Кого били болгары Бориса II и русы Святослава при Филипополе в 970 г.?

[Геннадий Воля]

"

А я вот специально именно таких вопросов тебе задавал, чтоб тебе было не культурно отвечат! Но все таки вопрос про "О" елементарний - я не хочу спорит ни с Венелина, ни с Татищевым, ни с Гумильовым... В свое время я спорил и при этом успешно с И. М. Дьяконовым, так что тебе не надо бояться - просто дай ответ: где провиделось тебе это "О".

Армонду: А Вы про какую "О" говорите? чую здесь недоразумение какое-то!

"тиражирование чужого мнения" есть обычный приём в научной дискуссии, когда обсуждаются мнения разных авторов и источников с указанием их.

Выдавать чужие знания и мысли за свои не привык!

[Armand O'BOLG]

"

Армонду: А Вы про какую "О" говорите? чую здесь недоразумение какое-то!

"тиражирование чужого мнения" есть обычный приём в научной дискуссии, когда обсуждаются мнения разных авторов и источников с указанием их.

Выдавать чужие знания и мысли за свои не привык!

"А кто такой № 3 в списке? неизвестный для меня титул, если только: первый корень слова конь, тогда либо конюший на Руси был, либо командующий гвардией - конницей. У ромеев тоже аналогичный высокий пост и титул был. Поэтому командир гвардии отдельно и выше Главнокомандующего, поскольку подчинялся непосредственно царю."

Обещавам да не обиждам вече на руски език! Продължавам на български - пояснявам:ти или някой друг произвеждате от канартикин - коняр и какво става тогава с канасюбиги и подобните лексеми съдържащи "кан"? Вероятно влиза в сила прословутият закон за руското "О"и всички се оказват коняри???

[Геннадий Воля]

Здравейте!

Арманду: Поясняю мои основания к "коню" - по свидетельству Успенского ромеи только с 7 века завели регулярную кавалерию, до этого были только союзники, следовательно кавалерию могли перенять от болгар, ближайших сосседей либо с Востока от персов или арабов.

Корень кан понятен. Будьте любезны всё-таки полный титул, дайте по вашему!

"окает" на Руси северная часть, а а средняя и южная "акает"!

[Armand O'BOLG]

Здравейте!

Арманду: Поясняю мои основания к "коню" - по свидетельству Успенского ромеи только с 7 века завели регулярную кавалерию, до этого были только союзники, следовательно кавалерию могли перенять от болгар, ближайших сосседей либо с Востока от персов или арабов.

Корень кан понятен. Будьте любезны всё-таки полный титул, дайте по вашему!

"окает" на Руси северная часть, а а средняя и южная "акает"!

Уже несколько раз объяснял - нигде в природе не встречаеться кОнартикин, кОнасюбиги, таркОн, так что ты и твой Венелин - вам надобно забыт про коняра и конярских титулах!!!

Не ми се пише повече на руски - ако искаш чети на български, ако не искаш - все тая. Повече за колегите бих искал да обясня, че гостът ме вбеси с това:

5. То что Македония входила в Болгарское царство тоже факт, поэтому логично считать Василия Македонца - славянином. А вот армянином не понятно почему? Македонцы-армяне - это кажется новое слово в науке! Хотя армяне любят сказки про Великую Армению.

Факты переселения армян под Пловдив есть (во Фракию), а есть ли факты переселения армян в Македонию?

Есть много исследований о славянах в Пелепоннесе и позже, при франках и по приходу турок, про армян в большом количестве не знаю

Ами, като не знаеш къде рипаш? После аз съм му бил виновен! Василий І Македонец е арменец, Никифор Вриений, наричан от околните македонец - също! Преселените от Одрин на север византийци също са наречени македонци, но като се изнасяли носели арменски килими, а сред изселниците били и родителите на Василий! Значи арменците обичали приказките за Велика Армения, а руснаците може би ненавиждат да им се говори за Великата Русия, това толкова много ги обижда, че започват да "окат" и"акат"!

[Armand O'BOLG]

Генка, ела на форумите по византинистика (така наричат в Русия византологията) и там, на твой терен ще ти обясня за Святослав, дето византийските хронисти, поради неграмотност наричали Сфентосклав! Там даже самите твои колеги ще те изядат с парцалите!

---

Бележка на модератора

Интернет форуми, посветени на историята и археологията:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7330

Все ще намерите някой форум по византология (или византинистика).

Редактирано Август 27, 2009 от ISTORIK

[ISTORIK]

Не ми се пише повече на руски - ако искаш чети на български, ако не искаш - все тая.

Повече за колегите бих искал да обясня, че гостът ме вбеси с това:

5. То что Македония входила в Болгарское царство тоже факт, поэтому логично считать Василия Македонца - славянином. А вот армянином не понятно почему? Македонцы-армяне - это кажется новое слово в науке! Хотя армяне любят сказки про Великую Армению.

