Извънрелигийно богопознание

[Elemag]

Атеистът не вярва в Бог, в нещо друго може да вярва.

Така се случва, когато изследването разчита на "окултните методи на медитацията, транса и изобщо на мистицизма", т.е. разширяването на съзнанието всъщност представлява замъгляване на съзнанието. Изключение прави медитацията, която означава размишление, изясняване на нещо преди неясно... Неизвестно какво практикуват и наричат него медитация?

Но няма как да се замъгли съзнанието на хора, на които никога то не се е прояснявало.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Всичко, което Бог е сътворил е божествено.

Човекът е неотменна част от Вселената, от Земята, от Организма на Живота. Той е надарен от Бога с неподозиран потентциал. Творецът е предвидил тези възможности да се разгърнат с пълната си красота и сила при нормални обстоятелства, от напълно зрeли личности.

Далече преди да се развият тези заложби, и да бъдат осмислени, далече преди да бъде осъзната отговорността, хората започват да злоупотребяват с тях. Първият връх на масова злоупотреба е по времето на „Божиите синове”. Онова, което тя е предизвикала е врязано дълбоко в паметта на човечеството чрез Всемирния потоп.

От тогава все по- разтварящият се ъгъл на противопоставяне и отклонение от организма на живота влече след себе си все по- тежко изкривяване и блокиране на човешката надареност.

Човечеството се мъчи насила да си възвърне, или поне да компенсира загубеното. За целта си служи с изкуствнени, незаконни средства. Ползването на помощ от демони (жизнеинформационни същности на умряли нечестиви човеци) и на магьоснически похвати е като кражба с взлом. Така се създава изкуствения свят на чудеса от всякакъв характер, който изсмуква жизнените сокове на сътворения от Бога естествен свят, и го опошлява и осквернява.

Зловещият ъгъл на отчуждение спрямо организма на живота, и протинвопоставяне на Божествения ред, в наше време се е отворил почти напълно. Очертава се вторият връх, вече на всеобща злоупотреба. Затова в Библията се говори вече не за вода, а за огън...

Иеромонах Йосиф Брадати пише, че е обиколил много земи, и никаде не е видял толкова много магьосници и врачки както в българско; че други народи, които стоят

по- далече от тези грехове, идват по- лесно до покаяние.

Този род практики се отразяват съдбоносно не само на отделни личности, но и на цели народи.

Човек се насилва заради иначе недостъпни облаги или заради непоправима загуба, да вярва в онова, което не е за вярване;

Способен е сам да си забрани съмнението заради зле пресметната изгода, способен е и да не смее да ползва разума си заради религиозна забрана;

Може да се съгласи от леност и готованство, че не е по възможностите му да стигне до истината и спасението, и затова трябва да потърси помощ отвън;

Тогава не му остава друго освен да се преклони пред окултното, в това число и пред някоя религиозна догматика. А щом пренебрегва своя личен дар от Бога- разума (координатната система: ум, сетивност, съвест), ще го загуби. Остане ли без личния си компас, става сигурна жертва на мистични преживявания и внушения.

Човекът не е само физика, затова не са достатъчни знанията по физика. Той притежава и жизнеинформационна същност, нормалното функциониране на която е пряко свързана с опита, с анализа и синтеза на причинно- следствените връзки.

Ненакърнената координатна система е гарант за верна ориентация в Живота.

Страхът от сънища, знаци и видения не е случаен. Когато човек е занемарил, загубил или се е отказал от своята координатна система не е способен да ги разтълкува- да отдели дръжката и костилката от плода.

Живеем на една Земя. На принципно ниво ползваме един въздух, една вода, една храна.

Един е Създателят на Космоса и Живота. Логично е и пътят за контакт с Него да е един, напълно достъпен за всеки нормален човек.

Остава, кой колкото иска и може, да го извърви.

Освен личният ни живот, върху нашата съдбата влияят още космосът, животът на предците и съвременниците, на личното ни обкръжение.

Астролози и ясновидци се натоварват с непосилна отговорност, когато представят съдбата на отделния човек като веднъж завинаги решена. С праведно ориентиран живот

човек може да я избегне, промени или облегчи.

Целта на окултизма не е Богопознание, а усвояване на знания и практики, с помощта на които човекът да стане свръхчовек, да се постави над Творението, над Бога.

Върховно постижение в тази насока е човекобогът Исус Христос.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Всички усилия да се стигне до истината за Бога, Живота и Човека ще се въртят в лабиринт докато не бъде изследван и преодолян проблема Исус.

К.С.Луис, професор в Кембриджския университет пише:

„Аз искам да отсека пътя на всеки, който ще излезе с невъобразими глупости...по повод на Исус, от рода на : „Аз съм готов да приема Исус като велик Учител...но не вярвам, че той е бил Бог... Нали всеки, който бидейки всъщност само простосмъртен, започне да говори всичко което говореше Исус,- такъв човек съвсем не може да се счита за велик учител на живота. Той би бил или умопобъркан...или истинско изчадие на ада”.

Кенет Скот Латурет, преподавател по история на християнството в Йелския университет:

„Исус казваше, че е Бог. Не ни е оставил никакви други варианти...

Като начало да предположим, че неговото твърдение е лъжливо... Ако Исус е знаел, че не е Бог...съзнателно е въвеждал Своите последователи в заблуждение. Но ако Той е лъжец, то ще прибавим, че е и лицемер... Ако в действителност не можеше да оправдае тази вяра и знаеше това, то Той би бил истински източник на злото”.

Филип Шаф:

„ Представете си човек, който ... заявява, че Той е Бог и още казва на заобикалящите Го хора, че тяхната съдба във вечността зависи от това дали те ще повярват в Него като Бог. Това вече не е само фантазия, а в пълния смисъл на думата глупости на умопобъркан”.

К.С.Луис:

„Лично аз не мога да повярвам, че Исус е бил лъжец или безумец. Тогава има само един вариант: Той е бил Христос, Божият Син, както и твърдеше.

Остава едно от трите: измамник, безумец, или Бог. Вие трябва да направите избор.”

Изследването в книгата „НЕ САМО ДЪРВОДЕЛЕЦ” от проф.Джош Мак – Дауел е тенденциозно, затова и повърхностно.

Изводът, че Исус представлява наистина това, за което се е представял е необоснован и прибързан.

Изследването например дори не споменава, че майката и братята на Исус са били уплашени за расъдъка му (Еванг.от Марк 3:21).

Подминато е без всякакъв коментар и най- озадачаващото четвърто допускане, че

„Той би бил истински източник на злото” (Кенет Скот Латурел) или „Той би бил истинско изчадие на ада...”(К.С.Луис).

Само независимо извънрелигийно изследване на библейските предсказания и показания за Исус, може да изясни неговата реална същност.

Назря времето човечеството да преразгледа въз основа на фактите и из основи отношението си към легендарното явление.

Ще разгледам последователно и четирите предположения относно личността на Исус, наречен Христос.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

ВЕЛИК УЧИТЕЛ ЛИ Е ИСУС

„Важното е да не излизаме с високомерни глупости, че Исус е бил велик учител на живота и само това. Той не ни остави такъв избор.” Професор К.С.Луис

Не само милиарди хора, но и цялата постройка на изкуствения свят са програмирани по християнски образeц. Мнозина продължават да възприемат Исус като ненадминат учител, като еталон за истински човек. На него се възлагат надежди като на Спасител и Бог. Полагат се усилия да бъде следван примера му.

Исус е засвидетелстван в Новия Завет по роднински принцип: недоказано далечно роднинство с цар Давид, и недоказуемо пряко роднинство със самия Бог. А свидетел-ството за това дали един учител е добър, не е в роднинството, а в проявените от него способности и качества.

Не е глупост, а заблуда Исус да бъде почитан като велик учител. Така както е представен в Новия Завет, той не отговаря на показателите дори за един обикновен учител.

Какво трябва да проявява и притежава един добър учител?

Най- напред владеене на предмета, и от там – ясното му и разбираемо преподаване.

Исус e двусмислен. Действията и думите му са неразбираеми.

Първоначално той представя своето царство като земно. Възприел характерното тогавашно схващане за месиянството, Исус се надява, че Господ ще го подпомогне с чудо за да отвоюва Юдея от римляните. Нарежда на приближените си да се снабдят с мечове (Лука 22:36). После влиза в Ерусалим като земен цар. Учениците и тълпата приветстват възшествието му.

Следва провал. Учителят иска мечовете да се приберат, „защото всички, които се залавят за меч, от меч ще загинат”( Матей 26: 52).

Нататък, той не говори вече за земно царството, а за друго – не от този свят, небесно.

Също и, че ще бъде предаден и убит. След като възкръсне, ще се възнесе в небесата за да седне отдясно на своя Небесен Отец. Обещава, че там от височината на небесния трон, ще приготви обиталища за приближените си. После ще се върне на земята за да ги грабне и прибере при себе си.

В думите му се чете неопределеност и неувереност: „Ако не беше така, Аз щях да ви кажа...Вие знаете за къде отивам и пътя знаете.”(Иоан,14гл.)

Учениците му обаче са напълно объркани от внезапната главоломна промяна. Те не могат да я проумеят. Нямат никаква представа за мястото, към което се е насочил този път учителят им. И разбира се, няма откъде да знаят пътя за там. Учителят прави някакъв опит да се изясни, който само подчертава личната му обърканост: „Аз съм пътят, истината и живота; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Да бяхте познавали мене, щяхте да познавате и Отца ми. И отсега го познавате, и сте го видяли”. Вместо да се разсее, мъглата е станала непроницаема... Друг ученик го пита плахо: „Господарю, покажи ни Отца...”(Иоан,14гл.)

Исус няма ясна представа за положението, в което се е озовал и забъркал следовниците си.

Добрият учител е улегнал и сдържан, търпелив и снисходителен.

Исус изтървава нервите си не веднъж. След провала на бунта срещу Рим, оплита бич и се нахвърля на търговците в храма, без да има законно основание. Търговците и обменящите валута са поставени там да обслужват жертвоприношенията. Този път учителят е в бунт срещу Йехова.

Непримирим контраст между поученията и поведението на Исус се крие и в апела му за любов към враговете: „благославяйте онези, които ви проклинат; добро правете на онези, които ви мразят; молете се за онези, които ви обиждат и преследват” (Лука 6:35).

Но сам не намира доблест да опровергае в благ и спокоен диспут своите опоненти. Вместо тава прибягва до злепоставяне, жестоки оскърбления и заплахи (Матейгл.12и23).

