритото място, където се намира небесната врата. Там отново го спират стражи. “Къде отиваш?” – питат го те.

“Царят отива в небето за вечен живот и радост, за да види баща си, да види Ра” – отговарят придружаващите го богове. Докато стражите обмислят искането, фараонът също отправя молба към тях: “Отворете границата...наведете преградата...пуснете ме да мина като боговете!”

Тъй като идва от Египет, владението на Хор, царят и придружаващите го богове разбират необходимостта от благоразумие. С помощта на много формули и стихове фараонът се представя като неутрален във враждите между боговете. Той едновременно е “роден от Хор, от чието име се разтърсва Земята” и “заченат от Сет, от чието име трепери Земята”. Владетелят не само подчертава родството си с Ра, но и заявява, че е дошъл в негова служба и така си осигурява пропуск от висша инстанция. Текстовете с привидно безразличие изтъкват пред двамата богове собствената им заинтересованост от преминаването на царя, тъй като Ра определено щял да оцени помощта им за някой, който идва да му служи.

Накрая стражите на земята на Сет пускат фараона да продължи към планинския проход. Придружаващите го богове му внушават важността на момента:

“Сега си на път към високите места

в земята на Сет.

В земята на Сет.

Ще се издигнеш на високите места,

На онова високо дърво на източното небе,

На което седят боговете.”

Царят пристига в Дуат.

Дуат бил създаден като абсолютно затворен Кръг на богвете, в началото на който имало отвор в небето (символизиран от богинята Нут). През него можело да се стигне до Вечната звезда (символизирана от небесния диск). Други извори предполагат по-продълговата или овална долина, заобиколена от планини. През тази земя течала река, която се разделяла на много потоци, но не била плавателна и обикновено ладията на Ра трябвало да бъде теглена или да се движи със собствена енергия като “земеходен кораб”, нещо като шейна.

Дуат бил разделен на дванадесет дяла, различно описвани като поля, равнини, оградени кръгове, пещери или зали, които започвали над земята и продължавали под нея. Покойният фараон за дванадесет часа обикалял това омагьосано и страшно място с вълшебната ладия или шейна, която Ра оставял на негово разположение.

В планините около Дуат имало седем пролома или прохода и два от тях били в планината на изток от Египет (тоест планината на запад от Дуат), която се наричала “Хоризонтът” или “Рогът на скритото място”. Някога Ра минал през проход, дълъг двеста и двадесет атру (около четиридесет и пет километра) и през него течел поток, който обаче пресъхнал и трябвало да тегли ладията на Ра. Проходът се охранявал и имал укрепления “с яка порта”.

Някои папируси предполагал, че фараонът минавал през втория, по-къс проход (дълъг едва около двадесет и четири километра). Илюстрациите го изобразяват на ладията, шейна на Ра в момента, в който минава между два планински върха. Върху всеки от тях има групи от по двадесет божествени стражи. Текстовете споменават за “езеро с кипяща вода” – вода, която въпреки огненият си характер е студена при допир. Под земята гори огън. Носи се остра миризма на асфалт или натриев карбонат, която отблъсква птиците. И все пак недалеч е представен оазис, заобиколен от храсти и ниски дървета.

Когато минава през прохода, царят среща други групи богове. “Елате в мир” – казват те. Владетелят е стигнал във втория дял.

Той носи името на реката, която тече през него, Ур-нес (име, което някои учени отъждествяват с Уран, гръцки бог на небето). Широк около двадесет и четири и дълъг шестдесет и три километра, той е обитаван от народ с дълги коси, който се храни с магарета и разчита на боговете за вода, тъй като земята му е суха и повечето му потоци пресъхват. Там дори ладията на Ра се превръща в “земеходен кораб”. Това владение е свързано с лунния бог Хатор, тюркоазената богиня.”

Който е чел пътеписите на западните дипломати, преминали през Балканите през ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ век, може да направи веднага сравнение с маршрута на фараона. От Ихтиман царят продължава да пътува на изток. Там, преди изкачването на планината, Траян друм се разделя на две. Единият маршрут минава направо, изкачва планината, където днес е тунелът на магистрала Тракия и достига прочутата крепост Траянови врата (укрепление с яка порта). След нея се спуска в прохода, (на изток от тунела) и продължава към село Долно Вършило. Оттам има два изхода. Единият път изкачва височината пред село Ветрен и през селото се спуска в Тракийската равнина. Този път не е бил използван през тежките зими поради навяванията от сняг, които го правили непроходим. Другият продължава по реката вляво до село Церово и по течението на река Тополница излиза в село Калугерово отново в Тракийската равнина. Там завива на юг и отново се свързва с Траян друм. По този маршрут навярно е преминал Ра.

Фараонът пък при село Мирово е свил надясно и е излязал на село Момин проход. Там има горещи минерални извори, които наистина миришат на сяра. След няколко километра се излиза в един истински оазис. Това е полето на Костенец, където пътят започва да следва река Марица или Хебрус (Ур-нес). Тук пътят е около двадесет и четири километра до село Малко Белово, където започва Тракийската равнина. А оттам има около шестдесет и три километра до Пловдив. Всеки може да вземе картата и да го провери.

А в Пловдив има три естествени големи хълма и те много приличат на трите пирамиди в Гиза. Само, че те са разположени на левия бряг на реката и затова пирамидите са им огледален образ.

След като знаем какъв е климата и ланшафта на Египет, можем да си зададем и следния въпрос, къде е бил този вход за Дуат?

В Египет това описание не се нанася никак. Няма реки, освен Нил, отсъстват планините в радиус 62 км. Кайро и Гиза не са в затворена овална долина със седем прохода, а една пустиня. А Тракийската долина завършва с два прохода в западния си край, така, както е описано в папируса. Това са Момин Проход и проходо Суки над село Ветрен. Смятам че отговорът на този въпрос е лесен – Земният Дуат и Първият Египет са се намирали на територията на днешна България.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Обетованата земя е антична България

Автор Йордан Табов

(бр. 1/2004) на сп. Усури

Библейският мит за произход на човека "от Адам" и след това от синовете на Ной някак си предопределя, че всички съвременни народи "са дошли" отнякъде на земите, в които живеят днес. И макар че идеята за "преселения" от тази гледна точка изглежда универсална, днешният "учебник по история" дава разпръсната във времето картина на "пристигането" на европейските и средиземноморските народи на техните сегашни места.

Например излиза, че персите още от доисторическо време, отпреди хилядолетия са живели на територията на Иран, а арменците - в днешна Армения и някои райони около нея. Много отдавна, преди повече от три хиляди години, гърците се преселили в Пелопонес и Атика, в Западна Европа векове преди Р. Хр. вече имало гали и келти, а на Апенинския полуостров - етруски и латински племена. След това на север от Рим започват да "излизат на сцената на историята" различните германски племена. Да споменем и хуните, които в І-ІІ в. след Р. Хр. са се преселили в Европа от териториите на север от Китай, а също и славяните, които са заели обширни територии в централната и югоизточната част на нашия континент, излизайки от североизточните му предели.

На практика всички тези сведения са основани на легенди, но някои от тези легенди по-рано от другите са били включени в трудовете на старите писатели и това дава основание на съвременните историци да ги считат за "по-научни" от другите и да ги включват в учебници и монографии. Колко истина има в тях? В доста случаи е трудно да се каже. Но все пак е важно техните сюжети да бъдат анализирани внимателно, за да бъдат изяснени връзките между тях; може би това ще помогне да бъдат предложени различни хипотези и да бъдат намерени рационалните зърна във версиите за различните преселения и за произхода на народите, които населяват сега Европа.

Библейският поход на Мойсей

Една от най-интересните стари легенди без съмнение е библейският "Изход" на "избрания народ" - т. е. джедайте - от Египет, за това, как този народ е завладял своята "обетована земя". Посветените на тази тема текстове в Библията винаги са привличали слушателите и читателите с приказния сюжет за събития в екзотични места, раздвижвала е умовете с необикновени случки, с грижата на Бог за "неговия народ", и съвсем не на последно място - със смелостта, последователността и решимостта на неговия водач. Историята на Мойсей наистина е била добре позната и близка на много хора независимо от техния пол, възраст и религиозна принадлежност; и винаги е била четена и слушана с интерес.

Казано накратко, библейските "изход от Египет" и "завладяването на обетованата земя" винаги са били част от европейската и средиземноморската култура.

Може би именно затова много хора в мечтите си са се виждали в ролята на Мойсей и неговите последователи. На тях им се е струвало, че и техният народ е вършил подобни подвизи, че може би е бягал отнякъде, но след различни перипетии е успявал "славно" да завладее родината си - всъщност старата си, обичана и харесвана родина.

Така са възниквали сюжети за походи и "преселения", и почти у всеки народ в Европа има митове, които разказват за неговите (или на някой негов герой) произход от далечни земи, за неговите странствания, победи и в крайна сметка заселване в красивите места, където и до днес живеят потомците му.

На пръв поглед това са само митове и приказки. Те не би трябвало да се включват в историческите трудове. Но при внимателна проверка се оказва, че сюжетът за "изхода" и "завладяването на обетованата земя" (или поне на някои негови характерни детайли) е доста често срещан в днешния "учебник по история". Разбира се, украсен и завоалиран по различни начини.

Именно заради допълнителните подробности, които забулват същността му, примерите, които ще разгледаме по-надолу, ще изненадат мнозина.

"Изходът" според Библията

Нека най-напред да хвърлим един общ поглед към историята на библейския Изход.

В някакъв момент от Египет в далечен военен поход се отправя голям отряд, съставен от дванадесет "колена". В Библията той е наречен "опълчение" (Изход 12:17), а негов водач е Мойсей. За цел на похода е поставено завладяването на една така наречена "обетована земя", която някога - много, много отдавна - е била родина на прадедите на "избрания народ", тръгнал след Мойсей.