Факты переселения армян под Пловдив есть (во Фракию), а есть ли факты переселения армян в Македонию?

Есть много исследований о славянах в Пелепоннесе и позже, при франках и по приходу турок, про армян в большом количестве не знаю...

Ами, като не знаеш къде рипаш? После аз съм му бил виновен! Василий І Македонец е арменец, Никифор Вриений, наричан от околните македонец - също! Преселените от Одрин на север византийци също са наречени македонци...

Генадий, става дума за тема (военно-административна област) Македония, която се е намирала в Източна Тракия (с център Одрин). А темата България (с център Пловдив) е включвала и днешната македонска област.

[Геннадий Воля]

Здравейте!

Уважаемые господа!

все вопросы, получившие дальнейшее развитие в теме: а именно : территориальное деление и границы Болгарии, титулы и имена в болгарской иерархии, национальность царей и базилевсов, мало касаются непосредственно вопроса, меня интересовавшего, поставленного в теме.

Когда я начал с вопроса о принадлежности Пловдива в периода 969-700, я думал так найти ответ на свой вопрос, но поскольку ответ нашёлся в датах военных походов русов Святослава в ПВЛ, и есть алиби невозможности его участия в событиях при Пловдиве в 970 г., то вопрос для меня решён. Для остальных, каждый решает сам!

Что касается титула, то, уважаемый Арманд, вынужден Вас разочаровать, ссылку на это имя нашёл также у Йловайского, который ссылается на Константина Багрянородного "О церемониях" и даёт его имя по русски и по гречески.

Я абсолютно уверен, что слово сильно исковеркано ромеями, но вопрос о том, чтобы найти его оригинальное произношение - это вопрос болгарской истории, и он ждёт своего исследователя, если конечно это важно!

Иловайский Д. И.

Начало Руси («Разыскания о начале Руси. Вместо введения в русскую историю»)

М. ООО «Издательство «Олимп»: ООО «Из¬дательство ACT», 2002.

629 с.(Историческая библиотека).Том воспроизводится по изданию: Москва, 1890 г.

к сожалению греческий алфавит не печатается, но в греческом вторая буква "о".

стр. 251

Константин Багрянородный в своем сочинении «О церемониях Византийского двора» упоминает о «шести великих болядах», как о высших сановниках при болгарском государе. Эти великие боляды как нельзя лучше соответствуют тем Русским «великим (или светлым) боярам», о которых говорится в Олеговом договоре. Тот же Константин приводит болгарские титулы Конартикина и Вулия Таркана (ibid. о     ); эти титулы, по-видимому, носили старшие сыновья болгарского государя. Конартикин м. б. есть испорченное в греческой передаче слово, вместо Контаркан (в X в. в числе болгарских послов в Византии встречается Калутеркан), т. е. вторая половина слова та же, что в титуле Вулий Таркан. А последнее, конечно, означает: Велий (великий) таркан.

Он же к стати помянул речку Онгл, которую Вы кажется тоже помянули. Как видим и здесь есть разночтения между -огл- в надписи на столбе и онгл название реки. если только носовой звук не подразумевается или нет какого значка надстрочного..

Иловайский Д.И. Разыскания о начале Руси. (Переиздано под названием "Начало руси").

http://rapidshare.com/files/132952506/Ilov...achale_Rusi.pdf

Меня тем и привлекает история, что в ней очень много нерешённых проблем!

P.S. что касается термина Византий, - ский, -истика, -цы, то давно для себя выяснил, что это выдумка немца Вольфа и французов 16-17 веков.

[проф. Добрев]

И това ако не е гавра, здраве му кажи! Канартикинът е коняр!!! Освен всичко друго, драги Гена: не хотелось ли тебе чтоб мы тут пересмотрели все историю болгарскую, что бы тебе понравиться и чтоб она состиковалаъь как-то с вашую великорускую.

Кстати мы теперь не знаем с кого поддерживат дружбу - с русов или с украинцов!!!???

Кто все таки создал Киевскую Русь, а? Давай посмотрим сначала вашу версию!

В действительности и на самом деле,

князь Игорь женился на дочь болгарского царя Симеона, на княжну Елену.

Княгиня Ольга-Елена довела до конца полагание основ Русской Державы,

укрепила и утвердила ее во внутреннем и международном плане.

Приехавший сюда вместе с ней, в качестве ее личного священника,

презвитер Григорий принес с собой на Руси известный Изборник Святослава.

Во время своего престоя в Киеве и в другие города он крестил и обучил грамоте немало руссов.

Болгары являются сооснователями и утвердителями Русской Державы,

как и первыми приносителями руссам книжевности, писменности и православной культуры.