А за всички, които не го признават за Бог, или оспорват учението и делата му, е предвидено страшно отмъщение – безсмъртие, съпроводено от вечни изтезания в специално организиран ад.

Знаещият, овладян учител е толкова по- предразполагащ, отзивчив и търпелив към учениците си , колкото по- трудна и отговорна е материята, която преподава.

А Исус нагрубява и последователите си. Веднаж ги нахоква понеже не са успяли да изгонят беса от един младеж: „О, невярващо и извратено поколение! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя?” (Матей 17:17)

Учениците му са наплашени. Вместо уважение, изпитват страх от учителя си. Не веднъж им се е случвало да ги изкарва несмислени, със заспали окаменли сърца, защото не са разбрали неговите поучения.

Когато им говори, че ще бъде предаден и убит, но на третия ден ще възкръсне „те не разбираха думите му, но се страхуваха да го попитат”(Марк 9: 31, 32). Не събират кураж да попитат, дори в най- важния за християнството момент, тайнствената непозната личност, която им се представя за възкръсналия учител: „Ти, кой си?” (Йоан21: 12).

Обноските на Исус напомнят тези на днешните „извънземни учители”. Пред тях благоговеят и тръпнат в суеверен страх хора, които са се поставили в положението на заинтересовани, но недоразвити и зависими същества. Независим анализ на откровенията и обноските им, ще открие зад тяхната арогантност, неподплатени претенции и користни подбуди на демонични същности.

Ако неподкупността поставя на пиедестал катедрата на учителя, скромността я украсява с хармония.

Исус е поканен в дома на фарисей. Покрай него се вмъква непоканена проститутка. Започва да облива със сълзи краката му, да ги обърсва с косите си, да ги целува и маже с миро.

Учителят е силно поласкан, макар действията на леката жена да издават повече професионално отношение към мъж, отколкото някакво познаване на Бога и вяра в Него. Тя е щедра на сълзи и целувки, но не показва с нищо, срам от занаята. От устата й не излизат думи на покаяние.

А хонорарът, който получава е смайващ: „Прощават ти се греховете...Твоята вяра те спаси. Иди си с мир.”

В същото време, Исус залага капан за стопанина, който с право си мисли, че истински пророк не би допуснал до себе си подобна жена. Учителят му разказва притча. Лихвар имал двама длъжника. Единият дължал петдесет, а другият – петстотин динария. Не могли да му се издължат, и той им простил дълговете. После Исус пита стопанина, кой от опростените ще обикне повече лихваря.

Любовта станала основание за прошка в случая с блудницата, изведнаж в притчата – се обръща на следствие от прошката. Но фарисеят се хваща на коварната подмяна: „Онзи, на когото е простил повечето”.

Исус e допуснал груби нарушения на преподаваталската етика: не само е позволил прекалена близост и фрапантно ласкателство, но отгоре им е направил и подарък.

Няма аргументи, с които би могъл да оправдае постъпката си. Измъква се от случая като се нахвърля върху фарисея с укори. Може жената да е грешница, но пък щедро се е погрижила за него. А стопанинът, който се има за порядъчен човек, не го е посрещнал с целувка, не му е предложил вода за нозете, нито е помазал с елей главата му.

Не само на дело, но и с думи учителят подпечатва търговската логика на притчата: „Комуто малко се прощава, той малко обича” (Лука 7: 36- 50). И я допълва: „Който спазва Моите заповеди, той Ме обича. А който Ме обича, ще бъде възлюбен от Отца Ми. Тогава и аз ще го обикна...”(Иоан 14:21)

Мнозина вярват, че Исус се е пожертвал от безгранична и безкористна любов към човечеството. Щеше да е така, ако зад това не стоеше сделка за безпрецедентни придобивки. Както е обещал, Небесният Отец веднага след екзекуцията възкресява и повишава своя син. Исус получава цялата власт над небето и земята. (Матей28:18)

А не са малко героите, преминали в името на някоя идея през много по- продължителни и мъчителни страдания, пожертвали дом, семейство и единия си живот, без да са очаквали нещо за себе си.

Исус се интересува живо какво впечатление оставя у хората. Не му е достатъчно, да го поставят наравно с пророците. Удовлетворен е чак когато чува от Петър, че го вижда като Христос (месията) и син на живия Бог. Симон- Петър получава начаса най- високата награда между апостолите: ключовете на Небесното Царство. Каквото върже или развърже на земята, ще бъде съответно вързано или развързано на небесата.( Матей 16: 13-20)

Така властта на Петър се изравнява с тази на учителя му.

Исус заповядва на учениците си да не казват никому, че той е месията. Така ги приобщава към мнението на Петър за него.

Същото изрично нареждане получава и семейството на Яир- началник на синагогата, чиято дъщеря е възкресил(Марк 5: 38- 43).

Той забранява и на изцерените от него чрез чудо, да разгласяват събитието „но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха” (Марк 7:32- 37).

Несериозно е да се мисли, че е възможно да се крият такива поразителни факти. Реклама се прави много по- сърцато когато ти забранят, от колкото когато ти наредят да вдигнеш шум. Умението да се представиш като скромен, заедно със незаслужения подарък задължават и въодушевяват, а демагога пък- увенчават с ореол на слава.

Знанието без морал е убийствено. Затова първата грижа на добрия учител е да припомня на учениците си моралните принципи, и да ги укрепва в съзнанието им.

Пророк Захарий пише: „Тържествувай дъще Ерусалимска. Ето, твоят цар идва ... Той е праведен и спасява, кротък е и възседнал на осел ...”(Захарий 9:9)

Исус държи да влезе в Ерусалим както е писано. Трябва му магаре, но си го набавя не като праведник, а като грабител ... Праща двама от своите в съседно село: „Ще намерите вързано осле, което не е възсядано от човек. Отвържете го, и го докарайте. Ако някой ви попита защо го отвързвате, ще кажете, че трябва на Господа /Господаря/” (Лука19:29- 35).

Исус препоръчва на учениците си недостоен начин винаги да получават каквото искат.

На един човек му дошъл гост. Нямал с какво да го нахрани. Отишъл посред нощ при приятел да поиска хляб. Той му отказал. Според учителя, ако онзи е продължил да настоява, приятелят все пак е щял да му даде хляб. Но не от приятелство, а заради безочието му. „И аз ви казвам: искайте, и ще ви се даде...”(Лука 11: 5-9).

Вдовица отишла при съдия за помощ. Дълго я разтъкавал. Тя проявила упоритост. Накрая решил делото й, не от срах пред Бога, не от човещина, нито пък от срам. Дошла му до гуша. „Та Бог ли няма да защити избраните Си, които викат към Него денем и нощем, макар да се бави.”(Лука18:1-7)

И двете притчи злепоставят Бога, а човека поставят в срамното положение на просяк.

Ключът на успеха според учителя е във вярата, че имаш право да искаш всичко; и още в нахалството и безочието непременно да постигнеш желаното.

Вината на едно смокиново дръвче е, че по него има само листа, защото е рано още за плод. Исус го проклина понеже е гладен, и то изсъхва. Учениците са впечатлени от чудото. И на тях им се иска да го могат. Никой не го е жал за напразно унищоженото дръвче. Исус ги уверява, че ако имат вяра в Бога ще правят и по- велики дела. Не някакво си дръвче, ами цял хълм заедно с дърветата и животните ще могат да запратят в морето... „Всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте че ще получите, и ще ви бъде дадено” (Марк11:20-24).

Учителят купува учениците си с привилегии, които не отговарят на духовната им нагласа.

Те се препират кой от тях ще е най- голям в царството на господаря им. Петър се интересува какво ще получат в замяна, след като са оставили всичко за да тръгнат след него. И също както по време на избори, получават велики обещания за царска трапеза, съдийски кресла, къщи, имот...(Матей18:1; Марк9:33,34; Матей19:27-29).

За качествата и работата на един учител се съди по развитието и постиженията на учениците и последователите му, по техния принос за обществото. В случая с християнството- по духовното равнище на днешния меркантилен свят.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

ИЗМАМНИК ЛИ Е ИСУС

Когато е неосведомен или подплашен, човек може да бъде излъган лесно.

Може да се излъже и при силно желание да получи наготово или поне на ниска цена нещо голямо и скъпо, нещо на което няма право, или за което няма нужните качества и средства. Самоизлъгва се и от пристрастие.

Изглежда Аврам – първият евреин, е възприемал всяко внушение, което го е спохождало като произлизащо, или поне допуснато от Бога. Когато Врагът на живота му заповядва от Божие име да принесе в жертва обещания и очакван десетилетия син, той без да разсъди се подчинява.

Исус също се подчинява да се принесе в жертва на своя Небесен Отец.

Между двата случая обаче има същностна разлика.

С пожертването на сина си, Аврам би загубил всичко.

От своето себепожертване Исус излиза с огромна,предварително уговорена печалба. Това себепожертване напомня спектакъл, поставен върху напълно безпринципен сценарий.

Било е лесно Аврам, все още под влияние на бившата си жреческа практика, да бъде измамен. Явно не се е досетил, че е невъзможно Бог да поиска човешко жертвоприношение. Чак три века след него, Мойсей нарежда на евреите да не принасят в жертва човеци. Защото тази отвратителна магическа практика безчести Божието име и осквернява земята. Бог прогонва народите, които извършват човешки жертвориношения от земите им, а евреин ако го направи се лишава от правото на живот (Левит18:21,24,25 и 20:2,3; Второзаконие18:10-12).

Исус е знаел, но се е оставил да бъде измамен. Болезнено свръхчестолюбие, неутолима жажда за власт, изгарящ ламтеж за необикновени притежания са го направили лесна плячка на демонично ръководство.

Според Евангелие от Матей глава 4та, Исус на три пъти не се е поддал на дяволските изкушения в пустинята.

Макар да е бил гладен, отказва на дявола да превърне камъните на хлябове. Но когато, вече пред публика, му се отдава възможност да утоли жаждата си за слава, превръща водата на вино (Иоан2:9), и умножава в огромно количество две риби и пет хляба (Лука9:13).

Не се хвърля от покрива на храма, за да докаже на дявола, че Господ ще се погрижи за него да остане невредим. Но пък се нахвърля самоволно в храма с бич в ръка върху продавачите и купувачите на жертвени животни, и върху сарафите. За да оправдае насилието, той им се развиква: „Писано е – Домът Ми ще се нарече молитвен дом, а вие го правите разбойнически вертеп” (Матей21:12,13; Иоан2: 14-16).