Струва си да отбележим, че Библията даже споменава датата на началото на похода: 430 година. Естествено, това не е "година от Р. Хр.", а отброява този интервал от време от някакъв древен момент, в който прадедите са дошли в Египет.

Началото на похода е било съпроводено с различни трудности. Фараонът не искал да даде съгласието си за него, но после се разколебал - използвайки момента, "избраният народ" тръгнал на път.

По-нататък в Библията е описан дългогодишен завоевателен поход. В резултат от него "избраният от Бога народ", или "Израилевите синове", завладяват големи пространства; заселват се там и създават своя държава. Започнатото от първия водач - Мойсей - продължава под ръководството на Иисус Навин.

Доразвитие на мита за Мойсей

Компетентните специалисти са на мнение, че канонът на Стария Завет е бил създаван в продължение на векове и че в този процес са участвали различни автори. Счита се, че този канон е бил окончателно оформен към ІV в. преди Р. Хр. Но според хипотезата на А. Фоменко и Г. Носовский, която те предложиха и развиха през последното десетилетие, първоначалните кратки разкази в Библията са били преработвани, редактирани и "осъвременявани" - при това често пъти в сюжета са били добавяни детайли от събития, на които редакторът е бил съвременник. С конкретни доводи Фоменко и Носовски обосновават тезата си, че забележими промени в Библията са били правени чак до ХVІ-ХVІІ в.

Конкретно за Мойсей тезата на А. Фоменко и Г. Носовский е, че в съвременното библейско описание на Изхода има няколко слоя. Първият пласт от събития се отнася за "древен" Мойсей. Този пласт е доста "тънък" - към него спадат някои имена, общи описания и общото, грубо развитие на сюжета. Но основното съдържание на съвременния библейски текст, включващо и почти всички по-дребни подробности, е слой от ХV век (!).

Във връзка с тази своя теория Фоменко и Носовски въвеждат и специален термин: структура на слоиста хроника; смисълът му е, че разказът е като "изтъкан" от няколко пласта от различни времена.

С други думи, хората не само са "взимали" от Библията сюжети и детайли за собствената си история, но и обратно - "давали" са на Библията подробности от съвременния живот, които са им се стрували подходящи. Най-съществените "поправки" и "украсявания" на текста са ставали през ХV и ХVІ век.

Пътят през морето

Най-забележителното "чудо", станало по време на похода на Мойсей и неговия народ към "обетованата земя", е преминаването на "Червено море".

И така, след бягството от Египет, Мойсей повежда хората си на юг. Когато стигнали до Ваал-Цефон (Изход 14:2) и се разположили на лагер около него, ги настигнала войската на египетския фараон, която е била пратена да ги върне обратно (Изход 14:9).

Наблизо до лагера на бегълците от "избрания народ" било Червено море и за да се спасят, те е трябвало по някакъв начин да го прекосят.

Българска версия за "изхода"

А сега да се насочим към един от най-интересните "дубликати" на похода на Мойсей. Според писаното в днешните учебници старата българска история е протичала по следната схема:

1. Българите са живели някъде между Волгой, Днепър и Черно море, на север от Кавказ. Да отбележим мимоходом, че някъде там се е намирал средновековният град Саксин; по-надолу ще стане ясно защо ни трябва тази подробност.

2. Враговете ги изгонили от родните им места.

3. Те се насочили на запад.

4. Името на владетеля им - "Исперих" - напомня имената на готите (като например Гензерих, Теодорих и др.), за които се твърди, че са предшественици на днешните немци.

5. След дългъг поход те намерили убежище на остров при река Дунав.

6. Преодолели водно препятствие - река Дунав.

7. Там се разположили на лагер и заели местността "Ъгъл" (по латински "ангулус", по гръцки "онглос").

8. В този район има "римски" военни "валове"; и по-специално наблизо е "валът на Траян".

9. Нападнали ги владетелите на тези земи и се опитали да ги изпъдят.

10. Българите победили.

11. После българите завладяли обширни територии.

12. Смесили се с многобройното местно население.

13. "Дали името си" на това население и създали държава, която била наречена на тяхно име - България.

Ако разгледаме по-внимателно познатата ни история на "прабългарите", ще установим, че доста подробности свързват техния поход начело с Исперих с похода на Мойсей: бягство от неприятеля, щастливото (като по чудо!) оттегляне на византийците без бой, Валът на Траян и библейският Ваал-Цефон, преодоляването на водно препятствие, завладяване на обширни територии, създаване на нова държава … оставяме подробностите на читателя.

Критика на "българската" версия

В приказката за преселването на българите през VІІ в. и за създаването на българската държава има много несъобразности, които отдавна са обект на критика. Ще отбележим две от най-интересните.

Традиционният вариант на "заселването на българите" ги описва като относително неголямо "племе" от около 10 000 души. Как толкова малко на брой диви чергари са могли да контролират доста голяма територия - между Карпатите и Стара планина, и да държат в подчинение стократно по-многобройното "славянско" население?

Как дивите чергари много скоро след заселването си на новите земи са могли да построят голям каменен град - Плиска, с каменни дворци и други постройки? За сравнение да припомним: живелите по същите места преди тях ужким цял век славяни не са били чергари, но въпреки това от тях не са останали никакви забележими следи от строителство.

Английска версия за "изхода"

Буквално закърмени от училищната традиция със старата българска история, днешните българи се отнасят със сантиментално умиление към приказката за преселването на "прабългарите" на Исперих отнемай-къде си в днешната си родина. Тази станала им свидна приказка им изглежда освен другото и по своему уникална - че кой друг народ е минал през такива славни перипетии! Но като във всяка приказка, и в тази има много илюзии...

((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((

((((((((

Това е една статия на Йордан Табов, която е плод на една наша среща-разговор, която се състоя през лятото на 2003 г. Аз го накарах да изследва тази тема и да напише нещо за връзката на България с Библейските герои Моисей и Иисус Навин.

По-късно успях да възстановя пътя на Моисей (Аспарух) от Египет (степите на Волга), до смъртта му преди преминаването на река Иордан (Дунав). След това проследих и завоеванията, направени от Иисус Навин (Иван Шишман и Самуил) на Обетованата земя (България).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

НЕ мога да разбера какво доказва тоя паралел? Ехнатон е създал нещо като монотеизъм и го е въвел насила в Египет и е записано. Чак цял град е създал на своя единствен слънчев бог и цяло ново жреческо съсловие. Това нищо от по-горните ти постове не доказва. Между Ехнатон и Константин Велики лежат пясъците на времето, а между атонизма и християнството има общо да - доколкото някои изследователи и то все още без да са признати от научната общност предполагат че Моисей е бил таен последовател на вече залязлия и недолюбван в Египет атонизъм.

Та така паралела е абсолютно безпочвен. Първо се налага да ти посоча, че истината трябва да се търси системно и логически подредено. В твоите постове липсва каузалност и елементарна последователност на мислите ти. Дори забелязвам че ти е трудно да подредиш собствените си изказвания и наблягаш на копи пейста на факти, които нареждаш едни под други без каквото и да е каузално и логично тълкувание.

Никой няма да седне да фалшифицира гробницата на Тутанкамон - а в нея се открива голяма част от историята на тате му - въпросния Ехнатон и майка му Нефертити :) Също и останалите гробници, които са ИЗВОРА на тази древна история, а не някаква си хартийка :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Няма да се спирам на всичко, дето го има. Ето един пасаж, който паказва, че май се доказва вещо не само недоказуемо, ами и не е ясна съвсем крайната цел на това доказване. При всички случаи не е истината.

4. Името на владетеля им - "Исперих" - напомня имената на готите (като например Гензерих, Теодорих и др.), за които се твърди, че са предшественици на днешните немци.

5. След дългъг поход те намерили убежище на остров при река Дунав.

6. Преодолели водно препятствие - река Дунав.

7. Там се разположили на лагер и заели местността "Ъгъл" (по латински "ангулус", по гръцки "онглос").

8. В този район има "римски" военни "валове"; и по-специално наблизо е "валът на Траян".

И като сме имали цар с Фердинад Сакс-Кобург-Готски какъв е изводът - че сме шваби ли?

За Онгъл версии бол - може пък да е свързано с Оногундур - т.е. полит. център на племено оногондури.

Валовете са си наши - системата на валовете е такава, че да защитава държава с определена таритория отговаряща на тази на І БЦ. Нярно, че една жабарка се беше изцепила, че валовете били римски преди 1-2 години, ама поне в ДИР-а паднаха такива подигравки за нея, че чак Балева успя да я засенчи. По-нататък ще пусна и тема за валовете или сатитя на моя сайт, ама за сега нямам време. Пък и искам първо да направя малко снимки на Еркесията.

Но ето Адриановия вал - той напр. е каменен.

Hadrian

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Също Антониновия вал

Antonine_wall.JPG

Но ето трети вал пак на същия остров направен от краля на Мерсия (Mercia) - Офа (Offa) [757 - 796]

800px-De_Offa_Dyke.JPG

Те се различават по вид, а също и по територията, която защитават. Мерсия да речем се намирала там, дето е дн. Уелс и начина, по който защитава територията показва, че няма как да е римски.

OD-crosssection.gif

Вижда се, че виската част е откъм дн. Англия, а високата откъм Уелс. Пък рим. инвазия на острова тръгва от територията на дн. Англия.

Нашите валове са навързани - тези през Румъния стигат морето, там са противодесантните и после Еркесията. На изток са Змеевите до Днепър. В цялостен вид отговарят на територията при Омуртаг, освен тези в района на Сев. Добруджа и Плиска, които са от по-рано. това разбира се не пречи тези в дн. Румъния да се изкарват римски, а Змеевите - сърматски, праславянски, готски, богатирски и какви ли не още дивотии. Я тук даже и линк са сложили отдолу да свържат статиите - ама нищо, тъй пък се вижда, че и валовете са свързани.

map.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Защо да я затваря :) Нека Хорос се научи на нещо, поне на това как се излагат и тълкуват факти. Освен това на нас нищо не ни коства да си осъждаме и проблема за Кивота по същество и да оставим Хорос да си излага тезите без да се ядосваме.

