Отиди на
Форум "Наука"

Прабългарската цивилизация


Recommended Posts

  • Потребители

Cyning и cincg са засвидетелствани в VІІ в.

Нали първото постоянно презимуване на славяни е към 597 г. Ираклий се възцарява чак в 610 г. Преди 597 славяните пак имат все някакви контакти с ромеи. Особено от края на Юстиниановото царуване нататък. Та славяните имат кога да вземат "цар" от "кесар" като титла на императора.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 933
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители
Здравейте!

Чета темата с огромен интерес /даже още не съм насмогнала да я довърша - къде триесе и някоя страница съм :post-70473-1124971712:/ и искам да благодаря на всички участници в нея, и в това число на Глишев, за несекващото му търпение и постоянство, с които подава не просто информация, а добре анализирана и наистина задълбочена и интересна информация. Аз също съм на мнение, че за "прабългарска" цивилизация не може да се говори и че подходът да се изкарваме уникални е меко казано ненаучен. Ще си позволя да зачекна следния въпрос, който някои хора тълкуват като доказателствоТО, че човешката цивилизация - в най-базовия смисъл на думата, ако щете - тръгва не от къде да е, а от българските земи. А именно - откритието на зъб на хоминид от проф. Николай Спасов край Чирпан, представяно за "най-старата находка от прачовек в света." По този повод се бях разтърсила и бях намерила ето това:

Обекти, датиращи от Късния Миоцен в Югозападна България: подходящ хабитат за хоминоиди от Късния Миоцен?

Най-новите открития на хоминиди в Африка от късния Миоцен /около 6-7 млн. г./ (Senut et al. 2001; Leakey et al. 2001; Brunet et al. 2002) сочат, че разклоняването на хоминоидните видове, довело до хоминидите, трябва да се търси в късния Миоцен в периода около 10-8 млн. г. Установено е, че южната част на Балканите и Мала Азия представляват важен център в процеса на видообразуването, довело до разделението на азиатските и африканските разклонения на предците на Хомо.

Източник: Студия, чийто водещ автор е самият Н. Спасов. "Late Neogene stratigraphy, biochronology, faunal diversity and environments of South-West Bulgaria (Struma River Valley)" http://www.mnhn.fr/museum/front/medias/pub...636_g06n3a6.pdf

Ясно е, че въпросът може да е по-скоро биологично-антропологичен, отколкото исторически, но пък е интересен и показва как даден факт може да се тълкува превратно, в зависимост от целите, които се гонят.

Тук съм напълно бос :) Има обаче опасност сведението да развълнува нашите автохтонисти, които и бездруго твърдят, че българите са навлезли в Европа преди първите представители на вида Homo Sapiens Sapiens :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тук съм напълно бос :) Има обаче опасност сведението да развълнува нашите автохтонисти, които и бездруго твърдят, че българите са навлезли в Европа преди първите представители на вида Homo Sapiens Sapiens :bigwink:

Това е за раздел палеонтология.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Cyning и cincg са засвидетелствани в VІІ в.

Нали първото постоянно презимуване на славяни е към 597 г. Ираклий се възцарява чак в 610 г. Преди 597 славяните пак имат все някакви контакти с ромеи. Особено от края на Юстиниановото царуване нататък. Та славяните имат кога да вземат "цар" от "кесар" като титла на императора.

550-551г. е първото сведение за презимуване. Но между презимуване на варварска орда и трайно заселване има известна разлика. Теоритично е възможно примерно докато славяните са набивали на колове жителите на Топир да са понаучили някоя друга дума. Само дето са възприели не "кесар" а директно римската форма. Кой знай пък може да са научили от потомците на римските легионери в Дакия? :post-20645-1121105496: И защо точно "цезар" са си харесали, не "василевс" или "аугуст" или "император". Верно че славяните като по-прости са запомняли по-простички думи, ама все пак. Но все пак нека обърнем внимание на изворите, а в тях няма данни славяните преди Хв. да са ползвали "цесяр".

