Отиди на
Форум "Наука"

откривателство, изобретения и култура


Recommended Posts

  • Потребител

Открития и култура

Бих искал да обобщя теорията за културните измерения спрямо изключително важни аспекти от социално-икономическия живот

- Откривателството

- Прогреса

Поне две са културните измерения, които определят в дали едно общество ще направи революционни открития в някоя област, които ще доведат до неговия прогрес. От една страна това е спокойствието-тревожността в обществото, тъй като спокойните общества са отворени към промени, не се страхуват от новостите, имат откривателски дух. От друга страна това е равновластието, което позволява едно откритие да бъде приложено на практика и така да доведе до ефект. На трето място, това е разбира се, принудата, какъвто е случаят с Португалия, която, макар и тревожна култура, е принудена да търси земи в Атлантика, тъй като на изток просто няма възможност да се разшири.

Но, говорейки за влиянието на културата върху изследваните явления, е редно да се разгледат случаите, при които тя се проявява в най-чист вид – а именно, когато принудата е сведена до минимум.

Сега към същината на темата. Стресът в тревожните общества обяснява тяхната неспособност да създават коренно нови, напълно нови революционни продукти. Тревожността се свързва винаги с подозрителност и страх от новото, придържане към утвърдени и доказано сигурни поведенчески модели, начини на производство и живот.

Така, индустриалната революция е както знаем британско явление, т.е плод на една спокойна, и равновластна култура. Няколко века преди това Китай също преживява своя собствена индустриална революция – открива хартията, барута, доменните пещи. В голяма степен, това се дължи на спокойната китайска култура. Но за разлика от Англия, китайската администрация не разрешава свободното разпространение на тези открития във всекидневието и икономическата практика. Китайските упревници виждат заплаха за властта си, и на бързо индустриалната революция е потушена.

Великобритания обаче, освен че е населена със спокойни хора, има и равновластна култура. След като се появяват първите индустриални изобрететия, аристокрацията и кралят не се опитват да ги обсебят или цензурират. В резултат на което Британия преживява изцяло първата индустриална и икономическа революция. Всъщност, от гледна точка на съвремието, почти всичко, което имаме днес, се дължи на тези две черти на английската култура – спокойствие и равновластие.

Поради тази причина почти всички революционни изобретения са направени в спокойни култури – първо в Англия, а след това в Америка. Като революционно изобретение например е заместването на животинската тяга с парна машина. След което това изобретение е подобрено – парната машина се замества с бензинов двигател в Германия. Но това е само едно подобрение – един двигател се замества с друг, по-добър. Самата концепция, революционната идея, се появява в Англия, не в Германия.

Към тези революционни открития може да се добавят – самолетът, телеграфът, електричеството, грамофонът, телевизията, фотокопирането, компютърът, интернетът. Всичко това се свързва с Англия, и по-късно – със САЩ.

Тревожите и стресирани култури, като немската, френската, японската имат способността да взаимстват нововъведенията, и то само след като са се убедили, че те наистина са полезни и безопасни. Те ги усъвъшенстват и в редица отношения задминават откривателите им. Японците не измислят нито телевизията, нито автомобилите, но днес те са водещи лидери в производството и усъвършенстването на чуждите концепции. Това се дължи на няколко особености:

- Тъй като стресираните тревожни култури, като японската, немската, френската, нямат стремеж към откривателство и изобретяване на революционно нови технологии, такива се появяват първо в спокойните – Англия, Китай, по-късно и САЩ. Бързо тези изобретения се прилагат на практика и водят до икономически напредък, т.е индустриална и техническа революция, като тази в Англия. Спокойната култура рязко дръпва напред заради новата технология, но това засилва още повече тревожността в тревожните народи, че изостават, че пропускат нещо важно. Затова след известен период от време, когато се убедят, че откритието наистина води до добри резултати е не вреди, тревожните култури трескаво се заемат да наваксат пропуснатото – и в този трескав стремеж усъвършенстват откритието и често задминават спокойния откривател.

- Едно е да откриеш нещо, някоя концепция, съвсем друго е да организираш неговото масово производство. За изобретяването се иска отворен и спокоен ум, а за организацията на труда се иска ред, дисциплина, правила. Спокойните народи имат отворения и откривателски ум, но им липсва стремежът към ред, планиране, предвиждане, нормиране, който е типичен за тревожните култури – именно това са механизмите за намаляване на тревожността. Затова спокойните народи измислят гениалните новости, но често изпитват трудности при организирането на качествено масово производство.