В случая, Исус изкривява картината като цитира избирателно старозаветни текстове. В книгата на пророк Исая (56:6,7) словото се отнася за поклонниците, идващи от чужбина. Господ говори: „...жертвите им ще Ми бъдат благоугодни на олтаря Ми. Защото домът ми ще се нарече молитвен дом за всички народи.” А думите на пророк Еремия (7:1-11) изобличават онези, които се кланят на идоли, изкривяват правосъдието, угнетяват безпомощните, проливат невинна кръв, крадат и развратничат. При това идват лицемерно в храма, и се мислят за спасени: „Тоя дом разбойническа пещера ли стана в очите ви?”.

И третия път, все така на думи Исус не приема да се поклони на дявола, който му предлага власт само на земята. Приема обаче да направи поклон пред своя Небесен Отец, за да получи цялата власт не само на земята и над всяка твар, но и на небето, че още и правото да дава вечен живот (Матей28:18; Иоан17:2).

Веднъж повярвал в измама човек, склонен да се самоизтъква, може лесно да стане неин разпространител, и така сам да се окаже в положението на измамник.

Повярвал, че ще получи непознати и недостъпни за човека възможности и привилегии, само срещу няколко часа мъки и временна смърт, Исус започва да раздава предварително, без свян и без мярка грандиозни обещания:

„Истина ви казвам, че вие, които ме последвахте...когато Човешкият Син седне на престола на Своята слава, ще седнете и вие на дванадесет престола...и всеки, който остави къща, или братя... или майка...или жена... или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот”(Матей19:28,29).

Жестът на Исус прави Божието въздаяние да изглежда жалко. Бог само удвоява онова, което Сатана е отнел на Йов (Йов 42:10). Едва двойна ще бъде в годината на Божието благоволение, и обещаната от Него компенсация- награда за страданията и срама на еврейството (Исая 61:2,7).

Обещанията на Бога са в рамките на справедливото и възможното. Това ги прави уравновесени.

Широко разпространеното днес чрез множеството екстрасенси чудотворство, сваля съмненията около правдоподобността на чудесата, извършвани от Исус. Но идва ред за съмнения и констатации от друго естество.

Възстановяването в един миг по чудо на нещо загубено от, или загубвано с години атакува логиката на закона за причинно-следствените връзки. В това да бъде разколебано доверието в логичната взаимосвързаност и последователност на явленията, са крие възможност за манипулиране чрез измама и самоизмама.

Ако си получил, без труд и без да си заслужил с нещо, необикновени способности, които те поставят над обикновените хора, защо да не очакваш и повече от това.

Може да започне да ти изглежда възможна всяка приумица. Демонични сили ще започнат да ти нашепват велики неща, чак до богоравенство.

Исус уверява своите ученици, че ще се възнесе на небето, и ще седне на трона отдясно на своя Небесен Отец. Скоро след това, ще слезе отново на земята „в славата на Отца Си със Своите ангели.” Но и тук, както в случая с царството му, което от земно се преобръща в небесно, в думите на Исус има сериозно противоречие. Според другия вариант второто му идване няма да е през деня, а през нощта, и няма да слезе като цар, а ще се промъкне като крадец (Лука17:30,34; Матей24:42,44).

Апостолите Павел (І Посл.към Солунци5:2) и Петър (ІІ Посл.3:10) разпространяват между вярващите абсурдното самоизключващо се твърдение, че „Ще дойде Денят Господен, както крадец идва нощем”...

„Истина ви казвам: – пророкува нашироко и самоуверено Исус – Това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това. Небето и земята ще преминат, но моите думи ще останат”(Марк 13:5-31). После конкретизира: „Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докато не видят Човешкия Син да дойде в царството си” (Марк13:30; Матей16:27,28).

Апостол Павел е повярвал: „ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати... в облаците да посрещнем Господа...”(І Посл.към Солунци4:17).

Новият Завет завършва с думите на Исус, предадени от Иоан в книгата „Откровение”:

„Наистина идвам скоро” (гл.22:20).

От тогава до днес, цели двадесет столетия, няма поколение вярващи, което да не очаква да стане свидетел на това събитие. И не само първите християни са се подлъгвали да продадат или изоставят къщите, имотите и работата си, за да посрещнат достойно Второто пришествие на Господа.

Колкото повече амбиции, апетити и надежди си вложил в едно искусително предприятие, колкото повече хора си убедил да те последват, колкото по- дълго си очаквал наградата, толкова по- трудно е да допуснеш, че си се измамил; толкова по- мъчително е да признаеш, че си станал и проводник на измама.

[Lion Queen]

От своето себепожертване Исус излиза с огромна,предварително уговорена печалба. Това себепожертване напомня спектакъл, поставен върху напълно безпринципен сценарий.

Човекът Исус нищо не е спечелил, той просто е умрял...и при това мъчително, разпънат на кръст, кръвчицата му се е стичала бавно по дървото на кръста, мазали са му устата с оцет, забили са му копие в гърдите, издъхнал е вероятно с къркорещи бели дробове!

Повярвал, че ще получи непознати и недостъпни за човека възможности и привилегии, само срещу няколко часа мъки и временна смърт, Исус започва да раздава предварително, без свян и без мярка грандиозни обещания:

Обещания? Напротив, той оставя на хората повели - обичайте се, не се убивайте, не се мразете, не се бийте, прощавайте на сгрешилте, давайте им втори шанс, помагайте си, един за всички-всички за един! И тогава ще ви е по-добре, казал Исус - и наистина е по-добре. А това, че е умрял - ето ти повод - ако не се беше жертвал са щели да му разпердушинят цялата дружина, ако не беше останал ни един апостол? Ни един жив последовател, а сам Исус скрит някъде и без възможност да се разпространи словото му... Жертвал се е пак заради хората, а обещанията са логични следствия от едно поведение, което се счита за успешно от времето на древни учители като Буда, Сократ и Аристотел - какво е добродетел са знаели още те, Исус е разпространил това сред обикновения, неук и прост народец.

Исус уверява своите ученици, че ще се възнесе на небето, и ще седне на трона отдясно на своя Небесен Отец. Скоро след това, ще слезе отново на земята „в славата на Отца Си със Своите ангели.” Но и тук, както в случая с царството му, което от земно се преобръща в небесно, в думите на Исус има сериозно противоречие. Според другия вариант второто му идване няма да е през деня, а през нощта, и няма да слезе като цар, а ще се промъкне като крадец (Лука17:30,34; Матей24:42,44).

А може учениците му да са били толкова впечатлени от него и саможертвата му, че да са описали така състоянието му след смъртта, да им се е искало той да е там, до Вселенския Отец, защото е бил толкова важен, толкова значим и толкова добър за тях приживе!

„Наистина идвам скоро”

Идва я, идва нова епоха - тя тази епоха е дошла и е отминала. Сега идва съвсем различна епоха, друго време и то е свързано, то е следствие от онова, което исус е предрекъл като следствие... Окъпано в кръв времето на реализацията на християнството отминава, защото светът се променя и не може да не се промени и вярата на хората. Сега в преходното време религия вече не е онова, което е била, но пък ние можем да направим оценка на това идвам - идва с цялата си мощ една цивилизация, чиито продукти ни обслужват и днес, една цивилизация, която благодарение на религията, която е изповядвала е станала най-големия завоевател в историята на човечеството, най-силния завоевател, най-безкомпромисния пазител на собствените си ценности (дадени от Исус и пазени на всяка цена) - та тази цивилизация разпространена на всички континенти сега отстъпва назад пред едно ново поколение, което ще е поколението на хората от времето "след като Исус е дошъл и си е отишъл", "след като Мохамед е дошъл и си е отишъл", "След като Буда е напуснал и последното си превъплъщение в самсара"! Поколение, което е достатъчно интелигентно, за да си представи Вселената абстрактно, за да мисли критично, за да мисли отвъд полярности и крайности...и ситуативно. Царството небесно е това - царство, в което хората ще откажат да бъдат манипулирани, водени за носа и прочие - е ние няма да го доживеем, но пък можем да наблюдаваме как се образува в новите, млади хора, всеки трети или четвърти, от които е вече способен да прецени сам какво и колко на кого

(леле каква съм пророчица - току що обявих че Царството небесно е дошло - дааа дойде с някои от новите технологии и то онези, които правят информацията масово, лесно достъпна)

Редактирано 3, 2010 от Lion Queen

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

С проблема Исус се занимават историята, апологетиката и критиката. Историята се занимава с човека Исус. Християнската апологетика- с божеството Исус.

Тази част от моят труд представлява критика на явлението Исус така, както го рисува Новият Завет.

Като се опирам на заложените в човека нравствени принципи, съпоставям Исус с предхождащите го месиянски представи и насоки в Стария Завет.

Превеждам резултата през моето работно виждане за Бога, както и през възможните Негови намерения за Творението Му.

Тезата ми е, че с помощта на Исус, Бог е изместен от съзнанието на човечеството.

Поученията и примерът на Исус, са тласнали човека към погрешна представа за Бога. В резултат – отклонен от нормалните му функции, свързани със Земята, природата и космоса – той се разпада като личност. Земята бива подложена на опустошение, и Живота като явление – на задушаване.

Новият Завет прокара път за следващото триединно божество: техника, информация и консумация.

За да стане най- после светът нормален, за да настане най- после мир на Земята, заместниците трябва да минат крачка назад. Всеки да си отиде на реалното му място.

Чак тогава ще може да се говори за край на старата ера.

Наистина новото, ще дойде чак тогава, когато Бог – неподправеният, незасенченият – заеме отново, както Му подобава, центъра в съзнанието на човека.

За положителните страни, за приноса на Неговите заместители, винаги ще има от кого и какво да се каже. Тук аз съм на особено мнение.

Днес, си представям Диоген така:

Срещат го със загасен фенер. Питат го: Къде така?

Той: Търся себе си.

Те: Ами защо не запалиш фенера?

Той: Заслепяваше ме. Палех го, когато бях забравил, че си имам от Бога вътрешна светлина!

Без задълбочен прочит на Новия Завет, споделената тук гледна точка е възможно да остане недоразбрана. Какъв коефицент на полезност биха имали тогава разискванията по нея?

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

ИМА ЛИ ИСУС ПРОЯВИ НА БЕЗУМИЕ

Майката и братята на Исус искат да го приберат у дома, защото мислят, че е полудял (Марк 3:21,31). Какво толкова трябва да се е случило? Забравила ли е Мария, че е заченала и родила плод от „Святия Дух”, за да стигне дотам да възприема „Сина Божи” като луд?