Какво ще каже, Рицар? Темата хубава, не бива да я затваряме...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ние сме българи и нека да помислим за себе си. Изворните текстове не са много готини, понеже са писани от не-българи. Виж как се четат истински извори за българската история:

"А Иуда Макавей (Божественият Крум) и брат му Ионатан (Аспар, Борис) минаха Иордан (Дунав) и изходиха тридневен път в пустинята (пущата). Срещнаха ги навутейци (NBT - банатци BNT), приеха ги мирно, и им разказаха за всичко станало с братята им в Галаад (Галиция), че мнозина от тях са затворени във Васара BSR (Борсот BRST), Восор BSR ( Борсово BRS), Алеми LM(B) (Белград BL+град), Хасфор (Хунград), Макед, (Мункач) и Карнаим CRNM (Морисена MRCN) - всички тия градове са укрепени и големи, - че и в другите градове на Галаад (Галиция) се намират в обсада, и че утре е назначено да нападнат на тия укрепления, да ги превземат и да погубят всички тях в един ден. Затова Иуда (Крум) с войската си веднага се упъти в равнината към Босор (Борсово), превзе тоя град, изби всички от мъжки пол с острия си меч, взе цялата им плячка и ги изгори с огън; а оттам тръгна нощем и дойде до укреплението. Когато настана утро и повдигнаха очи, ето, много народ, който брой нямаше, подигат стълби и машини, за да превземат укреплението, и обсаждат хората в него. Видя Иуда (Крум), че се почна битката, и писъци от града се издигнаха до небето като звук от тръбите и голям вик, и каза на войниците: "Бийте се сега за вашите братя". Той с три отряда обиколи откъм тила враговете, затръбиха с тръби и извикаха с молитва; и войската на Тимомей ТМТ (Доминатор) позна, че това е Иуда (Крум), и те побягнаха от лицето му, а той им нанесе голямо поражение; в тоя ден от тях паднаха до осем хиляди мъже. Тогава той се върна в Масфа MSF, (Земпънград - (Земплин SMP), обсади - и го превзе, изби всички в нея от мъжки пол, взе плячката му и с огън го изгори; оттам тръгна и превзе той Хасфон - (Хунград), Макед - (Мункач), Восор - (Борсово, Берегово) и други градове на Галаад - (Галиция). След тия събития Тимотей ТМТ събра друга войска и се разположи на стан при Рафон RFN - (Олпар, Тисалпар LPR) оттатък потока - (реката Тиса). Тогава Иуда - (Крум) прати да видят войската; и известиха му и казаха: "събрали са се при него всички околни нам езичници - твърде многобройна сила, и са си наели помощници арабийци и са се разположили на стан зад потока - (реката Тиса), готови да идат против тебе на война". И отиде Иуда - (Крум) срещу тях. Когато Иуда - (Крум) и войската му се приближиха до реката, Тимотей ТМТ(Доминатор) каза на своите началници: "ако премине към нас по-напред, ние не ще можем устоя насреща му , зашото той ще ни надвие. Ако пък се уплаши и разположи стан отвъд реката, ние ще преминем към него и ще го надвием". Щом Иуда - (Крум) дойде до реката, тури при реката народни писари и им заповяда думайки: "не оставяйте ни един човек в стана: нека всички вървят на сражение". И премина към тях пръв и целият народ след него. И разбити бидоха пред лицето му всички езичници - хвърлиха оръжието си и побягнаха в капището, що беше в Карнаим - (Морисена, Ченад). Тогава те превзеха тоя град и с огън изгориха капището с всички, които се намираха в него; и победен биде Карнаим - (Морисена). Тогава Иуда - (Крум) събра всички израилтяни (българи), които се намираха в Галаад - (Галиция), от малък до голям - и жените им, и децата им, и имота, -доста голямо опълчение, за да идат в Иудейската - (Българската) земя. И дойдоха до Ефрон - (Римник, Ръмнику Вълча). Това беше голям град, доста укрепен, на пътя; невъзможно беше да се отбият от него ни надясно, ни на ляво; трябваше да се мине през него, а жителите се затвориха в него, и портите затрупаха с камъни. Иуда - (Крум) им прати миролюбиво предложение: "ще минем през земята ви, за да идем в нашата земя, и никой не ще ви закачи, само с нозете си ще преминем". Но те не искаха да му отворят. Тогава Иуда - (Крум) заповяда да обявят по опълчението, всеки да се опълчи на мястото си, - и опълчиха се войниците и обсаждаха града целия оня ден и цялата нощ, и градът се предаде в ръцете му. И изби той всичко мъжко с острия си меч и разруши града до основи, взе плячката му и мина през града по убитите. И минаха през Иордан (Дунав) в голямата равнина срещу Ветсан (Търново). И събираше Иуда - (Крум) останалите и ободряваше народа през целия път, докле дойдоха в българската земя. И възкачиха се на планина СИОН (Цепина) с веселие и радост и принисоха всесъжения, защото не падна никой от тях, додето те се върнаха в мир."

Това например е прекрасен извор за войната на българите начело с Крум срещу аварите, описан в 1 Книга Макавейска от Библията.

"Бате чесно ти казвам ти направо ме утрепа".

Много ми се иска да разбера как Вие, Хорос, ще прочетете това. Моля да споделите и с нас - незнаещите как да четат. Имам чувството, че падам от Марс. Момчета аз също ще пиша нова история на българия, та за това ви моля - който разполага с някакви древни извори ( без значение тематиката и периода) моля да ми ги изпрати. Вече знам как става - заменям имената на изрично споменатите личности с такива на известни наши предци и ви обещавам, че много скоро ние ще сме създатели на всички цивилизации и култури. Но няма да спра до тук - мисля да редактирам и книгите на Жул Верн и Айзък. После ще се намеся и в американската история като например Линкълн може да заменя с Димитър Благоев ама още несъм решил твърдо.:crazy_pilot:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
После ще се намеся и в американската история като например Линкълн може да заменя с Димитър Благоев ама още несъм решил твърдо.

ох това последното...сори за офтопика ама щях да падна от стола от смях :yahoo:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравей!

Онгъл в действителност е българската дума "ъгъл", преписана на гръцки.

Исперих, или АЗ БАР (син) на РЕХ (цар) = АЗ СИНЪТ НА ЦАРЯ, което е валидно и за Моисей. Той също е бил син на царя (фараона).

Виж докъде в действителност е стигнал Моисей (Аспарух). Само нарочно съм променил мястото, където е погребан. Чети внимателно, за да не пишеш после глупости.

Краят на Историята на Моисей

През тези 38 г., когато българите са оттатък Дунава и живеят в Бесарабия, те провеждат войни срещу няколко римски наместника в Молдова, Влахия и Трансилваня. Първият, който се опълчил срещу тях е бил аморейският (ромейският) цар Сихон.

[21:21] И проводи Израил (Илирик) при Сихона (с мирно предложение), да му кажат:

[21:22] позволи ми да мина през твоята земя; (ще вървим по пътя,) няма да се отбиваме в нивя и лозя, няма да пием вода от (твоите) кладенци, а ще вървим по царския път, докле изминем пределите ти.

[21:23] Но Сихон Израиля да мине през пределите му; и събра Сихон целия си народ и излезе срещу Израиля в пустинята, и стигна до Иааца и се удари с Израиля.

[21:24] И порази го Израил с нож и завладя земята му от Арнон до Иавок, до амонитските предели, понеже амонитските предели бяха крепки.

[21:25] И превзе Израил всички тия градове, и заживя Израил във всички аморейски градове, в Есевон и във всички нему подвластни;

[21:26] защото Есевон беше град на аморейския цар Сихона, който бе воювал с предишния моавитски цар и бе отнел от ръцете му всичката му земя до Арнон.

[21:27] Затова певците казват: дойдете в Есевон, нека се устрои и укрепи градът Сихонов;

[21:28] защото огън излезе от Есевон, пламък от града Сихонов и изгори Ар-Моав и ония, които владеят Арнонските височини.

[21:29] Горко ти, Моаве! ти загина, народе Хамосов! синовете му се разбягаха, и дъщерите му станаха робини на аморейския цар Сихона.

[21:30] Със стрели ги поразихме; загина Есевон дори до Дивон, опустошихме ги до Нофа, която е близо до Медева.

[21:31] И живееше Израил в Аморейската (Ромънската) земя.

Нека сега да се прехвърлим на Книга Второзаконие, където са описани тези войни:

[1:1] Това са думите, що говори Моисей на всички израелтяни отсам Йордан (Дунав) в пустинята, (на запад, близо до Черно море – остр. б-я (на равнината срещу Суф (БЕСарабия), между Фаран (Бендер) и Тофел (Калфа), Лаван (Белград Днестровски), Асирот и Дизагав (Никостомо);

“Сим словеса и хже гла мовсим всему Иордана, въ пустыни на западый, близ чрьмнаго мора, между Фараном, и то Фаломъ, и Лобономъ, и зл станкомъ.” (Остр. б-я).

[1:2] а от Хорив (Синай), по пътя от планина Сеир (Карпати), до Кадес-Варни (Бендер) има само единайсет дена път.

[1:3] На четирийсетата година, на единайсетия месец, в първия (ден) на месеца говори Моисей на (всички) синове Израилеви (на Илирик) всичко, що му бе заповядал Господ за тях.