- Наред с това, стресираните култури, като немска, италианска, япоска, имат особен култ към точните инженерни науки, защото там няма двусмислие и несигурност. Затова често те са по-добри в усъвършенстването на нововъведението.

Поради тези културни особености, след първоначалните си успехи и икономически бум през 18 век, Великобритания е задмината по растеж от тревожна Германия. По същия начин през 80-те Япония задминава САЩ.

Виждаме отново процеса, при който стресираните култури, опитвайки се да догонят спокойните изобретатели, ги задминават, подтиквани от собствената си тревожност да не пропуснат нещо, вече утвърдено като гарантиращо успех и прогрес.

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

А Русия, като не малка сила къде е? През XVIII/XIX в. не е кой знае колко индустриална, но в средата на XX в. Макар че там мисля не културата на обществото на наложената такава играе роля за измислянето, производството и развитието.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
А Русия, като не малка сила къде е? През XVIII/XIX в. не е кой знае колко индустриална, но в средата на XX в. Макар че там мисля не културата на обществото на наложената такава играе роля за измислянето, производството и развитието.

Има ли някое революционно руско изобретение?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
alvassareiro, би ли дал източници? :)

Минков, М. Защо сме различни, 2002 първо и второ преработено издание

Hofstede, uncertainty avoidance index - същност на измерението спокойствие-тревожнст

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Доста опростенческа теория!

Стресът има значение, но косвено.

Основният двигател на изобретателството и въобще на предприемачеството е чувството че личните ти усилия ефективно ще произведат блага, особено за теб самия. Че ако правиш нещо, желано от мнозинството хора ще е сигурно, че тези хора ще ти се отплатят, въпреки че те искат да го притежават без пари.

Не спокойствието, СПРАВЕДЛИВОСТТА на едно общество позволява революционни изобретения.

Но справедливост не в комунистическия смисъл :!!!: Справедливостта че колкото спечелиш си е твое, без горна граница :biggrin: Справедливостта да си господар на изобретението си от началото до края.

Що се отнася до конкретните революционни изобретения, авторите им, като правило, са били в постоянен стрес. Това е полезният стрес, който ги тика да преминат през планината от проблеми, възникваща в момента, когато даденият изобретател реши да реализира идеята си.

Освен СПРАВЕДЛИВОСТ обществото трябва да има развити парични и производствени отношения. Но за да възникнат те пак е нужна справедливост + консуматорска нагласа у хората.

Обществата също трябва да са богати. Трябва масата от хора да имат възможност да натрупат някакви излишъци. Но пък това е вследствие от горепосоченото.

В споменатите "стресирани" общества, всъщност, се изобретява "революционно", но не тъй показно.

Във Франция Жакард - в текстила, Пастьор... В Германия са повечето изобретения в химията, малко по- назад книгопечатането. Япония продължава китайската традиция със хиляди микро-изобретения и технологични пробиви, които само чакат индустриално приложение. Това и позволи например за 20 години да премине пътя от транспорт със ръчни носилки към локомотиви собствено производство.

Апропо Япония! Сещам се за още един фактор, който способство революционните изобретения - съзнанието в елита на обществото, че те са важни за неговия напредък.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Доста опростенческа теория!

Стресът има значение, но косвено.

Основният двигател на изобретателството и въобще на предприемачеството е чувството че личните ти усилия ефективно ще произведат блага, особено за теб самия. Че ако правиш нещо, желано от мнозинството хора ще е сигурно, че тези хора ще ти се отплатят, въпреки че те искат да го притежават без пари.

Не спокойствието, СПРАВЕДЛИВОСТТА на едно общество позволява революционни изобретения.

Но справедливост не в комунистическия смисъл :!!!: Справедливостта че колкото спечелиш си е твое, без горна граница :biggrin: Справедливостта да си господар на изобретението си от началото до края.

Що се отнася до конкретните революционни изобретения, авторите им, като правило, са били в постоянен стрес. Това е полезният стрес, който ги тика да преминат през планината от проблеми, възникваща в момента, когато даденият изобретател реши да реализира идеята си.

Освен СПРАВЕДЛИВОСТ обществото трябва да има развити парични и производствени отношения. Но за да възникнат те пак е нужна справедливост + консуматорска нагласа у хората.

Обществата също трябва да са богати. Трябва масата от хора да имат възможност да натрупат някакви излишъци. Но пък това е вследствие от горепосоченото.

В споменатите "стресирани" общества, всъщност, се изобретява "революционно", но не тъй показно.

