Ако Кубрат имаше само дъщери

[Ka40]

  On 9.05.2011 г. at 21:08, glishev said:

Английският селянин от IX в.? Не е живял и в юртовидна полуземлянка със сигурност. Потърси си "The Anglo-Saxon House: a New Review", "The Archaeology of York" и "The Anglo-Saxon Village at Chalton, Hampshire" от П. Адъмън. Това също може да ти свърши някаква работа: "The Anglo-Saxon House. Its Construction, Decoration and Furniture" от Джордж Файлс.

Но всъщност мислех, че разпространението на архитектурата включва и някакви относително често срещани каменни постройки, например малките църкви и капели, които из западния свят се срещат още от VII в. (всъщност почти няма хиатус между тях и старите римски църкви от IV-V в.).

Какво за български провинциални манастири от IX в.? С кои искаш да ги сравниш? С баварските също от IX, с англосаксонските и ирландските от VIII, с франкските от VII или с италийските от VI в.? И по какво ще ги сравниш - по данните за дейността или като архитектура? Или и по двете линии?

Ресавски, потърси си "Lex Frisionum" (Фризийски закон), "Fraesisc Skeltana Riucht" ("Фризийско съдебно право"), "Chronicon de gestis Northmannorum in Francia", "The evolution of the money standard in medieval Frisia" от Дирк Ян Хенстра, "Карл Велики" от Жан Фавие и "Скандинавската експанзия и Западът" на Лиляна Симеонова. Ще намериш информация за фризийски мита, митници, пристанища, тържища и монетни находки от VII до XII в.

Поне да беше обърнал внимание, че посочената книга е за 10-11 в., а през 10 и 11 в. в България вече няма юртовидни землянки. Освен това данните са от миниатюри. И май не е баш за селяните.

Не ми е ясно какво толкова те притеснява факта, че църковната система в българските земи в края на 6 и нач. на 7 в. е унищожена и се възстановява едва след покръстването? Да, интересно ми е, сравни ми два баварски провинциални манастира от 9в. с два такива български.

Глупаво е да сравняваш нещо, за което нямаш данни - примерно за дейността на нашите манастири.

Много ти е манипуланивен метода. Изхождайки от мисълта, че българите са били орда канибали, избирателно си подбираш данните от огромна територия и огромен период. Казваш църкви 7в. - бам църкви в Ирландия, казваш закони - бам Лекс Салика, която обаче не е в Ирландия, казваш представителна архитектура - бам Италия, която не е нито в Ирландия, нито във Франкската империя, казваш мореплаване - бам, викингите. Обаче викингите на са имали нито църкви, нито представителна архитектура, нито закони. Това е много несериозен подход.

Но да се върнем на провинциалните манастири. С какво нашите се отличават от баварските? Говорим за 9-10 в. Ако може в детайли - аритектурата на нашите е такава и такава, на баварските е такава и такава, украсата е такава и такава, в баварските - такава и такава. Другото са бош лаф приказки.

И като каза "юртовидна землянка" имаш ли представа какво точно представява?

[DendroaspisP]

Ама и българите ли са живели в землянки?

Славяните са живеели в землянки - превзема град или попада на изоставен, но все още полузапазен град, избира си постройка, бута й покрива (например) и в пода дълбае "родния дом". Но не знаех, че и българите са живеели като лалугери.

[T.Jonchev]

Струва ми се, че се сравняват несравними величини: западноевропейският (най-общо казано) епископат изпълнява и то забележително добре на фона на т.нар. светски власти, административни, съдебни и пр. функции - без съмнение, така е. В Балканския регион църквата не играе подобна роля, а в България църковна организация въобще липсва до втората половина на девети век - и това е така. Само че тук съществува достатъчно висока централизация на държавната власт и административен апарат, на когото точно това му е работата и не се налага епископите (в империята, а след това и в България) да се занимават регулярно със светски дела. Западноевропейската ситуация в продължение на столетия поставя кралете в своеобразна зависимост от услугите на църквата (не само административни, а всевъзможни) и това обстоятелство играе много по-сериозна роля в т.нар. папоцезаризъм от вечните претенции на Рим по въпроса с примата.

На изток, благодарение на действието на римското наследство и прякото му влияние върху съседните на империята държави (от което нашата историография пищи като щипана булка), такава ситуация липсва.