А за Cyning така и не ми отговори къде е използвана тази титла. :post-70473-1124971712:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Въпросът за цезар-цесар-цар, а не кесар повдига един друг въпрос според мен - в периода на V-Х век дали християнството е прониквало сред българи и славяни на Балканите само по линията на константинополската църква, а не и по линия на римската.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Въпросът за цезар-цесар-цар, а не кесар повдига един друг въпрос според мен - в периода на V-Х век дали християнството е прониквало сред българи и славяни на Балканите само по линията на константинополската църква, а не и по линия на римската.

Моля да ме простиш, приятелю, но българите и славяните приемат Християнството по линия на българската (скитската) църква . Другите са политически индоктринации.

Има си скитска църква , която дори не е била под юрисдикцията на Римската или Константинополската . Известно е , че тя била обгрижвана от Светата Майка Йерусалимска църква.

Когато е имало Скитска църква дори не е имало Константинопол, а Рим е бил доста далеч и незаангажиран.

По-късно възникват конфликтни ситуации, които довеждат до провъзгласяването на автокефалната българска църква Архиепископия Първа Юстиниана.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Въпросът за цезар-цесар-цар, а не кесар повдига един друг въпрос според мен - в периода на V-Х век дали християнството е прониквало сред българи и славяни на Балканите само по линията на константинополската църква, а не и по линия на римската.

Не. Като се изключат сведенията от времето на Борис няма никакви други данни, дори косвени, за римски мисионери в българските земи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Ами не е точно така. Славянският произход на "княз" и "цар" е малко априорна теза. "Княз" е регистрирана за пръв път в България, а готската kuningaz е предполагаема възстановена форма - няма я в изворите. Интересно как Йорданес поне веднъж не се е излъгал да я спомене :post-20645-1121105496:, а иначе човекът си дава най-различни и много интересни сведения, при това не само за готите. Езиковедският подход към историята е доста рисков, тъй като се използват много късни данни. Сещам се за една друга такава набедена за готска заемка в славянския - "кладенец". Проблемът в случая е че до момента такова животно като кладенец в славянско селище няма открито, а проучени славянски селища има много. Че то на славяните кладенци не им и трябвали, тъй като живеели край реките и блатата.

Тезата, че южните славяни наричали "цар" византийският император също не може да се докаже. Когато славяните се заселили на Балканите, ромейският император не е носил титлата "цезар", така че няма как те да я заемат от ромеите. Наистина във Визания се ползвала производната й "кесар", ама това е доста по-различно от "цясар". А твърдението, че славяните наричали Константинопол Цариград е пълна глупост, тъй като в най-старите запазени старобългарски творби градът си е Константинопол или "Константиновия град", както е например в Първото житие на Наум.

Титлата е въведена от Симеон, при това той използва не византийската и форма, която по това време имало друго значение, а директно римската.

Добре постави нещата. Що се отнася до болдираното - аналогично се чудя за думата книга, която била китайска заемка в прабългарския според някои. Каква нужда са имали да я пренасят през хиляди години и километри чак от Китай :eek_yello: та да ни ощастливят с нея, не ми е ясно.

Тук нихилистите-туркотеоретици натякват непрестанно колко късно явление била книжовността в България, пък думата книга българите я мъкнели толкоз време само от гол ентусиазъм. :post-20645-1121105496:

Да не говорим, че 10 век си е време вече на разцвет на романския стил, макар че повечето ранни образци не са запазени.

Всъщност 10 век е предромански, в германия - "отоновски" период. Но е вярно, че на запад освен колиби имало и други работи тогава.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Не. Като се изключат сведенията от времето на Борис няма никакви други данни, дори косвени, за римски мисионери в българските земи.

Това е повече от косвено сведение:

"През неговото царуване (на Константин V Копроним) българите пак отстъпили от християнството и се обърнали към предишното езичество, защото нямало в това време славянско писмо, но българите четели и пишели по латински. Затова слабо разбирали християнския закон, който преди това държели 78 години”.

(Паисий Хилендарски)

Твоят колега Казимир Попконстантинов не твърдеше ли, че при Равна бил открил и надписи на латиница? Впрочем той публикува ли нещо пълно по въпроса за надписите от Равна или я кара на час по лъжичка?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това е повече от косвено сведение:

"През неговото царуване (на Константин V Копроним) българите пак отстъпили от християнството и се обърнали към предишното езичество, защото нямало в това време славянско писмо, но българите четели и пишели по латински. Затова слабо разбирали християнския закон, който преди това държели 78 години”.