Какви основания намират юдейските интелигенти да го определя като обладан от демони? (Иоан8:48,52).

Защо и значителна част от народа споделя тяхното и на близките му мнение, и не иска да го слуша? (Иоан10:20).

Исус се опитва да обясни на своите ученици защо трябва да умре, какъв е смисълът на неговата жертва: „Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само, но ако умре, принася много плод” (Иоан12:24).

Мъртво зърно не дава плод. Не за пръв път Исус прокарва като чиста истина прикрита заблуда.

Същият човек, който не е наясно със законите на живота, се хвали до самозабрава: „Моите овци слушат гласа Ми ... и Аз им давам вечен живот” (Иоан10:27,28).

За някои хора представата да живеят вечно изглежда съблазнителна. Но тя е подвеждаща. Отклонява човека от дадения му в настоящето живот, и го запраща в безплодната област на илюзиите.

Всеки обект във Вселената има своя срок на съществуване и действие. Звездите угасват, планетите остаряват, скалите се разпадат...

Животът е явление с неограничени възможности като вариантност и продължителност. Но Земята не познава случаи на неограничен личен живот сред съществата, които я населяват. Растения, животни и човеци умират.

Стойността на личния живот не е в безконечността, а в достойното му и пълноценно изживяване. Вечното съществуване на индивидите, дори само сред един вид същества, би нарушило баланса в земната природа, би обезценило живота. Не би ли се обърнало то в непоносима досада за всички – и за безсмъртния, и за околните му?

Книгата „Откровение” изпратена на Иоан, както той твърди, от самия Исус влиза по друг повод и начин в спор с нормалното и мъдрото.

Небесният Ерусалим е обрисуван в нея като град, целия от чисто злато – стени, сгради и улици. Украсен е с множество разнообразни скъпоценни камъни и бисери. Светиите носят златни венци, ангелите – златни пояси.

Исус е със златна корона на главата и свети така, че Слънцето в този град е излишно. Там няма Слънце, няма и Луна. Не се виждат и звезди. Денят никога не свършва. (Откровение21:18-21; 14:14; 4:4; 15:6; 21:23).

Това странно творение на „Човешкият Син” отново засрамва Божието ... Земята и Живота по нея излизат толкова несъвършени, че на могат без Слънце.

Обезумялият от алчност, цар Мидас поискал от бог Дионис всичко, до което се докосне да става златно. Дори храната и виното се превръщали в устата му на злато.

Насмалко щял да умре от глад сред парвенюшките прелести на сътворения от него безплоден рай. Навреме се усетил, и помолил да бъде освободен от смъртоносния дар.

Когато казваме „видях слънцето” не бива да забравяме, че сме видели само неговата скромна адаптация. Нищо не би останало от човек, опитал се да види от близо великото и толкова обикновено Божие творение. Затова напълно правдоподобно е Мойсей да е чул Бог да му казва: „Човек не може да Ме види и да остане жив” (Изход33:20).

Исус обаче настоява: „Който е видял Мене, видял е и Отца” (Иоан14:9). Дръзките му думи звучат като безумие и богохулство, защото Отецът се възприема за Бог.

Омагьосан от делата на Исус, израилевият учител Никодим му казва: „Никой не може да прави чудесата, които ти правиш, ако не бъде с него Бог” (Иоан3:1,2). Лековерието на фарисеина задвижва лавина от несвързани слова на Исус, които той представя за съвършена истина:

За да види царството Божие, Никодим трябва най- напред да се роди отново, от вода и Дух; А с родените от Духа, е както с вятъра – „духа накъдето си иска, и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива”; За да има вечен живот, вместо да погине, трябва и да повярва, че Бог е пратил единородния Си Син Исус за да спаси света, защото „Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Човешки Син, Който е на небето”(Иоан 3:1-18).

Човекът остава в пълно недоумение от тези несвързани излияния. Юдейската традиция не познава водното кръщение и кръщението със Святия Дух. Не може и да възприеме Исус като божествена личност с месианска мисия, обитаваща едновременно небето и земята. Никодим е разочарован. Подозренията на колегите му се потвърждават. Както обикновено, когато е натясно, Исус напада: „Ти си учител израилев, и това ли не знаеш?”.

Мнозина търсят философски дълбочини в безумни приказки, и така загубват безопасната представа за реалността, за да се сдобият със сладостни, но пагубващи илюзии.

Според Апостол Павел – думите на Исус изглеждат безумни, но само на материалните хора с „умствено”, а не с „духовно” мислене; за тях Божията премъдрост остава недостъпна. Той пише: „Онова, което е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците ... Бог избра онова, което е безумно за този свят, за да посрами мъдрите ... и това, което е нищо, за да съсипе онова, което представлява нещо” (ІвоПосл.към Коринтяни1:25-28). И както обикновено, прибягва за потвърждение до Стария Завет. Цитира го обаче избирателно и преиначено, за да подпечата противоестествените си заключения.

На практика в Стария Завет Бог посрамва не онези, които са почтени и трезвомислещи хора, а реалните безумци – хитрите, лукавите и коварни хора, които се мислят за мъдри. Те представят мрака за светлина, и злото като добро; срещу подкупи оправдават виновните, а безпомощните –унищожават. При това си въобразяват, че могат да се скрият от Божията справедливост. (Йов5:12,13; Псалми94/93/:4-12; Исая 29:14,15 и 5:18-23)

Публичните изяви на Исус са проникнати от противоречия, недомислия и увъртания.

Пред народа, той се позовава на закона, който постановява, че истината трябва да се потвърди от двама свидетели (Иоан 8:17). След това посочва себе си за единия, а за другия – своя Небесен Отец. Но като лице под подозрение, той не може да свидетелства сам за себе си. Небесния Отец пък, както сам Исус заявява: „нито гласа Му някога сте чули, нито лицето Му сте видяли” (Иоан5:31,37).

Новият Завет представя някакво „духовно” мислене, което е в опозиция спрямо естествената характерна за цялото Творение логика, като Божия премъдрост. А обичайното мислене въз основа на причинно следствени връзки между явленията – заклеймява като безумие.

Този подход умишлено обърква и изкривява нормалните човешки представи и реакции, и така обрича човека на разпадане.

[Стоедин]

''Исус се опитва да обясни на своите ученици защо трябва да умре, какъв е смисълът на неговата жертва: „Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само, но ако умре, принася много плод” (Иоан12:24).

Мъртво зърно не дава плод. Не за пръв път Исус прокарва като чиста истина прикрита заблуда.''

Това е метафора. Това, че някой не я схваща не прави този, който я използва луд.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Метофора също е и препоръката на Исус да си отсечеш ръката или крака и да си извадиш окото, ако те съблазняват. Защото било по- добре да влезеш недъгав в Царството небесно, отколкото неосакатен да гориш в ада. (Матей 18:8,9 и Марк 9:43-47)

От тук следва един прост извод: че ако тази препоръка се изпълняваше буквално, няма как това Царство да не се окаже почти изцяло от осакатени хора.

В случая с „умрялото” житно зърно и екзекуцията на Исус, двусмислието на метафората води до следните изводи:

- Умряло житно зърно не може да даде плод, тогава и Исус не е възкръснал.

- Ако пък е дало плод, значи не е било умряло. Тогава и Исус не е бил мъртъв когато са го свалили от кръста.

Метафората в светската литература няма претенция и влияние на слово приписвано на Бога. Там тя е художествено средство с поетична стойност.

В случая говорим за текст, който претендира близо две хиляди години за неподправено Божие слово. Текст, който определя съдбите на хора, и народи.

Историята показва, че метафори от такъв род могат да послужат за извършване на чудовищни престъпления.

Нямат брой хората изтезавани, осакатявани и избивани за да бъдат „спасени”. И до днес има вярващи, които наказват плътта си.

Напразно! Защото има и друго иносказание на Исус, с което сам опровергава безумната си препоръка, и обезсмисля цялата тази касапница:

„От вътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства ... (Марк 7:21-23). Значи сърцето движи ръката или крака, сърцето насочва окото – да съгрешат ...

В изразното средство може да се вложи и некоректен смисъл, който умишлено или не – да заблуждава.

Лъкатушенията на мисълта издават най- малкото неуравновесеност, а когато те са характерни за влиятелни манипулирани личности – и безотговорност, че и злонамереност.

[Immortal]

"...В апокрифи съм срещал да наричат Дявола по-голям брат на Христос, а също че Христос се е родил под някаква сянка - по-големия си брат..."

Ооо, далеч не само в апокрифи. И в самата Библия има подобни текстове:

"Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий" (Марк 1:1)

"Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната."(Йов 1:6)

Извод: Сатана и Исус са синове Божии - т.е. братя. Тъй като Сатана се среща още в Стария завет, то логично той е и по-голям. И както изглежда, имат и други братя, за които друго не се споменава, освен че между тях бил Сатана.

Бога никой никога не е видял. (Йоан 1:18)

Който е видял Мене, видял е и Отца (Йоан 14:9)

Извод: Отец не е Бог ?

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

От дълбока древност Божии синове са наричани човеци - исполини, с необикновени способности (Битие 6:2 - 4).

В моите представи Сатана е резултат от съучастничеството на световния демонизъм и повлияни от него човеци.

Подробно- в Прикачени файлове от 24 Авг.09г- СБОРЪТ НА ДЕМОНИТЕ и от 27 Авг.09- САТАНИЗМЪТ.САТАНА.

ИМА ЛИ ИСУС НЕЩО ОБЩО СЪС САТАНА

Змията следва плътно и единствено земния терен. Придвижванията и изследванията й се осъществяват на зигзаг.

Има едно различно същество, израсло от земята, а главата му гледа в небето. Без земята то няма форма, а без небето – съдържание. Когато се поддаде и остави на змийството, това същество губи връзка с Бога, и не може да се осъществи като човек.

Другата осуетяваща човека крайност, е в отхвърлянето на плътта и откъсването от земното, заради полет в облаците под страх от ада и/или след обещанието за вечен живот в небесата.

Divide et impera = Разделяй и владей...

Исус и апостол Павел разрязват човека на две непримирими същности – дух и плът.

„Духът е, който дава живот; – казва Исус – от плътта няма нинаква полза” (Иоан 6:63).

Въпреки, че я изкарват по- несъвършена, поробената под греха плът е достатъчно мощна, за да се наложи над духа. Духът, който следва Божия закон, се оказва безсилен да се справи сам, без помощта на Исус.

Синът на Небесния Отец отново демонстрира превъзходство над Твореца. От разсъжденията на Исус и Павел излиза, че Бог е създал човека с фатален недостатък.