[1:4] След като порази аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон СВН (Кишинев CSNV), и васанския цар Ога, който живееше в Ащерот (Търговище), в Едрея (Арджеш),

[1:5] отсам Иордан (Дунав), в земята Моавска (Молдовска), Моисей почна да обяснява тоя закон и каза:

[1:6] Господ, Бог наш, ни говори на Хорив (Синай) и каза: доста сте живели в тая планина;

[1:7] обърнете се, тръгнете на път и идете към планината на аморейци (ромейците) и при всички техни съседи, по равнината, по планината, по низините и на юг и към бреговете морски, в земята Ханаанска (крайбрежна, генуеска), и към Ливан (Албания), дори до голямата река, река Ефрат (Марица);

[1:8] ето, давам ви тая земя, вървете, вземете в наследство земята, що Господ с клетва бе обещал да даде на отците ви Авраама, Исаака и Иакова, тям и на потомството им.

[2:30] Но есевонският цар Сихон не склони да ни позволи да минем през земята му, защото Господ, Бог твой, ожесточи духа му и направи сърцето му упорито, за да го предаде в ръката ти, както това се види сега.

[2:31] И рече ми Господ: ето, Аз почвам да ти предавам Сихона (царя есевонски, аморееца (ромънеца),) и земята му; начевай да завладяваш земята му.

[2:32] И Сихон (цар есевонски - яшки) с целия си народ излезе срещу нас на бой при Яац (Иасъ – Яш);

[2:33] и го предаде Господ, Бог наш, (в ръцете ни,) и ние разбихме него, синовете му и целия му народ;

[2:34] тогава превзехме всичките му градове, предадохме на заклятие всички градове, мъже, жени и деца, не оставихме никого жив;

[2:35] само добитъка им взехме и плячката от градовете, които превзехме.

[2:36] От Ароир (град в горното течение на р. Сирет със същото име, Сучава, Suceava), който е на брега на поток Арнон (Сирон, Сенира, Сирет), и от града, който е в долината (устие водоточи), до (планина) Галаад (Галац е при устието на р. Сирет), нямаше град, непристъпен за нас: всичко предаде Господ, Бог наш (в ръцете ни).

[2:37] Само до земята на амонитци (банатци) не си се доближил, нито до местата, близки до поток Иавок (Бахлуй) И обърнахме се оттам и вървяхме към Васан (Влахия), и излезе на бой срещу нас васанският (влашкия) цар Ог с целия си народ, при Едрея (Арджеш).

Нека сега да видим и кой се крие под името Сихон, цар Васански (асевонъ). Ако погледнем в историята на Молдова от периода на Изхода I338 г. до превземането на Тракия през I378 то само едно име ще отговаря на нашето търсене. Това е Богдан І воевода на Молдова (Bogdan of Cuhea) 1359-1365 г.). Името буквално означава Божи дар на Сихон. Той управлява Молдова и воеводството му е служило за барикада между Карпатите и Черно море, срещу монголските нападения от изток. Бил е васал на унгарският крал.

След Бесарабия и Молдова до р. Серет, българите продължават своя завоевателен ход на запад, към останалине големи градове на Трансилвания и Влашко:

Книга Числа:

[21:32] И прати Моисей да разгледат Иазер, и превзеха (него и) селата, нему подвластни, и прогониха аморейците (ромънците), които бяха там.

[21:33] Тогава извиха и тръгнаха към Васан (Влахия). И излезе срещу тях васанският (влашкият) цар Ог, той сам и целият му народ, за да се удари с тях при Едреи (Арджеш).

[21:34] И каза Господ на Моисея: не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ти него и целия му народ и цялата му земя, и ще постъпиш с него, както постъпи с аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон.

[21:35] И те поразиха него и синовете му и целия му народ, тъй че ни един не остана (жив); и завладяха земята му.

След Молдова идва ред на Влахия (Васан). Тук управлява Влашкият цар Ог от градовете Арджеш (Едреи) и Търговище.

Книга Второзаконие:

[3:1] И обърнахме се оттам и вървяхме към Васан (Влахия), и излезе на бой срещу нас васанският (влашкия) цар Ог с целия си народ, при Едрея (Арджеш).

[3:2] И рече ми Господ: не бой се от него, защото Аз ще предам в ръката ти него и целия му народ и цялата му земя, и ти ще сториш с него тъй, както стори с аморейския (ромейския) цар Сихона, който живееше в Есевон (Ясса – Яш).

[3:3] И Господ, Бог наш, предаде в ръцете ни и Ога, царя васански –влашки), и целия му народ; и разбихме го, тъй че от него не остана никой жив.

[3:4] Тогава превзехме всичките му градове, та не остана град, който да не бяхме превзели от тях: шейсет града, цялата област Аргов (Арджеш), царството на Ога васански (влашки).

[3:5] Всички тия градове бяха укрепени с високи стени, порти и заворници, освен твърде многото неукрепени градове.

[3:6] И ние ги предадохме на заклятие, както сторихме със Сихона, царя есевонски (яшки), като предадохме на заклятие всеки град с мъжете, жените и децата;

[3:7] а всичкия добитък и плячките от градовете разграбихме.

[3:8] И тогава превзехме от ръцете на двамата аморейски царе земята отсам Иордан, от поток Арнон (Прут) до планина Ермон (Вранча), -

[3:9] сидонци (финикеи же) казват на Ермон (Вранча) Си'рион (Санииръ), а аморейци го наричат Сенир (Исаниръ), [3:10] всички градове на равнината, цял Галаад (Галац) и цял Васан (Влахия) до Салха (Слон) и Едрея (Арджеш), градове от царството на Ога васански (влашки);

[3:11] защото само васанският цар Ог оставаше от рефаими. Ето, одърът му беше железен одър, и сега е в Рава, у Амоновите синове: дълъг девет лакти, а широк - четири лакти, мъжки лакти.

[3:12] Тогава превзехме тая земя, като почнеш от Ароир (Рени), който е при (оустие водотечие) поток Арнон (Прут); а половината от планина Галаад с градовете й предадох на Рувимовото и Гадовото колена;

[3:13] остатъкът пък от Галаад (Галац) и цял Васан (Влахия), царството на Ога, предадох на половината Манасиево коляно, цялата област Аргов (Търговище), с цял Васан (Влахия). (Тя се нарича земя на рефаими.)

[3:14] Иаир, Манасиев син, превзе цялата област Аргов (Аргоговы – Гюргево) до пределите Гесурски (гаргасинскихъ – Каракал) и Маахски, и нарече Васан (Влахия), по своето име, Иаирови селища, както и доднес;

[3:15] на Махира (Щахирови) дадох Галаад;

[3:16] а на коляното Рувимово и Гадово дадох от Галаад до поток Арнон, земята между потока и (средо водотечи) предела, до поток Иавок (Бахлуй), предела на Амоновите синове,

[3:17] тъй също равнината и Иордан (Дунав), който е и предел, от Кинерет (Махеиереда) до морето на равнината (аравъскаго), Солено море (и моръ сланаго), при полите на планина Фасга (Фагараш) към изток.

Ог, или по-точно Драгош, по това време е бил воевода в Румъния. Вижте как се казва поставеният от Моисей владетел на Молдова – Петру Мусат (1375-1392 г.). Муса наричат в Корана Моисей, а Мусат навярно означава Моисеев

Тук свършва одисеята на Моисей. Той умира във Влахия и там е погребан:

[34:1] Тогава Моисей се възкачи от равнините Моавски (Молдовски) на планина Нево, навръх Фасга (Фагараш), срещу Иерихон (Оряхово), и Господ му показа цялата земя Галаад дори до самия Дан (Дунав),

[34:2] и цялата (земя) Нефталимова, и (цялата) земя Ефремова и Манасиева, и цялата земя Иудина, дори до самото западно море,

[34:3] и южната страна, и равнината, долина на Иерихон, град на палмите, до Сигор.

[34:4] И рече му Господ: ето земята, за която се клех на Авраама, Исаака и Иакова, думайки: "на твоето семе ще я дам"; Аз ти дадох да я видиш с очите си, ала в нея ти няма да влезеш.

[34:5] И умря там Моисей, раб Господен, в Моавската земя, според думата Господня;

[34:6] и погребаха го в долината на Моавската земя, срещу Вет фегор (Шегарча, Segarcea), и дори доднес никой не знае де е погребан.

[34:7] Моисей беше на сто и двайсет години, когато умря; но зрението му не бе отслабнало, и силата му не бе отпаднала.

[34:8] И синовете Израилеви оплакваха Моисея в равнините Моавски (при Иордан, близо до Иерихон) трийсет дена. И минаха дните за плач и тъга по Моисея.

Ето, че накрая от страниците на Билията разбрахме и къде е погребан нашият герой Моисей, Исаия, още и Аспарух. Това е в долината срещу град Шегарча и река Дунав, който се намира на около 45 км. на северозапад от Оряхово (Ерихон), точно срещу Козлудуй.

Искам сега да те попитам нещо. Как се е пишела в старите карти името на МИЗИЯ? Дали пък не е било "Моисеева" земя?

А ето и нещо за Онгъла, преписано от Библията:

БИТКАТА В ОНГЪЛА

Сега ще се върна отново на книги Макавейски, защото там има едно интересно сведение за война, водена от българите в Онгъла.

От традиционната история знаем, че тази война е водена от хан Аспарух, но от Книги Макавейски виждаме нещо друго.

Аспар рекс в действителност е анаграма на Борис рекс (цар). Гърците са заменили нашето Б с П, а някой неграмотен преписвач е прочел БРС, като СБР и така от Борис, се е пръкнал Аспар.