(Паисий Хилендарски)

В историята Паисий Хилендарски се използва като извор единствено за .... ХVІІІв. За медиевистиката Паисий е историография, а не извор. Надявам се да правиш разлика между двете понятия.

Твоят колега Казимир Попконстантинов не твърдеше ли, че при Равна бил открил и надписи на латиница? Впрочем той публикува ли нещо пълно по въпроса за надписите от Равна или я кара на час по лъжичка?

Има латински надписи от Плиска и Преслав, но те са свързани с дейноста на папските мисионери след Покръстването. За Равна незнам - може и да има. За съжаление разкопките не са публикувани. Преди две години ходих до манастира. Жалка гледка - ако човек не знае че това едно от най-важните културни и религиозни средища в ПБЦ, може да си помисли, че там са порутените сгради на някое ТКЗС - всичко е обрасло, зидовете се рушат и е тотално заебано, без извинение за думата, защото по-точна немога да се сетя. А мястото е прекрасно и като природа, близо е до пътя Провадия-Варна и Варна-Шумен и буквално на има няма 500 м от ЖП спирка Равна. С малко пари, наистина малко, и повече желание и проучванията могат да се издадат и обектът да се социализира, че и село Равна да дръпне покрай него. Ама нали сме си калпаво племе...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Има латински надписи от Плиска и Преслав, но те са свързани с дейноста на папските мисионери след Покръстването. За Равна незнам - може и да има. За съжаление разкопките не са публикувани. Преди две години ходих до манастира. Жалка гледка - ако човек не знае че това едно от най-важните културни и религиозни средища в ПБЦ, може да си помисли, че там са порутените сгради на някое ТКЗС - всичко е обрасло, зидовете се рушат и е тотално заебано, без извинение за думата, защото по-точна немога да се сетя. А мястото е прекрасно и като природа, близо е до пътя Провадия-Варна и Варна-Шумен и буквално на има няма 500 м от ЖП спирка Равна. С малко пари, наистина малко, и повече желание и проучванията могат да се издадат и обектът да се социализира, че и село Равна да дръпне покрай него. Ама нали сме си калпаво племе...

За Паисий не мога да се съглася изцяло с тебе, но да го оставим, че тази тема и без това обиколи половината свят вече. А за Попконстантинов, дано проблемът е само в парите, а не и в някакви лични или академични свръхамбиции.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Тоест Галия е била значително повече време под облагородяващата римска власт отколкото Тракия и затова франките се окултуряват по-лесно от българите? Или може би стотиците години гръцко влияние върху земите на Тракия имат по-малко значение от това на колониите като Масалия за галските земи? Не съм сигурен доколко това е точно така, но все пак има някакъв резон. Самият аз смятам античното влияние върху българите за нищожно - също като теб. Но по малко по-други причини. Именно - нашествията на готите и хуните.

Една е основната разлика между Галия и Балканите - там епископската мрежа се запазва и франките се покръстват още в VІ в. Това несъмнено е оказало влиянието си. На Балканите епископската мрежа е в съсипни. Резултатът е налице - българите действително нямат книги и монети над триста години след франките. За морето вече говорихме.

Е, какво излиза? Ами че българската култура (да, по съвсем обективни причини) в VІІІ в. все още не притежава много от постиженията на други варварски народи. Самите причини не премахват факта.

Да, може да се каже, че българската култура отпреди Покръстването е по-самостоятелна от, да речем, франкската. Това изобщо не съм отричал. Но и двете култури все още не са цивилизации. У българите няма литература, градове и монетосечене, у франките няма монументални градежи и надписи. И двете култури имат своите специфични институции.

Като стана дума за институции - това е франкски принос към Европа: част от понятията за придворните служители - сенешал, маршал и други подобни. Понятието за парламент - също.

А отделните меровингски кралства отначало имат отделни сборове на "франкския народ" и отделни служители, така че може да се говоризаизвестна обособеност. Все пак обаче те не съответстват на племенни различия между самите франки, така че не е съвсем точен паралелът с оногондури и кутригури.

