Отиди на
Форум "Наука"

Омуртаг срещу Тома Славянина - отражение в Манасиевата хроника


Recommended Posts

  • Потребители

Отскоро в Интернет, в Уикипедия, се появиха репродукциите на всичките 69 миниатюри от Манасиевата хроника, наричана още Манасиева летопис. Всъщност иде реч за уникалния средновековен илюстрован български превод на „Историческо сказание” на византийския поет-летописец Константин Манасий. Оригиналното съчинение е от ХІІ в., а българският превод се отнася към 1344-1345 г.

Илюстрациите в Уикипедия са сканирани от книгата на Иван Дуйчев „Миниаюрите на Манасиевата летопис”, издателство "Български художник", София, 1962. Според названията дадени от проф. Дуйчев на миниатюрите, излиза, че общо 18 представят моменти от българската история. Има обаче още две миниатюри, свързани с нашата история, едната от които (за която става дума тук) просто е разчетена неправилно, а в другата, в текстовата формулировка на заглавието и не личи българското присъствие, посочено в добавката към текста на българския превод на хрониката. С това „българските” миниатюри стават 20.

В българския илюстрован превод на Манасиевата хроника с миниатюри са съпроводени почти всички така наречени „добавки”. Общият брой на тези добавки, направени от българските преводачи и съставители на илюстрованата хроника, е около 24, като 16 от тях могат да се определят като свързани с българската история. В илюстрования ръкопис информацията е по-голяма, тъй като към миниатюрите има добавени допълнителни текстови пояснения. Например в неилюстрованите преписи на хрониката не е споменато случилото се при Самуил, не е спомената Плиска и др., но това е отбелязано на съответните миниатюри 66, 65 и т. н. в оригинала.

Както знаем, репродукциите от хрониката на Йоан Скилица с присъствието на Омуртаг са много популярни. Популярни са и всички миниатюри с князете и царете от Първото българско царство от Манасиевата хроника. Без тази, обаче, за която ще стане дума, защото както бе казано, тя е разчетена погрешно. Понеже на репродукцията на въпросната миниатюра не се вижда придружаващ текст, грешката е останала незабелязана. Иначе миниатюрата, като свързана с българската история, щеше да придобие по-голяма популярност.

В книгата на проф. Атанас Божков „Българската историческа живопис”, първа част (1972), са показани 13 миниатюри от Манасиевата хроника със сцени от българската история, но тази я няма. Вероятно Божков се е водил по разчитането на Дуйчев, защото отбелязва книгата му в библиографията на своята книга. В „Кирило-Методиевска енциклопедия”, том 3, на с. 627 е показана репродукция на миниатюрата, за съжаление обаче с наименованието, дадено и от Иван Дуйчев.

Княз Омуртаг разбива войската на Тома Славянина

Оригиналният гръцки текст на „Историческо сказание от премъдрия летописец Манасий” по същество представлява историята на византийските императори до Никифор Вотаниат. На император Михаил ІІ Балба (820-829) е отделена главата, озаглавена в превода „Михаил – цар на гърците”. Основно текстът в тази глава визира конфликта между Михаил ІІ и Тома, познат от другите гръцки хроники с прозвището Славянина, но в поетичното съчинение на Манасий това не е отбелязано.

post-2642-1228832349_thumb.jpg

Из интернет пишат, че Тома Славянина е византийски пълководец от славянски произход, но преводачите на българската Манасиева хроника не са считали така. Тома е роден в Мала Азия. През 821 г. се разбунтува срещу централната византийска власт в Константинопол (Цариград) и обсажда града. На помощ на обсадения император Михаил II се притича българският княз Омуртаг. С негова помощ Тома Славянина е победен.

Цялата история за Михаил ІІ, Тома Славянина и княз Омуртаг е сравнително подробно разказана от Йосиф Генезий и Продължителят на Теофан, но в поетичната хроника на Константин Манасий българският княз въобще не е споменат. Това е коригирано от средновековните преводачи и съставители на българската Манасиева хроника, които са поместили към текста за „Михаил – царя на гърците”, една от споменатите добавки. Която гласи: „При този цар (Михаил) въстана един грък на име Тома и като събра многочислена войска за малко едва ли не отне цялата гръцка земя тръгна да отнема царството от Михаил. Но излезе българският княз Муртаг, разби го и го победи, защото изпитваше голяма любов към Михаил”. (Стара българска литература. Том 3 – Исторически съчинения, 1981 с. 300).

