Отиди на
Форум "Наука"
Lion Queen

Култът към Необятното Синьо Небе???

Recommended Posts

Онова, което ме провокира да пусна тази тема е твърдението на Рицар, че Тангра не е бил бог на Прабългарите и че това е някакво вторично привнасяне на този елемент от нашата история.

Друго нещо, което ме провокира е малкото информация за този персонаж от митичната история на човечеството. Интересно ми е да съберем всичката информация, с която разполагаме за Тангра и тангризма, за обичаите и практиките, за митовете и прочие.

Това е апел, който разполага с инфо да го сподели!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ако трябва да сме съвсем стриктни, за Дунавска България няма пряко сведение за почитане на синьото небе.

Има недвусмислени данни, че прабългарите са почитали Слънцето, Луната, звездите. Например в “Мъченичеството на светите славни 15 свещеномъченици, пострадали в Тивериупол, именуван на български Струмица” епископ Теофилакт Охридски (ХІ-ХІІ в.) предава спора между българския кан Омуртаг и ромея-християнин Кинам. Желаейки да покаже надмощието на християнския бог, Кинам казва следното: “А тези разни богове, които вие почитате, аз смятам за истински демони. И ако ми изтъквате Слънцето и Месеца и ме карате да се възхищавам от великолепието им, знай, че аз им се дивя и ги смятам за творения - слуги и подвластни не само на Бога, но и на хората”. В отговор Омуртаг му казва: “Не унижавай боговете ни. Тяхната сила е голяма и доказателство за това е, че ние, като им се кланяме, покорихме цялата ромейска земя”.

Пак Теофилакт Охридски пише за българите, че “до кръщението си не знаели името на Христос, но бидейки в скитското заблуждение, служели на Месеца, на Слънцето и на други звезди”.

Големият наш етнограф Димитър Маринов заявява категорично, че сред народа не се е срещало никакво богопочитане на небето. Изрази като “Небето ми е свидетел”, “Небето ще те възнагради”, “Небето ще отмъсти” и т.н. в нашия език няма. За сметка на това Димитър Маринов заявява следното: “В клетвите на жените се срещат такива клетви: “Да те убие тоя, що свети! Да те гръмне тоя, що свети!” - тоест Слънцето, което тук замества думата Бог” (Димитър Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. С., 1994, с. 40, 44).

Като стана дума за Димитър Маринов, ето и още нещо от него като сведение. Котелът с водата и пръстените на момите преди ладуването на Сурваки, Гергьовден, Великден и Спасовден трябвало на всяка цена да пренощуват в градините под звездите, тъй като само тогава водата и пръстените бивали осветени и предсказанията щели да бъдат вярни. Също така семето, подготвено за сеитба, трябвало да нощува под звездите, за да не бъдат обирани нивята от магьосници. Преждата, приготвена за тъчене, за да не се къса, също било хубаво да остане нощем под звездите. Коритото и ризите, и те трябвало да останат през нощта на открито, та ризите да не бъдат достъпни за магии (Димитър Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. С., 1994, с.52).

Единичното съобщение за Тангра (и то като Таггран) в един от надписите на Омуртаг явно е дало основание на РИЦАРЯ да твърди, че при прабългарите няма култ към Тангра.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговора.

Моето питане е свързано по-скоро със самото божество, а не толкова с проблема дали именно българите създали Дунавска българия или по-късни българи са го почитали.

Вероятно не търся където трябва, но никъде не срещам информация за практиките на тангризма, не срещам митове и легенди за Тангра, някакъв мит за сътворението или историята на древния свят базиран на този култ и съответната култура, която продуцира. Винаги ми е било интересно как да си представя Бога Тангра. За разлика от много други пантеони, божества, практики и религиозни форми, та дори и най-прости и анималистични, тук не срещам никаква митология а и не е ясно кои от нашите обичаи са свързани с практики взаимствани от тангризма и шаманизма (ако изобщо има такива)

Ако трябва да сме съвсем стриктни, за Дунавска България няма пряко сведение за почитане на синьото небе.