Римската власт е в двустранан връзка с Тракия - има влияние на тракийския култ в частта за Дионис спрамо римския. Докато към галите римляните са били резервирани, а друдите направо били приследвани. Тъй че Галия и се е нуждаела от по-голямо облагородавяне.

А иначе на запад вълната на варв. нашествие отслабва и оцелява не само епископата, но и манастири, които остават книжовни центрове. Оцеляват дори градски центрове. Докато на север от Дунава каквото е имало е било помляно, а до 681г. и до Балкана. Дунавска България в по-голямата си част е била и върху територия където не се използва монетен оборот и повечето от живущите около нея нямат такъв. Маршала си е като нашия маготин (титлата) - шефа на владетелските конюшни, който предвожда и армията.

Съдейки по адин от арменските извори, това дето е пред булгар е името на река. То и сега си ги наричаме Дунавска и Волжка Българии по-сетнешните. Тъй ме разликата между оногондури и кутригури най-вероятно е в самостоятелното управление и край гоя река се намират.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Здравейте!

Чета темата с огромен интерес /даже още не съм насмогнала да я довърша - къде триесе и някоя страница съм :post-70473-1124971712:/ и искам да благодаря на всички участници в нея, и в това число на Глишев, за несекващото му търпение и постоянство, с които подава не просто информация, а добре анализирана и наистина задълбочена и интересна информация. Аз също съм на мнение, че за "прабългарска" цивилизация не може да се говори и че подходът да се изкарваме уникални е меко казано ненаучен. Ще си позволя да зачекна следния въпрос, който някои хора тълкуват като доказателствоТО, че човешката цивилизация - в най-базовия смисъл на думата, ако щете - тръгва не от къде да е, а от българските земи. А именно - откритието на зъб на хоминид от проф. Николай Спасов край Чирпан, представяно за "най-старата находка от прачовек в света." По този повод се бях разтърсила и бях намерила ето това:

За по-ранната история си има раздели.

Иначе ние не се опитваме да се изкараме уникални. В Европа няма друг Мадарски конник, което ще рече, че е уникален. Няма друг такъв календар, което ще рече, че е уникален за Европа. Няма и огрождане на толкова обширни територии на запад с валове.

А това, дето го има на запад си го е имало и преди на тази територия - монети, книги, малки валове ... Просто е варваризирано и е продължено да се прави на много по-ниско ниво.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Имаш странни читанки. По-добре ги хвърли на боклука. Ей така, без да правя справки се сещам за няколко каменни църкви в Испания и Франция. За мавзолея на Теодорих. Но дори и да приемем, че те не са кой знае колко известни, то и за капелата в Ааахен ли не си чувал? А тя е от времето на Крум! Да не говорим, че 10 век си е време вече на разцвет на романския стил, макар че повечето ранни образци не са запазени.

Колкото до културата им -БЕЗСПОРНО е по-висока. Имат нещо много по-сериозно от "надписи с летописен характер". Имат истински исторически съчинения /Григорий Турски, Гилдас, Йордан, Исидор/. Имат биографичен жанр /Айнхард/. Имат правни кодификации, които са практически във всички основни държави и при това в доста ранен етап. Имат развита бюрокрация с развит документооборот. Запазени са безброй грамоти, капитуларии и просто писма. Имат развито монетосечене, със собствен стандарт на монетна система. Имат наченки на образователни институции /Алкуин, Рабан/. Понятия като "каролингски ренесанс" и "отонски ренесанс" нищо ли не ти говорят?

Айде не ти подхожда да изпадаш до нивото на някои други.

Кои са паметниците - юртовидния мавзолей и юртовидната капела ли? :tooth:

350px-Aachen_Dehio_1887.jpg

Надписите с летописен характер са върху камък, което се прави по-трудно отколкото върху перламент. Тъй че щом чак на камък е писано, значи е писано и на друго място.

От авторите дето са на Запад - Касиодор и Енодий са от един период на засилено влияние на Византия върху Италия. Йордан пише на развален латински. Повечето от изброените автори са свързани с Римската църква. Техните съчинения са нещо като историята на Скилица (областен управител на софийско от периода, в който бълг. земи са в пределите на Византия) или пък Ана Комнина и Кекавмен дето са от бълг. произход.