Толкова за подвизите на Крум описани в книги Макавейски. Нека сега да видим какво е станало с останалите трима братя. Четвъртият брат Елеазар умира още по времето на Иуда. След смъртта на Иуда приятелите му се събират и избират Ионатан (Борис) за военен ръководител на Българите. В ТИ знаем, че Борис не е царувал веднага след Крум, но нека да видим какво пише в едни отхвърляни от историците ни извори:

В “Зографска българска история”, написана през ХVІІІ век пише следното за Борис, братът на Крум:

“По Круна наста брат его Муртагон, что зоват греци Вулгарис, а латини – Богарис и Борис. Он бе славен с победами и великомудър в делах. Все свое войнство началници положи и судии оутверди и зреше на всеки ден, яко обращаха се болгари във вери христови по научения Василия владика Адрианополского и других свещеников и разгневи са и многими муками погуби я: и мир сотвури с кесаревою женою вдовицею Теодорою. Теофила Иконоборца и на помощ войцам своим иде даже до велика Армении против отметника ея ТомаМ и срацинов сред посече и прогна и Тома жива ят, и муками оуби: он еще от брата свое имаше под областию всю греческую землю даже до Италии, и иде с войнством в Панонию то вест во оу Срем и би се с кесарем немецким Людовиком и зело победим кесарево войско и пороби оусвои тия страни, потом и славяни покори западныя и оусвои: судии и началници постави им от своих болгаров, и паки возврати са на свой престол. И по мало позна стую веру и крести ся понеже имаше сестру пленену в царски двор в Цариград беше крещена и научена християнско вере и прииде ку брату своему: и имаше със собою един иконописца имени Методия монаха, а брат ейо беше царский двор нов создан, и повел ему да напишет двор его с различним дубрави и ловци како ловат: а Методий написа различни истории християнска, и на единной стане велико написа страшний суд Христова и оубоя са и сестра его оучаше, Методий же имея некоея секретара грека Феодора, и той Муртагона часто оучаше вера християнска и обрати съ о верова и посла в Царъ градъ Муртагона ияко да пошлют ему архерея и свещеници да крестит ся, но тогда беше смущение в Царъ Градъ; за царство и патриаршество когда Фотий патриарх прю имед на стаго Игнатия тога ради никтоже из Царъ градъ царъ болгарский посла в Рим к папа Николаю, и посла архиерея Формоса коЙ после, и папа быстъ, и Павла, и крестиша царъ и всю Болгарию и наречен быстъ Муртагон во стоим кръщение Михаил Иоан...”

Нека сега да видим какво пише и Мауро Орбини за царуването на Омуртаг, наречен още и Борис:

“Но когато умрял Крум, когото гърците наричали Друн, наследил го брат му Муртаг, наричан от някои Ормортаг, а от Кедрин – Критаг, който бил по-жесток от брат си. Като видял, че българите постепенно преминават към християнството, той пламнал от яд и повикал епископ Мануил и главните му помощници; почнал отначало да ги убеждава с благи думи да се откажат от християнската вяра и да приемат вярата на българите. Но тъй като те отказали да сторят това, неповлияни от обещанията и заканите, които им отправил, накрая след разни мъчения ги убил...

Сестрата на Омутаг преди време била взета в плен и изпратена в Константинопол. Оставена в императорския дворец, тя била покръстена и получила образование и при сключването на мира с Омуртаг му била върната в замяна на Теодор Куфара, който бил негов пленник. С връщането си в България сестрата се стараела по всякакъв начин да привлече брат си към християнската религия, като многократно влизала в спор с него и му изтъквала тайнствата и божествената сила на християнството. Но макар всичките тези неща той да бил чувал преди от Куфара, не пожелал да се раздели със своята религия преди необходимостта да го принуди да я приеме. Тъй като цялото му царство било изтерзано от чума и глад, обхванала го голяма скръб и не знаел какво да предприеме. Затова прибягнал към онова, за което много пъти му било припомняно и говорено от неговата сестра, сиреч към Исус Христос. Така той започнал да се моли на него да го освободи от тия злини и молитвите му били толкова настойчиви, че веднага бил чут. Като видял това, Омуртаг проводил вест, че иска да му изпратят човек, който може да го посвети във верските неща и да го покръсти. Веднага му изпратили един епископ, който отлично изпълнил задачата си...

Но най-първите велможи от царството му се разбунтували срещу това и искали да го прогонят, обаче той ги подчинил на волята си с малко войска, начело на която наредил да бъде носен кръстът, и така принудил всичките да станат християни...

След това българите дълго живеели в мир с ромеите, докато на българския престол се възкачил Симеон Лабас, който наследил Омуртаг в българското царство или, както българите предпочитат, наследил Борис, който е първият цар на Българите с това име.”

Същото подреждане срещаме и в книги Макавейски:

“Тогава се събраха всички приятели на Иуда и казаха на Ионатана (Иоан-Михаил, Омуртаг, Борис): “откак умря брат ти Иуда (Крум), не се намери нему подобен мъж, който да излезе против враговете на нашия народ. Сега, прочее, ние те избрахме да ни бъдеш вместо него началник и вожд, за да водиш нашата война”. Тогава Ионатан (Борис) прие предводителството и завзе мястото на Иуда (Крум), брата си. Вакхид (Баязид, Богонад, Погонат) се научи за това и диреше да го убие. Тогава пък узнаха Ионатан (Борис) и Симон, брат му , и всички, които бяха с него, и побягнаха в пустинята Текое ( ТС, р. Таица ТС) и се разположиха на стан при водите на езерото Асфар ( ез. Разим). Вакхид като узна това в съботен ден, премина сам и всичката му войска отвъд Йордан (Дунав).”

Оттук започва войната в Онгъла между Константин Погонад и войните на Аспарух, позната ни от официалната история.

“А Ионатан (Борис) проводи брат си - предводителя на народа, и помоли приятелите си, наватеите (банатците), да съберат у тях много храни. Но из Мидава (Молдова) излязоха Иамвриевите синове и хванаха Иоана и всичко, що той имаше, и избягаха. След тия случки казаха на Ионатана (Борис) и на брата му Симона, че Иамвриевите синове, тържествено извършват голяма сватба и с голям разкош водят от Надават (Бендер) невеста, дъщеря на едного от прочутите ханаански вождове. Тогава си спомниха те за брат си Иоана, излязоха и се скриха в подслона на планината. Като повдигнаха очи, видяха: ето възклицания и голяма прикня; младоженецът и приятелите му и братята му бяха излезли да посрещнат с тъпани и свирки и с много оръжия. Тогава ония, що бяха с Ионатана (Борис), скочиха върху тях из засада и ги избиха, и паднаха много убити, а останалите избягаха в планината; и те взеха всичката им плячка. И обърна се сватбарското тържество в печал, а звуковете на техните свирки - в плач. Тъй отмъстиха те за кръвта на брата си и се върнаха в блатистото място при Иордан (Дунав). Чу за това Вакхид (Богонад) и един съботен ден дойде при бреговете на Иордан (Дунав) с голяма войска. Тогава Ионатан (Борис) каза на людете си: “нека станем сега и да се ударим за нашия живот, защото сега не е това, което беше вчера и завчера. Ето, неприятелят е и пред нас и зад нас, водата на Иордан (Дунав) е от едната и от другата страна, и блато и гора, и няма място къде да се отместим. Сега, прочее, извикайте към небето, за да се избавим от ръцете на нашите врагове”. И почна се сражение. Ионатан (Борис) протегна ръка, за да удари Вакхида (Богонад), но оня се отмести от него. Ионатан (Борис) и тия, които бяха с него, се хвърлиха в Иордан (Дунав) и преплуваха на другия бряг, а ония не преминаха след тях Иордан (Дунав). И в оня ден от Вакхидовите хора паднаха до хиляда мъже. Вакхид (Погонат) се върна в Иерусалим и построи в Иудея силни градове: крепостта в Иерихон (Оряхово или Перник), Емаум (Месемврия) и Веторон (Ветрен), Ветил (Битоля, или Търново) и Тамната (?) във Фаратон (Охрид), и Тефон (Тетово) - с високи стени, порти и ключалки; и тури стража в тях, за да враждува против Израел. Укрепи също и град Ветсура (Баткун), Газара (Загорово, или Ст, Загора) и крепостта, като остави в тях войска с храни, и взе заложници - синовете на вождовете на страната - и ги тури под стража в иерусалимската крепост.”

Арменският географ Анания Ширакаци живял уж през VІІ в. пише по повод на тези събития следното в “Арменска география”:

«Дануб, делясь на шесть рукавов, образует озеро и остров Певки. На этом острове живет Аспар-хруг, сын Хубрата, бежавший от гор Булгарских и прогнавший авар на запад. Он поселился на этом месте»

Втори превод на български:

“В Тракия има две планини и реки, от които едната – Дунав, като се дели на шест ръкава, образува езеро и остров, наречен Пюки. На тоя остров живее Аспар-хрук, синът на Хубраат, който побягна пред хазарите от Българската планина и прогони аварите на запад. Той се пресели на това място.“

Теофан пише за мястото, където се е укрепил Аспарух:

“Мястото (Онгъла) е защитено и мъчно превзимаемо от всяка страна, бидейки отпред блатисто, а от другите страни оградено като венец от реките...”

“...заповядал на корабите да пуснат котва на близкия бряг. Българите, като видели тези гъсти многобройни редици, се отчаяли за спасението си, избягали в споменатото укрепление и взели мерки за защита.”

Опитайте се сега да намерите на територията на Палестина по поречието на река Иордан място, където да можете да разположите двете армии, на Макавеите и на Вакхид и да проведете тази битка. Непременно трябва да има непроходими блата, езеро, гори, два, или повече ръкава на реката и достатъчно вода в тези реки, за да станат естественна защита при нападения. Ако сте запознати малко по-добре с географията на Палестина, ще знаете, че такова място там няма. Блата в пустините няма. Също и сочената днес за река Иордан е малко по-голяма от Перловска река и няма никакви ръкави.