Има недвусмислени данни, че прабългарите са почитали Слънцето, Луната, звездите. Например в “Мъченичеството на светите славни 15 свещеномъченици, пострадали в Тивериупол, именуван на български Струмица” епископ Теофилакт Охридски (ХІ-ХІІ в.) предава спора между българския кан Омуртаг и ромея-християнин Кинам. Желаейки да покаже надмощието на християнския бог, Кинам казва следното: “А тези разни богове, които вие почитате, аз смятам за истински демони. И ако ми изтъквате Слънцето и Месеца и ме карате да се възхищавам от великолепието им, знай, че аз им се дивя и ги смятам за творения - слуги и подвластни не само на Бога, но и на хората”. В отговор Омуртаг му казва: “Не унижавай боговете ни. Тяхната сила е голяма и доказателство за това е, че ние, като им се кланяме, покорихме цялата ромейска земя”.

Пак Теофилакт Охридски пише за българите, че “до кръщението си не знаели името на Христос, но бидейки в скитското заблуждение, служели на Месеца, на Слънцето и на други звезди”.

Големият наш етнограф Димитър Маринов заявява категорично, че сред народа не се е срещало никакво богопочитане на небето. Изрази като “Небето ми е свидетел”, “Небето ще те възнагради”, “Небето ще отмъсти” и т.н. в нашия език няма. За сметка на това Димитър Маринов заявява следното: “В клетвите на жените се срещат такива клетви: “Да те убие тоя, що свети! Да те гръмне тоя, що свети!” - тоест Слънцето, което тук замества думата Бог” (Димитър Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. С., 1994, с. 40, 44).

Като стана дума за Димитър Маринов, ето и още нещо от него като сведение. Котелът с водата и пръстените на момите преди ладуването на Сурваки, Гергьовден, Великден и Спасовден трябвало на всяка цена да пренощуват в градините под звездите, тъй като само тогава водата и пръстените бивали осветени и предсказанията щели да бъдат вярни. Също така семето, подготвено за сеитба, трябвало да нощува под звездите, за да не бъдат обирани нивята от магьосници. Преждата, приготвена за тъчене, за да не се къса, също било хубаво да остане нощем под звездите. Коритото и ризите, и те трябвало да останат през нощта на открито, та ризите да не бъдат достъпни за магии (Димитър Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. С., 1994, с.52).

Това беше безценно за мен :) Искрено благодаря.

В последна сметка искам да успеем в нашия форум да създадем някакъв образ на Тангра. Все пак вероятно сред монголите все още има живи практики свързани с този култ. Въпросът ми е някой знае ли какви са?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Виж, аз ти давам примери от Дунавска България, защото:

1. Днес има само 1 държава, който се нарича България.

2. В Поволжието са се настанили толкова значителни маси от тюрки през Х-ХІІ век, че позоваването на данни от този регион за наличието на бог Тангра би било рисковано.

3. Днес в Татарстан има много силни пантюркистки настроения и хората, които ги изповядват, търсят (и намират) Тангра навсякъде като под вола теле.

4. Чувашки свидетелства за съществуването на бог Тангра няма. Преди да станат православни, чувашите са си имали богове като Сюлди Тора, Пейгамбер например, но не и Тангра. Освен това, единствените, които претендират да са "българи" или "потомци на българите" са чувашите. А техните предци всъщност са суварите от Кавказ, а не българите. Затова ако ще търсим следи от култ към синьото небе, трябва да го търсим на Балканите.

Кралице Лъвице, обърни внимание обаче на един интересен развой в регилигиозното мислене на хората.

При древните гърци най-старият бог е Уран (Небето), последван от Кронос (Времето), а след това от Зевс (Юпитер).

При саките от Средна Азия имало култ към бога на времето Зерван, няма да се изненадам ако преди това не е имало почитане и на небето. Ако ти е под ръка, направи справка в Херодот.

