Отиди на
Форум "Наука"

Римската религия


Recommended Posts

  • Потребители

І. Общо понятие за религията на Рим

Рим няма митология, познава само историческата легенда.

ІІ. Теоретичен аспект

Както се казва в „Сатирикон": „ А пък и по нашите места е до толкова пълно с богове, че е по-лесно да срещнеш бог, от колкото човек." („plurtes di, quam homines") И действително учудващ е този огромен брой божества в Рим. Всяко, дори и най-дребното действие, има своя бог. Според Св. Августин в „De civitate dei" за едно бебе се грижат следните божества:

- Vatikanus - бог на първия вик

- Fabulinus - на първата дума и въобще го учи да говори

- Educa - учи го да яде

- Potina - учи го да пие

- Cuba - учи го да лежи в люлката

Когато детето започне да излиза, го поемат следните богини:

- Abeona - учи го да излиза от къщи

- Iterduca - покровителства го по пътя

- Domiduca - за да си намери къщата

- Adeona - за да си влиза в къщи

Според Сервий, коментатора на Виргилий, в коментара му към „Георгики", на един орач помагат следните богове:

- Veruactor - на първата оран

- Reparator - на втората оран

- Imporcitor - на третата оран, той прави браздите

- Insitor - сее

- Obarator - на кръговата оран

- Occator - на брануването

- Saritor - на плевенето

- Subruncinator - вади корените на плевелите, неизлезли при плевенето

- Messor - жъне

- Convector - събира класовете в сноп

- Conditor - събира житото в ями-складове

- Promitor - вади житото от ямите

Наличието на това огромно количество божества, олицетворе-ние на един акт, дори на една абстракция в акта, каквато е Ara pacis Augustae на Марсово поле, Salus populi Romani на Квиринал, говори за твърде голямата примитивност на римската религиозна концепция. Ако елинът схваща божеството като огромна всесилна в дадена област констанция, появяваща се трансцедентно в даден момент и в дадена ситуация, то римлянинът вижда божеството само в акта, само в конкретната проява и никога друг път. Ето защо всеки епитет на бога е отделно божество. Така

- Iuppiter Fulgur е едно божество - на гърма,

- Iuppiter Fulmen - друго - на мълнията,

- Iuppiter Lucetius - трето - на светлината, а

- Iuppiter Elicius - четвърто - на дъжда.

Тази многобройност и актуалност на божествената проява е възбуждала основателните насмешки на християнските теолози, според които римските божества като че са си поделили задълженията, за да не би да се изморят и преработят. Тази актуалност на римската религиозна концепция показва, че тя е застинала във фазата на преход между фетишизма и анимизма. Елинът има пълната възможност да разпознае в една едра, красива, синеока и благосклонна жена своята Деметра. Римлянинът вижда своята Церера само в момента на растящото зърно, защото е лесно да се даде образ на една идея, но е много трудно да се получи и елементарната образна представа за един акт. Римските божества са без образ.

Според Варон 170 години след основаването на града в Рим е нямало статуи на богове. Но дори когато те са въведени по етруски и гръцки маниер, все пак този образ си е оставал образ на статуята, не и на божеството. Освен това схващането на божеството не като възможност за акт, а като конкретен акт, без да се търси целостта и движението в него, води да плоскостния характер на римската религиозна идея. Всяко божество е само за себе си. Между божествата няма никаква връзка, нито пък съподчинение. Докато Хермес бърза от Зевс към хората, от там към Посейдон, от там към Хадес, то Меркурий се движи от един сакрален парцел към друг. Движението му е само по земята и то по определени храмови парцели. Римската религия е парцелна. Немислимо е съществуването на божеството без отредения му templum. То е тясно свързано с него; то е там. Божеството отмира с отмирането на земления му участък, тъй като без парцел няма бог. Сакралното пространство е сбор от много кръпки върху профанното. Ако елинското сакрално пространство е успоредно на профанното и религиозната идея в Елада има вертикален характер, чрез който се постига пространството, то в Рим сакрума следва профанума по хоризонталния принцип, който води до плоскостта.

В заключение римската религиозна вяра е актуална, аниконична, плоскостна, парцелна вяра; студена, недоверчива, без фантазия, практична.

ІІІ. Практически аспект

Основният принцип при осъществяване контакта между смъртните и безсмъртните е Do ut des, но осъществяван по най-нагъл и безсрамен начин. Между тях се осъществява един юридически контракт. Хората са длъжни да изпълняват задълженията си към боговете, а те от своя страна - да спазват изискванията към договора. Ако смъртен наруши някаква клауза от договора, той носи углавна отговорност за това. Например един pullarius (предател) по време на Сабинската война излъгал, че боговете позволяват сражение. Въпреки че това станало ясно, консулът Папирий дал нареждане за започване на боя, понеже облеченият във власт жрец юридически го разрешил. Според консула лъжата била в компетенциите на измамения бог. Така и станало. Битката била спечелена, но гадателят загинал в нея.