Ако продължим да изследваме Книги Макавейски, ще трябва да знаем добре историята на Аспарух – Борис и на Симеон. Така ще се убедим, че те са още един извор за българската история.

Ако искате да ви дам още подробности за войните на Крум описани в Библията.

Войната срещу Никифор І Геник.

Войната в Тракия, завършила с превземането на Одрин.

Превземането на Месембрия.

Войната в Македония.

Всичко това го пише в Книги Макавейски.

Още искате ли?

Не знам само кой ще научи тук нещо ново. Май аз няма какво да науча от вас. Но вие четете. Ще ви е от полза.

Хорос.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тези текстове от "Библията" не трябва ли да са в темата за автохонна теория? Все пак би било хубаво да са на място, за което търсачите на подобни автентични текстове веднага биха се сетили. Като се пръснат из отделни теми някак се губи взаимовръзката между тях и от там смисъла.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Галахад,не бъркай автохтонната теория .В ханотюркската съшита такава имаше десетки също коя от коя по злополучни теории-самоеди,чукчи, угро-татаро-фини,пуку-буку и на кукуво лято,все са тюркохански теории.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Бре, Хорос бре като си толкова убеден в теориите си седни и ги докажи с артефакти..Кога е писано туй Макавейското...- по времето на Аспарух или след Борис, когато монасите са имали силно въображение...И изобщо ако нямаш доказателство, че изворите ти (които така като гледам дори не са български ами са славянски) за Крум може да са писали разни славяни разни щуротии в разни книги и дори със Сатаната да са го сравнявали - все пак пича е пил от черепа на византийския император..

КРУМ и Библия....смея се - ХАХАХАХАХА, чак сълзите си обърсах! Намери ми едно място в Библията, където да пише ХАН КРУМ ЦАР НА българите дословно и ще ти повярвам. Тия кодове на имената НЕ минАВАТ. Няма и да минат.

Я пак си помисли за река Йордан и Перловска река:

и я да видим тука ЦЪЪЪЪЪЪЪк -post-2497-1212649321_thumb.jpg и ЦЪЪКpost-2497-1212649331_thumb.jpg а когато видиш руслото на Перловска така от високо ми се обади - познай колко хилядолетия тука трявало да има ГОЛЯМА река бореща се със сухия климат за да стане ТОВА ЦЪК post-2497-1212649548_thumb.jpg

Кого ще заблудиш с тия щуротии - децата или неграмотните? Мен определено не можеш. Аз не съм историк, но опредлено не съм неграмотна, че да не знам че река Йордан и река Перловска не могат да се сравняват дори по отношение на дължината!

А другите щуротии с това че Йордан била ДУнав....и че картата била обърната...- еми щуротии са си. И никак не са доказани. Всъщност лично аз взимам Библията и още довечера ти доказвам, че Първия император Чин е Исус Христос - веднага ще подредя реките и местностите!!!

Става дума за китайския император Цин Шъ Хуан Ди (Цинската змия Хуан Ди).

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И на мен много ми хареса заменката на Линкълн с Благоев, ама дължината на брадата може да бъде сполучливо оспорена - та не знам.

Хорос,

след като смяташ, че ние въобще не ги разбираме тия работи с прозренията и заменките, що не ни ги обясниш, ама с аргументи, а не декларативно.

Защо Хеврон трябва да е Одрин, а не например Одърци?

Защо "онгъл" да е "ъгъл" на български, а не на славянски? И пр., и пр. Нима не си забелязъл, че в този форум твърденията се аргументират?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
И на мен много ми хареса заменката на Линкълн с Благоев, ама дължината на брадата може да бъде сполучливо оспорена - та не знам.

Хорос,

след като смяташ, че ние въобще не ги разбираме тия работи с прозренията и заменките, що не ни ги обясниш, ама с аргументи, а не декларативно.

Защо Хеврон трябва да е Одрин, а не например Одърци?

Защо "онгъл" да е "ъгъл" на български, а не на славянски? И пр., и пр. Нима не си забелязъл, че в този форум твърденията се аргументират?

АРХЕОЛОГИ КОРРЕКТИРУЮТ ИСТОРИЮ

Тель-Авив. К выводу о несоответствии основополагающих положений Библии историческим реалиям пришли израильские археологи. По их мнению, библейского периода в истории Израиля... не было, как не было исхода из Египта, странствований по Синаю, осады Иерихона Иисусом Навином, великих держав Давида и Соломона.

Из сенсационного сообщения газеты «Гаарец», сославшейся на мнение археолога Зеэва Герцога, следует, что указанного периода в истории (Х в. до н.э.), судя по результатам исследований, «не было». 70 лет раскопок на земле нынешних Израиля и Палестины не дали ни единого подтверждения фактам, изложенным в Ветхом Завете. По словам профессора Герцога, «как с этим ни трудно смириться, но народ Израиля не выходил из Египта, не скитался по пустыне, не завоевывал Эрец Исраэль и не жил здесь всеми десятью коленами». Прославленное государство царя Давида не было великой региональной державой, а являлось маленьким племенным княжеством.

Статью в «Гаарец» прокомментировал в интервью израильскому радио другой историк и археолог - Яир Камайский: «В отличие от броских заголовков в газетах, мы говорим о более важных и серьезных вещах: информация Ветхого Завета о периоде, предшествовавшем IX-VIII векам до нашей эры, не является исторической. Да, мы не можем, основываясь на данных раскопок, подтвердить исход из Египта, захват Иисусом Навином земли Израиля, не можем доказать существование Авраама и огромной империи Давида и Соломона. Так, Библия говорит о государстве Давида как об Израильском царстве... Однако найденный в Тель-Дане у горы Хермон обелиск, относящийся к ХI веку, свидетельствует о существовании только «Государства Давида», то есть княжества, возглавлявшегося династией Давида. Иерусалим был мизерным городом с населением порядка 3,5 - 4 тысяч человек. О какой империи можно говорить?»

Камайский отверг предположение, что археологи просто пока не нашли доказательств соответствия Ветхого Завета исторической правде. Израиль, сказал он, является местом самых интенсивных раскопок во всем мире. Ученый привел еще два примера. Так, знаменитый Иерихон «копали» восемь раз, и следы этих раскопок видны по всему городу и окрестностям. К сожалению, город не существовал во времена Иисуса Навина. Не найдено никаких свидетельств монументального строительства, которые относились бы к периоду Давида и Соломона, и в Иерусалиме.

«Можно сказать, что рассказ Библии о событиях Х века до н.э. - не более чем традиция, легенда, в которой имеется лишь маленькое рациональное зерно. <...> Что-то, конечно, было, но далеко не в тех масштабах, как это описывается в Ветхом Завете...» - считает Камайский.

«Новое русское слово»

Щом като еврейските археолози на всички много ясно заявиха, че събитията от Стария завет не се се състояли на територията на днешен Израел, то тогава за кой народ става въпрос в Библията? Определено не е за соченият днес за еврейски.

Аз успях да нанеса събитията от цялата Библия на територията на Балканите.

Ти имаш ли някаква идея за Одърци?

Във Втора книга Макавейска Хеброн е наречен ЕФРОН. В старият църковно-славянски буквите Д и Ф доста си приличат и някой неграмотен преписвач я е объркал. Иначе си е писало Едрон, или Едрене. А и кой друг голям град е имало на пътя на войската на Макавей (MUSSA BEI - MACCABEUS), след превземането на Карнион (Аркади о пол) и Атаргатион (Булгарофигон).

"26. След това Иуда отиде против Карниона и Атаргатиона и погуби двайсет и пет хиляди души.

27. След победата над тях и поражението Иуда потегли против укрепения град Ефрон, дето пребиваваше Лисий и много разноплеменни: силни младежи стояха пред стените и се сражаваха упорито; там се намираха големи запаси оръдия и стрели.

28. Но те, като повикаха на помощ Всесилния, Който с мощта Си съкрушава вражеските сили, завладяха тоя град и избиха жителите му до двайсет и пет хиляди."

ІІ Мак. 12:26-27

Ти като по-знаещ се опитай да ми покажеш къде в Израел са станали тези битки. Иначе само да се подиграваш... Това го правят само несериозните участници във форума. Докажи на всички тук, че си много светнат по въпроса и давай с аргументи.

Засега виждам единственно - "Не е така, защото е прието иначе."

Всички се пишете за много знаещи, а когато срещнете истинско знание, само знаете да се заяждате.

Доказвай като мен, че Хеброн си е там, където го сочат днес попове и "историци".

През 1997 г. в Израел имаше световна конференция на библеисти, историци и археолози. Те не можаха да докажат нещо, което ти голословно се опитваш да защитаваш тук.

Давай, или не знаеш навярно какво пише в дебелите книги, а само това което е във Википедия.

А иначе БЪДИ ЗДРАВ! :help::book::read::vertag:

Хорос

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Хорос ,ти ли си същият който смята,че Християнството е неправилно наименовано ,а трябва да се казва "Хоростиянство" или "Другиго" да чакаме??? :crazy_pilot:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Нека преди всичко се запознаем с текстовете, които Хорос твърди, че говорят за събития от историята на народите на Балканите и около Дунав.

На който му е интересно да се запознае с Изход приятно четене:

ВТОРА КНИГА МОИСЕЕВА

ИЗХОД

ГЛАВА 1.

1. Ето имената на синовете Израилеви, които влязоха в Египет с Иакова (баща им), влязоха всеки с (цялата) своя челяд:

2. Рувим, Симеон, Левий и Иуда,

3. Исахар, Завулон и Вениамин,

4. Дан и Нефталим, Гад и Асир.

5. А всички, произлезли от чреслата Иаковови, бяха седемдесет (и пет) души; Иосиф пък беше вече в Египет.

6. И умря Иосиф и всичките му братя и целият им род;

7. а синовете Израилеви се разплодиха и намножиха, нараснаха и се усилиха извънредно, тъй че оная земя се напълни от тях.