Та няма да се изнедам, ако към VІІІ-ІХ век дори и да е имало някакъв култ към небето у нас, той да е бил на изживяване, заместен от този към Слънцето като към върховен бог.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Всичко това добре, но това изобщо не ми дава никаква информация за практиките в тангризма - те са един вид шаманизъм или се лъжа?? Ако те питах за у нас хубаво, аз те питам за самия Тангра и последователите. Не ме е грижа дали са били българи или каквито и да е други - въпросът е какво е искал от тях един вид :) Не ме е грижа толкова дали Тангра е български, по ми е интересно как са го почитали. Какви са "мистериите" на Тангра.

Нека не забравяме, че Уран е син на Гея и всъщност голяма част от обредите дълги времена, дори след намножаването на пантеона на древните гърци са били отправени към нея. Тангра не е положен в родствена връзка със Земята, поне не известна в какво отношение е той със света от това, което пише в интернет. За това питам а не кои предци или наследници на българите през девети век и по-късно са почитали някакво небе. Искам да знам какво е правел Чингиз Хан преди битка примерно :animatedwink: - обрядите, обичаите, отношението към сезоните и т.н. и т.н.

Така ще можем да си съставим адекватен образ на Тангра.

Защото иначе звучи като конфуцианския изкуствен култ към Небето. - Тангра ще се окаже МЯСТО за духа на предците.. а не Божество със собствена личност.

За това е важно да разгледаме култа като практика а не да търсим някаква връзки с други култове. Тангризма в по-късни времена е изповядван от племена в близост до Китай и може да се окаже, че има сходства с техния неолитен пантеон, а не с пантеони от близкия Изток и Европа! А повярвай ми неолитната митология на Китай се различава доста от познатите нам пантеони.

Не може да сравним Тангра с Уран. Уран е титан, той не е дори просто бог - той е стихия родена от Богинята:) Ако в тангризма се открие Богинята, тогава оки - прави сравнение.

Оказва се, че в България няма никаква популяризация на Тангризма нито се знае нещо за митологията и практиките? Поне не се споменава в популярни източници. Защо така?

Редактирано от Lion Queen

Share this post


Link to post
Share on other sites
Не ме е грижа толкова дали Тангра е български, по ми е интересно как са го почитали. Какви са "мистериите" на Тангра.

Нека не забравяме, че Уран е син на Гея и всъщност голяма част от обредите дълги времена, дори след намножаването на пантеона на древните гърци са били отправени към нея. Тангра не е положен в родствена връзка със Земята, поне не известна в какво отношение е той със света от това, което пише в интернет. За това питам а не кои предци или наследници на българите през девети век и по-късно са почитали някакво небе. Искам да знам какво е правел Чингиз Хан преди битка примерно :animatedwink: - обрядите, обичаите, отношението към сезоните и т.н. и т.н.

Така ще можем да си съставим адекватен образ на Тангра.

При това положение трябва да се ориентираш към монголите, а не към българите.

А що се отнася до термина Тангризъм, аз се чудя кой го измисли и може да го обясни какво се крие зад него. Защото това да гадаеш по кости, да изпадаш в транс, да преминаваш през река в света на мъртвите, да биваш символично разчленяван и после "сглобяван", това са си шаманистични практики. Но шаманизмът не е религия.

Така че начинът, по който поставяш въпроса "искам да знам какво е правел Чингиз Хан преди битка примерно - обрядите, обичаите, отношението към сезоните", предполага да се разровиш в литературата, посветена на Далечния Изток.

П.П. Иначе преди битки са гадаели всички, не само Чингиз хан. :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

А мартениците у нас имат ли нещо общо с Далечния Изток? Някой знае ли?

Защо в рускоезичната литература има повече данни за Тангра, отколкото в нашата?

Редактирано от Lion Queen

Share this post


Link to post
Share on other sites
А мартениците у нас имат ли нещо общо с Далечния Изток? Някой знае ли?