В Корсуне князь Владимир обручился не на греческую, а на болгарскую княжну Анну,

дочь болгарского царя Борис ΙΙ.

Там его крестили болгарский эпископ и священники, которые приехали туда вместе с княжной Анной.

Точно болгарский эпископ и священники, присланные Владимиру болгарским царем Самуилом,

крестили киевлян, принеся с собой и всю необходимую богослужебную литературу и даже церковную утварь.

Болгарские духовники являются еще и первыми священниками, монахами и учителями

новосозданных русских церквей, монастирей и школ.

Болгары являются основателями Русской Церкви, Русского Училища и Русского Суда.

Ниже следует план моей студии, где обосновывается и доказывается все это:

ФУНДАМЕНТАЛНО-ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРИНОСИ НА БЪЛГАРИТЕ

ЗА РУСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА

В Ъ В Е Д Е Н И Е

Северните българи и русите

Волжските българи и русите

Дунавските българи и русите

Полагане основите на Киевското Княжество

Женитбата на княгиня Елена за княз Игор

Безименната, безродната и безотечествената княгиня Олга

Дъщерята на цар Симеон, княгиня Елена-Олга

Княгиня Елена-Олга и презвитер Григорий

Наполовина българинът княз Светослав

Последно-други свидетелства и доказателства за княгиня Елена

Княгиня Елена-Олга начело на Русия

Българската княгиня Анна и руският княз Владимир

Святое Крещение Великой Руси

Дъщерята на цар Борис ІІ, княгиня Анна

Свидетелства и доказателства

за християнизацията и предаването на русите от българите

на българската книжнина, писменост и православна култура

Национално- и глобално-историческото значение и роля

на християнизацията и предаването на русите от българите

на българската книжнина, писменост и православна култура

З А К Л Ю Ч Е Н И Е

Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

ИЗТОЧНИЦИ

СЪКРАЩЕНИЯ

[Armand O'BOLG]

Здравейте!

Уважаемые господа!

все вопросы, получившие дальнейшее развитие в теме: а именно : территориальное деление и границы Болгарии, титулы и имена в болгарской иерархии, национальность царей и базилевсов, мало касаются непосредственно вопроса, меня интересовавшего, поставленного в теме.

Когда я начал с вопроса о принадлежности Пловдива в периода 969-700, я думал так найти ответ на свой вопрос, но поскольку ответ нашёлся в датах военных походов русов Святослава в ПВЛ, и есть алиби невозможности его участия в событиях при Пловдиве в 970 г., то вопрос для меня решён. Для остальных, каждый решает сам!

Что касается титула, то, уважаемый Арманд, вынужден Вас разочаровать, ссылку на это имя нашёл также у Йловайского, который ссылается а Константина Багрянородного "О церемониях" и даёт его имя по русски и по гречески.

Я абсолютно уверен, что слово сильно исковеркано ромеями, но вопрос о том, чтобы найти его оригинальное произношение - это вопрос болгарской истории, и он ждёт своего исследователя, если конечно это важно!

Иловайский Д. И.

Начало Руси («Разыскания о начале Руси. Вместо введения в русскую историю»)

М. ООО «Издательство «Олимп»: ООО «Из¬дательство ACT», 2002.

629 с.(Историческая библиотека).Том воспроизводится по изданию: Москва, 1890 г.

к сожалению греческий алфавит не печатается, но в греческом вторая буква "о".

стр. 251

Константин Багрянородный в своем сочинении «О церемониях Византийского двора» упоминает о «шести великих болядах», как о высших сановниках при болгарском государе. Эти великие боляды как нельзя лучше соответствуют тем Русским «великим (или светлым) боярам», о которых говорится в Олеговом договоре. Тот же Константин приводит болгарские титулы Конартикина и Вулия Таркана (ibid. о     ); эти титулы, по-видимому, носили старшие сыновья болгарского государя. Конартикин м. б. есть испорченное в греческой передаче слово, вместо Контаркан (в X в. в числе болгарских послов в Византии встречается Калутеркан), т. е. вторая половина слова та же, что в титуле Вулий Таркан. А последнее, конечно, означает: Велий (великий) таркан.

Он же к стати помянул речку Онгл, которую Вы кажется тоже помянули. Как видим и здесь есть разночтения между -огл- в надписи на столбе и онгл название реки. если только носовой звук не подразумевается или нет какого значка надстрочного..

Иловайский Д.И. Разыскания о начале Руси. (Переиздано под названием "Начало руси").

http://rapidshare.com/files/132952506/Ilov...achale_Rusi.pdf

Меня тем и привлекает история, что в ней очень много нерешённых проблем!

P.S. что касается термина Византий, - ский, -истика, -цы, то давно для себя выяснил, что это выдумка немца Вольфа и французов 16-17 веков.