Павел предупреждава, че склонните да живеят плътски ги чака смърт. Вечен живот пък ще пожънат онези, които умъртвяват чрез духа телесните деяния. (Посл.към Римляни 8:13 и Галатяни6:8).

Исус изпраща учениците си между хората, като им възлага: „Болни изцерявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте” (Матей 10:8). Те сe връщат особено горди и зарадвани, че и бесовете им се покоряват в името на Исус (Лука 10:17). Сам той обикаля градове и села и изцерява всяка болест.

Образованите юдеи не се радват на това привидно благословение. Те имат знание, че болестите и бедите идват в резултат на неправеден живот (Второзаконие 28:21,22).

Истинското благословение пък, идва от Бога не по някакво чудо, но когато хората скъсат с греховността, и започнат да живеят праведно (Втор.7:12,15). Нещо – напълно в рамките на човешките възможности.

Така някой разболява белите си дробове, не защото е дефектно Божие творение, а защото пуши. Ако иска да живее, трябва да престане да уврежда тялото си.

Юдеите не случайно стигат до извода, че Исус „изгонва бесовете със силата на бесовския княз” (Матей 9:34). Само Врагът на живота има интерес да разколебава доверието на човека в закона за причинноследствените връзки, за да парализира волята на личността. Тогава като го върже пленник към колесницата на чудесата със сигурност ще го погуби.

Чудотворецът е неубедителен: „Ако Сатана изгонва Сатана ... как ще устои царството му?” (Матей 12:26).

Многовековният исторически и не по- малко показателният днешен опит поставя нещата на мястото им. Тъкмо за да се изкара почтен, овластеният престъпник, ще хвърли прах в очите на хората като пожертва някоя и друга пешка от своите ...

„Ако пък Аз изгонвам бесовете чрез Божия Дух – пробва по друг начин Исус – тогава значи Божието царство е дошло до вас” (Матей 12:28).

Фарисеите не го остават да се измъкне, и го питат кога ще дойде това царство. Отговарът му е още по- неопределен, по-объркан и объркващ. Царството нямало да дойде така, че да се забележи. Нямало да може и да се посочи къде точно е. „Защото Божието царство е вътре във вас” (Лука 17:20,21). Опонентите му не са забравили, че той вече е изтъкнал като сигурен белег за настъпването на това царство, чудесата които прави. Исус се обърква все повече. Ако някой иска да влезе в къщата на силния за да го ограби, трябва първо да го върже (Матей 12:29).

За какво е дошъл Исус? Да ограби „силния” или да освободи жертвите на похитителя по начин подобаващ на „Син Божи”? В случая, сам се поставя в положението на също такъв разбойник – грабител, само дето е по- силен от другия.

Най-после, притиснат натясно, Исус разкрива с половин уста ужасната истина:

„Когато злият дух излезе от човека ... напразно търси покой. Тогава решава: ще се върна в къщата си ... Връща се и я намира незаета, но пометена и подредена. После довежда други седем духа, по- зли от него, а състоянието на онзи човек става по- лошо, отколкото е било” (Матей 12:43-45).

Ако не се извърви смирено и търпеливо пътя на покаянието, ако не се промени начина на живот, вместо очакваното спасение по чудо, в почистената, но не заета от праведен живот „къща”, се настанява по- голямо зло.

Леснотията на чудото – „Троянският кон” на Сатана – заслепява човека и приспива бдителността му.

След окупирането на отделния човек, идва разпокъсване на семейството.

„Мислите, че дойдох мир да дам на земята? – Исус е откровен, разчита на съблазнителните обещания, с които омагьосва слушателите си, както и на парализиращите всяко възможно съмнение заплахи – Не, казвам ви, а – раздяла. Защото отсега ... в един дом ... баща ще бъде против син, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка ...” (Лука 12:51-53). „И врагове на човека ще станат домашните му”(Матей 10:36).

В книгата на пророк Михей, писана седем века преди Исус, ще прочетем за своя изненада същите думи. Само че там размирието и раздялата не са плод на личния пример и проповедта на пророк. Противопоставянето и раздялата идват с покварата. „Изчезна благочестивият ... няма справедлив между хората; – пише пророкът – всички причакват за да пролеят кръв”. Шири се подкупничеството. Злото тържествува. Наказанието идва. (Михей 7:2-6)

Напръв поглед Исус застава в защита на брака: „Не сте ли чели ... : „Ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и ще станат двамата една плът” (Битие 2:24). Добавя и от себе си: „Щом е така, онова, което Бог е съчетал, човек не бива да разделя ... Който напусне жена си, не заради прелюбодейство и се жени за друга, той прелюбодейства” (Матей 19:4-6,9).

После отново говори като проводник на сатанински план: „Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си ... той не може да бъде Мой ученик (Лука 14:26).

Поразена е святата единица, която лежи в основата на живота. А Исус изпада в положението на изкусител, който вкарва последователите си в прелюбодейство, и сам става прелюбодеецец.

Пъкленото дело продължава своя разрушителен ход. Сега на ред е световният мир.

В нощта на Исусовото раждане ангели благовестяват на витлеемските овчари, че се изпълнява древното пророчество за раждане на Спасител – Месия, който ще бъде наречен „Княз на мира” (Лука 2:8-14 и Исая 9:6,7).

Бог, чрез него ще научи народите на пътищата Си „и те ще прековат мечовете си на палешници, и копията си – на сърпове ... и няма да се учат вече на война”

(Исая 2:2-4).

Макар да се изживява и препоръчва като Син Божи и Спасител, Исус изпълнява на практика коренно противоположна мисия: „Не мислете, че съм дошъл да донеса мир на земята. Не мир дойдох да донеса, а меч” (Матей 10:34). И още:„Огън дойдох да хвърля на земята, и много бих искал той вече да се е разгорял” (Лука 12:49).

И наистина, скоро след изчезването на Исус тези му думи, за разлика от неговите обещания, започват да се изпълняват безмилостно и с нарастваща мощ.

Противоречивото, двусмислено и псевдоетично негово учение подпали и взриви мира – личния, семейния, обществения и международния.

С огнения подарък на загриженият за човечеството Прометей, се отвори и урната на Пандора със всички възможни нещастия, реализирани постепенно от юдеохристиянската цивилизация.

Посегателството върху Земята и обезлюдяването й – това е завършващата точка от демоничния план на Сатана срещу Бога и живота.

Исус казва: „Не мислете, че съм дошъл да наруша постановленията на закона или словата на пророците? Не съм дошъл да ги наруша, а да ги изпълня” (Матей 5:17). Но както често става с него – говори едно, а върши съвсем друго.

Бог е подготвил Земята не за пустиня, а да се населява, свидетелства пророк Исая (45:18).

Псалмите допълват, и уточняват:

„Небесата са небеса на Бога, а Земята Той даде на човешките синове” (Пс.115:16/113:24)

Земята ще бъде наследена от онези, които почитат Бога, праведните, кротките. Те ще я обитават завинаги и ще се радват на изобилен мир (Псалом 37/36:9,11,29).

А от злосторниците няма да остане и помен (Малахий 4:1).

В пълен разрез с Божиите намерения, Исус подготвя своите хора за евакуация от Земята. Ще приготви жилища за своите верни последователи на небето. После ще слезе нощем като крадец да ги грабне.

А Земята, създадена с такава грижа и любов от Твореца, но която Исус не обича, ще бъде изоставена на произвола на злосторниците.

Исусовата книга Откровение обрича Земята на унищожение. Ще бъде създадена нова земя. На нея за жалост не се предвижда море ... Но пък ще слезе Новият Ерусалим, целият от злато...

От книгата Йов (38:12-14) прозвучават други думи – Божествено нормални, разбираеми и обнадеждаващи: „Давал ли си ти някога заповед на утрото, и посочвал ли си на зората задачата й, така да обхване краищата на Земята, че да се изтърсят от нея нечестивците. Тогава да се измени Земята като глина под печат, и да запъстрее като нова дреха ...”

[Стоедин]

Метофора също е и препоръката на Исус да си отсечеш ръката или крака и да си извадиш окото, ако те съблазняват. Защото било по- добре да влезеш недъгав в Царството небесно, отколкото неосакатен да гориш в ада. (Матей 18:8,9 и Марк 9:43-47)

От тук следва един прост извод: че ако тази препоръка се изпълняваше буквално, няма как това Царство да не се окаже почти изцяло от осакатени хора.

В случая с „умрялото” житно зърно и екзекуцията на Исус, двусмислието на метафората води до следните изводи:

- Умряло житно зърно не може да даде плод, тогава и Исус не е възкръснал.

- Ако пък е дало плод, значи не е било умряло. Тогава и Исус не е бил мъртъв когато са го свалили от кръста.

Метафората в светската литература няма претенция и влияние на слово приписвано на Бога. Там тя е художествено средство с поетична стойност.

В случая говорим за текст, който претендира близо две хиляди години за неподправено Божие слово. Текст, който определя съдбите на хора, и народи.

Историята показва, че метафори от такъв род могат да послужат за извършване на чудовищни престъпления.

Нямат брой хората изтезавани, осакатявани и избивани за да бъдат „спасени”. И до днес има вярващи, които наказват плътта си.

Напразно! Защото има и друго иносказание на Исус, с което сам опровергава безумната си препоръка, и обезсмисля цялата тази касапница:

„От вътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства ... (Марк 7:21-23). Значи сърцето движи ръката или крака, сърцето насочва окото – да съгрешат ...

В изразното средство може да се вложи и некоректен смисъл, който умишлено или не – да заблуждава.

Лъкатушенията на мисълта издават най- малкото неуравновесеност, а когато те са характерни за влиятелни манипулирани личности – и безотговорност, че и злонамереност.

Мързи ме да ти обяснявам като на малко дете за всичко което си изписал, но поне за зърното ще се опитам белким разбереш.

Когато посееш зърно, то се превръща в житен клас. Зърното е ''изчезнало'', ''умряло'', но се е ''преродило'' в много нови зърна, които го ''носят'' в себе си. Метафора. Може да не я разбираш, да не я харесваш, да искаш да я приемеш, но това означава и е толкова точна колкото слушателя има багажа да я схване. Ако проповядваш сред земеделци използваш нея, ако пък ''зрибяваш'' хакери измисляш нещо с пиксели, байтове и пр.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е СЛЕД СВИДЕТЕЛСТВАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ ЗА ИСУС, ДА

ГО СЧИТАМЕ ЗА БОГ

Хора, повлияни от гръко-римските представи за боговете и божественото, и омагьосани от чудодейните му прояви, обещания и заплахи, без да се замислят провъзгласяват Исус за „Син Божи”.