Ако питаш румънците, ще ти кажат, че ги е имало още през неолита във Влашко или пък били донесени от Рим. Само където били черно-бели, а не червено-бели. :laugh:

Иначе комбинацията червено-бяло е много древна. Имаш я в двете корони на Горен и Долен Египет, короната на Ахеменидските царе е била също червено-бяла, хетските царе носели пояс от червена и бяла вълна.

Някъде във форума преди време Протобългарина беше писал, че бяло-червени вълнени шнурчета си връзвали хората в днешен Синдзян, Северозападен Китай, но може и да греша.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Защо в рускоезичната литература има повече данни за Тангра, отколкото в нашата?

Нормално, Сибир е в рамките на Русия и научните експедиции са били и са руски.

Впрочем в наша литература по темата за тангризма почти няма.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ако питаш румънците, ще ти кажат, че ги е имало още през неолита във Влашко или пък били донесени от Рим. Само където били черно-бели, а не червено-бели. :laugh:

Иначе комбинацията червено-бяло е много древна. Имаш я в двете корони на Горен и Долен Египет, короната на Ахеменидските царе е била също червено-бяла, хетските царе носели пояс от червена и бяла вълна.

Някъде във форума преди време Протобългарина беше писал, че бяло-червени вълнени шнурчета си връзвали хората в днешен Синдзян, Северозападен Китай, но може и да греша.

Аз именно за това питам, защото при тях има буквално мартеници, които се връзват за късмет... - т.е. червено-бели увити ленти като нашите. Също така носят пояси като големи мартеници в много от традиционните обредни облекла.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Я тука открих нещо доста интересничко СКАЗАНИЕ БУЛГАРСКОГО ЭПОСА ОБ ИМПЕРАТОРЕ АСКЫПА АТТИЛЕ

«В междоусобице упало

Немало листьев

С Древа Булгар, и не было видно

Конца этой беды.

Всех обидел Даббуд. (1)

Но особенно Бат-Ильяс. (2)

Выступила тогда его мать

Против лихого родственника.

Но и маленький Бат-Ильяс,

Родившейся с листом на лбу,

Сел на коня

И поскакал за матерью.

Прискакав на поле битвы,

Метнул он во врага копье:

Смогло бы оно пролететь

Только за уши коня.

Но сама дочь Бабая – алыпа (3)

Подхватила копье мальчугана

И, ударив им Даббуда,

Вышибла из него дух.

Сказала тогда Гулаим

Своему грозному отцу:

«Мил мне этот юный воин:

Будем мы отныне вместе!»

Пел как Боян у Хайджина

Балтаварлы, (4)

Создатель песен

о минувших временах

Кагана Бат-Ильяса.

О его любимце Элаге: (5)

«Тяжело твоей голове без плечь,

Тяжело и телу твоему без головы,

А хонской земле – без кагана».

Бат-Ильясу много раз

Предрекали гибель,

Но он не переставал

Воевать со всем миром.

На седьмом веке Турджана (6)

Достался Аудану (7) жребий

Любить всю жизнь

Деву войны Гулаим.

Дала она ему способность

Многое знать наперед,

Научила становиться лютыми зверьми

И продвигаться в сплошной мгле.

Усилившись ее хитростями,

Урусдан оперся на хонов

И ринулся к городу Кыя, (8)

Столице всего Атиле. (9)

Взяв копьем

Золотой трон Кыя, (10)

Урусбаг (11) арсланом (12) кинулся

От него к Джанавылу. (13)

Одним поднятием знамен

Открыл он врата Джанавыла,

Превзошел славу

Великого старого Яр-Атая. (14)

Отсюда поскакал он

К сильному Бал-Нушу (15)

Прямо в полночь, скрытый

Завесой небесной тьмы.