Ну и оставайтесь при/до Конартикина, а я доверяю оригиналом где кАнартикин, лады?

[Геннадий Воля]

Браво профессор Добрев!

Болгары являются сооснователями и утвердителями Русской Державы,

как и первыми приносителями руссам книжевности, писменности и православной культуры.

я только что в теме седемте славянские племена точь-в-точь написал, как во второй части предложения, с Йоловайским!.

[Геннадий Воля]

Здравейте!

убедившись, что русов Святослава в 969-970 году в Болгарии и Фракии не было по свидетельству ПВЛ, я предположил, что упомянутый в обороне Преславы Сфенкел имеет в имени своём имени тот же корень что и Святослав в исковерканном ромеями виде.

Далее информация Льва Диаокона об участии войск из Паннонии напомнила мне моравских (словацких) князей Святополков.

Поскольку Паннония, включая Моравию, была также под власть царя болгарского, то логично посмотреть, а нет ли в это время моравских князей с подобным именем?

именно Свято-полков нет, но зато были другие

http://www.vaclavak.ru/about-cz/istorija-c...vixii-veka.html

Боле-слав 1 (935-967)

Боле-слав 2 (967-999)

Так что идея Сахарова, что это была война большой славянской коалиции может найти своё развитие и в этом направлении.

[проф. Добрев]

Сега конкретно: преводът на Ю.Венелин, който си привел, не е най-коректен. Защо е превеждал така, аз не мога да кажа, но сам си в състояние да прецениш дали съм прав или не. Венелиновият текст гласи: "В добром ли здравий Коняртикин и Великий Таркан, синовья Божею милостию Государя Болгарии, и прочия его чада? В добром ли здравий шест Великих Воевод (Boliades)? Здоровьi ли прочие, находящиеся как при Дворе, так и в лагерях, Бояре (Boliades)?"

В оригинала Константин VII използва, както виждаш, два пъти "волиадес" (или на стогръцки "болиадес"), но Венелин един път предава тази дума като "воеводи", а друг - като "боляри". Днес ние предаваме думата във форма "боили" и използваме тази форма и в двата случая.

В оригинала стои "воуила таркан" - първата дума от съчетанието е изписана точно както изписват на гръцки boliades в единствено число. Така че става дума за "боила таркан", а не за "велик таркан", както е написал Ю.Венелин. Очевидно това е титла на един от владетелските синове в България.

Т.е. гръцкият текст използва думата "боила" три пъти - веднъж в единствено и два пъти в множествено число. Юрий Венелин обаче я превежда по три различни начина.

Генетически, фонетико-граматически и семантико-функционално, боила и болярин са две напълно отделно-самостоятелни титли.

Стб. болярин, но струс. бояр(ин), рум. байер, всички са от праб. *бай-эр ”богат мъж”, като българската форма специално е резултат от действието на Закона за лабиализация на неудареното А и по-следващата поява тук на епентично, вмъкнато Л.

Ив. Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005.

Независимо и от това, тук изобщо не подлежи на съмнение, а камо ли пък и на ревизия, също така и очевидно-неоспоримият факт, забелязан още от проф. В. Томсен, че мли Βουηλα от Надписа се намира в някаква връзка, но защо пък да не си го кажем направо и наведнъж, особено когато тъкмо около това име и неговата генетична основа в началото на миналия век големите езиковеди и историци са водили горещи спорове и в края на краищата са постигнали единомислие (Ст. Младенов), днес вече това мъжко лично име всъщност и в действителност, но и с нарочно повторение, очевидно-безспорно възниква и се образува на основата на добре известната прабългарска титл. βοιλα, βοηλα, достатъчно често и широко използувана и засвидетелствувана в прабългарските каменни надписи от VІІІ-ІХ в., в подкрепа на което наше обобщително заключение, макар и засега да няма особена нужда от това, може да се приведе също така и сргръц. фми Βοίλας (В. Бешевлиев).

Само много силно предубеждение или заблуждение някакво може да стане причина и повод да се търси основа и обяснение на мли Βουηλα от Надписа, в неясно кои думи от кои езици, както се видя пак в раздела по-горе, когато гръкографичните прабългарски надписи от първите два века на Първото българско царство (681-1018), а така също и гръцките и латинските извори за същия период, са пълни с форми и употреби на собствено болгарската и засвидетелствуваната немалко пъти, титл. βοιλας самостоятелно и в съчетание с други титли, и при това пределно старателно, дори педантично събрани, систематизирани и най-компетентно обяснени от акад. В. Бешевлиев [1992] като βοιλας, βοϊλας - им.п., βοιλαν - в.п., βοιλάδασ - в.п., мн.ч., βοιλάδων - р.п., мн.ч.; βοιλα καυχανος, βοιλας κολοβρος, βουλίας ταρκάνος и най-вече ηζουργου βουλιας, ητζηργου βωυλε, сравнително много по-късно силно славянизираната и видоизменена форма на която титла е стб. áûëÿ [61-62,64], но в Супрасълския сборник - áûëè~ (Р. Цейтлин), от което е също така и струс. быля, и която форма в действителност е закономерен краен резултат от добре известната и характерна за старобългарския език, етимологична фонетична промяна у-ъ [срв. СлПИг, 28].