Самият той най-често се представя като „Син Човешки”, но винаги го прави в трето лице за да не ангажира директно личността си.

Когато първосвещеник го заклева в Бога да каже истината той ли е Божият Син, Исус се измъква от отговорност: „Ти го казваш”. После стъпва на неутрална почва: „Но...ще видите Човешкия Син, седящ от дясно на силата /не казва: отдясно на Бога/, и идващ на небесните облаци” (Матей 26:63,64). В друга версия, Исус бива попитан той ли е Синът на Благословения /като само се подразбира, но не се споменава изрично Бог/. Тогава отговорът му е: „Аз съм”( Марк 14:61,62).

Най-многото, което си позволява е да се идентифицира със своя Небесен Отец (Иоан 10:30). Не посмява да каже: „Аз и Бог сме едно.” Който иска нека на своя отговорност си мисли, че става дума за Бога.

В книгата Откровение(22:16) Исус заявява недвусмислено: „Аз съм коренът и потомъкът на Давид, Аз съм ярката утринна звезда”.

Изглежда, че пророчеството на продажния магьосник Валаам се е сбъднало: „Ще излезе звезда от Яков” (Числа 24:17).

За всеки, който е наклонен да се заблуди, Исус има подходящите думи: „Аз съм светлината на света; който ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота” (Иоан 8:12). Това е поредният опит Твореца да бъде засенчен.

На разсъмване, преди слънцето да се е показало на хоризонта, само Зорницата, позната още и като Деница, продължава да свети. Създава се поетичната илюзия че тя, подобно на Слънцето, прогонва мрака.

По залез пък, първа от звездите блесва Вечерницата.

Има странно съвпадение, решаващи прояви на Исус се осъществяват на тъмно. Преди да се е напълно зазорило, в сумрака на настъпващата нощ, че даже и в полунощ. Тук са неговото раждане, внезапните му появи след разпятието, грабването и Второто му пришествие.

Учениците питат Исус за белега на неговото пришествие, и – за края на света. Той им отговаря: „Както светкавицата когато блесне се вижда от единия до другия край на небето, така ще бъде и Син Човешки в Своя ден” (Лука17:24 и Матей24:27). Не си личи да ги е смутило поразителното сходство между този белег на пришествието и едно исусово видение: „Видях Сатана как падна от небето като светкавица” (Лука10:18).

Мракът на нощта служи за декор и на някои от неговите емблематични притчи като тази за младоженеца, който прави сватбеното си тържество посред нощ (Матей 25:1-13) и за безочливия човек, който посред нощ иска хляб от приятеля си (Лука 11:5-9).

Зорницата и Вечерницата са едно и също небесно тяло – не звезда, а планета. Венера разбира се, свети с отразена /крадена/ от Слънцето светлина. Атмосферата й е убийствено нажежена и отровна, вилнеят урагани.

Само незнание може да свърже венериния ад с надеждите на утрото, с любовта и плодородието.

Древният пророк е видял Утринната звезда като символ на богоборчеството: „Как си паднал от небето, ти Денице, сине на зората! Разбил си се в земята ти, който определяше съдбата на народите. А беше решил в сърцето си: Ще възлеза на небето, ще възвиша престола си над Божиите звезди...над висотата на облаците, ще се уподобя на Всевишния” (Исая 14:12-14).

Звучи не само като пророчество, но и като констатация за човек, който се е домогвал до богоравенство.

Исус предупреждава, че ще се появят лъжци, които ще се представят за Христос.

Павел пророкува появата на човекът на греха, на беззаконието; синът на гибелта, на унищожението, който се поставя по-горе от Божиите служители и Божиите дела, и се представя за Бог; чието идване се дължи на действието на Сатана, съпроводено от могъщи дела, знамения и лъжливи чудеса (2 Сол.2:3,4,9,10).

Христос не е име. Това е термин, който означава помазаник, човек предвиден и упълномощен от Бога за изпълнението на определена мисия. Божият помазаник на Земята е Човекът. Той е създаден да се грижи за нея както син за майка, и както брат за всичко живо.

Човекът изневерява на призванието си. Възниква демонизмът. Чрез своята еманация Сатана, той се опитва да унищожи докрай същността на човека за да се вмъкне в него като в опразнена черупка. Унищожителят се представя като Спасител. Ту е Божи пратеник, ту -самия Бог.

Човек с такива претенции не се е появявал нито преди Исус, нито след него до днес.

Възможно е да се появи някой по-вещ в чудесата и от него, и от Сай Баба, но сегашната епоха не е като онази преди две хиляди години. Както и с каквото и да ни смайва, преобладаващата част от човечеството, не би го възприела като Бог. Мнозина са обвързани, макар и номинално, с водещите религии. Не са малко настроените скептично или отрицателно. На подобна претенция биха отвърнали къде с враждебност, къде с присмех.

Този, или тези пък, които разполагат с днешната военна, техническа и информационна мощ не се нуждаят от изхабения, демодиран авторитет на някакви божества за да се справят при нужда с милиардите опитомени или все още диви консуматори.

Заплахата от появата на Антихрист, цели да покрие неуморно действащият от дълбока древност „син на гибелта”, който се дегизира винаги като „ангел на светлината”. (ІІКоринтяни 11:13,14)

Крадецът вика най-разпалено и ангажирано от всички: Дръжте крадеца!

„Отец ми работи до сега, и аз работя” - казва Исус (Иоан 5:17).

Но Бог отдавна Си е свършил работата по Своето Творение. Назначил е безотказни стихии и механизми, които да поддържат Космоса и Живота, да ги бранят и да осигуряват развитието им.

Небесният Отец и Исус не могат да си позволят почивка. Сатана не е осъществил напълно плановете си. Нито той, нито помощниците му обладават мъдростта, далновидността и могъществото на Твореца. Оръжията, с които се трудят да заграбят Земята и Живота, са измамата и конфликта.

Не живеем в последните, а в решаващите дни. Ако не допуснем да изличат докрай верната представа за Бога от съзнанието ни, ако не се съгласим да имплантират в него образа на узурпатора, ще дочакаме обещаното от Бога възстановяване.

Творението стои на принципа на кристалите. То може да бъде изкривено до обезобразяване, прелестта му да бъде помътнена да неузнаваемост. Същината му, „кристалната му решетка” обаче е неунищожима.

Както по времето на Мойсей, така и днес достатъчно е човешки вик да стигне до Бога за да се задвижат спасителните и възстановяващите механизми.

Огънят на пречистването ще отстрани натиска на измамата – заплахи, лъжливи обещания, и ще претопи кристалите за да възвърнат прелестта си.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Библията – един логичен като последователност, и същевременно абсурден по противоречивост комплект от два Завета – е основния литературен източник, на който се опирам в моите търсения на път към Бога. Другите ми опори са във принципния строеж на Вселената и Живота, в това число и всичко онова, с което Бог е надарил човека. Накрая – в историческия, обществения и личния опит.

На земята няма мир защото нито една от религиите, нито една от идеологиите не можаха да доведат човека до последната спирка на пътя към Истината. Но без тях, без някои от техните вдъхновени, предани и почтени дейци и последователи, без техните потни и кървави лъкатушения, никога не бихме могли да стигнем до нея.

Човешката история е едно продължително и мъчително куцане. Неизменно стъпваме с единия си крак на скалата на правдата, а с другия – затъваме в калта на измамата и самоизмамата.

Повече от десет века Библията е била недостъпна за хората. Достатъчно време за да бъде изработен страховито-сладникавия скулптурен образ на Исус, еднакво удобен за властолюбието на Църквата и отчаяната безпомощност на масите. Достатъчно време и за да се впие дълбоко в човешкото съзнание, и да заживее в него самостоятелен живот.

Всеки може да сравни за себе си до колко този портрет си схожда с евангелския. Днес Библията е вече общодостъпна. Изборът на позиция е не само възможен, той е належащ.

Властта и инерцията на традицията, користта на самотата и суеверният страх на безпомощността – са единосъщните три божества, които продължават безпрепятствено да ни държат запрени и самозапряли се в овчата кошара.

Заключението ми в това кратко и далеч не изчерпателно изложение за така обрисувания в Новия Завет Исус:

- Той не е Велик учител на живота, и Божи помазаник;

- Заблуждаван е, и сам е заблуждавал;

- Претенцията му за богоравенство е безумна;

- Поставя се в положението на Сатана като се отъждествява с Небесния Отец, който от своя страна е различен от Бога;

- Няма коректни основания Исус да бъде съпоставян, и още повече приравняван с Бога.

Четем в Евангелието от Иоан: „Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божи Син” (Иоан3:18).

Човечеството е вършило и върши, било е и продължава да бъде обект на всевъзможни жестокости. Страданията, причинени от тях все някога свършват – било приживе, било със смърт.

Събрана от всички векове, цялата човешка жестокост на диктатори, инициатори и изпълнители бледнее пред отмъстителността и жестокостта на Исус. За несъгласните с него той е приготвил безсмъртие в чудовищно мъчилище.

Според догмата, няма да има помилване когато Човешкият Син дойде в славата си. Неговите ангели ще отлъчат праведни от нечестиви, както овчарят отлъчва овците от козите. На козите той ще заяви: „Идете си от Мене вие проклети, във вечния огън”. А там „ще бъде плач и скърцане със зъби” (Матей25:31-33,41;13:42).

Моите изследвания и констатации са насочени единствено срещу заблудата, която се е увила като анаконда около Човека и Живота, и е зинала за да ги погълне.

Те са и в защита на свободното право на избор, с което Бог е дарил човека още от Сътворение; правото без да губиш вяра в Бога, обосновано да се опазиш от вяра в Исус; правото самостоятелно да стигнеш до истината за Създателя и Неговия промисъл за Човека; правото да не бъдеш заради всичко това презиран и оскърбяван, дискриминиран и преследван като безбожник и богохулник.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

БОГ, КРЪВТА И ЧОВЕКА

От Бога произхождат и материята и енергията. Той няма нужда да се зарежда с енергия. Творението Му е също съвършено.То не се нуждае от никакви добавки. Грижата на човека е да не навреди на вече сътвореното, включително да не осуети Божиите намерения за своя живот като човек. А за случаите, когато все пак нанесе повреди, и ако те не са преминали точката на невъзвратимостта, Бог е предвидил възстановяващи механизми. Всеки човек е надарен изначално с достатъчно възможности за да излезе сам, чист и невредим от провала си. Нито Бог иска, нито човек трябва да извършва жертвоприношения.