[Ka40]

  On 10.05.2011 г. at 6:33, DendroaspisP said:

Ама и българите ли са живели в землянки?

Славяните са живеели в землянки - превзема град или попада на изоставен, но все още полузапазен град, избира си постройка, бута й покрива (например) и в пода дълбае "родния дом". Но не знаех, че и българите са живеели като лалугери.

Думата "землянка" не е най-точната. Това са леко вкопани - 20-30 см жилища, изградени от дърво и плет и покрити със слама. Това са стандартни за цяла ранносредновековна Европа жилища, без Средиземноморието разбира се.

В подобни жилища са живяли и прабългарите, и то не само тези в Дунавска България, но и в степите и Кавказ. Което, разбира се е поредният шут за прогнилата тюркономадска теория. Нещо повече, българските колиби са били по-табиетлийски от славянските. Българите много често са си ги правили от камъни.

[Ka40]

  On 10.05.2011 г. at 7:09, T.Jonchev said:

Струва ми се, че се сравняват несравними величини: западноевропейският (най-общо казано) епископат изпълнява и то забележително добре на фона на т.нар. светски власти, административни, съдебни и пр. функции - без съмнение, така е. В Балканския регион църквата не играе подобна роля, а в България църковна организация въобще липсва до втората половина на девети век - и това е така. Само че тук съществува достатъчно висока централизация на държавната власт и административен апарат, на когото точно това му е работата и не се налага епископите (в империята, а след това и в България) да се занимават регулярно със светски дела. Западноевропейската ситуация в продължение на столетия поставя кралете в своеобразна зависимост от услугите на църквата (не само административни, а всевъзможни) и това обстоятелство играе много по-сериозна роля в т.нар. папоцезаризъм от вечните претенции на Рим по въпроса с примата.

На изток, благодарение на действието на римското наследство и прякото му влияние върху съседните на империята държави (от което нашата историография пищи като щипана булка), такава ситуация липсва.

Това си е баш така. Друг е въпросът, че е доста глупаво като се сравянава Западна Европа с ранносредновековна България, да се сочи като аргумент за нашата изостаналост фактът, че в Италия (като географско понятие разбира се) през 6в. е имало манастири, а българите са нямали. Ами че те българите по това време все още не са били покръстени, пък и България не е съществувала.

[glishev]

Качо, правиш куп повтарящи се грешки. Казах ти, че не настоявам да се сравни България в цяла Западна Европа. Просто ти предлагам да си харесаш някоя от многото възможности, с които можеш да сравняваш България.

Фризийският закон не е Салически

Всъщност смятам, че българската средновековна култура е непозната зад граница и прехвалена тук.

[Ka40]

  On 10.05.2011 г. at 17:33, glishev said:

Качо, правиш куп повтарящи се грешки. Казах ти, че не настоявам да се сравни България в цяла Западна Европа. Просто ти предлагам да си харесаш някоя от многото възможности, с които можеш да сравняваш България.

Фризийският закон не е Салически

Всъщност смятам, че българската средновековна култура е непозната зад граница и прехвалена тук.

Много добре ми е известен Салическият закон. Поради простата причина, че сме го дъвчили цял семестър - тъй наречената асистентка само него знаеше. Както и да е.

Ами щом казваш, да сравним Англия с България - края на 7 - началото на 11 в. Но нека сравняваме, това за което имаме данни. Безсмислено е примерно да сравняваме литература, при положение, че никой не си е правил уиски от старонглийски книги. А бе то май май и вар и чакъл за ЖП линиите от английските дворци, църкви и надписи никой не си е правил, ама все пак, това е нещо по-трайно.

Проблемът не е че старобългарската култура е прехвалена тук и непозната зад граница. Проблемът е че старобългарската култура е непозната в България. Масовата представа сред нашите историци се изчерпва с Черноризец Храбър и Азбучната молитва. Което е трагично, а освен това показва и изключително стеснен кръгозор. Наскоро гледах една книга н. Мавродинов - Старобългарското изкуство, писана 50 -те г. на 20 в. Идея си нямаш какво разнообразие от каменна пластика само в Преслав. И то някои от тях намерени в пещите за вар. Мислих да ги сниман и да ги пусна, ама после си викам - що ли да се хабя и да ограмотявам неграмотници?