Прабългарската титл. βοιλα, βοηλα от друга страна, при цялата неопределеност на израза, не е “Книжовна транскрипция на гр. βοηλάς” [БЕР-1, 63], а си е напълно естествен и изобщо неделим лексикален инвентар от историческите и сегашни тюркски езици, което в същото време, по необходимост означава още и това, че и мли Βουηλα от Надписа в никакъв случай не може и не бива да се анализира и определя генетико-исторически вън и независимо от старотюркската титл. bojla, образуваща например заедно с други общотюркски титли, такава сложна по състав титулна композиция като bojla baγa tarkan от Орхоно-Енисейските рунически паметници от първата половина на VІІІ в. [ДТС, 110], наличието на която в този надпис, поне като звуков строеж, допълнително свежда до нула вероятността днболг. боила да води своето начало, както ни се предлагаше по-горе, именно от арабския език от една страна и от друга страна, най-категорично и безпрекословно изисква и налага българската титл. боила да се съотнася, свързва и обяснява единствено и само на основата и във връзка със старотюркската титл. bojla.

Между впрочем какво нормалният човек трябва да си мисли за някакъв си “памироирански древнобългарски език” и съответно за неговия “гениален откривател”, когато дори по линията и на нивото на многосъставността на титулатурата прабългарският език има паралели в тюркските Орхоно-Енисейски рунически паметници от началото на VІІІ в., където е току-що приведената многосъставна композиция bojla baγa tarkan, а в общо взето синхронните прабългарски надписи пък композицията я има пак като трисъставна, но във вида βογοτόρ βοηλά κουλούβρος и κανά βοηλά κουλούβρος [Бешевлиев 1934, 150] – кога най-после словосъчинителите в прабългаристиката, вместо да чукат в отворена врата, “откривайки” Прародината на българите, или да гонят вятъра, изсмуквайки из пръстите си прабългарския език, ще проучат, разкрият и опишат онази пределно усложнена административно-политическа йерархия в социалната структура на прабългарското общество, която се съдържа и крепи върху дори само тези три думи.

Руският езиковед етимолог, специализирал се конкретно в определянето произхода на най-древния слой заета лексика в тюркските езици, И. Шервашидзе [1990], привежда и предлага пространна извадка от G. Doerfer [1965, 393-398], който тук прави “най-съдържателния анализ на старотюркската държавна власт и титулатура”, докато самият текст като цяло, достатъчно ясно представя, експлицира и “характеризира структурата на старотюркската държавна власт и титулатура”, а в самата извадка се обособяват пет категории титли, като тук са приведени само три от тях: 1. Рангови титли – хаган; 4. Почетни звания и названия за длъжностна принадлежност – тархан и 5. Длъжностни звания – тегин. Почетното звание boįla има значението “принадлежащ към Държавния съвет”[81-83].

И все пак, за нуждите на настоящото изследване са напълно достатъчни и онези предварителни резултати от етимологичното проучване на Лексемата, според които, доколкото в съседните старотюркски езици са открити някои много стари елинизми, преминали в тях не, пряко от гръцкия език на средноазиатските емигранти от времето на Гръко-Бактрийското царство, а посредством “все още неидентифициран междинен източник”, то като особено примамлива и евристична се очертава съпоставката с гръц. βουλεία “звание члена совета”, βουλαĩος “подающий (благие) советы” от βουλή, βουλα “совет, наставление”, на която гръцка форма, очевидно, е тъждествена и титл. ΒΟΙΛΗ, в бактрийска транскрипция и вероятно морфология, върху монетите на селевкидските владетели, така че думата може да се окаже преминала от късноантичния средноазиатски гръцки език, в тюркските езици, с иранско посредничество (И. Шервашидзе).

Всичко това, на нас лично, по силата именно на този, последния, най-съществен и водещ аргумент, ни изглежда най-вероятно и дори напълно сигурно, което обаче непременно следва да бъде конкретизирано и определено в една по-голяма степен и с оглед на онзи, “все още неидентифициран междинен източник”, който според нас не може да бъде никой друг тюркски език освен българският език и по-точно българските езици и диалекти на авари, болгари и хазари, които още преди началото на Великото Преселение на Народите, първи и най-напред от всички тюркски племена и народи, се разпростират откъм страната на иранските племена и народи и са техни най-близки съседи, етнолингвистичният контакт с които достига и прераства дори и в поставянето началото на частичната иранизация най-вече на болгарските племена и народи [вж. и срв. Шервашидзе 1989, 79; ~*~1990, 89-90].