Когато потърсим миниатюра с такъв сюжет сред 69-те от Уикипедия, няма обаче да я намерим, защото се оказва, че Иван Дуйчев я е озаглавил „55. Император Михаил II разбива войската на Тома Славянина”?!

Не е логично да се приема, че е направена специална добавка, свързана с българската история, а е илюстрирана византийската. Наистина има минимален шанс тази илюстрация да е била включена в предполагаемия гръцки илюстрован вариант на Манасиевата хроника. Но досега такъв вариант не е открит всред 117-те гръцки преписа на хрониката и явно не съществува. А и в гръцкият оригинал на текста на Константин Манасий не се говори за битка между Михаил ІІ и Тома. Само се отбелязва, че Тома „най-после бе заловен и от очи лишен..., а след това със мечове посечен беше люто”.

На въпросната миниатюра 55 се вижда, че и двамата противници в нея са владетели. И двамата са в червени одежди и с корони. В оригиналната гръцка хроника на Константин Манасий обаче не се споменава Тома да е бил удостояван в императорско звание, и ако се приеме, че едната фигура в червено с корона на главата е на император Михаил ІІ, възниква въпросът коя е другата? Естествено, че е на Тома Славянина, който действително е бил прогласен за император, но това го пише в източника, който е използвал вече българският преводач на хрониката, направил добавката.

post-2642-1228832373_thumb.jpg

Въпросната добавка, както и другите, свързани с българската история в Манасиевата хроника, са заимствани от историята на Йоан Зонара, която е преведена на български език в ХІV в., нищо чудно и за целите на превода на Манасиевата хроника. Ето извадки от текста на Зонара, насочващи направо към миниатюра 55:

„Била настанала гражданска война. Този, който я започнал, бил Тома...той увенчал главата си с императорска диадема и бил провъзгласен в Антиохия за император от онзи, който тогава заемал патриаршеския престол...Оттам се отправил с голяма войска (той бил привлякъл съюзници не само измежду агаряните, но и от много други народи) и направил решителен опит за узурпация... Михаил изпратил войска срещу него и той влязъл в сражение с нея — едни [от войниците] избил, а други прогонил. След това още по-силно се устремил към узурпация... Приготвил си и флота, като взел под своя власт и императорските кораби, преминал от Абидос в Тракия и подчинил почти всички източни области с изключение на темата Опсикий...Когато навред се разнесла мълвата за бунта на Тома и за обсадата на столицата, вождът на българите Мортагон, който бил сключил тридесетгодишен договор с Лъв (предишния император) и бил тогава приятелски настроен към ромеите, доброволно дошъл на помощ на императора и се разположил на стан при Акведукта. Това изплашило бунтовника, Той решил, че за него няма да бъде полезно едновременно и да прави обсада, и да воюва срещу българите — той мислел, че ако раздели войската си, няма да бъде достоен противник нито на единия, нито на другия. Затова тръгнал срещу българите с цялата си войска и като влязъл в бой с тях, бил победен и загубил много от войниците си, като едни били избити, а други пленени. Тези, които избягнали варварския меч и се спасили от пленничество, мирували в очакване на онова, което ще се случи. А българите, горди с победата си, потеглили назад, отвеждайки пленниците си и голяма плячка.” (ГИБИ VІІ, с 167 и 169).

Иван Дуйчев много е подценил усилията на авторите на средновековния български илюстрован превод на Манасиевата хроника. Виждането, че те ще си направят труда да добавят нещо за Омуртаг, пък ще нарисуват Михаил ІІ, е неправдоподобно. Още повече, че в гръцкия текст няма дори и намек за реално произтекли действия, подобни на изобразените на миниатюрата. Рисунката никога не би била разбрана в посока на изведеното от Дуйчев направление от незапознатия читател, прочел само писаното в Манасиевата хроника.