8. И възцари се в Египет нов цар, който не знаеше Иосифа,

9. и рече на народа си: ето, родът на синовете Израилеви е многоброен и по-силен от нас;

10. да измъдруваме нещо против тях, за да се не размножават; инак, кога се случи война, ще се съединят и те с нашите неприятели, ще се въоръжат против нас, и ще излязат из (нашата) земя.

11. И поставиха над тях надзорници на работите, за да ги изнуряват с тежки работи. И те съградиха на фараона градове за припаси: Питом и Раамсес (и Он, сиреч Илиопол).

12. Но колкото повече ги изнуряваха, толкова повече те се размножаваха и толкова повече нарастваха, тъй че (египтяни) се страхуваха от Израилевите синове.

13. И затова египтяни с жестокост караха Израилевите синове да работят

14. и правеха живота им горчив с тежката работа над глина и тухли и с всяка полска работа, с всяка работа, на която ги караха с жестокост.

15. Египетският цар заповяда на бабите, които бабуваха на еврейки и от които едната се казваше Шифра, а другата Фуа,

16. и (им) рече: кога бабувате на еврейки, гледайте при раждането: ако е момче, убивайте го, ако е момиче, нека живее.

17. Но бабите се бояха от Бога и не правеха тъй, както им поръчваше египетският цар, и оставяха момчетата живи.

18. Тогава египетският цар повика бабите и им рече: защо тъй правите, че оставяте момчетата живи?

19. Бабите отговориха на фараона: еврейските жени не са като египетските: те са здрави, и преди още да отиде бабата при тях, раждат.

20. Поради това Бог даваше добро на бабите, а народът се множеше и твърде се усилваше.

21. И понеже бабите се бояха от Бога, Той правеше да преуспяват домовете им.

22. Тогава фараонът заповяда на целия си народ, като каза: всяко новородено (у евреите) момче хвърляйте в реката, а всяко момиче оставяйте живо.

ГЛАВА 2.

1. Един човек от Левиевото племе отиде, та си взе жена от същото племе.

2. Жената зачена и роди син, и като видя, че е много красив, кри го три месеца;

3. но като не можеше повече да го крие, взе тръстено кошче, намаза го с асфалт и смола и, като тури в него детето, сложи го в тръсталака при речния бряг;

4. а сестра му застана отдалеч да гледа, какво ще стане с него.

5. И излезе фараоновата дъщеря на реката да се къпе, а нейните прислужници-жени ходеха по речния бряг. Тя видя кошчето в тръсталака и прати робинята си да го вземе.

6. Отвори и видя детето; и ето, детето плачеше (в кошчето); смили се над него (фараоновата дъщеря) и рече: това ще е от еврейските деца.

7. Тогава сестрата на детето рече на фараоновата дъщеря: да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето?

8. Фараоновата дъщеря й отговори: иди. Момичето отиде и повика майката на детето.

9. Фараоновата дъщеря й рече: вземи това дете и ми го откърми; ще ти заплатя. Жената взе детето и го кърми.

10. И порасна детето, и тя го заведе при фараоновата дъщеря, и то й стана като син, и нарече тя името му Моисей, защото, казваше, от вода го извадих.

11. След много време, когато Моисей порасна, случи се, че излезе при братята си (синовете Израилеви) и видя тежките им работи; видя още, че един египтянин бие едного евреина от братята му (синовете Израилеви).

12. И като се огледа насам-нататък и видя, че няма никого, той уби египтянина и го скри в пясъка.

13. На другия ден излезе пак, и ето, двама евреи се карат, и рече на виновния: защо биеш ближния си?

14. А той отвърна: кой те постави началник и съдия над нас? Да не мислиш да ме убиеш, както уби (вчера) египтянина? Моисей се уплаши и си рече: бездруго това нещо се е узнало.

15. И научи се фараонът за това нещо и искаше да погуби Моисея; но Моисей побягна от фараона и се спря в Мадиамската земя и (като дойде в Мадиамската земя) седна при един кладенец.

16. Мадиамският свещеник имаше седем дъщери (които пасяха овците на баща си Иотора). Те дойдоха, извадиха вода и напълниха коритата, за да напоят овците на баща си (Иотора).

17. И дойдоха овчарите и ги отпъдиха. Тогава стана Моисей и ги защити, (извади им вода) и напои овците им.

18. Върнаха се при баща си Рагуила, и той (ги) попита: защо тъй скоро си дойдохте днес?

19. Те отговориха: един египтянин ни защити от овчарите, дори ни извади вода и напои овците (ни).

20. Той рече на дъщерите си: а де е той? Защо го оставихте? Повикайте го да яде хляб.

21. На Моисея се понрави да живее у тоя човек; и тоя даде на Моисея за жена дъщеря си Сепфора.

22. Тя (зачена и) роди син, и (Моисей) нарече името му Гирсам, защото, казваше той, аз станах пришълец в чужда земя. (И като зачена пак, роди друг син, и той му нарече името Елиезер, като каза: Бог на моя баща беше ми помощник и ме избави от ръката фараонова.)

23. След дълго време умря египетският цар. И синовете Израилеви пъшкаха от робия и викаха, и викът им от тежката работа стигна до Бога.

24. Чу Бог стенанията им и си спомни за Своя завет с Авраама, Исаака и Иакова.

25. И милостно погледна Бог към синовете Израилеви и се смили над тях.

ГЛАВА 3.

1. Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, Мадиамския свещеник. Веднъж откара стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив.

2. И яви му се Ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря.

3. Моисей рече: ще ида и ще погледам това велико явление, защо къпината не изгаря.

4. Господ видя, че той отива да гледа, и извика към него Бог изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! Той отговори: ето ме (Господи)!

5. И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света.

6. И рече (му): Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов. Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.

7. И рече Господ (на Моисея): видях страданието на Моя народ в Египет и чух вика му от разпоредниците му; Аз зная неволите му

8. и отивам да го избавя от ръцете на египтяни и да го изведа от тая земя (и да го въведа) в земя добра и пространна, дето тече мед и мляко, в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци.

9. И ето, викът на синовете Израилеви стигна вече до Мене, и Аз виждам гнета, с който ги угнетяват египтяни.

10. И тъй, върви: ще те пратя при фараона (египетския цар); и изведи от Египет Моя народ, синовете Израилеви.

11. Моисей продума Богу: кой съм аз, та да ида при фараона (египетския цар) и да изведа от Египет синовете Израилеви?

12. И рече (Бог): Аз ще бъда с тебе, и ето ти знак, че Аз съм те пратил: кога изведеш (Моя) народ от Египет, вие ще извършите служба Богу на тая планина.

13. И рече Моисей Богу: ето, аз ще отида при синовете Израилеви и ще им кажа: Бог на вашите отци ме изпрати при вас. А те ще ме попитат: как Му е името? Какво да им кажа?

14. Бог отговори на Моисея: Аз съм вечно Съществуващият. И рече: тъй кажи на синовете Израилеви: вечно Съществуващият (Иехова) ме прати при вас.

15. И рече още Бог Моисею: тъй кажи на синовете Израилеви: Господ, Бог на отците ви, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов ме прати при вас. Ето, Моето име е навеки, и споменът за Мене е от род в род.

16. Иди, събери стареите (на синовете) Израилеви и им кажи: Господ, Бог на отците ви, Бог Авраамов, (Бог) Исааков и (Бог) Иаковов, ми се яви и рече: споходих ви и видях, какво става с вас в Египет.

17. И още рече: ще ви изведа от египетската неволя в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци, в земя, дето тече мед и мляко.

18. И те ще послушат гласа ти, и ще отидеш ти и стареите Израилеви при (фараона) египетския цар, и ще му кажете: Господ, Бог на евреите, ни е повикал; прочее, пусни ни на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Господа, нашия Бог.

19. Но Аз зная, че (фараонът) египетският цар не ще ви позволи да отидете, ако го не принуди силна ръка.

20. Тогава ще простра ръката Си и ще поразя Египет с всички Мои чудеса, които ще направя сред него; след това той ще ви пусне.

21. И ще покажа милост към тоя народ пред очите на египтяни; и кога тръгнете, ще тръгнете не с празни ръце:

22. всяка жена ще измоли от съседката си и от съжителката си сребърни и златни неща и дрехи, и вие ще премените с тях синовете и дъщерите

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

си и ще оберете египтяни.

ГЛАВА 4.

1. И отговори Моисей и рече: ами ако те ми не повярват и не послушат гласа ми и рекат: не ти се е явил Господ? (какво да им кажа?)

2. И рече му Господ: какво е това в ръката ти? Той отговори: тояга.

3. Господ рече: хвърли я на земята. Той я хвърли на земята, и тоягата стана на змия, и Моисей побягна от нея.

4. И рече Господ Моисею: простри ръката си и я хвани за опашката. Той простря ръката си и я взе (за опашката); и тя стана пак тояга в ръката му.

5. Това е, за да (ти) повярват, че ти се е явил Господ, Бог на отците им, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов.

6. Рече му още Господ: тури си ръката в пазухата си. И той си тури ръката в пазухата си, извади я (от пазухата си), и ето, ръката му бе побеляла от проказа, като сняг.

7. Рече (му още Господ): тури си пак ръката в пазухата си. И той си тури ръката в пазухата си; и я извади от пазухата си, и ето, тя пак стана такава, каквото бе тялото му.

8. Ако ти не повярват и не послушат гласа на първата личба, те ще повярват на гласа на втората личба;

9. ако ли не повярват и на двете тия личби и не послушат гласа ти, вземи вода от реката и я излей на земята; и водата, взета от реката, ще стане кръв на земята.

10. И рече Моисей Господу: о, Господи! аз не съм речовит, и такъв си бях и вчера и завчера, такъв си съм и откак почна да говориш с Твоя раб: аз говоря тежко и заеквам.