Редактирано Май 10, 2011 от Ka40

[kotev]

  On 10.05.2011 г. at 8:34, Ka40 said:

Думата "землянка" не е най-точната. Това са леко вкопани - 20-30 см жилища, изградени от дърво и плет и покрити със слама. Това са стандартни за цяла ранносредновековна Европа жилища, без Средиземноморието разбира се.

В подобни жилища са живяли и прабългарите, и то не само тези в Дунавска България, но и в степите и Кавказ. Което, разбира се е поредният шут за прогнилата тюркономадска теория. Нещо повече, българските колиби са били по-табиетлийски от славянските. Българите много често са си ги правили от камъни.

Камъка е бил в недопустим разрез със разбиранията и вярванията на аспаруховите българи.

През 2005г. откриха никален дървен дворец край Плиска

Той се превърна в сензацията на археологическо лято.

Снимка, направена от хеликоптер е разкрила цялото великолепие на находката от VII-VIII век.

Според археолозите става въпрос за най-стария в историята на България дворец, построен от кан Аспарух или сина му Тервел.

Дворецът най-вероятно е ползван от няколко поколения български канове. Установено е, че преди да се появи характерното за Плиска масивно каменно строителство, в периода около създаването на българската държава и век след това по тези места е имало мащабни дървени градежи.

Откритието на археологическата експедиция принадлежи точно към този начален строителен период на първата българска столица.

Методът, по който е направено откритието, е на базата "негатив", обяснява проф. Рашев. Археолозите са на мнение, че използвайки разликата на цвета на почвата, може да се направят още много уникални разкопки. Откритият дворец представлява кръгло съоръжение с диаметър около 30 метра. Пълните му останки се виждат ясно само от въздуха. Находката няма аналог в степната евразийска зона, където може да се очаква подобна дървена архитектура, обясни проф. Рашев. Това е един от най-старите дворци в Европа, коментират историците. За първи път от 24 години насам археолозите работят под пълна пара на разкопките на Първото българско царство. Това е така, защото имат на разположение 3,5 млн. лв., отпуснати от Министерския съвет за консервация, реставрация и проучване на археологическите резервати в Плиска и във Велики Преслав. Месец след началото на разкопките стотината участници в тях са повече от ентусиазирани. Признават, че дворецът на българските канове е бил открит случайно при почистване на каменните останки там. Подобни мащабни разкопки в Плиска не са правени от 1981 г., когато България чества 1300-годишнината си, коментира проф. Рашев. Тогава в Плиска археолози разкопават по-малка кръгла дървена постройка с диаметър около 14 метра.

Тя също принадлежи към първия строителен период на българската столица.

Още тогава специалисти изразиха хипотези, че може би това е един от дворците на кановете ни.

Вторият дворец е на около 30 метра от първата постройка, а археолозите очакват да открият в съседство и трета.

http://paper.standartnews.com/archive/2006/01/28/supplement/s4689_9.htm

[Ka40]

  On 10.05.2011 г. at 19:43, kotev said:

Камъка е бил в недопустим разрез със разбиранията и вярванията на аспаруховите българи.

През 2005г. откриха никален дървен дворец край Плиска

Той се превърна в сензацията на археологическо лято.

И какво отношение има дървеният дворец с жилищата на простолюдието, примерно в някое село в Добруджа?

Вестник Стандарт пишели какво правим в този случай със селището в Дуранкулак

[glishev]

Книгата на Мавродинов наистина е интересна. Инак за неграмотниците и аз си го мисля.

[Ka40]

  On 11.05.2011 г. at 10:04, glishev said:

Книгата на Мавродинов наистина е интересна. Инак за неграмотниците и аз си го мисля.

Че е интересна, интересна. При положение, че я знаеш, що твърдиш тогава че българите са живяли по дървета?

[Стоедин]

Какво стана с щерките на Кубрат?

[DendroaspisP]

  On 11.05.2011 г. at 23:19, Ka40 said:

Че е интересна, интересна. При положение, че я знаеш, що твърдиш тогава че българите са живяли по дървета?

Интересното е, че любимите на някои франки, сиреч Западът, според френските историци, поне до края на IX век строят само от дърво, своите укрепления. За жилищата да не говорим. Май само църквите ползват камък през този период и то най-важните, сиреч епископските.

[DendroaspisP]

  On 12.05.2011 г. at 6:01, Стоедин said:

Какво стана с щерките на Кубрат?

Май ги омъжиха щастливо и икономически изгодно...