От Божие име в Псалмите се казва: „Ще ям ли Аз месо от млади бикове? Ще пия ли кръв от козли?” (Псалом 50/49:13).

Под страх от смърт, също от Негово име, Мойсей забранява на еврейския народ да принася човеци в жертва и да пие каквато и да било кръв (Левит18:21;7:27).

Пророк Михей (6:6-8) пита: „… Трябва ли да пожертвам първородния си син заради престъплението си?” Нататък четем, че Създателят не очаква от човека жертви, а праведен живот. Или – всеки да си знае мястото, да изпълнява функциите си в Творението, да не върши зло, да не угнетява беззащитните, да мисли и постъпва справедливо, да проявява милост. Само тогава, а не като принася жертви, греховете му ще се очистят. Ако са кърваво червени ще се избелят като сняг (Исая 1:16-18).

Когато някой иска да заобиколи закона, прибягва до подкуп. Хората приемат подкупи защото винаги когато решат, че нещо им липсва, гледат да си го набавят по най- прекия начин. Но Бог не приема подкупи. Той е Съвършен и Самодостатъчен.

Всеки, който от името на Бога иска кръв, се е поставил в служба на Врага на живота.

Римският император Вителий (от vitalis = който съдържа в себе си живот, животворен, жизнен) минавал с войската си през бойното поле, където се разлагали труповете на многохилядната армия, водена от досегашния император Отон. Всички запушили носовете си, а Вителий казал: „Един мъртъв враг винаги мирише хубаво, особено ако е сънародник”.

От редица Старозаветни текстове излиза, че миризмата на изгаряната жертвена плът е сладко благоухание за Твореца (Битие 8:21; Изход 29:18). При това жертвеното животно трябва да е без недостатък. Сатана няма право на директна фалшификация. В Стария Завет твърдението не фигурира в първо лице от името на Бога.

Само някой полудял художник би възприел като благоуханна миризмата на изгарящата му любима картина.

Кръвта – казват – е реката на живота. Това е така само когато тя тече в живия и здрав организъм. Но кръвта не е нито за пиене, нито за къпане. Кръв пие вампирът. В кръв се къпе убиецът.

От двете противоположни Старозаветни идеи, за да наложи на всяка цена Исус, Новия Завет избира кървавата – Отецът иска кръвта на своя единороден син (ІПосл.към Римляни 3:24,25; Посл.към Колосяни 1:19,20). В разрез с присъщият на човешката съвест Божествен принцип, обявява кръвта на Исус за единственото и най-мощно средство, способно да отмие греховете на всички хора по земята (ІПосл.на Иоан 1:7).

А Исус казва, че неговите последователи трябва да ядат плътта и пият кръвта му за да живеят чрез него и той чрез тях. Така те ще имат вечен живот. Няма да има живот за онези, които не го правят.

Когато чуват това мнозина от учениците му го напускат смутени и възмутени (Иоан 6:52-60).

Не е ясно дали са знаели нещо за пагубните зависимости, които вампиризмът и канибализмът пораждат. Но едва ли са им били неизвестни заповедта на Мойсей и последствията за нарушителите (Псалм 106/105/:37-41). А може би е заговорило и вложените в човека от Бога естествено отвращение и ужас от досега до човешка кръв.

Кой би могъл да приеме, че един човек, пък бил той и Исус, ще е в сила да направи нещо повече от Създателя като в замяна на вложената в човека от Бога обикновена кръв, му прелее от своята, като я представя за безсмъртна?

Скандалните думи на Исус, биха могли да останат само като едно зловещо иносказание, ако да не беше „Тайната вечеря”. Там, чрез хляба и виното той ги облича в материална форма, която получава по магически начин власт над реалността. Такова въздействие е имало и виното, в което Исус превръща водата на сватбата в Кана.

И до днес се спори за т.н.евхаристия – дали са реални, или не плътта и кръвта, които се приемат под формата на причастие.

Но по-актуално би било всеки да си изясни утвърждава ли тя, или разрушава нравствените устои на Божието творение, неразделна част от което е и човекът.

[viara]

Господин Данаил Христов не търси дискусия - той се опива от собствените си писания.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Господин Данаил Христов не търси дискусия - той се опива от собствените си писания.

Темата не е какво прави или не прави Данаил Христов.

Няма мнение в темата "Извънрелигийно богопознание", по което да не съм взел отношение.

ЖЕСТОКОСТТА НЕ Е ПРИСЪЩА НА БОГА

Библията е симптоматична книга. Бог е представен в нея чрез два преплетени, но диаметрално противоположни по същност, образа. Единият – близък до реалността за Него. Другият – сполучливо или прозрачно прикрито – демоничен. При честно търсене на истината такава каквато е, двата образа могат да бъдат ясно разграничени. Несъвместимите им характеристики си проличават отчетливо в случая с Аврам и Исак. Иехова обещава син на водената и покровителствена от Него, но застаряващата двойка Аврам и Сара. Когато обещаното момче е вече юноша, се намесва Врагът на Живота. От името на Бога, той нарежда на щастливите родители да потвърдят своята вяра и преданост, като заколят и изгорят жадуваното дете. Неговата цел е да осуети Божият план за осъществяване на звездно по качество и брой потомство от просветени и предани хора. Бог се намесва в последния момент. Детето е спасено. Поуката трябва да се увековечи.

Могат да се приведат множество случаи, в които Библията приписва на Бога такава жестокост, каквато човешката съвест не може да понесе

Исус Навин превзема Иерихон. Нарежда на войската си да изколят всичко живо в града: мъже и жени, юноши и старци, крави и волове, овце и магарета…(Исус Навин6:20). Според писанията, такава е волята на Господа. Те са Му обречени (Второзаконие 7:2; Левит 27:29).

И най- жестокия и отблъскващ образ, приписан на Старозаветния Бог изглежда ангелски при съпоставка с отмъстителността и жестокостта на този от Новия Завет.

Ако човек би живял по времето на Стария Завет и би съгрешил, най-многото да го убият с камъни.

Наказанието от Исус нататък, е да се окажеш завинаги в Ада.

Основната разлика между Бог и Самозванеца е в определението им за праведност и в условията, които поставят за спасение и благоденствие.

Правдиво представеният Бог осигурява защита и благоденствие на всеки, който се съобразява с универсалните нравствени правила. А те всички са ясни и разбираеми, когато са напълно в обсега на нормалната житейска логика и практика.

Врагът на Живота изопачава естествения закон за причинно-следствените връзки. Новият критерият за праведност вече е поставен на чисто партийно- авторитарен принцип, познат ни от обичайните диктаторски режими. Ако не признаеш Исус за Син Божи, Спасител и Бог, колкото и да се стараеш да живееш почтено и справедливо, няма да ти се признае праведност. Осъден си без никаква надежда за някогашен край на изтезанията.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

ЕПИГЕНЕТИКАТА И НОВИЯТ ЗАВЕТ

Новата научна област епигенетика поставя под въпрос убеждението, че унаследеното от майчината утроба в конкретна подреденост ДНК предопределя напълно проявите на човека. Представите, че той е същество изцяло подчинено на гените са вече остарели. Взаимодействието между наследствен материал, лично поведение и заобикалящ свят е много по- сложно.Оказва се, че епигенетичният модел на човека не е окончателно установен при зачеването. Епигеномът продължава да се формира през целия живот. Чрез навиците, които си създава, всеки човек може сам да влияе върху активността на много от гените, да ги включва или изключва. Личният геном може да бъде овладян независимо от факта, че епигенетичните белези се наследяват чак до пра-правнуци. Можем да влияем на съдбата си ако положим усилия да предотвратяваме развитието на вредните заложби у нас, или да задвижваме положително действащите гени. Заедно с тази свобода върви и отговорността. (по Тема на броя на сп. GEO, Април, 2010)

Сега науката преоткрива, макар и не в цялост, истина известна от дълбока древност и заложена отчасти в Библията.

Ако прочетем глави 7 и 28 от „Второзаконие” ще научим, че който съобразява живота си с Божествените принципи, ще бъде благословен с благоденствие и здраве. Обратното поведение пък ще носи на човека несгоди и страдание.

„Изход”, гл.20 допълва, че праведността се отразява благотворно върху съдбите на хиляда поколения, докато беззаконието преследва потомството до четвърто поколение.

От тези изпитани, произлезли от житейската и експериментална практика, заключения следва най-важният в цялата история на човечеството извод.

Новозаветната доктрина за фаталните последствия от т.н.първороден грях, обуславящи неизбежната потребност от специален спасител, е несъстоятелна.

Наследствени фактори не могат да попречат на човек, решен да живее праведно. Нищо не е в състояние да го държи заложник на физическа и духовна мизерия, на болести. Спасението е лично вътрешно съкровено дело. Няма нужда от външен спасител. Достатъчни са необвързващите с нищо спасителни Божествени механизми.

Днес, апостол Павел не може да се оправдае, че макар да има желание да върши добро, върши зло защото е подвластен на Адамовия грях и е безсилен да му се противопостави (Послание към Римляни гл.7). Нямат оправдание и всички други, които разчитат на спасители.

Апостол Павел (всъщност Саул)е преследвал, изтезавал и убивал хора с неумолимата жестокост на закоравял палач (Деяния на апостолите 22:4; 26:10,11; 9:1). От Писанията не си личи да е осъзнавал в дълбочина низостта на деянията си, и да се е срамувал наистина от тях, да се е покаял от сърце и да е поискал някому прошка. При всичко това пред Синедриона той манифестира такава абсурдна претенция, каквато никой осъзнат човек не би си позволил: „Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест” (Деян.23:1,2). Възмутен, първосвещеникът заповядва да го ударят по устата.

Божията справедливост е допуснала да го постигне болест, която предизвиква погнуса и не може да се скрие. Апостолът прави опит да се оневини: „даде ми се жило в плътта, сатанински ангел да ме бие по лицето, за да не се възвеличавам прекалено” (Римляни гл.7; 2Коринтяни12:7; Галатяни 4:14).

„Окаян аз човек! – жалва се той – Кой ще ме избави от тялото на тази смърт?” (Рим.7) И напразно търси да се натовари на Исусовия гръб, вместо сам да се изправи на собствените си крака.

Трябва да сме смирени за да сме здрави, а не болни – за да се смирим. Болестите не идват за да ни изпитат или смирят. Те са последствия от мисленето и живота на предците ни, които ние сме потвърдили и затвърдили в своя живот след тях.