Ако боговете не изпълняват поетите договорни задължения, те могат да бъдат наказани – статуите и жертвениците им били изхвърляни от храмовете. В този аспект жрецът в Рим е само един сакрален юристконсулт и сакрален церемониалмайстор. Например колегията на понтифиците е имала точно такива задължения - да събира, правилно употребява и надзирава всички знания от сложната наука за съставянето на профанно-сакралния договор.

Именно поради нуждата да се състави максимално точен и задължаващ контракт римската практическа религия е удивително конкретна. На всеки акт се търси най-точното му божествено съответствие. Необходимо е да се открие конкретното божество, конкретното му име, конкретният му епитет, конкретният му адрес и конкретното време за това. Необходимо е и по конкретен начин то да се задължи. А това води до максимална детайлизация на култа. Всичко трябва да бъде извършено до последния детайл точно. Най-малката грешка води повтаряне на церемонията. Ето защо в римската религия, съотнесена към елинската, съществуват неимоверно повече ограничения за сакралните служители. Неизпълнението и на най-дребното от тях води до фатални последици. Нуждата от детайлно изпипване на култа води до формализъм, до неговата консервативна формулност. Всичко се извършва с материали, действия и формули, установени от незапомнени времена, защото това е гаранция. Никой в Рим не се моли по порив или с мисъл, а само по формула.

В заключение римският култ е един конкретен, детайлизиран, формулен, юридически контракт.

ІV. Отношение на държавата към религията

Римският култ е съобразен и тясно свързан с държавата, той е вид държавна дейност. Никога Рим не е познавал противоречие между религия и политика. Римските гадатели не се допитват за бъдещето, а само се съветват кое бъдеще е угодно на бога и на държавата. Божественият съвет не е задължителен, ако не е поискан специално. Единствено в отношението на държавата към боговете се наблюдава йерархичност на боговете. Според важността за res publica populi Romani quiritum даден култ получава своето място в сакралната пирамида и тази сакрална пирамида е парадигмата за профанната пирамида. В тази пирамида отделните божествени парцели са подредени и съподчинени. Римският пантеон на deum представлява пренесената в сакрума строга държавна организация и йерархия. Тази пирамида в различните времена е попълвана по различен начин.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ха, това поразително мяза на част от лекциите на Огнян Радев, преподавателя по антична култура в Класическата.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Без значение кой е авторът и откъде е взет/преведен текстът, това е един от най-интелигентно и най-грамотно написаните текстове в този форум.

Така трябва да пишем всички - интелигентно и грамотно!

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Без значение кой е авторът и откъде е взет/преведен текстът, това е един от най-интелигентно и най-грамотно написаните текстове в този форум.

Така трябва да пишем всички - интелигентно и грамотно!

Несъмнено. Е, ако действително не бъркам и авторът е Радев, нищо чудно, че постингът е добър.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Несъмнено. Е, ако действително не бъркам и авторът е Радев, нищо чудно, че постингът е добър.

БРАВО! Чии са правата все пак, защото бих искал да публикувам тази тема и на друго място.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Някой вече го е направил тук, така че давай :) Из училището се мотаят толкова много копия и файлове на лекциите, че вече сигурно може да се напправи stemma codicum :P

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Шам, ако си завършил - добре. Ама ако си още ученик, крий си името по форуми, да не те набара Мастър Радефф :D

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Мисля, че авторът на лекциите не би имал нищо против те да се публикуват ако изрично посочим, че той е автор и му благодарим за знанието, което е дал на своите ученици - тъй като всички лекции са публични. Някой може да ги запамети наизуст, друг да си копира и раздава записките. Така, че ако той е автор - пишете и едва ли ще си отмъщава на някого :) Напротив. Така всички ще разберат колко добър преподавател е =)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Мисля, че авторът на лекциите не би имал нищо против те да се публикуват ако изрично посочим, че той е автор и му благодарим за знанието, което е дал на своите ученици - тъй като всички лекции са публични. Някой може да ги запамети наизуст, друг да си копира и раздава записките. Така, че ако той е автор - пишете и едва ли ще си отмъщава на някого :) Напротив. Така всички ще разберат колко добър преподавател е =)

Именно, затова чакам да се потвърди името на автора на темата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Маноле,завършил съм -Руслан, вероятно ме помниш:) А също така се знае,че тези лекции са публични, автор е Огнян Радев, преподавател по Култура в НГДЕК.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Предполагам, че става дума за някакъв откъс свързан с един по-ранен етап от римската религия. Този модел продължава да съществува и по-късно, но вече към него се добавят богове и ритуали от Гърция, Тракия, Египет и от малоазийските. За целта се налага понякога да правят божествен микс, като от няколко сходни божества правят един. Но към началото на новата ера римският култ ограничил достъпа на нови чужди божества. Докато до тогава била проявено враждебно отношение само към религията на своя голям враг Картаген, то след това преследвали не само религията на другите си стари врагове - галите, но дори към християните. Даже нещо повече - били забранени някои практики на култа на иначе приетия в римския пантеон бог Дионис, с мотив че били неморални, макар римските нрави да се били доста разпуснали.