Утром же, победив Издаровы кусы, (16)

Доскакал до реки Сина – джай, (17)

Да перешел тропу Хурсы: (18)

Пришлось остановиться у Мэн – Мара. (19)

Не велел он трогать на

Дау – Тугае (20)

Сбежавших сюда людей:

Ведь был на исаде (21)

Карамадж Умай. (22)

Благодарно зазвонила Аудану

Чиркау Умай: (23)

А он уже у Акавыла (24)

Этот звон услышал.

Бросил он в городские ворота

Уголья, взятые им в Мэн – Мара,

В очаге карамаджа Мара,

И разразилась тут страшная буря.

Ветер срывал с домов

Огромные крыши,

А удары молнии воспламенили

Целые кварталы.

Испугались акавылцы

И сдали свой город.

Ушел Бат – Ильяс отдыхать

На реку Немзай. (25)

Ночью, после пира,

Вошла к нему в шатер

Его любимая Гулаим

И навсегда закрыла ему глаза.

Тяжело стало людям

Без Дау – Барыса:

Справедлив был суд Бат –Ильяса,

Не обидел он никого.

Его сыновья, получившие от него

Завоеванные им города,

Стали спорить о том,

Кто из них более велик.

Стали они делить

Бескрайнюю Булгарскую землю,

Говоря: «Это – мое,

И то – также мое!»

Узнав о неурядицах

В Булгарской земле,

Пришли на сыновей Бат – Ильяса

Враги со всего света.

Но мало кто поддержал

Сыновей Дау – Рыша: (26)

Ведь истомили людей

Их междоусобицы.

Пали сыновья Уруса

В неравной битве:

Их головы и кости

Усеяли берега Немзая.

То было в те дни.

А сейчас урусы

Дружны, как никогда,

А в земле булярцев смута».

Share this post


Link to post
Share on other sites
Я тука открих нещо доста интересничко СКАЗАНИЕ БУЛГАРСКОГО ЭПОСА ОБ ИМПЕРАТОРЕ АСКЫПА АТТИЛЕ

«В междоусобице упало

Немало листьев

С Древа Булгар, и не было видно

Конца этой беды.

Всех обидел Даббуд. (1)

Но особенно Бат-Ильяс. (2)

Выступила тогда его мать

Против лихого родственника.

Но и маленький Бат-Ильяс,

Родившейся с листом на лбу,

Сел на коня

И поскакал за матерью.

Прискакав на поле битвы,

Метнул он во врага копье:

Смогло бы оно пролететь

Только за уши коня.

Но сама дочь Бабая – алыпа (3)

Подхватила копье мальчугана

И, ударив им Даббуда,

Вышибла из него дух.

Сказала тогда Гулаим

Своему грозному отцу:

«Мил мне этот юный воин:

Будем мы отныне вместе!»

Пел как Боян у Хайджина

Балтаварлы, (4)

Создатель песен

о минувших временах

Кагана Бат-Ильяса.

О его любимце Элаге: (5)

«Тяжело твоей голове без плечь,

Тяжело и телу твоему без головы,

А хонской земле – без кагана».

Бат-Ильясу много раз

Предрекали гибель,

Но он не переставал

Воевать со всем миром.

На седьмом веке Турджана (6)

Достался Аудану (7) жребий

Любить всю жизнь

Деву войны Гулаим.

Дала она ему способность

Многое знать наперед,

Научила становиться лютыми зверьми

И продвигаться в сплошной мгле.

Усилившись ее хитростями,

Урусдан оперся на хонов

И ринулся к городу Кыя, (8)

Столице всего Атиле. (9)

Взяв копьем

Золотой трон Кыя, (10)

Урусбаг (11) арсланом (12) кинулся

От него к Джанавылу. (13)

Одним поднятием знамен

Открыл он врата Джанавыла,

Превзошел славу

Великого старого Яр-Атая. (14)

Отсюда поскакал он

К сильному Бал-Нушу (15)

Прямо в полночь, скрытый

Завесой небесной тьмы.