Болестите са наистина демонично явление, но ни навестяват само ако сме си разградили естествената защита, и изчезват – като си я възвърнем.

[Overcome]

Според мен не би трябвало да разглеждаме материалния свят като нещо напълно различно от божествения. По принцип така е устроен нашият ум, виждаме това, което "гледаме". Изолираме го от цялата система и го възприемаме като самостоятелно цяло, за да ни е по-лесно да го изучим и боравим с него. Но в реалността това цяло си е част от системата. Това лесно обяснява защо идеите са ни перфектни, но когато започнем да ги реализираме те често се отклоняват от представите ни. В главите ни формите са изолирани и цели, съвършени и влизат в отношение само с това, с което сме допуснали да си взаимодействат. Пренасайки ги в реалността обаче, те попадат във взаимодействие със всичко онова, което не сме предвидили. Например затова "Бог се смее, когато хората си правят планове". Колкото по-дългосрочни планове си правим, толкова по-обширна е областта на неизвестното, която непременно ще въздейства в процеса на реализирането им. Затова е добре да имаме дългосрочни цели, но да не се опитваме да очертаваме целия процес до тях, а да държим курса с последователни множества от планове и краткосрочни цели. Такъв подход ни позволява веднага щом усетим отклонение да коригираме курса.

По-скоро божествената и материалната "реалност" са началото и края на процес, промяна, творчество. Те са едно и също нещо в различна форма.

В Библията забелязваме, че Бог твори, преценява, одобрява, отхвърля, ядосва се, разочарова се, обича, вярва, разкайва се ... Той не е статично съвършенство, самия той също е в развитие, точно както нас. Всеки един от нас е негов образ... лице и подобие - в основата си от каквото е той, от това сме и ние.

В Откровение 22:13 Христос се определя "Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят."

В Матей 25:30 пише "А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби."

В Матей 25:21 "Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си."

В Матей 22

35 Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;

36 гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.

37 Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?

38 И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме?

39 И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?

40 А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.

41 Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.

42 Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;

43 странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте.

44 Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?

45 Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили.

Според мен ясно може да се заключи, че всички хора са аспекти, лица на Бог. Както и ангелите, както и демоните, както и дявола. Всичко неживо е негово подобие, персоналностите са негови образи, живота - неговия живот. Той създава светлината и вижда, че е добро; създава хората и вижда, че е добро... Но по какъв начин "добро"? Дали "добро" като "човека сам по себе си е добър" или "добро" в контекста на оправдан замисъл?

Според мен Бог не знае за себе си дали е добро или зло. Няма с какво да се сравни. Затова сравнява свои аспекти един с друг. Дявола и демоните представляват най-противните му аспекти, които е определил за унищожение. Ангелите - негови аспекти, които обожава. А за всеки един човек, така да се каже се двоуми, не може да прецени. Той не знае изначало аз доколко съм добър или зъл, но от дявола насам знае, че вярата, лоялността, любовта и т.н. е добро. Предателството, омразата, лакомията, гордостта - зло. Затова ме поставя в среда на взаимоотношения с другите негови аспекти и под безприкословната му любов, лоялност, милост и т.н. за да може да изпъкне моята същност и да прецени в коя графа да ме пише. Образно казано. Със сигурност неговото диференциране си има и други функции. Ако въобще има достоверност в която съм написал, за да предполагам, че има и други.

[viara]

Тези неща господин Христов ги публикува и по други форуми. И там спряха да му обръщат внимание.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

По повод коментар № 195:

Материалният свят е израз на Божиите възможности, и сам възможност за нас да ги осмисляме. Представите ни за Бога биха могли да бъдат правдоподобни ако не бяхме се изкривили до там да измерваме всичко единствено със себе си. Ние натоварваме видими и невидими, живи и неживи обекти с човешките ни особености, способности и недостатъци. Въобразяваме си например, че знаем едва ли не всичко за заобикалящия ни растителен и животински свят. На практика виждаме в тях най-вече себе си. Истината е, че макар и да сме им близки по материал и организация, реалната им същност остава скрита за нас.

С Твореца въпросът е далеч по-сложен. Човешката същност е несъизмерима с Неговата. Неговото „битие” е несъпоставимо с нашето. То е непроницаемо за нас, а и ние нямаме нужда от такъв вид знания за Бога. Тук всяко любопитство би било и безрезултатно, и неприлично.

Библията Го приближава до нас, като Му придава човешки черти, емоции и реакции. Така Го осакатява. Тази услуга, днес повече вредна, отколкото полезна за човешкото самосъзнание и развитие, си изживя и времето и функциите. За да станем най- после наясно със себе си, за да пораснем и се постигнем като субекти и фактори в Организма на Живота, трябва да престанем да се проектираме върху всичко достижимо и недостижимо за нас. За да стъпим на здрава почва трябва да сме много предпазливи в разсъжденията, в аналогиите и изводите, които сме наследили и/или си позволяваме.

Не е от решаващо значение за нас да знаем дали Бог е статично или динамично съвършен. Важното е, че Неговото Творение е динамично съвършено. Това съвършенство му позволява да се развива, като поддържа хармонично равновесие на поредното ниво.

Всяко по- високо религиозно пространство се появява като освобождаващо от повинността на предишното, станало ниско и тясно. Идва време и то на свой ред да се окаже под духовния ръст, който сме достигнали.

Нуждаем се от идеал, който не поставя човека в центъра на Вселената, и не обслужва единствено него. Такъв не може да бъде впрегнат в религия или идеология. Нека се огледаме дали не е бил загатнат още от дълбока древност!

За разбулване останаха не само жизнеукрепващи истини, но и съдбовни заблуди и измами. Срещаме ги смесени и заложени в легенди и митове, във философски и свещени писания. Те са носители на две противоположни програми. Едната прокарва истината през ситото на вековете. Другата- покварява и унищожава живота. За да заслужим живота си, трябва първо да можем да ги различим, и после да застанем на страната на бъдещето.

Днес представата за човекоподобен Бог, който търси власт и слава, гневи се или се разкайва, награждава или отмъщава, не удовлетворява мислещия човек. Идва възраст, която вече не се задоволява с утешителната милостива лъжа, че „лошата” печка е изгорила любопитната ръчичка, или „отмъстителната” маса е забила ръб в челото на палавника ...

Бог не е човекоподобен, нито човекът- богоподобен. Творецът не е нито добър, нито лош. Сам нормален, той е първопричина на нормата. Човекът пък полага началото на коварната система добро-зло. Доброто и злото представляват на практика двете страни на една и съща монета- ненормалното.

Не случайно в Едемската градина има две дървета: Дървото на Живота и Дървото за познаване на добро и зло. Изборът е бил и остава

не между добро и зло, а между нормално и ненормално; между живот и смърт.

Множеството религии и секти правят очевиден факта, че не сме наясно с Бога. Той обаче е наясно с човека. И то несравнимо повече, отколкото човекът е наясно с онова което е измислил и произвел.

[mnoogo]

"Бог е всичко".

Това е ключ който ни помага да разберем истината за бог,макар и малко.Прост израз, но съвършен за употреба.Всяко едно твърдение трябва да се съчетава/проверява/ с този ключ и никога няма да сгрешим при опознаването на себе си и света около нас.

Бог е информацията.

Бог - вечна,безкрайна съзнателна материя, изразена в безпределно малки и големи форми и системи, съставени от безгранично малки частици.

Всичко което съществува или не съществува,всичко което можем да видим,усетим,засечем,открием или ни предстои да открием е форма,проявление на бог.

Което виждаме да се развива ,всъщност отдавна съществува.

Това което ни предстои,отдавна се е случило.Това е вечния и безкраен бог.Едновременно развитие и покой,едновременно енергия и материя.

Неговото съзнание е навсякъде ,защото той е всичко.

Бог не е създател,той се проявява в тези форми.Той не е творец защото не твори себе си,та нали бог е всичко.Но ако нещо се създава или се твори, то това също е проявление на бог.Всичко, дори ние сме част от бог, негово проявление, а не творение.Всичко е проявление на бог, дори дявола.Бог е съвършен и едновременно несъвършен.Еволюция на разума.

Добро,лошо,любов,смърт,благодарност,омраза,радиация,ГМО,синове,светия дух,отходите и грехопадението,вярата и атеизма,всичко.

Извършеното зло,победилото добро,всичко това е божествено проявление.Бог е всичко.Иначе няма да е бог.Истина ви казвам!!!

Дали съществува.Ами да, всичко което е,това е бог.Атеистите ще кажат,това е несъзнателна материя, която в един момент се осъзнава и ето ви човек.И започват споровете,безкрай,защото има безброй нерешени въпроси.Винаги ще ги има,защото бог е вечен и безкраен.Това го отличава от нас.

А щом е вечен, значи няма начало от нищото,начален голям взрив и т.н.Взрив може да е имало, но не от нищото и като начало,а като продължение от нещо, макар и безкрайно малко.Това е божественото,бог може това.Безкрайността и вечността си взаимстват и допълват.Щом е безкраен,значи е вечен,без начало и без край.Там където свършва материята, вселената,започва нещо друго,граничи с нещо друго ,дори да е нищо ,то пак е съставна част,проявление на бог.Защото той може,да бъде и нещо и нищо.Нещото-материално,нищото- нематериално?

Ако не беше разумно съществуваща система,то отдавна да се е самоунищожила и да е изчезнала.Но не е така.Дали ще докажат с Х-бозон,съществуването на световно енергийно поле?Дори и да не докажат, това не значи че не съществува.

Как изглежда бог?Така както виждаме и осъзнаваме всичко което ни заобикаля,така изглежда.И като човек, и като прах и като звезди.Всичко.

Религиите и атеизма също са негово проявление.

Можем ли да го опознаем напълно.Не,защото е безкраен.Или пък защо не?

[bogdan]

Бог за мен е безкрайния вечен Живот който съществува видим дори за най-непросветения ум.Живота си съществува и толкоз.Ако този Живот оживотворява всичко и всеки и това е описан като дъха на Живота,щом ние като интелигентни същества имаме нужда от нещо което да ни дава разум и прозрение да Го разбираме което е наречено Дух Божи защо да отхврляме нещо което Живота ни го предлага за наше добро.Мислите ли че Този който нарича себе си Вечен Живот ще ни навреди с това като казва да Го познаем за да бъдем един ден във Вечния Живот.

[bogdan]

Отговарям относно Исус понеже виждам че коментирате неговата личност.За мен той е пример за човек който успя до смъртта си да остане верен на това да върши само добро.Ако на някой му стиска да бъде като него евалла.