Този етнолингвистичен контакт и влияние се засилва особено много и преминава даже към инкорпорирането, т.е. включването и присъединяването, интеграцията, т.е. обединяването и доброволната асимилация, т.е. преливането и претопяването сред болгарските племена и народи, на ирански родове, а може би и на цели племена, началото на което пък се залага с отправянето на българските племена и народи и достигането им до Средна Азия, която по това време е в границите на Сасанидоперсийската империя, включила и приела в себе си Гръко-Бактрийското царство с всичките му съществено-характерни до определена степен и време, съставки и черти, част от които безспорно са и някои елементи от структурата на гръко-бактрийската държавна власт и титулатура.

От българските езици и народи лекс. боила трябва да е преминала и към останалите тюркски езици и народи, включително и към езиците на племената, оставили Орхоно-Енисейските рунически писмени паметници от началото на VІІІ в., именно поради което като цяло тя си е гръко-иранска по произход, но собствено тюркска и дори общотюркска по принадлежност и употреба и като такава тя си остава както в прабългарския език, така също и в качеството си на генетична основа на въпросното мъжко лично име от Надпис № 21 от Златното съкровище “Надь Сент-Миклош”, където успоредно на нейната семантико-функционална модификация, се наблюдават и някои фонетикоструктурни промени и особености [срв. Altheim 1959, 253-255].

Транскрибирането на мли Βουηλα в латинска, но по-точно в тук възприетата и вече използувана, латинографичната по основа езиковедска транскрипция, започва, разбира се, от първата гръцка букв. Β, - съвременната буква вита, но средногръцката бета, относно която малко по-подробно и допълнително към много кратката бележка по-горе, трябва да се посочи още, че тъкмо тази буква, много вероятно доста преди началото на ІХ в. започва да променя своята фонетична стойност, вследствие на което в действителност се променя самият зв. б, който към средата на същия век вече окончателно се е превърнал в зв. в, именно поради което и с цел да се избегне евентуалната фонетична двойственост и объркване при записването и четенето на думи и имена, които съдържат този звук, се прибягва до нейното, на буквата подчертаване, което същевременно означава и показва, че в този писмен паметник, Буквата, за разлика и дори противно на съществуващата говорна практика, все още съхранява и носи старата си фонетична стойност във вида на зв. б.

Подчертаването на букв. Β в Надписа е забелязано естествено още от проф. В. Томсен, който на тази основа го поставя в ІХ в., но след Покръстването, т.е. във втората половина на ІХ в., и който ни съобщава, че според Хампел “тая форма фигурира за пръвъ пътъ върху една от монетите, сечени отъ гръцкия императоръ Василий (867-886. г.)” (Ст. Младенов) и изобщо точно това виждане за неговата същност и функция в гръкографичните писмени паметници изобщо и в Надпис № 21 в частност, дотолкова е отдавна и широко известно и направо всеобщо и без остатък прието (В. Бешевлиев, Ст. Младенов, J. Hampel); чертичката под букв. Β е един и дори първият от характерните за първобългарските надписи знаци (В. Бешевлиев), тази писмена практика се прилага и наблюдава толкова ясно-определено в редица прабългарски и старобългарски, т.е. славянобългарски писмени паметници като Надписът на Омуртаг, Преславският надпис, Надписът на кавхан Исбул, Надписът на цар Самуил от 993 г. и др., че изпитвайки известно неудобство заради повторното повдигане на въпроса, но нали пък по-горе се видя, че при виден “древнобългарист” тъкмо тази буква се чете като българския зв. в, а и силно колебание в това отношение проявяват и лингвистически доста изкушени, видни унгарски историци като Gy. Györffy [1988, 122] например, приключваме неговото обсъждане с привеждането на напълно достатъчното и адекватно-меродавно обобщение на акад. Ст. Младенов [1935], който след като цитира отново заключението на Хампел, че хоризонталната черта под гръцката буква бета “се явява тепърва в ІХ в.”, приема наблюдението на проф. Г. Фехер, че “гръцко В с черта отдолу” се явява “между 820. и 906. година” или пък, че същото “се явява още следъ 820 г.” [24-25], откъдето като цяло и нашето заключение, че първата буква от мли Βουηλα в Надписа трябва непременно и единствено да се транскрибира посредством латинската букв. b.