Утром же, победив Издаровы кусы, (16)

Доскакал до реки Сина – джай, (17)

Да перешел тропу Хурсы: (18)

Пришлось остановиться у Мэн – Мара. (19)

Не велел он трогать на

Дау – Тугае (20)

Сбежавших сюда людей:

Ведь был на исаде (21)

Карамадж Умай. (22)

Благодарно зазвонила Аудану

Чиркау Умай: (23)

А он уже у Акавыла (24)

Этот звон услышал.

Бросил он в городские ворота

Уголья, взятые им в Мэн – Мара,

В очаге карамаджа Мара,

И разразилась тут страшная буря.

Ветер срывал с домов

Огромные крыши,

А удары молнии воспламенили

Целые кварталы.

Испугались акавылцы

И сдали свой город.

Ушел Бат – Ильяс отдыхать

На реку Немзай. (25)

Ночью, после пира,

Вошла к нему в шатер

Его любимая Гулаим

И навсегда закрыла ему глаза.

Тяжело стало людям

Без Дау – Барыса:

Справедлив был суд Бат –Ильяса,

Не обидел он никого.

Его сыновья, получившие от него

Завоеванные им города,

Стали спорить о том,

Кто из них более велик.

Стали они делить

Бескрайнюю Булгарскую землю,

Говоря: «Это – мое,

И то – также мое!»

Узнав о неурядицах

В Булгарской земле,

Пришли на сыновей Бат – Ильяса

Враги со всего света.

Но мало кто поддержал

Сыновей Дау – Рыша: (26)

Ведь истомили людей

Их междоусобицы.

Пали сыновья Уруса

В неравной битве:

Их головы и кости

Усеяли берега Немзая.

То было в те дни.

А сейчас урусы

Дружны, как никогда,

А в земле булярцев смута».

Ама този Нурутдинов всяка година ли ще открива по един нов текст от архива на дядо си... :biggrin:

Share this post


Link to post
Share on other sites
??? :annoyed: Това какво трябва да означава? Кой е дядо му?

Ще ти обясня.

През 1996 г. Нурутдинов изкара на бял свят "Шан къзъ дастанъ", епос от Волжка България от 882 г.

Малко преди това извади и хрониката "Джагфар тарихы" том 1. , компилирана през 1680 г. върху стари текстове от Волжка България от ХІІ-ХІІІ век.

Тия двата текста вероятно не са менте, аз поне така смятам. Преписвал и превел ги бил дядо му преди 1940 г. от т.нар. "булгарски тюрки" на руски език и затова оцеляли по време на Сталинските унижощавания на литературата на Волжа България.

После обаче тръгнаха "Джагфар тарихы" том 2, том 3, които вече много намирисват на фалшификат. Пак от дядо му Нигматулин били останали. После още някакъв епос изкопа, сега пък този. Та затова питам всяка година ли Нурутдинов ще изкарва по един текст от дядо си. :biggrin:

Share this post


Link to post
Share on other sites
:annoyed: Демек текста е фалшив! А тогава на каква рускоезична литература да се доверя ако искам да науча кой е тоя Тангра и какво иска от последователите си :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

А възможно ли е богът да не иска нищо от последователите си? А само последователите му да искат различни неща от него?

Share this post


Link to post
Share on other sites
:annoyed: Демек текста е фалшив! А тогава на каква рускоезична литература да се доверя ако искам да науча кой е тоя Тангра и какво иска от последователите си :)

Чукни като начало в Гугъл или още по-добре в yandex.ru "религиозно мировоззрение народов Сибири" или "религиозно мировоззрение народов Дальнего Востока". Може и "традиционное мировоззрение народов Сибири".