Във Франция Жакард - в текстила, Пастьор... В Германия са повечето изобретения в химията, малко по- назад книгопечатането. Япония продължава китайската традиция със хиляди микро-изобретения и технологични пробиви, които само чакат индустриално приложение. Това и позволи например за 20 години да премине пътя от транспорт със ръчни носилки към локомотиви собствено производство.

Апропо Япония! Сещам се за още един фактор, който способство революционните изобретения - съзнанието в елита на обществото, че те са важни за неговия напредък.

Опростенческа или не, тя е ясна, и обяснява много неща. Когато една теория бъде изложена, и обясни много от явленията, наистина изглежда проста.

Има и нещо друго. Нека не смесваме изобретения с открития в областта на химията или медицината. Тук няма изобретения, а откривателство на процеси в резултат на анализ, наблюдение и тн. Едно е да стоиш и наблюдаша нещо, друго е да ти хрумне, че нещата могат да се случат по съвсем нов начин.

Справедливостта има много важни функции, но тя е нещо субективно, за разлика от процесите, които описах, те са реално наблюдавани, и обективни, могат да се измерят.

Жакардовият стан не ереволюционно откритие, а просто подобрение, един по-добър начин да се тъче.

Пресата на Гутенберг не е напълно ново изобретение, а подобрение на блоковото печатарство, което се използва дотогава. Немците подобряват, не откриват революционни неща. Това, което прави Гутенберг, е да направи машина, която да обедини и на извършва няколко от операциите наведнъж, като така се спестява време.

Изобщо Всички фактори които изброи - богатство, справедливост, съзнание, парични отношения, имат роля в степента на приемане и приложение на откритието, не на самото откритие само по себе си.

Между впрочем, само за протокола, Китай и корея се отнасят към спокойните култура. Япония обаче не. И именно всички изобретения в тази част на света идват от Китай, не от Япония. Дори пресата е открита в началото на 13 век в Китай от кореец. Япония само продължава, доразвива, подобрява, точно както Германия, но не открива нещо напълно ново и революционно.

Ако приемем, че основен фактор за откривателството е справедливостта, как да обясним, че в култури, в които няма справедливост, има много открития - достатъчно е да посоча Китай?

И накрая, винаги съм уточнявал, и сега пак го правя, когато става въпрос за културни измерения, например за стрес-спокойствие, се има предвид на ниво общество, не на ниво индивид. Има разлика.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Опростенческа или не, тя е ясна, и обяснява много неща. Когато една теория бъде изложена, и обясни много от явленията, наистина изглежда проста.

Има и нещо друго. Нека не смесваме изобретения с открития в областта на химията или медицината. Тук няма изобретения, а откривателство на процеси в резултат на анализ, наблюдение и тн. Едно е да стоиш и наблюдаша нещо, друго е да ти хрумне, че нещата могат да се случат по съвсем нов начин.

Справедливостта има много важни функции, но тя е нещо субективно, за разлика от процесите, които описах, те са реално наблюдавани, и обективни, могат да се измерят.

Жакардовият стан не ереволюционно откритие, а просто подобрение, един по-добър начин да се тъче.

Пресата на Гутенберг не е напълно ново изобретение, а подобрение на блоковото печатарство, което се използва дотогава. Немците подобряват, не откриват революционни неща. Това, което прави Гутенберг, е да направи машина, която да обедини и на извършва няколко от операциите наведнъж, като така се спестява време.

Изобщо Всички фактори които изброи - богатство, справедливост, съзнание, парични отношения, имат роля в степента на приемане и приложение на откритието, не на самото откритие само по себе си.

Между впрочем, само за протокола, Китай и корея се отнасят към спокойните култура. Япония обаче не. И именно всички изобретения в тази част на света идват от Китай, не от Япония. Дори пресата е открита в началото на 13 век в Китай от кореец. Япония само продължава, доразвива, подобрява, точно както Германия, но не открива нещо напълно ново и революционно.

Ако приемем, че основен фактор за откривателството е справедливостта, как да обясним, че в култури, в които няма справедливост, има много открития - достатъчно е да посоча Китай?

И накрая, винаги съм уточнявал, и сега пак го правя, когато става въпрос за културни измерения, например за стрес-спокойствие, се има предвид на ниво общество, не на ниво индивид. Има разлика.

Китай, САЩ, Швеция, Англия..

Куриозът е, че в САЩ най-слабо застъпените науки в университетите са инженерните..

В Япония броят на дипломираните инженери в момента е не по-малко от 600 000*; В САЩ броят на същите е .. 222 335, Последният, от своя страна, е по-малък от броя на учещите и специализращи инженерни науки в Германия през 2000 година (нямам пред себе си и не намирам съовтените актуални данни за 2010 година, също не намирам данни за тоталния брой на инженерите в Германия).