Западната култура в ранния период е просто жалките остатъци от наследството на Рим. Нищо спецефично и нетипично за Рим, а само варваризирано и сведено до по-ниско ниво.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Чак сега поглеждам темата.

Галахад, казваш, че Галия е имала по-голяма нужда от окултуряващата дейност на римляните в сравнение с Тракия. Не споря, но говорехме не за траки и гали, а за българи и франки - новите народи. Ако Тракия е била по-цивилизована зона от Галия, тогава странно е, че българите попиват по-малко от римската култура (монети, книги, както казваш) в сравнение с франките, които трябва да са попаднали на много по-лоша "почва". Виждам, после сам казваш, че Тракия е по-пострадала от Галия при варварските нашествия. И с тованяма да споря - не отричам, че всеки исторически факт си има обективни причини. Обяснението на причините не премахва факта - в VІІІ в. франките просто имат монети и книги, а българите - не.

Аргументът, че щом се е пишело на камък, значи сигурно сее пишело и на пергамент, сам по себе си е слаб. В много райони на света писането на камък предхожда със стотици години това на пергамент, хартия или папирус. Но в случая бих могъл да се съглася, че е възможно да е имало и някакви български кодекси отпреди Покръстването - например "Именникът". Но такива кодекси очевидно не са били нито многобройни, нито на езика на прабългарите. Вероятно става дума за малка и изгубена колекция изключително от официални документи на гръцки език.

Не е вярно, че западноевропейските култури в ранното Средновековие се основават само на трохи оцеляла информация от римско време. За това вече говорих дълго и с примери. Касиодор и Енодий може да са под влиянието на римски образци, но авторите на "Беоулф", "Англосаксонската хроника" и "Песен за Хилдебранд" (тя е от VІІІ в.) не са.

Не знам какво й е "юртовидното" на Аахенската капела, но със сигурност е от камък и е от преди ХІ в., а ти твърдеше, че до ХІ в. каменни градежи в Западна Европа изобщо няма. Това твое твърдение се оказа напълно невярно, така че читанките ти явно са те подвели. Не знам манастирските кули в Ирландия и Англия от ІХ-Х в. да могат да минат за "юртовидни", каквото и да значи това. Впрочем, виж пак илюстрациите от предишните страници.

"Уникалността" на българската средновековна култура си остава под въпрос. А наричането й "цивилизация" на фона на останалите варварски култури, с които може да бъде сравнена (както и при съседството на Византия) просто остава незащитимо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Глишев, прочети си читанките за Западна Европа пак. Говорим за светска, а не за религиозна архитектура от камък преди ХІ век. Религиозната винаги си е била на камък в Южна Европа, дори в "Тъмните векове". Покажи ми голям светски франски комплекс от камък от VІІІ-ІХ век, за да ти повярваме, че не ни будалкаш.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Пардон, Маготин. Галахад казваше, че до ХІ в. изобщо няма каменна архитектура. Дори не направи ограничението само за църковна или пък само за южна Европа. Впрочем, ирландските манастирски кули са със съвсем не религиозно предназначение - нормални крепостни кули са си, а не църкви. Издигнати по подобие на Хрельовата за защита, при това не само на самите монаси, а и на манастирската прислуга. И... не са в южна Европа.

А в Хиберния (Ирландия) и Каледония (Шотландия) каменни брохове и крагове (не ги бъркай с краноги) се строят в невероятно дълъг период. Включително и в VІІ-ХІ в. Набери broch в картинките на Гугъл и виж.

DunseverickCastle.jpg

Ето ти картинка на запазената до днес стена на замъка Дънсеврик в Ирландия. Споменат е в пети и в девети век.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Глишев, прочети си читанките за Западна Европа пак. Говорим за светска, а не за религиозна архитектура от камък преди ХІ век. Религиозната винаги си е била на камък в Южна Европа, дори в "Тъмните векове". Покажи ми голям светски франски комплекс от камък от VІІІ-ІХ век, за да ти повярваме, че не ни будалкаш.

Камънаците са ми гъдел ;) В Испания се намира един вестготски дворец, а хубаво е да се знае, че в Аахен има не само капела, а цял владетелски комплекс. Обаче ако ги сравняваме по големина с плисковските - нашите водят, определено.