В добавка:

На български

АРНАУДОВ, МИХАИЛ. Кукери и русалии. Студии върху българските обряди и легенди. Сборник народни умотворения и народна култура. Том 34

БЪЛГАРСКА МИТОЛОГИЯ - енциклопедичен речник. С., 1994

ВЕНЕДИКОВ, ИВАН. Златният стожер на прабългарите. С., 1987

ЕЛИАДЕ, МИРЧА. Шаманизмът и архаичните техники на екстаза. С., 1996

ИБН-ФАДЛАН. Пътешествие до Волжка България. С., 1992

КАЛОЯНОВ, АНЧО. Българското шаманство. С., 1995

СИДОРОВ, МИЛОШ. Блъгариянството - религията на Седемте. С., 1997

ТАНЕВЪ, ТАЧО. Българското везмо и Изтокътъ. С., 1941

На руски

БАЯЛИЕВА, Т.Д. Доислямские верования и их пережитки у киргизов. Фрунзе, 1972

ДАВЛЕТШИН, Г.М. Волжская Булгария - духовная культура. Казань, 1990

ДОМУСУЛМАНСКИЕ ВЕРОВАНИЯ И ОБРЯДЫ В СРЕДНЕЙ АЗИИ. М., 1975

МЕЛЕТИНСКИЙ, ЕЛЕАЗАР. Палеоазиатский мифологический эпос. М., 1979

СНЕСАРЕВ, ГЛЕБ. Реликты домусулманских верований и обрядов у узбеков Хорезма. М., 1969

На английски

A DICTIONARY OF COMPARATIVE RELIGION. N.Y., 1970

ENCYCLOPAEDIA OF RELIGIONS AND ETHICS. Vol. 1-12

Но за тези, които ти изброявам, ще трябва да си заделиш време за четене в Народната библиотека. :)

Share this post


Link to post
Share on other sites
:annoyed: Демек текста е фалшив! А тогава на каква рускоезична литература да се доверя ако искам да науча кой е тоя Тангра и какво иска от последователите си :)

Питайте Йоло Денев. :bigwink:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ето "Златният стожер на прабългарите", "Медното гумно на прабългарите", както и "Богомилски книги и легенди" онлайн.

http://www.kroraina.com/knigi/iv_stozher/index.htm

http://www.kroraina.com/knigi/iv_gumno/index.htm

http://www.kroraina.com/knigi/ji/index.html

Както и "Шестоднев" на Йоан Екзарх

http://www.kroraina.com/knigi/je/index.html

И "Стара Българска Литература. Апокрифи"

http://www.kroraina.com/knigi/bg_ap/index.html

Share this post


Link to post
Share on other sites

Чукни като начало в Гугъл или още по-добре в yandex.ru "религиозно мировоззрение народов Сибири" или "религиозно мировоззрение народов Дальнего Востока". Може и "традиционное мировоззрение народов Сибири".

В добавка:

На български

АРНАУДОВ, МИХАИЛ. Кукери и русалии. Студии върху българските обряди и легенди. Сборник народни умотворения и народна култура. Том 34

БЪЛГАРСКА МИТОЛОГИЯ - енциклопедичен речник. С., 1994

ВЕНЕДИКОВ, ИВАН. Златният стожер на прабългарите. С., 1987

ЕЛИАДЕ, МИРЧА. Шаманизмът и архаичните техники на екстаза. С., 1996

ИБН-ФАДЛАН. Пътешествие до Волжка България. С., 1992

КАЛОЯНОВ, АНЧО. Българското шаманство. С., 1995

СИДОРОВ, МИЛОШ. Блъгариянството - религията на Седемте. С., 1997

ТАНЕВЪ, ТАЧО. Българското везмо и Изтокътъ. С., 1941

На руски

БАЯЛИЕВА, Т.Д. Доислямские верования и их пережитки у киргизов. Фрунзе, 1972

ДАВЛЕТШИН, Г.М. Волжская Булгария - духовная культура. Казань, 1990

ДОМУСУЛМАНСКИЕ ВЕРОВАНИЯ И ОБРЯДЫ В СРЕДНЕЙ АЗИИ. М., 1975

МЕЛЕТИНСКИЙ, ЕЛЕАЗАР. Палеоазиатский мифологический эпос. М., 1979

СНЕСАРЕВ, ГЛЕБ. Реликты домусулманских верований и обрядов у узбеков Хорезма. М., 1969

На английски

A DICTIONARY OF COMPARATIVE RELIGION. N.Y., 1970

ENCYCLOPAEDIA OF RELIGIONS AND ETHICS. Vol. 1-12

Но за тези, които ти изброявам, ще трябва да си заделиш време за четене в Народната библиотека. :)

Благодаря. :) Ще отделя време, когато му дойде времето. Всъщност мисля да писателствам - правя си проект за роман и той естествено ще е фентъзи на народна тематика. Но искам да разбера за Тангра... И после ще питам и за варненския некропол ама в друга тема.

