Китай

[КГ125]

http://www.mediatimesreview.com/may06/DarkSideChina.php

[Spirit]

На най-добрия ми приятел, съквартиранта му е от Китай, та един път гледаме нещо по телевизията и дават как някъде протестират в Европа за нещо. Китаеца като видя протеста попита:

Тия що протестират бе, няма ли да ги избият?

Вчера по CNN даваха предаване за замърсяването в Китай. Около Хонг Конг е струпана по-голямата част от китайските заводи. Казаха че 28 дена в месеца, града изглежда ето така или по-лошо:

Повечето небостъргачи не могат да се видят, защото са забулени в мъгла.

Редактирано Октомври 5, 2006 от Spirit

[Warlord]

Китай е страна на крайностите и има много лица - за това пък Шанхай изглежда като град от 25 век и е значително по-чист, въпреки че е огромен индустриален център.

[КГ125]

Вярно, и не само Шанхай изглежда като в 25-ти век. И то /Warlord, да си припомним ли една тема от БС / като СЪЧЕТАВА традиция и съвременност тъй, както само в Азия умеят.

Само че аз си мисля следното - не може да има траен прогрес и да няма права. Това може да става, но само докато ръководството е мъдро и тактично, а то не успява никога да се задържи дълго такова. Прогресиращата икономика трябва да е свободна /иначе не може да прогресира/.

Свободната икономика какво значи - значи регулирани конфликти. Когато няма права, едната страна винаги ще е над другата а не се знае, дали силната страна винаги е права.

На най-добрия ми приятел, съквартиранта му е от Китай, та един път гледаме нещо по телевизията и дават как някъде протестират в Европа за нещо. Китаеца като видя протеста попита:

Тия що протестират бе, няма ли да ги избият?

Mда-а, не е шега.

[Warlord]

Абе китайците макар и да са управлявани от ККП и там все още да властва системата, която рухна в Европа, доста добре се нагаждат към световните промени и напредък, взимайки пример от Запада и поучавайки се от неговите грешки. Може да се каже, че те успешно са направили перестройката за разлика от Горбачов

Централизираната икономика има и положителни страни, но има и много отрицателни. Например - известно ви е, че Китай постоянно бълва гигантска продукция от нискокачествени, но съвсем евтини буклуци, които заливат целия свят. Но държавният контрол над икономиката е предвидил дадени продукти с дадено качество и цена да бъдат само за износ и е забранено да се пласират в самия Китай. Затова се налага някои местни предприемачи да ги експортират за Европа, да им слагат нова щампа и чак тогава да ги внасят обратно в Китай за да ги продават там - изглежда абсурдно, но има печалба, само че по този начин дребното и средно предприемачество в страната са затруднени и това определено спъва икономиката.

Редактирано Юни 6, 2006 от Warlord

[КГ125]

Няма нищо по-добро от дефиницията, че капиталът и икономиката са като река, която веднага потича през всички възможности. Когато ограниченията ги няма, тя е пълноводна, спокойна и пр. Когато съвсем ги няма, може да отнесе брега, когато ги има много, може да пресъхне.....

[КГ125]

Eто малко снимки от Китай:

Илюстрират донякъде картината там - небивал, учудващ за етапа, на който ние сме сега, възход. Бърз, и то. Съхранена и подържана традиция. Силна в смисъл на ефикасна държава.

Значи, ще повторя един текст, който е моето мнение за Китай:

Във всяка комунистическа държава има един положителен елемент, който критиците забравят, а комунистите не умеят да "изолират" от останалата свинщина - силата на държавните органи. Лишена от тотаността си другите дивотии, насочена към правилните приоритети тя може да върши отлична работа.

Да се активизира този елемент като начало на прехода от идиотския червен режим към модерността е един от възможните правилни пътища и точно това се случи в Китай.

Това според мене е първият фактор за бързото му развитие.

Следват:

- огромни население и територии;

- древна, ама наистина древна култура, което има огромно, ама огромно консолидиращо значение - освободена от комунистическата варварщина, тя е толкова мощен мотивационен фактор, че направо "шумът му се чува" чак дотук;

- специфична консервативна психология - семейни, консервативни и исторически обусловени ценности, трудолюбие, упоритост, търпение, примирение с тежестите.

/И то какви! Често се казва, че българинът бил търпелив като вол, но при китайците това е фантастично. И то е наситено с много мъдрост, а не с "волски" характеристики./

- свобода на частната собственост, активна политика за всевъзможно производство и тотален износ на какво ли не;

Слабостите:

- липсва японския стремеж към съвършенство, психологията на търпението е с два знака, както при нас - допускат се компромиси с качество и т.н. и т.н.; коминустическото изпростяване на населението сучило се до 80-тте си е разрушителен момент, който не може да бъде преодолян;

- липсва ТЕХНОЛОГИЧНО ниво - може да наводнят света с джапанки и детски играчки, но във високите технологии засега..... са на никъде, а те , а не токова трупането на пари от нефт /арабите/ или джапанки и телевизори /Китай/ са важните за истинската мощ;