Може би си заслужава специално ровене, че дворците наистина не са никак много. Религиозните паметници се запазват повече по очевидни причини - вестготският дворец после е бил църква. Но е рисковано да се говори за липса въобще на светско строителство в Западна Европа по време на ПБД. Тук е важно да се наблегне на функцията, и въобще всичко свързано с цивилизацията, за която всъщност става дума и която според мен още не е дефинирана. Спорът е на парче ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Но е рисковано да се говори за липса въобще на светско строителство в Западна Европа по време на ПБД. Тук е важно да се наблегне на функцията, и въобще всичко свързано с цивилизацията, за която всъщност става дума и която според мен още не е дефинирана. Спорът е на парче ...

Адски рисковано, наистина. Но и че спорът е на парче, също е вярно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Чак сега поглеждам темата.

Галахад, казваш, че Галия е имала по-голяма нужда от окултуряващата дейност на римляните в сравнение с Тракия. Не споря, но говорехме не за траки и гали, а за българи и франки - новите народи. Ако Тракия е била по-цивилизована зона от Галия, тогава странно е, че българите попиват по-малко от римската култура (монети, книги, както казваш) в сравнение с франките, които трябва да са попаднали на много по-лоша "почва". Виждам, после сам казваш, че Тракия е по-пострадала от Галия при варварските нашествия. И с тованяма да споря - не отричам, че всеки исторически факт си има обективни причини. Обяснението на причините не премахва факта - в VІІІ в. франките просто имат монети и книги, а българите - не.

Аргументът, че щом се е пишело на камък, значи сигурно сее пишело и на пергамент, сам по себе си е слаб. В много райони на света писането на камък предхожда със стотици години това на пергамент, хартия или папирус. Но в случая бих могъл да се съглася, че е възможно да е имало и някакви български кодекси отпреди Покръстването - например "Именникът". Но такива кодекси очевидно не са били нито многобройни, нито на езика на прабългарите. Вероятно става дума за малка и изгубена колекция изключително от официални документи на гръцки език.

Не е вярно, че западноевропейските култури в ранното Средновековие се основават само на трохи оцеляла информация от римско време. За това вече говорих дълго и с примери. Касиодор и Енодий може да са под влиянието на римски образци, но авторите на "Беоулф", "Англосаксонската хроника" и "Песен за Хилдебранд" (тя е от VІІІ в.) не са.

Не знам какво й е "юртовидното" на Аахенската капела, но със сигурност е от камък и е от преди ХІ в., а ти твърдеше, че до ХІ в. каменни градежи в Западна Европа изобщо няма. Това твое твърдение се оказа напълно невярно, така че читанките ти явно са те подвели. Не знам манастирските кули в Ирландия и Англия от ІХ-Х в. да могат да минат за "юртовидни", каквото и да значи това. Впрочем, виж пак илюстрациите от предишните страници.

"Уникалността" на българската средновековна култура си остава под въпрос. А наричането й "цивилизация" на фона на останалите варварски култури, с които може да бъде сравнена (както и при съседството на Византия) просто остава незащитимо.

Тракия е имала монети доста преди траките и римляните да научат едни за други. От друга страна пък въпреки няколкото века римско-византийска власт така и не ни е останало съчинение от рода на "Разорението на Британия" на Гилдас Мъдри написано да речем в Марцианопол, Рациария или Никополис ад Иструм. И то при положение, че Йосаф Бдински и Г. Цамблак дават сведения за края на Второто царство, а допълненията на Михаил Деволски към хрониката на Скилица и за края на Първото царство. Та защо в Бонония или Сиксагинта Приста не е останала поне една римска книга или поне свитък? Дали пък тукашните римляни не са били номади с римски бани и монети?

Писането на камък се е запазило и от по-древни времена по простата причина, че носителят на писмото е по-устойчив. Иначе се е пишело и на друго. Да речем в Англия при Адриановия вал са намерени частни писма написани на кора от дърво. В Русия пък са намерени макар и от доста по-късно време любовни писъмца върху брезова кора. Но това си е по-скоро изключение резултат от щастливи обстоятелства - почва с подходащ състав и влажност.

Иначе остава само написаното върху камък, керамика или метал.