След това, във византийското унциално писмо буквсъчет. ου по начало си има звуковата стойност [у] (Г. Хабургаев) или пък “твърде рано двугласната ου е получила изговор у” (Ал. Милев, Г. Михайлов), докато различното изписване с ου, ο или υ на прабългарските имена и думи като Ομορταγ~Ομουρταγ, εστρωγην~εστρυγην, но така също и специално и на титл. βοιλα~βουληα в прабългарските надписи от VІІ-ІХ в. показва, че тогавашният прабългарски неударен широк закръглен гласен зв. о е нестабилен и проявява тенденция към редукция, стесняване, а в редица случаи тази тенденция дори и достига своя краен предел под формата на тесния закръглен гласен зв. u в латинска графика, т.е. широкият звук се променя и преминава в съответния си тесен звук, което като цяло предизвиква у съставителите на надписите колебание при изписването на думите и имената, подобно на “известното колебание между ο и ου при предаване на чужди думи с ο на гръцки” (В. Бешевлиев), именно поради което първата гласна от мли Βουηλα в Надписа, обозначена и отразена посредством гръцкото буквсъчет. ου, следва да се транскрибира с латинската букв. u - “Това е толкова ясно, че не се нуждае от много думи” (Ст. Младенов), но него не можа да го проумее и възприеме само проф. Д. Немет.

И най-накрая, нещо на което като че ли не е обръщано внимание, а направо и без обосновка е приемано от почти всички проучватели на Надписа, с изключение може би на Д. Немет и С. Байчоров, че гръцката букв. η трябва да се транскрибира чрез латинската букв. j с фонетична стойност сега в българска графика съгласния зв. й.

И все пак желанието за една акуратна прецизност и изчерпателност докрай не позволява подминаването и на този не по-малко съществен за транскрипцията на Името въпрос, затова нека да обърнем внимание, че доколкото негова генетична основа е общотюркската по принцип и прабългарската в частност титл. bojla, която лексико-граматически е съществително име, а съществителните имена в тюркските езици по принцип държат ударението си на последната сричка, то и Името трябва да има ударение на последната си сричка, спазвано и видно като че ли при превръщането на гръцките унциални букви на прабългарските надписи в малки.

Пак в тюркските езици обаче, както по-подробно-конкретно ще може да се види в едно по-нататъшно наше изследване, онимизацията на апелатива се проявява и акцентологически и се съпровожда от изместването на ударението по-напред, в турския език възможно чак на първата сричка на трисричното име, както при ойкнм Ávcılar от нарицателното съществително име в мн.ч. аvcılár.

За косвено указание в случая, че ударението на Името не е на последната, нито пък на първата му сричка, а именно и единствено само на втората, като че ли може да се приеме изписването му тук с гръцката букв. η, за съответния звук на която можем да си мислим, че е ударен и следователно е сричкотворен, докато крайната в Надписа слформ. ταιςη е изписана в средата с букв. ι, но тя, както вече се видя малко по-горе, обозначава съответния сонорен звук от състава на целия дифтонг, което означава, че този съгласен звук не е сричкотворен, а от тук и ударен, така че като резултат и заключение мли Βουηλα следва да се транскрибира единствено и само като Buila [вж. и срв. Бешевлиев 1992, 44,60-62,216; Гюзелев 1973, 164-167; Коледаров 1979, 18; Милев, Михайлов 1966, 7,9; Младенов 1935, 7-8,22-23,36-37,62-69; Никовъ 1925, 196-214; Попконстантинов 1992, 149; Фехеръ 1997, 152; Хабургаев 1974, 28,48; Цейтлин 1977, 37,187; Юхас 1985, 35-36,94; Hampel 1885, 54; Lásló, Rácz 1984, 23,159; Maenchen-Helfen 1973, 379; Tekin 1987, 44-47].

[Геннадий Воля]

Руският езиковед етимолог, специализирал се конкретно в определянето произхода на най-древния слой заета лексика в тюркските езици, И. Шервашидзе [1990],

- Шервашидзе - фамилия не русская, но грузинская. Никаких оснований называть его русским не вижу!

"Товарищ Сталин - Вы большой учёный!

В языкознанье знаете Вы толк!

А я простой советский заключённый!

И мне товарищ - серый брянский волк!"

Похоже и этот грузин - большой знаток языков славянских, сарматского, тюркских, древнегреческого и многих прочих. Может он в Грузии и авторитет, но в России про него никто и слыхом не слыхивал. У нас другие авторитеты, тот же Йоловайский!

с иранско посредничество (И. Шервашидзе).

- писать и читать правильно надо "арийское". термин иранский кажется от 15-16 веков только пошёл.

оставили Орхоно-Енисейските рунически писмени паметници от началото на VІІІ в., именно поради което като цяло тя си е гръко-иранска по произход, но собствено тюркска и дори общотюркска по принадлежност

- тракийские-сарматские-скифские-аланские цари свои монеты оставили и народы эти до рожд. Христова уже были в Причерноморье! Когда тюрок ещё и в "проекте немецком" не было! да и самих немце тоже!