Логично миниатюра 55 в нея трябва да се свързва с българската добавка към главата „Михаил – цар на гърците” и да се разчита като: „Княз Омуртаг разбива войската на Тома Славянина”. Княз Омуртаг и псевдоимператорът Тома са всъщност двете фигури в червени дрехи и с корони на главите. На илюстрацията се вижда как Омуртаг, „приятелят” на император Михаил, посяга да свали и май взема короната, с която незаслужено се е окичил узурпаторът Тома. Средновековният български книжовник много правилно е преценил, че след битката си с Омуртаг, Тома е загубил изцяло предишната си слава и величие. И е изразил това по уникален художествен начин.

Според писаното от историците, директен двубой на войската на Михаил ІІ с войската на Тома Славянина, още повече на самите двама императори, не е имало. Тома измислил тактиката още от началото на предстоящата битка войската му да симулира бягство, след което да се обърне и да унищожи противника. Само че на практика войската предпочела действително да избяга, а Тома впоследствие се скрил в Аркадиопол и там бил уловен.

Вероятно именно бягащите от полето на битката войници са накарали Дуйчев да приеме, че на миниатюра 55 става дума за мнимата битка на Михаил с Тома. Но, както бе казано в текста на Зонара такава реална битка не се е състояла, а в стиховете от Манасиевата хроника не се споменава изобщо за битка.

post-2642-1228832385_thumb.jpg

На миниатюра 55 очевидно става дума за тежка битка, виждат се трупове на кон и човек, илюстриращи думите на Зонара: „като влязъл (Тома) в бой с тях (българите), бил победен и загубил много от войниците си”. По своето композиране тази миниатюра прилича на второто изображение (б) на миниатюра 60 от същата Манасиева хроника, което Дуйчев е разчел като „българско нападение над ромеите”. Бягащата войска е приом, за да се покаже кой са победените. Те просто са обърнати в бягство. Така изглежда хронистът е възприел текста „избягнали варварския меч и се спасили от пленничество”. Впрочем за края на въпросната битка на Тома с българите Продължителят на Теофан е по-категоричен и пише: „Тъй като (ромеите) не можели другояче да намерят спасение, намерили го в бягство”.

Може би от фототипното издание и мястото, където е ситуирана миниатюра 55, ще се изясни по-категорично нейното съдържание. Но дори от репродукцията личат в долната част на кадъра върховите червени части на надписа на следващата глава, а тя е ”Царуването на цар Теофил”. Излиза, че миниатюрата е вмъкната между това заглавие и края на предишната глава, а този край е именно „добавката” за Омуртаг. Тази добавка е била над самата миниатюра и затова не е имало нужда от допълнително пояснение на изобразеното в самата рисунка.

Дали е така, със сигурност може да се установи от фототипното издание на Манасиевата хроника, за което бе съобщено в края на миналата година и което, казват, било в тираж само сто броя.

Откъде съставителите на Манасиевата хроника са разбрали, че Омуртаг е бил княз

И друг път е ставало дума, че българските добавки към Манасиевата хроника са заимствани от съчинението на Йоан Зонара. Съдържанието на добавката за княз Омуртаг („княз” е в оригиналния средновековен български текст) потвърждава това. Особено впечатлява формулировката „излезе българският княз Муртаг, разби го (Тома) и го победи, защото изпитваше голяма любов към Михаил”. Подчертаното е всъщност парафраза на оригиналното „вождът на българите Мортагон, който бил сключил тридесетгодишен договор с Лъв и бил тогава приятелски настроен към ромеите”.

Интересно е, че в добавката името на българския княз е Муртаг (може би в оригиналната добавка е Мортаг?), а не Мортагон, както е при Зонара. Това означава, че съставителят на българската добавка е чел надписа на Омуртаг в църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново. Стана дума и за определяне на титлата му като „княз”, което насочва именно към познаване на съдържанието на надписа. В първоизточника - хрониката на Йоан Зонара, пише, че Муртагон е бил катархонт (?), което е преведено в ГИБИ като „вожд”. (Не повярвал на Продължителя на Теофан и Скилица, че Омуртаг е бил василевс, Зонара не го назовава и само архонт.)

post-2642-1228832398_thumb.jpg

Манасиевата хроника е преведена и илюстрирана вероятно в скрипторията на Царевец, Велико Търново. Под Царевец е църквата „Св. 40 мъченици”. В нея църква се е намирала и тогава колоната с надписа на Омуртаг, в който той самият се нарича „KANNACYBІГН”. Преводачът на гръцката хроника е разчел правилно гръцкия надпис на Омуртаг и вместо „хан”, „кан”, „кана”, „канасибиги”, е решил че гръцкото „MOPTAG КАNACY” е било „МОРТАГ КНЯЗ” !