Ако има книга написана да речем с гръцки букви на някакъв език, дето е излязал от употреба как би оцеляля до наще време? Почти всичко е дошло до нас в препис. Но кой би се хванал да преписва нещо на един вече неизползваем език, при положение, че това би отнело месеци или години? А книгите са стрували много скъпо. Тъй че шансът да достигне такава книга до нас клони към чудо дори да са били няколко хилади преди покръстването. Точно това е проблема на обособените цивилизации. Ако да речем индианците се бяха оказали по-развити и бяха съсипали запада, а изтока да се беше окипитил и да ги спре, то опасявам се, че днес нищо нямаше да знаем за книгите и документите, които споменаваш.

За офиц. документи може да съдим от запазените печати и косвено от наличието на пръстени печати и др. под. щемпели.

Като казвам, че Именника е нещо различно, то е да речем, защото при него имаме съвсем различно летоброене от това, дето се среща в Европа. Затова и казвам, че западните са като Българския апокрифен летопис - събитията къде измислени, къде верни са вкарани в един общоевропейски калъп.

За строежите не говорим за каменни сгради, а за квадровите градежи. Това мисля че още от началото го уточнихме. При Плиска да речем стената на цитаделата е тухлена, което показва, че е имало достатъчно тухли, но въпреки това не само стената на Вътр. град, но и най-важните сгради са квадрови.

"Юртовидното" - ами търсачите на номадски култури виждат във всяка кръгла сграда преход от юрта към някакъва по-уседнала постройка. Иначе и номадските огнища може да са оградени с камъни. В случая обаче говорим за спецефичен начин на градеж нетипичен за Европа.

А цивилизацията както казах е процес. Иначе щеше да има за всяка европейска държава или народ по някоя светла година, в която от варвари-номади са станали цивилизован европ. народ. Ама няма. Цивилизацията тръгва от ниска точка, развива се и става нещо. И е важен целият процес, защото махнем ли някой елемент всичко отива на кино. Примерно ако някоя варв. зинастия беше повилняла на Запад, днес франките и англо-саксонците можеше да са като готите и аварите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Ancient Bulgaria

In the ancient Bulgarian chronology, there were periods of 3, 10, 12, 17, 19, 21, 30, 47, 50, 53, 300, 600, 4332, etc. ancient Bulgarian years which were used both as denominators and intervals of time. The longest one was of 6328 ancient Bulgarian years. It is mentioned in the fragmentary inscription of Khan Omurtag and refers to the year 823 AD. The text consists of 14 lines, probably the concluding part of a contract between Danube Bulgaria and Byzantium. The inscription is carved with beautiful letters on a marble stone believed to be from the capital town of Pliska. It says: “[…of the ruler] the name is [Khan Omurtag Juvigi]. The year of the appearance of the true god was 6328. They made a sacrifice and they swore in the written in the books [mutual contracts]…” This historic source may be accepted as a proof of the early beginning of the chronology of Bulgarians. According to the counts the new year, 2003 AD, is the year 7508 of the ancient Bulgarian chronology. Thus, the Bulgarians are among the peoples with the most ancient system of measuring time – a fact, which indicates their early civilising force.

Става дума за летоброенето у българите. Пряк превод на извода - почерненото изречение накрая: Така че, българите са сред народите с най-древна система за отмерване на времето - един факт, който е показателен за тяхната ранна цивилизованост.

Сайтът не е български националистически или поне така на мен ми се струва.

http://www.knowledgerush.com/kr/encycloped...ry_of_Bulgaria/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Сайтът не е български националистически или поне така на мен ми се струва.

http://www.knowledgerush.com/kr/encycloped...ry_of_Bulgaria/

Не знам какъв е сайтът, но цитираният откъс е дива глупост без връзка с действителността.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не знам от къде са го взели. Имат списък с всички ползвани източници, но не и за коя статия кои точно.

Иначе в някои от годините на управление на българските владетели има разминавания от това, което е всеизвестно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Не знам от къде са го взели. Имат списък с всички ползвани източници, но не и за коя статия кои точно.

Иначе в някои от годините на управление на българските владетели има разминавания от това, което е всеизвестно.

Това е дебютното есе на някой новопръкнал се български партиотар, който си пробва степента на овладяване на английски език .

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...