11. Господ рече (Моисею): кой е дал уста на човека? Кой го прави ням, или глух, или гледащ, или сляп? Не Аз ли, Господ (Бог)?

12. И тъй, върви, и Аз ще бъда на устата ти и ще те науча, какво да говориш.

13. (Моисей) рече: Господи, прати другиго, когото можеш да пратиш.

14. И разпали се гневът Господен против Моисея, и Господ рече: нали имаш брат - левитина Аарона? Аз зная, че той може да говори (вместо тебе), и ето, той ще излезе да те посрещне и, като те види, ще се зарадва в сърцето си.

15. Ти ще говориш нему и ще туряш думите (Ми) в устата му, пък Аз ще бъда на устата ти и на устата му и ще ви уча, какво да правите.

16. И той ще говори на народа вместо тебе; и така той ще ти бъде уста, а ти ще му бъдеш вместо Бога.

17. И тая тояга (която бе обърната на змия) вземи в ръката си: с нея ти ще правиш личби.

18. Тогава Моисей тръгна и се върна при тъста си Иотора и му рече: да ида и се върна при братята си, които са в Египет, за да видя, живи ли са още? Иотор отговори на Моисея: иди смиром. (След туй дълго време египетският цар бе умрял.)

19. И рече Господ Моисею в (земята) Мадиам: иди, върни се в Египет, защото умряха всички, които търсеха душата ти.

20. Тогава Моисей взе жена си и синовете си, качи се на осел и тръгна за Египетската земя; а Божията тояга той взе в ръката си.

21. Господ рече Моисею: кога тръгнеш и се върнеш в Египет, гледай да извършиш пред фараона всички чудеса, които съм ти дал на ръце; Аз пък ще ожесточа сърцето му, и той няма да отпусне народа.

22. Кажи на фараона: тъй говори Господ (Бог Еврейский): Израил е Мой първороден син;

23. казвам ти: пусни сина Ми да Ми извърши служба; ако го не пуснеш, ето, Аз ще убия първородния ти син.

24. По пътя, когато Моисей беше на нощувка, случи се, че го срещна Господ и искаше да го умъртви.

25. Тогава Сепфора взе остър камък, обряза крайната плът на сина си и, като я хвърли при нозете Моисееви, рече: ти си ми кръвен жених.

26. И Господ си отиде от него. Тогава тя рече: кръвен жених - поради обрезанието.

27. А Господ рече на Аарона: иди и посрещни Моисея в пустинята. И той отиде, срещна го при Божията планина и го целуна.

28. И Моисей разказа на Аарона всички думи на Господа, Който го прати, и всички личби, които му бе заповядал.

29. Тогава Моисей и Аарон отидоха и събраха всички стареи на синовете Израилеви;

30. и разказа (им) Аарон всички думи, които Господ бе казал на Моисея; а Моисей извърши личбите пред очите на народа.

31. И повярва народът; и се зарадваха всички, че Господ споходил Израилевите синове и видял неволята им, па се наведоха и се поклониха.

ГЛАВА 5.

1. Подир това Моисей и Аарон дойдоха при фараона и (му) рекоха: тъй говори Господ, Бог Израилев: пусни Моя народ, за да Ми направи празник в пустинята.

2. Но фараонът отговори: кой е тоя Господ, та да послушам гласа Му и да пусна (синовете на) Израиля? аз не зная Господа и няма да пусна Израиля.

3. Те (му) рекоха: Бог на евреите ни е повикал; пусни ни в пустинята за три дни път да принесем жертва на Господа, нашия Бог, за да не ни порази Той с мор или с меч.

4. Тогава египетският цар им рече: защо вие, Моисее и Аароне, отвличате народа (ми) от работите му? Идете си (всеки от вас) по работата.

5. И рече фараонът: ето, народът в тая земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му.

6. И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците над народа и на надзорниците, като рече:

7. не давайте вече на народа плява за правене тухли, както вчера и завчера: нека те сами отиват да си събират плява;

8. а карайте ги да правят толкова тухли, колкото правиха вчера и завчера, без да намалявате; те стоят празни, затова и викат: да идем и принесем жертва на нашия Бог;

9. да им се даде повече работа, за да работят и да се не занимават с празни думи.

10. Тогава излязоха разпоредниците над народа и надзорниците му и рекоха на народа: тъй казва фараонът; плява не ви давам;

11. идете сами и си взимайте плява, дето намерите; а от работата ви нищо няма да се намали.

12. И пръсна се народът по цялата Египетска земя да събира стърнище вместо плява.

13. А разпоредниците (ги) принуждаваха и казваха: изпълнявайте (определената) си работа всеки ден, както и тогава, когато имахте плява.

14. Фараоновите пък разпоредници биеха надзорниците от синовете Израилеви, които бяха поставени над тях, като казваха: защо вчера и днес не свършихте определеното число тухли, както правехте досега?

15. Тогава надзорниците над синовете Израилеви отидоха при фараона, викнаха и рекоха: защо постъпваш тъй с робите си?

16. на твоите роби не дават плява, а казват ни: правете тухли. И ето, бият твоите роби. Онеправдават твоя народ!

17. Но той (им) отговори: празни сте вие, празни, та затова и казвате: да идем да принесем жертва Господу.

18. Идете прочее работете; плява няма да ви се даде, а определеното число тухли ще давате.

19. И надзорниците над синовете Израилеви видяха своето нещастие в думите: не намалявайте на тухлите числото, което е (определено) за всеки ден.

20. И когато излязоха от фараона, срещнаха се с Моисея и Аарона, които стояха и чакаха,

21. и им рекоха: нека види и ви съди Господ, задето ни сторихте омразни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият.

22. Тогава Моисей се обърна към Господа и рече: Господи! защо подложи тоя народ на такава неволя, (и) защо ме изпрати?

23. защото, откак дойдох при фараона и почнах да говоря от Твое име, той захвана по-лошо да постъпва с тоя народ; и Ти не избави Твоя народ.

ГЛАВА 6.

1. И рече Господ Моисею: сега ще видиш, какво ще направя с фараона; по действие на силна ръка той ще ги пусне; по действие на силна ръка дори ще ги изпъди от земята си.

2. И говори Бог на Моисея и му рече: Аз съм Господ.

3. Аз се явявах на Авраама, Исаака и Иакова с името "Бог Всемогъщий"; а с името Си "Господ" * не съм им се открил;

4. и Аз сключих с тях Моя завет, за да им дам Ханаанската земя, земята на тяхното странствуване, в която те странствуваха.

5. И Аз чух, как синовете Израилеви стенат, задето египтяни ги държат в робство, и си спомних за Моя завет.

6. Затова кажи на синовете Израилеви: Аз съм Господ, и ще ви изведа изпод египетския гнет, ще ви изтръгна от египетската робия и ще ви спася с простряна ръка и с велики съдби;

7. ще ви приема за Мой народ, ще ви бъда Бог, и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви изведе (от Египетската земя) изпод египетския гнет;

8. и ще ви въведа в оная земя, за която Аз, като дигнах ръка, клех се да я дам на Авраама, Исаака и Иакова, и ще ви я дам за наследство. Аз съм Господ.

9. Моисей обади това на синовете Израилеви; но те не послушаха Моисея от малодушие и поради тежката работа.

10. И каза пак Господ на Моисея и рече:

11. влез, кажи на фараона, египетския цар, да пусне синовете Израилеви от земята си.

12. А Моисей отговори пред Господа и рече: ето, синовете Израилеви ме не слушат; как тогава ще ме послуша фараонът? При това аз съм заеклив.

13. И говори Господ на Моисея и Аарона и им даде заповеди до синовете Израилеви и до фараона, египетския цар, да изведат синовете Израилеви от Египетската земя.

14. Ето началниците на поколенията им: синове на Рувима, първороден син Израилев: Ханох и Фалу, Хецрон и Харми: това са семейства Рувимови.

15. Синове Симеонови: Иемуил и Иамин, Охад и Иахин, Цохар и Саул, син на хананейката: това са семейства Симеонови.

16. Ето имената на синовете Левиеви според родовете им: Гирсон, Каат и Мерари. А годините на живота Левиев бяха сто трийсет и седем.

17. Синове Гирсонови: Ливни и Шимеи със семействата им.

18. Синове Каатови: Амрам и Ицхар, Хеврон и Узиил. А годините на Каатовия живот бяха сто трийсет и три.

19. Синове Мерариеви: Махли и Муши. Това са семейства Левиеви според родовете им.

20. Амрам взе леля си Иохаведа за жена, и тя му роди Аарона и Моисея (и сестра им Мариам). А годините на живота Амрамов бяха сто трийсет и седем.

21. Синове Ицхарови: Корей, Нефег и Зихри.

22. Синове Узиилови: Мисаил, Елцафан и Ситри.

23. Аарон взе за жена Елисавета, дъщеря Аминадавова, сестра Наасонова, и тя му роди Надава и Авиуда, Елеазара и Итамара.

24. Синове Корееви: Асир, Елкана и Авиасаф: това са семейства Корееви.

25. Елеазар, син Ааронов, взе за жена една от дъщерите Футиилови, и тя му роди Финееса. Това са началниците на левитските поколения според семействата им.

26. Аарон и Моисей, те са ония, на които Господ каза: изведете синовете Израилеви от Египетската земя според както са на дружини.

27. Те именно говориха на фараона, египетския цар, да изведат синовете Израилеви от Египет; това са Моисей и Аарон.

28. И тъй, в онова време, когато Господ говори на Моисея в Египетската земя,

29. Господ каза на Моисея и рече: Аз съм Господ. Кажи на фараона, египетския цар, всичко, що ти казвам.

30. А Моисей рече пред Господа: ами че аз съм заеклив, как ще ме послуша фараонът?

* Иехова.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...