Допълнение от 5. 1. 2009 г.:

Оказва се, че Иван Дуйчев е осъзнал грешката си. В книгата „Страници от миналото”, издание 1983 г., той показва въпросната миниатюра 55, но с обяснителен текст: „Хан Омуртаг разбива узурпатора на византийския трон”.

post-2642-1231150812_thumb.jpg

Под миниатюрата действително започва главата ”Царуването на цар Теофил” (Царство Теофила царя). Над миниатюрата обаче не е добавката за Омуртаг, както бе моето предположение, а краят на оригиналния текст на Манасий от главата „Михаил – цар на гърците”. Изглежда добавката е по-нагоре в текста, и преводачите на Манасиевата хроника явно не са правили своя превод от Ватиканския препис, въпреки че така твърдят. Дистанцията между добавката и илюстрацията трябва да е объркала Дуйчев, когато е съставял книгата си от 1962 г.

Както и да е, важно е, че спокойно може да се направи уточнението, че съдържанието на миниатюра 55 от Манасиевата хроника е: „Княз Омуртаг разбива войската на узурпатора на византийския трон Тома Славянина”.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

K. Гербов, след като отлично доказахте, че надписът от Балши всъщност не е от Балши, а също така - че не става въпрос за никакво мнимо покръстване през 865 г., каквото в действителност не се е състояло, моля дайте да докажем, че християнинът Омуртаг се бие с един Тома Славянина, подобно на готите на Теодорихците, които са се биели помежду си...

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Гербов, защо навсъкъде пишеш "княз Омуртаг"? Титлата на Омуртаг е "канасюбиги".

Само не казвай, че "канасюбиги" следва да се преведе като "княз"!...

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Гербов защо навсъкъде пишеш "княз Омуртаг".Титлата на Омултаг е "канасюбиги".Само не казвай че"канасюбиги" следва да се преведе като "княз".

Защото Гербов уточнихме ,че българите не са имали "ХАН-ЧЕТА" ИЛИ " КАН-ИЧКИ" ,А СА ИМАЛИ КНЯЗЕ !

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Е да но точно самият Омуртаг е оставил поне три изрични свидетелства че неговата титла е "канасюбиги".Оттук нататък който иска да каже на черното бяло си е негов проблем.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Е да но точно самият Омуртаг е оставил поне три изрични свидетелства че неговата титла е "канасюбиги".Оттук нататък който иска да каже на черното бяло си е негов проблем.

Мисля , че тези ,твои "ИЗРИЧНИ" свидетелства са същите ,като надписа от Балши ,който не е от Балши . :crazy_pilot:

Българите не са покръстени през 865 год. -както виждаш надписа от Балши е шменти-капели .

За ЕТХ БЕХТИ се спори още какво означава .

Няма икона ,няма служба на св. цар Борис .

Измислена работа отвсякъде .

Запомнете 21 век. ще бъде век на истината и тя лека -по лека ще се разкрива .

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Запомнете 21 век. ще бъде век на истината и тя лека -по лека ще се разкрива .

Това ми хареса. С глобалното общество и с широк за общността достъп до оригиналите, а не само достъп на тесен кръг гео-историци, работата в ХХІ век наистина ще е друга. Децата и внуците ни ще учат това, което са знаели за себе си дедите ни до падането под османско и век-два след това...

Лично аз в последната година-две вече "светнах" и чета само енциклопедии и сборници писани до ХVІІ век и в оригинал летописи. Да кажа, големи фантазьори са всичките автори - говорят едни и същи неща и то от най-различни точки на Европа и без да се познават едни други. Най-странното е, че наистина има някаква неразбираем сговор между тях. Такъв, че вкупом стават смешни и противоречат на историческата матрица отпочната от професионалните историци във Виена, Париж, Петербург и Прага.