Иначе старинната римска религия и култ са били доста примитивни. Макар прилежното изброяване на богове с техните ресори да създава впечатление за някакъв цветущ и развит култ, то в случая става дума за типичните за много примитивни религии духове/джинове.

Древният римски култов ритуал е бил много опростен и част от него се състояла от религ. практики на отделните родове. Въпреки че под влияние на етруските в римският култ проникнали някои по сложни ритуали като напр. гаданията, то римската религия никога не достигнала до пищността и мистичността на египетската, тракийската, гръцката религия, а дори и на по-древните култове от Междуречието.

Най-общо казано вярата не е била най-силната страна на предхристиянския Рим.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Здрасти, Руслане :)

Е, щом са публични - супер.

Да, лекциите на Радев се отнасят до състоянието на римските вярвания и култови практики (в по-малка степен и изобщо на латинските и умбро-сабелските общини) докъм ІІ в. пр. Хр. и по-точно да широката популяризация на гръцките представи за боговете.

Аз също ги ценя много. Материалите му за гръцките вярвания също са изключително интересни, но за Гърция изобщо може да се чете повече. За Рим и Италия у нас освен на Гримал и - за който го има - на Дюмезил няма на кого да се разчита, което прави уроците на Радев още по-ценни.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А можете ли да споделите какво се изучава в НГДЕК, кои са учебните предмети, които правят училището уникално?

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребители

Ценно е цялото образование,което дава.Дори само, заради информацията,която научават учениците там.За мен бе интересно това да се изучава в такава подробност Рим, Елада-религиите и културите им.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Чак уникално :)

Просто профилът на обучение е хуманитарен и добре подготвя учениците за кандидатстване (пък и за студентстване) като историци, археолози, философи, културолози, журналисти, психолози, юристи и филолози. Освен дето се учат класическите езици и старобългарски, има и предмет "култура" или "история на културата". В Х клас доскорошният заместник-директор Огнян Радев, отличен класически филолог, преподава история на културата на Елада и Рим. По-точно на микенския и дорийския период, както и на архаична и класическа Атина, а за Рим - предимно на италийските племена и на републиканския период докъм началото на гражданските войни. Има и хубава учебна практика в Гърция, където Радев развежда учениците по всички по-важни паметници.

Идеята е училището да е нещо като български вариант на колежа "Анри Велики" или "Итън", но да не се изхвърлям :)

Доколкото мога да преценя, нещата, които Радев говори за римската религия, се опират на Дюмезил, а може би донякъде и на Фрейзър и Плутарх - когато става дума за направо топографското разпределение на култовете. Във всеки случай Радев е чудесен преподавател. Аз също още имам лекциите му, но само разпечатани, а нямам скенер. Шам, ако можеш, качвай още. Материалите са доста интересни. Лично за мен по-любопитни бяха не толкова чисто религиозните, колкото институционалните бележки - за жреците и магистратите с техните дребни отграничения в облеклото, функциите, правата и церемониала.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Уникално за тук, аз не знам други подобни училища.

ОТ/ НПМГ също е уникално бихме ви на ваша територия (български език) май 2 пъти ;). Край на ОТ

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

ОТ/ НПМГ също е уникално бихме ви на ваша територия (български език) май 2 пъти ;). Край на ОТ

НПМГ си е НПМГ! :smokeing:

Айде без оффтопици повече. :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Романе, ако имаш материали за религията през императорската епоха, можеш и ти да пуснеш нещо. Така ще се видят разликите между култовете в републиканския и по-късния период.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Тя имперската 'религия' е микс от заемки от гръцката митология и редица източни култове /наследтсво от късната република, когато Рим покорил цялото Средиземноморие и привнесъл редица богове/.

Всъщност единствения й принос е култът към гения на императора.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Като внего има развитие. Има провинциални ранни храмове на Октавиан, има храмове на Божествения Юлий, събения за кадене на тамян пред статуите на Траян, култ към Dea Roma, култ към ol Invictus... Струва си да изровиш нещо от архива.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Като в него има развитие. Има провинциални ранни храмове на Октавиан, има храмове на Божествения Юлий, събения за кадене на тамян пред статуите на Траян, култ към Dea Roma, култ към ol Invictus... Струва си да изровиш нещо от архива.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...