- комунистическия остатък във властта -

а/ изразен в психиката на всепозволеност, което понякога лишава политиката от гъвкавост и я прави груба, нелицеприятна и по правило неефективна /поведението спрямо Тайван и Япония, публичните екзекуции, рушенето на някои важни китайски културни паметници в името на икономически проекти, които са решими и по друг начин/

и

б/ съдържащ в себе си латентент и крайно естествен конфликт между интересите на върхушката и частните субекти, т.е. народа. Когато политическия елит е умен, той съумява да балансира, когато или ако обаче не е, а това по правило става , тогава той ще използва безкомпромисния си и безогледен властови ресурс за решаване на някои конфликт, а това е началото на края на икономическото развитие и в крайна сметка на мощта /такава случка вече се случи, когато, при спор за земя в една провинция между фермери и, забележете, свързани с властта предприемачи, последните пратиха банди да избиват водачите на фермерите без иначе щедро раздаващата смъртни присъди власт да се намеси ..../

С други думи - трябва му на Китай у или ще му потрябва известна демократизация но насочване на силата на държавата само към защита на собствеността, за да продължи да се развива както досега /а той го прави впечатляващо засега, да им завиди човек на ежедневните новости, на коитп са свидетели!/. Ако успее - 21 век е негов. Ако не - и ако властта му стане фактор не за стабилност, а за стагнация, поредното зацикляне на поредния колос ще е налице.

Любопитно ми е да видя мнения

[Spirit]

Не вярвам Китай някога да се превърне в това, което е САЩ или Япония. Все пак това е нация с население 1 313 973 713 (според докалада на ЦРУ от юли 2006 г.), като голямата част от него живее в средата на миналия век. За да се модернизира това цялото население ще са нужни страхотни ресурси, каквито няма на земята. Освен да се направи някаква технологична революция. На истина в Китай има много забележителни проекти и сгради, но какво може да се очаква от държава с такова население.

За технологиите съм напълно съгласен. Земеделието и индустрията винаги са били втора и трета класа. В Китай би трябвало да се развият услугите до към 70% от БВП, а сега са на 40,3%. Това може да стане много трудно. Иначе има китайци, които разправят, че ние в Европа сме били изостанали и сме имали малко технологии, но все пак тия хора са от Шангхай, Пекин и особено Хонг Конг. Е, вярно, че те живеят в Германия, където телекомуникациите не са много добре, но все пак.

Искам да добавя още, че при модернизацията на населението стандарта им определено ще скочи. А когато това стане стоките им вече няма да са толкова евтини и икотомиката им ще забави темпото.

Остават и проблемите с китайската съдебна система и цензурата. Минуси, които са останали от комунизма.

ПП В септемврийският брой на "National Geographic" има много добра статия за възраждането на североизточен Китай.

[КГ125]

И моето мнение е горе-долу такова, но с тенденция все пак относителната тежест на Китай в света да нараства. Вярно, че огромното население не е цялото с Шанхайски стадарт, но от друга страна голяма част от китайците, а спрямо света това е голям брой население и оттук реурс живее в 21 век и се развива много бързо, както Япония през 20-ти. Освен това, за "жизнеспособността" на едно общество известна изостаналост, която се преодолява, има по-скоро стимулиращ ефект.

Всичко това обаче ако съумеят да попречат на заложените в политическата им система латентни "спирачки" да се проявят.

http://www.newsru.com/world/11oct2006/china.html

[Р. Теодосиев]

Европейските държави поставят нови ограничения върху китайския износ и инвестиции. Страни като Германия и Италия следват примера на Нидерландия и проучват контрола върху износа и инвестициите, възприет от САЩ. Основната причина е продължаващият съюз на #Китай с Русия, въпреки инвазията в Украйна, но също така и агресивните действия на Комунистическата партия срещу критици в чужбина.

По информация на Bloomberg, САЩ и ЕС работят за разработване на инструменти за забавяне на напредъка на Китай в области, включително полупроводници и отбрана. Съюзниците обсъждат контрола върху износа, по-строго наблюдение на инвестициите и засилено сътрудничество по отношение на критичните материали.

Германският канцлер Олаф Шолц води тесни преговори по въпроса със САЩ, които настояват за глобална блокада на достъпа на Китай до ключови стоки. Цели се и ограничаване на износа на химикали за Китай, които се използват за производство на полупроводници.

Италия, която поддържа традиционно тесни връзки с Пекин, търси начини да ограничи влиянието на китайската Sinochem върху производителя на гуми Pirelli SpA, в който е най-големият акционер. Възможните мерки включват ограничаване на обмена на информация за чувствителни технологии с всички назначени от Sinochem членове на борда.

Премиерката Мелони също клони към оттегляне от споразумението за присъединяване към спорната китайска инициатива "Един пояс, един път", която финансира инфраструктурни проекти за 900 милиарда долара в световен мащаб. Италия е единствената страна от Г-7, която се е подписала под плана.

Китай и икономическата сигурност ще бъдат основни теми, когато лидерите на Г-7 се срещнат в Япония следващия месец.

Длъжностни лица казват, че прекомерната зависимост на Европейския съюз от руския петрол и газ и болезненият процес на диверсификация на енергийните му източници след инвазията на Москва са принудили блока да преосмисли политиката си на ангажиране с автократични страни.

https://t.me/drmjournal/5113