ето обаче какво открих - Анчо Калоянов има уеб сайт с книгите му в електронен вариант http://liternet.bg/publish/akaloianov/index.html

Михаил Арнаудов също http://liternet.bg/publish9/marnaudov/index.html

Ето и книгата на Ибн Фадлан http://groznijat.tripod.com/fadlan/fadl_index.html

За това много ти благодаря - имам вече откъде да почна да си чета и от дома :)

Редактирано от Lion Queen

Share this post


Link to post
Share on other sites
Благодаря. :) Ще отделя време, когато му дойде времето. Всъщност мисля да писателствам - правя си проект за роман и той естествено ще е фентъзи на народна тематика. Но искам да разбера за Тангра... И после ще питам и за варненския некропол ама в друга тема.

Нещо от рода на как преди 4000 години богът на войната заровил един меч и Фродо Чингизханов трябва да го намери ли? :biggrin:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Нещо от рода на как преди 4000 години богът на войната заровил един меч и Фродо Чингизханов трябва да го намери ли? :biggrin:

Ееее не! Не такова фентъзи. Искам да опиша всички фолклорни същества от тукашния бит и обичаите на хората - това ще му е фентъзито. Важно е за мен да разбера кои обичаи са български, кои са взаимствани от славянската митология, кои са тукашни - тракийски (ако има такива) А историята ще започне много по-рано - преди образуването на Черно море и в заглавието непременно ще присъства словосъчетанието "тъмна вода" :post-70473-1124971712:и.... абе там преди да се образува морето живели едни змейове...и други същественца :116:

Редактирано от Lion Queen

Share this post


Link to post
Share on other sites
Ееее не! Не такова фентъзи. Искам да опиша всички фолклорни същества от тукашния бит и обичаите на хората - това ще му е фентъзито. Важно е за мен да разбера кои обичаи са български, кои са взаимствани от славянската митология, кои са тукашни - тракийски (ако има такива) А историята ще започне много по-рано - преди образуването на Черно море и в заглавието непременно ще присъства словосъчетанието "тъмна вода" :post-70473-1124971712:и.... абе там преди да се образува морето живели едни змейове...и други същественца :116:

Тогава почни от самодивите - абсолютно неславянски митични същества, нямат нищо общо с руските русалки впрочем, не се връзвай на това етнографско фентъзи. За разлика от русалките, самодивата не е водно същество. Само в Южна Русия и украйна русалките обикалят и нивята. Дори и името "самодива" (няма го никъде, при сърбите е "вила, самовила") е древноиранско (скитско): асмадайва, което значи "небесен дух". :bigwink:

А щом още няма да се е било образувало Черно море, вкарай и образа на таралежа, най-древното животно според нашите неславянски представи. Бил толкова стар, че бил живял отпреди Потопа. И най-мъдрото животно, единственото, което се мъчело да се научи да яде камъни на слънчовата сватба, защото като се народели много слънчица, всичко щяло да изгори. Впрочем този мотив с многото слънца го има в Китай, а не съм чувал досега славяни или траки да са обитавали в съседство с китайците. :bigwink:

Ако ще има и могъщи конници, ето един линк с диспутни форумни кипежи :biggrin: :

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry65962

Share this post


Link to post
Share on other sites

О несъмнено ще има самодиви :) Благодаря за идейките. Трябва да проуча образа на змейовете, че се каня да рисувам и илюстрации :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...