Всичките са НА-ПОЛЕ-Е-ОН - новци. Най-големия пък е римския император Константин Багрянородни /Хвек/. :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
XXI век ще бъде век на истината и тя постепенно ще започне да се разкрива.

"И в последните времена знанията за Господ (да се разбира - "научните знания"!) ще наводнят Земята така, както речните води заливат дъното на морето..."

Книга на Исая от Стария завет на Библията

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Е за по изрични свидетелства от надписите на самия Омуртаг не се сещам.Това че те не устройват някой е друг въпрос.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Такъв, че вкупом стават смешни и противоречат на историческата матрица отпочната от професионалните историци във Виена, Париж, Петербург и Прага. -ИВАНКО

Голям прогрес ще постигнем ,ако това нещо започне да се осмисля и анализира от съфорумниците ,засега сме далеко ,но времето е наше!

На мен ми прави страхотно впечатление К.Гърбов .

Работи страшно методично и за нула време просто някои тежки постулати в Българската история олекват с такава бързина ,че човек няма време да се замисли ,че това е действителност .

КРАЙНО ВРЕМЕ Е ДА КАЖЕМ - БАСТА !!!! НА ФАЛШИФИЦИРАНИТЕ ДОГМАТИ ЗАЛЕГНАЛИ ВЪВ ФУНДАМЕНТА НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ !!!!!!!!

КРАЙНО ВРЕМЕ Е ДА СЕ ПРЕСТАНЕ ДА СЕ РОБУВА НА ИМЕНА,АВТОРИТЕТИ И МИТОЛОГЕМИ!!!!!!!!!!

ПОЗДРАВЯВАМ ГЪРБОВ ЗА ПРЕКРАСНИТЕ МУ СТУДИИ!!!!!!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Е за по изрични свидетелства от надписите на самия Омуртаг не се сещам.Това че те не устройват някой е друг въпрос.

РЕСАВСКИ ,

вие прочее вярвате ли ,че на един каменен надпис е написано "хан" направил жертва на "бог Тангра"???

След като не , защото тогава все още вярвате ,че българите са имали "к -/кх/ -анове" ???

След като надписа от Балши не е за покръстването на българите ,които естествено не са покръстени по команда на смачканата византийска армия през 865год. ,защо да са покръстени точно тогава ???

След като ЕТХ БЕХТИ не е годината на "Златарски" ,защо за Бога ,аз да имам грях на душата си да казвам на черното бяло ???

Не и трижди не , да не биде щото да казвам така . Все още не съм приел Йезуитския орден в сърцето си та бивам насилвам да казвам една неистина .

Но ,потърпи още малко ,ще има още ....

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Рицарю въобще не става въпрос за този надпис - той е толкова повреден че да да се правят изводи е невъзможно.Имо достатъчно други оставени от Омуртаг при които спорно четене няма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Рицарю въобще не става въпрос за този надпис - той е толкова повреден че да да се правят изводи е невъзможно.Имо достатъчно други оставени от Омуртаг при които спорно четене няма.

Значи ,иди при любимия Бешевлиев и виж ,всички негови надписи са княжевски .

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Модератор История

Е защо да е затворена?Винаги съм се чудил каква е била ползата на Омуртаг от този поход /освен конкретната военна плячка/.Каква е била изгодата за България от прекраятването междуособицата във Византия и последващата стабилизация.Дали пък Омуртаг не е отишъл прекалено далеч в усилието си да бъде коректен съсед.Макар и изворите да се оскъдни по всичко изглежда че Омуртаг не е получил почестите които е достигнал Тервел стотина години по рано.Дори лична среща с Михаил Балба едва ли е имало.За титлата "кесар" да не говорим.Дали не било изгодно за Омуртаг да се договори с Тома Славянина за евентуално потвърждаване на мирния договор от 815 г. при по изгодни условия за България?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Темата я виждах като изясняване на съдържанието на миниатюра 55 в Манасиевата хроника. И затова за мен тя е завършена.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...