[Incorrectus]

- Шервашидзе - фамилия не русская, но грузинская. Никаких оснований называть его русским не вижу!

Правильно! А фамилия Джугашвили - можно называть?

[Геннадий Воля]

Правильно! А фамилия Джугашвили - можно называть?

Называйте Вы хоть какие фамилии, пожалуйста, но называйте вещи своими именами.

Грузин - не русский!

Поэтому на русских и валят всю вину за большевиков-евреев, за Сталина - грузина! За Хрущёва и Брежнева - уроженцев Украины!

[Last roman]

Называйте Вы хоть какие фамилии, пожалуйста, но называйте вещи своими именами.

Грузин - не русский!

Поэтому на русских и валят всю вину за большевиков-евреев, за Сталина - грузина! За Хрущёва и Брежнева - уроженцев Украины!

У болгар есть такая пословица - каждый народ заслуживает своих управляющих. Так что вина - коллективная.

Ленин что - тоже не русский? Тогда кто же эти мифические чистые русские? Может эт-русские?

Поскреби русского и найдешь татарина /шутили западники, но в шутке есть большая доза истины/. И нечего украинцев от русских отделять.

[проф. Добрев]

Обещавам да не обиждам вече на руски език! Продължавам на български - пояснявам:ти или някой друг произвеждате от канартикин - коняр и какво става тогава с канасюбиги и подобните лексеми съдържащи "кан"? Вероятно влиза в сила прословутият закон за руското "О"и всички се оказват коняри???

Вие както почти винаги и тук не сте в час - тикин е прабългарското в частност, но общотюркското по принцип текин "княз".

Остава да се определи и реши както семантиката, така и етимологията на канар!??

Но това последното изобщо и в никакъв случай няма нищо общо нито с кана-сюбиги, нито пък с канас-ювиги, както и да се приеме, че е написано там!?

[Геннадий Воля]

Венелин Ю.И. Историко-критические изыскания.

Том 1. Древние и нынешние Болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к Россиянам. Изд. 2-е. 1856.

http://rapidshare.com/files/137222834/Vene...olgare_1856.pdf

Том 2. Древние и нынешние Словене, в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к Россиянам. 1841.

http://rapidshare.com/files/137223474/Vene...lovene_1841.pdf

Венелин Ю.И. Критические исследования об истории Болгар. С прихода Болгар на Фракийский полуостров до 968 года, или покорения Болгарии Великим Князем Русским Святославом. 1849.

http://rapidshare.com/files/137224277/Vene...Bolgar_1849.pdf

[Геннадий Воля]

История Льва Диакона и другие сочинения византийских писателей. 1820.

http://rapidshare.com/files/132969803/Isto...atelej_1820.pdf

Надысь Лев порадовал стр 66 цитирует Иоана Цимисхия к Святославу, что отец его, Игорь "...плененённый на войне с Германцами, он привязан был к двум деревам и разорван на две части."

Ещё одно красноречивое свидетельство, что германцы - есть ильменские славяне - древляне в Искоростене, а также скифы вообще и тавроскифы в частности.

Во-вторых, это квалифицированная казнь руськая вплоть до 20 века. Вариант привязки к двум лошадям и объезд камня/столба - назывался расшивка, применялся например за изнасилование, чтоб не повадно было.

Белов Е.А. Борьба великого князя киевского Святослава Игоревича с императором Иоанном Цимисхием. 1873.

http://rapidshare.com/files/212083871/Belo...m_1873_ZMNP.pdf

Весьма наглядно и убедительно Белов показывает, что врёт Лев Диакон, когда говорит, что в битве при Адрианополе победили ромеи, и что потери русов до 20000 (лев вообще циклится на цифре 20000), а ромейские - 50 человек. Потому что следующие факты, которые он сами приводит:

1. русы продолжают господствовать в Мисии (Болгарии) и Македонии;

2. базилевс даёт распоряжение переправит в Европу войско из Малой Азии. Ну зачем это делать после такой "победы убедительной" Значит это у ромеев не осталось войска в Европе после битвы при Адрианополе.

Ещё один примечательный факт: базилевс обращается к мизийцам (болгарам) - братьям по вере, то бишь христианам с призывом объединить усилия против русов нехристей. Это факт в пользу идеи, что это была война религиозная (гражданская), и болгары были как на стороне русов Святослава, так и на стороне христианского царя, а отнюдь не оккупация русов другой страны.

к стати в данном издании извести Льва об истреблении Святослрвом 20000 при Филипполе предваряется словом "говорят...". То есть это слухи, а не факт.

к вопросу, о символах христианства: замечательно употребления Львом символа "всевидящего ока"! N.B.