*Това са членовете на Japan Federation of Engineering Societies (JFES), но в Япония има и някой други такива организации

---

Иначе - поздравления за анализа ти!

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител

Целенасочено или фриволно е разделението на културите на "тревожни" и "спокойни". Едното от двете ще да е, по-скоро първото.

Щото научно няма на какви основания. Като как тъй САЩ, Британия, Холандия, Китай са определени като спокойни култури, а Германия, Япония, Италия, Русия, Турция, арабските държави-ан блок, България също като "тревожни"?

Обяснете моля!

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Знаете ли , че вратовръзката е изобретена от хърватите ? ,,Въпреки, че навсякъде в Централна Европа цари мир, на югоизток, южно от Истрия, по течението на Днепър до Черно море са османците, които застрашават Австрия, Унгария, Полша и останалата част от Европа. Само че, австрийските войски и техните съюзници, сред които се сражават и хърватските конни полкове, успешно отблъскват нападението на турците начело с Мохамет IV. Хърватите - победители участват в парада пред кралския дворец във Франция. И Лудвиг XIV подхожда с възхищение, докато дефилира хърватският конен полк, при който на шията на всеки войник е вързан цветен шал.

Няма допълнителни сведения, дали действително Лудвиг XIV поръчва на Франсоа Мишел Ле Телие, маркизът на де Лувуа – бъдещият министър на отбраната на Франция, да му достави няколко такива шалове. Но е известно, че през това време се ражда съвременното немско название на вратовръзките: хърватин на немски – "кроате”, а вратовръзка – "кравате”.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител

То добре , че Германия ноюваше на няколко фронта и се задвижи проекта Манхатън в САЩ , че с малко време и късмет такова революционно нововъведение щяха да изтряскат на масата :tooth::tooth::tooth:

Пък след победата и СССР и САЩ дълги години си се развиваха без излишна тревожност , само стъпвайки върху откраднатото от Германия. Въобще теориите за всичко са хубаво нещо , само да не се изпада в излишно абсолютизиране.

Редактирано от ДеДо Либен
Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Целенасочено или фриволно е разделението на културите на "тревожни" и "спокойни". Едното от двете ще да е, по-скоро първото.

Щото научно няма на какви основания. Като как тъй САЩ, Британия, Холандия, Китай са определени като спокойни култури, а Германия, Япония, Италия, Русия, Турция, арабските държави-ан блок, България също като "тревожни"?

Обяснете моля!

Делението е въз основа на националните статистики на нивата на стрес, нервни разстройства, безпокойство и тем подобни.

http://www.geert-hofstede.com/

избери си страна и можеш да видиш какъв коефициент има по всяко едно измерение. Тревожността е UAI

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А преценявани ли са отделните исторически периоди, т.е. изследването динамично ли е? Защото едно е българин от 1970, едно е от 1938, друго е 2011, например.

Май още са в груб вид тез изследвания?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В такъв случай се игнорират историческите периоди на просперитет, на национален или държавен възход и обратно, на проблеми и падения? И се отрича изобщо социалното развитие на индивидите в и чрез историята? Трупането на култура, тоест?

Или просто не се взема предвид, изследват са само базисни моменти?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не разбирам какво искаш да кажеш...Нивата на стрес и безпокойство, както и щастие не се влияят от богатство, просперитет, и тн. Те се дължат на хормони и гени.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Много пъти съм питал - дали и ако да как, културологичните изследвания взимат предвид социалната динамика, случваща се вследствие на историята, т.е. развитието, демек? Защото епохите са различни и общностите са в различно състояние на духа. То всъщност бележи разликата на епохите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не разбирам какво искаш да кажеш.

От малкото, което схващам. Цялата теория на междукултурните различия се базира на социологически изследвания и яка статистика, които се провеждат на всеки 5 години в 100-150 страни в света. Този метод е неприложим към миналото, защото статиските за нивата на консумация на сладолед в северна италия през 14 век няма (но има такива данни за септември 2010 примерно).

В този случай учените, които отместват поглед от настоящето към миналото, се базират не на статистика, а на коствени извори и източници, например вид законодателство, отношения в семейството, отношения гражданин-държава, държавно устройство, вид икономика, фолклор, исторически документи и тн. и тн. Та тези коствени източници, с които си служи културологията бизирайки миналото, много често са по-богати от изворите, с които историята формулира цели теории и постановки.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...